Автор: Uploader

Браво на миньорите

Браво на миньорите

 
И бюрото по труда в Кюстендил – както и това в Дупница, обяви за нараснала безработица през януари 2017 год. сравнено с декември м.г. Увеличението все пак е незначително – със 146 души, или с 0,6 пункта. Равнището на безработицата за общините Кюстендил, Невестино и Трекляно за първи месец на т.г. е от 10.8 %. Безработните в община Кюстендил са 2 754 лица /10.7 %/, в Невестино – 96 лица /15.6 %/ в Трекляно – 16 лица / ли 8.9 %/. Странно е, но за разлика от Дупница и Бобов дол, където съкратените миньори от рудник „Бабино“ качват безработицата, то в Кюстендил не е така. „От съкратените миньори при нас нямаше регистрирали се“, изтърва се шефът на бюрото по труда в областния град Юлияна Хаджиева. Според колегите и от Дупница от рудник „Бабино“ има около 80 „жертви“ кюстендилци, съкратени, които трябва да вече да са на борсата.

Браво на миньорите – за пореден път те махат презрително с ръка на държавата. Защо ще се регистрират, за да попаднат в някакви безмислени сводки, отчети и доклади, ли. И да се оставят да ги манипулират от социалните ведомства и служби. Ще попълват от тяхно име разни програми за пре и пре квалификация, за псевдозаетост, за езиково обучение дори. За да могат чиновниците да отчитат дейност, за получават не само заплатата и нещо отгоре, бонуси и пр. Те, миньорите, го казаха в прав текст, когато им беше черно пред очите заради невзетите заплати и блокираха подстъпите за камионите с кюмюр към ТЕЦ „Бобов дол“ в средата на студения януари. „Дайте ни заработените пари – обаче на всички, за всички месеци и всички плащания ни платете и си е.ете майката. Ние ще се оправим нататък“. Мъжка дума. И в бюрото по труда в Дупница са регистрирали едва 165 от рудник „Бабино“, при обявени по схемата 650 /до юни т.г./. Още не са си взели всичко от мините, но вече са се цанили бачкатори – при частници в Дупница и в Бобов дол, по изграждащи се участъци и станции на метрото в София. Някои вече са по чужбина. А точно от бюрото им обещаваха да ги вземат в стротиелството, за саниренето, което от днес вече е блокирано. Алтернативна заетост – пълни глупости! „Щом най-добрия рудник на Балканите закриха, за какво да кесим на празни ясли тука. Това държава ли е – мафия. Махаме се“, заканиха се още по Коледа и в средата на януари при изригналите протести суровите мъже. На които не им минават евтини трикове и обещания. Най-малкото пък от бюро по труда, от борси- морси и т.н. Браво, момчета!

 

Юг News

Положението не е розово

 Положението не е розово

 

 

С познатата лекота училища от Дупница и общината, в съседната Сапарева баня /не и в областния Кюстендил обаче/, отбелязаха Деня на розовата фланелка – 22 февруари. Както всяка година кампанията премина под наслов – „Не на насилието в училище“. Инициативите на учениците в училищата бяха подкрепени от общинската комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към община Дупница. В Професионалната гимназия по облекло и стопанско управление учениците направиха флашмоб пред входа на училището. Танцовата група към училището „Блек Илюжън“ пък подготви и засне тематичен видеоклип, насочен срещу агресията в училище. С видеоклипа, децата отправиха послание към своите връстници за толерантност. В ОУ „Евлоги Георгиев“ с раздаването на минифланелки, всяка с послание, отбелязаха деня. В 7 „а“ пък клас беше изнесен открит урок на тема: „Превенция на тормоза и кибертормоза в училище“. В Гимназия „Христо Ботев“ във всяка класна стая учениците бяха написали свои послания срещу агресията. 22 февруари се отбеляза и в СУ „Христо Ботев“ в град Сапарева баня – с открит урок и беседа за агресията проведоха психологът и ресурсните учители пред учениците от 3 „б“ клас. Децата участваха в различни ролеви игри, свързани с агресията и тормоза. Всеки един третокласник залепи собственоръчно написано послание върху дъската и прие да бъде посланик в борбата срещу тормоза в училище. Във фоайето на първия етаж на сградата на училището бяха поставени и постери, изобразяващи розови фланелки. Всеки един от учениците на СУ „Христо Ботев“ имаше възможност да напише на тях своето послание за толерантност, приятелство, ненасилие и проява на добро. ОУ „Христо Ботев“ с. Самораново е първото училище в община Дупница, което през 2014 г.  постави началото на една хубава традиция – да говорим за проблема и да се опитваме да му противостоим с приятелство и доброта. Днес цялото училище се превърна в развълнувано розово море, символ на борбата с агресията. Включиха се всички – ученици, учители, помощен персонал. Своята подкрепа към инициативата засвидетелства и председателят на комисията за младежта и спорта в минипарламента в Дупница Славчо Павлов. Той се обърна с призив към учениците да не се доверяват на непознати в чатовете и да уведомяват учителите и родителите си, ако забележат нередности при общуването. Личната си ангажираност към проблема той обясни и с функцията си на родител на три деца.

