Кюстендил е театър

С 4,3% са се увeличили през 2015 год. посещенията в двата действащи драматични театъра в Кюстендилския регион – тези в областния център и в Дупница, сочат данните от териториалното статистическо бюро. В двете „гражданские позорища“, които са със статут на общински и на издръжка на общините, са направени 73 представления, посетени от 19 723 зрители. Представленията от български автори са 68.5%, а посетителите им са 54.2%. В сравнение с 2014 г. представленията намаляват с 16.1%, посещенията обаче се увеличават с 4.3% ! Увеличава се и средният брой посетители на едно представление – от 217 души през 2014 г. на 270 души през 2015 г., обявяват от статистиката. Шеф на театъра в Дупница е известният актьор Славчо Пеев, местните почитатели на сценичното изкуство не се съмняват, че той има голям принос за покачване на зрителския интерес към постановките и репертоара на водената от него трупа и за гъвкавата му политика да се канят представления отвън. Шеф на кюстендилския театър пък е завършилият „кукловодство“ специалист Чавдар Ненов, който е и общински съветник. Ненов има една успешна роля – при това женска, в една от постановките -„Женско царство“, коментират в гилдията.

Статистиката си знае нейното – числа, числа и пр. А кюстендилци си падат по театъра – в буквалния и в преносния смисъл на думата. Тук са се родили и вървят лафове от сорта: „всички са завършили курс по актьорско майсторство“, „Всичко е Холивуд“ /нищо, че асоциира с киното/, „Това си е жива постановка“, „Не се прави на умряла лисица“ и др. В града бъка от неуморими театрали педагози, от театрални школи и курсове. Всеки играл при соца в театъра „Крум Кюлявков“ – Кюстендил впоследствие основа и школа. В една от гимназиите също има /средношколско/ театрално студио. Доскоро имаше и авансцена в града, с изявяващи се „таланти“ от различните поколения. Бивш кмет на с. Коняво и гимназиален директор след това също беше театрал самодеец. И в затвора в Бобов дол имаха театрална трупа. И аверът на Галеви Георги Градевски-Конъна игра в постановка на театрален преглед в Дупница тази пролет.

И т.н. Нека да театралничат които си падат по роли и отиграват етюди. Да не го правят управниците само – местни и тези по-нагоре. Че е лошо.
Светът е сцена, е казал Шекспир, 400 години от чиято смърт човечеството отбелязва т.г. Кои са зрителите тогава.

