Автор: Uploader

И едно чудо за 3 месеца

И едно чудо за 3 месеца
Всяко чудо за три три – е неоспорената досега българска сентенция. Да, ама ето едно чудо, което ще трае сигурно поне 3 месеца. И ще е съпътствано с какви ли не чудеса. Първо – самоизолацията. Е, как при хора, които се целуват, като се видят дори и за втори път в рамките на деня да е. При изпращане по автогарите, гарите и летищата. И при посрещането. Дали и сега не се целуват, като посрещат короновирусоносители от Италия, Испания, Германия на летище „София“. Българките обичат да се водят под ръка – до пазара, до магазина, до доктора – под ръка са. Тийнейджъри пък се водят за ръчичка – и продължават и след извънредното положение и разпоредените забрани. И се жняват /милват и натискат/ по пейките. Добре, че е на токрито. Второ – мобилността. За какво му беше на българина тази свръх мобилност. Давай – гурбети къде ли не, от Испания до Скандинавия. От Австралия и Нова Зеландия до САЩ и Канада. Още малко – до Севрния полюс ще стигнат, ама там е студено. Екскурзии, екскурзии, приятелски сбирки, софри , далавери, все е в движение. И ето го резултатът. Случайно ли е, че първите две жертви в България са след семеен купон и събиране на родата. Защо забравихме друга максима: „Седи си дома!“ Е, сега вече си сядаме дома, ама късно. Трето – фейса. По него няма как да хванем от корона опасностите. Ама що за манталитет е за всяко нещо да пишеш, чатиш, коментираш, споделяш. Това е развращаване, което играе лоша шега, вижда се. По фейса сега вървят какви ли не версии и теории, прогнози и заклинания докога ще продължи всичкото това с вируса. И си личи мъката, че кафетата са затворени, че не можеш да седнеш с приятелката и на живо да оклюкарите поред всичко и всички. И вируса да оклюкарите. То от наша страна това е реакцията – клюкаренето, безхаберието и -„абе,я да си гледат работата. Вирус – няма такова нещо“. Някога при старта на опасността СПИН в началото на 80-те годиин на миналия век дупничанин беседваше на входа на градската поликлиника с лекар. „Това СПИН-а ги измислихте вие, докторите. Та само вие да си чукате и гушкате мацките, а ние да гледаме. Нама да стане. Доведете ми една спинозна и ми я пуснете. Ще я ръгам цяла нощ. Нека хвана СПИН. Не ме е страх“. Този дупнишки мачо се спомина лани. На 73 години. Не от СПИН, от рак си отиде. Какво ли би казал сега на докторите от поликлиниката по темата КОВИД19. „Нема такова нещо – вие, докторите, го измислихте“.

Постът и вярата срещу епидемията

Постът и вярата срещу епидемията

dav
dav
bty
bty

С литургия в централния кюстендилския храм „Св.Богородица“, на която въпреки мерките срещу корона вируса дойдоха десетки, бе отбелязана 220-годишнината от рождението на митрополит Иларион Ловчански. В храма влезе от първите и кметът на града Петър Паунов. Литургия и панихида отслужиха Негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, родом кюстендилец – викарий на Софийския митрополит и местни свещеници. На гроба на митрополит Иларион Ловчански, вляво от входа на храма, също бе извършена панихида. Кюстендилци почитат дядо Илрион още приживе, неговите заслуги към града и България са неоценими.
Епидемия не епидемия кюстендилските храмове работят с пълна сила. Така ще е до и след Великдена. Известният хорист Антони Славински бързаше в неделния ден към храма – неговата формация е от 15-16 хористи и повечето редовно огласят с каноничните си изпълнения сужбите в Св.Богородица, а и в още един-два храма в града.
Доколко постът, спазван от кмета Паунов на 200 процента, и безусловната вяра в Бога и доброто могат да са противодействие на „чумата“, т.е. – корона вируса. Ще се види. Дай,боже! Чудесно е, че кампаната от храма бие за служба, туржествено. И траурът е далеч.

