Сеч
Живеещите в кооперация на ул.“Васил Левски“ в центъра на Кюстендил спасиха 50-годишен смърч пред блока им, като се противопоставиха на екипа на Общината, дошъл да го отреже. Според съкоопираторите дървото не пречи на никого и не застрашава 3-етажната сграда, макар да се извисява над покрива и. Смърчът е засаждан от живеещите в блока през 60-те години на миналия век в градинката пред кооперацията. Семейство от първия етаж обаче внасяло жалби в Общината, че дървото е наклонено и може да се срути върху покрива и терасите . Опасенията им са неоснователни, дървото не застрашава никого, каза живееща на втория етаж обитателка. Затова не са дали на екипа, пристигнал с вишка и резачки, да го съборят. Само го окастрили в долната част. Засега смърчът е спасен. Природозащитникът от града и бивш общински съветник инж.Севделин Атанасов също има сантимент към тоав място .Преди да се роди, там на квартира се установили родителите му. Наситина кому пречи борът!
Така е по кооперациите .Един ще се намери „аляв“ и ще тормози всички. Как при социализма /а тази кооперация си е червена, та дрънка/ са ги подбирали новодомците. Та да не се имат. На едни борът им пречи, на останалите – не. А и такива хора ще санират, ще поддържат сградата, ще органидират почистване пред входовете, ще пъддържат и пазят. Ами. Това да се отреже, не дървото. Лошотията, дзифтарлъка, злобата. Посредствеността. Ама, за такива и вишка няма да пратят, и резачките няма да се справят…

И санирането е номер

Над 50 сдружения в Кюстендил кандидатстват за средства за саниране на блокове и кооперации по програмата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“ от инвестицията „Енергийна ефективност в сграден фонд“ на Националния план за възстановяване и устойчивост. Срокът за кандидатстване е удължен за втори път – първоначално беше 13 април, след това – 2 май, сега е до 10 май, обяви кметът на Общината Петър Паунов.Интересът към санирането по тази програма е огромен, каза кметът. До 10-и май ще има още кандидати. Прогнозите обаче са реално в града да бъдат санирани около 20 сгради, след като финансовият лимит за Общината е 30 мил. лева, коментира експертът по рехабилитацията на жилища и общински съветник инж.Огнян Атанасов.Някои блокове ще глътнат по 1-2 мил. лева саниране, отбеляза той.
Значи до 1/3 от кандидатствалите ще „намажат“, останалите 2/3 ще плачат в ъгъла. Кой ще прави красирането по точки, как ще става – можем да се сещаме. Номерът тръгна още с определените срокоев за кнадидатстване. Доста кооперации се отказали, в невъзможност да стигнат до 13 април. Защо да се трепеш, всичко продължава да е на тъмно. Плащане, нерви, разправии – накрая нищо. Да се обзаложим ли, че в Общината ще си ги подберат новощастливите санировачи. И май лентите и водосветите край миришещите още на лепила и бои блокове ще са около местния вот.Честито!

