Автор: Uploader

Защо да е баба Баба Марта

 Защо да е баба Баба Марта

 

Толкова емоции, пожелания, усмивки и жестове носел тоя 1 март на българите – уникалният ден на мартениците. И най сериозните проучвания доказват, че само при нас го имало тоя символ. Малко търпение. Мартеницата е символ на здраве, дълголетие, плодовитост и изобилие. Изработва се от преплетен памучен или вълнен червен и бял конец, които задължително се усукват наляво. Червеното е цвят на жизненост, сила, здраве и любов. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи късмет. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бяла е празничната рокля на булката, светците и ангелите също са облечени в бели одежди. В Софийско и Мелнишко синият и зеленият цвят също са често използвани за направата на мартеници. Първият е олицетворение на небето, а вторият на земята. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено и мрачно, а когато е радостна – топло и слънчево. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче. Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били запленени от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. По традиция жертвената клада трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова – пак на места, където са живели или живеят българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ – на наследниците на тракийските земи.

Та така – защо да е баба Баба Марта .На 1 март, на първото число в пролетния месец. Нещо бърка народният гений. Па и „бързала и мартеници вързала“. Глупости. Колко време трябва да мине, за да я отбабосаме. Добре, че децата са си деца и кичат вече почти всяко дърво в червено-бяло, а от Айтос спретнаха и 7-километрова мартеница. Нека Бабата я върже – друг път.

 

 

Йг News

Софиянец и на снимка

Софиянец и на снимка

 

Софиянци, които през почивните и празничните дни са на балнеотуризъм в Сапарева баня, пестят от нощувки, като вечер се прибират в столицата, защото им излиза по-евтино, отколкото да вземат хотел в курорта, коментират разочаровани собственици на обекти и бази в градчето. Дори и в нискотарифните къщи за гости вече се оплакват, че посетителите им намаляват. Така е след като в края на 2015 год. беше пусната автомагистрала „Струма“ до Дупница и Благоевград. Столичани стигат за около час до Сапарева баня по аутобана до Дупница, а след това по добре поддържания път Дупница-Самоков – за около 20 лева за гориво. Докато двойна стая в Сапарейро, както местните наричат града си, е 50-60 лева. Едно семейство ще плати около и над 100 лева. Така софиянци пътуват заради минералната вода и басейните, които работят и по средата на зимата – 103-градусовата вода изстива по естествен начин до 35-36 градуса, къпането става и под снежинките. Но не нощуват.
В БНА времената по поделенията имаше един войнишки лаф. „Софиянец и на снимка да го видиш – бий му шамара“. Столичаните клинчеха по казарменото време при носенето на наряд, та знае ли се. Клинчат от всичко. Ето и сега вървят някакви усукани“дебати“ за поскъпване цената на водата в столицата. И занимават цялата нация с един локален по същността си проблем. „Предложението за поскъпване с 18 на сто бе върнато на работната група, която трябва да го преразгледа в тридневен срок, след това Комисията за енергийно и водно регулиране ще вземе решение за цената на закрито заседание“, пишат сайтове. Сега па и закрито заседание. Вдигайте я, кажете я каква е цената на чешмяната вода в столицата. София пие рилска вода, да я плаща повече. И само водата ли. Организацията на движението по пътища и магистрали се мисли и променя така, че да е угодна на столичаните. Застанете на Черния кос в петък или в неделя вечер. „Закарах дъщеря си в студенсткия град, имаше изпит. Привечер в неделя. Изненадващо заваля сняг. Настаних момието и си тръгнах към Кюстендил по автомагистрала „Струма“ през Дупница. По моето направление – към Перник-Дупница не беше почистен и 1 сантиметър, за прибиращите се софиянци по отсрещното платно се чистеше до асфалт“, отбелязва инженер кюстендилец. В София безработицата е най-ниска, средната работна заплата – най-висока. Впрочем софиянци не са на едната заплата, докарват по „хиляди начини“ нещо допълнително. Да оставим това – нравът и манталитетът им са кофти. То стопроцентовите софиянци я имат 10-15%, я не, всички са пришълци от лровинцията. Ама това е друга тема. Умрат да гостуват на някого по провинцията, да ги срещат и да им деверуват от-до. Ако на провинциалист обаче му се наложи да иде в София по делова работа, на доктор /не дай, боже/, просто му се налага нещо – няма ги, крият се, заети са. Това с натрисането и гостуването да ги срещат и посрещат го правят лятото, когато са при „приятели“ по морето, зимата – при техни хора в Банско, по Пампорово. Обратната симпатия, толерансът и елементарна куртоазия ги няма. Абе, „софиянец и на снимка….“ По Дупнишко има и още по-верен лаф: „Куче кост да ти не носи по тая София“.

