Автор: Uploader

Тунелите без светлина

Тунелите без светлина

 

Пукнатини по вътрешната облицовка на дългия 195 м. тунел на гл. път Е-79 при Дупница са установени при разпоредената заради инцидента в „Ечемишка“ проверка преди няколко дни, съобщиха експерти. Засега не се налага спиране на движението по тръбите, едната от които е строена преди десетилетия, а другата построи турска фирма преди 5-6 години. Пукнатините са по така нар. „фуги“, при снажданията на сегментите, а не по целия корпус на автосъоръжението. Няма и течове по стените и тавана, произнесоха се специалистите. Налага се саниране, за което обаче не са заложени все още средства от агенция „Пътна инфраструктура“. Това ще стане след необходимата по-детайлна експертиза. Не са регистрирани падания на парчета от облицовката или аварии по осветителното оборудване, успокояват хората по поддържането. Движението през двете тръби на тунел „Дупница“ е намаляло почти наполовина след пускането на ЛОТ-2 на автомагитрала „Струма“ Дупница до Благоевград в края на 2015 год. Особено е намаляло движението на ТИР-ве. В съседство обаче по ската вървят свлачищни процеси всяка пролет, възможно е и това да дава отражение върху състоянието на тунела откъм вътрешната му страна, коментират живеещите наблизо. „Страх лозе пази“ …
То и друг път са падали парчета от осветителното оборудване по тунелите, ама чак сега уцелиха кола и това се оказа фатално за пътуващата жена в нея. Така с лек цинизъм коментират сакатлъка в тунела по автомагистрала „Хемус“ работещи в пътната инфраструктура хора. Неотдавна не стана ли пълна бъркотия, меле – пак в тунел. Нанизаха се десетки коли. Пак се вдигна медиен шум репортаж след репортаж, правиха комисии, писаха се доклади за пред инстанции, уж упражняващи контрола. И нищо след това. Тунелните истории по милата ни родина са безброй. Затова не бива вече да се използва алегорията „светлина в тунела“. С която ни залъгват политици и държавници точно три десетилетия. Каква ти светлина, щом пада и те затрива, докато с колата си бързаш за ежедневния си график и задачи. И дали изобщо има тунел за нас българите, за да има и светлина. То навън е пълен бардак, та вътре в тунела ли. Да си я караме на сляпо и опипом. До следващата трагедия. То и самите пътни отговорници си го казват, че … пак ще има.

 

Юг News

В огъня брoд няма

В огъня брoд няма

 

На 1140 сигнала за произшествия са реагирали пожарникарите от Кюстендилския регион през 2016 год., срещу 1112 за 2015-а.  Налице е увеличение с 2,5 %. През изминалата година са възникнали 795 пожара, нанеслите преки материални загуби са 204, което е 17,9 % от регистрираните произшествия. Делът на пожарите без материални загуби е 51.8% от всички произшествия или 591 пожара. Извършени са 320 спасителни дейности, което съставлява 28% от всички отработени произшествия. 25 са подадените лъжливи сигнали. При пожари са загинали 8 граждани, а други 8 са пострадали, което е двойно увеличение в сравнение с 2015 г. Тази статистика извадиха под формата на отчет от районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Най-главният им шеф главен комисар Николай Николов благодари на огнеборците от областта за свършената работа.
Ега ти и статистиката. Двойно повече изгорели при така нар. битови пожари. Всички помним трагедията с момиченцето, което пищя и угасна в пламналата къща на ул. Антим I в областния град. На 3 минути от районната противопожарна служба е къщата. Но не го спасиха. Съседи и до ден днешен недоволстват от действията на пожарникарите – едната им кола дори не била заредена с вода. Да помълчим. Едва не изгоря свещохранителницата на централния храм „Св. Георги“ в Дупница, на 20 м. от полицията. Подпалили я били тийнейджъри злосторници – още по-зле, щом се осмеляват да действат под зоркото око на камерите за видеонаблюдение по сградата на районното полицейско управление и тридесетина такива устройства по центъра на града. Овощар от с. Вратца загина при пролетното почистване на градината, подпалил боклука и събраното. Вратца е на десетина километра от Кюстендил. Пожар имаше в сградата на самата РДВР в Кюстендил.
Нека няма такава парадна отчетност що са свършили пожарникарите, които иначе си заслужават уважение отвсякъде. По-скромно. И да не бързат да ги награждават след всяка по-така ситуация, в която проявили „героизъм“. на всеки отчет. Грамоти, отпуски, парични награди и пр. „В огъня брод няма“ – една метафора, която и пожарникарите нека знаят. И награди няма.

