Книга лоша нема

Около тон и половина пластмаса предадоха кюстендилци, прескочили до окръжния център дупничани и изобщо хора от региона на пл. Велбъжд в неделния ден, за да предадат някой и друг килограм пластмаса и да вземат безплатно /поне една/ книга. Кюстендил бе включен за пръв път в кампанията „Книги за смет“. Преди обяд дори се изви опашка от чакащи, грижливо придвижвайки торби и чували с бутилки, тубички, парчета от „материала“. После потокът понамаля. Дали някои не се уплашиха от земетръса, земята на Югозапада се разлюля с 4,6 степен по Рихтер в 11,58 ч. Или пък някои се поразочароваха от предлаганите им заглавия. Всеки, предал 1 килограм пластмасови отпадъци, получаваше талон за безплатна книга от щанд, разположен наблизо до Арката. Който предаде 2 или повече от 2 килограма, получава и втори талон. Това е и максималният брой книги, които един участник може да вземе – независимо от обема на предадените отпадъци. Този регламент не е много справедлив, мърмореше мъж, който предал 18 кила, но взел две книги, едната от които е „Съкровищата на България“. Най-търсена пък се оказала „Тайната градина“, казаха отговорниците по раздаването срещу предаван талон. Друг предал торба с пластмасови бутилки от безалкохолно с неохота взе книга на Евгени Минчев, останалите по витрината пък изобщо не го удовлетворяваха. „Тоя да не иска да му предложат безплатно за тия смачкани бутилки „Спомените на Чърчил“. Важна е идеята, емоцията“ изкоментира друг. „Абе, щом е безплатна, взимай и тръгвай“, подкани трети. „Книга лоша нема“, философски обобщи възрастна кюстендилка. Дали пък не е права жената, за преди 24 май тая „сентенция“ най-върви.
Общо са взети около 700 заглавия. Най-предпочитани от децата са Андерсеновите есенни и зимни приказки, Макс и Мориц, отбелязаха на финала на кампанията от издателство „Smart Books“ и фондация „Credo Bonum“. Те не скриха, че са са доволни и че ще продължават да разширяват броя на градовете, които взимат участие в екологичната инициатива. А нашенецът е доволен – хем си почиства килера и мазетата от залежали бутилки, шишета, туби, стари легени и пр., хем му дават и книга. Па защо ли да я чете, не е задължително – важното е, че са го видели приятели и комшии на опашката в кампания с мото, в което я има книгата.

Юг News

Зрелостник от Босилеград

36 зрелостници завършват единствената гимназия в Босилеград, а балът им е на 25 май, предпразнично разказа шефът на школото Антон Тончев. Той не крие, че има намаляване като брой на завършващите – м.г. са били 45, през 2014-а – 50. Топи се и Босилеградско – това е всеизвестно. Другата новина около босилеградските зрелостници е, че 32 от тях твърдо са заявили, че ще кандидатстват във ВУЗ в България, конкретизира Тончев. Само четирима вероятно ще се запишат в сръбско висше училище или университет – освен ако не заминат за чужбина. Очевидно тийнейджърите не са забравили българския си корен и държат за завършат български университет, коментират наши сънародници оттатък границата. Дано да е така, само може да ни радва подобно убеждение и поведение. Активисти от самия Босилеград обаче коментират и друго. Лично кметът на сръбската община Владимир Захариев, който безапелационно на 24 април т.г. спечели пети пореден мандат на поста, се обръщал към местните тийнейджъри и им обещавал – „Всички ще влезете“. Дефакто – така и става. Самото кандидатстване е изнесено, екип квестори, назначени от МОН заминава за Босилеград /а и за Цариброд/ в определен ден, за да направи теста. И там със сигурност няма такива драконовски мерки срещу преписването, нито видеокамери на входа  и изхода, на тавана, родители пазванти по тоалетните и прочие. И оценките са от много добър нагоре – преобладаващо. М.г. имаше 4 пълни шестици от около 100 явили се. При нас са по-малко в национален мащаб. Значи какво – самият тест нещо е „редуциран и олекотен“. Преподавателка по български език и литература в Гимназията за древни езици и култури в София, босилеградска снаха, е категорична, че в босилеградското школо не ги обучават никак добре и нивото на подготовка на тийнейджърите е ниско. Но всички влизат в наш ВУЗ. Не е лошо, ама нека се и подготвят добре. Да взимат частни уроци както се решават някои български семейства и си плащат. Не е тайна, че момичета и момчета от Кюстендил пътуват за скъпоплатени подготвителни курсове по избрания предмет или при частен учител в София „който смъква кожи“, стане ли дума за таксите. А на 40 километра по на запад имат гарантирано място по избраната специалност. Дори директорът Тончев отбеляза и нещо друго – квотата, спусната от МОН за прием за кандидати от Сърбия, е съобразена със заявеното от самите кандидати. Затова и на изнесения кандидатски тест за приема идват и младежи от Вранье, Сурдулица, Лесковац. „Всички ще ви приемат“, призовава ги кметът Захариев.
Така зрелостник в Босилеград /и от съседни общини/ си е добър шанс да се изучиш. Освен ако не се вдигнат критериите, което … защо да го правят от просветното ни ведомство. Израз и на патриотичен жест е децата на сънародниците ни да влизат по-лесно в нашите ВУЗ-ве. Да се дипломират и да останат и да работят у нас, както и става. Шанс, какъвто не е осигурен за зрелостниците в самата България. Дали за самите тийнейджъри от Босилеград е добре летвата да е по-ниско – да се попитаме.