 

Юг News
:

Половината стъпка

Половината стъпка


И кюстендилци, известни с дзифтарлъка, злобарството и притворство, седяха пред телевизорите в предпонеделнишката нощ, за да гледат „Оскар“-те. Щото техен съгражданин Теодор /Теди – не Тео/ Ушев беше номиниран с неговата и на Георги Господинов „Сляпата Вайша“ в категорията къса анимация. Не би! Нашият художник, компютърен дизайнер и световно известен вече аниматор не взе статуетката. Някои от съгражданите му видимо останаха доволни от това – напълно по нашенски.
Но и всякакъв обективен подход и анализ показва, че Теди Ушев не е за „Оскар“. Тая Вайша не е нещо ново, свежо, и за него не е от новите неща – нито пък е нещо кой-знае колко оригинално. В жанра конкуренцията е безмилостна. Изобщо късите, кратките жанрове са супержанровете и там е адски трудно. Пък и не го „тикаме“ ние, а Канада, където от 15-ина години Ушев се подвизава и живее /в Монреал/. Но това няма пряка връзка с присъждането на „Оскар“-те и не то го лиши от приза. Просто още не е станал на това ниво. Ще чака. Тази половин стъпка, която не му достигна – дано да го амбицира. Да става все по-оригинален, не е нужно да прави филм след филм, както сам се похвали от червения килим преди шоуто с раздаванията. Да прави силни филми – като за „Оскар“-и, не един след друг.
Но – още за половината стъпка до върха. За пореден път не я извървяхме, а що предварителен шум се вдигна. Да напомняме ли за първия ни космонавт Георги Иванов, който още не беше се скачил със станцията „МИР“ с командира си Николай Рукавишников, а и не можаха изобщо да се скачат, тогавашните соцежедневници обаче бяха отпечатали предварително броевете си с умопомрачителни челни заглавия от първа на полета на първия българин . После се наложи да ги изземват и претопяват. Добре, че при оная система това не беше толкова трудно. Или за цирковете около избора на нов шеф на ООН, където отиграхме най-неудачния вариант Ирина Бокова срещу Кристалина Георгиева и накрая цял свят ни се чуди що за държава и що за нация сме. Повечето българи си спомнят провала на боркинята Станка Златева на финала на Олмиадата в Пекин, когато от 100% сигурен медалист тя се провали срамно и с гръм и трясък, а на сантиметри от тепиха, на който тряваше да смачка съперничката си, беше се инсталирал държавният ни глава по това време Георги Първанов. Чий го търсеше той там до тепиха в точно тия минути. И пак половината крачка не беше направена. А с шума, който вдигаме предварително, тя става крачка и половина. Какъв „Оскар“ тогава.

