Шопите не са виновни
Най-остро осъждаме спекулациите, с които се оспорва националната идентичност на българите в Сърбия и се създава изкуствена етническа граница със сънародниците ни в Родината. Това се казва в открито писмо до президента на Сърбия Александър Вучич, омбудсмана на Сърбия Зоран Пашалич, до Делегация на Съвета на Европа – Белград, Мисията на ОССЕ – Белград до посолства на страните членки на Европейския съюз в Белград, на сънародниите ни от Запданите покрайнини чрез Културноинформационния център в Босилеград, сдружения, неправителствени организации, активисти.
Зачестилите опити за популяризиране на т.нар „шопска нация“ в районите, в които традиционно живеят българи, изнасяне на неверни исторически факти и създаване на изкуствени разделения, е в противоречие с разпоредбите и духа на Конституцията на Република Сърбия и законите, които защитават правата на националните малцинства. Изразяваме загрижеността си, че в поредица от телевизионни предавания и медийни съдържания за шопите и т.нар „шопска нация“ по редица медии „Кои са шопите и как са станали част от нашия народ“, представяне на книги, в изложби, изявления на официални лица и др., в сръбската общественост се популяризират някакви квазинаучни теории, които противоречат на научно установените факти и застрашават националната идентичност и правата на българите в Република Сърбия. Ние сме особено обезпокоени, че Народната библиотека „Христо Ботев” в Босилеград като издател, Община Босилеград и Националният съвет на българското национално малцинство финансираха издаването на „Книга за Босилеград – бележки от миналото” от автор Иван Митич и се включиха в кампанията за популяризиране на „шопската нация“, пише в писмото. „То преди 100 години не се е говорело и за македонска нация, амо виждаме днес как нещката придобиват гротескна форма. Така, че – „шопска нация“, възмущава се и историкът доц. д-р Ангел Джонев, автор на книги и публикации, свързани с драмата и миналото и настощето на сънароднициет от Западните покрайнини.
Шопите са си шопи. Те не са виновни в нищо и са достойна етнографска, диалектна и фолклорна важна област на България. Само да споменем Елин Пелин. Или Антон Страшимиров с неговия роман „Вихър. С шопите към Цариград“. Какво са виновни и „защо ги закачат“ щопите.тъпнитеу са по Сръбско. Брутално откъдето и да го гледаш и мислиш. Ама, това си е Сърбия. Не става с тях.

Вкукерианчване
С кукерски игри и огньове тази вечер – 13 януари, в кюстендилдското с. Пиперков чифлик гонят злото. Празникът се прави за осми път и събира стотици от целия район. Продължава с часове. Организатори на „Сурвакарски огън“ са кукерската група в Пиперков чифлик и местното читалище.Участват групи и състави от Кюстендилско, лауреати на фистивали в страната. Според традицията съществена роля има пречистващата сила на огъня. Основната функция на кукерските игри е за пречистване и ново начало настъпващо с идващата година. Начало, което да донесе здраве и плодородие, предпазване на засетите вече посеви и потомства на човека от природни бедствия и зли сили, както и да дадат по-голяма живителна сила на земята. „Колкото по-силен и висок е огънят, толкова по-надалеч се гони злото. И колкото по-силен е знукът от кукерските игри, толкова повече злото бяга“, мотивира нещата кметът на Пиперков чифлик Христо Христов
Хубаво – огнаве. Думкане. Ама то вече май не остана село ли празник без кукери. Пълно вкукерианчване. А изследователи и етнографи казнат, че кукерството не е характерно за Кюстендилско. Кой ги пита. На Игнажден – кукери. На 1 януари – кукери. На 13 ануяари – пак. Следват фестивал след фестивал. И в Кюстендил – дажмалджийски форум предстои. И взеха някои да подхвърлят, че Пернишко взело да завижда. Дори се канело да заведе дело за патента си. Че празникът „Сурва“ е техен и само техен. В дупнишкото с.Джерман лани настръхнаха, след като техният кукерски фестивал беше дублиран по същото време и насред Кюстендил /на 10 фенруари 2024-а/. Сега парите не се спират, технологиите са напред, желанието да се извявяваш като мъжествен, силен и … така де. И ето ти кукерство. От момченца на годинка се почва. Лум-лум-лум-лум…