Защо така, г-н професоре!
Бившият ректор на Софийския университет проф.Иван Илчев спира да плаща данъците си за къща, която закупил през 1986 год в кюстндилското с. Долно Уйно. Това става ясно от писмо на известния ни учен до кмета на Община-Кюстендил Петър Паунов. Ето го
ДО Господин Петър Паунов
Кмет на община Кюстендил
Относно: отказ от задължения
Господин Паунов,
През 1986 г. купих селска къща в с. Долно Уйно, махала Корнец, в територията на общината, която ръководите. Ремонтирах я, влагайки немалко средства. Оттогава насам, акуратно и редовно плащам задълженията си – данъчни, сметки за ток, вода и т. нат. През годините, както знаете добре, съм опитвал в рамките на възможностите си да оказвам подкрепа или да организирам събития на територия на община Кюстендил /още през 1986 г. направих първата конференция на дружеството на младите историци с подкрепата на тогавашния директор на РИМ проф. дн Иля Прокопов, която се превърна в ежегодна кюстендилска конференция, провеждана и до ден днешен със съответното издаване на представените материали/, народен университет, изнасял съм лекции, подарявал съм стотици книги за библиотеката на читалището и т. нат.
Няколко пъти отстъпих пред молбите на съмахленците, макар и да бях убеден, че ще е безплодно, разговарях с Вас за окаяното състояние на пътя за махалата /1300 м./, което, на практика, ни лишава от достъп до нея и Вие се ангажирахте да направите, каквото е възможно. Междувременно, поради липсата на път, собствениците на къщите престанаха да прекарват повечето от времето си в махалата, водоснабдяването и подаването на електроенергия спряха. Зачестиха набезите на крадци и тази година всички къщи в махалата, без изключение, бяха разбити от неизвестни лица и окрадени. Това, разбира се, се бе случвало и преди, но за всичките тези години, един единствен път полицията успя да открие едни недотам интелигентни крадци, които бяха продали откраднатия бакър на търговец в Кюстендил. Мислех да изпратя снимки на вандалското разорение на къщите, но реших, че е излишно. Предполагам, че имате достатъчно богата колекция от подобни снимки.
Като имам предвид, че тридесет години ръководството на общината не е направило абсолютно нищо, за да изпълни задълженията си и да осигури елементарни условия на живот на някои от своите уважаващи законите граждани, декларирам, че спирам да плащам данъчните си задължения към нея. По мое скромно мнение, би трябвало да има поне някакво равновесие в отговорностите.
Правя го не, защото ще си спестя излишни разходи, нито пък за да нанеса вреди на бюджета на общината – него бълха го ухапала – а в знак на протест против Вашето и на подчинените Ви бездействие и безхаберие.
Чл. кор. проф. дн Иван Илчев, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на един от четирите в България Центрове за върхови постижения „Наследство БГ“.
Защо така, г-н професоре. Поне на Вас не трябва да се обяснява в каква държава живеете и в каква община и паланка имот купувате. Сега е късно за реакции. И е късно да препрочетете „Андрешко“ на Елин Пелин за данъчно задължените. А и по времето на Иван-Костовото управление непрекъснато ни се натякваше, че данъкът е по-важен и от … смъртта. Пак в Кюстендилско, близо до Долно Уйно, в Драговищица, където ходи подвижна каса да събира налозите, местен беше питал четири-пет пъти кмета на селото /тогава Драголюб Стоянов/ кога ще дойдат тия, данъчните. В ранния следобед дошли и си платил дълживата сума човекът. На стъмване се споминал. Данъкът, данъкът! А и не сте само Вие, професоре с Вашата махала „Корнец“. Навсякъде по села и паланки е така – няма пътища, спират тоците, водата. Крадците безчинстват. А като историк може да го обясните по-добре от всеки друг . Защо е така, г-н професоре?!

Бобов дол да не сe разпротестира
Около 200 души излязоха на протест пред Общината в Бобов дол, за да поискат справедлива присъда срещу мъжа, който в петък вечерта в пешеходната зона преби жестоок ограби 55-годишна тяхна съжражданка. По случая беше задържан 21-годишен, от Бобов дол. Ром. В миньорския град учредяват еи сдружение, които ще иска от институциите повече ред и законност, след като същият нападател не е бил осъден справедливо за същите престъпления преди година, каза инициаторът на протеста и фолклорен изпълнител Орлин Делибалтов, баща на певеца Борис Дали. Сред протестиралите беше и сестрата на пребитата жена Валентина Антова: „Какво трябва да заслужава този човек? Пуснете го, ей -тука, на хората. Те ви го казват, пуснете го. Сестра ми бере душа в „Пирогов“. За какво говорим? Какво е – без коментар. Ей тук да дойде“, каза съсипанаат жена. Организаторът на протеста фолклористът и председател на местно читалище Орлин Делибалтов: „Това няма да е първата среща. Също ще извикаме така и от всчики политически партии представителите, които са тук за нашия окръг, за да се вземат адекватни мерки и да се внесат закони, с които тези наркомани и разни други в никакъв случай да не се защитават, а да ги вкарват направо в затвора, защото ако го бяха вкарали първия път веднага, сега това нямаше да се случи на тази жена. Вие разбирате ли за какъв побой говорим? Едното ѝ око е изтекло, жестока работа“.
Обяснимо е да се гневят бобовдолци. Как ли не го наричат нападателя над жената, която е служител в затвора в Бобов дол. „Изрод“ е най-често изричаното. Заричат се да докарат в Бобов дол и главния прокурор Иван Гешев. Колкото и да не му е до такива посещения след премеждията по пътя Самоков-София. Но Гешев е ходил вече в Бобов дол, може би скоро пак ще отиде. Защото – не дай, Боже, Бобов дол да се разпротестира. Няма спиране. До победата. Питайте ги миньорите.А всеки втори в тоя е град е /беше/ миньор…