Юг News

Огънят

Огънят
Сирни Заговезни е и по Нашенско лумват огньове. С какви ли не поверия и наричания – колкото е по-висок огънят, толкова ще са високи и житата и плодородието и на такава високичина няма да стига сланата. И пр. и пр. Сега само тук-там засветиха купчини, в с.Ресилово им казват колиби. За поредна година в Ресилово правът нещо като възстановка на обичая „Прошка и Сирни Заговезни. Със запалена смрика, разрешена от огроските – разбира се, на стария площад, с аранжирана стая наблизо, в която младо семейство целува ръка на възрастните родители – мани-мани! Веселие се вие цяла вечер на мегдана, хвали се кметицата Силвия Гладникова. И не пропуска да отбележи, че и общината в Сапарева бяна им споснорира веселието. Нещо такова правят и в с. Сапарево, не иска те са по-долни кметът Йордан Йорданов. За празника осигуряват фолклорна програма, баници и други традиционни за празника ястия, наздравици и черпене.
Хубаво, ама къде е тоя, истинсикят огън – нерижисиран и неспонсориран. Приготвян дни наред от децата – най-вече, които забравят и игрите, за да събират съчки и боклучки, за да ги припалят вечерта на Поклади. И са адски щастливи, като гледят, че този в съседния квартал или махала е по-мижав и не „хвърля искри“. И съседи от блоковете, които цяла година не са си проговорили – сега излизат навън, защото „виж какъв огън е станал“. И става непринудено, Истинско. Дори и във времената, когато паленето на гуми още не беше забранено и санкционирано – пак имаше непринудена емоция, с дни момчета и момичиета от едната улица се конкурираха с тази от съседната кой повече гуми ще натъркаля и припали. С риск и да пострадат – деца от кв.25 дръзнали преди двадесетина години да отмъкнат някоя и друга гума от двора на халето /сервиза/ не на кой да е, а на Петела. При жива охрана – самопожертвователно. Сега всеки е смръщен,, неприказлив, прирпян и дори зъл. И по селата е така и добре, че някоя пъргава кметица или по старателна читалищна деятелка събира умореното от скука, отчаяно от безпаричиеи болести, от ранни и ненепи смърти, които при нас са ежедневие. И огънят не става. Погледнето през терасата – няма.

Компютърът е виновен

Компютърът е виновен

 

Две служителки от изнесения офис на „Социално подпомагане“ са бити от ромки в кв. Изток, съобщи полицията, а докато тя го направи, новината беше обиколила града. Нападателките са на 19 г. и на 36 г., стана ясно по-късно. Изкарали по 24 часа арест, ама това изобщо не е важно в случая. Двете чиновнички са силно стресирани, имат одрасквания по лицето и дори обмислят, дали могат да се върнат на работните си места в нападнатия офис в гетото. Жените са удряни, имат външни белези и само намесата на служителите на полицейския участък в квартала /на 10 м. отсреща е участъкът – да уточним/ ги е спасила от по-сериозни наранявания. Това е четвъртият инцидент с агресивно поведение от страна на хора от ромския квартал, но до такава крайност – побой, не се беше стигало, казва шефът на “Социално подпомагане” – Кюстендил Бойко Шопов. Той надълго обяснява пред репортери как често спирал токът и това извадило от строя интернета в нападнатия офис. „А без интернет служителките ни няма как да влязат в системата и да обслужат дошлите за помощи граждани. Няма месец, в който да не им се е начислила помощта. Но, те искат всичко на секундата да става”, обобщава Шопов.
Правилно – компютърът е виновен. Какво разбират циганите, още по малко пък циганките, от интернет и онлайн процедури. Те си искат помощите. Сега ченгетата ще трябва да изкарат сводка по секунди как е спирал токът, кога е нямало интернет връзка, защото само 10 минути, преди да стане мелето, се появила връзката по нета, твърди Шопов. Ще се разбере кое как е било. Циганките, изобщо циганите, ще го отнесат като стой та гледай. Двете биткадижийки и на съд ще идат. Няма как. Като не са си изяснили какво нещо е живот и чиновник без компютър, и в затвора може да попаднат. Има и друго обаче .В колко случаи и ромите, а и българи, могат да свидетелстват как при напълно изрядни интернет връзки чиновниците – на общинско, на областно, на държавно ниво, си цъцкат нещо на монитора, редят пасианси, пишат си лични послания до приятелчета, до тоя и оня и хич не ги притеснява оня, дето се нерви пред гишето. Чатене, фейсбук, профили и пр. Кой кмет в областен град беше забранил на чиновниците си да чатят и да ровят по социалните мрежи – всеки случай не е Кюстендил. Затова дознанието да установи и какви са я вършили в офиса на „Социално подпомагане“ в гетото чиновничките, седейки пред компютъра. Има ток – няма ток. Те са пред компютъра. Който за всичко е виновен – и тия, които са пред него и нещо „цъцкат“, и тия, които си чакат социалните помощи, пуснати от чиновническата ръка в нета. Ще го отнесат циганите.