Ега ти и ентусиазмът.Тия дечица знаят ли какво правят с тия розови фланелки. То положението хич, ама хич не е розово. Не чуват ли какво си говорят мама и тате, баба и дядо. Не научават ли кои са попаднали в листите за поредния парламентарен вот. Кой как прескача по диаметрално противоположни парти и коалиции – само и само да попадне на парламентарната банка след 26 март. Що за порнография се вихри, а по училищата си играят на шоута, от които на никой не му пука. Да облечем розовите фланелки срещу наглостта и безскрупулието на тая пасмина, наричаща себе си политици и „избраници“. Розова фланелка срещу хаоса и пълната несъстоятелност на местна, централна, държавна власт. И срещу всички власти. А не да си правим шоу с балончета и разни рецитации, на които пък и някой не в час общински съветник от дребен калибър се изръси, та и той да порозовее. Положението не е розово, особено на недоволните, на черните овце в стадото. Не е розово.

 

 

Юг News

 

 

Кого да избереш

Кого да избереш

 
Теменуга Върбанова от Варна води листата на партията на Веселин Марешки ВОЛЯ в Кюстендилски избирателен район. Тя включва още двама варненци – Деян Велинов е втори, а Петър Атанасов е 4-ти. Трети в листата е Христо Гуцалски от Самоков. Нов водач на листата си регистрира коалиция “АБВ – Движение 21”. Това е акушер-гинекологът д- р Юрий Хранов, който е от Кюстендил, работи в АГ “Майчин дом” – София. Предварително беше обявен за водач зам.- председателят на АБВ доц. Христо Михайлов, но в последния момент е направена смяна. Втори в листата на лявата коалиция ще е футболният треньор Пламен Марков, който води листата в Габрово. Трети е преподавателят в НСА  доц. Владимир Ангелов, който е роден в Кюстендил. Следват: Йордан Стоймиров от Сапарева баня, Венцислав Кодузов от Кочериново, Ивана Тасева от Бобов дол, Иван Костов от Кюстендил и Красимир Руев, който бешe водач на листата на ПП АБВ предишните парламентарни избори. Водач на червената листа е Валери Жаблянов, роден 1965 год. в с. Друган, Радомирско. Начело на листата на „Патриотите“ е атакистът Илиян Тодоров. Николай Табаков от Дупница води кандидатска листа на коалиция “НОВА РЕПУБЛИКА” на Радан Кънев в изборите в 10 МИР.  Вергил Кацов, също дупничанин, свързван с Братя Галеви, пък е номер 1 в подреждането на Реформаторския блок за региона. И т.н. Да добавим, че новият областен шеф Йордан Татарски е от Кочериново. Той си доведе за гл. специалист по правните и административните въпроси благоевградчанина Костадин Шумантов.
Какво става с Кюстендил. „За кого да гласуваме“, притеснени са в областния град. Един Кирил Калфин, за четвърти пореден път води листата на гербаджиите /с основание на мнозина им се гади от това – „нямат ли друг“. Даже и бившата мис „Кюстендилска пролет“ /във висаджийските времена/ Ани Благоева вече е в София и я спускат за мъртвия Кюстендил. За да не е Бат Саали, ама то май е все тая. Вакум след пожизнения депутат Иво Атанасов и след Мая Манолова ли, та от тоя град /малцина си спомнят за Елка Анастасова и Ваня Цветкова, хич и не споменават Валентин Микев/. Красимир-Руевци и Иван-Костовци ли, я оставете. Няма. „Какво става – за кого да гласувам“?

