Автор: Uploader

По Ленинския път

По Ленинския път

L1

004„Без Ленин по ленински път!“ Този девиз на пролетарските и комунистическите сили и движения при соца е актуален и днес в буквалния смисъл за жителите на село Коняво. Те сами са монтирали табели с имената на улиците в населеното си място. Отбеляза го кметицата на селото Даниела Божилова. Близо 60 нови табели „греят“ по Коняво. До входа на хлебарницата, в която влизат стотици всеки ден, както и преминаващи към съседните села и към Бобов дол, е сложен Ленин. Засега – само табела, в перспектива може и бюст да се появи на създателя на научния комунизъм /да ни извини Маркс/. „Имахме допитване сред хората относно имената и те решиха, че улиците трябва да запазят досегашните си – старите си, имена”, пояснява Божилова. Така главната улица останала с името „Ленин”. Значи и в Коняво има референдуми, а не си казват. Резултатът е повече от ясен. Конявчани от месеци правят подписки да сложат „легнал полицай“ на същата тази главна улици при бившото ТКЗС, на 200 м. по-надолу, защото там се карало бясно и рокери профучавали с над 100 км в час. С „легналия полоциай“ не успяват, но с ленинизацията се справиха – бързо и доброволно.

001

TRKNKF0012Не са само те. В едно Кочериново например, където три мандата кмет беше седесарят инж. Константин Катин /сега в затвора/ главната улица още е „Георги Димитров“. Като се питат къде живеят пък, някои кюстендилци гордо отговарят – в блок „Десети конгрес“, до полицията. В Дупница на три пъти правиха и регистрираха футболен клуб, за да избегнат санкции от БФС и наказателните комисии за уредени мачове и след фалити и все го кръщават „Марек“, последното издание е „Марек-2015“, а градският стадион в Дупница все си се казва – „Бончук“. Добре, че там закриха битовия комбинат с име „16 партизани“. Да прескочим до изстрадалите съдбата си Западни покрайнини – там, в Босилеград културно-информационния център на сънародниците ни е на бул. Йосип Броз Тито. И т.н
Деленинизация ли, забравете! Ходете в Коняво, купете хляб от фурната. Страхотен е.

TRKNKF0044Културният център в Босилеград е на бул. “ Й. Б. Тито“

Юг News

Циганите ще учат езици и банково дело

Циганите ще учат езици и банково дело

cinove

160_6081

158_5854

Седем паралелки в Кюстендилска област се закриват след първия етап на класирането за прием след 7 клас, обявиха от регионалния инспекторат по образованието. Най-потърпевша от малкото кандидати се оказва гимназията по икономика и мениджмънт в Кюстендил, където отпадат две паралелки – „банково дело“ и „електронна търговия“. Ударена е и езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ в областния град – там няма да има клас почуждоезиков профил с изучаване на английски и испански – това едва ли има нещо общо с резултата от референдума във Великобритания, изпитът беше доста преди гласуването и Брекзита на острова, шегуват се педагози. Една паралелка отпада в Дупница, в ПГ „Акад. С. П. Корольов“ – „оперативно счетоводство“. Една паралелка по „туристическа анимация“, считана за авангардна и доста привлекателна за тийнейджърите, но и тази специалност не е събрала достатъчно кандидати и в гимназията в курорта Сапарева баня Не е достигнал минимумът за образуване на паралелка и по технологичен профил „Информационни технологии“ в СОУ „Хр. Ботев“ в Бобов дол. „Директорите на тези училища ще решават дали да съкращават преподаватели по съответните дисциплини, неприятна е ситуацията, но това са фактите. Децата в Кюстендилския регион намаляват всяка година, въобще населението на областта намалява /с около 2 хил. за година – според статистиката/“, представи лошата образователна тенденция шефът на РИО в Кюстендил Радостина Новакова.