ВМРО-истът Г.Петров
Малко българи отдали почит на Мара Бунева в центъра на Скопие, което се случва за пръв път като присъствие, каза областният лидер на ВМРО в Кюстендил Георги Петров. Той самият имал забрана да влиза в Северна Македония за две години след посещение в македонската столица за поклонение пред гроба на Гоце Делчев преди повече от година, но успял да стигне до Скопие. На 13 януари 1928 година, на Каменния мост над река Вардар, в центъра на Скопие родената в Тетово българка Мара Бунева разстрелва сръбския управник Велимир Прелич, наричан Касапина. Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Студентския процес срещу дейците на Македонската младежка тайна организация. За което Бунева го разсрелва, а след това се опатва да се самоубие. Почти всяка година на мястото българия отсам и оттатък гранизата и отдават почит, като обикновено това съпътствано с инциденти, с проблеми с органите на реда. Беше отслужена панахида в църквата „Св. Димитър „и положени цветя на паметната плоча на кея на р. Вардар, където преди 97 г. великата българка извършва своя подвиг.
„Малко, много малко хора. Десетина местни, от Скопие, и аз – единствен като политическо лице“, сподели на връщане от Северна Македония лидерът на ВМРО в Кюстендил. Брал ядове със самото пътуване, на спускане под Деве баир се завъртял два пъти с колата си. Но стигнал. Абе, ВМРО-ист. Осея Кюстендилско с паметни плочи и знакове, свързани с воеводската кауза. Съветник е за пореден мандат. Е, не стана депутат, ама неизменно оглавява листата за 10 МИР и плакатите му надничат отвсякъде. Активист.А за Скопие – малцина биха тръгнали. При забрана, в отвратиелния зимен ден, и сам!

​Гольовец пред законите
Районният съд в Кюстендил постанови мярка за неотклонение „домашен арест“ за 69-годишния Стоян Игов, чиито безстопанствени коне причиниха ПТП на пътя при с.Ябълково, при което загина 18-годишната Андреа, а две други момичета бяпа ранени. Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил.Окръжна прокуратура беше внесла искане за вземане на най- тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“, но в съдебната зала обвинителят пледира за по-лека мярка за неотклонение, предвид влошеното здравословно състояние на обвиняемия и фактът, че се е явил вчера доброволно пред следователя. Ей, гоя момент се обсъжда оживено и от самиет магистрати. Кое е наложило в залата да има нова „прокурорска постановка“… Защитата пледира за мярка „парична гаранция“ или „подписка“, като посочи, че срещу подзащитния му не се водят други досъдебни производства и няма опасност да се укрие. Налице е и реална опасност същият да извърши друго престъпление, предвид завишената степен на обществена опасност на осъщественото деяние, пише в определението. Обвинението срещу Игов е за престъпление по чл. 325в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, който предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 5 години и глоба до 10 000 лв.
Игов е от известна ромска фамилия в Кюстендил – Гольовците. Излежавал е ефективна присъда, заедно с други представители на семейството. От години се занимава с фермерсто – коне и крави, непосредствено до пътя Кюстендил-Ябълково и за София. И никой не го закачаше и проверяваше. Сега, като го водеха към съдебната зала, приличаше на потомък на Йов, като излязъл от библейска притча. С изразителна бяла брада, с перчик, както си е от десетилетия. И много много не му пука. От какво да му пука. Гольовец пред законите – изглежда като с предрешен финал. Може да се отърве с някаква символична глоба. Която „може вече да я е платил“, подмятат кюстендилци…

Смут в Бобошевско
В Бобошевско недоволството нараства заради готвен център за бежанци момчета – предложението е спуснато централно, като за целта ще се ремонтира бившото училище в с.Сопово, казаха общинари. Утре, петък, по казуса ще заседава извънредно Общинският съвет в Бобошево. Писмото до местната управа дошло преди две седмици, като подробности ще бъдат обявени на заседанието на съветниците. Все пак местните коментират, че в бъдещия център ще бъдат настанени момчета от Сирия, до 18-годишни, като ще им бъдат създадени всички условия за пребиваване и обучение, ако искат да учат.“Те са воювали по фронтовете, обиграни са. Това са си войници. Щеу искат българско гражданство, ще могат за гласуват – мани-мани! Ще се възползват от Шенгена, нали сме в Шенген“, вайкат се бобошевци. Не се знае каква ще е позицията на 11-те общински съветници и дали те ще гласуват с „да“. Но недоволството сред хората е открито.
Откъде ли му дойде това на Бобошево на главата. Подозира се един хиперактивен депутат, който върви от село на село, от човек на човек, прави се на благодетел, а си е истински … помияр. Та той съдействал пред Общината да приеме бежанци в Сопово. Пък и ремонт ще има, ще паднат и пари! Сега съветниците са на ход! Дали ще съберат сили да кажат „не“? Това чакат в градчето, както и във всички села и селца – без изключение…