Аве, поезия!
Кюстендил е определен за „първа спирка“, домакин, на 17-я Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка“, обявиха от отдел „Култура“ на Общината .Домакин е градоначалникът Петър Паунов, а срещата, насрочена за 15 май, е в едно от фоайетата на Градската художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора. Събитието е под егидата на президента Румен Радев..Организатор е Славянската литературна и артистична академи с координатор писателят преводач Елка Няголова. На форума се очакват поети от Сърбия и България. Предварителон са обявени имената на академик Ристо Василевски, Лиляна Стеич, Вера Хорват,Ясинка Джорджевич. От Кюстендил и по подготовката и като участие се ангажира поетесата Светла Радкова. Съдействие оказва и регионалната библиотека „Емануил Попдимитров“. „Славянска прегръдка“ е международен проект, чието пилотно начало е поставено във Варна през 2007 г. Същата година е учредена и Славянската литературна и артистична академия, която днес има филиали във всичките 11 славянски страни, както и в още 5 други европейски държави. Основна цел на форума е сближаване на културните ценности на основата на общия праезик и културното наследство на славяните. Във Варна се връчват международните награди „Летящо перо” и „Атлант на славянството”. Подобни фестивали се организират във Варшава, Москва, Рига, Белград и др.С кръгли маси, концертни програми, авторски рецитали, камерни театрални постановки, изложби на преведени и издадени книги, обмен между водещи арт издания в славянския свят. Международният фестивал на поезията се провежда ежегодно с участието на автори от повечето славянски страни – България, Русия, Полша, Украйна, Сърбия, Словения, Хърватска, Северна Македония.
Ти да видиш! Кюстендил и поезия. В града, където и до днес се чудят и питат поет ли е бил Биньо Иванов, чиято 25-годишнина от смъртта отбелязахме преди дни. И защо на негово име не е кръстена … кръчма. А м.г., когато се спомина голямата Катя Йосифова, никой и не каза „коя беше тази“, а Общината и закъсня да качи текст за смъртта й на сайта си. И днес градът е без силен поет – нищо, че се организират разни сбирки, гостувания, конкурси, черпения. Затова – като домакин на такъв славянски форум градът има и трябва да се изчерви. Ама добре, че и това ще го има. Аве, поезия!

Гената – неуморен
Станалият доста популярен с мегапроектите си и с режисьорските си и постановъчни умения художник /преподавател/ Евгени Серафимов спретна и авторска изложба. Избра Пространството в незавършената част на галерията, където аранжират сови неща академици от ранга на покойния Светлин Русев. Серафимов нагази и по черните угари. Дали не е далечен отглас от художнициет и поети от 20-те годиин на миналия век по повика -„Назад към родното!“. Едва ли е това. Евгени, нуморният откъм изяви и идеи, има други търсения и усещания по мотива „родно“. Ето го и откровението. „УГАР от една година нахлува в сърцето ми ,която признавам си много ми хареса -че носи аромат на древност и важност. Само я усещах ,реших да я разчопля, да я разуча и разбрах, че УГАР е много повече от хубав звук .Разбрах, че УГАР е философия на живота, УГАР е да се трудиш и да не държиш да береш -защото ония пред нас, на които дължим тази земя, този живот и тази държава са се прекланяли пред земята. Когато са се връщали от дълъг път първо са целували земята, защото са я усещали. Усещали са че тя уморена от човека разоравали са я и са я оставяли да почине. УГАР е да се трудиш и да не искаш да береш. Разбрах, че УГАР е някаква философия, която трябва да въплътя в моя живот и да я покажа на възможно повече приятели. Като разорах първата картина на УГАР, ми се обади приятел, с който почти 30 години не се бяхме чували и виждали. Той ми каза: УГАР ме вдъхновя, може ли да напиша музика за УГАР и тогава разбрах, че чудото е станало, защото това беше първото цвете, поникнало в нивата, която разорах“ , каза по време на откриването на авторската си изложба Евгени Серафимов. По време на изложбата бяха представени изпълнения на група „ХърсЪ“ – гайда и барабани, музиката е написана след вдъхновение от УГАР, пред публиката в розово дефилираха момичета от студио „Дебют“.
Така, така! Дерзай, Гена! Угарът е повече от философия. Дано си го разбрал.

