Без категория

Спасени евреи

Спасени евреи

 

74 години от спасяването на българските евреи отбелязаха в Кюстендил. Оттук е започнала акцията по предотвратяването депортацията на 48 хиляди живеещи в България евреи. Особен е приносът за това на кюстендилеца  Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание тогава – март 1943 г. Кметът на общината Петър Паунов и заместниците му Радмила Рангелова, Надя Каратова и Светослав Василев, представители на областната администрация, от обществени организация, от градския клуб на евреите „Шалом“, граждани поднесоха венци и цветя и сведоха глави пред паметника на Димитър Пешев до пл. Велбъжд. Благодарение на Димитър Пешев и на сподвижниците му кюстендилците Иван Момчилов, Владимир Куртев, Асен Суйчмезов и Петър Михалев 48 000 евреи са спасени от лагерите на смъртта – влаковете от България тръгнали празни. Спасяването им се дължи и на Българската православна църква, на българската интелигенция, на митрополитите Кирил и Стефан, на редица знайни и незнайни достойни държавници, политици, творци и интелектуалци, оказали с участието в събитията през 1943 година решаваща роля за историческия акт – спирането на депортацията. Все още живите свидетели на тези драматични дни и часове от март 1943-а не могат да говорят без вълнение и без да се просълзят. Така беше и днес.

Това е по официалните писания за годишнината и алабалистики. Цитират се постоянно излезли „проучвания“, като „Човекът, който спря Хитлер“ на Габриеле Нисим примерно. И анотации за нея. „Книгата представя драматичната и неполучила признание история на един герой от нашия век – човекът, който предизвика Хитлер да спаси 48 000 български евреи, преследван от комунистите, съден и обвинен в антисемитизъм и забравен от всички“. Стига публицистика – не са минали и 100 години от тия събития, има стотици живи свидетели. Как точно е станало – разни самодоволни автори, историци и „изследователи“ да го установят и да го кажат, не да шикалкавят. Димитър Пешев, Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев. Сигурно имат живи наследници, да ги открият и поканят, те да разкажат каквото знаят. Що за спасение е това на евреите от България. Спрели сме били Хитлер, Кюстендил го е спрял. 1943-а, две години преди капитулацията на Германия. Дай, боже да е така. Ама да се каже едно към едно. Вярно ли е, защо е вярно. Венците и китките пред горе-долу сполучливия паметник на Пешев в Кюстендил не казват нищо. Родната му къща отдавна е съборена, тази, пред която стават разни церемонии март и по други поводи няма нищо общо…

Юг News

Жените и съдбата

Жените и съдбата

 

Омбудсманът Мая Манолова дойде в Кюстендил, за да поздрави жените и персонала от дома за хора с физически увреждания „Ильо войвода“ по случай 8 март. Тя не криеше вълнението си, изрази възхищението си пред тези сполетени от съдбата жени, които си остават нежни и силни докрай. Някои така ощетени от съдбата дами, както ги нарече в приветствието си областният шеф Йордан Татарски, четоха сви стихове. Удивително. На инвалидна количка са немалко от тях. Но не се предават. И са щедри на пожелания. „Какъвто и пост да заемете в държавата, госпожо Манолова, си останете все такава хубава и чаровна жена“, отвърнаха и събраните в залата за срещи в комплекса. Омбудсманът беше на откриването на фотоизложбата „Отвъд невидимото” в дома, в който са настанени и живеят около 100 души, а 52 от тях са жени. Изложбата е от фотокомпозиции на Мартин Петров, който е на инвалидна количка и сам снима приятелите си от дома. Произведения има и на приложничката Теодора Сърбинска, изкуствоведа Мая Таскова, библиотекарката Мария Лепопелска, учителката Детелина Тихолова и журналистката Виолета Атанасова. Експозицията съдържа портрети на жени с увреждания, които живеят в същия комплекс . Живеещите в социалния дом бяха подготвили музикално-поетична програма. „Благодаря за възможността да съм днес сред вас. Това е най-истинският начин да посрещна тази година празника, който толкова много обичам. Трудно е човек да изрази чувствата си, гледайки тази изложба и слушайки вашата програма”, каза Манолова. Която се просълзи, а и няколко жени от докараните и влезлите с чужда помощ също плачеха.