189_8919_3
Що за специалности не събират необходимия брой кандидати. „Електронна търговия“, а децата ни не стават от компютъра и не се разделят и в съня си със смартфона, но какво ли цъкат непрекъснато, какви ли простотийки сътворяват, но това е друга тема. „Банково дело“ – е, та колко са банковите клонове в Кюстендилския регион, само в областния град действащи са 18-20 трезора. Биха си намерили работа, но не кандидатстват. „Информационни технологии“. Какво да кажем – всеизвестна тайна е, че IT специалистите взимат по минимум 3-4 хиляди лева заплата. Тогава. И английски /в комбинация с испански/ – не върви и това. Гимназиите в Кюстендил вероятно са в паника /и в съседния Благоевград закриват паралелки – 8/. Възможен резерв са циганчетата. Те засега спасяват гимназията по селско стопанство в Кюстендил, над 95% от възпитаниците и са мургави. Както и тази по лека промишленост, чийто патрон е Владимир Димитров-Майстора. Колко учат – те си знаят. Ромите ще се „насочат“ към „банково дело“, „митническа администрация“, езици. А-а. Един от най-видните стратези и активист в кв. Изток Сашо Кръстев-Яо, който държи и обществената баня в махалата, е разработил стратегия за ромско интегриране сред учащите се, възложена му от МС, ще я прилагат в национален мащаб. „Готова е стратегията“, обяви пред репортери наскоро Яо. И друго обяви – с автобуси на общината кара всяка сутрин към 500-600 ученици от гетото по училищата в града, където учат. Интегрира ги човекът. Говорел им да не се женят на 12-13 години и да не раждат по 7-8 деца, а да учат, да карат средно и висше образование. Чудесно. Само че по приема на ученици след седми клас не личи караните от Яо момчета и момичета да са се представили добре и да понапълнят паралелките на местните „елитни“ гимназии. Така, че и скоро ром митничар или банкер в града я видим, я не. Ромите имат други предпочитания. А интеграторите им имат едно предпочитание – да прибират от разните програми, проекти, включвания и т.н. Бежанците трудно стигат до Кюстендил, пък и е абсурдно да решат да ги записват в някое от тукашните школа и гимназии. А те са двуцифрено число – общински и държавни. Някога е била само една, в някои градове – по две. Не са били 15-20. Завършвали са ги доста известни хора.  Разните техникуми, ПУЦ-ве, паралелки и пр. не бяха ли създадени при соца, а след това станаха гимназии. Които – и при толкова паднали паралелки и отлив на ученици си ги има – с персонала, с учителския състав, директори, замове. Догодина ще е по-зле – и с двойките и с паралелките.     143_4337

182_8213

Череша 35-и калибър

Череша 35-и калибър

517_1784

Череша от сорта „Райниес“ с диаметър обиколка 35 мм, печели приза за най-едър плод на завършилия в неделя след обяд Празник на черешата в Кюстендил, обявиха от журито. Това е национален рекорд – никъде в страната няма регистриран такъв рекорд, категоричен е шефът на института по земеделие в Кюстендил проф. Димитър Домозетов. Любопитното е, че черешата рекордьор е обрана в м. Почивалото край с. Граница, където и преди две години е добита череша, но от канадския сорт „Самид“, чиито диаметър тогава бил 34 мм, отбеляза проф. Домозетов. При това от две различни частни градини. Читалището от с. Драговищица печели първа награда за най- красиво вешело – това е местно изобретение, представлява пръчка, дълга до 1 м, с нанизани на нея двойки череши  с дръжките им. Изисква се умение и въображение да направиш красиво вешело. Имаше доста мераклии да купят наградения драговищенски „грозд“ от превъзходни и превъзходно преплетени плодове.             013

008Така окайваната заради студената пролет, когато измръзнали почти на 100% насаждения в Кюстендилско, защити напълно хегемонията си в регион, титулуван от десетилетия като „овощната градина на България“. Тя вече е 35-мимитрова и с „топ поразяваща сила и точност“, биха се произнесли оръжейниците. Поразява, щом черешите по щандовете на 3-дневния форум до пл. Велбъжд се продаваха по 4 и 5 лева за килограм. По крайпътните сергии е наполовината на тази цена. И продавачите се късаха да се хвалят, че те са и производителят, споделяха как са отгледали такъв суперплод, а си личеше, че просто препродават. Даже една от търговките намеси и Скакавишкия водопад в рекламата си, там, в непосредствена близост родили черешите й. Не са необходими хиляди доказателства колко супер качествена е и колко супер продаваема е кюстендилската череша.

                014 photo_verybig_921982[1]

ostap

Не е случайно, че гений, стратег и изкупвач на черешата до самия му житейски край, докато го застрелят в кв. Бояна през май 2007 год. беше вездесъщият Александър Тасев-Остап. Той беше акционер, съдружник, собственик или съсобственик в 243 дружества, фирми, бордове и пр., но държеше на черешата. Диктуваше цени, правила в черешовия бизнес, той довел четирима италианци, които и досега са основните „играчи“ в черешовата интрига с цени и печалби. За кюстендилските череши и Сталин знаел. Било в началото на 50-те години на 20 в., когато по заръка от ЦК приготвили няколко щайги с невероятни череши, набрани в прочутата м. Радован, над с. Горановци. Момиче от Драговищица, което може и още да е живо, вече на патриаршеска възраст, влязло в делегацията, която трябвало да отлети за Москва, за да закара череши на Бащата на народите. Йосиф Висарионович не казал нищо за „комката“, пратена му от кюстендилци. Но и до ден днешен в този край върви приказката – „За Радован и Сталин знае“. И т.н.
От „Черешчица род родила“ като фолккласика, през няколкото естрадни песни за „този град с череши, с улиците малки, с древния площад“, до „Черешово дърво“ на Д-2 този плод е възпят и заслужено е превъзнасян. Трите дни на неговия празник добавиха още към калибърите му. „Наздраве!“ с черешова кюстендилска, и тя е супер, 52-ри калибър /градусова/, ако не искаш да я дадеш на прекупвачи, италианци, а до Москва няма кой да я кара…

