Кретения
Съдът в Кюстендил постанови мярка за задържане за мъж, пребил жена инвалид, с която живее на съпружески начала и на която е личен асистент, съобщиха от прокуратурата. Предстои съдебно дело и за жена, която пък пребила възрастния си баща. Мъжът с инициали Г.Л. живеел на съпружески начала с 49-годишната М.К. в жилището й в Кюстендил. Поради тежко заболяване жената получавала социалната услуга „личен асистент“, осъществявана от съжителя й. В Районно полицейско управление постъпил сигнал от съседи на М.К. за видими следи от побой по лицето на жената. В хода на разследването са били събрани доказателства за виновността на мъжа. От направена справка е видно, че той е реабилитиран по право. Той е привлечен с обвинение за причиняване на телесна повреда при условията на домашно насилие. Проведени са разпити на свидетели, назначени са експертизи. Уведомена е общинска администрация, отговаряща за социално подпомагане. Делото продължава под надзора на прокуратурата. И друг случай на домашно насилие се коментира в Кюстендил. 43-годишната с инициали С.К. пък нанесла побой на баща си Й.К. (на 73 години), с когото обитавали общо домакинство. Тя е задържана за срок до 72 часа. Установено е, че жената употребява алкохол и наркотични вещества. Действията по разследването продължават с разпити на свидетели и назначаване на съдебномедицинска и психиатрична експертизи. Предстои да бъде внесено в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо С.К.
Пълна кретения, но нищо ново. Много хора изтрещяха. Но е време и социалните да пресеят кой става за личен асистент и кой не. За по-лесно плащат на някой близък. Пък бил той и говедо. Много кретения се трупа напоследък. Във всичко.

Достолепие
Проф. Рахамин Шекерджийски, който ще бъде награден с орден „Стара планина“ по предложение на Министерския съвет, подарил родната си къща в Дупница за музей на фармацията, казаха от местната управа.От 20 години Дупница е обявена за град на фармацrята, каквито табели има поставени на входовете на града. Професор Шекерджийски е и почетен гражданин на Дупница. И почетен фармацевт, колкото и да няма такъв приз /вероятно/. В Дупница приемат с радост предложението на МС Рахамин Шекерджийски да бъде награден с орден „Стара планина“ без лента – първа степен, без мечове, за изключително големите му заслуги за развитието на науката и практиката в областта на фармацията в България. Той е роден на 22 февруари 1934 г. в Дупница. Завършва фармация във Висшия медицински институт в София през 1956 г. и химия в Софийския университет през 1968 година. Целият му професионален път като преподавател и учен преминава във Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София от 1969 г. до 2004 година. Основава и ръководи катедра по „Промишлена фармация“ от 1986 г. до 2002 година. И т.н.
И друго. За еврейската щедрост има митове, легенди и предания, афоризми… Но професорът е и щедър. Дарява родната си къща в Дупница на общината с желанието да бъде обявена за Музей на фармацията в града и да се използва за научни цели от ученици, учени и специалисти в областта на фармацията. Наскоро дарил 1000 лева за Промишлената гимназия в Дупница във връзка с изложба по акцията за спасяване на българските евреи преди 80 години, на 28 август група ученеци ще му гостуват, в неговия цех, в София. Преди дни стана известно, че дарява и 5 000 лева за ФК „Марек“, който вече играе в професионалната група. За което дупничани ще са му благодарни. Наред с всичко друго, което е направил. Влязъл е в 90-та си година. Бил е дете, когато са спасявани българските евреи през март 1943 год. 9-годишен. Що не седне да напише нещо по тоя въпрос, да остави за малко фармацевтиката. Да каже как е било в Дупница със спасените и със спасителите. Той знае. И …Честито!