Съдбата. Извън комплекса „Ильо войвода“ на 8 март се вихреха всевъзможни празненства със 110% участие на жени. Нормално е. Скъпи тоалети, усмивки и прически, цветя и цветя, целувки с приятелки, с кавалера, с шефа работодател. Нека. Ама има нещо смущаващо в такова празнуване. Криза, беднотия, стагнация, избори – на всичкото отгоре. Статистиките вадят смущаващи цифри за безработица, за социалния контингент, който гладува, мизерства, едва оцелява. Тези поразвилнели се осмомартенки жени – откъде намират това самочувствие, самоувереност и тежкарлък. Без финес, благородство, чар. Просто повечето от така „засуканите“ жени имат излъчването на държанки. Някой им плаща – за всичко. Не го заслужават, но го притежават. Това не се връзва с празниците, не върви за 8 март. На който просто трябва да признаем, че жените са „такива, каквито са“. Държанка също е съдба. Истински или не, платени или не. Съдбата го определя – а не само за жените, но най-вече за тях .В дом „Ильо войвода“ най-добре знаят цената на всичко. Щом насълзиха дори омбудсмана.

 

Юг News

Вси звезди в Сапарева баня

Вси звезди в Сапарева баня

 

По време на срещата /предизборна/ ексминистър Николина Ангелкова заяви, че привличането на световноизвестни актьори в България е една индиректна и изключително важна реклама за страната. „С Антонио Бандерас бяхме в Сапарева баня, за да оглеждаме заедно с продуцентите места за снимки до края на годината, заради Гейзера“, обяви Ангелкова. Бившият министър на туризма завърши срещата с думите: „За да реализираме тези добри намерения, нека не забравяме, че на 26 март има избори. Важно е как ще се гласува. Важно е да правим разлика между обещанията, защото всички дават в момента, но трябва да знаем кои от тези обещания ще бъдат превърнати в реалните решения за България. Така че, не забравяйте на 26 март да гласувате с бюлетина номер 11!“  И от общината в Сапарева баня признаха,че Бандерас бил идвал, а после пратил екипа си да огледат по-детайлно терена. Това е то. То филм я снимат, я не, но нали са избори след няма и 20 дена. Защо да не го докараме Бандерас. И не само него. Вси звезди да докараме. Някога, при първите демократични /да ги наречем/ избори известният футболен национал и треньор от далечното минало д-р Стефан Божков, включен в една от листите, на среща в кюстендилския комплекс „Велбъжд“ каза, почти непринудено, че се познавал с Пеле. Та и Кралят на футбола влезе в предизборните ни битки тогава. Сега, но няма да има време, някоя от политическите сили, коалиции, сдружения и пр. може и с Анджелина Джоли да заиграе. Предизборно може всякак. Защо Ангелкова да не води Бандерас в Сапарева баня. И на кушията за Тодоровден това можеше да стане.

То е ясно – преди избори ни правят на маймуни и на невиждани балъци и наивници. Всичко се обещава.На Банско втори лифт и нов план за управление на НП „Пирин“. Същото и за Паничище и там искаха да правят над 60 км ски писти и лифт от Гейзера /така харесан от Бандерас/ до връх Кабул. На Рилското корито – възстановяване на Рилската железница. В Бобов дол на предишни кампании екскметицата Йорданка Каленичкова обещаваше и космодрум да прави на Разметаница и китайски да учат дечицата в школото на миньорския град. На места си спомнят по-скромни обещания. Във Ваксево например още се кръстят, спомняйки си как тогавашният външен министър Соломон Паси в кабинета на Сакскобургготски в местното читалище на предизборна среща през февруари 2003 год. обещаваше 2 евро за литър мляко от тукашните крави. „Ще ви го изкупуват в Гърция, влизаме в ЕС /това стана 2007 год/ и ще можете да го карате на гърците. Няма разни тукашни да ви мамят за по 50 стотинки за литър“, омайваше електората Пасито, както го прекръстиха от по-задните редици. Та тя се видя – и с млякото, и с космодрума при Бобов дол, и с Пеле, с Бандерас в Сапарева баня. Добре, че поредният вот, който вълнува все по малко и по-малко ударилия го на софри и празнувания българин, остават няма и 20 дена. Иначе ще вземе да дойде още някой голям – холивудска звезда или нещо повече от такава.