                OLYMPUS DIGITAL CAMERA  017

Юг News

Британците да се научат на български референдум

Британците да се научат на български референдум

zx450y250_2708793

                   0000218784-article3   Êí - çà Âåñî Ìàðêîâ, "Òâîÿò äåí" Ïðè ïðîâåðêà íà ôóðíèòå è öåõîâåòå çà õëÿá â Êþñòåíäèë è ðåãèîíà àãåíöèÿòà ïî êîíòðîë íà õðàíèòå óñòàíîâè äîñòà íàðóèåíèÿ. Íÿêîè îò îáåêòèòå ñà çàòâîðåíè - êàêòî è äâå ñåëñêè ôóðíè. Ñíèìêà Êèðèë ÔÀËÈÍ

С 51.9% от гласовете на референдума на 23 юни 2016 г. Великобритания напуска ЕС. Над 1 милион повече гласоподаватели поискаха Обединеното кралство да излезе от Европейския съюз. След окончателния резултат от референдума за членство на Обединеното Кралство в Европейския съюз премиерът Дейвид Камерън обяви, че ще подаде оставката си през октомври. По думите му британският народ е заявил решението си страната да поеме по нов път и това трябва да стане с ново правителство. Същевременно политици от Шотландия и Северна Ирландия заявиха, че Великобритания вече не представлява интересите на техните държави и може да предприемат стъпки да я напуснат. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер свика спешна среща на ръководителите, за да съгласуват обща европейска позиция след резултата от референдума във Великобритания. Още през нощта, когато резултатите загатнаха за т. нар. Брекзит, паундът се срина до 30-годишно дъно. Председателите на европейските институции призоваха Великобритания да не бави излизането си от ЕС.

                Êí - çà Âúòðåøíà èíôîðìàöèÿ  äóïíèøêîòî ñ.Êðàéíèöè ïîçíàâàò Äèìèòúð êàòî ìíîãî äîáúð è îòçèâ÷èâ ÷îâåê, ïîìàãàë íà âñåêè. Ñíèìêà - Ôåéñáóê, èçïðàùà Êèðèë ÔÀËÈÍ   472_7245_2             kn ArtsiiiВсе в този дух и последователност световните медии отразиха референдума във Великобритания. И човек си прави неволни съпоставки с нашенската обществена и политическа уродливост – как е при нас. Щом след наши референдуми не последва нищо такова. Нали червените проглушиха ушите на цял народ с допитването си за АЕЦ „Белене“. Отговорът беше „да“ се строи АЕЦ-ът, но „к`во от това“. Някой да закара строителните екипи там. Тогава защо ни беше това ляво изстъпление – е, свали ГЕРБ от власт за някой и друг месец и „к`во от това“. И на президентски референдум гласувахме за електронното гласуване – на някой обикновен гласоподавател да му е ясно какво се реши в крайна сметка по този „казус“? Сега и Славе Трифонов подхвана референдумските технологии закъм властта и влизане или пращане на хора в парламента или просто добре отиграва чужд сценарий в името на баснословни пари и възнаграждения. И бизнесменът, така наричан, Веселин Марешки. И той. А на местна, югозападна почва? Още легендарният дупнишки кмет д-р Панчо Панайотов замисли, организира, проведе и нищо не неправи в началото на 90-те години на миналия век с референдума „Иска ли Дупница да се оттегли като самостоятелен административен център от област Кюстендил?“. Над 100% отговорът беше „Да“, „ама к`во от това“, Дупница си остана в състава на регион, оглавяван от Кюстендил. В този областен Кюстендил пък кметът /трети мандат/ Петър Паунов на един етап прави референдум да се финансира ли и под каква форма да се финансира изграждането на здравен център „Св. Иван Рилски“ в Кюстендил. Допитването се провали, но кметът продължи да гради центъра, който след някоя и друга година…

                         182_8299    448_4823_2

Значи – защо англичаните да не се поучат от българския референдум. Правиш го, получаваш отговор, но защо да следват оставки, смъкване на националната валута, срив на фондовите борси, вътрешнопартийни трусове и разцепления и пр. Няма такова нещо – референдумът минал, всичко си е както го искат тия, дето го предизвикват, инициират, контролират. Стана дума за контрола – дали при тая прогнозирана крехка разлика между привържениците и противниците на британското еврочленство, ако беше при нас, нямаше с някоя циганска секция нещата да се обърнат в последния момент. Абе, тия англичани и британци – като не знаят да правят референдуми, защо се барем захващат. Нека си патят и да страдат сега. Няма да си имат своя Николай Бареков, феномена 16/16 и др. наши по банките на европарламента. Кой ще отстоява правата им, кой ще ги напътства в сложното и така динамично и ескалиращо наше европейско и световно съвремие. Па да ги води до Брюксел – дечица, най-активни читатели на регионални библиотека и пр., да влязат и да видят къде се кове европейското законодателство и правила, да видят на живо що за отговорности поемат евроизбраниците ни, от 27-те страни членки и нашите – тоже. Референдумът е специална работа – който не го умее, да напуска и да си гледа работата.

