Къде ти, бе – Гърбино
Трето денонощие малкото кюстендилско село Гърбино e без ток. Екипи на ЧЕЗ работят на терена и обещават да възстановят електрозахранването най-късно утре.При обилния сняг в неделя се скъсали жиците и проводниците на три междустълбия до Гърбино. Екипите на ЧЕЗ не могат да се справят вече трети ден. Кметът Андрей Милев търси съдействието и на аварийна група от Общината в Кюстендил, откъдето ще изпратят хора на място. Проблемът е в това, че деветимата жители остават без мобилна връзка. Има някакъв шанс токът да бъде пуснат до края на днешния ден, но това вероятно ще стане чак утре. В Гърбино е роден алпинистът Методи Савов, един от героите на експедицията ни Еверест 84, а с настоящ адрес в селото е спасителят Орлин Чиченовски, който сигнализира за проблема с прекъснатия ток.
Методи Савов и Чиченовски едва ли си дава тясна сметка какво е Гърбино в днешно време. Къде ти, бе! Да не им е Еверест! Деветима човека, сред тях е журналистът от окръжния вестник „Звезда“ в миналото Владимир Владимиров. Скоро не е слизал в Кюстендил, а като слизаше, ходеше с една изпокъсана раница и с тояжка в ръка. И пак тичаше обратно за гарата да хване влака за … Гърбино. Слиза на Полска Скакавица и след това с раницата и тояжката катери до любимото Гърбино. По нястоящ адрес. И неговото, и настоящият адрес на Чиченовски, си е някаква авнтюра. Настина такава природа няма къде да се види и усети другаде. Скали, оврази, клисури, дървета. Това стига. Защо им е па и ток – само да създават зор на нашите хора от ЧЕЗ, за които и игумения Фотиния в Граничката обител, и старицата баба Стана отдупнишкото с.Дяково и стотици и хиляди няма как да кажат добра дума. Но това вече е казвано.

Ктиторът ЧЕЗ

От неделя по обяд е без електрозахранване Граничкият манастир „Св. Лука“ над кюстендлиското с. Граница, сигнализира игуменията на светата обител сестра Фотиния. Въпреки обещанията екипите на ЧЕЗ не отстраняват аварията след падналия обилен сняг вчера. Сестра Фотиния е и със здравословни проблеми. Не може да зареди мобилния си апарат, батерията й е на свършване. Не може да ползва лаптоп, откъсната е от света. „Сал сама съм в гората“, оплака се тя. Свещеници от Кюстендил казаха,че след спирането на тока не може да се включи и камината и локалното парно в игуменарницата. Манастирът има достатъчно дърва, но без електрозахранване парното не може да се изплозва. При обилния снеговалеж в неделя има паднали върху електроповода клони, очевидно аварийните екипи не могат да стигнат до манастира, а всяко бавене означава игуменията да мръзне сама в светата обител, коментираха кюстендилски свещеници. Последно от ЧЕЗ казали на игуменията, че ще я посетят до 19 ч. тази вечер. Дай, боже! Горката игумения, с падащата батерия на джиесема си върти ли върти и й отговаря оня – телефонният секретар на компанията. Ега ти.
Ама и тия от ЧЕЗ. Пълна бруталност. Два дена да не смогнат на игуменията тока да пуснат. Нямат ли страх от бога. Манастир е това. Защо да не станат спонсор, т.е. ктитор на Граничката обител. Агрегат да й закарат и монтират. Срещу зимните катаклизми. Къде ти – точно па ЧЕЗ. Тях една 87-годишна старица от дупнишкоот с. Дяково от 20 годиин ги чака да й вържат тока от срязаните жици и трафопоста от ограбеното ТКЗС. Дано и сестра Фотиния не ги чака 20 години. Да й пуснат тока, не да стават ктитор.