 

Юг News

Колко ще се празнува

Колко ще се празнува


 

Как можем да не се напразнуваме. 1 март – баба Марта, 3 март – официален Празник, 4 март – Тодоров ден. „Както миналата, така и тази година, много хора дойдоха за да гледат кушиите – около 2 000 зрители аплодираха победителите. Атракция, най-вече за малките зрители бяха няколко понита, доведени от собствениците им. Малчуганите имаха възможност да се качат на малките понита, за да се разходят или пък да си направят снимка за спомен. Евтим Димитров от Сапарева баня спечели кушиите. Той и неговият 8-годишен кон Мартин бяха най- бързи и заслужено се окичиха с венеца на победителя. Евтим участва не за първа година, но за първи път успява да спечели. В конските надбягвания участваха 9 коня, пишат местни сайтове. Конете се прибраха. Тук-таме имаше местни празнувания – като това в с. Николичевци например, където изкараха поп, омесиха погачи и зелници и правиха водосвет срещу „честите умирачки“. Помагало. Задава се най-неорганизирания празник – 8 март.  Жените, жените – толкова народ скъсва със задръжките и мярката. На 9 март сме спасили евреите – не е празник, но пак ще има официалности, слова, китки, пък и сядане. На 18 март ще се избира новата мис „Кюстендилска пролет“. То момите кандидатки вече дефилираха край пл. Велбъжд раздавайки точно 1000 знаменца на уважилите Деня на Освобождението. На 21 март е апогеят – най-хубавият /така би трябвало да бъде/ празник на Кюстендил. Водосвет на площада, пролетни послания от микрофоните и наздравици по софрите и запоите, които ще се завихрят на открито, по заведения и в домашна „среда“. На 25 е Благовещение /Благовец/, толкова християнски ден и празник. На 26 март – о-о, тогава са парламентарните избори, някои ще ликуват, други ще униват, но и едните и другите ще се разпият и ще мъдрят и будуват по нощите. На 27 март е денят на театъра – е, как да не се сетиш, актьорите, сцената. „Светът е сцена“ – кои са зрителите тогава! На 1 април е хуморът, шегата, за повечето българи – на лъжата. Но вече сме в другия месец, а през него има други маратони под мотото: „За мъка сме родени“.
Колоритно ченге – доста над 100 кг  на тегло, вече покойник, разказваше как около Гергьовден му се събрали 30 часа софри, пиене, обиколил няколко села при роднини, познати, движел с един раздрънкан „москвич“. Като се прибрал, спал 60 часа, само до тоалетната прескачал. Преди няколко дни кюстендилец финансист по професия, се оплака, че 36 часа „жулил“ – пил, без да спира, и до две кръчми в Македония прескочил. Не се и сеща да поспи. А за 8 март има да уважи „коскоджамити колежки“. Ще ги целува, две контри ще тегли сутринта – пил не пил, какво спиране. Е, как се издържа. Като всичко все нас чака – няма значение кое се празнува, а колко се празнува. „За мъката сме родени“.

 