                         180_8022    421_2179

Юг News

Обичаме се за още 20 мил. евро с македонците

Обичаме се за още 20 мил. евро с македонците

441_4165012
217 проектни предложения са подадени в първоначалната фаза по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg – Инструмент за присъединителна помощ България – Македония 2014-2020, 165 от тях покрили минималните критерии на изискванията, останалите отпаднали при първо пресяване. 134 са минали и втората фаза на одобрение и биха били финансиране, ако има по-голям бюджет. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова в Кюстендил на българо-македонското заседание  на съвместния комитет за наблюдението на програмата за трансгранично сътрудничество. Засега – поради ограничения ресурс по програмата, реално финансиране получават само 28. Очаква се да бъдат внесени за одобрение още 16 проектопредложения с допълнителен ресурс от около 3 мил. евро. Втората покана ще е в края на 2017 год. и ще е за малко над 9 мил. евро, обяви тя. До 2020- а с македонците ще можем да усвоим 19,4 мил. евро. Близо 40 мил. лева, в денари – нека го смятат финансистите, които едва ли са безразлични пред подобна перспектива. Фокусът не е просто върху усвояването на средствата, а върху резултатите, които се постигат с изпълнението на проектите, отбеляза тя. Дори каза нещо сензационно – благодарение на Програмата за трансгранично сътрудничество намаляла миграцията по пограничните райони. Да бе! Най-много са предложенията за общините Благоевград, Кюстендил, Сандански, Сатовча и Струмяни. Най-голям брой при първата покана /каква дума само, стане ли въпрос за пари/ са бенефициентите от неправителствения сектор, следвани от общините и областните администрации. Сред бенефициентите, чиито проекти са сред одобрените за финансиране, присъстват и образователни и културни институции. Основен фокус на програмата е партньорството с македонските участници, беше казано на форума.

trknkf0066_r1

trknkf0063

От първото „издание“ на Програмата за годините 2007-2013 г. резултатите ще се анализират след края на 2016-а, но и за този период сме … усвоили с комшиите близо 20 мил. евро, отбеляза зам.-министърката на МРРБ. Тогавашни кметове могат да свидетелстват като партньори от Крива паланка, подписаха документите по проект за сътрудничество в канавката до платното на междинката при ГКПП-Гюешево-Деве баир, за да спасят сроковете за ратифициране. В Невестинско броиха старите вековни дървета в сътрудничество с Проби Щип /май бяха оттатм/. Дали някои невестинчанин вече знае колко са старите дънери в Пиянечко – едва ли. Кюстендилският театър влезе в плодотворни връзки с театрали от Крива паланка /пак тя/, като мобилизира по 15 момчета и момичета от двете общини да издирват песни, предания, сказания лакардии до Хитър Петър. Похарчиха около 90 хил. в лева за изследователската си кампания. А за Настрадин Ходжа нищо не последва – може би в периода до 2020-а. По трансграничното сътрудничество поразбутаха по комплекс „Езерата“ в Кюстендил. Оставиха си ръцете срещу около 600 хил. лева. Лека компенсация са велоалеите, изградени на огледален принцип в Кюстендил и Крива паланка. И двете следват извивките на градските реки, и двете не се ползват толкова от колоездачи, а от пешеходци и майки с колички. Но нека ги.

DSCN0811За друго иде реч. Защо се трошат пари за измислени проекти, идеи, каузи и пр. Едва ли с тия 20 мил. евро в преидшния период и с още толкова за предстоящия сме се и ще се заобичаме с македонците. Които не пропускат да изразят неприязън спрямо нас – по повод и без повод. /Ходете да се поклоните на паметната плоча на Мара Бунева на мост в Скопие, трошена десетократно и ще усетите колко сме си сътрудничили и сближили/. Има едно нещо, което няма как да не ни сближи. Това е терминът „усвояване на средства“, на който чужденците немеят и тъпеят,нямайки логичен превод на техния си език.