Червените смъкват гарда

Кюстендилските червени вес по-смъкват гарда, коментират започнати с щабните реалности на над столетната партия хора. Наскоро имало заседание /пленум/ на изпълнителното бюро на Общинския партен съвет. Което минало доста бурно .Присъствал и доскорошният депутат Бойко Клечков, чиято оставка така и още не е разглеждана и гласувана, както гласи уставът. Участниците едва не се изпокарали. Чуват се коментари, че БСП изобщо няма да номинира кандидат за кмет, даже и листа за съветници нямало да прави. Може и дотам да се стигне. Това би улеснило максимално тръгналият с висок старт към петия си мандат Петър Паунов от коалицията „Кюстендил“. При положение, че едва ли и Продължаваме промяната-Демократична България ще издигат кандидат. Какво ще го спре.
Но червените, червените! Къде отиде бойният им дух, революционнят им устрем. Няма ли кой да запее „Нас червеното знаме родини ни/ нас не ще ни уплаши смъртта..“Сега, за 1 май да стегнат редиците – пред паметната плоча на композирота на „Дружна песен“ Георги Горанов да дадат обет, че ще се изправят. И „смело напред!“ И т.н. Не по-розово е положението сред редиците на социалистите и по Дупница и Дупнишко. И там се карат и си търсят кусури.И там са смъкнали гарда. Ще остане едно Трекляно да държи фронта и да се държи като на „Бой псоледен е този!“

С библия на банките, подарена им от патриарх Неофит, и благослов, отправен от Негово светейшество, заседаваха днес 37-та общински съветници в Кюстендил. Този жест дядо Неофит връща на общинарите, които преди дни го посетиха в Софийска митрополия, за да му връчат решението на минипарламента, с което го удостояват за почетен гражданин на Кюстендил. Съветниците станаха прави и в продължение на 5-6 минути слушаха посланието на Патриарха, поднесено им от архирейския наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Исаак. Разбира се – най-щастлив от всичко беше градоначалникът Петър Паунов, който само три часа преди това де факто обяви кандидатурата си за пети пореден мандат, както Юг нюз писа преди дни. Решението на ОбС за удостояване на българския Патриарх Неофит е от февруари т.г. Беше отправена и покана към Негово светейшество да посети града за Кюстендилска пролет -21 март. Заради многото ангажименти на дядо Неофит това не стана. След това група от представители на всяка от съветническите груп, го посети в Софийска митрополия, за да му засвидетелства безкрайното си уважение към него. Сега Патриархът връща жеста с подарък библия и благословия за съветниците
Цялата тая вълнуваща процедура беше предшествана с целувания пред залата на дядо Исаак с ръководителите и ръководителките /зам.-кмет/ на града. Оставаше да зацелува и всеки от съветниците. Вероятно е по канона. Но има и подмятания, че Петър Паунов вече държи не само кметската власт, а и черковната власт и храмовете в тоя град. Комуто хвала и чест – до вековете, Амин!