Юг News

Канавка

Затворени пътища, закъсали автомобили, села и цели райони без ток – това предизвика обилният снеговалеж в Кюстендилско, каза на стъмване областният шеф Виктор Янев, който обхождаше най-закъсалите участъци до късната вечер. Най-тежко през целия ден беше в м. Черна нива на пътя Кюстендил-Дупница. На места падналият сняг е над 20 сантиметра. Пътят Кюстендил-Дупница остана затворен за движение почти през целия ден. Причината е аварирал камион на снегопочистващата и заседнал и автовоз. Тия с колите втора употреба ще минат и през Антарктида, за да закарат клеясващите возила докъдето са поръчани. Само не и през Черна нива. От полицията съветваха да се преминава през Конявския балкан, където ситуацията се оказа по-поносима. От АПИ пък, където двама бивши нейни шефове са подсъдими заради паднало осветително тяло в тунел „Ечемишка“ преди 20 месеца, а четирима от екипа – също, обявиха, че ще санкционират пътноподдържащата фирма на АМ „Струма“, отговорна за снегопочистването на магистралния участък на територията на област Кюстендил. Причината е констатирано закъснение при снегопочистващите дейности днес. За по-бързото почистване на отсечката при снеговалежа е осигурена почистваща техника от други пътноподдъжащи дружества, информират в прессъобщение от пътната агенция. Нито коя е фирмата, нито с колко ще го отнесе. Това са подробности.
Не са подробности обаче, че след толкова готини за пътищарите есен, след толкова срещи, заседания, комисии и пр., където се декларираше пълна готовност за действие при първите снежинки, при толкова красноречиви предсказания за сняг точно в Югозапада, нещата блокираха на втория час. Толкова ли е страшен 10-15 см. сняг, та затворени пътища, непроходими участъци и т.н. И при Бинека и при подходите към АМ „Струма“ при с. Джерман е било ад, оплакаха се прибиращи се откъм Банско дупничани и кюстендилци.
Какво ще санкционира АПИ, така и няма да се разбере. Но и АПИ-МАПИ, поддържащи и какви ли не /не/снегопочистващи фирми и екипи са вече със санкция – в канавката!

Юг News

Комшийско

Полицията в Кюстендил и регионалната инспекция по здравеопазване разследват сигнал за разпиляно бяло прахообразно вещество на ул. „Цар Михаил“ в града, съобщиха от областната дирекция на полицията. Екипи на районната служба „Пожарна безопасност и защита на населеинето“, вдигнати на крак, са иззели веществото, което е в минимално количество, мястото е обеззаразено. Най-вероятно се касае за междусъседска вражда и за опит за сплашване “ с антракс“ , казаха запознати с разследването. От регионалната здравна инспекция изследват веществото, резултатите ще станят ясни по-късно.
Ами – да. Как по друг начин да сплашиш комшията освен с антракс. То антракс беше пратен по адрес и в Белия дом в САЩ, няма това онова. Когато трябва да вразумиш комшията, всякакви средства са позволени. Да оставим антракса. Преди 5-6 години се случи страшна зима. 2 м. преспи затрупаха паланките покрай границата. Бяха откъснати от света близо 2 месеца. Нямаше никаква възможност ЧЕЗ да стигне до махалата в Савойски, нямаха ток да си заредят джиесемите старците там. За храна нямаха проблем – месели си с брашното, доставено от есента, имат свинско в кацата, вино в бидона. Та изкарали живи под преспите. Когато на пролетясване стигнали от Гражданска защита до паланката, ги намерили живи – и в двете къщи. В едната били мъж и жена, в другата сама старица. На около 50-60 м. къща от къща. За тия два месеца обаче не се били виждали, потрупани под снега, никой не ходил до комшията да го види жив ли е.
Не ти трябва антракс, сняг да падне и става комшийско. Само трябва да се мразите.

Юг News

Ей това е – Градско

 
Стихотворението „Градско“ на поета дисидент от Кюстенди Биньо Иванов, споминал се през 1998 год. ненавършил и 60 години, влиза в учебниците по литература за 10 клас. Това каза еин от неговите синове – Митко, с когото се свързали от просветното ни министерство, за да съобщят от съставителите на бъдещите учебници по българса литература. Страхотно. Ето пълният текст на творбата.

ГРАДСКО
Колко време не съм виждал щъркели!

Не ми се лъже като всички бивши селяни,
че умирам от тъга
по биволите с петънцата бели,
че къщичките грохнали сънувам,
и че из къра ми се крачи бос,
и че за сърп ръцете ме сърбят,
и че незнайна сила ме държи в града,
а тъй ме тегли
по тротоара за към село мъката –

не ми се лъже като всички.
Само си помислих,
че сто години не съм виждал щъркели.

