Автор: Uploader

Трудното за Паунов

dav

dav

Трудното за Паунов

Стотици викаха в края на работния ден „Оставка“ пред Общината в Кюстендил. Митингът, организиран в социалните мрежи, беше конкретно срещу драстичното вдигане на данъка МПС – с над 50%, протестиращите обаче издигнаха лозунги за оставката на кмета четвърти пореден мандат Петър Паунов. Той не се оказа в сградата и излъчена група протестиращи беше приета и изслушана от секретаря и доскорошен зам.-кмет Светослав Василев. Пред общината застанаха цели семейства, дошли и от близките села, с малки деца и бебета дори. Оказа се, че водачи на бунта са младо семейство с магазин в с.Граница – данъкът на трите им коли се вдигнал 94%, обяви съпругът Георги. Недоволството срещу вдигнатите данъци и изобщо срещу управлението на Общината от кмета Петър Пануов и екипа му, а и срещу съветниците, в един момент стана неудържимо, полицията спря протестиращи на входа. Участници заявиха, че ще се влючат в нови протести, докато решението за по-високите местни данъци и такси не се преразгледа. Направи се и предложение за организиране на нереферендум. Накрая се поукротиха при секретаря Василев и приеха да внесат писмено предложенията си, а това да се разглежда на следващата сесия на съветниците в края на месеца. Тогава, а и дотогава, ще има нови протести, заканват се запалени анти Пауновисти.
Извън яростта на протестите коментарите са, чe това е началото на края на кметуването на Паунов, започнало ноември-2007г. И просто пети негов мандат няма да има. Всичко срещу него вече изригва неудържимо. За боклука и Радловци му се размина, за данъците обаче – едва ли. Вървят прогнози, че сега Паунов ще излезе в болнични, или в отпуск, или просто ще се покрие задълго. И ще мисли план за измъкване. А ГЕРБ ще си харесат друг кандидат за кмет, когото ще издигнат и подкрепят. Даже се спрагят конкретни имена. А за Паунов просто няма добър вариант. Бог да му помага, а той е близък с бога!

Жп сагата Пирот

Жп сагата Пирот

Очакваше се днес в Пирот да отменят извънредното положение, обявено преди 22 дни заради катастрофата с влаковата композиция с цистерни амоняк. Вчера след обяд приключи изправянето и извеждането на последната цистерна с амоняк. Железопътната линия Димитровград – Пирот е пусната от снощи. Оказва се, че все още екипите по обезвреждането на 4-те дерайлирали цистерни трябва да продължат работата си – три от тях, с по 40 тона амоняк всяка, са вече на гарата в Пирот, като днес или утре трябва да бъдат пренатоварени на автоцистерни. Най-проблемната цистерна, която беше повредена и течеше през цялото време, е източена преди седмица и тя беше вдигната първа. Сега е преместена на жп станцията в Страничене, вероятно ще бъде бракувана. Така или иначе, но до крайната дестинация . завода за изкуствени торове в гр.Шабац /Сърбия/ ще пристигне почит цялоот колчество амоняк – 20 цистерни, или около 800 тона. Като доставките ще си продължат
В Пирот се коментира, че на българска територия има много влакови композиции и товари, които чакат да бъдат придвижени по направлението Цариброд – Пирот – Ниш. Но трафикът ще се възстановява постепенно. А фирма от София ще ремонтира цялото жп трасе Цариброд-Пирот, договорът вече бил сключен. През нощта към България е отпътувал екипът от десетина служители на Компанията „Железопътна инфраструктура“, с два жп крана, които бяха изпратени на мястото на катастрофата на 6 януари. На практика българският екип се справи със ситуацията, като вдигна дерайлиралите цистерни, за което колегите им в Сърбия и местното население са им искрено благодарни за проявения професионализъм. Ей, това е. Една такава жп сага, за да ни убеди, че нямаме какво да делим със сърбите, дори и след 1885 год, войната, де. На Балканите е така – в бедите сме добри и си помагаме. В политиките – не, и не!