Чикаго добре, ама назад!
140 години от рождението на лекаря, публициста, общественика и бивш кмет на града, участвал и в акциата по спасяването на българските евреи през 1943 год. д-р Георги Ефремов беше отбелязано в Кюстендил. Честването събра доста хора в залата на Възрожденското училище. Но защо ли организираторите от Общината и Регионалния исторически музей се бяха престарали и имаше докарани организирано клас /или класове/ ученици? Личността му не предполага подобна масовка, ама. Пък и техниката за юлистрация на живота и фигурата на д-р Ефремов не сработи в залата, та остана само словоописанието на искорика доц. д-р АнгелДжонев. Георги Ефремов е роден в Кюстендил на 30 март 1883 г. През 1910 г. завършва медицина в Чикаго и след практикуването на хирургическата си специалност в Кюстендилската болница става управител и завеждащ хирургическото отделение в нея. Редактира и издава в. „Добро здраве“, притурка към „Нов живот“. Автор е на 9 брошури на здравна тематика. Превежда специализирана литература от английски и руски език. Като кмет на града за периода от 15 ноември 1942 г. до 9 септември 1944 г. извършва редица благоустройствени действия по подобряване на хигиената в него, водоснабдяването и уличната радиофикация. През март 1943 г. се включва в събитията по спасяването на българските евреи. Заедно с околийския управител Любен Милтенов информира представители на местната еврейска общност за готвената депортация, за чието организиране от Комисарството по еврейските въпроси в Кюстендил е изпратен Борислав Тасев. Последният недоволства за своевременно издадената тайна и полага усилия, но среща съпротивата на местната околийска и общинска власт.
Из писмо на кмета на Кюстендил д-р Георги Ефремов до председателя на Читалище „Братство” от 24 юни 1943 г се чете.: „Общината ремонтира джамията „Ахмед бей” и я подготвя за музей. Понеже общината няма отделен материал за музей, молим Ви да наредите, дето съхраняваните материали в читалищния музей да бъдат пренесени и подредени в новия музей, под ръководството на ръководителя на Вашия музей. Така градът ни ще се сдобие с едно културно богатство.“ На 10 февруари 1944 г. последният уредник на Читалищния музей Георги Сотиров предава колекцията на Археологически музей „Пауталия” при Читалище „Братство” на Община Кюстендил. На 6 август 1944 г., по един изключително тържествен начин е открит Градският археологически музей с художествен отдел /картинна галерия/, в който са експонирани сбирките на Читалищния музей и близо 60 картини на Владимир Димитров –Майстора и на други кюстендилски художници. На 9 септември 1944 г. д-р Георги Ефремов е уволнен от новата отечественофронтовска власт и се отдава на публицистика. Умира на 24 октомври 1964 г. Същата година е удостоен със званието „заслужил лекар“, а през 1997 г. със званието „Почетен гражданин на Кюстендил”.
Голяма фигура, Кюстендил едва лои ще има скоро такова съчетаное за градоначалник. Да се дипломираш в Чикаго, и да се върнеш. Защо! Ей, го сега – и едно честване не могат да му направят на д-р Ефремов. И точно него ли завари 9 септември на градоначалническия пост. Да беше останал в Чикаго, да беше…И кога тоя град отново ще има кмет с диплома от Чикаго, кога!

Петият мандат
Кметът на Кюстендил Петър Паунов ще отговаря на въпроси на жителите на общината, като всеки може да ползва откритата линия „Кметът ви чува“, да пише на електронната поща на Общината или на социалната страница на кметството. Отговори ще получи в сряда, като те ще бъдат излъчвани пряко по електронната система. Кметът влезе в открит диалог със съгражданите си след първия протестен митинг през февруари, когато около 500 недоволни от драстично вдигнатите местни данъци и такси кюстендилци поискаха оставката му. Изискването, което постави градоначалникът, е в контактните групи да няма политически ангажирани лица, настоящи или бивши депутати, партийни активисти. Така нещата няма да се политизират. Протестите спряха, активността се пренесе в социалните мрежи. Сега се дава нова възможност на недоволни по различен повод хора или такива, които имат някакво питане, да го направят. „Всеки за каквото се сети – и да пита“.
Така все по е ясно, че Паунов отива към петия си пореден мандат. Какви протести, какви оставки, какъв Фейс.Във всяко нещо прави добрия пиар.Ей, го и Празника на черешата насрочи за 5 юни.А дърветата още цъфтят. Няма спиране.