Какво по-добро от това. Десетокласниците какво ще хванат от стихотворението, е друга тема. За щъркеите си знаят от миналата зима, кога ги спасяваше болен мъж по Разградско. Но поне ще го учат в праграмата „Градско“. И е чудесно, че за учебната програма 2021/2022 година вече ще се изучават и „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков. Него го убиха на мост на Темза, случаят „българският чадър“. Биньо не стигна до чадъра.
Същевременно – макар и по чиновнически, от централното градско читалище „Братство“ в Кюстендил обивяха началато на поредния национален литературен конкурс „Биньо Иванов“. Целта е да продължи литературната традиция на Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с Кюстендил, каза шефът на читалището Иван Андонов. Националният литературен конкурс е ежегоден и се прави през месец май. Право на участие имат български автори от страната и чужбина. Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 април. Конкурсът е анонимен и участниците трябва да посочат отделно трите си имена, точен адрес, телефон за връзка или e-mail. До 24 май отличените творби и автори ще бъдат публикувани на страницата на читалището. Наградният фонд включва парични награди от 100 до 300 лв. и шест специални предметни награди, допълниха организаторите.
Освен с все по-високо оценяваните от критиката и читателите стихове на Биньо Иванов в книгите му „До другата трева“, „Си искам живота“, „Природи“ и др. роденият през 1939 год. в кюстендилското с. Бараково поет стана известен и с двете си гладни стачки срещу политическата „конфигурация и конюнктура“ и управление в началото на българската демокравия. Едната от тях продължи 41 дни. Биньо почина почти забравен през април 1998 год.

Юг News

Сцена ли е животът

Актьорът и режисьор Валентин Балабанов е новият директор на общинския драматичен театър „Невена Коканова“ в Дупница, съобщиха от общинската администрация. От поста се е отказал Славчо Пеев, който остава да работи като художествен ръководител. Кадровата промяна е съгласувана с ръководството на община Дупница, която е принципал на театъра. Досегашният шеф Славчо Пеев сам е пожелал да се оттегли от директорския пост, който заема от 7-8 години, като изтъкнатите от него причини са лични. Преди около месец популярният актьор претърпя сърдечна операция, поставен му е стенд. „Няма нов директор – има разделяне на творческата с финансовата част. Аз ставам главен художествен ръководител. Иначе мисля, че нещата са наред“, каза на репортерското ни питане как се чувства здравословно Пеев. Той бе сред първите на отбелязването на 80-годишнина на незарбавимата Невена Коканова. Както и Аактьорът Филип Трифонов, станал популярен с героя Ран от „Момчето си отива.“  „В една от сцените Невена ме целуна. А да те целуне тя, значи си получил целувката на късмета и кариерата ми започна“, не скри вълнението си Трифонов. Във фоайето на театралния салон бяха изложени рокли, с които актрисата е играла на дупнишка сцена.
Рокли, целувки, роли, спомени. А Славчо Пеев е от активен по-активен. Супер, ама тоя човек да се спре малко. Хич не е за подценяване стендът, който му осигурява житейския ритъм след интервенцията в дупнишката частна болница. Да се щади. Театър – при това и в Дупница, ще има. С него или без него. Дали няма пак да се закачва на сцена в това състояние. Каква по-непоносима и непостижима сцена е животът. А сцена ли е животът. Ако – да, кои са зрителите.

