Автор: Uploader

Ма-фи-я!

Ма-фи-я!

 

Шивачките от злополучната бивша /нелегално фалирала/ фирма „Абонданца“ в Дупница блокираха за повече от два часа портала пред завода, в който работят и сега – само, че към друг чорбаджия и работодател. На 10 март т.г. трябваше да получат първата част от дължимите им от собственика Луиджи Каприоти заплати. Някои имат да взимат до 2 000 лева. След като омбудсманката Мая Манолова ходи три пъти на крака при Каприоти, беше постигнато някакво споразумение той да се издължи на бившите си труженички на 4 равни части – половин заплата до 10 март, половин заплата до 10 април, половин заплата до 10 май, и последната част от 10 юни.
Италианецът взе да върти номера. Поиска отсрочка до 16 март. Днес работничките го забелязали да товари машини и разни неща на бусове, да описва и сдава оборудване под наем, с които работил. И решили, че се гласи да зачезне, без да им плати. „Тоя те гледа в очите и те лъже, смее се и те лъже. Никакви пари няма да вземем – не Мая Манолова да дойде, който и да дойде, нещата свършват. Ще изчезне и няма кой да го спре. Това държава ли е България. В Италия отдавна да са му сложили белезниците, щом разиграва над 200 работници“, униват протестиращи. „Не се е намерил досега такъв, който – като ми обещае, да не го изпълни. Та и Каприоти ще изпълни дадената дума. Иначе ще му се случат страшни неща – ще доведа всички институции във фирмата“, безпощадно подходи при сключването на „споразумението“ Манолова. Която днес се оказа в чужбина, но прати хора от екипа си да вразумяват италианеца. А то се свежда до това – до 17 ч. на 16 март, ако не изплати първия транш на шивачките, всички институции и органи в държавата ще се заемат с него. „Ако го хванат, дадоха му още 24 часа да си организира измъкването и да се изнесе. Лъжец“, промърмориха протестирали за кой ли път пред портала шивачки. Те с пълно гърло кълнат и две-три жени съдружнички и дясна ръка на Каприоти. Те са наши, може и дупничанки да са. „Тия са по-страшни и от него. Абе, „мафия“. „Ма-фи-я!“, „Ма-фи-я“, в израз на безсилие подхващат дупнишките шивачки. Вече и на омбудсман не вярват, щом един „жабар лъжец“ я върти и разиграва. А някои съпоставят коя мафия е по-силна – италианската или българската.

 

Юг News

Болници на системи

  Болници на системи

 

Ръководството на община Дупница уж изрази готовност да стане съкредитоискател за оцеляването и финансовото стабилизиране на общинската болница. Това стана ясно от пресконференцията на кмета инж. Методи Чимев днес. Болницата е в това състояние от лошо управление последните години – както от медицинските управители, така и от липса на контрол от страна на общинския съвет като принципал и от мен самия, отбеляза самокритично Чимев. Според него трябват гаранции, че след 4-5 години няма да е същото положение, след като само за първия месец на 2017 год. болницата е била на минус с 40 хиляди лева, каза кметът. Той /уж/ не упреква медицинския шеф д-р Владислав Миков, тъй като той е на този пост от 3 месеца. „Сега обаче отговорността за лечебното заведение е негова“, добави Чимев. Кметът съобщи, че в болничното заведение ще се назначи контрольор. „Решили сме да сложим ред“ заяви Чимев, като уточни, че този контрольор ще следи изразходването на получените средства, а този човек ще бъде зам. кметът по икономическите дейности Олга Китанова, за което Kmeta.bg писа.