469_6952441_4198

Юг News

Намигването по НК

Намигването по НК

намигване

kn rejs4eВодач на училищен автобус е уволнен „за нарушена трудова дисциплина“, казаха от общината в Кюстендил. Оттам не коментират подробности, както и не съобщиха името на рейсаджията, превозвал от години ученици до съответното школо. От отдел „Закрила на детето“ в града добавиха, че са били сезирани по случая. Шофьорът намигнал на една от ученичките, като така с жеста си я смутил и травмирал. Момичето се оплакало, нещата стигнали до „Закрила на детето“. При направената проверка се установило, че малолетното момиче не е било поставено в риск и от институцията не са взели отношение – в правомощията на общината е да реши дали и как да го накаже, поясни шефът на „Закрила на детето“ в Кюстендил Методи Джонев. И той не назова името на провинилия се водач на жълтия бус. Уволненият е над 60-годишен, на предпенсионна възраст. Кметът на общината Петър Паунов е безкомпромисен за всяко нарушение, каквото и да е то, на негови служители и хората от персонала, уволнението и в този случай с ученическия автобус не учудва никого, коментират администратори.Дупнишкият стоматолог д-р Кирил Петков, който скоро ще навърши 89 г., но още практикува и сътрудничи на печата за третата възраст, е описал намигване на гайдар, станало на фолкфестивал в Сапарева баня през 50-те години на миналия век. Гайдарът бай Руен Кацарски от с. Дяково се качил на сцената и надул инструмента си. Добре подкарал свирнята, а шефката на журито от масата срещу естрадата се вперила в него. Тогава якият, с впечатляващи хайдушки мустаци свирач, й … намигнал. Култултрегерката се сепнала, поозърнала се и в пристъп на гняв дала знак изпълнението да спре. Извикали милиционер да реши ситуацията. Д-р Петков, който бил медицинското лице за форума, а и участник във фестивала като самодеец, разтълкувал нещата съвсем медицински. Той пояснил, че познава гайдара, бай Руйчо има възпаление на едно око, което само – от време на време, примижава. Забравил да си сложи капките, преди да надуе гайдата, та затова намигнал, напълно неволно. Милиционерът възприел на 100 процента за достоверна версията на зъболекаря, който едва ли разбира много от очи, нос, гърло и дал знак прегледът на художествената самодейност да продължи.

gaidarГайдарът преди 60 години се измъкнал от дисциплинарно преследване заради намигването. Шофьорът на ученическия бус обаче нямал доктор до себе си да го извади от тежката ситуация. И последвало уволнение, сега и пенсията ще се редуцира заради паузата в трудовото му правоотношение с общината. Дали  в Наказателния кодекс намигването е фиксирано по някой от членовете като углавно престъпление, ще кажат юристите. Смутената от този неприличен жест на ухажване девойка явно се е засегнала. По дискотеките, където вероятно вече ходи, намигването не е начин на общуване и закачки. Там стават далеч по-явни и драстично грозни неща. За които НК също е предвидил наказателни преследвания. За който се хване. Добре, че шофьорите на жълтите ученически бусове на пласират дрога /марихуана/, каквото има данни че се прави по дискотеките. А ако на шофьора му се намига, да погледне навън през прозореца и да намигне навън. Няма да го уволнят за това.

Юг News

Пламъкът на Рила

Пламъкът на Рила

uchenik

kn Kabzimalskii

kn Rilaaa

Целият седми клас от училището в гр. Рила – 8 момчета и момичета, е изкарал двойки на външното оценяване. Това с тревога съобщиха от регионалния инспекторат по образованието в Кюстендил. Такъв резил досега за региона не е имало, отбелязва гл. специалист по предмета към РИО Боряна Богданова. Преподаватели от школото в Рила също признават за позора. Коментира се, че математичката в училището Мариана Кралева, която е дупничанка и пътува всеки ден 50 километра в едната посока до градчето, трябва да понесе наказание. Какви ще са мерките, ще се разбере в началото на новата учебна година, защото занятията за седмокласниците вече приключиха на 15 юни. Слаби оценки по математика са получили 36% от седмокласниците в Кюстендилския регион, т.е. – всеки трети. Пълен „пожар“ по предмета са и възпитаниците на ромското училище „Иван Вазов“ в Кюстендил. В града се коментира, че немалка част от завършващите го ромчета са неграмотни и не знаят да смятат и да четат. С четворки по математика са 24%, с отличен – едва 0,47%, става ясно от публикуваните резултати от матурите.

kn krattun

Limon

TRKNKF0076„Езикът на Бог е математиката“, казал някога /17в/ Галилей. В Рила сигурно ще го отрекат. В Рила, чийто национален химн е крилатата песен – „В огън пламна Рила планина“ в прослава на епичните партизански времена на този край. Потомците на славните партизани и ятаци от Коритото обаче сътвориха тоя резил – 100% двойки. Този пожар дойде малко преди свикания от вицепремиера Меглена Кунева събор на учителите с 12 хиляди участници в „Арена Армеец“. Дали и от рилското школо не е ходил някой делегат. Да представи системата, по която обучават в тяхното учебно заведение. По кои учебници се преподава. Тук става дума за точна наука, не за литератури, история или кое да влезе, кое да падне в учебното съдържание. И т.н. Да се коментират такива блестящи представяния на рилските прогимназисти не ще да е без полза. Рила е известна и с дружеството си на зевзеците „Пакост“, създадено преди близо 120 години, което организира уникалния празник на пиячите „Кратунмесеца“. Дали пък тази „кратун“-а не обяснява и двойките на седмокласниците в борческа Рила.

