Автор: Uploader

Любата

Любата

 

100-годишнената от клане на българите в Босилеградско от 15 и 16-ти май 1917 година, не можа да бъде отбелязано на национално ниво. Нищо, че до Западните покрайнини ходи цял един вицепрезидент – Илияна Йотова. Но и тя побърза да си тръгне – не остана за свиканата кръгла маса. А кметът на Босилеград четвърти мандат Владимир Захариев направо се криеше.
Ама какво е станало в Босилеградско преди точно век. „Сърбите влизат в Босилеградско през правоенна формация на Коста Печанац. Тази чета се движи в Босилеградско само 2 дни, но вследствие на нейните издевателства 32 души са убити, 2 деца са изгорени живи, и е унищожено имуществото на 317 домакинства“, така представя трагедията историкът Ангел Джонев. Е, в София годишнината беше отбелязана с панахида в катедралния храм „Света Неделя“, поклонение пред гроба на Екзарх Йосиф и полагане на венци пред паметника на Незнайния войн. Панахида правиха и в централния храм „Св. Богородица“ и поднасяне на венец пред паметника на Булаирци в Кюстендил. Дойде и кметът на общината Петър Паунов. Бяха прочетени имената на 32-ма души, загинали в събитията, случили се на 15 и 16 май 1917 год. в босилеградските села Горна и Долна Любата, а и в самия Босилеград. Дойдоха и потомките на една от жертвите – две сестри, чиито прадядо Яначко Попов, учител в Долна Любата, е бил съсечен от ордата на Коста Печанац. Те носеха снимки на предците си и се зарекоха да отидат на гроба на Яначка Попов в с. Любата. Историята е един процес с отложено действие във времето. Тези събития по „някакъв начин предопределят съдбата на българското малцинство за десетилетия напред и днес”, каза пред репортерите шефът на КИЦ-а в Босилеград Иван Николов.

 
Какво да каже друго Иван Николов. На кой от сънародниците си да припомня за кървавата сага Горна-Долна Любата. Която се съизмерва с клането в Батак. Не по размер. По потресаващата жестокост. И турците не са клали така. Две години преди Ньой. Рядък героизъм. Сформирали чета от 11 въоръжени мъже, които прогонили главорезите на Коста Печанац от Босилеград – преди военни български части да се захванат с това.
Защо на стотната година научаваме нещо по-ясно за село Любата. На която – „Слава, вечна слава – на чадата твои“…

 

Юг News

За празните череши

За празните череши

Макар, че тазгодишната черешова реколта в Кюстендилско на места е нулева от продължителните измръзвания на овощията през април, общината и полицията вече набелязват 100-процентови мерки по охраната на масивите, стана ясно на месечното съвещание с кметовете на села днес. Разбра се, че – както се прилага вече от няколко години, в региона през юни ще действа и звено от около 20 жандармеристи. Които ще изпълняват и други функции по осигуряване на реда в района и за противодействие срещу криминалната престъпност. „Очаква се да има спад в количеството на плодовете, което ни кара да смятаме, че ще се стигне и до по-високи цени и по-голям интерес. С оглед превенция и предотвратяване на действия, които са престъпни по отношение на реколтата и по черешовите насаждения, охраната ще бъде на качествено ниво и с всички отговорности”, обоснова нещата след съвещанието шефът на полицията в областния град ст. инспектор Росен Райчев. Ресурсът за охрана от страна на полrцията ще бъде оправдан, защото по-малка реколта череши води до по-голяма цена. Не се изключва и създаване на напрежение.
Черешовите градини, пунктовете за изкупуване, маршрутите по транспортирането на плодовете до купувачите и при реализацията им ще са под непрекъсната денонощна охрана. Ще се използват и уреди за нощно виждане – така нар. визьори, с които е въоръжена Гранична полиция. От общината готвят и заповед за забранен достъп до масивите за определени часове – преди 7 ч. сутрин и след 21 ч. вечер. Берачите ще се пускат в градините по списък, каза ст. комисар Райчев. „Мале-е-е“, цъкат по селата. Където най-добре знаят, че черешите тая година са „празни“, нищо не е останало. „Ако по-лани берех до 100 килограма от череша, сега я ще събера една шепа, килограм-два, я не“, вайка се местен черешопроизводител. Отписал е овощарството . И от „гадната природа“ и от грабливите, крадливи и безхаберни чиновници по разните служби и фондове „Земеделие“ му е писнало. Оттатък Драговищица черешите са непокътнати, обяви ченгето Райчев. „Накъде оттатък“, недоумяват по Ямборано, Стенско, Горановци. Защото по градините им няма и грам череша.

