Автор: Uploader

Е, как няма


Общината в Кюстендил организира за тринадесети път Празник на черешата. Заради пандемията от КОВИД-19 събитието бе отложено за дните от 26 до 28 юни. Иначе ставаше седмица-две по-рано. По традиция за черешовия празник тук пристигат стотици туристи и гости от цялата страна и чужбина. С оглед на следепидемиологичната ситуация в страната празникът ще се проведе при засилени здравни мерки за сигурността на кюстендилци и гостите на града. От 26 юни посетителите ще имат възможност да закупят екологична кюстендилска продукция директно от производителите. Както всяка година, центърът на града ще се преобрази в своеобразна платформа, обединяваща търговци и занаятчии от града, любители и гости на празника. Официалното откриване на празника е на 27 юни (събота) от 11:00 часа. Програмата продължава с традиционната изложба-базар на характерни кюстендилски сортове череши, предоставени от Института по земеделие в Кюстендил, който е съорганизатор на празника. Няма да мине и без изложение на атрактивно подредени и аранжирани щандове от общинските читалища, включващи произведения на изкуството от черешов плод, както и характерното за Кюстендилския край вешало.
Е, няма я някои от звездите /румънка или молдовка или израелка/ с мега коцерт на пл.Велбъжд. Но – КОВИД криза е.Ще мине и без певица. Важното е, че празник ще има. И не само на Черешата, а и Панаягия-та на 15 август ,Голяма Богородица, после – на Плодородието през октомври. И др. И други.Е, как няма. Защото, както вече се заговори – градоначалникът четвърти пореден мандат Петър Паунов май ще се проба за депутат. Само след 7-8 месеца е вотът.

Така се прави


„Правителството ще отпусне 600 000 лева за Рилския манастир, обяви министър-председателят Бойко Борисов. Премиерът посети днес Рилската света обител, след като стана ясно, че има недостиг на средства за манастира заради нарасналите разходи на Светия Синод. Борисов пое ангажимент пред Адрианополския епископ Евлогий още утре в рамките на заседанието на Министерския съвет да бъдат отпуснати допълнително средства, извън предвидената от държавата издръжка за настоящата година на Българската православна църква в размер на общо 26 млн. лв., от които вече са преведени 12 млн. лв. С новите над половин милион лева ще може да продължи реставрацията и реконструкцията на Рилския манастир. Министър-председателят Борисов пое ангажимент правителството да окаже финансова подкрепа и за изграждането на пречиствателна станция за отпадни води на манастира. Премиерът напомни, че наскоро бе ремонтиран и пътя до Рилския манастир: “Преди две-три години беше целият в дупки, но го оправихме и сега е фантастичен“, заяви Борисов. Министър-председателят Бойко Борисов съобщи също, че правителството ще окаже подкрепа на още няколко манастира, както и на Пловдивската Света Митрополия.
По-сладко не може и да се каже и да се напише. За няма и три денонощия дядо Евлогий го отигра добре – дотук. Това, че компании като Луфтханза губят милиони в евро за час при КОВИД кризата, какво толкова.Рилската обител да си получи нейното. И ще си го получи.Даже и 1,3 мил. за пречиствателна станция, която няма да стане и в следващите 50 години. Така се прави. Какви ти мерки 60/40. Па трябва да нямаш задължеиня към общината, към НАП и разни други инстанции. Какви ти обосновки, кандидатствания, чакане и пр. и пр.Идва ти Бат Бойко на крака. И готово. А какво правеше до него шефът на Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов. Що не каза защо не са стигнали въпросните 597 хил. лева до рилския игумен. И да бяха стигнали – пак щеше да иска покрай пандемиите. Така се прави!

Е, как – бе!