 

Юг News

Браво на миньорите

Браво на миньорите

 
И бюрото по труда в Кюстендил – както и това в Дупница, обяви за нараснала безработица през януари 2017 год. сравнено с декември м.г. Увеличението все пак е незначително – със 146 души, или с 0,6 пункта. Равнището на безработицата за общините Кюстендил, Невестино и Трекляно за първи месец на т.г. е от 10.8 %. Безработните в община Кюстендил са 2 754 лица /10.7 %/, в Невестино – 96 лица /15.6 %/ в Трекляно – 16 лица / ли 8.9 %/. Странно е, но за разлика от Дупница и Бобов дол, където съкратените миньори от рудник „Бабино“ качват безработицата, то в Кюстендил не е така. „От съкратените миньори при нас нямаше регистрирали се“, изтърва се шефът на бюрото по труда в областния град Юлияна Хаджиева. Според колегите и от Дупница от рудник „Бабино“ има около 80 „жертви“ кюстендилци, съкратени, които трябва да вече да са на борсата.

Браво на миньорите – за пореден път те махат презрително с ръка на държавата. Защо ще се регистрират, за да попаднат в някакви безмислени сводки, отчети и доклади, ли. И да се оставят да ги манипулират от социалните ведомства и служби. Ще попълват от тяхно име разни програми за пре и пре квалификация, за псевдозаетост, за езиково обучение дори. За да могат чиновниците да отчитат дейност, за получават не само заплатата и нещо отгоре, бонуси и пр. Те, миньорите, го казаха в прав текст, когато им беше черно пред очите заради невзетите заплати и блокираха подстъпите за камионите с кюмюр към ТЕЦ „Бобов дол“ в средата на студения януари. „Дайте ни заработените пари – обаче на всички, за всички месеци и всички плащания ни платете и си е.ете майката. Ние ще се оправим нататък“. Мъжка дума. И в бюрото по труда в Дупница са регистрирали едва 165 от рудник „Бабино“, при обявени по схемата 650 /до юни т.г./. Още не са си взели всичко от мините, но вече са се цанили бачкатори – при частници в Дупница и в Бобов дол, по изграждащи се участъци и станции на метрото в София. Някои вече са по чужбина. А точно от бюрото им обещаваха да ги вземат в стротиелството, за саниренето, което от днес вече е блокирано. Алтернативна заетост – пълни глупости! „Щом най-добрия рудник на Балканите закриха, за какво да кесим на празни ясли тука. Това държава ли е – мафия. Махаме се“, заканиха се още по Коледа и в средата на януари при изригналите протести суровите мъже. На които не им минават евтини трикове и обещания. Най-малкото пък от бюро по труда, от борси- морси и т.н. Браво, момчета!

 

Юг News

Положението не е розово

 Положението не е розово

 

 

С познатата лекота училища от Дупница и общината, в съседната Сапарева баня /не и в областния Кюстендил обаче/, отбелязаха Деня на розовата фланелка – 22 февруари. Както всяка година кампанията премина под наслов – „Не на насилието в училище“. Инициативите на учениците в училищата бяха подкрепени от общинската комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към община Дупница. В Професионалната гимназия по облекло и стопанско управление учениците направиха флашмоб пред входа на училището. Танцовата група към училището „Блек Илюжън“ пък подготви и засне тематичен видеоклип, насочен срещу агресията в училище. С видеоклипа, децата отправиха послание към своите връстници за толерантност. В ОУ „Евлоги Георгиев“ с раздаването на минифланелки, всяка с послание, отбелязаха деня. В 7 „а“ пък клас беше изнесен открит урок на тема: „Превенция на тормоза и кибертормоза в училище“. В Гимназия „Христо Ботев“ във всяка класна стая учениците бяха написали свои послания срещу агресията. 22 февруари се отбеляза и в СУ „Христо Ботев“ в град Сапарева баня – с открит урок и беседа за агресията проведоха психологът и ресурсните учители пред учениците от 3 „б“ клас. Децата участваха в различни ролеви игри, свързани с агресията и тормоза. Всеки един третокласник залепи собственоръчно написано послание върху дъската и прие да бъде посланик в борбата срещу тормоза в училище. Във фоайето на първия етаж на сградата на училището бяха поставени и постери, изобразяващи розови фланелки. Всеки един от учениците на СУ „Христо Ботев“ имаше възможност да напише на тях своето послание за толерантност, приятелство, ненасилие и проява на добро. ОУ „Христо Ботев“ с. Самораново е първото училище в община Дупница, което през 2014 г.  постави началото на една хубава традиция – да говорим за проблема и да се опитваме да му противостоим с приятелство и доброта. Днес цялото училище се превърна в развълнувано розово море, символ на борбата с агресията. Включиха се всички – ученици, учители, помощен персонал. Своята подкрепа към инициативата засвидетелства и председателят на комисията за младежта и спорта в минипарламента в Дупница Славчо Павлов. Той се обърна с призив към учениците да не се доверяват на непознати в чатовете и да уведомяват учителите и родителите си, ако забележат нередности при общуването. Личната си ангажираност към проблема той обясни и с функцията си на родител на три деца.