Юг News

Кой да кара и кой да не кара

21-годишна сгази 56-годишен мъж на пътя Кюстендил-София, след това избяга от местопроизешствието и влезе в болница от прилошаване, съобщиха от полицията. Тежката катастрофа става около 9,30 ч. сутринта преди с.Ябълково. Младата жена управлявала „фиат“. На прав участък, малко след КАТ-Кюстендил. Равно, чисто, при 200% видимост, сухо, с един пръст да караш, както казват бабаитите.Но по все още неизаснения причиин и обстоятелства тийнейджърката ударила Васил Тачов /56г/ от близкото с.Дворище, който вървял вдясно край платното. Пешеходецът загинал на място Младата водачка не спряла да окаже помощ – малко по-късно обаче сама съобщила за случилото се на полицията. Тя изпаднала в нервен срив, заедно със спътничката й са закарани в кюстендилската болница за преглед и изследвания. Тестът за употреба на алкохол и наркотици на младата жена е отрицателен. По случая е започнало досъдебно производство, уведомен е дежурен прокурор, както при всеки един от подобните случаи пише в полицейските бюлетини.
Още не е ясно как се е стигнало да поредната пътна трагедия – този път при Ябълково. Но не е ли редно законодатели ли,от КАТ ли, които иначе неуморно се изявяват по медиите при всевъзможни акци по „безопостатта“ /колко неуместно е да се използва думата/ на движението, да поставят въпроса с възрастовата граница за шофиране. Кой да кара и кой да не кара. 90-годишният известен кюстендилски въдичар и бивш лагерист Петър Шопов /почина, но не при катастрофа – бог да го прости!/, до последния си час управляваше мощен „фолксваген“. Предизвика катастрофа при влизате в паркинга на „Кауфланд“, потърпевшата беше 27-годишна кюстендилка, която возела на задната седалка детето си. Известният по цял свят и посрещал знаменитости и кралски особи бивш, гостували в обителта бивш уредник на Рилския манастир историкът Димитър Кръстев до 82 г. шофираше смело „опел корса“-та си, докато не се натресе на напълно невинно семейство софиянци, тръгнали за поклонение към манастира в топъл и слънчев септемврийски ден преди години. Белята стана на около 3-4 километра под чанастира. 19-годишна студентка от Русе, бързайки да стигне до Благоевград да си вземе изпита в ЮЗУ „Неофит Рилски“, навлезе в насрещното на завоя при дупнишкото с.Дяково и нацели микробус с връщащи се от гурбет в Кипър роми от Монтанско. Трима в буса загинаха.
Примерите са безброй. Затова следва да има възрастово ограничение – до 21 год. зад волана само с придружител. След 80 г или даже на по-„млада“ възраст да не се позволява изобщо шофиране. И по-строг психотест – и за любителите шофьори. За жените – задължително. Дамите са слаби водачи – липсва им устойчиво внимание, адаптивност, неориентирани са, не могат да се коонцентрирар, разсейват се по „глупости“. „Може да си е извадила червилото или да си сложи грима, докато е фучала към Ябълково и затри човека“, цъкаха минути след ПТП-о в сряда сутринта местните и пусналите да пасат говедата си от двете страин на пътя за София пастири от периферията на града при кв.Изток.

КТБ-Дупница – 30 дни траур

Прокуратурата разпореди допълнително разследване, което ще се удължи с още 30 дни, с ужилените от дупнишката популярна каса, съобщиха от обвинението. Крайният срок дали да бъде повдигнато обвинение за извършено престъпление и за какво точно ще е това обвинение и срещу кого, изтече на 8 август т.г. Десетки дупничани „изгоряха“ с влогове от 5 до 300 хиляди лева, след като офисът на касата беше затворен в средата на юни и те не могат да си вземат парите обратно. Били са подмамени от високи – до 16% лихви от касата, която е регистрирана по закона за кооперациите и не подлежи на финансов банков контрол, разясняват магистрати и банкови капацитети. Всички помнят, и полицейската проверка поиска 30 дни удължаване и първоначалното разследване. Получи ги, сега получава още 30. Докато материалите от предварителната полицейска проверка отлежавали в прокуратурата, постъпили нови 80 жалби от изгорели „вложители“ – така броят на потърпевшите вече наближава 200, казват запознати с разследването. В Дупница вървят коментари, че касата дефакто не е затворена и нейните създатели и екип продължават да извършват финансови операции. Пострадали от „дупнишката КТБ“  ходиха и при омбудсмана Мая Манолова, която сезира по ситуацията и хода на разследването на аферата главния прокурор Сотир Цацаров.

 
Дупничани са препатили и мъдри хора и би трябвало да им е пределно ясно, че след колко пъти по 30 дни, повдигнати или полуповдигнати обвинения, първа, втора, трета съдебна инстанция и пр. и пр. някои от ужилените, които са пенсионери, или такива се водят титуляри на сметките – нищо, че парите са от дъщерята в гурбет, от продаден имот и пр., ще се споминат – дано не се сбъдне прогнозата ни. Но ще има траур. Като се знаят темповете и непоколебимата „обективност“ на родното правосъдие, още отсега да се обявява 30-дневен траур в Дупница. Където сами си го търсеха – местна КТБ, без Цветан Василев, с тукашни родни василиевци. Да са ни живи и здрави!