TRKNKF0117TRKNKF0118

Така или иначе, но рилчани трябва да приемат новия си „пламък“, двойкаджийския. Всъщност няма нищо страшно. И в областния център не са розови нещата – по математика, и не само по нея. Там пък връчиха дипломите на първия завършилия випуск на Варненския свободен университет 25 студенти. Местният академичен комплекс се оглавява от доц. Бойко Соколовски, бивш … таксиметров шофьор. Колко ли е изкарал таксиметраджията на външното оценяване. Добре, че в ония времена, на соицалистическия разцвет, когато мало и голямо по Рилското корито пееше „В огън пламна“, нямаше оценяване – външно оценяване намаше. Затова стигнахме до тук, до 100-те процента двойки.

Юг News

И поповете обсадиха фонд „Земеделие“

И поповете обсадиха фонд „Земеделие“

100_3977
13 храма от Кюстендилска област кандидатстват пред ДФ „Земеделие“ за финансиране по Програмата за развитие на селските райони, по-конкретно по мярка „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“. Дни наред попове, които си водят и юристи и печени в договарянията на подобни евросуми експерти, обсаждаха канцелариите на фонда в Кюстендил. Сърбаха кафе и безалкохолно в някое от близките бистра, докато чиновниците вътре проверяваха лист по лист и изречение по изречение дали е спазен „канонът“ и изискванията за кандидатстване. И веднага възниква питането – работа ли му е точно на фонд „Земеделие“ да се занимава с попове, храмове, олтари, амвони и пр. Ама кое ли и в кой ли сектор у нас е нормално и е по правилата. По-логично е фондът „Земеделие“ да регулира и контролира борбата с градушките например, а не храмовете – ама, да оставим нещата така, както са.

146_4695_r1

517_1737

10 от кандидатстващите за пари по спомената „мярка“ са от Дупнишката духовна околия, гордо отбелязва архиерейсикят наместник на града отец Георги Паликарски. Знае ги наизуст, може би е чел всеки проект и е запомнил всичко, нали става въпрос за пари, трябва да се работи прецизно. Най-сериозна нужда от средства имали черквите „Св. Никола“ в Сапарева баня и „Св. Теодор Тирон“ край гр. Бобошево. За втория храм през 2012 год. лично тогавашният американски посланик Джеймс Уорлик връчи на място на бобошевци чек за субсидия от 38 790 долара, отпуснати от Държавният департамент на САЩ. „Откраднаха всичко, брат“, тъжно заключава 4 години по-късно отец Паликарски, осветил край отломките на „Св.Теодор“ US доларите. Сега ще кандидатстват и по фонд „Земеделие“. Ако се преборят, дали пак…

kn - poopatЗа средства кандидатстват и храма в Смочево – „Св. Пророк Илия“, в гр. Рила – „Св. Николай Мирликлийски Чудотворец“, пак в Бобошево – „Св. Атанасий“, в с. Големо село – „Св. Троица“. Внимание – и Ресиловският манастир „Покров Богородичен“, който целият е в мрамор, има най-скъпото оборудване и обзавеждане. Но и монахините начело с игуменката Мелания почват да разбират от проекти. Та и те – щели да правят ограда на обителта. Абе, дали покрай тая ограда някой адвокат, техник, просто консултант няма да се изяви в реализацията на парите. В Бобов дол – „Св. Николай Мирликлийски Чудотворец“, в Кочериново – храм  „Рождество Богородично“. Отново внимание – Рилският манастир също кандидатства за подмяна дъските на доксите /чардаците/, които са над 150-годишни. Общият размер на заявената финансова помощ за 13-те проекта /освен Дупница и в Кюстендил три храма подготвили и внесли кандидатската документация/ е за 7 980 729 лв., а общо за цялата страна подадените проекти са 348, на стойност близо 210 млн. лв.

186_8696_3

475_7567_2По църковния устав и наложената практика свещеникът е всеовластен повелител и разпоредител на имуществото, бюджета, даренията, постъпленията, субсидии и на всякакви парични жестове, откъдето и да дойдат те. Да се сещаме ли какво ще стане и с проектите по фонд „Земеделие“. Поповете ще избират кой да ремонтира, изпълнителя де, поръчките и доставките. Никой не може да им каже нещо по въпроса. Ако това не е корупционна „предпоставка“ – какво е. Пък карали джипове поповете, купуват си копринени раса от Гърция на 800-1000 евро, любовници и т.н. Отец Паликарски и маймуна беше сдобил, разкарваше я на предната седалка на джипа си. „В Канада свещениците имат по 4 коли, ние – зорлем по една стара“, обобщава социалната проблематика на свещеничеството отецът. Но сега сме сме се захванали по 13-те проекта за храмове в Кюстендилско. За близо 8 мил. лева. Кой ще ги контролира, какво изобщо ще стане. Ясно е, че храмовете пак ще си останат в плачевното състояние /без Релисовския манастир – разбира се/. И ако парите не се усвоят по предназначение, то да привикат поповете във фонд „Земеделие“. Да им дадат по една мотика, да определят терен и обект и да ги пуснат да копаят. Тогава по съответната мярка могат да вземат е евросубсидия. Да я заработят – Господ ще им помага.