 
То е ясно – и две кофи череши да се наберат отнякъде, въоръжена до зъби жандармерия и боравеща със свръхмодерни и свръхнадеждни уреди и апаратура Гранична полиция ще охранява „златните“ кюстендилски череши. Вместо да дебне и спира бежанците по източната ни граница, ще кесят по кръстовища и до канавката на някоя от градините. МВР ще изпише пари над лимита за гориво на РДВР-то, кооперации може да се бръкнат и да благодарят с финансово подпомагане полицията след „успешната“ черешова кампания. Ще има анализи, отчети, може и наградени да има. Само дето няма череши за бране. Какво като няма. Ще ги пазим.

 

Юг News

Руска подкрепа

Руска подкрепа
Кристиан Костов с песента „Beautiful Mess” докосна върха на „Евровизия” и донесе най-доброто представяне на България в историята на конкурса, гръмнаха в ранната неделна сутрин медиите ни. Той остана втори, а тази година печели Португалия. Българската песен спечели втората позиция още при гласуването на националните журита. Сред страните, които дадоха максималните 12 точки за Кристиан бяха Македония, Естония и Беларус. Втората позиция за Кристиан отреди и зрителският вот. До последно експерти и букмейкъри нареждаха българския представител в челната тройка след финала.17-годишният Кристиан, който е и най-младият на „Евровизия” 2017, стана популярен у нас в последния сезон на „X Factor“. Той учи и пребивава предимно в Москва, тъй като неговата майка е рускиня. Преди полуфинала в четвъртък в Киев избухна медиен скандал, тъй като Кристиан като дете е пял на п-в Крим преди анексирането му, а поради същата причина от участие беше отстранена руската участничка.
„Поздравяваме Кристиан Костов, който донесе на България почетното второ място на международния конкурс Евровизия 2017“. С това изречение започва поздравът на посолството на Руската федерация у нас към младия изпълнител. Публикацията е на официалната фейсбук страница на дипломатическата мисия. „Кристиан Костов живее в Москва, бил е част от състава на детския музикален колектив „Непоседы“ и участвал в руския песенен конкурс „Глас“. Той не веднъж е заявявал, че развитието на таланта си дължи на Русия, а неговият кумир е известният руски изпълнител Дима Билан. „Гордеем се с достойното изпълнение на представителя на България и му желаем нови творчески успехи!“, гласи поздравлението на посолството.
Съдбата си знае работата. За пореден път докара нещата до там, че Русия да показва истинската си същност. Себесъщност. Живеел в Москва Кристиан. И какво: „Съжалявам, че не донесох „Евровизия“ в България. България е моят дом“, изрича на чудесен български език и без нотка и повлияване от руска мекост и всякакви русизми каза момчето, което часове след триумфа кацна не на Шереметиево, а на аерогара София. И не отиде в руското посолство в София, а при приятелчетата, които го чакаха. Чакат го и в Ямбол, града на баща му. Липсва му още дипломатически подход. Малък е, ще се научи. По-скоро – ще го научат.
Сега за другото. Що за подкрепа получи нашият кандидат от Русия в гласуването. Браво на Македония, на Беларус, на предишни конкурси на Евровизия са ни подкрепяли Кипър и др. Не и Великая Рус. Която – ако се активизираше в гласуването, ама нищо, че финалът беше в омразния за руснаците Киев /Украйна/, щяхме да отвеем португалеца и Кристиян ставаше първи отвсякъде. Ама тя, руската подкрепа, е все такава. Ще те освободят, ама няма да се сетят да си тръгнат – и никога няма да го направят. Вместо това току ни включат в някой „Безсмъртен полк“ за 9 май, примерно.
Когато вторият български космонавт Александър Александров успешно се приземи някъде в Казахстан, и български репортери бяха наблизо,за да отразят събитието. Още по скафандър Александров взе да говори на български. Така го сядоха командирите на екипажа и ръководителите на полета, че човекът пребледня целият. И го обърна на руски – мигновено.
Кристиян да изпее нещо и на руски. Ние може да го подкрепим, ако е за Евровизията.