 

Окончателното решение за заема на болницата трябва да бъде взето от общинския съвет на 31 март т.г. Тогава трябва да бъде определен размерът на заема и това трябва да стане в кратки срокове. Най-вероятно ще трябва да се проведе извънредна сесия по случая, тъй като срокът на споразуменията за разсрочено плащане към доставчици изтича в края на април. Според представения погасителен план за 1 млн. лв. има 1 година гратисен период, през 14 000 лв. „От мен искат да направя чудо и да гарантирам, че болницата няма да трупа нови загуби. Все едно да очакваме през май да не вали дъжд“, не приема някои „постановки“ около отпускането на заема шефът на здравното заведение д-р Миков. Като намеква, че е готов с оставката си.

 
Няма да има чудеса и болницата едва ли ще доживее до 140 годишнината си, правилно прогнозират дупничани. Сега номерът, който се разиграва със заема и гаранциите, е кой и кога да докопа сградите на поставената на системи болница, в която дефакто са събрани две бивши – бившата транспортна и бившата военна. И някакво оборудване, което все още може да се окаже годно за използване. Нищо друго. И 2 милиона банков кредит няма да решат нещата – предизвестения край. В Дупница дръпва частната болница – построена, натъкмена, открита и работила, докато бяха на тукашната територия, от Братя Галеви. Как така две болници в Дупница, град под 30 хиляди жители. На какво отгоре. И болница, в която на заплата са около 250 души. Няма как. Докторите частници ще вземат своето от близкия край на общинското здравно заведение. Какво толкова. Закриване на болница не е прецедент в по-ново време. В съседния Бобов дол например стана през 2011 год. В Дупница – през 201….8-та, 201…9-та, прекосило 2020 год. Това е положението.

Юг News

 

WC

WC

4 градски тоалетни включи в конкурсна процедура за отдаване общината в Дупница – за срок от 10 години. Обектите са разположени до Джамията, този до барбекютата и до зоопарка в парк Рила, както и тоалетната до градинката на бившата автогара. Самата автогара е съборена преди 4-5 години, тоалетната наблизо е полуразрушена. Не са включени за търг обаче градските тоалетни в градската градина и при старата автогара. С решение на общинския съвет в Дупница от м.г. фиксираната цена на „билета“ за ползвателите на услугата ще бъде 50 ст. Конкурсът ще се проведе на 22 март, а при липса на участници ще бъде повторен на 29 март.
Също е положението и в областния Кюстендил и където и да попаднете в Югозапада. В Кюстендил тоалетните на гарата от 10 години са клоака, най-мръсното нещо, което може да се търпи в цивилизования свят. При кюстендилския театър тоалетната беше първо оборудвана с някакви пари по проект, след това откъртиха оборудването, накрая общината се видя в зор и я закри – зари я с пръст и отгоре и минава велоалеята. В Бобошево при управлението на Симеон Сакскобургготски издигнаха тоалетна за чудо и приказ, срещу 17,5 хил. евро. После дълго време стоя празна и неизползваема, защото въведоха такса от 20 стотинки. Само групи чужденци към Рилския манастир и Благоевград-Банско спирали да се ползват от това „удобство“ – евротоалетна с „5 звезди“. Нашенци ходели на открито, зад ресторанта на брега на Струма. „Кога им дам 20 стотинки за кенеф, нека ми се обадят“, подхвърляли местните бабаити. Както и да е. Години наред в плачевно състояние бяха WC-та при ГКПП Гюешево и Олтоманци. Няма топла вода, зимата всичко замръзва, мръсотии. Напоследък нещата се поподобриха, ама не чак дотам. И понеже сме на Гюешево, капепейци още споменават как преди нападенията на НАТО над Белград срещу Милошевич през пролетта на 1999-а, една седмица ТИР-ве карали полеви тоалетни. С това започнали интервенция натовци срещу бившия сръбски лидер – над 10 хиляди тоалетни закарали по различни позиции на Балканите. При нас е трагедия. Не само, че не се поддържа и чисти, ами и манталитетът ни е такъв – „защо, па че ме карат да плащам, кога може и така, на воля“. И един WC инцидент от недалечното минало. На Елешница, под Рилския манастир. Рейс с англичани спря до заведението и половината туристи тръгнаха към външните тоалетни до реката в близост. Като ужилени се връщаха назад към автобуса при гледката на която попаднали. Млада англичанка не се сдържа, свали дънките и бикините си и се облекчи на паркинта до комплекса, без да й пука. За наказание, за „урок“ и – може би, гневна, че е попаднала в такава мизерна страна и при мизерни хора.