Простотии на Рибарци
400 бр. новогодишни календари, дарение от Столична голяма община за сънародниците ни в Босилеград и Цариброд, са спрени от сръбските митничари на пункта „Рибарци“, казаха босилеградчани. Това е пореден случай на задържани или за въпрепятствани материали и издания да стигнат до културния център в Босилеград. На 8 ноември 2023г, в деня на Западните покрайнини, четирима български граждани бяха спрени отново на границата, сред тях беше и бившият ни консул в Ниш Едвин Сугарев. Същия ден в КИЦ „Босилеград“ нахлуха хора надържавна сигурност конфискуваха доставените в ценръта неговата книга „Елегия за Краището“. Историята е позната и банална.
Дупничанинът Красимир Велиновски взел календарите от Общината в София, за да ги занесе на българските културни организации в Западните покрайнини. Той е спрян от сръбските гранични власти на КПП „Рибарци-Олтоманци“, задържан е за кратко време, след което е пуснат. Обяснението на сръбските власти е било, че съдържанието на календарите е „провокативно“. Акцентът в съдържанвието му е 140-годишнината от Съединението на България, което предстои през септември т.г. На каледарите е изобразен указът на княз Александър І Батенберг за Съединението. това се сторило на сръбките капепейци провокативно. Те също така, че календарите били твърде много и се пренасяли с цел търговия /Ти да видиш – при Югоембаргото през същия пункт минаваха хиляди тонове контрабандно гориво и никого не връщаха, с тупи и еприветки се караше!/. Календарите са върнати обратно. Те ще бъдат изпратени отново, но не наведнаж – на единичин партиди, като личен багаж, казаха наши сънародници оттатък границата, изхитрили се да се справят с всякакви зли сръбски митничари.За случая ще бъдат информирани българският посланик в Белград и консула ни в Ниш. И нищо – дотам! „Това да не ви е Шенген“, изрепчили се капепейците на Рибарци.
Добре го казва босилеградчанинът Сашо Деимитров. „Пълин простотии, с проттотии почнахме годината, с простотии изпратихме старата“. Ами – така си е. Връщани са тетрадки и моливчета за децата в Босоелград, учебни помагала, пластелини. Но и камбана, дарена от пловдивска фирма за босилеградското с.Паралово. Простията няма край. И злобата балканска – също.

Раваншът на Касиян

С решението на ВКС за регистриране на Правславна старостилна църква изграденият за последните 25 години манастир „Благовещение“ край кюстендилското с.Копиловци може да получи статут, казва епископ Касиян, започнал да строи светата обител през 2000 год., като е дарил и около 100 декара лична земя. Самият манастир е върху 10 декара засторена площ – нещо мащабно! Братята от „Благовещение“ са наричани в района старостилци – те не признават смяната на календара през 1968 год. и следват светогорския канон. Известни са и като земеделдски производители и фермери животновъди, имаха сергии за продажна на произведени от тях зеленчуци, мед, мблчни и месни продукти и в столицата. Преди две години тогавашният кмет на Кюстендил Петър Паунов издаде заповед за затваряне на манастира, защото нямал издаден акт-16. Беше спрян и токът им. Същевременно между монасите настана разрив – епископ Касиян беше отлъчен, избраха си нов игумен. Водеха се съдебни дела, които бившият имуге спечелил.
Това е добра крачка, казва дядо Касиян /удостоен е с епископски сан в Гърция/ за решението на ВКС. Не може да има монопол при църквите. И в една Русия, с такъв отявлен режим, има регистрирани няколок църкви, тълкува нещата той. Така, че – Касаян е пред реванш. Спечелил съдебвните дела, манастирът му може да бъде узаконен и регистриран в Православна старостилна църква. Това е животът му. При соца е бил по пещери в Земенско. После в Жабляно, докато полага първи камък на Благовещение при Копиловци! Достойно за епископа, който от година-две живее усамотен в къща в Копиловци. „Добре съм“, споделя епископът…