Сиромашията го отнася винаги

Сиромашията го отнася винаги

dav

Сънародниците ни в Босилеград са притестени от сппиране от сръбска страна за преминаването на хора и превозни средства през ГКПП- „Олтоманци“, каза директорът на културноинформацонния център там Иван Николов. През Олтоманци е най-краткият път за босилеградчани до Кюстендил и София. В Босилеградското с.Белут живее сеемйството на поета Радко Стоянчов и Анита, съпругата е преподавател в софийска гимназия и трудно ще и е придвижването до месторабота. В общината Кюстендил отскоро работи младият IT специалист Иванчо Василев – в четвъртък той не успял да се придвижи и се обадил по телефона,че ще отсъства, докато не падне забраната за преминаване през сръбския пункт „Рибарци“ и ГКПП-Олтоманци на наша територия.
Някакъв социален експеримент ще да е това, смяташефът на културноинформационния център в Босилеград Иван Николов, попитан за ситуацията. „Пълна идиотия – ако носиш вируса, дали през Калотина ще го пренесеш, или през Олтоманца – има ли някаква значеине“, пита Николов. Мигар точно на него не му ясно, че сиромашията винаги го отнася. Както и кюстенидлци – та Северна Македония ще пропуска всички чужденци със съвмнение за корона вируса през ГКПП-Олтоманци. „20 такива индивида да ти пуснат през ГКПП-то- поне трима ще спрат да пикаят на бензиностанзията на ШЕЛ, трима ще отидат да пазаруват, и поне още трима ще тръгнат да разглеждат града. И какво става -ясно е какво. Ние сме на топа на устата“, представя случващото се кюстендилският съветник Огнян Атанасов.

Пълна побърквация

Пълна побърквация
Учебните занятия в Кюстендилския регион са подновени – при спазване на редица мерки в училищата. Разпоредено е дезинфектиране в училищата, осигуряване на топла вода за измиване на ръцете, достатъчно количество течен сапун, дезинфектанти за ръце на определени места в сградите, дезинфектанти за почистване на ученическите маси, подовите повърхности и санитарните помещения, които са ефективни по отношение на вирусите. Медицинската сестра ще провежда инструктаж във всеки клас за осъществяване на хигиената на ръцете. Всеки учебен час ще започва с указания за спазване на личната хигиена и действия в режим на повишена заболеваемост от грипни и остри респираторни заболявания, и най-вече КОВИД19. От училищата ще търсят информация за причината за всяко едно отсъствие на учениците за съответния ден. Комуникацията между родителите, класните ръководители и учителите да се осъществява по телефона.Комуникацията между родителите и ръководството на училището да се осъществява по телефона. В някои училища не пускат външни хора – по никакъв повод и причина /а, стига!/ При необходимост от входиране на кореспонденция, то писменият документ се предава на охранителя. След завеждане във входящата поща на училището подателят ще бъде уведомен за входящия номер на оставените от него контакти.
Същевременно съветникът от Кюстендил инж.Огнян Атанасов иска спешно затваряне на ГКПП-Гюешево, за да не ни пращат само оттук коронавирусни чужденци от северомакедонския пунк „Деве баир“. Нищо няма да стане и от това, ама нека пиарства човекът. Изобщо пълна побърквация. Защо трябваше да тръгне грипно-коронавирусната пандемия, та да сложим течен сапун и да пуснем топла вода в училищата например. И мързеливите по природа медсестри по родните школа да правят здравни беседи. Коментира се и пълната глупост, че сега, при тая беда с корона вируса, младите ще учат старите как да се хигиенизират, как да общуват, как изобщо да живеят.Е, това ако не е абсурд в българските условия – какво е. При пълното тийнейджърко безхаберие, при поколение, което мисли само за пари, денонощни /повече нощни/ удоволствия и кретении.

Празните читални

Празните читални
Държавният архив в Кюстендил преустановява работата на читалнята заради усложнената епидемична обстановка в страната, обяви в социалната мрежа звеното. Справки с читателите на Държавен архив ще могат да се извършват чрез електронните услуги – посредством административната интернет страница на Държавна агенция „Архиви”. В универсалната научна библиотека „Емануил Попдимитров“ също са затворили читалните и отделите, където е възможно по-дългото заседяване на ползватели на услугите. Дадена е възможност на читатлите да направят справка или поръчка онлайн, да получат „дигитални материали“, каквито по правилника може да извършва библитеката, каза директорът София Пейчева.
И преди коронавируса читалните не бяха препълнени. Кой чете в днешно време. Само старците се сбиваха за кой пръв да докопа от стелажа любимия вестник в читалнята на кюстендилската библиотека на партера. А и се трупаха зимата заради парното. И вмирисваха трайно помещението.  Повечето от тях измряха и сега са само неколцина от по-активните. Все още смука до библиотеката историкът Денчо Митев, който скоро ще гони 90 г. Та това е – читалните да ги затворят, и след вируса. На кой му е до четене.