Ега ти и ентусиазмът.Тия дечица знаят ли какво правят с тия розови фланелки. То положението хич, ама хич не е розово. Не чуват ли какво си говорят мама и тате, баба и дядо. Не научават ли кои са попаднали в листите за поредния парламентарен вот. Кой как прескача по диаметрално противоположни парти и коалиции – само и само да попадне на парламентарната банка след 26 март. Що за порнография се вихри, а по училищата си играят на шоута, от които на никой не му пука. Да облечем розовите фланелки срещу наглостта и безскрупулието на тая пасмина, наричаща себе си политици и „избраници“. Розова фланелка срещу хаоса и пълната несъстоятелност на местна, централна, държавна власт. И срещу всички власти. А не да си правим шоу с балончета и разни рецитации, на които пък и някой не в час общински съветник от дребен калибър се изръси, та и той да порозовее. Положението не е розово, особено на недоволните, на черните овце в стадото. Не е розово.

 

 

Юг News

 

 

Кого да избереш

Кого да избереш

 
Теменуга Върбанова от Варна води листата на партията на Веселин Марешки ВОЛЯ в Кюстендилски избирателен район. Тя включва още двама варненци – Деян Велинов е втори, а Петър Атанасов е 4-ти. Трети в листата е Христо Гуцалски от Самоков. Нов водач на листата си регистрира коалиция “АБВ – Движение 21”. Това е акушер-гинекологът д- р Юрий Хранов, който е от Кюстендил, работи в АГ “Майчин дом” – София. Предварително беше обявен за водач зам.- председателят на АБВ доц. Христо Михайлов, но в последния момент е направена смяна. Втори в листата на лявата коалиция ще е футболният треньор Пламен Марков, който води листата в Габрово. Трети е преподавателят в НСА  доц. Владимир Ангелов, който е роден в Кюстендил. Следват: Йордан Стоймиров от Сапарева баня, Венцислав Кодузов от Кочериново, Ивана Тасева от Бобов дол, Иван Костов от Кюстендил и Красимир Руев, който бешe водач на листата на ПП АБВ предишните парламентарни избори. Водач на червената листа е Валери Жаблянов, роден 1965 год. в с. Друган, Радомирско. Начело на листата на „Патриотите“ е атакистът Илиян Тодоров. Николай Табаков от Дупница води кандидатска листа на коалиция “НОВА РЕПУБЛИКА” на Радан Кънев в изборите в 10 МИР.  Вергил Кацов, също дупничанин, свързван с Братя Галеви, пък е номер 1 в подреждането на Реформаторския блок за региона. И т.н. Да добавим, че новият областен шеф Йордан Татарски е от Кочериново. Той си доведе за гл. специалист по правните и административните въпроси благоевградчанина Костадин Шумантов.
Какво става с Кюстендил. „За кого да гласуваме“, притеснени са в областния град. Един Кирил Калфин, за четвърти пореден път води листата на гербаджиите /с основание на мнозина им се гади от това – „нямат ли друг“. Даже и бившата мис „Кюстендилска пролет“ /във висаджийските времена/ Ани Благоева вече е в София и я спускат за мъртвия Кюстендил. За да не е Бат Саали, ама то май е все тая. Вакум след пожизнения депутат Иво Атанасов и след Мая Манолова ли, та от тоя град /малцина си спомнят за Елка Анастасова и Ваня Цветкова, хич и не споменават Валентин Микев/. Красимир-Руевци и Иван-Костовци ли, я оставете. Няма. „Какво става – за кого да гласувам“?

