Author: Uploader

Историята го о-обичаше

Историята го о-обичаше
Споминал се е историкът Денчо Митев, пишат по мрежите от Държавен архив-Кюстенил, чиито шеф е бил в миналото. На 87 г., навършени наскоро. Гостувал му колега журналист тогава, пийнали по ракийка-две. Митев бил доста жизнен. Но, ето че вече е в отвъдното. Няма да има като него такъв историк енциклопедист. На мига изрежда датата, мястото, участниците, отзивите за което и да е събитие от … да кажем, новата история на България. И цитираше, цитираше. Философстваше, басни ръсеше. Заизустил беше много, много текст беше побрал в мисълта си.
И историята го обичаше. Навреме го отърва от провали и лоши падания. Някога написа „История на БКП в Кюстендил“- като настолно четиво за комунисти беше. И го възнаградиха с хубав пост, директорски. Часове след „смяната на системата“ през ноември-декември 1999 г. оглави… СДС-Кюстендил.Докато не дойдоха в града Ж.Желев, П.Берон, П. Воденичаров и др, за да кажат, че „това е грешка“. И Денчо се оттегли от партийни позиции и активности. И продължи да чете, да вкарва в историческата си енциклопедия в главата все нови и нови неща. На едно идване на Божидар Димитров в сегашния клуб на БСП професорът интерпретираше волно за събития и кое как е станало по бойните полета през Първата световна война. Често Денчо го апострофираше и коригираше. Напълно на място. Професорът се усмихваше разбиращо. На една от така нар. „Вечери на историчесикя филм“ в Рилския манастир през 80-те години словоизлияния прави Анжел Вагенщай, който е на над патриаршеска възраст вече. Та Анжел бил в състава на партизанска група, която през 1944 год. от отсрещния хълм се готвела да нападне Рилския манастир. „Добре, че не сте нападнали – щехте да изгорите безценни архиви и реликви“, засече го Митев
Изобщо, за кюстендилци беше достатъчно да се каже – „Денчо“. И се знаеше за какво става въпрос. А, че историята го обичаше, го заслужи и в последния си ден. За смъртта му съобщиха във Фейсбук първо . После е некрологът. Модерните времена.
Поклон, Денчо!

Размирна пъстърва за Никулдена

Размирна пъстърва за Никулдена

burst
bty

Братята от манастира „Благовещение“ край кюстендилското с. Копиловци, които наскоро пропъдиха досегашния игумен архимандрит Касиян, като го обвиниха в прекомерни контакти и взаимодействие със светски лица и си избраха нов изугемен – йеромонах Климент, отново предлагаха пъстърва от собствения си ръзвъдник край сръбската граница, каза преди Никулдена завеждащият стопанството на светата обител йеромонах Висарион. Поръчки се приемат и по телефона. Братята се наричат и старостилци – те не признават смяната на църковния календар през 1968 год. и служат по Светогорския канон. Раздорите между монасите обаче дават отражение и на стопанския им живот. Отстраненият игумен продължава да пуска жалби до прокуратурата и да иска да се върне и да оглави светата обител. Искал да им вземе и развъдника при Трeкляно. Но монасите все още вадят риба и щe я предлагат на пазара – по 10 лва за кг. нечистен сивен, по 12 лв за кг чистеният, каза йеромонах Висарион
Размирната им пъстърва е супер. И как няма – сами я развъждат, добиват хайвер, който оплождат и в инкубатори я залагат да се излюпи до пролетта. Нататък са грижите, докато стане за продан. Екологично чиста, направо си е супер. Хубаво, ама защо се вкопчиха срещу дядо Касиян, не искат да го чуят. Той пък не им остава длъжен – прокурори, полиция, подписки, петиции. Не и не. Интересно е кой служи в манастирския храм. Като само Касиян е завършил богословие / и агрономия и физика на студеното тяло /. Манастирът е почти завършен, още мирише на вар, бетон и боя. Извисява се насред поле при Копиловци, куполите му сияят, в руски, източно православен, стил. Само да не бяха тия крамоли и размирици. Като нищо може да заприлича на хан и странноприемница, ако продължават така. Не дай, боже! А пъстървата им, наистина – разкошна е.