 

 

Юг News

 

Цепеници и проценти

Цепеници и проценти


Около 5 кубика дърва е заредила и изгори общината в Трекляно, за да сгрее 9-те избирателни секции за вота на 26 март, казаха от администрацията. В Каменичко няма друго алтернативно гориво освен цепениците – дори и токът не е гарантиран като напрежение и волтаж, няма гаранции за честота на спиране особено при лошо време, а и излиза и по-скъпо. Докато за дървата проблемът е никакъв – районът е горист и планински, дори и кметът има правомощия да се отрежат без разрешение до 5 дървета, по синура например. „Изборният ден е толкова дълъг, не можем да оставим секционните комисии да мръзнат часове наред. Печките ще са заредени и ще горят на 26-и“, уверява секретарят на общината Василка Кирилова. То и самата община се отоплява с твърдо гориво, така, че – няма изненади, както се казва.

 

367 са избирателите в 19-те села на общината за предстоящия вот. До крайния срок – 11 март, са подадени около 100 заявления за гласуване по настоящ адрес. Това са все треклянци, които целогодишно са си на село, но се водят по постоянен адрес в София, в Перник, Кюстендил. Ей, така – за самочувствие, да се наричат „граждани“, да си гарантират достъп до джипи, да комуникират по-лесно с мобилните оператори и пр. Някои и пенсията по банкомат си взимат – в града. Но сега ще гласуват на село, при топлите бумтящи печки на дърва. Трекляно е общината с най-висока избирателна активност, която е около 75%, сочат резултатите от предишни гласувания. Но и 100% да гласуват – пак са са някакви 400-500 гласа, колкото половин ромска секция по градовете, която – знаем как гласуват братята роми. Затова – оправдан ли е целият тоя масрав и тичане, да палиш печки, да обезпечаваш комисии и т.н. От 1944 год. друга политическа сила или коалиция освен комунистите в Трекляно не са печелили вот. Никой не е обръщал статуквото. Както е тръгнало, след 5-6 месеца пак ще има избори. Ще заесени дотогава – пак ще заредят цепениците в Треклянско и пак 75% активност ще гони тукашният избирател. „Особен край – див като Кавказ“, често припомняше тая фраза на Иречек, посетил тия места, най-дълго управлявалият Трекляно червен кмет и активист Камен Арсов, лека му пръст!

 

 

Юг News

Да изплетеш кошница

Да изплетеш кошница

Фотоизложба показва ваянията и изплетеното от майстора кошничар Димчо Занев /84г/ в кюстендилското читалище „Братство“. Малцина се заглеждаха във фотосите, всеки искаше да поздрави колоритния и толкова пъргав за тия си години старец. Някой беше довел от дома за стари хора „Ильо войвода“ две негови връстнички и съселянки – роден е в с. Ваксево. „Ела, да се снимаш с тия две моми, колко ли си ги щипал по синурите във Ваксево, а па и те вече не хапят“, горчиво се пошегува една от организаторките на изложбата. Майстор Димчо ухилен застана пред камерите да го увековечат с дружките си отпреди 70-80 години. Щрак!
Научил се да плете в часовете по трудово обучение във ваксевското школо, преподавали му кошничарство двама учители. Бил 10-годишен, трети клас. И оттогава не е спирал и ще я кара докрая. Един от неизменните и най-активните и атрактивни участници в организираните празници, събори и форуми в цялата област Кюстендил. Празник на черешата, Празник на плодородието, „Панагия”, „Балканска черга” и др., той е на първата линия, щедро излага своите плетени изделия. По нещо попродаде, получавал много грамоти. Наскоро го мобилизирали да учи японци на плетене на кошници. На един от съборите в кюстендилските села станало, комвандировали го по европроект. Показвал им на опулените японци човекът – какво са научили, „нема данни“. Питахме го как да разбираме сентенцията – „да си оплетеш кошницата“. Майсторът не го възприема като метафора, подтекстово. А директно. „Щом на 84 и ръцете и очите ме слушат, и краката ме държат, имам желание и настроение и кошница да изплета, а и някоя засукана булка … така де, не го записвайте това, да таковам де, ей това е – работата става!“ На някои от съборите и дестинациите, в които участва, ходи с магарешка каручка или пеша . Не го видяхме на изложбата да борави и да включи джиесем, не си направи нито едно селфи. Усмихва се на всички. И плете кошници.