Заради тежка финансова криза, Рилският манастир обявява дарителска сметка. Така в Светата обител се надяват да балансират бюджета си, защото в последните месеци приходите са много ниски. В опитите да се спасят финансово в манастира са се възползвали и от мярката 60/40, като така са успели да изплатят заплатите на служителите за 13 работни дни от месец март. В последните два месеца Рилския манастир е на ръба на финансовата пропаст. дядо Евлогий, игумен на Рилския манастир: “ Ежедневните разходи не са никак малки, това е осветление, отопление, данъци, не сме освободени от данъци, така че те са в доста голям размер, и действително положението е много сериозно.“ Монасите са се отказали от заплатите си, в името на това останалите служители да получават своите възнаграждения. За да бъде одобрен по мярката 60-40, манастирът е направил редица плащания по стари задължения, които допълнително са усложнили положението.дядо Евлогий, игумен на Рилския манастир:“ Близките дни ще обявиме официално банкова сметка за набиране на помощи, надяваме се да се намерят родолюбиви българи, които да… досега сме се въздържали да търсим такава помощ и подкрепа, защото знаем, че много хора бедстват в момента, и смятахме, че Рилския манастир не трябва да бъде в числото на тези, които търсят подкрепа и помощ, но трябва да се запази обителта. Хора са ме съветвали да съкратим някой от работниците, служителите, но първо не е морално, а второ, утре никой не знае тези хора дали ще се върнат на работа, ако си намерят някъде другаде.“ Тази година манастирът не е получил държавната субсидия, която ежегодно се изплаща, заради това, че храмът е част от списъка на Юнеско. Заради това редица реставрационни дейности ще бъдат отложени.
„Шменти капели“ или синонимното – „Тинтири-минтири!“ Ако този манастир е беден, то какво да кажат събратята им от „Благовещение“ при с.Копиловци например, които се скъсват от бачкане и молитви, по 17-18 часа на денонощие са на крак, и са „кожа и кости“. Що не каже дядо ти Евлоигй колко земя е отдал под аренда по целия Югозапад. Колко обекта под наем – знае се за близо 40, които плащат директно на счетоводството в Рилската обител. Ами, гората му – от колко време се сече / и кой-знае защо го прави румънска фирма!/ . Да не говорим за скъпотията вътре в храма – колко струват свещите – бройката, „осветената“ вода по 0,5 л. с лика на св.Иван Рилски. Какви са цените в манастирската книжарница и т.н. И да не се плаче, че КОВИД кризата е съсипала финансово обителта поради липса на посетители и богомолци. Всички бяхме в блокада двата и третия месец. Ама богомолците отново тръгнаха към Рилския манастир последните седмици. Така, че – спокойно. А ако толкова им е мерак да открият дарителска сметка от беднотия – то има един мастит, който денонощно дарява напоследък при КОВИД-а и след краха на Васил-Божковата хазартна мощност и могъщество. На болници, на ФК „Левски“, защо не и на Рилската обител. И да го ктитороват на някой от входовете на храма. По канона. Е, как – бе!

Пълно

Рекордно е нивото на водата на язовир „Дяково“ за края на май, коментират местните хора. По прогнози на специалистите през юни язовирът ще достигне до обем от 28 мил. куб метра – при максимален обем от 35 мил. куб. м вода. Нивото на водата е толкова високо след взетите крути мерки през месеците февруари, март и април да се подава вода само за питейни нужди от язовира. Водата за промишлената зона и автокъщите в Дупница доскоро беше спряна, както и за „Балканфарма“, „Хидростроител“.Дупница, ТЕЦ „Бобов дол“, за три ВЕЦ-а по тасето. Тази седмица районът за пореден път бил посетен от министъра на екологията и водите Емил Димитров, който следи лично за пълненето на язовира и за разходваната вода по каналите. Въпреки, че е напълнен доста, това не е рекорд – язовириът преди тридесетина години е бил и по-пълен, поне преценено на око, коментират в близката махала Бучалата. Но от години под моста към контролната кула водите не се бели съединявали, както е последната седмица По препълнения язовир почивните дни можеха да се видят и гумени и моторни лодки, джетове, каквито са забранени по язовира. Скоро ще падне забаната за риболова и тогава десетки въдичари ще окупират ръкава към с.Кременик.
Друго си е вече с пълен язовир- Като в морски залив е „Дяково“. Лодки, джетове, току-виж и яхта се появила. Не е рекорд. Още при пускането му беше препълнен. Тогава идваха и отбори по академично гребане да тренират, канутата май така и си останаха по хангара ноблизо. Е, чайки не се очакват да огласят простора над Дяково-Кременик, но и без тях – нещата са супер. Сега остава министър Ревизоро да си удържи на думата си и да разпорежда всяка капка вода от езерото как и за кого ще се харчи. Местните знаят всяка дюза, шахта, кран и кранче закъде е. И кой ги пуска и защо. Особено за ВЕЦ-те. И за всяко нещо – водомер да има. И да се плаща. Тогава всичко ще е пълно. За кеф на населението – най-вече.