Юг News

Средната гъстота на населението в Дупница е 131 човека на квадратен километър при средно 45 човека на кв. км за областта, обявиха от кметската управа в града на Марек. 74,8 % от населението на общината живее в градския център, при 68,4 % за областта. Дупница е най-гъсто населената община в областта и въобще една от най-гъсто населените в Югозападния район, отбелязват в прессъобщение от екипа на сегашния градоначалник инж. Методи Чимев. От териториалното статистическо бюро в Кюстендил, дали не от завист, но не потвърдиха тези „показатели“, нито по каква методика са установени. Както и да е.

Неофициално се коментира, че едно над 20 хиляди дупничани и наши от селата са по гурбет в чужбина. Ако повечето от тези хора се върнат /по местното наречие „от ябана“, от странство/, то Дупница ще стане пренаселено място, където на мнозина ще им е тясно. И ако е вярно, че „количествените натрупвания водят до качествени изменения“, то градът и общината би трябвало да просперират мощно. А така ли е? Как този предразположен към проспериране град беше допреди 5 години  „първият частен град в България“. – поне според стотиците коментари и писания по медиите беше така. Впрочем Братя Галеви могат един ден да се върнат, поне местните митове, легенди и фолклорни интерпретации смело го прогнозират. Тогава как ще е – да си представим само. Тогава градът ще стане препренаселен. Любопитно би било от статистиката да обявят на кое място в Югозапада е Дупница по икономически показатели. Дори и като се включат оборотът и печалбите от продажбата на коли втора употреба, за които продажби и бизнес наскоро ГДБОП и ДАНС предприеха спецакция и разкриха доста нарушения и далавери. Заради наближаващите 24-майски празници градът има над какво да се замисли и относно културния си разцвет и дередже, изявите в сферата на изкуствата. Колко дупничани знаят къде е музеят им и той що за статут „обажда“ – примерно. Ами спорта – местният „Марек“ напипа „А“ окръжна група, няма данни дали ще извърви успешно етапите до връщане в професионалния футбол. Нещо прискърца и във волейболния „Марек-Ивкони“.

Т.е. след като толкова е добре с показателя „гъстота на населението“, следва Дупница, неофициално самообявила се не само географски за „столицата на Югозапада“, да дръпва и в развитието си. Всякак да дръпва, та още с влизането да се усеща това дръпване. По философския принцип за „количествените натрупвания“. Дай, боже!

Юг News

МАТ-УРА-ТА

Поредното изтезание – този път за випуск-2016. Матури! И пак Елин Пелин /нищо лошо, най-превежданият ни разказвач, безспорен в отразяването на селската душевност, бит, великолепен в пресъздаването им, така неотразими са героите му/. Но как става така, че и бабите и дори прабабите на днешните тинейджъри и две-три поколения след тях пишат или за Вазов, или за Йовков, или за Елин Пелин. При поетите Ботев-Смирненски-Вапцаров, по-рядко Пенчо Славейков с неговата „Ралица“. Как пък от толкова милиони комбинации за изпитните въпроси не се падна например „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков, които не се и изучават по програмата за БЕЛ. Нищо, че не се изучават – да им се падне, да видим като как ще подходят напиращите към стотиците специалности в над 50-те ВУЗ-а в страната ни зрелостници. А сега какво – Стария Герак, Божан, Петър, Павел, горката Елка, малкият Захаринчо, който някога убедително не се преподаваше, че е „бъдещият пролетарий“. Айде, бе! Какво им говори на днешните юноши такъв персонаж и проблематика. Един от явилите се перифразира семейния кодекс, за да представи ценното от „Гераците“. Ужас!