 

 

 

Юг News

Рокади, рокади – да ти се сгади!

Рокади, рокади – да ти се сгади!


Новият шеф на Кюстендилска област Йордан Татарски получи символично властта от досегашния губернатор Виктор Янев и неговия екип. Не мина без традиционния за такива случаи подарък – химикал. Чиновниците не могат да измислят нещо друго. Виктор Янев заяви, че е горд с работата си и оставя една много добре работеща администрация. „Кой знае, може вие отново да се върнете на поста“, отговори новият областен шеф. И се почна: „Благодаря за топлото и радушно посрещане на Янев и екипа му. Роден съм и съм израснал в Кочериново, но летните си ваканции съм прекарвал в Кюстендил, затова и градът е на сърцето ми. Спортист съм, играл съм като халф във „Велбъжд“- Кюстендил, по – късно в Свищов съм бил републикански шампион по футбол 2 години /това няма как да се разбере дали е така – „Академик“ /Свищов/ никога не е бил шампион на страната!/. Г-н Янев също е спортист и казвам това, за да подчертая, че ние спортистите не се отказваме от целите си, волеви сме. Не съм най-харизматичният и спокоен областен управител, но съм сред най – подготвените. Бил съм главен секретар на МРРБ и ценя изключително работата на администрацията. Аз надграждам сам себе си, какво остава за останалите, ще надградя работата на досегашната администрация”, заяви с чиновническа рутина Татарски. И изръси едно… ” искам да създам условия за укрепване на демокрацията в нашата област и да се възвърне доверието в държавната власт”.

 
Абе, и той спортист. Както предишните областни началници Иван Каракашки/ завършил „ски“ във ВИФ/, футболистът Владимир Стойков-Лито, Любомир Анчев, дипломиран треньор по тенис, Виктор Янев, също възпитаник на НСА. Но Татарски има къде-къде по-разгърната не само спортна биография. Злите езици припомнят за гравитирането му към ВИС, или, че е имал секретарство при тогавашния министър на регионалното развитие в кабинета „Сакскобурготски“ Костадин Паскалев. „Абе, откъде па се взе точно тоя Татарски. То за кмет на родното му Кочериново не го искат, а става областен. Мани-мани“, взеха да подхващат назначаването му по кюстендилските кафенета. Добре, че ще е за два-три месеца.
Другото е по-страшно от един кочериновец Татарски. Рокадите. Областни управители, които се сменят така често и почти са все спортисти. Скоро ще има нов шеф на РИК, след като ВАС тумби окончателно от тази позиция омбудсмана на Кюстендил Васил Иванов. Който се кълнеше, че законът му позволявал да е изборджия номер 1 за региона, можело да си замрази функциите на обществен посредник и после пак да се върне да омбудсманства. Да се чудиш как четат закона тия юнаци – самият Васе Иванов, над десетимата от общинските съветници, които са юристи, и го избраха и назначиха. Па и омбудсманът Мая Манолова, която каза наскоро, че е законно омбудсманът на града да е шеф на РИК, но не е е морално. „Мая Манолова ли ще ме учи на морал. Все едно Ванко-1 да основе пансион за девици“, отвърна й жлъчно Иванов. Оказа се, че и двамата не са чели закона, а Мая Манолова може би не си спомня в детайли какво е записала в същия този закон. Но нейсе. Колко конкурса се правиха за шеф на здравната каса – докторите Емилия Георгиева ли не става, д-р Христо Кознички ли не беше, д-р Матей Попниколов от Дупница влиза три пъти в конкуренция със сегашния шеф на регионалната каса д-р Сашо Котев. Колко пъти се сменяха шефовете на областното Пътно, на регионалния инспекторат по образованието, където във врата на вечната Радостина Новакова постоянно диша съученичката на Симеон Дянков от гимназията в Ловеч Стела Мицова. Колко пъти началник на РДВР бива явлението Чавдар Караджов, а в системата на горите явлението Васил Пуров. Да не навлизаме в други звена. „Рибарство и аквакултури“, фонд „Земеделие“ и службите „Земеделие“, агенцията по контрол на храните, здравна инспекция и трудова инспекция, „ученически лагери“, където след недоразумението Иван Иванов-Ванюша при кабинета „Орешарски“ сега шеф е друго недоразумение – Стоян Станков. И пр. и пр. Рокади, рокади според това кои горе вземат и упражняват властта. Да ти се сгади!