Каква война, Богородица е

И група бесарабски българи от Украйна се включиха в празника на Кюстендил „Панагия“ -Въздигане на хляба. Шестте жени от с. Чешменли, Болградско, аранжираха своя експозиция с обредни хлябове, приготвени по тяхната традиция и предизвикаха голям интерес – и сред участниците и сред посетителите на празника до пл.Велбъжд. Пропътували с бус над 1000 километра, за да участват в Панагия-та, поканени от Общината в Кюстендил. Тази вечер се връщат обратно. Вечерта бяха и на празника на близкото с.Нови чифлик, където отбелязаха с курбан Голяма Багородица. 15 хляба замесили украинските българи, по хриситянския канон, наричали България – Майка, разказава Евгени Серафимов, един от ръководителите на фолкформацията „Партньори“, който беше като гид на украинците и член на журито в конкурса за най-добре приготвени Богодични хлабове. Каква ти война, Боголодица е .Оставяш всичок и тръгваш…
За 16 -та година пространството около Обреден дом -Кюстендил стана арена на Културния форум „Панагия – Въздигане на хляба“ 2023, деня в с който по традиция жените в месят хляб с молитва за добруване, украсяват го с пластики, изразяващи най-значимите идеи от бита и го занасят в храма с благодарност към Богородицац Над 20 читалищни щандове. „Винаги участваме в „Панагия – Въздигане на хляба“, и тази година сме се постарали да представим всичко свързано с хляба, на масата може да видите зелници, баници, кексове, разбира се традиционните питки без които не може, качамак който от две, три години задължително присъства ,динята и гроздето без които не може да има празник. Всичко приготвено от сръчните ръце на жабокрътските невести и жени, за което им благодаря!“ това каза пред „Кубер прес“, Милена Стоименова председател на читалище „Съгласие-2007“-Жабокрът. „Панагията е символ на хляба, на майката, на земята, на всичко без което не можем. Хората почитат хляба, но трябва да се обърне повече внимание към родното и разбира се най-вече хляба“ , добавя още тя. Читалище „Христо Ботев-1920“ в Таваличево демонстрира забележителна аранжировка на щанда, с подредени кулинарни, тестени изделия в т.ч. питки, кексове, зелник, мед. Всичко приготвено от жителите на Таваличево. „Аранижорвката на щанда е моя на кметицата, библиотекарката и моята дъщеря, когато нещо се прави с желание няма как да не бъде хубаво. Почитаме празника на Пресвета Богородица и празника на хляба Панагия .Благодаря от сърце на всички които ме подкрепиха с прекрасните питки и баници. Участието в на „Панагия – Въздигане на хляба“ 2023 е повече от Празник, това е ден в който почитаме и възхваляваме хляба .Панагия е символ на доброто, на любовта между хората, на любовта към храната. Важното е -че доброто винаги побеждава“, това каза председателя на читалището в Таваличево Антоанета Георгиева.Празникът не мина Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, който в съслужение с Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Българския патриарх и духовен надзорник на Кюстендилска духовна околия, отслужиха водосвет за здраве и благоденствие на жителите и гостите на Кюстендил чийто Храм Успение богородично също има празник.“ Нека никой не бъде лишен от хляба, нека по света бъде мир, благополучие, благата воля между човеците и винаги да бъдем проводници на доброто в света“, благослови дядо Поликарп.
А в съседно Невестино се вихреше друг празник – на Общината, без свещеници /попове/. С разпивки и хапване „койколкото може“, с безброй скари, кулинарии и лакомства. Е, кебапчето е по 2,50 лв. бройката. Но какво му плащаш. И … „Хоро се вие, мамо, хоро се вие!“. Абе, празник е. Богородица да е с всички нас!!