Юг News

Шалът

Шалът

 

1 810 лв. бяха събрани на снощната благотворителна вечер в подкрепа на децата и младежите с увреждания в центровете от семеен тип „Сияние“ в Кюстендил. Тя беше организирана от омбудсмана Мая Манолова и фондация „Сийдър“. Преди началото омбудсманът каза, че целта на подобна проява не е толкова събраната сума – парите, а да се обърне внимание на обществото към съдбата на децата с увреждания. И Кюстендил да ги приеме. На това, че те са част от нас и от обществото. Центърът е в кюстендилския кв. Герена. В благотворителната вечер участваха местни бизнесмени и предприемачи, активисти и общественици. Сред продадените предмети на търга беше и тъмнолилав шал, дарен от омбудсмана Мая Манолова. При първоначална цена от 40 лв. той беше купен за 120 лв. от областния шеф Виктор Янев. Кметът на Кюстендил Петър Паунов дари икона от личната си колекция, иконата също бе продадена – за 150 лв. Паунов, чиито ден, независимо къде се намира, започва с влизане и молитва в храма, има колекция от около 200 икони в дома си.
Иконата си е икона, а шалът стана доста коментирана тема за кюстендилци, които и не бяха чували за благотворителната вечер в парк хотел „Кюстендил“. Защо точно шал, не е ли много „интимно“ и лично да подаряваш части от облеклото си. Добре, че не е част от бельото си, злобно заподхвърляха „опозиционно“ настроени хора от града на Мая Манолова. Защо не извади да подари каската, с която слезе на 500 м. под земята в рудник „Бабино“ есента на м.г. Как па точно областният шеф В. Янев извади най-висока цена за тоя алтикул на омбудсманката. 6 часа, след като се беше върнал на губернаторския пост. Какво ще го прави сега областният тоя шал – жена му може би ще го носи.На видно място в кабинета ли ще си го сложи. Шалът не е икона, а шал. Кога  и за колко М. Манолова го е купила, колко го е носила, защо се разделя сега с него, износен ли е. И т.н. – все коментари, някои от които доста злостни, вървят по повод продадения за 120 лева шал на Мая Манолова.
Преди двадесетина години в Кюстендил се беше отзовала французойка, професор социолог. По неведоми пътища – беше я довела тогавашната доста силна и на висока позиция в партията и в парламента Нора Ананиева. Водиха я на Трите буки в Осоговския балкан. На семинар. Следва неизбежния коктейл, софра. Фанцузойката толкова си хареса кърпата, която  бяха аранжирали до чинията с ястията, че не се сдържа и я нахлузи на шията си. Стана чудесен шал. Абе, пиари.

 

Юг News

Братя просветители

Братя просветители


Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчи традиционните годишни награди на ведомството на четирима директори на училища за високи резултати в професионалната дейност и за принос към просветата. По „вътрешния правилник“ и канона срещата стана на 11 май, Деня на славянските първоучители Кирил и Методий, в Рилския манастир. Дядо Евлогий, който отслужи литургия за светлия ден на равноапостолите, благослови учителите и дошлите ученици от училища в Благоевград и Дупница, шефове на регионалните управления от областите Кюстендил и Благоевград. „Кирилицата  вече е и на еврото. Нека да опазим чистотата на българския език чист от вмешателства и посегателства“, каза от амвона дядо Евлогий. Връчването на наградите стана в иконната зала на манастира, от чиито стени строго и канонично гледат всички досегашни игумени на Рилската обител. С грамота, икона на Свети Иван Рилски и парична награда от 1000 лева бяха отличени Адриян Христов, директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий“ – село Иваново, Хасковско, Йорданка Чавдарова, директор на езикова гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали, Славейка Иванова, директор на Националната търговска гимназия в Пловдив и Диана Димитрова, директор на ОУ „Стою Шишков“ – с. Търън, Смолянско.
Амин! Честито на наградените – както се казва! Нищо, че всичко беше организирано като досадно „мероприятие“. Дядо игумен, „колегите“ му негови предци на духовния пост в иконната зала, стаиха децата и батковците им. Наградените директори получиха икона на Св. Иван Рилски. Така е, в неговия храм бяха осветени. Но не по-малко свети са равноапостолите Кирил и Методий, и това все повече се усеща от все повече българи. Вече не солунските братя, а „братя просветители“. Амин!