Ясно е, за известна част от абитуриентите матурата е „мат“. Няма да се справят, не са и чели „Гераците“, няма какво да се лъжем. Те и другите произведения, преподавани в часовете по литература, не са ги чели. Затова им е все едно – и Михалаки Георгиев примерно, и дори още много преди него – Илия Блъсков да им се паднеше, все тая. Затова е това суперстарание да се препише, свръхмодерните технологии да се заредиш с готов текст, който да възпроизведеш на изпитния лист под „строгото“ око на квесторите.
„Ура!“, повечето от явилите се ще изкарат, може да е на магия, но ще изкарат. И ще са доволни, на каквато и да са си заслужили оценка. „Ура!“, и това мина, ще си кажат повечето тинейджъри, чиито умове и сърца точно в дните на матурите на 100% са заети със стила, десена и аранжировката на абитуриентския тоалет, за предстоящия след по-малко от седмица купон, в замислените забавления покрай завършването, безкрайната вакханалия до връчването на дипломите и кандидат-студентския изпит дни след това.
„Та“ – пак за матурите. Нещо има нередно, сбъркано, закостеняло в изпита. Елементарно е да се запитаме като как така на матурите учениците са супер, на кандидат-студентския изпит пък двойките някои от годините са близо 60%. При едни и същи автори и горе-долу познати като формулировка теми. Май е въпрос на преписване. Или по-вярно – на подготовка в гимназиалния курс. Където обучението може да се обобщи с един лаф от Шоплука, откъдето е и падналия се на матурата-2016 Елин Пелин – „Гола вода“!

Юг News

Край с непристойния вид и помисъл в манастирския храм

Игуменът на Рилския манастир Адрианополския епископ Евлогий наел частна фирма от Дупница, чиито гардове ще следят за реда в централния манастирски храм „Св. Богородица“, съобщиха го хора от персонала на светата обител. Основно ще се контролира за влизане на поклонници и туристи в „неопрятен външен вид“ – ще се връщат хора по джапанки и по къси гащи, с дълбоки деколтета, с голи гърбове и рамене при поклонничките, силно татуирани момчета с внушителни бицепси по потник и пр. Досега на входа на храма давали дежурства монасите, които предлагали наметало за жените с прекалено открити части по тялото си. Както и ученици от Рила и Кочериново ангажирали през ваканциите, но тинейджърите не се справяли и пропускали вътре „скандални по вид“ миряни и поклонници. Фирмата, оглавявана от бивш шеф на магистралната полиция в Дупница, е с договор до края на лятото, само за по-активния сезон, очаква се да се справя добре.
Нещата по „режима“ в храма на Рилския манастир могат и следва да станат и по-строги и по-регламентирани. Например да не се допускат дори и опити за политически /не дай боже/ и изобщо на колективистични сбирки и изяви вътре. Да си спомняме ли дали беше редно Иван Костов да учреди партията си и да обяви името й – Демократи за силна България, точно пред олтара в централния храм на Рилската обител. Тогавашният игумен Драговитийския епископ Йоан малко трудно изрече новото партийно наименование, написано му от хората от експремиера Костов на листче. Самият Симеон Сакскобурготски се е чувствал притеснен и неловко, когато негови привърженици дерат гърло в храма „Искаме си царя!“, „Симеон, Симеон…!“. Защо и министерства, гилдии, ведомства да си организират в черквата разни чествания, отбелязвания, поводи и пр. Рокери с дрънкащите по тях одежди да влизат вътре колективно. Дори туристически групи – направо с раниците да се навъртат покрай иконите и иконостаса. Цели ученически класове, някои от които в групата и „хабер“ си нямат за какво са вътре. Групи почерпени миньори за професионалния си празник волно влизат вътре. И т.н.
Тия неща могат и следва да се изчистят. Общуването с Бога, с вярата е индивидуален акт. Който предполага чистота, искреност, тайнство, което трудно върви „на групи и по график“, начело с организатор…