Игра на директор

Игра на директор
Областната дирекция на полицията в Кюстендил отново е с нов началник. Старши комисар Тодор Петров е новият директор на ОДМВР – Кюстендил, той е бил назначен със заповед на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев за временно изпълняващ длъжността. Това е поредната смяна на заемащ директорския пост в регионалната дирекция, досега са сменени четирима за около година, коментират работещи в системата. Досегашният директор комисар Георги Ванев се връща на позицията заместник-директор на ОДМВР, той беше директор буквално три-четири месеца. Той пожела успех на ст. комисар Т. Петров, благодари на колегите за добрите резултати в работата и заяви: „Продължаваме със същата енергия!“ А новият директор ст. комисар Т. Петров се обърна към служителите с думите: „Разчитам на професионализма ви!“ Петров е в системата на МВР от 2009 г, и е работил в СДВР, ГД БОП , в сектор БОП в Кюстендил и ТД ДАНС – Кюстендил. Роден е през 1984 г, завършил е НВУ – Велико Търново, АМВР – София, и ЮЗУ – Благоевград, става ясно от сивито му.  Смените на директорския пост на полицията в Кюстендил започнаха преди по-малко от две години, откакто тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков отстрани ст. комисар Елиан Стамболийски, за който е имало информация, че е участвал в предизборна среща в заведение в Кюстендил с поканени от Северна Македония, за да с осигурят гласове на хора с двойно гражданство. Проверка не доказа такова участие ан Стамболийски в предизборната кампания. Сега той води съдебни дела срещу министерството за отстраняването му.
И докога ще е тая игра на директор полиция. В кафенената се питат безпомощно „кой сега е?“, и рядко някой да уцели името на регионалния МВР началник. И това ако не е доказателство, че Кюстендил е някаква обречена на забрава периферия.Все тая е кой е началник.Нещата не се променят. Те нали си правят кариера, качват званията, комисари стават, при пенсионеране влизат и в полицейския генералитет дори. Изобщо, изобщо. Що за система е това МВР-то. Щом един Чавдар Караджов беше директор 5-6 пъти на регионални структури, а и сега си е пак шеф. Много важно. Кой е шеф на Гранична полоция-Кюстендил например, а на митническото бюро. Малцина знаят, само подчинените им, а може и те да не знаят. На ГКПП-Гюешево се изредиха неколцина, все от София ги пращат. Така че – играт си на директори, много им пука за останалото!

Един асансьор

Един асансьор
Нов асансьор, какъвто досега не е имало, е пуснат в общинската болница /бивша Транспортна / в Дупница, съобщиха от ръководството на здравното заведение. Лекарският и медицинският персонал, пациентите и техните близки вече няма да изкачват четитирите етажа. Често се налагаше тежко болни да бъдат придвижвани на носилки или с инвалидни колички, дори да бъдат носени на ръце по стълбите. Асансьорът е външен и струва 52 хил. лева,осигурени от самата болница. Общината помогнала по ремонтирането на тази част от сградата, която се наложило да бъде променена, за да се монтира конструкцията.“Този кошмар приключи. Вече работи новоизграденият асансьор, беше ходене по мъките повече от година и половина, но заедно с общинското ръководство в крайна сметка успяхме да реализираме начинанието“, каза прокуристът на болницата Мария Иванова. Тя обяви, че в момента тече процедура по избор на изпълнители за ремонт на три отделения – детското, инфекциозното и психиатричното. Изобщо прави се всичко по финансовите възможности да се промени базата на здравното заведение, купува се и нова апаратура – болницата има и новодоставен рентген. Само допреди три години общинската болница в Дупница беше пред фалит с над 2 мил. задължения. За пет години се смениха шестима медицински управители, докато по решение на ОбС не беше назначен прокурист. Беше изтеглен и банков заем от 1 мил. лева, като гарант е Общината. Но с добро управление болницата вече е на печалба, сочи финансовият отчет за 2022 год.
Леле, леле! Един асансьор и каква радост. Не бива АЕЦ да са изградили в Дупница. В „града на барикадите“ , „центъра на Югозапада“, автодепото на държаватаь „побратимът на Миланов“ и пр. Как можаха тукашните управници да правят възстановка след възстановка за щяло и за нещяло, фестивали, тупурдии, показности всякакви и т.н. , а досега да не се сещат, че в болницата им носят пациентите на ръце по хлъзгавите мозаечни стълбища и коридори. То и в градската поликлиника нещо не са наред нещата с асянсьорите, пък и в старата поликлиника няма. А имат и асансьорен завод в града си.Абе, „думи немам“, обичат да казват по същата Дупница.