Кръстът
Стотици кюстендилци се стекоха край река Банщица за Богоявленския ретуал с ваденето на кръста. Сред тях бяха и кметът на Общината инж.Огнян Атанасов, областният управител инж.Александър Пандурски, депутати, граждани. В конкуренцията на 10 младежи кръста спаси 22-годишният Красимир Матеев, кюстендилец, но работи като коафьор в София. Празникът започна с архиерейска Света Литургия в катедралния храм „Свето Успение Богородично“, след което се състоя литийно шествие от храма до „Железния мост“, където Велбъждският епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит и архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия, заедно със свещеници, отслужи Велик водосвет.След като вдигна кръста и беше аплодиран от всички по брега на реката Красимир каза: „Всички живи и здрави!“ „Живи и здрави, момчета!“. Всичко е по канона. Християнския. Но – така е от десетилетия, защо да става в това бентче на реката. Препречено с изсипан от самосвал материал. Да се помисли за езеро, има други варианти. Да има плуване по студените води. Не – да се наведе най-бързият, и да вдигне символа за радост на всички. Догодина – на езеро, Та дори – на Дренов дол, на някое близко язовирче… Както е сега, ритуалът се омаловажава. А през 2007-ма кръстът се и изгуби по Банщица, още не намерен…
Разбира се – богоявленски ритуал беше организиран и при историческия Кадин мост /15в/ на река Струма при с.Невестино. Младежът Александър от селото извади хриситянския символ, конкурираха го двама смелчаци. Победителят беше премиран със 100 лева от Общината, по 50 лева – за неговите двама конкуренти. „Всички – живи и здрави!“

Пред Богоявление

Албанци припознаха джамията Ахмед бей в центъра на Кюстендил, която не е действаща, а е музеен обект, за да се молят в неделя по обяд, разказаха минувачи .Според директора на регионалния музей Валентин Дебочички това е прецедент . Досега не е било. В Кюстендил от десетилетия няма действаща джамия, двете – Ахмед бей и Фетих Мехмед, са паметник на културата и музейни обекти .Тримата албанци спрели до музейния обект Ахмед бей, експозицията в неделния ден е затворена, постлали килимче, събули се и започнаил да се молят, разказа очевидци. След минути се качили на мерцедес с албанска регистарция и заминали. Минувач се обадил на директора на регионалния музей Валентин Дебочички, който казва, че се опита да събере повече информация по случая. Но нещата не бива да се отминават с лека ръка и да се подценяват… Албанците вероятно първо са забелязали джамията Фетих Мехмед, която обяче цялата е окована в скелета, прилича на ракета преди изстрелване. И са отишли при Мехмед-а.
Почиващи преди години алабанци /щиптъри/ в санаторнокурортния комплекс в Кюстендил и при Чифте баня наемали специален апартамент, помещение, в близост и го ползвали за молитвена зала, разказват кюстендилци…
Така де! В града действаше мюсюлманско настоятелство – по едно време го оглавяваше шофьор на линейка, в последствие – бивш футболист, и бивш работник във „Винпром“. Сега не се знае кой го оглавява. От Мюсюлманското вероизповедание водиха дела да си върнат имоти в центъра на града и при къщата на Ильо войвода. Не успяха. Това, че трима албанци се молиха пред затворената Фетих Мехмед… дано да са случайни и туристи. Полицията и ДАНС да кажат.

Насъщният
Хлябът в Дупница поскъпна с 20% – търговци обясняват, че това е зарадии върнатия ДДС, досега ставката беше нулева. Както и поскъпването на тока, увеличението на минималната работна заплата и др.Вече няма хляб в града под 2 лева – независимо от марката, грамажа и доставките. В селата – още по. Нагоре са и закуските – банички, милинки и други. По 2,40 за баничка.
Така е в цяла България. Говори се за ново поскъпване до дни – до 40%. Хлебарите май още в първите минути са изкалкулирали поскъпването. А защо, като въведоха нулево ДДС за насъщния при КОВИД пандемията, поевтинямането не се състоя – просто. Същото стана и по заведенията и ресторантите. Където имаше ниски или нулеви ставки. Никой не е по-голям от хляба, е казал народът. Има, има е по-големи. Тия, дето вдигат с какъвто си искат процент. И се оказва, че и при хляба има картел. От раз вдигнаха, с горе-долу еднакви проценти. По уговорка сякаш. Ами качеството – от десетилетия не можеш улучи изпечен хляб, а разликата в разните марки и в боята. Каквато бэя сложат – типов, Добруджа, бал и пр. Ако ти поняса. Но без хляб българинът не може. Нащенецът има една максима – къща без хляб да не остава!