Слабо/ст/

Слабо/ст/
„Празникът 8-ми март е специален за нежния пол – любимата, майката, приятелката и т.н., въпреки че според мнозина уважение и любов трябва да се показва всеки един ден в годината. Все пак, атмосферата е приповдигната, а доброто настроение гарантирано“. И тоя път не липсваха подобни възторжености по репортажи и словоизлияния за лигавия ден. Някои подхвърлят, че не трябва да се нарича „ден на майката“ – такъв е Голяма Богородица. По-скоро е празник на колежката и на любовницата. Иначе историята се знае. Празникът идва от САЩ. За първи път Денят на жената се отбелязва на 23 февруари 1909 г. в по идея на Социалистическата партия. Повод за това са бунтовете текстилните работнички от Ню Йорк за защита на своите права. Идеята за честване на такъв ден, обаче, се заражда година по-късно в Дания. В Европа за първи път е отбелязан в Германия, Австрия, Швейцария, Франция и Русия: „Красивата жена е доказателство, че Бог не си е губил времето напразно“. Кой -зане защо цитират поета, преводач, театрал и постановчик Венцеслав Константинов по сайтовете. И нещо по-вярно от неговите прозрения. „Ако жените управляваха света, нямаше да водим войни, а само интензивни преговори.“ – Робин Уилямс. Осми март е официален празник в Афганистан, Ангола, Армения, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай (само за жените), Куба, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Македония (само за жените), Мадагаскар (само за жените), Молдова, Монголия, Непал, Русия, Таджикистан, Уганда, Украйна, Замбия и много други държави.Не и в САЩ, откъдето е тръгнал.  Какво повече.
Много неща са казани по проблема и по темата. Но е редно да кажем нещо за 08.03.2020. Какво да кажем. Заради корона вируса вече и у нас ли, заради обилния дъжд ли – но не би. Слабо. От самите жени, от мъжете ухажьори и съпрузи. Слабо Как ви се струва ченге, което сигурно взима минимум 1 000 лева заплата, плюс куп бонуси, да се пазари с цветаря да му даде розата не за 4, а за 3,50 лева. Ще я носи на любимата. Пазари се като циганин. Самите цветари са пълна нула – всяка година вадят едно и също по щандовете като китки и аранжировка. Няма дизайн, няма въобръжение. Пълна безпомощност. Прибавете и самочерпещи се и самопразнуващи жени, които понадигат в някои от заведенията. Не става. Слабо. Далеч и от „О, слабост, твойто име е жена!“ – Хамлет, Шекспир. Какво повече.

Как така с бежанците

Как така с бежанците
101 са настанените в центъра в Босилеград бежанци в началото на март, коментираха местните власти. Сред тях са и около 30 деца. Сред групата няма никакво напрежение – бежанците се разхождат постоянно из града, пазаруват, влизат по заведенията да пият кафе, коменвтират босилеградчани, които вече са свикнали с присъствието на „бегалци“, както ги наричат в Сръбско. Вече две години общината в Босилеград предоставя условия за пребиваване за бежанци в бившия здравен център в града. Към началото на март те веча са 101, а капацитетът на комплекса е до 120 души. Основно са от Афганистан, Ирак, Сирия. Някои от настанените семейства искат да запишат децата си да учат в основното училище или в гимназията, каза директорът на прогимназията в Босилеград Методи Чипев. Изискването е да имат здравно удостоверение и картон след преглед от лекар. Това изискване не е изпълнено и затова сега няма деца на бежанци в класовете в началното училище. В гимназията има само един ученик, деветокласник, уточни директорът Владимир Григоров.
Как така в Гърция стрелят по бежанците, в Босилеград си я карат супер. Тръгват на Запад, някои се връщат … пак в Босилеград. Кое е различното. Е, ще се промъкне някой вирус, някой по-радикализиран уелемент. И това го има. Ама от две години биселградчани нямат проблеми. Дано да нямат. Книги са писани, че европейците/ и източноевропейците/ не искат бежанци. Е, а де. Кое е вярно. Най-много са в Швеция. Защо ли. Да кажат самите бегалци.