Юг News

Тъй рече омбудсманът

 

Повече от два часа продължи протестът на над 100 шивачки от фалиралата италианска фирма „Абонданца“ в Дупница, които искат да получат заплатите си за три месеца, след като са прекратени договорите им. Някои от тях са били буквално изхвърлени – като се разболели или не им трябват вече. С протестиращите се срещна омбудсманът Мая Манолова. Въпреки студеното време шивачките стоически изчакаха срещата на Манолова с Луиджи Каприоти, който се появи в късната вечер и беше освиркан бурно от гневните му работници. „Мафия“. Така ли е в Италия, бе! Мръсници“, ругаеха го насъбраните на портала на завода работнички. Манолова ги обнадежди, че Каприоти е обещал до 10 ч. в петък да изплати дължимите около 250 хиляди лева на шивачките. Някои имат да получават до 2 хиляди лева. „Ще ми е за пръв път, ако някой е обещал нещо и ме излъже. В петък отново съм тук, за да разбера дали ще спази думата си“, закани се националният омбудсман под радостните възгласи на поизнервените шивачки и дошлите да ги подкрепят техни колеги. „Така го нарита тоя италианец, че няма да гъкке – в петък ще им плати“, подхвърли човек от обкръжението на националния посредник.
И каква стана тя – след миньорите в Бобов дол омудсманът реши паричния кошмар и на дупнишките шивачки. Като е така, Манолова да кара наред. Недалеч от сградата на протестите работници сочат гръцка фирма, фалирала преди 3-4 години, елинът чорбаджия се изнесъл като посран, задигнал и част от дограмата. Щели да го гонят с камъни, но се отървал от гнева народен навреме. Пък и тогава Мая Манолова беше в друга, 100% партийна позиция, не беше омудсман. Гъркът просто извади късмет. Но има-има доста хора, на които не плащат навреме, мачкат, гаврят се с работниците. Ама защо за всичко ще чакат омбудсманката. То са инспекции по труда, НАП-МАП, прокуратури, разни контролни служби и звена. Къде бяха и къде са по принцип те. Прави са шивачките, които поискаха от Манолова да предизвика /пак тя да го направи/ приемането на закон за криминализиране на неплащането на заплати. И да се предвидят жестоки санкции. Направо затвор. И чужденец като тоя пишман бизнесмен Каприоти – закарай го на някое ГКПП и му тегли шута така, че да не посмее да се връща повече тук. Говори се, че в Албания така се разправят с некоректните чужденци „работодатели“. Албанци, румънци, сърби могат. А ние се церемоним. Докога. Докогато омбудсманът не тръгне „да нарита“ работодателя чорбаджия изедник. Ами ако се кандидатира и стане президент след време, кой ще ги рита.

 

 

Юг News

Каруцарско

Каруцарско

 