 

 

Юг News

Спасени евреи

Спасени евреи

 

74 години от спасяването на българските евреи отбелязаха в Кюстендил. Оттук е започнала акцията по предотвратяването депортацията на 48 хиляди живеещи в България евреи. Особен е приносът за това на кюстендилеца  Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание тогава – март 1943 г. Кметът на общината Петър Паунов и заместниците му Радмила Рангелова, Надя Каратова и Светослав Василев, представители на областната администрация, от обществени организация, от градския клуб на евреите „Шалом“, граждани поднесоха венци и цветя и сведоха глави пред паметника на Димитър Пешев до пл. Велбъжд. Благодарение на Димитър Пешев и на сподвижниците му кюстендилците Иван Момчилов, Владимир Куртев, Асен Суйчмезов и Петър Михалев 48 000 евреи са спасени от лагерите на смъртта – влаковете от България тръгнали празни. Спасяването им се дължи и на Българската православна църква, на българската интелигенция, на митрополитите Кирил и Стефан, на редица знайни и незнайни достойни държавници, политици, творци и интелектуалци, оказали с участието в събитията през 1943 година решаваща роля за историческия акт – спирането на депортацията. Все още живите свидетели на тези драматични дни и часове от март 1943-а не могат да говорят без вълнение и без да се просълзят. Така беше и днес.

Това е по официалните писания за годишнината и алабалистики. Цитират се постоянно излезли „проучвания“, като „Човекът, който спря Хитлер“ на Габриеле Нисим примерно. И анотации за нея. „Книгата представя драматичната и неполучила признание история на един герой от нашия век – човекът, който предизвика Хитлер да спаси 48 000 български евреи, преследван от комунистите, съден и обвинен в антисемитизъм и забравен от всички“. Стига публицистика – не са минали и 100 години от тия събития, има стотици живи свидетели. Как точно е станало – разни самодоволни автори, историци и „изследователи“ да го установят и да го кажат, не да шикалкавят. Димитър Пешев, Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев. Сигурно имат живи наследници, да ги открият и поканят, те да разкажат каквото знаят. Що за спасение е това на евреите от България. Спрели сме били Хитлер, Кюстендил го е спрял. 1943-а, две години преди капитулацията на Германия. Дай, боже да е така. Ама да се каже едно към едно. Вярно ли е, защо е вярно. Венците и китките пред горе-долу сполучливия паметник на Пешев в Кюстендил не казват нищо. Родната му къща отдавна е съборена, тази, пред която стават разни церемонии март и по други поводи няма нищо общо…

Юг News

Жените и съдбата

Жените и съдбата

 