Кауза изпердута

Кауза изпердута
Списък с имената на 7 души, които са се върнали от Милано, изготвили в Бобов дол, за да бъдат контролирани заради опасността от коронавирус.7 лица от миньорската община са попълнили декларация при завръщането си от Италия. Джипито им, той се оказал един, трябва да позвъни на телефоните, които са дали, за да установя дали са негови пациенти. Повечето от посочените лица са се завърнали от Милано на 29 февруари, а списъкът с имената е даден едва на 4 март. „Миналата седмица ми беше подадено името на мъж, който се е върнал от Италия. Потърсих го по телефона, за да го прегледам и да преценя дали да остане 14 дни под карантина, но той ми каза, че вече е на път за Република Хърватия. Как да го прегледам и как да го поставя под карантина, ако е наложително?“, чуди се докторът. И той нещо бърка, като търси пациентите си да ги преглежда,ама – давай. В Благоевград на някакъв бизнесмен джипито му наредила да остане 14 дни вкъщи под наблюдение, тъй като бил в Италия, където има заразени с коронавирус. Бизнесменът й вдигнал скандал с думите: “Ти знаеш ли колко пари губя на ден, ако остана вкъщи?!”, и си тръгнал от кабинета. Ще се наложи чрез полиция да го издирят и да му наложат забрана да излиза от дома си, и да му се направят изследвания за коронавирус. Ние, личните лекари, не можем да се справим, ако пациентът не желае”, заявил д-р Веселин Давидков от Бобов дол.
Затова всичко е кауза /из/пердута – не само с коронавируса е така. А с  всичко. Обявиха грипна епидемия и грипна ваканция за цялата страна. Защо трябваше да се създава допълнително „шаш и паника“. Явно здравната ни систева и докторските екипи не издържат вече на новото високо темпо, не им остава време и за частна практика и язиви, и затова – епидемия. Няма да помогне и епидемията. Та нали се задава 8 март, най-лигавата точка от календара. Ще има сбирки, купони, софри, ще се друсат хора и ще се вихрят танци. Какви ти вируси. Кауза изпердута.

Коронавирусът ще доскара Дупница с Кюстендил

Коронавирусът ще доскара Дупница с Кюстендил
Млад мъж от Кюстендил със съмнение за коронавирус е хоспитализиран днес в общинската болница в Дупница, стана ясно на днешното заседание на областния медицински щаб. Мъжът пристигнал от Северна Италия. Той сам е потърсил по телефона общопрактикуващия си лекар, след което е транспортиран с линейка на Центъра за спешна медицинска помощ към общинската болница в Дупница. Случаите на съмнения за коронавирус в област Кюстендил стават общо 4. Трите изследвани проби досега са отрицателни. На общинската болница в Дупница, където са трима от четиримата със съмнения, не са отпуснати допълнителни средства за хоспитализирането на случаите със съмнения за коронавирус, но здравното заведение ползва клиничната пътека за вирусна инфекция, казаха специалисти.
А в Дупница негодуват. Откъде накъде кюстендилци ще ги карат в дупнишката болница. Ама в Кюстендил си нямали инфекциозно отделеине – ами да си имат, да си отткрият. Няма логика в Дупница, където се връщат десетки от гурбет по Италия – всеки ден, да няма нито един самосигнализирал за съмнения за коронавирус, а от Кюстендил цели четирима за няма и седмица. И да ги карат в Дупница. Откъде накъде.
Дупница и Кюстендил не се обичат още от следпартизанското време /1944-а/, в зората на социализма. И така ще я карат. При всеки вирус.

Миските знаменосци

Миските знаменосци

bty
bty
bty
bty
bty


Чаровни момичета раздадоха 1 000 национални знаменца и придадоха код „Красота” към празничния ден на Освобождението на България в Кюстендил. Красавиците подариха родния трикольор на жители и гости на града, които бяха на площад ”Велбъжд” за отбелязването на 142 години от свободата на страната ни. 16-те достигнали до финала на най-популярния конкурс за красота в Кюстендил – Мис „Кюстендилска пролет“, девойки раздадоха на участниците и дошлите на площада 1000 национални знаменца. Акцията им създаде много позитивно настроение у всички. Стотици кюстендилци, кметът на Кюстендил – Петър Паунов, и екипът му, областният управител Виктор Янев, представители на политически и обществени организации, съветници участваха в отбелязването на 142-годишнината от освобождението на България. „Светъл лъч, сияние, което озарява пътя на изправилия се преди 142 години български народ“, така нарече пред репортерите непреходността на 3 март кметът Петър Паунов.
То и миските не могат да раздвижат кой-знае колко вкуса, усещането и поведението на кюстендилци по празницинте – каквито и да са те. Всичко минава по един и същи сценарий, церемониите си приличат на 120 процента. На 19 февруари за Левски /на 18 юли – също/, за 3 март. Сега е ред на Димтър Пешев след няма и седмица. Венци, духов оркестър, пъренците на града и областта, спертнати. Които –  май и те не правят съществена разлика кое точно се чества в дадения момент и пред дадения паметник. От микрофоните звучат помпозно неистини за даденото историческо събитие или личност. Ако се вярва на тая патетика – сами сме се освободили, особено в Кюстендил, Русия се е присъединила
Но момичета са хубави – видя се. И затова трудно стават за знаменоски.