 

 

 

 

Юг News

Да ти простим!

Да ти простим!

„Нема да ти простим!“, ще отговорят злите хора. Кметът на Кюстендил Петър Паунов не от тях и поиска прошка от съгражданите си, чрез медиите. „Като човекът, който най- много е сгрешил, разбира се, че кметът трябва първи да поиска прошка. Така че, моля за прошка моите съграждани, за всичко пропуснато през това време. Ако някои съм наскърбил, разгневил, огорчил, от сърце моля за прошка и се надявам, че действително смирението ще бъде нашия път, човеколюбието, братолюбието и разкаянието. На всички желая леки предстоящи пости”, с откровено и със снишен глас каза пред микрофоните и диктофоните Паунов. Колко хора ще му простят и колко няма да му простят – така и няма да го разбере самият. Ще има и такива, които ще изрекат „Никога!“.

Да се греши е човешко, а да се прощава, е божествено – тази сентенция я споменават не само богословите, а и психолози, анализатори, хора на духа изобщо. Сега са дните на така нар. „прочки“. Може би наш си феномен. Кюстендилка, който от десетилетия живее на Запад, разказваше как и било трудно да убеди европейците в Холандия например, че го има това нещо – „прочката“. „Те не сядат кафе да пият заедно, особено – с чужденец“, хладно се гледат с колегите си, в семейството си, та камо ли да седнат с кума, с по-възрастните родители, с лели и лелинчовци, дори със съседите и да си простят. Няма такова нещо“, отбелязва госпожата. Излиза, че да се простиш с някого е чисто наш психо и духовен феномен. И че е израз на сила. Дано да е така. Но не е ли толкова феноменален друг български духовен и психологически „феномен“ – проклятието. Това е като че ли най-тежката присъда над някого. И по нея има доста наричания и словесни клетви. Даже и към мъртви – да не ги изричаме. „Тоя съм го проклел. Няма прошка“, съскат и в ежедневието си доста българи. И проклятието било хващало – рано или късно, напомнят патили и възрастни хора. Дали е въпрос на нашата сбърканост – кой знае. Хем си силен и прощаваш, хем изричаш проклятие по някого. Да забравим – „да прощаваш, е божествено“. Поне за седмица – и да е истинско!

 

 

 

Юг News

Думи, думи, а делата?

Думи, думи, а делата?

 
Що думи се изприказваха и прозвучаха и на тоя 19 февруари, що нещо. „Не него обесиха, а той тях“, бодро изрецитира от микрофоните момиченце от школата по театрално изкуство към центъра за работа с деца /бивш пионерски дом/ в Кюстендил. Стотици – от малки дечица до хора на преклонна възраст, се поклониха днес пред бюста на Васил Левски на Ларгото в центъра на Кюстендил. Наизустили текста си, децата представиха вълнуващ рецитал за личността на Дякона, съотнесен с днешния ден и нравственост. Някои неща от чутото накарах всички да замълчат – от неудобство. Сред чакащите да поднесат ведомствените венци имаше няколко кандидат-депутати. Толкова не се връзват с Левски, че някои от репликите от рецитала трябваше да приемат като звучен персонален шамар. Къде ти неудобство и срам от кандидат-депутат.

 
Кметът на Кюстендил Петър Паунов пък се поклонил още предния ден, 18 февруари, пред паметника на Левски и в Босилеград, като организирал сам пътуването си до там. Прави го всяка година. На среща с екипа на културно-информационния център в Босилеград той подарил литература и мартеници за децата на сънародниците ни от Западните покрайнини. Познато и познато – пиарско. Защо не отиде на 20 февруари в Босилеград, не пред паметника на Левски, а да помага с каквото може на тия хора там. И т.н.
Дела трябват – не думи, вадят от оцелялото словесно наследство на Апостола изследователи – така да ги наречем. Много старателно подбирано е това словесно наследство кое да е и кое да не е и да не върви на чествания и пред целокупния народ. Е, не се свършват и не се свършват думите за Левски. Делата ги няма, честността и следването на неговата светла и чиста личност ги няма. Иначе още отсега могат да поръчат венците за 18 юли – рождената дата. И пак така и пак така. Думи, думи!