Юг News

Стигат ми тия награди

Стигат ми тия награди

Доскорошният полицейски шеф в Перник Валентин Бучински демонстративно изхвърли всичките си ордени и отличия пред централата на МВР. Той говори за политически реваншизъм в министерството и как е бил освободен, докато е бил в болница. Половин месец след назначаването на служебното правителство разбрал, че се готви отстраняването му. На 15 февруари при него отиват двама от съветниците на служебния министър на вътрешните работи. Казват му, че срещу него има множество сигнали и те са длъжни да извършат проверка. „Предлагали са на колеги да пишат срещу мене. Колегите, които ми го докладваха това нещо, заявиха, че са отказали да пишат такива неща”, разказва Валентин Бучински пред Нова телевизия. „Не желая и никога повече няма да се върна в МВР. Това бяха моите награди за моя професионализъм. Министерството не желае в него да служат хора, които са професионалисти. Важно е да имаме политически назначения. Само те се ценят на днешно време. Обиден и омерзен съм”, казва старши комисар Валентин Бучински.
Хайде сега – коe от шефските назначения в МВР не е политическо. А пък полицията, армията и др. били деполитизирани. На най. Бучински ли не го знае или който и да от колегите му начело на 28-те областни дирекции на полицията.Не му издържаха нервите – просто. Постъпката му би била достойна за уважение, ако не беше резултат и реакция на неговата себичност и прекомерно личното му възприемане на всичко. Но нека каже нещо и за самите награди. Как ги дават в МВР. За професионализъм или за послушание. Нагласени неща колкото искаш: 5 дни отпуск към полагаемия му се на съответния униформен за еди какво си при годишния отчет на дейността на дирекцията, проявил „висока степен на отговорност и профисионализъм“. За ченгетата най-важното е кариеризмът, издигането, растенето по чин и служебна позиция. Няма какво да се лъжем.  Другото е „ала-бала“. Не говорим конкретно за Бучински. „Така го акъла учил, така го прави“, има един лаф по Югозапада за конкретния случай.
Нещата са несравними. И все пак – наскоро и поетът драматург Стефан Цанев отказа да приеме наградата „Златен век“, най-високото отличие на Министерство на културата. Писателят заяви своето решение чрез открито писмо до Вежди Рашидов, изпратено до „Площад Славейков“. Причината за отказа на Цанев е друг скорошен носител на ордена – Димитър Иванов, бивш шеф в Шесто управление на Държавна сигурност, чийто основен предмет на дейност е било шпионирането и доносниченето за хора от културата. Винаги е вълнуващо някой да откаже награда – за това ли дето служим и работим да ни награждават. Големи умове, гении и таланти, писатели и учени са отказвали дори Нобеловата награда /Жан Пол Сартр – присъдена му за цялостното му творчество през 1964 година, но я отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Полицаите едва ли са чели Сартър. Но Ботев – не е за вярване да не са го чували: „Но стига ми тая награда /не награди и ордени!/ Да каже нявга народът – умря сиромах за правда, за правда и …“

 

Юг News

Защо да е баба Баба Марта

 Защо да е баба Баба Марта

 

Толкова емоции, пожелания, усмивки и жестове носел тоя 1 март на българите – уникалният ден на мартениците. И най сериозните проучвания доказват, че само при нас го имало тоя символ. Малко търпение. Мартеницата е символ на здраве, дълголетие, плодовитост и изобилие. Изработва се от преплетен памучен или вълнен червен и бял конец, които задължително се усукват наляво. Червеното е цвят на жизненост, сила, здраве и любов. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи късмет. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бяла е празничната рокля на булката, светците и ангелите също са облечени в бели одежди. В Софийско и Мелнишко синият и зеленият цвят също са често използвани за направата на мартеници. Първият е олицетворение на небето, а вторият на земята. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено и мрачно, а когато е радостна – топло и слънчево. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче. Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били запленени от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. По традиция жертвената клада трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова – пак на места, където са живели или живеят българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ – на наследниците на тракийските земи.

Та така – защо да е баба Баба Марта .На 1 март, на първото число в пролетния месец. Нещо бърка народният гений. Па и „бързала и мартеници вързала“. Глупости. Колко време трябва да мине, за да я отбабосаме. Добре, че децата са си деца и кичат вече почти всяко дърво в червено-бяло, а от Айтос спретнаха и 7-километрова мартеница. Нека Бабата я върже – друг път.

 

 

Йг News

Софиянец и на снимка

Софиянец и на снимка

 