2 059 акта за глоби отнесли роми каруцари в Кюстендил през 2016 год., става ясно от отчета на отдел „Управление на общинските имоти“. Нарушенията са най-различни – от липса на регистрация, неиздадено разрешително за определен маршрут за движение за съответния ден, липса на светлоотразителни знаци и регистрационни табели, пропуски по оборудването на коня по спазването на хигиената при движението по улиците и маршрута /торба за фъшкиите/ и др. Има свалени 17 регистрационни табели, става ясно от отчета. В него не става ясно обаче колко са си платили глобите. Забравете! За да извършват превоз с МПС с животинска сила, ромите (а и не само те), трябва да регистрират каруцата си, като платят такса от 30 до 50 лева. Освен това трябва да представят снимка на возилото, документ за собственост на каруцата и пр. процедури, които му излизат около 10-12 лева допълнително. Затова някои си го спестяват и после при проверка отнасят глоба от ОП „Охрана“, от полицията или от контрольорите от общината. Издадените служебни бележки за движение на каруци по заявени предварително маршрути за м.г. са 7 435. „Вечер е стълпотворение при нас, има опашка за разрешителна бележка за следващия ден“, отбелязват общинските ченгета на животинския пазар при кв. Изток. Обикновено ромите карат дърва, с която се отопляват зимата, а лятото – пясък, баластра, камъни и др.
Общината си пише разни отчети, не казва кой и защо от гетото не е платил глобите си, но трябва да се признае една неоспорима заслуга на сегашния кмет на Кюстендил Петър Паунов /трети мандат/ – каруца по центъра не може да се види посмъртно за каруцаря. Най-много до бившия завод „Електрон“ и до „Плажа“, и нагоре – не! А някога си връзваха конете за оградата на „Рибката“ при театъра. Миризмата на кон успешно се смесваше с уханията на ястията от кухнята на заведението. Това, че кметът ги спря далеч по периферията – добре. Но и другото е важно. След като им наложиха ред и дисциплина, спазване на наредбите, да се контролира и какво карат в каруците си. Дърва – твърде актуална суровина тази зима. Откъде ги е добил. В собствения двор не можеш да отрежеш дърво, ако нямаш разрешение от общината. Циганите карат цяла година дърва – по 35 лева за каруца /1,2 кубика, по фирмите е 75 лева за няма и кубик/. И трина карат от цеха на италианец в Невестино. С нея се топлят, ама и търгуват. По отсечката Невестино-Кюстендил ти се налага често да ги задминаваш – с риск да закачиш някой увеличаващ товароподемността на возилото канат. Лятото пък – пясък! Откъде го „изравят“. По реките е забранен добивът на инертни материали без разрешително от РИОСВ. Или претоварени откъм Пянечко каруци придвижват към града стари мебели, кревати, железария, тави и бакър. Никой не ги спира. Ясно е, че са ги забърсали по необитаеми къщи по паланките. Есен карат зеленчук, без да са садили, поливали и пр. Не само каруцата, а е какво има в нея. Абе, я да си карат на воля. И да ги глобяват, все тая. Няма да платят. Кон хранят, каруца стягат каруцарите. Утре пак са на път и на курс.

 

 

Юг News

Диагноза шивачки

Диагноза шивачки

 

 

Около 150-200 работници от вече прекратилата дейността си в Дупница италианска фирма „Абонданца“ блокираха за час входа на предприятието, за да протестират за неизплатени заплати, докато са били по договор с нея. Подкрепиха ги и техни колеги, които излизаха от първа смяна в същата сграда. Някои от шивачките на саи имат да взимат по около  1 500-2000 лева. Една от тях, онкоболна, пристигна с такси от Бобов дол, за да се включи в протеста. Дори взе микрофона и наруга на италиански работодателя им изедник Луиджи Каприоти. Без да е нужен преводач. Случаят е класически как чужденци, в случая италианец, лъжат и дори се гаврят с работниците си у нас. Каприоти продал бившата си фирма за 10 лева през ноември м.г. Казал им, че ще ги назначи в новата си фирма – затова да подпишат прекратяване на договорите. Но не спазил към всички обещанието си. Не помогнала и проверката на инспекцията по труда в Кюстендил, която установила, че договорите на шивачките са прекратени с тяхно съгласие. Така или иначе, но италианецът им дължи около 250 хил. лева за заплати. „Тоя е толкова нагъл, толкова нагъл, че не може да се срещне такъв другаде. /Може, може!/ Гледа те в очите и те лъже с усмивка. А днес, а утре, а еди кога си – и парите ни ги няма, нищо не получаваме“, ръсеха от по-задните редици шивачките.
Имаше и такъв български филм – „Шивачки“. Дори го хвалеха и анонсираха преди някои форуми. Не е редно да се гледа. Диагнозата „шивачки“ е пред очите ни, тя е наш феномен. Наивнички, чувстващи се обречени на експлоатация, гневни и ненавистни към чужденците работодатели. Но някои от същото съсловие знаят как се общува с шефа от Апенините. И ставаш шеф, няма да чакаш с месеци заплатата си, да стачкуваш и освиркваш. Секретарка на един от италианците стана собственик на една от фирмите му в същата сграда, станал бастион на работническата експлоатация по Дупница. „По сме сериозни и неудържими и от румънците. Падни ли ни пердето, качи ли ни се кръвта в главата, няма спиране“, заканваха се блокиралите портала на „италианското“ предприятие в Дупница работнички. В същата фирма преди години починаха в рамките на седмица-две две шивачки, сестри. Вдигна се голям медиен шум, проверки, актове на италианеца собственик /към 40 акта за два дни му написаха/. И какво – сега пак протести, пак онкоболни работнички се силят на друг италианец, няма значение дали е Мароки или Каприоти. В същата сграда работеше италианецът Джорджо Д. Убиха го, беше намерен смачкан до неузнаваемост в дере край Земен. После се разкри, че го е затрил даскал от дупнишкото с. Бистрица. От ревност –  „Римлянинът жабар“ въртял любов с изгората му. И това е в диагнозата „шивачки“ – и те имат право на любов. А защо шивачки. От две-три години от бюрото по труда – не само в Кюстендил, ами по целия Югозапад, протръбяват, че най-търсените „специалисти“ са шивачките. Защо не уточняват, че ги търсят за без заплати, за флиртове, за любовни перипетии и премеждия с чужденците собственици на някои цехове. Една кюстендилка вече пенсионер изрежда няколко националности при които е работила – при евреин, при грък, при французин, при италианец, дори за сърби и черногорец. Пенсионира се жената. Не казва била ли е и как е при българите.