Юг News

9 свещи такса смет

Игуменът на Рилския манастир Адрианополоският епископ Евлогий водел 3-годишна съдебна битка как да не плати 44 лева такса смет, начислена му от общината в Рила, пишат регионални югозападни издания. Колкото струват 9 от по-големите свещи, продавани в манастирския храм, отбелязват миряни. Делото на два пъти минавало през всички съдебни инстанции – стигало до Върховен административен съд, връщало се в административния съд в Кюстендил. Окончателно решение още няма. Рилските общинари пресметнали, че за периода 1.1. 2012 г. до 31.12.2012 год. светата обител не е внесла за един от многобройните си имоти 110,80 лева такса смет., в сумата са прибавени 5,56 лева лихва. Дядото се заинатил и отказвал да плати – с основанието, че манастирът сам извършва сметопочистването с камион, подарен му от тогавашната /през 2012 год./ и сегашна председател на НС Цецка Цачева. Нещата сигнали до съд. Междувременно задължението било редуцирано до 44 лева, но и тях игуменът не внесъл. „Това са 9 свещи, продадени в манастирския храм. Ама нали епископ Евлогий си е „кют“ и не отстъпва и не отстъпва“, вървят коментари по Рилското корито.

 
Светска и църковна власт по Коритото се ядат от години и май никога не е имало разбирателство помежду им. За горите се дърпат – кой колко хектара притежава, за имотите, отдадени под наем под аренда, попадащи по така нар. поклоннически път, където единствено може да се върви пеша, камо ли кръчми да държат разни „предприемачи“, предимно от Горна Джумая. Дядо Евлогий се навъсил дори на пощите – да не продават от лотарийните билети за триене, не било канонично. Често има пререкания с кметицата на Рилския манастир Невена Йовева. Не напредва изграждането на новата административна сграда, на пречиствателната станция на река Друшлявица. Изобщо дядото „ни се води, ни се кара“, много е чепат“, съскат общинари.

 
И сегашният и предишни водачи игумени на Рилската обител цитират хрисовул, издаден на 21 септември 1378 година и подпечатан със златния печат на цар Иван Шишман. Грамотата е писана на пергамент с размери 130х22 см. с полуустав. Според уникалния пергамент, имащ стойността на „нотариален акт“, на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. „Знам я наизуст Рилската грамота“, сили се кметът четвърти мандат на гр. Рила Георги Кабзималски /ГЕРБ/. И за всяко нещо е готов да скочи и да заяде дядо Евлогий. Никой не помни между двамата да е имало жест на съгласие, на протоколна търпимост поне. И единият и другият пресмятат в пари, това закон канон, няма значение – всичко е за пари. Пари и власт. Какво ти съгласие – ще се ядат, докато този отгоре не каже кога и тяхното ще мине, ще дойдат друг кмет и друг игумен и пак същото, подхвърлят по Коритото.

Юг News

Топканалджиите са кюстендилци

Има си хас! Заловиха в Бургас микробус, софийска регистрация, с натъпкани в него 32 иракчани, а зад волана му ловко управлявала 48-годишната кюстендилка Маргарита Крумова. Сред мигрантите имало майки с малки деца и бебета, те били на косъм от задушаване – при тия жеги и в натъпкания като сардели човешки материал в буса. Една от жените дори имала рани и кървяла. Тези ужасяващи подробности разкри прокуратурата в морския град. И тримата мъже, доведени в съдебната зала под стража при гледането на мярката им за задържане, са кюстендилци: Иван Христов-Боздугана /38г/, Добромир Велинов /33г/ и Добромир Асенов /38г/, обвинени са в каналджийство. Изненадващо мярката на шофьорката е изменена с по-лека. Маргарита Крумова е освободена от ареста срещу 1000 лева парична гаранция. Ченгета казват, че не е криминално проявена, затова каналджиите са я наели – срещу 1000 евро. Ще може да си плати гаранцията от раз.