Ромите ще кажат

Ромите ще кажат
Областна администрация – Кюстендил и сдружението „Чиста Струма“ обсъдиха днес идеята за поставяне на съоръжения, което да спират нанасяне на отпадъците към река Банщица, която е приток на Струма. Така и Струма ще е по-чиста. Това стана на среща при областния управител инж.Александър Пандурски.Що за наивности, но нека. Многогодишни наблюдения на еколозите и институциите установят, че основно боклуци от притока река Банщица, която минава от единия до другия край на Кюстендил, нанася сериозно количество отпадъци в река Струма. Те могат да се видят на километри и от пътуващите по направленията от Кюстендил за София /при моста преди Коняво/, за Дупница / при Невестино/, за Благоевград / в участъка с.Пастух-Бобошево/ „През последните години многокатно е констатирано колко е замърсена реката с пластмасов и всякакъв друг отпадък. Първо наблюдавахме Струма. Направихме едно почистване преди години и дойдоха над 300 – 400 доброволци, почистихме 5 пункта и извадихме доста отпадъци. Идентифицирахме източниците и установихме, че отпадъците се носят от притока река Банщица какво носи. С Община Кюстендил, с Областна управа, с Басейнова дирекция, РИОСВ – работим добре с всички институции. Ние сме доброволци в тези начинания и без институциите няма как да се случват нещата“, посочиха от сдружението „Чиста Струма“. И не е ясно дали и за какво са се разбрали с обитателите на гетото /кв.Изнок/. Областният управител инж.Александър Пандурски им обеща пълна институционална подкрепа. Стана ясно, че съоръжението ще е тип „мрежи“, метални прегради, които ще спират по-едрия боклук. Който на седмица-две ще са изважна брега и ще се транспортира и реализира, ако може да се вземе нещо ценно…
Е, става гот за ромите. Те ще висят постоянно при мрежите /скарите/ при Банщица. И всичко ценно и интересно ще бъде прибирано на мига. И пак стават цигански работи и мръсотия. Момчетата и момичетата от „Чиста Струма“ да измислят нещо друго. Не да хитруват и да се хвалят. Тая с Банщица няма да стане!!

Братя

Братя
Административният съд в Кюстендил отхвърли оспорванията в жалбите на монасите, представлявани от Димитър Н.Д. (йеромонах Доситей), против заповеди на кмета на общината Петър Паунов, с които манастирът „Благовещение“ е затворен заради неиздаден АКт-16 за комплекса. Решението на съда може да се обжалва през ВАС, което братята сигурно ще направат в 14-дневния срок. Заповедта на кмета Петър Паунов беше издадена на 16 април 2020 г. на база на проверка, извършена от техническата служба при общината, констатирала, че обектът се ползва, без да е приет по реда на чл. 177 от ЗУТ. Монасите протестираха заповедта с мотива, че тя възпрепятства възможността храмът да се завърши напълно и да бъде въведен в експлоатация. Оттогава те са на фургон – макар, че според коментари влизат в манастира и провеждат и богослужения. Пак според коментари на манастира е спрян и токът, наблизо те са изградили трафопост, който обаче е пуснат по закона. Всичко започна от разрива между братята и тогавашния игумен епископ Касиян – монасите го обвиниха, че е в контакти със светски лица, които искат да обсебат манастира, изграден на площ от около 10 декара, заедно с овощна градина над 100 декара. И го прогониха. Избраха си и нов игумен – йеромонах Климент. Много често между братята и бившия игумен възникват разправии, подават се сигнали до прокуратурата, до манастира, който е затворен и отпред е ограден с мрежа и катинар, е пращана и полиция.
А защо е всичко, се питат идващите до Копиловци и манастира. Не могат ли да се сдобрят, нали са монаси, хора на Бога. Какво делят. Заедно са изградили всичко. Защо е тая злоба. Ясно е, че Синодът е пас, Сифийска митрополия, де. Братята от Копиловци са старостилци, те не признават смяната на каледнара през 1968 година, те са по Светогорския канон, дори са и „бам башка“ и от него. Кметът Паунов е силон набожен, защо не се заеме с помирителна кауза. Дядо Касиян да отстъпи /абсурд!/. Съдът ще си тореди своето, имотът ще бъде присъден на който докаже, че е собственик. Манастирът може да остане и недовършен – ей, така. Да няма хубав път до обителта, а много миряни искат да влизат, да се помолят. Зад мрежата няма никой. И братята /не/ са там…