Балада за водопада
Пътят, който води до подстъпите край Скакавишкия водопад (Земенския пролом),  е в лошо състояние и трябва да се ремонтира, сигнализират туристи и местни жители. Дори и бариерата при импровизирания паркинг наблизо е открадната. Водопадът се посещава от десетки туристи и природолюбители през лятото всеки ден, с кола обаче се стига трудно. До него, през центъра на с. Полска Скакавица, се минава по път, покрит с чакъл, около 4-5 километра. През труден терен и денивелация. От пороите пролетта той е изровен. Турист сподели: „Той преди си беше по-добре, а след като му направиха ремонт стана по-зле“. Кметът на Полска Скакавица Емил Димитров ще постави въпроса за ремонт на пътя до водопада в Общината: „Въпросът е за туристите, да могат да идват поне до там, до бариерата. Там има паркинг, има къде да оставят колите, но дотам е много изровен пътят, просто е отвратително…Мисля да вляза на една сесия на Общинския съвет и да поставим въпроса, малко ребром“, каза кметът, като отбеляза, че най-проблемни са 3 км от пътя.
Туристите ще псуват, не само при Скакавишкия водопад. Нищо не e поимслено за посетителите, какъв ти паркинг в тия змиярници там.Ама, то не можеш да пракираш и при седаковия лифт накъм Седемте езера – опитайте юли и август. Късаш си нервите. И докъде ли не е лош пътят, навсякъде.А, се качете до телевизионната кула при връх Виден в Конявския балкан с кола. Пък ще развиваме туризъм и ще привличаме чужденците и т.н. Ала-бала. „То няма друга по-голяма забележителност в района на Кюстендил от Скакавишкия водопад.Ама туристите идват, идват доста, и псуват.Познайте кого псуват“, ядосва се кметът на Полска Скакавица Емил Димитров…

Заядни
Паднала е изолация от наскоро реновирания спортен комплекс „Осогово“ в Кюстендил. Районът е обезопасен, ремонтно възстановителните работи, започнали в почивния ден, ще продължат, коментираха от Общината. Падналата изолация е до централния вход на спортния комплекс „Осогово“, станало е през нощта, няма пострадали. Екипи на фирмата, направила ремонтите по сградата преди две години, ведната започнали демонтаж и възстановителни работи, каза Ивайло Чалъков, експерт при управление при кризи на Общината.
Инцидентът с изолацията в комплекс „Осогово“ се коментира в социалните мрежи. Случаят се сдоби и с предизборен оттенък, след като един от първи коментиралите го е зам. областният управител Кристиян Иванчов, който казва, че ще сезира отговорните институции да бъде извършена проверка на качеството на строителството и на вложените материали. „През 2020 г. започна „мащабен ремонт“ на спортен комплекс „Осогово“ в Кюстендил, за който бяха отпуснати близо 3 млн. лв. от правителството на ГЕРБ – за цялостно обновяване на фасадата на стадиона, подмяна на дограма, поставяне на изолация на таваните и други ремонтни дейности. През 2021 г., само преди 2 години, кметът на Кюстендил Петър Паунов заяви пред тогавашния премиер Бойко Борисов, че след години в разруха, сградата вече е обезопасена. Ето така обаче изглежда тази сутрин „мащабният ремонт“ и „обезопасената сграда“ на спортния комплекс, с който кметът Петър Паунов и управляващите от ГЕРБ се гордеят. Сградата осъмна с паднала изолация – резултатът от корупционните практики на управляващите от ГЕРБ и некачественото изпълнение на проекта. За щастие, няма пострадали. Животът и здравето на децата ни обаче не може и не трябва да бъде поставяно под риск – стотици деца спортуват в спортния комплекс всеки ден. Ще сезирам отговорните институции да бъде извършена проверка на качеството на строителството и на вложените материали“, написа зам.-обастният управител. Неофициално се твърди, че Иванчов ще е номинацията на ПП-ДБ за кмет на Кюстендил срещу сегашния градоначалник Петър Паунов.
Че има дамари в ремонтите, на които рецепиент е Общината, се знае. Кой ли в съботния ден започва да маха новоположена мазилка и да полага нова. Така, че… Ама и зам.-областният си спретва чиста заядня. Прездизборна .На такива ще се нагледаме тепърва… А всички са „едни и от един дол дренки“…