Защитата на Боздугана, чието обвинение е за подбудителство, е поел известният адвокат Димитър Марковски. За Христов се твърди, че той открил Маргарита и й предложил да превозва бежанците. Обвиняемият я запознал с другите двама, които пък с леките си автомобили съпровождали микробуса за безпрепятственото му преминаване по маршрута от границата ни с Турция до София. Тримата кюстендилци имали безупречна организация и добър разработен механизъм. Точно поради тази причина не са били заловени досега – въпреки, че от една година активно се занимавали с престъпната дейност, пледира прокуратурата. „Дейността, с която се занимават те, застрашава националната ни сигурност. Има масова психоза у хората заради мигрантите, заради постоянните терористични атаки в цяла Европа и съседните ни държави. Нелегално преминалите хора се настаняват в наши лагери, заради условията там пламват зарази, които не остават в пределите на местата за настаняване. Когато са заловени, натъпканите в микробуса били пред задушаване, имало опасност за живота им. И всичко това е направено заради имотна облага“, казва наблюдаващият случая бургаски прокурор. Адвокатът Марковски представил медицински документи за влошеното здравословно състояние на клиента му Боздугана, който е мъж върлина, як за трима. Познават го тези, които посещават известно в Кюстендил кафене, което той държи. При претърсвания в дома му не били открили нещо, което да го уличи в престъплението. Христов бил с чисто съдебно минало и без никакви данни за криминална дейност. Кюстендилски криминалисти обаче казват противното – задържан е бил за афери дори в Гърция. Боздугана се оплакал от здравословното си състояние. Преди година заради повишена кръвна захар, го приели в много тежко състояние в болница. Сега го поддържали с лекарства. И т.н.

Светът ще свърши, престъпниците в Кюстендил – не. Най-добрите фалшификатори на еврото са оттук, единствено в Пловдив показват по-високо ниво. Геният в контрабандата с пиратски компактдискове е кюстендилец, бизнесмен и политик дори. Много солиден е кюстендилският „принос“ в аферите и мегадалаверите с КТБ. Не минава ден в полицейските бюлетини да не влезе някоя пратка с цигари без бандерол. 85-годишна ръководела трафика с контрабандни папироси в Треклянско. Друга баба, почти нейна връстничка, беше ятак и помагач, базов персонаж, на слава богу, вкарания вече в затвора сърбин Будимир Куйович /жената е от с. Коняво/. Един от топкилърите на Югозапада, считан за такъв според досъдебните производства и образуваните и някои незавършени дела, също е кюстендилец. Въпрос на генетика ли е, генно заложено ли, щом всеки ден се явява по някой кюстендилец или от района в някой от кримижанровете и сводките на и най-отдалечената районна полицейска дирекция.

Юг News

По Радичков

По Радичков

Село Ваксево – второ по жители /534 според последното преброяване/ след общинския център с. Невестино /с 590/, доста оживено – все пак, пропищяло от лисица, която буквално опразнила курниците на доста от стопаните, каза кметът Юлия Испиридонова. Хищникът се появил още през есента, но никой не взел мерки. Минавал спокойно по площада, гледал смело и без капка страх минувачите пред магазина и изкарващите овцене на паша, и върлувал безнаказано. Денем обикалял наред по дворовете, надхитряйки кучетата. На доскорошната общинска съветничка Невена Ляпева отмъкнала 33 кокошки, влизала няколко пъти. И други изпищели – над 50-60 пернати станали жертва, потърпевшите калкулират сериозни загуби.

 
Засега ваксевчани не могат да се справят, признава кметът Испиридонова. Тя търсела съдействието на местни ловци, но всички и казвали, че по закон нямат право да стрелят в населеното място – на минимум 200 м. извън селото трябва да причакват лисицата, тя обаче си обитава из самия център. Устройвали капани, но хищникът ловко ги избягвал, в клопката се хващали кучета, котки, дори прасе. Не смеели да слагат отровни примамки, да не отровят домашни животни. „Разчитаме на ловно-рибарското дружество в Кюстендил да измислят нещо и да ни посъветват как да действаме, но повече не можем да чакаме, ситуацията става все по-тежка. Добре, че няма признаци лисицата да е бясна – тогава не знам какво ще правим“, притеснява се кметицата Испиридонова.