 

 

Юг News

Всичко спряло

Всичко спряло

 

 

 

 

Виктор Янев е новият управител на Кюстендилска област. Той заемаше поста и по времето на кабинета „Борисов 2“. Министерският съвет назначи двадесет и двама областни управители, освобождавайки досегашните. В Благоевград постът ще заеме Бисер Михайлов, във Варна – Стоян Пасев, във Враца – Малина Николова, в Кюстендил – Виктор Янев, в Ловеч – Георги Терзийски, в Смолян – Недялко Славов, в Хасково – Станислав Дечев, а в Ямбол – Димитър Иванов. Те са заемали същите длъжности в периода от 2014 г. до 2017 г. Ирена Соколова за втори път става областен управител на Перник. Тя е заемала длъжността през 2014 г. и 2015 г. И т.н. Изредени са всичките 22 „нови губернатори“, назначени така скоропостижно от правителство „Борисов-3“.
Горкият Югозапад. И в Кюстендил, и в Перник, и в Благоевград са все старите, предишни областни шефове. Да се обзаложим ли, че до дни за трети път като зам.-областен в Кюстендил ще се върне дупничанката Радослава Чеканска. Е, тогава. Толкова ли ГЕРБ приключи с кадрите. По младежките структури на Бойко-Борисовата партия и в 9-те общини се подвизават с амбицията да направят бърза кариера момичета и момчета, които „ловят окото“. Защо не лансират някое от тях. Не им е чак толкова рано. Ами, „патриотите“. В Кюстендил са толкова наследниците на преселници от Македония, ВМРО-исти. Защо и от тях никой не тръгна към поста, след като хората на Каракачанов-Симеонов, а и на Сидеров, са в управлението. Някога областните шефове в Кюстендил ги назначаваше ВИС, включително първия, кацнал в мъгливя 2 януари от Чикаго на софийското летище и посрещнат от организирана от висаджиите „агитка“,за да поеме поста на петия етаж в бившия Партиен дом. После нещата в ръцете си взе Сашо Тасев-Остап. След него – кой? Гербаджиите. И все физкултурници слагат .Такъв си е и Виктор Янев. Какво като във Велико Търново например областен става професорка. Тук – физкултурници, слушачи, неотменна част от избраната кадрова и ръководна схема. То е кметът, заместниците му, шеф на минипарламент, областен. Няма никаква промяна. В нищо. Животът е спрял. Отврат.

Юг News

Полк, спри!

 Полк, спри!

 

 

102- годишният Стефан Николов е най-възрастният жив участник от Кюстендил във Втората световна война. Най- младият е на 90 години. Общо, 90 са членовете на Съюза на ветераните от войните. Денят на победата бе тържествено отбелязан в Кюстендил, пред паметника на загиналите кюстендилци във Втората световна война 1941-1945 г. Шествието, организирано от община Кюстендил и Съюза на ветераните от войните, тръгна под съпровод на Градския духов оркестър от пл. “Велбъжд”. В него се включиха областният управител в оставка Йордан Татарски и кметът Петър Паунов. Над 55 млн. души умират във войната и хиляди в лагерите на смъртта на Хитлеристка Германия. Историческите събития от преди 72 години припомни Венко Иванов, бивш командир на Кюстендилския граничен отряд. Отбелязването на Денят на победата в Кюстендил започна с песента “Ако си дал” на Емил Димитров. Членовете на Българският антифашистки съюз в Кюстендил застанаха пред паметника с ликовете на кюстендилци, дали живота си за България в антифашистката съпротива и първата и втората фаза на Отечествената война. Те се включиха в инициативата “Безсмъртният полк“, тръгнала от Русия /имеет си хас!/ . Заместник-кметът на община Кюстендил Росица Плачкова закачи на реверите на присъстващите „Георгиевска лента“ по случай Денят на победата.

Така си е. 102-годишни / от кюстендилското с. Косово често вадят на трибуната по отчетно изборни конференции, митинги и пр. и 105-годишният Асен Петров/, 90-годишни – като най-млади. Още не са в „безсмъртният полк“, но има време.Живи и здрави да са. Бившият кмет на Кюстендил Тодор Гогов неуморно крачи в първите редици. Може и да измарширува, ако му издадат команда „Строй се!“. Както е тръгнало и такава команда ще се издаде на някое подобно парадно честване. Полк. роти, командири, рапорти. Докога. Военизирания по всякакъв повод. „Синът на полка“ /Валентин Катаев/. Пак ли. И на 102 години. Няма ли да спрем с тази терминология, символика, паради, парадности. Не прилича ли на онова вдъхновено движение при соца „героят е винаги в строя“. Пак строй. Не е ли парола в днешно време това – „безсмъртният полк“. Няма ли някой да извика: „Полк, спри!“. И да заживеем нормално.