Някои мъкнат в храма на Рилската обител знамена, плакати, емблеми, гербове…

Юг News

Внимателно с дечицата
Цели 5 детски полицейски управления са учредени в Кюстендилския регион, доволно съобщиха от областната дирекция на МВР. Към ОУ „Кирил и Методий“ и ОУ „Марин Дринов“ в областния град , ОУ „Евлоги Георгиев“ – Дупница, ОУ „Никола Вапцаров“ – Бобов дол и СОУ „Христо Ботев“ – Кочериново. В „екипите“ на 5-те управления са включени 104 ученика от начален и прогимназиален етап на обучение. Под формата на игри и забавления у подрастващите ще бъдат формирани знания и умения за опазване на своя и на своите приятели живот, както и поведение за реакция и действия при трудна ситуация вкъщи, на улицата, в училище или в планината, знания за правата и задълженията, които имат като пълноправни членове на обществото, мотивират „акцията“ си от полицията. Само преди два дни приключи областният тур на състезанието „Млад огнеборец“ – там що детска пот се лее-е!. Често и от КАТ включват децата, „които трябва да пазим на пътя“, но не всички водачи се респектират от този повик. От БЧК се хвалят с безбройни акции на младите червенокръстци – включително да те пресрещнат на площада и да ти връчат един презерватив. През седмицата на гората дечица награбиха с дълги почти над два пъти над боя им лопати и взеха да засаждат в поредната акция на горските. Там, все пак, не обявиха клуб „млад лесовъд“. Някои училища се хвалят с кръжок „млад журналист“ – примерно. И т.н.
За всичко се вкарват и деца – то са проекти, програми, прегледи, фестивали, четения, изложби и чествания, конкурси и тестове, класирания, експедиции, походи и преходи. Водят ги на помени и поклонения за известни алпинисти /наскоро/, инициативи и т.н. и т.н. Дори и на научни симпозиуми с тема, да речем, „националният въпрос през 1944 год.“ пак деца докарват в залите. Пък ни е криво, че им е скучно и не внимават в това, което се говори от трибуната. водят ги „под строй“, без да ги питат. Децата изследват биоразнообразието по река Драговищица или броят цветята и растителните видове на върховете Виден или Кюнек, защото върви някакъв пореден проект, с който преподавателите им са ангажирани или туристическото дружество го е заложило в плановете си. Или чистят България за един ден, кампания на една от телевизиите. Или децата въртят десетки километра педали в колопоход за Деня на независимостта /нека произволно да вземем тоя ден/. И т.н.
Горките деца! Май им идват много тия участия – управления, академии, форуми, от които не вземат диплом, най-много една грамота да им връчат на финала и при изтичането на срока на съответния проект или изобщо на замислено от институции, инстанции, служби и др. начинание. Не е ли редно да ги оставим сами да избират къде да се запишат, коя „академия“ да завършат – години преди да ги включат, не под строй, в най-трудната и непосилна за мнозина академия – „академията на живота“.

Юг News

Традиционният си празник и патрон на селото – Пророк Йеремия, правиха в кюстендилското с. Еремия, похвали се кметът Райна Алексиева. По „правило“ това ставало на 1 май, сега обаче на тази дата се събрали много празници – деня на труда, Великден, а след тях – и Гергьовден. Затова го изтеглили на 14 май. И станал купонът – нищо, че съботата предварително беше обявена за работен ден. Който си работи да си работи. Празникът си е празник, „няма да се лишаваме“ е философията на нашенеца. В съседното с. Ваксево също стягат всенародно празненство – те пък са канонизирали руса девойка /блондинка – както подхвърлят местни зевзеци/, която според тукашно предание била неустрашим борец срещу турците и била съсечена от поробителя. В нейна чест и прослава ваксевчани всяка година около 24 май правят курбан – „Русата“. Впрочем Ваксево е уникално с петте си празника на година – там имат 4 храма, задължително се почитат и Св. Георги, и Архангел Михаил, и Св. Богородица, и Св. Димитър и Русата. В съседната на Ваксево Църварица правят два пъти Св. Св. Кирил е Методий – на 11 май /на „опозицията“/, и на 24 май – официално. И пак курбани, софри, музики, хора и веселия.
Впрочем в Кюстендилско няма село без поне един празник, на много места имат по два-три, доволни са от местните управи. В Треклянско по паланките са останали по четирима-петима, дори и по двама жители. Но и при тях правят курбани, „родови срещи“, празници на дружбата със сърбите / в м. Славчето/, който предстои през юни. Подготовката е в ход. В м. Две реки над Ново село няма и село, но и там правят курбан, вдигнали параклис. В Жеравино вече е останал един жител, но се прави празник на трите граници, стотици се стичат, върви трескава подготовка. И т.н.
Нека, „лешо нема“, да се веселим, подхващат местните. Да добавим официлните празници, които са над 10. И сега предстоят 4 почивни дни. Така ги и наричаме – почивни. Тогава – кога /ще/ работим. В изредените села, улиците са поизровени, реките тънат в боклуци, даже кметствата нямат приветлив вид. Работа много – да с почисти, да се стегне съответното селце. Пък тогава да се празнува. Някои оправдават безкрайните, понякога и измислени, празнични форуми с желанието на хората „да се видят“, да се разнообразят. Едва ли не – от скука се събират. Абе, каква ти скука. Работещият човек не скучае.