Съвсем по Йордан Радичков. Лисичи работи. Само, че в разказите на класика от Калиманица лисицата се правеше на умряла, а тази не ще да мре. В друг разказ на автора на „Суматоха“ героите искаха да надлъжат лисицата, като палеха от двата входа на дупката й листникова шума. Звярът им се изплъзна въпреки невъобразимия дим, който му осигуриха с листниците. Но те замислиха нова обсада с огън по дупките. Нищо, че вече нямаха останал листник или струпан нов. Във Ваксево да четат Радичков. Може да им хрумне някоя идея, па да я докладват на общината, на Ловното, на по-горни инстанции. Запорожците писаха чак на султана…

Юг News

Соцколективът купонясва

Около 100 бивши работници на ликвидирания преди 7-8 години обувен завод „Ильо войвода“ в Кюстендил се събрали на „другарска“ и възпоменателна среща, организирани от дългогодишния шеф на предприятието инж. Димитър Зарев, казаха информирани. Купонът станал в атрактивно заведение в близкото с. Жиленци. Някога фирмата произвеждаше дамски обувки, изнасяше и на Запад, има отличия от панаири и на икономически форуми в чужбина, от Дюселдорф, например. След приватизацията ускорено беше доведена до пълен колапс, а агенцията по държавни вземания организира търг за продажбата на последните чаркове от машините и оборудването. Последният му шеф и мажоритарен собственик се оказа бившият секретар на ОК на БКП инж. Никола Тасев. Злите езици говорят, че Чичо Кольо бил отстранен /буквално/ физически от кабинета в „Ильо войвода“ по брутален екшън начин. Сега в комплекса е потискаща пустош. Има какво да си говорят бившите обувни оператори и специалисти, в завода някога работели около 600 човека. Очаква се да имат още такива възпоменателни срещи.

И работници и кадри на бившия соцзавод „Електрон“ в Кюстендил се събирали – ей така, да се оттъжат какво е било преди, как е сега и защо и как се стигна дотук. „Няма лошо да се виждаме, на нашите срещи идват тридесетина души, но нашите звена бяха по-малочислени, сравнено с тези в „Ильо войвода“, отбеляза бившият специалист в „Елетрон“, сега КНСБ лидер в Кюстендил Яни Георгиев. Същевременно в Кюстендил се стяга национално честване на Деня на гранични войски – 27 август, и общината ще даде средства за тържествата. Току-виж и за 9 септември ни споходи на живо някоя носталгия по онова време.

Има нещо трогателно в подобни сбирки. Споменът за колектива, за колегата до съседния струг /стан/, за отличниците в социалистическото съревнование, наградите, грамотите, вимпелите от турнири и спартакиади. Сега обикновеният българин, бившият соцтруженик, е смачкан до последния живец в него и малко му трябва. Той „умре“ за подобни вечеринки и хипер ентусиазирани сбирки. Дори заради да се изговори със седналия до него на купона в Жиленци и да разтуши. Всичкото това добре. Само нещата да не се изкористят и да вземат някой предизборен привкус и насоченост, да няма уж неволни подмятания за „нашия кандидат да спечели“, „вие там в квартала, на село – нали знаете“. И т.н. Защо тия сбирки не стават в двора на порутените бивши заводи. От кюстендилския за прежди „Велбъжд“ още стърчат някоя и друга отломка от бившите халета. На фасадата на недосъборената част от сградата още не е избледняло това: „Да претворим в дела решенията на X конгрес на БКП“. Декорът е страхотен.

Юг News

Бурен маха границите

Работници, командировани от лесничействата и горските стопанства в Кюстендилско, чистят граничната полоса от треви, храсталак и дървета, казаха служители в системата. Според съвместната спогодба с Македония чистят се по 3 метра от всяка страна – на наша територия от нашите горски работници, толкова и на съседите от техни екипи. Но полосата трябва да се изчисти и „появи“ в реалните параметри. Кюстендилското Горско стопанство командировало по 4-ма души всеки ден, каза директорът инж. Тони Колев. Последните години границата е силно обрасла – на места трудно се виждали граничните пирамиди с обозначенията по тях. А те са със стандартната височина докъм 1 м. Чистене трябва да се прави на всеки 5 години, за това време обаче терените обрасват отново и трябва пак рязане на храсталака. Кюстендилските горски работници и колегите им от с. Невестино трябва да почистят участъка от м. Черната скала при селата Раково-Ветрен до пирамида-106 над с. Жеравино, където се събират трите държавни граници – българската, македонската и сръбската. Срокът почистването да приключи е 31 август т.г., най-вероятно ще се наложи да бъде удължен – горските стопанства не могат да командироват повече свои работници и служители, отбелязаха гранични ченгета.