Омбудсманът Мая Манолова дойде в Кюстендил, за да поздрави жените и персонала от дома за хора с физически увреждания „Ильо войвода“ по случай 8 март. Тя не криеше вълнението си, изрази възхищението си пред тези сполетени от съдбата жени, които си остават нежни и силни докрай. Някои така ощетени от съдбата дами, както ги нарече в приветствието си областният шеф Йордан Татарски, четоха сви стихове. Удивително. На инвалидна количка са немалко от тях. Но не се предават. И са щедри на пожелания. „Какъвто и пост да заемете в държавата, госпожо Манолова, си останете все такава хубава и чаровна жена“, отвърнаха и събраните в залата за срещи в комплекса. Омбудсманът беше на откриването на фотоизложбата „Отвъд невидимото” в дома, в който са настанени и живеят около 100 души, а 52 от тях са жени. Изложбата е от фотокомпозиции на Мартин Петров, който е на инвалидна количка и сам снима приятелите си от дома. Произведения има и на приложничката Теодора Сърбинска, изкуствоведа Мая Таскова, библиотекарката Мария Лепопелска, учителката Детелина Тихолова и журналистката Виолета Атанасова. Експозицията съдържа портрети на жени с увреждания, които живеят в същия комплекс . Живеещите в социалния дом бяха подготвили музикално-поетична програма. „Благодаря за възможността да съм днес сред вас. Това е най-истинският начин да посрещна тази година празника, който толкова много обичам. Трудно е човек да изрази чувствата си, гледайки тази изложба и слушайки вашата програма”, каза Манолова. Която се просълзи, а и няколко жени от докараните и влезлите с чужда помощ също плачеха.

Съдбата. Извън комплекса „Ильо войвода“ на 8 март се вихреха всевъзможни празненства със 110% участие на жени. Нормално е. Скъпи тоалети, усмивки и прически, цветя и цветя, целувки с приятелки, с кавалера, с шефа работодател. Нека. Ама има нещо смущаващо в такова празнуване. Криза, беднотия, стагнация, избори – на всичкото отгоре. Статистиките вадят смущаващи цифри за безработица, за социалния контингент, който гладува, мизерства, едва оцелява. Тези поразвилнели се осмомартенки жени – откъде намират това самочувствие, самоувереност и тежкарлък. Без финес, благородство, чар. Просто повечето от така „засуканите“ жени имат излъчването на държанки. Някой им плаща – за всичко. Не го заслужават, но го притежават. Това не се връзва с празниците, не върви за 8 март. На който просто трябва да признаем, че жените са „такива, каквито са“. Държанка също е съдба. Истински или не, платени или не. Съдбата го определя – а не само за жените, но най-вече за тях .В дом „Ильо войвода“ най-добре знаят цената на всичко. Щом насълзиха дори омбудсмана.

 

Юг News

Вси звезди в Сапарева баня

Вси звезди в Сапарева баня

 

По време на срещата /предизборна/ ексминистър Николина Ангелкова заяви, че привличането на световноизвестни актьори в България е една индиректна и изключително важна реклама за страната. „С Антонио Бандерас бяхме в Сапарева баня, за да оглеждаме заедно с продуцентите места за снимки до края на годината, заради Гейзера“, обяви Ангелкова. Бившият министър на туризма завърши срещата с думите: „За да реализираме тези добри намерения, нека не забравяме, че на 26 март има избори. Важно е как ще се гласува. Важно е да правим разлика между обещанията, защото всички дават в момента, но трябва да знаем кои от тези обещания ще бъдат превърнати в реалните решения за България. Така че, не забравяйте на 26 март да гласувате с бюлетина номер 11!“  И от общината в Сапарева баня признаха,че Бандерас бил идвал, а после пратил екипа си да огледат по-детайлно терена. Това е то. То филм я снимат, я не, но нали са избори след няма и 20 дена. Защо да не го докараме Бандерас. И не само него. Вси звезди да докараме. Някога, при първите демократични /да ги наречем/ избори известният футболен национал и треньор от далечното минало д-р Стефан Божков, включен в една от листите, на среща в кюстендилския комплекс „Велбъжд“ каза, почти непринудено, че се познавал с Пеле. Та и Кралят на футбола влезе в предизборните ни битки тогава. Сега, но няма да има време, някоя от политическите сили, коалиции, сдружения и пр. може и с Анджелина Джоли да заиграе. Предизборно може всякак. Защо Ангелкова да не води Бандерас в Сапарева баня. И на кушията за Тодоровден това можеше да стане.