 

 

 

 

Юг News

Телефонното право

Телефонното право

 

 
Протестиралите цяла седмица заради невзети заплати шивачки от италианската фирма „Абонданца“ в Дупница отново потърсиха помощ от омбудсмана Мая Манолова. В петък в късния следобед тя за трети път отиде в предприятието на некоректния работодател Луиджи Каприоти, който отказал да подпише постигнато на 8 февруари т.г. споразумение. Резултатът засега е добър. Шивачките ще получат първия транш на 10 март – това беше договорено с подписаното вече споразумение за разсрочено изплащане на заплатите им за около 250 хиляди лева, стана ясно след срещата на омбудсмана Мая Манолова с Каприоти. Италианецът, който се дърпал и не искал лично да полага подписа си, накрая подписал подготвеното от Мая Манолова споразумение, както и с група от излъчени от колежките им три работнички. Според споразумението на 10 март трябва да бъде направено първото плащане. Аз до 10 март т.г. няма да идвам, ама ако и сега той не спази споразумението си, отново ще съм тук и ще приложим и други мерки“, непримирима е Манолова. След подписването тя влязла в черквата „Св. Георги“ в Дупница. Може би да получи и божията благословия, казаха хора от обкръжението й.
След тия на 100% успешни намеси на омбудсмана М. Манолова по решаване на всякакви социални, трудово-правни, медицински, транспортни и пр. скандали и заплетени ситуации сред потърпевшите и сред самите работници се заговори за телефонното право. Това, което в България от десетилетия и че и по-ототдавна се прилага, както и по света – разбира се. Нещата се решават по телефона. Просто и ясно. Нахъсаните до невъзможност да си искат и протестират за заплатите си миньори от рудник „Бабино“ преди месец зъзнеха и чакаха. Посрещнаха Манолова с възгласи: „Надеждата иде“. И после в разговори помежду си, докато пушеха, си коментираха – „Тя е топлата връзка с Христо Ковачки. През 5 минути си звънят по телефона. Директорът Хари Златанов е пионка. Каквото Мая и Ковачки се разберат по джиесема – това ще е“. Така и стана. Сега някакъв италианец /Луиджи Каприоти в случая/ взе да се опъва. Омбудсманът му отиде трети път, за да му покаже, че нещата са повече от твърди. „Ако не се разбере с Каприоти, ще звъни на собственика на италианския шивашки бизнес в Дупница – Мароки се казва. Пак ще реши нещата“, обнадеждени са бачкаторите по фалирали и полуфалирали италиански фирми в Дупница. А, ако се наложи, и цял министър от служебното на Герджиков ще доведе, с едно обаждане, надяват се на телефонното право беззаплатните работници. Не само в Дупница. В цяла България. Така и Бойко Борисов решавал къде по-сложни ситуации с протестиращи – по Родопите, Мадан, Рудозем и др. Телефонното право. „Както се разберат“.

 