 

Юг News

Какви барикади

Какви барикади

 
Около 200 дупничани нарушиха съботния си домашно-приятелски конфорт и се събраха при т.нар. Паметник на барикадите до жп линията София – Кулата и главен път Е-79. Да отбележат 20 години от протестите на града срещу кабинета на Жан Виденов и опитите на БСП да състави ново правителство, оглавено от тогавашния вътрешен министър Николай Добрев. Дойдоха десетки участвали в събитията от края на януари и първите дни на февруари 1997 година. Когато за около седмица протестиращите бяха блокирали движението по магистралата, влакови композиции с над 1100 вагона чакаха придвижване по гарите на Югозапада. Не се движеха и пътническите композиции, а пасажерите вървяха пеша 3-4 километра от зоната на бунта до най-близката жп гара Яхиново. Тогава се спомина и професор, връщащ се от лекции в ЮЗУ-Благоевград, докато хване влака…
Дупничани си припомниха и изпратената срещу тях многочислена полиция. Но издържаха. До кулминацията на 4 февруари, когато БСП върна мандата и бяха насрочени предсрочни парламентарни избори. „При нас беше решаващо дали ще устоим. Устояхме. Върнаха мандата, иначе БСП щеше да продължи да управлява и да ни мачка още“, с вълнение припомни комендантът на протестите – учителят от града Георги Гиздов. Оказа се, че паметникът вече е върху продаден на частник терен, който дори е заграден с мрежа и трябва да се премести. Учреденото м.г. сдружение „Духът на Дупница“ вече събира пари и търси ново място за композицията. И за нова композиция. В митинга за 20-годишнината организаторите се бяха погрижили за по парченце баница и по кифла с шоколад на участниците. Включи се почти целият кметски екип и общинари – не само от Дупница, а и и от съседната Сапарева баня, водени от кмета на курорта Калин Гелев.
„Дупница и дупничани бяха сами в продължение на седмица в протестите срещу пагубното управление на БСП през 1997 г. Само, защото ние издържахме с воля и кураж, дадохме сила на цяла България да въстане. И както от Йерусалим тръгва свещеният огън за Великден, така от Дупншките барикади тръгна огънят на протестите. Ако ние не бяхме издържали, България нямаше да се събуди“. Това с вълнение, и вярвайки си, каза логопедът Георги Гиздов, най-дейният участник в събитията от жестоката Виденова зима. Дупничани имат голямо самочувствие от протестите преди 20 години. Дори са създали сдружение „Духът на Дупница“, заричат се да не го загубят този дух. Поздрави ги президентът Петър Стоянов.
Стига толкова. Какви барикади, какво чудо. Един по-прецизен „разрез“ на хронологията и на участниците в ония епични времена, ще открие солидно участие на местната соц номенклатура и подставени хора. Парт агитатори, БКП инструктори, организационни работници и др. И те бяха там. Подмятаха някакви списъци, сводки правеха за артелната – колко хляб, колко кашкавал, гуми и дърва за отопление и пушека на протестите и пр. Действаща революционна сила в събитията бяха и братята роми, които отнесоха доста бой и от гърба им беше потрошена някоя и друга полицейска палка. Сега не им е до отбелязване на такива годишнини. Щом няма нещо на ръка и туби с вино и мезета, остави, за какво да се хабят.