Юг News

Кметица на Бобов дол

Кметът на миньорската община Бобов дол Елза Величкова беше единственият представител на местната власт от България, която участва в Световния форум на ООН за проблемите в климата в Катовице /Полша/. От трибуната на форума Величкова представи сериозните икономически и демографски проблеми в Бобов дол след закриването на въгледобива в района, след закриването на двата рудника „Бабино“ и „Бобов дол“ и нарастващата безработица. Тя алармирала за социално-икономическата катастрофа, в която се намира община Бобов дол последните 2-3 години. Пътуването й до Катовице е поето от организаторите на форума,  общината не е плащала нищо за пребиваването й там, уточни кметицата. „Местната икономика на община Бобов дол в момента се отличава със сериозни структурни проблеми. Броят на работодателите е ограничен, което обуславя недостатъчно предлагане на работни места на първичния пазар на труда. През последните 2-3 години бяха освободени около 1500 души от мините, което оказа огромно сътресение върху заетостта и икономиката. Основните последствия от закриване на подземния въгледобив върху икономиката са липсата на инвестиции в други отрасли, пренасочване на трудовия ресурс към по-атрактивни райони и дори извън страната, пряко въздействие върху обезлюдяване на общината, намаляване на броя на образователните институции, ограничаване на транспортната свързаност с други населени места. Повярвайте ми, аз като кмет на община Бобов дол искам да ви кажа, че хората са в безизходица, защото тези хора са учили минно производство, цели фамилии са работили в рудниците и в момента са на улицата. Вярвате ли ми, че тази година едва съм направила паралелка с 10 деца в едно училище. Вярвате ли ми, че хората напускат Бобов дол и селата, общината се обезлюдява. Транспортните фирми не искат да возят до селата, защото няма хора.
В настоящия момент общината е със статут на район в индустриален упадък и вече не е атрактивна за държавните и отговорните институции. Сега, когато общината е изправена пред социално-икономическа катастрофа, тя е оставена „на течението“ да се самоуправлява. И аз като кмет, и хората от общината сме оставени сами. Търся начини и варианти да излезем от това положение, но повярвайте ми, сама е трудно. Община Бобов дол е най-засегната в региона, тъй като поема всички негативни последици, а именно повишена безработица, липса на алтернативна заетост, напускане на града и селата от трудоспособното население, обезлюдяване, невъзможност за спешна диверсификация на икономиката, отсъствие на централната власт за решаване на проблема. Аз искам да използвам този висок форум, за да се обърна към институциите на ЕС: помогнете на такива райони като община Бобов дол. Нека преходът да бъде справедлив. Нека мислим за всичко друго, но да не забравяме и най-важното – човешкия ресурс. С оглед на ситуацията, трябва да се предприемат конкретни мерки и да се предложат реални решения, а именно създаване на фонд за въгледобивните райони, намаляване на безработицата, запазване на трудоспособното население в района, насърчаване на инвестициите. Община Бобов дол винаги ще подкрепя инициативи и възможности за подобряване на жизнения стандарт на населението. Затова активно ще съдейства за участието на всички заинтересовани страни – публичен сектор, стопански организации, НПО и граждани. Въпреки че основна роля за развитието на икономиката в регионите трябва да има държавата чрез прилагане на конкретни инвестиционни механизми“, редяла в Катовоце Величкова, която иначе е адвокат.
Кметица на Бобов дол. Това си е диагноза. Жените се справят. Йорданка Каленичкова-Мама, Желязната Лейди на Бобов дол, инж. Грети Алексова по царското време, сега и Елза Вeличкова. Много мижав мандат преди нея изкара инж. Кирил Станчев, бивш шеф по рудниците, просто с нищо не го запомниха. А, виж – за Калечинкова легендите не отминават. Когато имаше вариант балите с боклук на София да се карат в бивш рудник при Бобов дол, да уточнят нещата на крак при Каленичкова дойде самият Бойко Борисов, тогава столичен градоначалник. Мама го посрещна на входа на общината. Прегърнаха се. „Ама бат Бойко се изгуби в прегръдката й“, изметафоризираха зяпачи наблизо. Та така. Бобов дол да си избира кметици. Ще ги отсрямат и пред ООН дори. Както стана в Катовице. Така де.

Юг News

Коркинска история

Оброкът „Св. Илия“ и издигнат наскоро 7-метров кръст до него над бобовдолското с. Коркина все по-стават туристическа дестинация, казват местните хора. Оброкът е на най-високата част на върха Голак /916м/. На мястото има забит в земята каменен стълб с височина от около 120 см. В Бобовдолско разказват за интересна предистория с каменния стълб. До Първата световна война (1914-1918 г) той е бил висок над 2м, но поради мерки за сигурност бил счупен на две. От намиращата се на запад Осоговска планина камъкът давал вид на малко укрепление (нещо като оптическа измама) и за да не стане прицел на вражеските сили, при евентуално превземане на българските позиции, военните решили да намалят височината му. Подобно нещо и през войните май не правено другаде, отбелязват в с. Коркина. Ама военните каква друга да я свършат. Местни енсуасти изработили от специална стомана метален кръст и го издигнали наблизо. Монтирали и фотоволтаични клетки по конструкцията и кръстът нощем свети – истинска атракция, която се вижда отдалече. До оброка с кръст води /засега/ черен път, по който се стига и с лек автомобил. Все повече туристи се качват. От Голак се вижда цяло Дупнишко, гледката към Рила е неповторима, както и към Кюстендил и към Осогово, казват стъпъли на Голак през уикенда планинари.
Коркина, с няма и 200 жтели, преди години имаше трима депутати в НС – родом или с тукашен корен, припомнят местни активисти. Сега кръстове, камъни, фотоволтаици. И пътя един ден ще подобрят дотам. Толкова са нахъсани. По едно време трескаво търсеха цех да им ушият 100-метров национален трибагреник, който да сложат /опънат/ от единия връх до съседния. Добре, че не намериха шивачи. Не им трябва чак толкова и такова афиширане българско. Но за кръста – само така. Макар, че защо го правят, ще се запитат по съседните селца по Разметаница, където при соца и черкви бутаха. Специална стомана търсили с месеци коркинци за кръста, за да не ръждясва и да не клеясва. Какво ти – той свети нощем. Амин!