Юг News

Кога е обесен

Кога е обесен


В позиция към държавните институции общинският комитет „Васил Левски“ във Велико Търново настоява да се поправи грешката кончината на Апостола на свободата да се почита на 19 февруари, тъй като исторически правилната дата е 18 февруари. През 40-те години на миналия век се е случила грешка, която е станала навик, въпреки че историците са категорични, че 18 февруари е датата по нов стил на гибелта на Васил Левски, посочва историкът от Великотърновския университет проф. Петко Петков: Всички знаят, че правилната дата е 18, но ние така сме свикнали. Кой ни е крив, когато заемаме криви позиции, когато историците под натиска на политически целесъобразности крият душа. В учебниците по история след две хилядната година посочената дата за смъртта на Васил Левски е 18 февруари. Все пак става дума за Левски и за нашата гузна съвест, допълва разсъжденията си прeд репортери Петко Петков. Според проф. Петков, грешката може да бъде поправена с решение на Министерския съвет или на Народното събрание. Това бодро пишат национални медии, позовавайки се на великотърновски учени историци, да повярваме, че са сериозни и признати в академичната общност, а не новопроизведени каквито може да прави всеки филиал на филиала на еди кой си ВУЗ.
За втора поредна година общината в Дупница съвместно с местното сдружение „Патриоти Дупница“ ще организира траурно шествие в черно и поклонение пред паметника на Васил Левски по случай 144-годишината от смъртта на Апостола на свободата, обявиха от администрацията. Събитието е насрочено за 19 февруари и ще тръгне в 12 часа от пл. Свобода, а в 12.30 часа ще се насочи до паметника на Дякона и известната в града „Градинката „Левски“. „Надяваме се всички да спазват организацията, която е режисирана. По възможност нека всички участници да бъдат с черни дрехи, тъй като е все пак траурно шествие. Надяваме се, че освен много хора, ще видим голям отклик и сред училищата и самите ученици. Нека покажем, че дупничани тачим, уважаваме и се прекланяме пред нашите герои“, приканиха организаторите от „Патриоти Дупница“.
В същото време пак историци и от архива само, че в Пазарджик, вадят „уникални снимки“ на Апостола. С брат му Христо и с Христо Иванов-Големия. И те се кълнат, че единствени се добрали до фотоса, датиран от 1867 год., Левски е бил на 30 г. Всяко селце даже е готово да се включи в търсенето на истините за Левски и че той е „минавал и при тях“. Аман! Ако италианци всепризнават Джузепе Гарибалди, ако французите мълвят без излишни официалности името Жана д`Арк, швейцарките богоговеят пред Вилхелм Тел, то не сътворяват глупост след глупост в тяхна прослава. Като при нас. Така или иначе 18-19 февруари ще мине, но бог да ни е на помощ наближи ли 18 юли, когато… о, боже, стават 180 години от рождението му. Тогава пак ще хукнат да изследват детството му, замонашването му, дори ергенлъка му, ще се поровят в биографията на баба Гина Кунчева, ще извадят някое „уникално“ и неоценимо свидетелство за живота и личността му. Няма как да не стане така. Професори, историци, уредници, краеведи, просто изявяващи се в изследователствуването хора. Комитетът „Васил Левски“ в Търново пращат ли пращат коригиращи депеши по темата „Левски“. Да пратят и едно искане да се спре тупурдията и недопустимият провинциален шум около всяка негова дата – обесването и рождението. Да се прави само едно единствено отбелязване – в Карлово.“ И там близо, до град София“. И това да бъде!