Грейна и Доки

Грейна и Доки
От тази вечер греят коледните светлини по пл.Велбъжд – елхата с дървени чоечета в натура под нея, нещо като арка на входа на бул. България с орязаните по него дървета, светещи орнаменти в добавка. Малко хора дойдоха на включването на светлините – разбираемо. Не трябва да има струпване, за жалост на децата и зярата беше отменена. Какви ти фойерверки.
Но греят – нека греят. С коледните светлини грейна и популярният за приятели и културните среди филмов режисьор кюстендилец Ивайло Драганов – Доки /52г/.Доки е „пас“ по много от въпросите, но ето, че елхата го предизвика да грейне до нея. А два дни преди това до дървените човечета се изпъна и бившият съветник и имащ се за природозащитник инж.Севделин Атанасов /64г/. Приятел на дърветата – доказан. Вече може да идва и Коледата. Щом Доки, и щом Севделин…

По реката

По реката
Прави се почистване на река Банщица, която минава през центъра на Кюстендил и по протежение на целия град, казаха от общината. Сега се чистят около 3 километра по коритото от градския театър до кв.Запад и до изхода на града към ГКПП-Гюешево. Почистването се прави заради замърсяванията по коритото на реката през пролетта и лятото и преди зимния сезон, каза кметът на града Петър Паунов. Фирмата е избрана по обществената пъръчка. „Правим възможното в такива времена“ , обобщава градоначалникът.
Правилно.Трябва да се чисти Банщица. Постоянно -поне два пъти в годината. И да има екип, който да следи нещата по тая река, всякак. Някога покойният вече бивш областен шеф Любомир Дермански също я чисти – в къс участък, но прати фадроми и камиони, багерчета. Дермански искаше да засажда японски рози по брега й. Не стана. Затова пък обитатели на панелки по кв.Запад садеха градини по нея, изкарваха супер зеленчук. Като стана кмет пък Паунов обяви, че ще я покрива, че отгоре ще има атракциони, търговии и пр. И това не стана. Реновираха я,а художникът Гената Серафимов и дарования от школата му „Новите Майстори“ я украсиха с мега пано „Гайтани“ по бетонните и брегове. Бившият съкретар на ОК на БКП инж.Никола Тасев /Чичо Кольо/ се хвали, че коритото и така е укрепено като височина и конструкции, че може да издържи приток на вода за 100 години. Сигурно ще издържи, ако е чиста.

Детски работи

Детски работи

sdr
sdr

19 ученици от общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол и Сапарева баня са победителите в областния конкурс „Приказки и картини за Съда, Правдата и Справедливостта 2020“, организиран от Окръжен съд – Кюстендил, заедно с районните съдилища в Кюстендил и Дупница. 12 от тях, участниците от Община Кюстендил бяха отличени на церемония пред Съдебната палата в Кюстендил. Наградите връчиха председателят на Окръжен съд – Кюстендил, съдия Пенка Братанова и съдия Елисавета Деянчева от Районен съд – Кюстендил, която бе и един от членовете на комисията, която оцени творбите в конкурса. Призьорите от общините Дупница, Сапарева баня и Бобов дол ще бъдат наградени утре, от 13, 30 ч. на церемония пред Съдебната палата в Дупница.„Благодаря Ви, че в тази трудна учебна година, в условията на епидемична обстановка, Вие припознахте нашата кауза, каузата на Съдът- законът да се спазва, нарушителите му да се наказват, а Правдата и Справедливостта да тържествуват“, заяви председателят на Окръжен съд – Кюстендил, съдия Пенка Братанова. Тя цитира и част от написаното от децата:
– Мартин от 4 клас: „Хей приятелю, нали знаеш това, че само с правда и честност можеш да покориш света!
– Янис от 11 клас ни припомня в есето си думите на Конфуции: „Не прави другиму онова, което не искаш да ти се случи на теб“!
– Сияна от 3 клас е категорична: „Съдът е място, където се раздава Справедливост“, и пита „А, представяте ли си, ако животните съдеха човека“?
– Ще Ви прочета първия стих от стихотворението Съдията на Борислав от 11 клас: „Отдал се в дълг суров, почти се плаши,
Той твърде, твърде много е горещ
И меч е в тази длъжност властна,
А мечът, може ли да бъде свещ?