Как без черешчицата


Въпреки противоепидемиологичните мерки срещу КОВИД-19 традиционният Празник на черешата в Кюстендил, на който се стичат хиляди не само от града и района , от цялата страна и от чужбина, ще бъде организиран – последната седмица на юни, каза преди часове кметът Петър Паунов. След 1 юни общината ще обяви и формата на уникалния форум, след като се чуят и последните указания от Министерството на здравеопазването. След 14 юни, докогато е сега обявената изнънредна епидемична обстановка , ще се знае кои забрани ще са в сила заради КОВИД-а и така ще се изготви и програма и сценарий за празника. Вече е решено, че по време на празника ще има изложение със сортове череши от Кюстендилско, като ще се предлагат изделия само на местни производители и занаятчии и такива от региона. Ако има охлабване на мерките, ще се мисли и за програма от местни самодейни състави, казаха от отдел „Култура“ на общината. Така, де – „Черешчица род родила“!
Е, как без пранцика, бе. Цяла Олимпиада отложиха в Токио, Евро-2020, какви ли не световни форуми, фестивали и събитая. Ама Черешата в Кюстендил ще я има. От една страна добре – толкова сме зажаднели за истински празник. Ама дали ще е празник това, което кметът обещава за последната седмица на юни. Или пак дядо Поликарп ще благослови от накой възрожденски чардак и това ще напълни душите ни с радост. Хората се стичат да видят и вкусят истински череши – кюстендилски. И за нищо друго. Ако е, да е. Иначе от пиарщини на всички им е втръснало.

Леле, Михаела

Общинският съвет в Кюстендил преизбра председателя си Михаела Крумова. Тя беше и единствената кандидатура за поста.Крумова направи отчет на изминалия шестмесечен мандат, през който са гласувани 157 докладни. От тях 138 са внесени от кмета Петър Паунов, 14 – от Михаела Крумова, и пет – от общински съветници. Три от решенията са били върнати за преразглеждане от областния управител Виктор Янев.Тази бетеанска информация изтече в следобеда днес.Информация. Никаква новина. Никой не е очаквал нещо друго. Това рвотационен принцип по избора на председател – няма такова нещо. Ама, па такава заспала работа е всичко.
Михаела най-накрая да се поразтича, да тръгне да бори КОВИД кризата и тя. Толкова проблеми има, народът е смачкан и под ударите на пандемията на всичкото отгоре. В съседните общини / в Дупница например/ шефът на минипарламента не се спира. През ден е в София да пита, урежда, да поставя и ултиматуми по важни и текущи въпроси от живота на града и общината си. Тука – нищо. Да води една сесия месечно и се налага, прелиствайки бавно една по една докладните в папка. И – това е.Да опонира на кмета /както е в Бобошево и на други чместа/, да опозиционерства. Ами. Така може 50 мандата да изкара. Кметът внесъл 138 докладни, Михаела – 14, 10 пъти по-малко. Леле, Михаела!