Юг News

Къде сме

Къде сме


Не е по „Къде сме ние“ – режисираната и манипулираната tv рубрика от недалечното минало. Където ни слагаха на някое измислено място в още по-измсилена класация по нещо си – потребление на сол или на моркови например. Къде сме по изтъпяването и обезумяването, по оскотяването и уродяването. Всеки ден ни носи доказателствата за безвъзвратната ни нравствена деградация. Последния ден – убийство край язовир „Искър“ на майстор, който – като не му плащали 3 месеца заплата, натоварил инструментите си, взел и нещо отгоре, и се изнесъл. Озверелият му работодател го открил бързо, заедно с още двама, бъхтали го час, докато диша. Прибрали си инструментите и … това е. Но да минем на безкръвни сюжети. В Широка лъка, откъдето е екзарх Стефан, се разбуниха и изгониха две афганистанчета, настанени в социален дом в селото. „Сега са две, скоро ще станат повече“, е логиката на местните от тая, ама изобщо не е Широка, лъка. В Елин Пелин гонят семейство от трима кротки сирийци, настанили се под наем в един от домовете. Никому нищо не са сторили вече три месеца, но ги гонят. Кюстендилец тутакси реши да ги покани – по Фейсбука, да заживеят при него. Човекът е юрист, беше кандидат за омбудсман на общината, преди две години пак така обявил че иска да подслони бежанци. Изцяло пиарства човекът, досега едва ли и котка гледа у дома си. Кучета разкъсаха старица в Разградско, като се прибирала от магазина и пощата, където платила данъците си. Всички социални и административни служби по рилското корито се чудеха дали кога и как да действат при лежащо болен и отписан несретник, който се кара с роднините си за един прогнил етаж от къщата си.
Примерите може да ги продължи всеки. в същото време се дерем в зала Арена Армеец на очаквания и подготвен триумф на Григор Димитров в скромния тенис турнир в София преди няма и седмица. А какви ли безумия, излияния, изцепки и резили ще видим в следващите денонощия до 19 февруари по темата Левски. 4-годишни дечица ги изкараха да дават караул пред паметника на Апостола. „Деца от цяла България дават почетен караул пред паметника на Левски в столицата. Облечени в куртки, копие на униформата, с която се е снимал Апостолът през 1868 г. в Букурещ, с калпаци с лъвски знаци и с истински пушки „Манлихер” в ръце, те застават по двойки пред паметника. Децата са членове на клубовете „Млади възрожденци”. В страната има над 200 клуба с повече от 3000 деца. Първият караул е предвиден за 15 февруари от 10 часа, когато пред паметника застават децата от ЧЦДГ „Веселото гардже”, гр. София, след това от 12 часа са учениците от 159 ОУ „Васил Левски”, София. На 16 февруари от 11 часа караул на ученици от Професионална гимназия по механоелектротехника, гр. Пазарджик; На 17 февруари от 11 часа караул на ученици от НУ „Христо Ботев”, гр. Плевен; На 18 февруари от 11 часа караул на ученици от ФСГ „Васил Левски”, гр. Монтана; На 19 февруари от 11 часа караул на ученици от 162 ОУ „Отец Паисий”, гр. София“, публикуваха осторожно графика някои медии… Ужас – докъде стигнахме. Дано Левски прости такова нещо. Защо ни се случва всичкото това – и историите в първата част на изложението ни, и това в Арена Армеец, където Гришо ни бил обединил /в какво, бе – в слагачеството към победителите на деня, при триумфиращия да сме по-навреме и наблизо, независимо кой и как/. Така за Стоичков на 50-годишнината му, когато само дето Пеле не беше обещал да дойде, пък стана друго. А дни след това същия бог Стоичков наби екип репортери, пратени да снимат сватбата на дъщеря му. Абе, поне тези неща, изцяло български – да ги наречем възход и падение, са минали, ами тия днешните, тези утре, които пак ще ни показаж оскотяване, жестокост, уродство по Българско.. Къде сме. И във възхода и в падението. Все – ужас.

Юг News

Наздраве!

 

70 винопроизводители от Кюстендил участваха в конкурса за най-добро домашно вино „Трифон Зарезан 2017“, хвалят се от читалище „Пробуда 1961“ в кв. „Колуша“. Компетентно жури, повтарящо се като състав за 11-и път /бившото ченге и диригент на градския духов оркестър Димитър Неделчев, първият шеф на 5-звездния „Стримон“ СПА център Валентин Александров, хидроинженерът и нереализиран белетрист Павел Петришки др./ оцени продукцията на дошлите в колушкия културен институт „Пробуда“ по критериите: цвят, бистрота, блясък, плътност, аромат и вкус. Първо място при червените вина и голямата награда на конкурса – дъбова бъчва, спечели виното на НЧ „Спасовица 2008“ с. Николичевци. Небезизвестната николичевска кметица Спаска Методиева е агроном по зеленчука, но ето, че вече отбира и от вина! Второто място е за Красимир Павлов, а третото – за Гергана Митрева. При белите вина първо място и екскурзия до Македония /“Уха!“/ спечели Георги Конярски, второ място – Георги Гаврилов, трето – Любомир Алексов. Не останаха по-назад и в Бобошево, където на площада стана празник на лозаря Трифон Зарезан с организатори общината и НЧ “Лоза 1870“.  Празникът е традиционен и се провежда повече от 30 години. „В програмата взеха участие танцов състав с ръководител Гергана Грозданова и кукерска група от село Слатино. Самодейци към НЧ ”Лоза 1870” изиграха ролите на бог Дионисий и Трифон Зарезан, като поздравиха жителите и гостите на празника. За повишаване на доброто настроение на гостите и участниците беше осигурено руйно вино и скара. Кукерите посетиха кабинета на Председателя на общинския съвет Даниела Стоянова, като пожелаха много здраве и берекет за жителите и гости на общината“.
Нямаше уважаващо себе си населено място, квартал, група и групичка и изобщо нашенец, който да не се постара за Трифон Зарезан. Каква ти любов. Любовта е за балъците. Любовта към пиенето е водещата. В една кръчма в Кюстендил магистрат три пъти разказваше виц: „Мъж и жена сядат на маса на 14 февруари. Идва сервитьорът и поръчват – салати, ордьоври, печено, бутилка вино и пр. „Скъпи, няма ли да ме целунеш преди да хапнем и пийнем. Нали е денят на влюбените“, го пита половинката от двойката. „Келнер, и една порция сърца с масло“, поръчва кавалерът. От компанията настояха да го каже и четвърти път. „Наздраве!“