 

 

Юг News

Синдромът Коркина

Синдромът Коркина

 

Село празнува сватба за пръв път от 40 години. Младоженците са от София, но са решили да отгледат децата си в Коркина, Бобовдолско. За сватбата на Мира и Калоян кметът на Коркина може да говори и до утре. Но и три дни няма да му стигнат да опише чудото: двама млади избират селото пред столицата. „Не знам дали е много смело, но за мен това е професионалният ми път. Това, което се вижда тук, е приложение на моята дисертация на практика – аз съм доктор по икономика и управление – аграрна икономика“, разказва Мира. След сватбата, тя прекарва повече време на село, а Калоян си идва за уикендите. Часовете един без друг прекарват в работа.
Този бодър репортаж се въртя почти брутално по телевизиите, а почти не остана сайт или медия да не го възпроизведе или зачете „на страниците “ си. Нищо, че самата сватба е била през октомври м.г. Става си да пълни минути телевизионно време в празнични дни като Гергьовденските. Младоженците на всичкото отгоре гледат и зеленчук, имат кози, „докарват“ някаква селска бобовдолска идилия. И работник от съседно село помага на докторката по агроикономика. Камерите показваха как копаят и заравят бурените, докато засаждат домати по редовете на градината на софиянците младоженци. Мисълта, че има нещо нагласено в тая женитба те съпътства от първата до поседната секунда на репортажите. Дали няма да се окаже, че и сватбата е по някой проект с еврофинансиране. Аграрниците умрат за такава субсидия. Колко му е да се ожениш в „реални“ селско-земеделски условия срещу някаква сулсидия. Говори се и за деца, за много деца – така Коркина ще се олюдее, ще качи и населението. Дай, боже!
Но за сватбите. В кюстенсилското гранично село Горановци също не бяха правили сватба повече от 30 години. Докато кмет там не стана Милен Порожанов, син на певеца Благовест Порожанов, вече покойник. Та М. Порожанов лично венча позастарял ВиК техник от селото за … софиянка. Малкото местен народ им се изкефи, камерите на поканените специално от кмета от Кюстендил репортери не спряха да снимат и запечатват вълнуващото събитие. Сватбеното тържество стана в бившия ТКЗС стол, под офиса на кмета. И т.н. Дотук добре. Само дето булката софиянка се изнесла от Горановци на седмия-осмия ден. И дотам с женитбите по Горановци. Ще видим какво ще излезе в Коркина. Там нещата изглеждат по-обмислени, „може и да не побегнат“.
 

 

Юг News

Кон до коня

Кон до коня

Внезапно изскочили коне предизвикаха катастрофа с линейка на Спешното на изхода на Кюстендил, съобщи завеждащият центъра д-р Анелия Георгиева. За щастие пострадали няма. Екипът се връщал от близкото с. Копиловци, откъдето взели пациент със сърдечна криза. Пациентът не е пострадал, изпратена друга линейка транспортирала мъжа до болницата. Нанесени са обаче големи щети на линейката, която временно излиза от строя. Инцидентът станал малко след 5 ч., на разсъмване, в района при КАТ на пътя Кюстендил-София. Водачът на линейката, много опитен шофьор и колорит, който транспортира пациенти на диализа от целия регион и познава отлично трасето, разказа, че в тъмното изскочили 10-12 коня. Бил с включен светлинен сигнал. Успял да заобиколи повечето от тях, движейки се с около 80 километра в час, но ударът в едно от животните бил неизбежен. Конят е загинал на място. Екип на полицията разследва катастрофата. Собственикът на коня не беше открит до късния следобед – вероятно се е скрил, за да не носи отговорност за произшествието с добичето му. Разследването по случая продължава.
Много често безстопанствени коне, пуснати на воля от роми от близкия кв. Изток, се оказват на пътното платно и предизвикват ПТП, коментират водачи. По неофициална статистика при КАТ-Кюстендил цигански коне са предизвикали 125 по-тежки и сериозни или по-незначителни пътни инцидента, но са голяма опасност за пътуващите на изхода за София. То и крава се разходи от кръстовището при КАТ до пазара и обратно, следвана и охранявана от патрулка, след като за инцидента сигнализирали на тел.112. Прибраха я на наказателния паркинг при махалата, собственикът беше глобен 90 лева. Все едно нищо. Друга крава предизвика зверска катастрофа на току-що откритата автомагистрала „Струма“ при Мурсалево. Стана преди година и половина. Шофьорът и до ден днешен не вярва, че е оцелял – удар със 120 километра в добиче, дефилиращо по аутобана в тъмното. И в отсечката с. Биистрица-Дупница ежедневно вършеят коне, и там стават сакатлъци. В района на Блатино-Дяково безнаказано опустошават имотите на местните хора животните на коняр, който цяла зима не ги и знае къде се дислоцират, а лятото ги качва на Седемте езера, за да карат товари на дъновистите и за конен туризъм. Няма спасение от тая напаст, недоволстват по Горно поле.