Юг News

Търси се беден абитуриент

В страхотно затруднение преди дефакто вече стартиралите абитуриентски процесии и „тупурдии“ се оказа известният, родом от Кюстендилско, активист и общественик д-р Цветан Кьосев /83г/, притеснен е стоматологът. Докторът, който преди десетилетия работил и в Държавния съвет, прави жест към момче зрелостник в затруднено положение, със затруднен социален статус – без или с разведени родители, възпитаник на някой от юндомеовете и пр. Искал и осигурява тоалета му. Малко поизбързал обаче дарителят – купил скъп костюм размер-52, луксозна риза „XL“, вратовръзка, почти всичко, необходимо за така чаканата от тинейджърите вечер. Помолил свои приятели, журналисти, кметове от Кюстендил и близките села да му съдействат да намери търсения „левент“, за да му подари добре подбраните стилни като дизайн и форма скъпарски дрехи. Цял месец не се намира такъв, да го кажем, беден абитуриент.
Шефката на гимназията по земеделие /бившия селскостопански техникум/ Карамфилка Гъркова, където над 95% от завършващите школото са с ромски произход, не скри, че едва ли и при тях ще има „подходящ момък“. Не защото д-р Кьосев предрешил нещата да са по размер-52. А защото всички зрелостници вече си имат осигурени тоалети, родителите им им закупили всичко, което са поискали. Заделяйки последните си пари и спестеното. А и ромите правели пищни и по-пищни тоалети и изпращания на зрелостниците от махалата. В другите гимназии /Електрото, Строителното – както ги наричат кюстендилци/ е същото. Скъпи и прескъпи тоалети, бижута, куверти за допълнителна /втора /абитуриентска вечер. Всичко – както го искат самите абитуриенти.

Какво излиза! В криза ли сме, финансова стагнация и несъстоятелност ли мъчи българина, щом харчи с хилядарки за абитуриент. Така дарителският жест на д-р Кьосев може и да не се случи. А докторът не иска да се пише за стореното /за исканото да го стори – по-точно/. Прави го безкористно и има желанието и волята да стане негова традиция и правило – да го прави всеки месец май, и догодина и нататък. За бедно и момче в нужда от родния му Кюстендилски край.
А който все пак измисли вариант за вече купения абитуриентски тоалет – да потърси на джиесеми – 0888 440 818 или 0888 772362.