Отвъд годините   
Десетки хора от Кюстендил и страната се качиха на Мальовица, за да отбележат 70-тата годишнина от рождението на Людмил Янков. Един от героите на експедицията „Еверест-84“ загива през 1988 година под връх Камилата при подготовката за експедиция до К-2. За планината заминаха два автобуса с туристи и приятели на Людмил Янков от Кюстендил. Без принуда, по свое желание .След тържество на Меча поляна, някои стигнаха на втората тераса на Мальовица, където се намира паметната плоча за загиналия Людмил Янков. Там са именаат на неговата свръзка Стоян Наков, на друг голям кюстендилец алпинист Стамен Станамиров-Стамбата. „Отдадена му бе почит на Людмил. От отдел „Култура“ имаше слово. И оставени цветя, каза планинарят инж. Севдалин Атанасов. В Кюстендил тече подготовка за още едно отбелязване на 70-годишнината на Людмил Янков, то ще е в началото на септември, казаха от туристическото дружество „Осогово“ в града.
Да не се бърка – роден е на 11 август 1953 г. в Перник /не в Кюстендил/.Един от най-романтичните представители на българския алпинизъм. Започва да се занимава на 18-годишна възраст. Осем години по-късно, през 1979 г. става част от националния отбор и треньор в алпийския клуб в Кюстендил, където живее. През 80-те години изкачва северните стени на Матерхорн и Айгер, както и някои от по-известните стени в Доломитите, прави първото българско спускане със ски от Елбрус, изкачва върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска в Памир, участва в националните експедиции до Лхотце (1981 г., достига 7950 м) и до Еверест, 1984 г. След като започва драматичното слизане на Христо Проданов от Еверест, Людмил Янков изминава “на един дъх” невероятната денивелация от над 1300 м (изкачва се от 7170 м до 8500 м височина), при температури, достигащи минус 40 градуса, за да помогне на своя другар. Тогава получава измръзвания и след завръщането си в България се налага да му ампутират 4 от пръстите на ръцете.
Ето накратко развоят на събитията На 20 април Христо Проданов и шерпът Ринджи тръгват по трудния маршрут на Еверест – Западния гребен. След 8500 метра Ринджи се отказва и Христо продължава сам, без кислороден апарат. Достига върха късно, в 18:10 местно време. В 18:42 започва спускане към Лагер 5 по собствените си стъпки. В 21:10 съобщава в Базовия лагер, че заради настъпилата тъмнина и лошите атмосферни условия прекратява слизането и ще търси място за нощуване. До сутринта няма вест от него. Рано сутринта на 21 април са регистрирани едно-две натискания на комутатора на радиостанцията без думи и говор. В 8:30 се чуват неразбираеми думи: „Аз… тук… на големия сив купен“. Предполага се, че Проданов е в тежко състояние – без палатка, кислород и спален чувал, най-вероятно на височина 8300-8500 м. В 10:00 шерпът Ринджи слиза от Лагер 4 и става ясно, че Христо не се е завърнал там. Към Лагер 5 тръгват Трифон Джамбазов, Людмил Янков и Ринджи. Групата на Иван Вълчев, която се движи от Лагер 3 към Лагер 4, също се включва в издирването. В 16:00 Людмил Янков, който се придвижва най-бързо, достига 8400 м. Междувременно, Христо Проданов периодично подава сигнали с комутатора на станцията, обяснява, че е загубил ръкавиците си и че ръцете са му измръзнали, не може да се движи. Атмосферните условия се влошават. На следващия ден – 22 април, спасителната акция продължава, въпреки че палатките в Лагер 4 и единствената палатка в Лагер 5 са разрушени. В 18:30 Иван Вълчев достига 8200 м. Иска разрешение да продължи нагоре, за да окаже помощ на Людмил Янков в търсенето на Христо. Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов му нарежда да се спусне към Лагер 5 заради настъпващата тъмнина. Людмил Янков продължава да се движи нагоре с фенерче, в 21:45 вече е достигнал 8500 м. Около час отклонява молбите на останалите алпинисти да прекрати търсенето. В 22:30 съобщава, че ще нощува на 8400 м. Цялата нощ, през 15 минути алпинистите поддържат радиовръзка с него, за да не заспи. На 23 април Аврам Аврамов нарежда на всички групи да слизат надолу. Людмил Янков се завръща в Базовия лагер с измръзвания на ръцете. По-късно посвещава следните стихове на своя загинал приятел Христо Проданов:
Не питай за цената на мечтата
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.
Янков публикува свои стихове и разкази / по-скоро – есета/ в български издания. Получава наградата за публицистика на в. „Пулс“, лауреат е на награда за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. След смъртта му излиза стихосбирката „Гранитна вода“ и публицистичната му книга „Стената“. Носител е на редица награди, сред които най-високото държавно отличие по онова време – орден “Георги Димитров”, международната награда „Феърплей“, „Спорт, етика, мъжество“ на в. „Спорт“.
Една от книгите му, фактически първата, е озаглавена – „Мечта отвъд долините“. Людмил е отвъд годините. Малко хора могат да си го представят на 70 г. Колко ли щяха да го бутат по кандидатски листи, да се навъртат около него е да събират имидж. Съдбата му спести тия мръсотии като политика, кариерничене, слагачество, днешната ни поквара. Остана там – на втората тераса под Мальовица. Да сложим цвете!