То е ясно – преди избори ни правят на маймуни и на невиждани балъци и наивници. Всичко се обещава.На Банско втори лифт и нов план за управление на НП „Пирин“. Същото и за Паничище и там искаха да правят над 60 км ски писти и лифт от Гейзера /така харесан от Бандерас/ до връх Кабул. На Рилското корито – възстановяване на Рилската железница. В Бобов дол на предишни кампании екскметицата Йорданка Каленичкова обещаваше и космодрум да прави на Разметаница и китайски да учат дечицата в школото на миньорския град. На места си спомнят по-скромни обещания. Във Ваксево например още се кръстят, спомняйки си как тогавашният външен министър Соломон Паси в кабинета на Сакскобургготски в местното читалище на предизборна среща през февруари 2003 год. обещаваше 2 евро за литър мляко от тукашните крави. „Ще ви го изкупуват в Гърция, влизаме в ЕС /това стана 2007 год/ и ще можете да го карате на гърците. Няма разни тукашни да ви мамят за по 50 стотинки за литър“, омайваше електората Пасито, както го прекръстиха от по-задните редици. Та тя се видя – и с млякото, и с космодрума при Бобов дол, и с Пеле, с Бандерас в Сапарева баня. Добре, че поредният вот, който вълнува все по малко и по-малко ударилия го на софри и празнувания българин, остават няма и 20 дена. Иначе ще вземе да дойде още някой голям – холивудска звезда или нещо повече от такава.

 

Юг News

Колко ще се празнува

Колко ще се празнува


 

Как можем да не се напразнуваме. 1 март – баба Марта, 3 март – официален Празник, 4 март – Тодоров ден. „Както миналата, така и тази година, много хора дойдоха за да гледат кушиите – около 2 000 зрители аплодираха победителите. Атракция, най-вече за малките зрители бяха няколко понита, доведени от собствениците им. Малчуганите имаха възможност да се качат на малките понита, за да се разходят или пък да си направят снимка за спомен. Евтим Димитров от Сапарева баня спечели кушиите. Той и неговият 8-годишен кон Мартин бяха най- бързи и заслужено се окичиха с венеца на победителя. Евтим участва не за първа година, но за първи път успява да спечели. В конските надбягвания участваха 9 коня, пишат местни сайтове. Конете се прибраха. Тук-таме имаше местни празнувания – като това в с. Николичевци например, където изкараха поп, омесиха погачи и зелници и правиха водосвет срещу „честите умирачки“. Помагало. Задава се най-неорганизирания празник – 8 март.  Жените, жените – толкова народ скъсва със задръжките и мярката. На 9 март сме спасили евреите – не е празник, но пак ще има официалности, слова, китки, пък и сядане. На 18 март ще се избира новата мис „Кюстендилска пролет“. То момите кандидатки вече дефилираха край пл. Велбъжд раздавайки точно 1000 знаменца на уважилите Деня на Освобождението. На 21 март е апогеят – най-хубавият /така би трябвало да бъде/ празник на Кюстендил. Водосвет на площада, пролетни послания от микрофоните и наздравици по софрите и запоите, които ще се завихрят на открито, по заведения и в домашна „среда“. На 25 е Благовещение /Благовец/, толкова християнски ден и празник. На 26 март – о-о, тогава са парламентарните избори, някои ще ликуват, други ще униват, но и едните и другите ще се разпият и ще мъдрят и будуват по нощите. На 27 март е денят на театъра – е, как да не се сетиш, актьорите, сцената. „Светът е сцена“ – кои са зрителите тогава! На 1 април е хуморът, шегата, за повечето българи – на лъжата. Но вече сме в другия месец, а през него има други маратони под мотото: „За мъка сме родени“.
Колоритно ченге – доста над 100 кг  на тегло, вече покойник, разказваше как около Гергьовден му се събрали 30 часа софри, пиене, обиколил няколко села при роднини, познати, движел с един раздрънкан „москвич“. Като се прибрал, спал 60 часа, само до тоалетната прескачал. Преди няколко дни кюстендилец финансист по професия, се оплака, че 36 часа „жулил“ – пил, без да спира, и до две кръчми в Македония прескочил. Не се и сеща да поспи. А за 8 март има да уважи „коскоджамити колежки“. Ще ги целува, две контри ще тегли сутринта – пил не пил, какво спиране. Е, как се издържа. Като всичко все нас чака – няма значение кое се празнува, а колко се празнува. „За мъката сме родени“.