Благословено – пари при пари

Малко над 22 хил. лева компенсация при извънредното положение по 55-о Постановление на МС са преведени на 20 май т.г. на Рилския манастир – за 59 лица, става ясно от публично обявения регистър на НОИ. Сумата е само за март т.г. И според качената на сайта на НОИ компенсация за Рилската обител тя е 22 268, 45 лева. За 59 лица – по договор с манастира. Не става ясно дали сред тях са 8-те монаси. Но за камериерки, администратори, охрана, тези от помощното стопанство,вероятно – и горски работници – от месеци върви сеч по Риломанастирската гора. И т.н. При пандемията те са излезли в отпуск /няма кой да каже колко и какъв срок/. Не е ясно дали манастирът, който според публикации е отдал под наем над 40 обекта на площ от около 300 декера, както и манастирски земи, извършва сеч от манастирската гора, кандидатства за компенсация по схемата 60/40 и за месец април, през което време беше в сила извънредното положение. Може и за април, защо да не е.
Защо да не може. В манастира свещите вече стигнаха 5 лева за една свещ, молитвите и те се калкулират по ценоразпис. Някои знае ли какви са финансовите постъпления и отчети на манастира, който сие като едно търговско дружество. Ама кой ли го е и проверявал и правил одит последните тридесетина години. При соца Държавен финансов контрол имаше специална килия и денонощно ревизор в нея в Рилската обител. Не, че имаше ефект – ама, имаше го финансовят контрол. Тогава например се разбра, че в подземието на светата обител се съхраняват тонове свещи на предишни цени, които се вадят при всяка актуализация на цените. Сега не се налагат такива мерки и контрол. При мерки 60/40 друго не трябва. Па и народът /миряните/ са го казали – пари при пари идат. Па и като получат монашеския благослов и благодарност, как няма да идат.

Кюстендил и поетите


Георги Белев, един от известните ни поети от 80- 90-те години, почина от COVID-19 в клиника в Ню Йорк. Това стана малко след като навърши 75 години. Той живееше от 1990 г. в Бостън. Новината съобщи във Фейсбук поетът Румен Леонидов, който е бил негов приятел. Приятелите на Георги Белев в родния му Кюстендил би трябвало да тъжат за него искрено, макар че последните тридесетина години не се е прибирал в града. Помнят го от литературни четения в Кюстендил, от срещи и литературни събирания – заедно с починалия през 1998 год. поет дисидент Биньо Иванов, с поетесата Катя Йосифова, с Борис Роканов и др. Роден е в Кюстендил на 4 май 1945 г. Израства и учи в София, дипломира се като радиоинженер (1969). За кратко работи като проектант в „Транспроект“. Редактор във в. „Орбита“ (1971-1973), „Литературен фронт“ (1974-1982) и изд. „Народна култура“ (1983-1989). От 1990 г. Георги Белев живее в Бостън. През 1992 г. публикува антологията „Глина и звезда“, съвременни български поети, заедно с Lisa Sapinkopf, която спечелва наградата на Асоциацията на американските преводачи. Книгата е издадена в Минеаполис от Milkweed Editions с помощта на престижните фондации Witter Bynner и Wheatland. През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет. Автор е на стихосбирките „Разчетен надпис“ (1976), „Умерена облачност“ (1979), „Пясък между зъбите“ (1985), „Гората слиза нощем“ (1985, 2004), „Довереник на здрача (1989), „Но“ (1990), „Умерена облачност и други стихотворения“ (2012), и на стихове за най-малките „Смешки“ (1986). Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Robert Bly (1986) и Galway Kinnel (1989). Стихотворения от Георги Белев се появяват в известните списания „Poetry“, Boston Review, The Paris Review, Artful Dodge, Nimrod, Boulevard, Partisan Review, Mid American Review, Crab Creek Review, Paintbrush, Harvard Review, North Atlantic Review, Webster Review, The Hollins Critic, International Quarterly, Visions International, Delos, The Pensilvania Review, Southern Humanities Review. Стихове от Георги Белев са публикувани още в Англия, Канада, Швеция, Полша и Италия. През 1991 г. получава почетен сертификат от кметството на Бостън, както и медал и диплома от кметството на Рим и областта Лацио в Италия.
Някой да се беше сетил в Кюстендил да каже едно „Светла памет!“.Ами! Минаха 10 дена, и повече. Какви ли тъпотии не вървят по мрежите, какви ли нещастни поводи не се намират да занимават ума и насторението в днешно време и на кюстендилеца .Но никой не се сети, че си е отишъл голям поет. Ама може би и по-добре. Иначе като при Биньо Иванов и Белев щеше да стане читалищно занимание – на квартално ниво. Сбогом, Георги! Не чакай нищо от кюстендилеца. Впрочем – ето стихотворението му в стихосбирката „Пясък между зъбите“
Да погаля планината –
сто реки ще ме ужилят
равнината да настъпя –
по гърбя камшици житни…

Накъде и аз съм хукнал,
тоя град ми е по мярка.
Облак, слизай, превържи ме.
В тоя град ще се прочуя.
В тоя град ще ме забравя.
Единствената награда, която получава в България, е „100 години Българска академия на науките“. Това Съюз на писателите, Министерство на културата, издателаства и пр. – ами.