 

 

Къде беше в това време кметът д-р Панчо Панайотов /говореше се, че е ходил в Германия в рамките на някаква делегация/. Какво бюро е изнасял на барикадите Панчо, както е според един от митовете. Защо не дойде на „възпоменанието“ в събота. Защо не се появи и д-р Константин Тренчев, който сновеше сред протестиращите в камуфлажни одежди и с мегафона в ръка „ободряваше“ дупничани да останат докрай смело на барикадите. И беше в постоянна връзка с прокурори, министри /правосъдния Васил Гоцев и не само/ и разните сценаристи и силни на деня в тоя ден. Пристигна и щурмова група от София – с коли и с развети знамена – в решителния момент стана. Всичко си беше един сценарий. Отвсякъде. Затова и не последваха така исканите от българите революционни и радикални промени в обществото. Никаква промяна. До ден днешен. Даже и паметникът няма да оцелее. Както е тръгнало. Но огън и парче баница все някой от сега управляващите ще осигури и спретне. Малко ли е.

 

Юг News

Кантарът при Рибарци

Кантарът при Рибарци

nova4

432_3213  432_3254
През сръбския ГКПП-Рибарци ще минават и стоки, като на самия пункт ще се и обмитяват.Това мощно съобщиха тамошни издания – вестникът на българското малцинство „Ново Братство“, излизащо в Ниш, например. То мотамо цитира кмета на Босилеград /четири мандата/ Владимир Захариев, който обявява, че усилията, повече то 10 години, на сънародниците ни да почнат да карат едри товари през Рибарци накрая се случва. Захариев имал твърдата дума това да се случи лично от премиера на Сърбия Александър Вучич. Та – всичко на ГКПП-Риибарци е готово в очакване ТИР-те с всякаква стока над 12 тона да тръгнат. Компютърните оборудвания, софтуери, обучен е екип да работи със системата. И везни /кантар/ е осигурен, от цех „Здраве“ в Лесковац, хвали се Захариев. И от местната структура на Сръбската прогресивна партия на Вучич съобщават за тръгващия поток от стоки и товари през ГКПП-Рибарци. Остава и да стане.

432_3250За кантар за ТИР-ве при Рибарци наистина се говори от десетилетия. И наши министри /например проф.Божидар Димитров, „без потрфейл“ при първия кабинет „Борисов“/ щедро им го обещаваше на сънародниците ни. И като ще потече един ми ти хипер интензивен трафик на стоки, товари, ще „заври“ от движение, намигаше професорът , отишъл за освещаването на нов български храм в босилеградското селце Паралово преди години . По направлението Босилеград-Кюстендил, по което сега минават по 5-6 коли и по 20-30 души на денонощие. И куфарни търговци вече няма да мъкнат по някой и друг пакет захарни изделия и да донасят откъм Босилеград на връщане цветя за вкореняване в саксии по терасите, какво друго. Или да минат няколко коли с евтино агнешко за Гергьовден, по Босилеградско още се поддържа скотовъдството като от началото на 20 век. Или оживлението около Великденското яйце всяка пролет за децата от Балканите, на което домакин е Босилеград. И тогава се карат някои стоки от Кауфланд – Кюстендил за самия фестивал и покрай него. Така, че какво да очакваме да се съживи в тая отчаяна отвсякъде географска зона Босилеградско /Западни покрайнини / – Каменичко. Каква промишленост има оттатък и отсам границата. Европа едва ли ще тръгне да кара тъкмо през Рибарци-Олтоманци стоки, товари, туристи и пр. Абе, да сложим кантара,“ па каквото такова“.