Юг News

Кюстендилският медиен срив

В първите години на демокрацията Кюстендил /и Югозападът/  бяха силно медийно „застъпени“ и пренаселени. В Кюстендил имаше две tv кабеларки, на един етап и общината поддържаше tv екип /Росица Благоева и Цанко Хаджийски/ – доникъде. И в Сапарева баня бившата телевизионерка и червено парламентарно острие Клара Маринова беше създала и ръководеше tv екип.  7 частни радиа – „999“, „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, „Фокус“ и „Дарик“, останаха само последните три, като „ритъма“ си е“ бам башка“. И в съседна Дупница имаше две радиа, а братята от руенската обител „Св. Иван Рилски“ пуснаха и църковно радио, което не се утвърди въпреки ентусиазма на редакторите в монашеско расо и солидната подкрепа от „светски лица“ и институции. И няколко хартиени издания просъществуваха – „Нова България“, „Пауталия“ /на общинска издръжка до закриването й на 19 февруари 2000 год./, „Стримон“, „Кюстендил“, „Сряда“, седмичникът „Наблюдател“, който /слява богу още крета/. В Дупница опитаха с три вестника, но оцеля само „Вяра“. Имаше и опит за литературно списание с начинател Райка Добрева. Защо да не добавим и упорито издавания бюлетин на сънародниците ни от културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград, който по едно време се и печаташе в Кюстендил, тук ставаше и предпечатната му подготовка. Сега е времето на сайтовете – ето ги: „kn nеws“, „Кубер“, „Кюстендил прес“ /за някой и друг месец/ и др.
Примерите могат да се допълнят, но и без тях е ясно, че в града /така е и в региона/ има доста медийно изкушени хора и капацитети, както се казва. Медийният срив обаче за града е като че ли предначертан и неизбежен. Колко опити и издания приключиха с фиаско и тъжният им залез направо отчая инициаторите им. Последният е tv кабелът „Колор“. Няма вече новинарска емисия, тогава – какво има и с какво ще привлича зрителите си. Екипът й е разпуснат, споделят потърпевши.
Какво не достига, щом има толкова ентусиазирани медийно хора. Пари /така е – няма ги/, професионалисти в подготовката, списването и издаването им – такива има. Подкрепа от местните институции. Наскоро се разбра, че бивша кюстендилска репортерка се устроила в общински /!/ вестник в … Казанлък. Кюстендилец от 30 години е в екипа на радио Благоевград. В столицата изкарват хляба си в телевизии, агенции и ежедневници над 10 репортери, родени и работили в Кюстендил. Нещо в самата нагласа на хората тук, в механизмите неадмириращи такива начинания като медиите. Обезлюденият град – та Гоце Делчев да не би да е пренаселен, та поддържа редовно tv програма, а в Кюстендил вече ги закриват.
Или са прави тия, които на всичко махат:“Абе, кюстендилска работа!“

Дълго време Ирена Маринкова беше лице на една от tv кабеларките в Кюстендил. Сетне я изгониха. На 14 май т.г. тя прави юбилей,  но не като телевизионно лице, а просто годишнина.

Юг News

Кирило-Методиевият ден

В църковния календар 11 май е Денят на светите братя равноапостолите Кирил и Методий – създателите на славянобългарската писменост, на така наречената глаголица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език. До средата на XIX век паметта им е била отбелязвана поотделно – Св. Кирил на 14 февруари, когато през 869 г. е починал, и Св. Методий – на 6 април (починал е 885 год.). През 1863 година 11 май става официален църковен празник – ден на Светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението на България от османското робство празникът става и общоучилищен. През 1969 година честването на Светите братя се разделя на църковно (11 май) и светско (24 май). Днес паметта им се почита не само от православните славянски страни, но и от Римокатолическата църква. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.
Колцина знаят хронологията за живота им и Голямото в духовното им дело. Само преди 5 дни беше Гергьовден. Св. Георги Победоносец, победил ламята, изографисан в почти всеки храм. Докато икона за Кирил и Методий има на много малко места. Колко стотици хиляди българи носят името на Победоносеца Георги и производните му. И колко малко – с името на единия от братята Кирил и Методий, едва ли имат и 20 хиляди. Т.е. – не тачим толкова буквите, словото, духовността, а копието, армията, оръжието. Нито една страна не може без воинска храброст, няма да я има, ако поданиците й не са владели оръжието. Но как сме с духовността и словото. Немците славят и превъзнасят или просто са признателни на Мартин Лутер, превел Библията на говорим немски. Не е пробол никаква ламя. Превел е светото писание и е дал духовната основа на нацията им.
Така и светите солунски братя. Зя тях обаче няма курбани и добре, че в тяхна чест не се лее кръв по селските дворове и не се мъкне мръвка и през границата, като се надхитрят митничарите. За Гергьовден що песни за изпети, Ботев е написал стихотворението си, което не се чете „от мало и голямо на 6 май и е ясно защо“, някак не им отърва на празнуващите такава „възхвала“. „Утехата“ за Солунските братя е, че за тях е написан всевълнуващият химн „Върви, народе възродени“ и може да го запее всяко „азбукарче“.
Та в Кирило-Методиевия ден – мечът, копието или словото. То словото май е най-силното копие. „Наздраве!“ на малкото Кирило-Методиевци !!!

Юг News