Всички ученици, заели призовите места в конкурса получиха награди, които имат за цел да подпомогнат тяхното обучение и здравословен начин на живот- фитнес гривни, bluetooth колонки и стерео слушалки.

Над 120 творби и 116 участници бележат тазгодишния Областен конкурс „Приказки и картини за Съда, Правдата и Справедливостта 2020“. Най- голяма бе конкуренцията във възрастовата група 1 – 4 клас.
Всеки участник ще получи специален подарък от организаторите на конкурса- Удостоверение и чаша с посланието „Справедливостта е като паяжина тънка, ама пък не се къса“! Те ще бъдат изпратени до директорите на учебните заведения.

Представяме Ви 19- те победители в Областния конкурс „Приказки и картини за Съда, Правдата и Справедливостта 2020“:

1. Литературно творчество (поезия и проза)

Първа група – І – ІV клас

Мартин Георгиев Тасев от 4 „а“ клас на НУ „Св. Климент Охридски“- Кюстендил
Сияна Росенова Иванова- 3 „а“ клас на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“- Кюстендил
Памела Ивелинова Ленгарска – 3 „д“ на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Кюстендил

Втора група – V – VІІ клас

Красимира Кирилова Туповичарска- 6 „б“ клас ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Дупница
Божидара Любомирова Василиева- 6 „а“ клас на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Дупница
Диана Костова Костадинова- 6 „а“ клас на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Дупница

Трета група – VІІІ – ХІІ клас

Борислав Руменов Николов- 11 „б“ клас на ЕГ „Д- р Петър Берон“- Кюстендил
Янис Емилов Якимов -11 клас на ПМГ „Проф. Емануил Иванов“- Кюстендил
2. Изобразително изкуство (рисунка и приложно изкуство)

Първа група – І – ІV клас

Лъчезар Любомиров Илиев- 3 „а“ клас ОУ „Св. Паисий Хилендарски“- Кюстендил;
Елизабет Димитрова Димитрова- 3 „д“ клас на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Кюстендил;
Антонио Анатолиев Цецков- 2 „б“ клас на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“- Кюстендил;
Яна Андреева Стоянова- 1 „б“ клас на НУ „Св. Климент Охридски“- Кюстендил;
Дария Георгиева Огнянова – 4 клас на СУ „Христо Ботев“- Бобов дол;

Втора група – V – VІІ клас

Рая Красимирова Милтенова- 7 клас СУ „Христо Ботев“- Сапарева баня;
Ния Бисерова Крумова- 6 „г“ клас ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Кюстендил;
Божидара Кирилова Петрова – 6 клас на ОУ „Проф. Марин Дринов“- Кюстендил;
Виктория Ивайлова Димитрова- 7 клас СУ „Христо Ботев“- Сапарева баня;

Трета група – VІІІ – ХІІ клас

Мария Олександрова Рудик- 9 „а“ клас на ЕГ „Д- р Петър Берон“ – Кюстендил;
Пламена Кирилова Туповичарска- 12 клас на ПГ „Христо Ботев“- Дупница;

Областният конкурс „Приказки и картини за Съда, Правдата и Справедливостта 2020“ е част от образователната програма на ВСС – „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури”, през учебната 2020 / 2021 г. Конкурсът е посветен на 40 – та годишнина от откриването на настоящата сграда на Съдебната палата в град Кюстендил / 02.12.1980 г. /, в която се помещават Окръжен съд – Кюстендил и Районен съд – Кюстендил.

Целта на конкурса е да поддържа вярата в правдата и справедливостта в съвременните български ученици!

Мани-мани. Самите наградени си казаха пред репортерите, че не биха станали съдии и изобщо – магистрати. Ама писали и рисували, защотото … конкурс е, има награди, престижно е. А за самите организатори – така си е, проекти, ВСС и пр. Защо такива конкурси не допускат и не предизивикват по-масово като възраст участие. Например и осъдени и пандизчии. Тогава няма да има стихове като :
„Хей, приятелю, нали знаеш това, че само с правда и честност можеш да покориш света!“ Детски работи.

 

Давай,Ани!