 

Юг News

Стигат ми тия награди

Стигат ми тия награди

Доскорошният полицейски шеф в Перник Валентин Бучински демонстративно изхвърли всичките си ордени и отличия пред централата на МВР. Той говори за политически реваншизъм в министерството и как е бил освободен, докато е бил в болница. Половин месец след назначаването на служебното правителство разбрал, че се готви отстраняването му. На 15 февруари при него отиват двама от съветниците на служебния министър на вътрешните работи. Казват му, че срещу него има множество сигнали и те са длъжни да извършат проверка. „Предлагали са на колеги да пишат срещу мене. Колегите, които ми го докладваха това нещо, заявиха, че са отказали да пишат такива неща”, разказва Валентин Бучински пред Нова телевизия. „Не желая и никога повече няма да се върна в МВР. Това бяха моите награди за моя професионализъм. Министерството не желае в него да служат хора, които са професионалисти. Важно е да имаме политически назначения. Само те се ценят на днешно време. Обиден и омерзен съм”, казва старши комисар Валентин Бучински.
Хайде сега – коe от шефските назначения в МВР не е политическо. А пък полицията, армията и др. били деполитизирани. На най. Бучински ли не го знае или който и да от колегите му начело на 28-те областни дирекции на полицията.Не му издържаха нервите – просто. Постъпката му би била достойна за уважение, ако не беше резултат и реакция на неговата себичност и прекомерно личното му възприемане на всичко. Но нека каже нещо и за самите награди. Как ги дават в МВР. За професионализъм или за послушание. Нагласени неща колкото искаш: 5 дни отпуск към полагаемия му се на съответния униформен за еди какво си при годишния отчет на дейността на дирекцията, проявил „висока степен на отговорност и профисионализъм“. За ченгетата най-важното е кариеризмът, издигането, растенето по чин и служебна позиция. Няма какво да се лъжем.  Другото е „ала-бала“. Не говорим конкретно за Бучински. „Така го акъла учил, така го прави“, има един лаф по Югозапада за конкретния случай.
Нещата са несравними. И все пак – наскоро и поетът драматург Стефан Цанев отказа да приеме наградата „Златен век“, най-високото отличие на Министерство на културата. Писателят заяви своето решение чрез открито писмо до Вежди Рашидов, изпратено до „Площад Славейков“. Причината за отказа на Цанев е друг скорошен носител на ордена – Димитър Иванов, бивш шеф в Шесто управление на Държавна сигурност, чийто основен предмет на дейност е било шпионирането и доносниченето за хора от културата. Винаги е вълнуващо някой да откаже награда – за това ли дето служим и работим да ни награждават. Големи умове, гении и таланти, писатели и учени са отказвали дори Нобеловата награда /Жан Пол Сартр – присъдена му за цялостното му творчество през 1964 година, но я отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Полицаите едва ли са чели Сартър. Но Ботев – не е за вярване да не са го чували: „Но стига ми тая награда /не награди и ордени!/ Да каже нявга народът – умря сиромах за правда, за правда и …“

 

Юг News