Юг News

Втората употреба

Втората употреба

192_9203_3Четирима съветника от Дупница алармират с докладна общината да се помага на автобизнеса и за търговията с автомобили на територията на града и за оцеляването на петдесетината автокъщи от двете страни на гл. път Е-79 на изхода за София при с. Пиперево. В мотивите си изтъкват това, че след пускането на Лот2 на АМ „Струма“ през октомври 2015 год. трафикът по главен път Е-79 намалял, затова се констатира спад с около 40% на хората, посещаващи площадките с изложени за продан коли. Четиримата предлагат общината да помогне на дупнишкия автобизнес, като организира и плати за реклама. Трябва да се поставят билбордове около АМ „Струма“, указващи мястото на автокъщите в Дупница и как да се стигне до тях. Общината да поиска разрешение пред агенция Пътна инфраструктура за поставяне на табела, насочваща за Дупница до табелата за село Дрен на аутобана при северното отклонение за града в посока Благоевград-София. И т.н.

193_9327

418_1829

192_9205_2_r1Шефът на местното сдружение на автотърговците „Дупница ауто“ Вергил Кацов обаче не приема за достоверни фиксираните 40% отлив на посещаващите автокъщите в града след пускането на „Струма“. Клиентите според него не намаляват. Намаляват посетителите, тия които само „зяпат“, влизат по автостановете за разнообразие, пътувайки по международния път. Такива наистина са намалели. Но те само пречат. Бизнесът с коли втора употреба си върви. По около 1 200 автомобила се продават на месец по автокъщите в Дупница, обяви Кацов. По около 100-120 автовоза месечно докарват коли на старо – по 10 всеки, най-вече от Италия и Апенините. Тези возила не се задържат дълго, продават се, казва той. Идват клиенти от цялата страна, както и от Македония, дори и от Гърция. „Колата не е стока, която се купува спонтанно от преминаващия турист – както да си купиш кило череши от крайпътната сергия например. Да купиш кола, се планира предварително, ползва се информация на сайта на сдружението, нещата се договарят, като клиентът поставя своите условия, иска конкретен модел, пазари се за цената, за отстъпки. И т.н. Никъде в Европа на магистралите няма автокъщи, те са в други зони – както е и в Дупница. Това е автопазар. Няма празно място по автокъщите в Дупница, всяка клетка е заета. Нещата не зависят от магистралата“, категоричен е шефът на „Дупница ауто“. Иначе според Кацов идеята общината да организира специална реклама на автокъщите е добра и е добре да се реализира.

151_5161

175_7513Не може да не му се вярва на Кацов – не защото е шеф на сдружението на местните автотърговци, политик и доскорошен общински съветник. А защото и с просто око се вижда, че денонощно автовозите стоварват стотици стари возила – какви ли не форми, модели, модификации, версии и пр. И линейки и ванове, и лодки, яхти, се стоварят. И нови автокъщи отварят, които стигат почти до с. Дяково – на 7-8 километра. Ясно е, че автотърговците печелят добре от „втората употреба“. Иначе защо ще докарват и докарват изхвърлените по западните автооказиони коли. Не ги притесни и показна акция на антимафиотите и ДАНС наскоро, когато /уж/ бяха разкрити сериозни нарушения на правилата по вкарването, регистрирането и облагането и одъначаването на колите по автокъщите в Дупница. Разследването досега не е обявило нищо конкретно по случая. Не само че няма затворена автокъща, а всяко място в тях, а те /автокъщите/ в града са около 75, е заето, категоричен е Кацов. Какво е обяснението. Ами – във втората употреба. Целият ни живот е втора употреба, така сме от 25-30 години. И през следващите 25-30 години ще караме „втора употреба“. И не само с колите е така. За тоалетите да не говорим. Ако се окажете наблизо до комплекса „Манията“, ще настръхнете от стълпотворението там, особено в дните петък-събота. И считани за достолепни и заможни особи, особено сред жените, се обзавеждат от рафтовете на „Манията“. Адвокатка подменила изцяло гардероба си по тази система. „Втора употреба, но първо кочество“, изписали търговците на магазинче за дрехи „втора употреба“. И украсата по коледната ни елха на площада се повтаря с миналогодишната, орнаментите по нея са вече използвани. Така е с надписите и символите на събори и празненства по места – реквизитът е един и същ от години. И техниката на Гергьовденския парад са втора употреба, личи си пръсната заради парадността боя по тях. Да пропуснем парада. В ежедневието – рейсове и мотрисите „Дезиро“ по БДЖ – рециклирани. Прибори, мобилна техника, електроника – „взех го от втората употреба“, битува сред съвременния българин. Съпруга /съпруг/ – втора употреба, като много често разменените половинки се познават, близки са си, целият град знае каква комбинация са разиграли. X и У се разделили, H и Z – също. След това X и Z заживяват заедно, без брак, а и У и H – и те така. Втора употреба, но първо качество.
А животът е единствен и последен. Без втори употреби.