 

 

 

 

Юг News

Да ти простим!

Да ти простим!

„Нема да ти простим!“, ще отговорят злите хора. Кметът на Кюстендил Петър Паунов не от тях и поиска прошка от съгражданите си, чрез медиите. „Като човекът, който най- много е сгрешил, разбира се, че кметът трябва първи да поиска прошка. Така че, моля за прошка моите съграждани, за всичко пропуснато през това време. Ако някои съм наскърбил, разгневил, огорчил, от сърце моля за прошка и се надявам, че действително смирението ще бъде нашия път, човеколюбието, братолюбието и разкаянието. На всички желая леки предстоящи пости”, с откровено и със снишен глас каза пред микрофоните и диктофоните Паунов. Колко хора ще му простят и колко няма да му простят – така и няма да го разбере самият. Ще има и такива, които ще изрекат „Никога!“.

Да се греши е човешко, а да се прощава, е божествено – тази сентенция я споменават не само богословите, а и психолози, анализатори, хора на духа изобщо. Сега са дните на така нар. „прочки“. Може би наш си феномен. Кюстендилка, който от десетилетия живее на Запад, разказваше как и било трудно да убеди европейците в Холандия например, че го има това нещо – „прочката“. „Те не сядат кафе да пият заедно, особено – с чужденец“, хладно се гледат с колегите си, в семейството си, та камо ли да седнат с кума, с по-възрастните родители, с лели и лелинчовци, дори със съседите и да си простят. Няма такова нещо“, отбелязва госпожата. Излиза, че да се простиш с някого е чисто наш психо и духовен феномен. И че е израз на сила. Дано да е така. Но не е ли толкова феноменален друг български духовен и психологически „феномен“ – проклятието. Това е като че ли най-тежката присъда над някого. И по нея има доста наричания и словесни клетви. Даже и към мъртви – да не ги изричаме. „Тоя съм го проклел. Няма прошка“, съскат и в ежедневието си доста българи. И проклятието било хващало – рано или късно, напомнят патили и възрастни хора. Дали е въпрос на нашата сбърканост – кой знае. Хем си силен и прощаваш, хем изричаш проклятие по някого. Да забравим – „да прощаваш, е божествено“. Поне за седмица – и да е истинско!

 

 

 

Юг News

Думи, думи, а делата?

Думи, думи, а делата?

 
Що думи се изприказваха и прозвучаха и на тоя 19 февруари, що нещо. „Не него обесиха, а той тях“, бодро изрецитира от микрофоните момиченце от школата по театрално изкуство към центъра за работа с деца /бивш пионерски дом/ в Кюстендил. Стотици – от малки дечица до хора на преклонна възраст, се поклониха днес пред бюста на Васил Левски на Ларгото в центъра на Кюстендил. Наизустили текста си, децата представиха вълнуващ рецитал за личността на Дякона, съотнесен с днешния ден и нравственост. Някои неща от чутото накарах всички да замълчат – от неудобство. Сред чакащите да поднесат ведомствените венци имаше няколко кандидат-депутати. Толкова не се връзват с Левски, че някои от репликите от рецитала трябваше да приемат като звучен персонален шамар. Къде ти неудобство и срам от кандидат-депутат.

 
Кметът на Кюстендил Петър Паунов пък се поклонил още предния ден, 18 февруари, пред паметника на Левски и в Босилеград, като организирал сам пътуването си до там. Прави го всяка година. На среща с екипа на културно-информационния център в Босилеград той подарил литература и мартеници за децата на сънародниците ни от Западните покрайнини. Познато и познато – пиарско. Защо не отиде на 20 февруари в Босилеград, не пред паметника на Левски, а да помага с каквото може на тия хора там. И т.н.
Дела трябват – не думи, вадят от оцелялото словесно наследство на Апостола изследователи – така да ги наречем. Много старателно подбирано е това словесно наследство кое да е и кое да не е и да не върви на чествания и пред целокупния народ. Е, не се свършват и не се свършват думите за Левски. Делата ги няма, честността и следването на неговата светла и чиста личност ги няма. Иначе още отсега могат да поръчат венците за 18 юли – рождената дата. И пак така и пак така. Думи, думи!

 

 

 

 

Юг News