Сергеевич

dav

dav

Журналистът, издавал няколко години и собствен вестник, колекционер на картини и местен меценат – дори и това, Иван Сергеев /64Г/ направи поредното си дарение на книги за 24-майския празник . Досега е дарил на регионалните библиотеки в Кюстендил и в Плевен, където е роден – като окръг, на читалища, училища и университети – на Великотърновския университет, където е завършил „българска филология“. Този път около 100 тома от личчната си библиотека Сергеев дари на читалището в с. Раждавица. Отскоро той вече приел учителството и влезе в клас, при палавите деца от училище „Св.св.Кирил и Методий“ в кюстендилското с.Раждавица, единственото селско школо в общината. И неочаквано и за себе си – се справя добре. И при дистанционната форма на обучение сега, при пандемията. И учи децата не само по български език и литература, а и на изкуството. „За да истински педагог, трябва да обичаш децата“, отсича Сергеев. Другата част от дарението /60 книти/ е за читалището в съседното с.Шишковци, където около 30 години е живял и рисувал и създал едни от най-големите си шедьоври платна художникът Владимир Димитров-Майстора.
Вече над 1200 тома е дарил Сергеев от личната си „колекция“ книги, като в библиотеката си държи над 5 хил. тома. И продължава да купува нови заглавия. И да попълва и колекцията си от картини – най-богатата, може би не само за града а и за Югозапада. Повечето от дарените заглавия са руска класическа литература или критика за световните руски класици. Не крие, че е запленен от руската художествена литература и руското слово. А за това, че се хвана с даскалъка зетят на първия кмет на Кюстендил след 9.IX.1944 год. Георги Ангелов, вероятно си прави сметки за по-добро пенсиониране. Но – жив и здрав! Важното е, че прави такива жестове с книгите. С картините – прави го за себе си. Но и така става. Дерзай, Сергеевич!

Колкото по-малко


Стана добре, че мерките по коронавирусната епидемия не бяха тотално разхлабени до днес, та 24-майските маршировки по училищни дворове и площади не станаха. И учителките и директорите им не облякоха по-нови дрехи. Добре, стана. Иначе тия манифестации, празнословия под егидата на „Върви, народе възродеин“ нямат край. От банално по-банално. По създаването на азбуката. Дечица по чиито фланелки лого гдо лого на латиница /разбира се/, знаци, писаници, свастики по стени из всеки квартал и по всеки град на почти всяка улица, татуировки по ръце, крака, гърди, пъпчета, вратове – и те с разни знаци и символи кретенски. И др. Нищо писмено. Ами по скайпове и мрежите. Всичко чати ли чати и командите и терминологията е на английски / и на латиница/. По търговските вериги – нищо, че се изписва на български, има закон за това, преобладаващите термини са чуждици. Всеки знае как се нарича лъжливата новина например. Дори и „Довиждане“-то вече не върви пред „Чао“-то. Във всички сфери е така – чужди думи, термини, формулировки, графики. Това е неизбежно и в него няма нищо лошо.Да не говорим колко от българите знаят кой е ЍСтоян Михайловски и Любомир Пипков /авторите на това „Върви, народе, възродени“ ….
Т.е. буквите са една технология, помощно средство. И който и да ти ги е съдзал / Кирил и Методий ли – по-скоро техни ученици/ или подарил, май е все тая. И да се прекалява с церемонии, помпозни думи, рецитациии, жестове и слова, наве дрехи непремнно за 24 май, излишно е. Колкото по-малко, толкова по-добре. Пандемията в случая свърши някаква полезна работа.