 

Циганите коняри и кравари няма да си приберат стоката каквото и да става. Глобите не ги плашат, защото не ги плащат. Тогава. Да се върнем при потрошената линейка – на метри под КАТ, дежурният сигурно е чул за произшествието, но е продължил да дреме. И на метри от животинския пазар, където дремят и уж пазят 5-6 униформени с лъскави емблеми хора на ОП „Охрана“. Толкова ли е трудно да следят чии животни в 5 ч. сутринта вървят край и през най-натоварения изход на града. Къде ти. Над 200 души общински охранители са на заплата. Нищо. Защо от Пътното и общината не искат тази отсечка на пътя Кюстендил-София да се огради до Ябълково. Не с мрежа, ще я откраднат. Бетонови съоръжения. И 100-процентова регистрация на конете. При нарушение – конфискация. И на коня, и на циганина.

 

Юг News

Свещеническата смърт

Свещеническата смърт


Трима русенски свещеници са жертвите в адската катастрофа, станала тази нощ на пътя Варна-Русе в близост до разклона за Кубрат, стана ясно в късния петъчен ден. Самоличността им бе установена трудно, тъй като телата били овъглени. Русенската епархия е в траур от страшната загуба, и то в навечерието на Гергьовден, когато е и празникът на Русе. Инцидентът е станал, след като колата им е излязла от пътя и се е ударила в дърво. Възникнал е пожар, при който всички са изгорели. Загиналите са игуменът на Басарбовския скален манастир архимандрит Антоний, монахът в манастира отец Софроний и енорийският свещеник на селата Божичен и Нисово отец Венелин Попов. Те са се връщали от погребение на свещеник в Поморие. Зад волана е бил 42-годишният отец Венелин, който е и собственик на катастрофиралия автомобил. Дядо Антоний никога не е имал книжка, а отец Софроний не е шофирал от дълги години и имал притеснения да кара кола. Русенският митрополит Наум бе изключително разстроен от трагедията. „Всеки според своя жребий се стараеше да изпълнява с любов възложените му послушания. Аз съжалявам за голямата загуба, която постигна и светата обител, и Русенската епархия – да се лишим от изрядни духовници, изрядни свещенослужители. Хора, които по своето убеждение, по своята вяра, по възложението, което имаха от епархийското ръководство, се стремяха съвестно и с необходимото внимание да се трудят всеки на своето място на Господната нива“, сподели владиката през сълзи.
Разплакан висш монах – страшна скръб. Свещеническата смърт е нещо непоносимо за миряни, енориаши и изобщо християните. Левски /дякон Игнатий/, като е основавал тайни комитети по Българско, е държал в съзаклятието да има непременно и поп, свещеник. В Ботевата чета е имало божи служител – поп Сава Катрафилов. Без свещеник, без освет, не се започва нищо голямо, особено пък градеж. Технически експерт строител, контролирал изграждането на новата митница при ГКПП-Гюешево, вече покойник, разказваше как подценил свещеническия ритуал и първо завел на обекта багерите и пожарникарите, за поповете не се сетил. Самата митница се построи за три пъти просрочено време – едва-едва. Самият технически ръководител се спомина малко след официалното и откриване. Беше на 60 г. До социализма всяко село имало поп – почти без изключение. Село без поп… „Вържи попа, да е мирно селото“, вървеше една фраза сред управляващите, по-скоро упрявлявалите, в недалечното минало. Да споменаваме ли за отец Матей Преображенски Миткалото или за поп Андрей при толкова безумната, но и величава кървава Септемврийска епопея през 1923-а. Кюстендилци трудно ще назоват трима истински демократи в най-новата ни история. Но повечето ще се сетят – отец Стоян Раненски, който до последно пазеше една голяма реликва – синьо знаме, развявано на първия СДС митинг в столицата. И т.н.
Бог да ги прости!

Юг News