„На здраве!“ и десен мигач
Четири автомобила са конфискувани в Кюстендилска област, след като влязоха в сила промени в закона за шофиране след употреба на алкохол и наркотици, съобщи началникът на КАТ-Пътна полиция главен инспектор Радослав Боюклийски. И четирите случая са предадени на прокуратурата. Сред тях има и 35-годишна жена, седнала да управлява под въздействието на наркотици Буквално в първите минути след влизане на промените в 0 часа на 7 август в района на Мурсалево е спрян и установен водач с употреба на алкохол над определените нива. Следващите дни има още три такива случая, съобщи гл. инспектор Радослав Боюклийскки „На територията на ОД Кюстендил за момента са установени четири такива случая,действа се съгласно разпорежданията и нормативната уредба. Който иска, може да обжалва“, добавя той.
Това с конфискацията е истински шок за водачите, които си обичат тоя спорт – посръбването. Това да ти взечат колата и да ти друснат глоба колкоот я оцени вещо лице -мани, мани. Такава корупция ни чака, че ум ще ни зайде .И такова скубене от адвокати, че бедна ни е фантазията. А и ченгетата са гадни .След всеки празник /справка Бобошево/ застават на изхода и спират наред. Е,тогава – какъв ще е тоя празник. Никакъв. При соца имаше шофьори на камиони, които си пиеха и караха. Без да са направили и една ПТП. Един такъв от дупнишкото с.Дяково, след като посотянно го спираха, подари на милиционерите контактния ключ – „Те, бе – вземете и карайте!“ Май и сега така ще стане. Нека ченгетата да карат – тировете, рейсовете, бусовете със стока и хляба сутрин. Българинът ще намери изход и от тая ситуация. Впрочем – тия промени ще отпаднат, още есента. Да хванем ли бас. Нашенецът има една максима – „който не пие, Великден да не дочака!“