 

 

 

Юг News

Как се справихме

Как се справихме

Трудно е за вярване, но зима-2017 свършва, тази нощ е последната мразовита, метеоролозите ще познаят – вече няма как. Забравяме веднага за всякакви студени рекорди, които ни връхлетяха този декември-януари. Щом и Струма замръзна на километри по течението в Кюстендилско, а на язовир „Дренов дол“ 30-сантиметрова ледена кора зарадва въдичарите да копаят дупки и да замятат, „нема лабаво“, беше зла зима – отвсякъде.
Как се справихме обаче, е най-логичното нещо да се запитаме. Токът на MAX, бихме 20-годишен рекорд по консумация на еленергия, отиващото си правителство на Бат Бойко спря износа. Дървата свършиха по цял Югозапад. Пелетите свършиха. Контейнерите с боклука замръзваха, та и неугледни кътчета надничаха изпод снега по празниците. Ама това се понася. Циганки с премръзнали пръсти метоха колкото могат да изметат по маршрута на градоначалника до храма за сутрешната му молитва, както и около блока на шефа на ОП „Чистота“ при Колушко дере. На останалите места – бог да ни е на помощ. „Жена ми си счупи ръка на сантиметри от новогодишната елха в края на януари. Там не беше почистено, сняг на бабуни, та камо ли по кварталите. Ще ги я съдя до дупка общината. Престъпление“, сумти от гняв инженер природозащитник, вече пенсионер. Вече и лед няма по пл. Велбъжд и елха няма /махнаха я малко преди Малък Сечко/. Тежка зима, спор няма. Под леда измря рибата в езерото при гордостта на дупничани градския парк „Рила“. Лятото от дъждовете се скъсала стената на водоемчето, не го ремонтирали както трябва, нивото на водата паднало, зимата замръзнала, няма кислород за мряната, и това е – мор. В партизанското село Полетинци път при м. Черенец не беше чистено цяла зима, докогато бивш миньор по Чехия, вече пенсионер, бивш лекоатлет не отиде да нагледа бащиния имот и не извика по тел. 112, че така не може. Пратиха най-накрая тежък и мощен булдозер, който със снега изкърти и асфалтеца от пътя. Ама нейсе. Там живеят 5-6 -ма старци.

 

 
Епизоди от кучата зима много, ще си ги разказваме и лятото. Как издържахме ли. Ами много просто . С примитивизъм. Някои и очите си не миеха в студените дни и нощи, за да не се студят, то и налягането по чешмите падна, 6-7 реки по Осогово замръзнаха. Кюстендилец издава тактиката си. Няма пари да плаща ток, за дърва и пр. Добре, че апартаментът му е вътрешен, при това комшиите на етажа, под него и над него са заможни хора. С одеяло и възглавница в ръка обикалял стаите по апартамента си и лягал, където е най-топличко – през стените от комшийското отопление. По-възрастни хора от селата, па и в областния град, решават проблема в студа времево – лягат към 19 ч. вечер, за да не се студят, стават към 8 ч. сутрин, така съхраняват под завивките телесната топлина. „Гръб не ми остава, чедо – по 15 часа съм завита в леглото“, охка старица, чакаща пред докторските кабинети в разгара на грипната епидемия – къде ти зима без грип! Казват, че Кюстендил зимата се опразвал на 60%, тези от третата възраст се изнасят по София – при наследниците, при парното и „удобствата“.
Но, вече свърши. Пролет иде. Имаме достатъчно примитивизъм и за нея. Копривата по припекливите места, последните дози и хапки от туршиите, зелето /солено, не солено/ в бидоните , финални мръвки от свинското от фризера. Нищо не се хвърля и не се хаби. Пълна готовност за всеки сезон. Не нам, някаква си зима. Това беше.

 

Юг News