Давай,Ани!
Tv репортерката от Кюстендил Ани Дочева от два дни е доброволец в КОВИД отделението на районната болница, каза гл. лекар на здравното завадение д-р Александър Величков. Тя е майка на три деца,най-малкото е на 4 години, получила е пълното съгласие и подкрепа на семейството си да стане добвололец в болницата и да помага. Ани Дочева, чиито баща Стоян Игнатов дълги години беще кореспондент на БНТ и БНР в Кюстендил, не се колебала да стане доброволец в КОВИД отделението. Тя самата се преборила със заразата. „За мен е важно да помагам, в това е смисълът на всичко“, в кратки коментари за постъпката си отбелязва тя. Реално работи като санитар, но е удовлетворена напълно. При положение, че доктори, сестри и санитари се дърпат и не искат и да влизат в КОВИД зоната на кюстендилската болница.
Това на Ани е единственото по-така събитие за Кюстендил последните месеци. Не трябваше само да го разнася по фейса, помощта без шум е по-истинска. Но да я аплодираме. И нейното е пърав линия – доброволно. Давай, Ани!

Ресторантьори /кръчмари/ – супер занятието

Ресторантьори /кръчмари/ – супер занятие
Oĸoлo 10 от най-известните и посещавани pecтopaнтьори и зaвeдeния зa xpaнeнe oт Kюcтeндил зaпoчвaт дa пpeдocтaвят тoпъл oбяд зa мeдицитe oт районната бoлницa от днес, казаха от екипа на комплекс край града.Pecтopaнтьopитe щe гoтвят зa мeдицинcĸия пepcoнaл, ĸaтo вceĸи дeн щe ce peдyвaт пo гpaфиĸ.Хора от екипите и дoбpoвoлци щe пpaвят дocтaвĸaтa нa xpaнaтa в бoлничнoтo зaвeдeниe.Няколко от заведенията в Кюстендил и през почивните дни, откакто е въведен локдаунът, имаха доставка на храна с предварително обаждане по адреси – така че е създадена необходимата организация по приготвянето на храната и транспортирането на поръчаното меню и доставка. „Идеята дойде от колегите ни във Велико Търново, с които заедно членуваме в Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Така инициативата беше разпространена във всички градовеСлед влизането в сила на новите мерки срещу ограничаването на коронавируса, в Кюстендил работещите с доставка до домовете заведения са само седем. Собствениците им са се разпределили така, че всеки един от тях да покрива по един ден от седмицата с подготовката на обяд за медиците“, обясни лидерът на местното ресторантьорство Станислав Георгиев. Той уточни, че менюто включва по две ястия дневно – основно със салата, или основно с десерт. Всеки ден се приготвят по 30 порции за медиците от двете отделения, лекуващи болни от коронавирус в местната болница, и за тези от Спешния център. „Включваме всеки ден различно по вид месо, така че се предлага и разнообразно хранене. Направили сме го от сърце. Самата инициатива е да дадем част от нас, а ние сме силни не в друго – а в самото готвене. Имаме вече и обратна връзка – харесали са го и на вкус“, каза Георгиев.
Ресторантьорите, кръчмарите – това е супер занятието. Много са комбинативни, гъвкави, ориентират се супер. Помним ги как недоволстваха срещу високото ДДС – хотелиерите и ресторантьорите. И спечелиха – смъкнаха им го на 9%. Сега това с топлия обяд също е супер. Зняат кога да извикат с гняв и недомолство, кога да отстъпят и да се подмажат. И рядко губат. Дори и при пандемии като КОВИД-а. Зясега не губят, и няма