Novo bratstvo432_3266

Кенов 2  Рудник Караманица  kn pametnikЖандарм.-4

Юг News

Чуй петела

Чуй петела

467_6789

kn peteel 2  kn peteeel 1

kn petelllНа 2 февруари си честитим няколко празника. По черковния календар е Сретение Господне, Вълча Богородица. По народния календар е Петльовден. Извратени си честият събиране и препратки към Горна баня – конгрес на гейове имало там още от времето на соца, винаги на 2 февруари.
Мъжкият празник, преди като календарна дата и доста по-солиден като класа от 8 март например. По стар български обичай на този ден се коли петел за „здравето на момченцата“. Традицията идва от турско време, когато бабите са искали да предпазят мъжките рожби пеленачета от еничарските отряди. Петльовден или Петеларовден е най-разпространен в Източната част на България. Легенда разказва, че в тежките години на турското робство майка спасила първородната си рожба – момченце от тежко еничарство като заклала петел. Кръвта на животното опръскала вратата на дома, така еничарите – като минали, помислили, че в този дом вече са влизали и са взели момчето, и го подминали. Оттогава е обичаят и до днес с кръвта на петела да се направи кръстен знак на портата, както и на челата на момченцата. Перата на петела се запазват за украса и лек. Раздават се по съседите за здраве. Малко ала-бала, като на всеки празник.
За друго иде реч. Петелът, мъжкото начало, гребенът, гласът му, с неговия глас започва денят – де факто. По първи петли /има и такова предаване по Хоризонт на БНР/. 2017-а е Година на петела по китайския календар. „Петел пее“, отсичат истинските мъже стопани, за да всяват респект сред домашните. Има и село Чуйпетльово, в Пернишко се намира. И филм по Константин Павлов – „Чуй петела!“.  Малко хора и от средната възраст си го спомнят. А трябва. С Николай Бинев, Никола Тодев, Невена Коканова. Да чуеш петела навреме, е доста важно за всеки един от мъжката част на това объркано и сбъркано човечество. Героят на филма доброволно сдаде „мъжеството“, предусещайки много преди физическия край „петльовия край“ в себе си. Но да останем на темата с петлите. „Случаят пенлеве“ с Наум Шопов например. Петел е любимецът на офицера началник сред войниците от цял полк. Кюстендилец се гордее, че единствен носи този прякор – Петела.
Затова в Жабокрът да не се правят на мъже и на герои, като колят мижав петел на брега на Струма и се напиват до огъня – младите на 200 м. над старите до реката. По-добре борба с петли да устроят за такъв ден, не да вадят брадвата. Да чуят петела, лесно е да го сложат на пъна до реката и да махнат със секирката.

TRKNKF0008  PHTO1833

516_1660  TRKNKF0006

Юг News

Далеч от Майстора

Далеч от Майстора

kn fanfarri  014

034Професор Николай Майсторов стана петият носител на националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора” за 2017 год, обявиха в деня на 135-годишнината от рождението на големия художник организаторите на връчването общината в Кюстендил и градската галерия, Съюзът на българските художници. Майсторов за втори път е удостоен, първия път това било през 1986 год., 3 години преди да преустановят даването на наградата. Статуетката и предвидената по регламента по избора на носителя премия му беше връчена от кмета на Кюстендил Петър Паунов. „Щастлив съм, че получавам тази награда, не крия. Това ражда и сантимента, спомена, че преди около 40 години за първи път получих тази награда. Сега, когато съм стъпил на своя предел на живота си, когато почти затварям творческия си път, отново бях оценен от моите колеги и съм им благодарен”, каза професорът. От куртоазия, но и от респект към името и фигурата на Майстора, той постави художника сред плеядата модерни световни и европейски живописци творци. Преди церемонията гости и организатори, местните управници, граждани поднесоха цветя пред паметника на Владимир Димитров – Майстора. По сценария беше организирано и посещение на неговата къща-музей в село Шишковци и поклонение пред гроба му в центъра на селото. Толкоз.

Vladimier_Dimitrov_Maistora_-_AvtoportretАко можеше да надникне някак си в залата, да чуеше тези понадути думи за себе си, за творчеството му, да усетеше леката провинциална помпозност на ритуала, да чуеше за наградата и пр., Майстора щеше да извърне глава от неудобство. Той, наричаният в Шишковци, което за софийските художници-професори е една екскурзия до едно горе-долу поддържано село, „дедо Владе“. За когото живите все още два или три модела се насълзяват, че е давал и обущата си на някой закъсал сиромах, а той тръгвал бос, че седял пред магазина с бонбони в ръка и черпел всеки, тръгнал към къра да лее пот над нивата си, покланяйки му се. Сега – награди, журита, кметове и областни, поздравителни адреси, грамоти, събирателни изложби и пр. Далеч от Майстора е всичко това. Нека нещата да са по-скромни. Без пищности. Гилдията да си връчи наградата, без да ангажира общината, паричен израз на приза и т.н. Да могат и ценителите и познавачите на живописта да дават мнение и да гласуват. А така – някой пореден професор, преподавател и фактор в СБХ и сред галеристите ще е следващият, шестият носител. Майстора не иска нагласени, сценирани работи. Да видим платната му, погледнете!

019  015

Юг News