Юг News

Интернетът – задължителен
Общините Сапарева баня и Рила са сред 113-те български общини, които ще получат ваучери от Европейската комисия за безплатен интернет на обществени места по инициативата WiFi4EU, съобщиха от местните управи. Общо 215 представители на местните власти успешно подадоха кандидатурите си в обявения през ноември конкурс. Класираните победители от България са успели да кандидатстват в първите 10 секунди от отварянето на конкурса и са се преборили с конкуренцията на останалите почти 13 000 кандидати. Браво на Сап баня и Рила. Щом за 10 секунди само. Ще ги похвали и еврокомисарката Мария Габриел, то се знае. Дали пък не точно на нея се дължи тоя бонус за планиниските дестинации Рила и Сапарева баня. И така да е.
И в района на Сапарева баня, особено в курорта Паничище и по Седемте рилски езера, и по Рилското корито, най-вече в Рилския манастир, където сигналът е много слаб или изобщо се губи, имат проблеми с интернет покритието на обществени места. Особено в Рилската обител. Полунормален сигнал има само до входа на централния манастриски храм и около двата хотела наблизо, оплакват се посетители. Особено на големи празници, когато мрежата е свръхнатоварена поради стотиците вкючени смартфони, е истинска мъка. Изнервени репортери се мъчат, приклекнали на калдъръма да пратят нещо „от мястото на събитието“. А то не става и не става. Сега очакванията са качеството да се подобри значително, от което ще се ползват десетки и стотици турсити всеки ден. Само за едната община безплатният интернет струва на ЕК 15 хил. евро, кака кметът на Сапарева баня Калин Гелев. Който не скри, че е адски доволен от ваучара за безплатен интернет и го очаква да стане факт още по Нова година.
Задължително! Даже е късно. И в Скрино при св. Рилски, и на Скакавишкия водопад. И на Римската крепост над Кюстендил. Навсякъде. Даже е късно.

Юг News

Най-после

Нова снимка на Васил Левски е открита в архив в Истанбул. На нея Апостола е сниман до кръста, седнал, в гражданско облекло. Вижда се, че е имал джобен часовник, на който се вижда част от верижката, съобщават от Национален музей “Васил Левски“. Вероятно снимката е правена през май-юни 1872 г. в Букурещ след общото събрание. Изглежда, че от нея е изваден малкият портрет в елипсата, по който досега се смята, че Левски е издирван от турската полиция след обира в Арабаконашкия проход и направените разкрития за революционната организация. Наличието именно на тази снимка в османския архив заедно с други документи, свързани с разследването, а също и текстът, който е изписан на гърба – описание на Васил Левски, може би ще покаже, че това е била истинската снимка, с която е разполагала турската власт. Текстът на гърба на снимката е почти идентичен с описанието, което Иван Фурнаджиев от Тетевен дава на разпита на 26 октомври 1872 г. „Снимка на Левски Васил Дякон, [родом] от Карлово и живущ в същия град. Тъй като единият зъб на горната челюст под мустака му стърчи навън, устната му е повдигната, с рижа брада, среден на ръст, със светло сини очи, на 25-26 години.“ – това е изписано на османотурски на гърба. Преводът на текста на български направи Орлин Събев от Института по балканистика. Сред откритите документи, с които е видно, че е разполагала вече турската власт са и оригинали на Устав на БРЦК, окръжно писмо на БРЦК в Букурещ от 14 юни 1872 г., разписки за събрани суми. Две от тях са от Дервишоглу Мехмед Кърджалъ – псевдоним на частния революционен комитет в Тетевен. Това може да наведе на мисълта дали тези документи не са иззети именно от Тетевен, откъдето е и даскал Иван Фурнаджиев. Каква точно информация съдържат документите на османотурски, ще бъде ясно след техния пълен превод, посочват от музея.
Най-после. Черно на бяло черно бяла снимка на Левски. Досега имало 7. Но на гърба им никакъв текст или не сe  казва какво пише. Но сега. Даже „снимка на зъб“ и едва ли не зъбния статус на Апостола. Това между другото. Документите, уставът  на комитета. Колко още неща не се казват, за предателствата преди и след залавянето му, по време на съдебното дело, присъдата.  С чували са носели документи, без никой да не ги е искал за самото дело. Дано още учени и изследователи да отидат до тия турски архиви. Няма начин да не изкочат още неща. Още предателства около Левски. От гърба на една снимка само.

Юг News