И златото влиза в кампания
Стартира подписка против издадено разрешение за търсене, проучване и добив на злато в Кюстендилско, обяви кметът на Общината Петър Паунов. Преди месеци МС издаде за втори път разрешение на канадска фирма да проучва злато край село Злогош, на територията на три общини – Кюстендил, Трекляно и Земен, което предизвика реакции сред екоактивисти и неправителствени организации в Кюстендилско и Треклянско, както и в Босилеградско, Сърбия. Разрешително за проучване за злато в Кюстендилско на канадска фирма с регистрация в Пловдив веднаж беше спирано през 2018 год. след протести в Кюстендил, в Треклянско, в Босилеградско – оттатък границата в Сърбия. Опасенията са, че това ще доведе до непоправими екощети за района, ще замърси водите, които се използват и за пиене и битово потребление. През март т.г. Общинският съвет в Кюстендил гласува протестна декларация по проблема .Оказва се, че процедурата не е спряна, становището на Общината не е взето предвид. Затова стартира нова подписка, обясни градоначалникът Паунов.
Сега – дали някога ще се копае злато край Злогош, по-вероятно – никога. Още повече, че в регистрите фирмата, получила разрешение, е дерегистрирана с дата 19 юли 2023 год. Тогава – какво!Ами – нищо! Кюстендилци взеха да коментират, че през пролетта на т.г. и съветникът инж.Огнян Атанасов, който не крие амбициите си да се кандидатира за градоначалник, заигра със златото .Дори ходи на протеста в Босилеград. И по медиите даваше неуморно изявления. Паунов тогава беше сдържан.Но ето, че сега и той… В кампания сме.

Чисто

Съоръжение ще бъде монтирано, което да улавя и отвежда отпадъците по река Банщица /приток на Струма/ край Кюстендил. Това, съгласувано с Областна администрация, обявяват от местното сдружение „Чиста Струма“, което през уикенда организира поредна акция по почистване коритото на реката .Вече са подадени документи за издаване на разрешителното. Целогодишно по реката плуват всевъзможни отпадъци, изхвърляни най-вече от ромския кв.Изток. Затова самото съоръжение ще е по-накъм гегото. За да има по-голям ефект. Идеята за такава технология е повече от година. Не е скъпо, но технологично е трудно осъществимо – трудно се получават съгласия, разрешителни от разните инстанции, то са Басейнови дирекции, едно-друго – каза областният управител на Кюстендил инж.Александър Пандурски. Но ще стане – един ден.
Иначе ентусиасти на „Чиста Струма“ и дороволци извадиха от реката Бонщица повече от половин тон пластмасови отпадъци през уикенда – бутилки, туби, битова пластмаса – това става при село Ябълково. Те бяха сортирани на ръка от 6 човека за 3 часа и извозени за рециклиране. Чистофайниците благодярат и на активисти от кв.Изток, които също се включили и съдействали както трябва – от-до. Не е за вярване. Ако сега организират нова акция, пак ще е същото. Боклуци, боклуци… Затова – да монтират съоръжението уловител, та белким. Макар, че и с него – все тая. Циганин и чисто…

Скелети

Измършавели каго скелети крави стряскат туристите по Конявсикя балкан. Има и качени снимки на бедстващитеживотни, заснети в района на телвизионната кула, на около 1 400 м надморска височина. Дори и труп e сниман. От Агенцията по контрол на храните в Кюстендил е започнала проверка. Собственикът на стадото фермерът Николай Колев каза,че действително има няколко, но не повече от 5-6 животни, които са над 20-годишни , те не могат да се хранят, нито да се лекуват, а не иска да ги унищожи, докато не умрат от естествена смърт. Като при хората. Оказва се, че фермерът Колев гледа над 250 крави в Конявския балкан, които са в много добро състояние, както и коне, овце, муфлони. Вълци, мечки му нападали стоката, над 40 овце му изяли хищниците, а държавата нехае и не помага. „А тия, що снимат беззъбите крави, и една котка не са отгедали и не знат какво е. От злоба го правят“, ядосва се Колев, но приема всичко философски и с усмвивка. За въпроснте мършави добичета е не получавали вече евросубсдия, уточнява той.
Абе, с усмивка, ама и при Петър Пещелов търсиха трупове на коне една зима по Осогово. Фермерите си имат бизнес, интерес, но не можеш да заградиш цялата планина и тя да стане твоя. И туристите си искат планината. А такива скелети като кравите по Коняво са за кошара, да бъдат прибрани и да чакат края си. Достойно е и за тях и за фермера. Планините не са обор. А и Осогово и Конявската вече са си обор. поне да не обитават скелети…