При тоталитаризма полосата своевременно се заораваше, а и мравка да минеше през нея, стъпките и се маркираха веднага и с ледваше команда „Тревога!“. Камо ли човек да стъпи през нея. Обявяваше се „обстановка“ за няколко денонощия, калашници през два метра вардеха сигурността на държавата от бягащ навън нарушител. Слава богу, тия времена отминаха безвъзвратно. Махнаха „кльона“, закриха граничните застави, отиваше се към отваряне на границите. Впрочем при първото правителство на СДС, кабинета на Филип Димитров, наши и македонски министри често идваха на Гюешево, на път за Скопие. И пророкуваха, че до 2000-а година границите ще паднат. Буренът изпълни тия пророкувания. А сега, като чистят полосата, ориентират по-добре бежанците и мигрантите и контрабандата с цигари. Горските да побързат.

Юг News

Село Илия

Депутатът проф. Стефан Данаилов дари 1 000 лв. за построяване на камбанария до параклиса „Св. Илия“, в граничното с. Илия, съобщи доскорошният кмет на селцето д-р Емил Жатов. По Коледа на м.г. стартирала дарителска DMS кампания за набиране на средства за ремонта и реставрация на стенописите в параклиса, издигнат на метри от границата с Македония преди повече от 100 години. С есемеси са събрани 10 700 лева. Като видял tv репортаж за реставрацията на храма, Ламбо се обадил в редакцията на „Господари на ефира“, които се включили в дарителската кампания с репортаж от паланката, и изразил готовност да помогне и той. В понеделник депутатът съпартиец от Дупница д-р Иван Ибришимов занесъл парите на място и ги връчил на настоятелството. И Ибришимов се разчувствал и заявил пред хората от селото готовност да съдейства при изграждане иконостаса на параклиса. Чака се да се разбере какво ще дойде от неговата ръка.

Нещата по възстановяването на храма „Св. Илия“ в с. Илия напредват. Прави се шпакловката, а до дни ще започне и зографисването и реставрация на стенописите. Дирекцията по вероизповеданията дала веднаж 6 хиляди лева, през септември ще добави още известна сума. Ще се прави и иконостас с лика на 12-те апостоли, дървеният материал вече е доставен, ангажиран е и резбар. Заради неуредици и административни пречки в Илия не смогнали да приключат с ремонта на параклиса за днешния празник Илинден. Дори заради тези забавяния, главно от общината в Невестино, д-р Жатов подал оставка като наместник на селцето. Амбицията му е реставрирането да стане догодина, на 20 юли 2017 год., когато всичко по кокетния храм да бъде завършено, дори и навес наблизо да направят, където да осветят курбан за здравето на местните петдесетина жители и гостите, каза докторът ентусиаст.

Същевременно един друг параклис – „Преображение“ в с. Жиленци, е бил осветен в събота, 30 юли т.г. Дошли за службата в 20-тина квадратовия храм викарийният епископ Григорий Браницки, игуменът на Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий, архиерейският наместник отец Генадий, свещеници. Знае се, че градежът е върху преотреден и дарен от общината терен, че в замисъла да се прави параклис там е кметът на Кюстендил Петър Паунов. По чиято идея се строят храмове в поне десетина села в общината. Но защо ли за храма в Жиленци не се каза нищо, не беше допуснато никакво медийно присъствие. Добре, че за строежа там парите стигнали – не се наложила DSM кампания и чести совалки до дирекцията по вероизповеданията.Камбаната ударяла сутрин, непознато и приятно. Чие дарение е, не е ясно, докато в с. Илия се знае всичко кое колко е и кой е платил.

Такаизглежда храмът „Прeображение“ в Жиленци – там парите стигнаха

Юг News