Спасители и спасителни

Спасители и спасителни
Министерството на здравеопазването (МЗ) обяви /повторно/ процедура за договаряне без предварително обявление за закупуване на хеликоптери за спешна медицинска помощ, съобщиха от ведомството. От МЗ допълват, че решението да се премине към директно договаряне с фирмата, участвала в предходната процедура, е обсъдено и взето в петък – 6 януари 2022 г. Предложението е направено от ресорния заместник-министър д-р Тома Томов, който е упълномощеният представител на Министерството на здравеопазването за провеждане на процедурите по Закона за обществените поръчки. Отчетена е вероятността единственият участник, подал оферта в откритата процедура – Leonardo S.p.A., да участва отново в кратките срокове, които позволява процедурата на договаряне, като съответно подобри офертата си и приеме поставените от възложителя условия и график за изпълнение на поръчката. Провеждането на процедурата по договаряне без предварително обявление по реда на Закона за обществените поръчки за възлагане на обществена поръчка е с предмет: „Закупуване на санитарни превозни средства за транспорт по въздух (хеликоптери), осигурени с необходимото оборудване и апаратура за нуждите на спешната медицинска помощ“ и ще осигури необходимата бързина на възлагането, с цел гарантиране на необходимото технологично време за доставката и приемането на първия от общо шест хеликоптера в рамките на 2023-та, пишат още от МЗ. За производството на медицински хеликоптер е достатъчна 1 година, са уверили компании Договарянето се очаква да се проведе в рамките на няколко дни, за да се види дали единствената фирма, която се яви на прекратената процедура, сега ще може да изпълни заданието за доставка на 6 медицински хеликоптери. Предвид прекратяването на предходната процедура поради недостатъчно финансиране, в настоящата е предвидена възможност за национално дофинансиране, в случай че такава необходимост възникне в хода на процедурата по възлагане.
И така – както върви, до след година, година и нещо, ще имаме въздушни линейки. Спасителна мярка. За което оревахме орталъка по Коледа и Нова година с честите закъсали и потрошени в планините Рила и Пирин. Чудесно. Само да не забравяме самите спасители. Ония, които и при осигурени въздушни линейки ще порят с часове по планининските зъбери и улеи и оврази, за да придвижат пострадал. И да се помисли за повече щатове при ПСС-та. Например в Дупница – поне за още две-три. Да не стане както се случи преди десетина години. Навръх Новогодишните празници имаше тежко пострадал над Седемте езера. При обилен сняг и на смрачаване. Момчетата от отряда в Дупница изнесоха на носилка туриста, откъдето го взе военен хеликоптер, излетял от база в Пловдивско. Всички медии съобщиха за хеликоптера .И нито дума за преди това – свръхсилните усилия на скромните и безщатни спасители от Дупница.

Авджилъшко

Авджилъшко
Изгорял е по празниците заслонът и базата на ловната дружинка в кюстендилското с. Ломница, съобщиха от полицията. Вместо да ловуват от друджинката днес са започнали разчистване на изгорялото и организация по възстановянето му. Заслонът е изграден с доброволен труд и със средства от самите ловци и спомоществуватели през 2013-та година. Изгорели са дърва за огрев, мебели, оборудване. Пожарът е угасен от екип на Районната противопожарна служба-Кюстендил. Спасени от огъня са 20 декара иглолистна гора. Причините за възникването на пожара се изясняват. Ловната база е била достъпна за всеки – нещо като туристически обект.  Предполага се, че група е влязла да ползва барбекюто, разказва един от ловците. Има коментари, че може да е и вътрешна работа – в групата имало хора, които попийвали, имало съден. И т.н. „Целият град ходеше горе. Ние бяхме оставили ключа на вратата. Там е и барбекюто, там е печката, там е всичко. И посуда, всичко имаше горе. Сега нямаме база. Днес е последният ловен ден и колегите се качиха горе. Няма да ловуват, а ще разчистват изгорялото“, добави бовецът.
Да се чудиш защо е такъв либерален режим в ловджийския подслон, та всеки да влиза, да пали барбекюта, да събира групи. Изобщо не зачестиха ли инцидентите с ловците – ловец се самопрстреля в Конявския балкан, ловци нараниха бежанец на границата със Сърбия. Сега тоя пожар в Ломница. И вече се раждат и вицове. Какво е ловна дружинка – група мъже с пушки, които вървят през гората и търсят най-близката кръчма…