187_8778

Вергил Кацов, шеф на сдружението „Дупница ауто“

Юг News

Библиотекарите терапевти

Библиотекарите терапевти

kn knigkka

OLYMPUS DIGITAL CAMERAБиблиотерапията се въвежда като част от услугите и подхода към читателя в кюстендилската библиотека „Емануил Попдимитров“, каза директорът на звеното София Пейчева. 12 специалисти от екипа са минали в края на май т.г. специално обучение като библиотерапевти.  В продължение на 30 часа усвоявали конкретни умения да извършват личностна диагностика по двумерна система – да провеждат диагностично интервю, да изготвят библиорецептурници, да прилагат конкретни библиотерапветични техники и т.н. Трима от тях са изразили готовност да се включат в непосредствена работа и „контакт“ с читатели и ползватели на услугата – още веднага. Целта е хора в стрес или с прекомерна по различни причини емоционалност, обременени от тежкото ежедневие или с професионална пренатовареност, с лични проблеми и минали през различни житейски ситуации, да потърсят съвет от библиотекаря, който да го насочи към съответен автор, издание, литература, която може да му е от полза. Или – влизайки в залата, читателят да получи консултация по изписаното на физиономията му – „от какво имам нужда като прочит“, „какво ми се чете“, едва ли не.

443_4311

146_4652
Много деликатна и фина работа и дано да се окаже по силите и желанията на рутинираните ни библиотекарки. Които са ленивички, не пращат от интелект /с малки изключения/, а по психологическите дисциплини и казуси май хич ги няма. Та нали по Нова година същата библиотека се похвали с редовен читател /радиожурналистаката Катя Кашукеева/, която зае предно място по брой прочетени книги за 2015-а за страната и като награда ходи до Брюксел. Да се чудиш що за въображение има тази читателка, та поглъща всичко, всякакви автори и четива – от мемоарите до авангардни текстове, които изискват технологични умения. Но това е друго.

Êí - Ñ ïðî÷åòåíè 340 êíèãè çà ì.ã. ðàäèîæóðíàëèñòúò îò Êþñòåíäèë Êàòÿ Êàøóêååâà ùå ïúòóâà çà Áðþêñåë êàòî ïðèçüîð /âòîðî ìÿñòî/ â íàöèîíàëíàòà êàìïàíèÿ çà íàé-àêòèâåí ÷èòàòåë íà 2015 ãîä., îò÷åòåí â ïåòúê. Ñíèìêà - èçïðàùà Êèðèë ÔÀËÈÍ

Такова нещо като библиотерапия се прави в много страни и не е отскоро, отбеляза библиотечната шефка Пейчева. Действително – още по време на Първата световна война имало грамотни и тънки психолози хора във почти всяка военна част, които вадели и препоръчвали на ранени, травмирани, лабилни пр. войници на фронтовата линия, какво да четат и каква словестност да ползват. Е, та не сме ли травмирани и стресирани в сегашно време с тая безпътица и ежедневен битов и надбитов травматизъм. Затова библиотерапевтът е нещо за 100% адмирации. Друг е въпросът доколко ще сработи на местно ниво, като се знае, че четящите по принцип са малко. Говоря за тия, които са извън показните кампании „Чети с мен“, „Да четем заедно“, „Библиотека на колела“ и т.н. Камо ли ситуации библиотекарят да дочака някой, на който да му личи какво му се чете и да припне /библиотекарят/ към стелажа с най-подходящото заглавие. Или – като види разстроената физиономия на тотално разстроен читател, да го терапевтира, да му даде нещо подходящо, с което – още докато слиза по стълбите на библиотеката, човекът да усети ефекта от четивото в ръце. Нещо като при излизане от аптеката. Пейчева каза, че библиотеката ще си взаимодейства с други институции – училища и образователни звена, с бюрото по труда, с ресурсни центрове и др., с които да разработят конкретна програма за прилагането на библиотерапията. Такива читатели трябва сами да повярват, да осъзнаят ползата от тази услуга и сами да потърсят читалнята или специалиста библиотекар, а не обратното – библиотеката да натрапва услугата.

180_8046_2443_4364
Кюстендилсата библиотека все още е в началото на библиотерапията, признават от звеното. Далеч напред – от една година преди тях, са колегите им от библиотеката в Стара Загора. Да им пожелаем успех!

Юг News