Черна забрадка

Черна забрадка
Покрай Деня на Западните покрайнини и Деня на подписването на Ньойския договор босилеградчанинът Димитър Димитров слага символа – черната забрадка на фона на българското знаме върху паметника на Левски в Босилеград. Сутрин го слага, вечер го прибира. Поради наложените мерки за защита от КОВИД-19 и невъзможността да се проведат други събития, с които да отбележат тези тъжни за босилеградчани исторически дати. Димитров отново сложил този символ на паметника на Левски и няколко скромни афиша, с които искал да припомня за 100 години от окупацията на Босилеград. „След няколко дена съседите дойдоха да ми кажат, че лично кметът на Босилеград /Владимир Захариев/ е ходил да къса афишите“, казва бай Димитър. Ето разказа му. „На 27 ноември 2020г се навършиха 101 години от подписването на Ньойския договор и аз пак сложих черната забрадка на фона на българското знаме с датата 27. 11. 1919г и цветя пред паметника на Левски. След няколко часа в къщи дойде комуналният инспектор и доста стестнително ми каза, че му се обадили от полицията да ме предупреди, че по нареждане на прокуратурата трябвало да сваля черната забрадка с българското знаме от паметника на Левски. Попитах го за някаква писмена заповед, а той ми каза,  че нямал такава, но просто така устно му наредили да ми предаде да махна черната забрадка. Казах му, че ще я сваля след малко и така и направих. Вероятно по примера на македонските и босилеградските управници много се дразнят, когато им се припомнят срамните дати от историята. Защото окупацията на Босилеград и подписването на Ньойския договор безспорно са срамни дати не само в българската но и в сръбската история. Удиви ме само малодушието на управниците, които нямат сили да погледнат една черна забрадка. Затова пък ние години наред по сръбските вестници, социалните мрежи и телевизиите, поне по два пъти месечно, сме длъжни да четем и слушаме колко сме лоши ние, българите, за 30 000 Сурдулишките мъченици, избити от сръбската армия, за Топлишкото въстание, за българската окупация на Южна Сърбия и Македония и т.н.“
Черната забрадка нямат сили да я гледат не само управниците в Босилеград и Сърбия. Стана така, че по-новите поколения не искат и да я виждат. А децата плачат от нея. Само по реторалбумите и черно-белите снимки могат да се видят черните забрадки. Които наистина е страшен символ. Вече неразбиран. И дано да не се налага – никому.

Инвитро

Инвитро

42874871 – caucasian baby in test tube 3d

Oбщинa Дyпницa отново щe пoмoгнe финaнcoвo нa 11 ceмeйcтвa c peпpoдyĸтивни пpoблeми, решиха го без проблем общинскитеъсъветници. Дaден а ĸapтблaнш зa oтпycĸaнe нa cpeдcтвa зa инвитpo пpoцeдypи нa вcичĸи ĸaндидaтcтвaли зa пoдпoмaгaнe. Bcяĸo ceмeйcтвo щe пoлyчи пo 2 000 лeвa. Условията се знаят -отпycĸa се финaнcoва пoмoщ зa пpoцeдypи и дeйнocти пo acиcтиpaнa peпpoдyĸция нa ceмeйcтвa и лицa, живeeщи нa ceмeйни нaчaлa, c peпpoдyĸтивни пpoблeми oт 2012 г. Πъpвoнaчaлнo ce oтпycĸaxa пo 1 500 лeвa, нo минaлaтa гoдинa cyмaтa бe yвeличeнa нa 2 000 лeвa. Зa пъpвитe 6 мeceцa нa тaзи гoдинa блaгoдapeниe нa пoдпoмaгaнeтo в Дyпницa c poжби ca ce cдoбили 4 ceмeйcтвa.
Ин витро-то е нещо, за което община Дупница заслужава само адмирации. Иначе тукашната управа сътворява доста глупости и бля-бля решениая но в подпомагането на репродуктивните проблеми, колебание няма. Сред първите 4 общини в страната. Дотам, че и възрастни хора по Горно поле вече вярват – бездетието се лекува. Да стискаме палци!

Последната човешка гара

Последната човешка гара

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

новоцаразените с КОВИД-19 oт Дoмa зa cтapи xopa в Koчepинoвo, казаха от областния крицисен щаб в Кюстендил. С пoлoжитeлни пpoби в комплекса са вече 44 от общо 60 домуващи. Пред медиите директорът на дома Eлeнa Игнaтoвa апелари да се включат доброволци – най-вече по обслужването и храненето на възрастните хора, след като 10 от персонала също са заразени. Просто няма кой да подава храна на тия стари и непоправимо болни хора. На които КОВИД-ът едва ли е най-големият проблем.
По някаква ирония тоя дом е до жпгара „Кочериново“. И тия хора сигурно асоциират дали един ден няма да се камат на влака и да се връщат откъдето съдлбата ги е изпратила. Уви. За тях това е последната човешка гара. И, дай боже, бързо съвземане след корона вируса.