По канона и не съвсем

По канона и не съвсем
2,5-метров леден Бооявленски кръст готвят кюстендилският художник Евгени Сепарифом и децата от школата „Новите майстори“, каза той. Композицията на практика е готова, но топлото време на 6 януари осуети монтирането и на някоя река или на водоем край града или в Осоговския балкан. Изграждането на ледения Богоявленски кръст е по проект, одобрен от Министерството на културата .Носещата конструкция от метал вече е готова. Чака се подходящо студено време, за да бъде монтирана на подходящо място. Най-вероятно ще го издигнат във водоем. Светлината ще се отразява по чуден начин от композицията, тя ще „грее“. А като се разтопи, кръстът просто ще „влезе“ и ще се слее с водата, разказва художникът. „Денят, в който наистина водата, кръстът, вярата и надеждата за по-добър живот се обединяват“, казва Серафимов. Идеята за този пърформанс идва преди година, през 2022 година точно на Богоявление. Серафимов вече се е изявил достатъчно и като иконописец, зографиса важни библейски мотиви и пана по новостроени храмове /с.Нов чифлик/. Едва ли ще наруши канона с ледения си кръст, но ясно е, че трябва да се допита и да търси благословията на отците. И дано я получи /знае ли човек/… „Ние, художниците, сме такива хора. Получаваме натрапчива мисъл. Някои го наричат вдъхновение. И така при мен се съчета идеята за замръзналата вода. Спасяването на кръста и водата, вярата в едно общо. Представих си как до Кюстендил, до замръзналите басейни, се вдига една мащабна ледена скулптура с формата на кръст. И как той би засиял в студеното януарско утро“, споделя художникът. Дай, боже – догодина! „Догодина след още 365 дни на Йордановден ще покажем видеото по изграждането на този леден кръст“, посочва Серафимов. Ако не друго, то поне пърформансът ще поразчупи баналностите по Богоявленския ритуал на река Банщица, където всичко се случва за секунди в някакъв импровизиран гьол под моста в маловодната река.
Иначе – 22-годишният Мирослав Хаджийски спаси богоявленския кръст в Кюстендил във водите на рена Банщица, той си е от града, студент. Участва в ритуала за шести път, но за първи път изважда Християнския символ. Богоявление е!

Мъки на прехода

Мъки на прехода
На 3 януари след кратко боледуване почина Валя Ушева. Кюстндилци я знаят като човек на прехода. С крещящ антикомунизъм – винаги и по всяко време. Макар, че някои открито подозират в тоя и антикомунизъм и нещо друго. „Пресели се на по-доброто място, при Бояна /дъщеря й/ и Асен /съпругът и/… Тя беше честен човек. Непримирим борец за справедливост, която не понасяше лъжата, мизерията, простотията, комунизма и р*шките. Тя не направи нито един компромис в живота си, дори когато това й струваше уволнения, неудобство, омраза…“, написа синът Тодор Ушев в профила си. Родена на 16 юни, 1946 г.в гр. Кюстендил. До 1988-та година работи като медицинска сестра в детското отделение на Кюстендилската болница. От 1989 година започва работа като журналист в местното радио, след това е кореспондент на радио „Свободна Европа“ за Югозападна България / познаваше се с Георги Коритаров дори/.
Вихреше се най-вече през 90-те, в зората на прехода и така нар демокрация.При мъките на прехода. В кабелното радио буквално крещеше срещу местни велможи, партактивисти, дейци и номенклатура. Имаше афоризъм, че де що е имало местен директор е ходил да пикае на червен камък – от страх да не го подбере в рубриките си „оная“, Ушевата. И много ругатни и клетви е отнесла. И съдебни дела имаше за обида и клевета /Иво Атанасов/. Кадруваше безогледно на местна почва, включваше се смело и безогледно в предизборните кампании на местни, парламентарни, президентски избори. Губеше ги, но пак се втурваше – и в Кюстендил, и в Дупница. Има какво да кажат за нея и бившият депутат Юрий Юнишев, бившият вътрешен министър Емануил Йорданов, сините дупничани д-р Панчо Панайотов, д- р Стойчо Кацаров, д-р Лорета Николова, бившият областен управител д-р Йордан Стаменов, бившият РДВР началник Пламен Георгиев и др. Споделяше, че пишела книга с работното заглавие „Защо ги ручахме жабетата…“. Дано там, горе, като пак влезе в жестоки схватки и противоборства, а това е повече от сигурно, да я завърши.
Светла памет!