Софиянци, които през почивните и празничните дни са на балнеотуризъм в Сапарева баня, пестят от нощувки, като вечер се прибират в столицата, защото им излиза по-евтино, отколкото да вземат хотел в курорта, коментират разочаровани собственици на обекти и бази в градчето. Дори и в нискотарифните къщи за гости вече се оплакват, че посетителите им намаляват. Така е след като в края на 2015 год. беше пусната автомагистрала „Струма“ до Дупница и Благоевград. Столичани стигат за около час до Сапарева баня по аутобана до Дупница, а след това по добре поддържания път Дупница-Самоков – за около 20 лева за гориво. Докато двойна стая в Сапарейро, както местните наричат града си, е 50-60 лева. Едно семейство ще плати около и над 100 лева. Така софиянци пътуват заради минералната вода и басейните, които работят и по средата на зимата – 103-градусовата вода изстива по естествен начин до 35-36 градуса, къпането става и под снежинките. Но не нощуват.
В БНА времената по поделенията имаше един войнишки лаф. „Софиянец и на снимка да го видиш – бий му шамара“. Столичаните клинчеха по казарменото време при носенето на наряд, та знае ли се. Клинчат от всичко. Ето и сега вървят някакви усукани“дебати“ за поскъпване цената на водата в столицата. И занимават цялата нация с един локален по същността си проблем. „Предложението за поскъпване с 18 на сто бе върнато на работната група, която трябва да го преразгледа в тридневен срок, след това Комисията за енергийно и водно регулиране ще вземе решение за цената на закрито заседание“, пишат сайтове. Сега па и закрито заседание. Вдигайте я, кажете я каква е цената на чешмяната вода в столицата. София пие рилска вода, да я плаща повече. И само водата ли. Организацията на движението по пътища и магистрали се мисли и променя така, че да е угодна на столичаните. Застанете на Черния кос в петък или в неделя вечер. „Закарах дъщеря си в студенсткия град, имаше изпит. Привечер в неделя. Изненадващо заваля сняг. Настаних момието и си тръгнах към Кюстендил по автомагистрала „Струма“ през Дупница. По моето направление – към Перник-Дупница не беше почистен и 1 сантиметър, за прибиращите се софиянци по отсрещното платно се чистеше до асфалт“, отбелязва инженер кюстендилец. В София безработицата е най-ниска, средната работна заплата – най-висока. Впрочем софиянци не са на едната заплата, докарват по „хиляди начини“ нещо допълнително. Да оставим това – нравът и манталитетът им са кофти. То стопроцентовите софиянци я имат 10-15%, я не, всички са пришълци от лровинцията. Ама това е друга тема. Умрат да гостуват на някого по провинцията, да ги срещат и да им деверуват от-до. Ако на провинциалист обаче му се наложи да иде в София по делова работа, на доктор /не дай, боже/, просто му се налага нещо – няма ги, крият се, заети са. Това с натрисането и гостуването да ги срещат и посрещат го правят лятото, когато са при „приятели“ по морето, зимата – при техни хора в Банско, по Пампорово. Обратната симпатия, толерансът и елементарна куртоазия ги няма. Абе, „софиянец и на снимка….“ По Дупнишко има и още по-верен лаф: „Куче кост да ти не носи по тая София“.

 

Юг News
:

Половината стъпка

Половината стъпка


И кюстендилци, известни с дзифтарлъка, злобарството и притворство, седяха пред телевизорите в предпонеделнишката нощ, за да гледат „Оскар“-те. Щото техен съгражданин Теодор /Теди – не Тео/ Ушев беше номиниран с неговата и на Георги Господинов „Сляпата Вайша“ в категорията къса анимация. Не би! Нашият художник, компютърен дизайнер и световно известен вече аниматор не взе статуетката. Някои от съгражданите му видимо останаха доволни от това – напълно по нашенски.
Но и всякакъв обективен подход и анализ показва, че Теди Ушев не е за „Оскар“. Тая Вайша не е нещо ново, свежо, и за него не е от новите неща – нито пък е нещо кой-знае колко оригинално. В жанра конкуренцията е безмилостна. Изобщо късите, кратките жанрове са супержанровете и там е адски трудно. Пък и не го „тикаме“ ние, а Канада, където от 15-ина години Ушев се подвизава и живее /в Монреал/. Но това няма пряка връзка с присъждането на „Оскар“-те и не то го лиши от приза. Просто още не е станал на това ниво. Ще чака. Тази половин стъпка, която не му достигна – дано да го амбицира. Да става все по-оригинален, не е нужно да прави филм след филм, както сам се похвали от червения килим преди шоуто с раздаванията. Да прави силни филми – като за „Оскар“-и, не един след друг.
Но – още за половината стъпка до върха. За пореден път не я извървяхме, а що предварителен шум се вдигна. Да напомняме ли за първия ни космонавт Георги Иванов, който още не беше се скачил със станцията „МИР“ с командира си Николай Рукавишников, а и не можаха изобщо да се скачат, тогавашните соцежедневници обаче бяха отпечатали предварително броевете си с умопомрачителни челни заглавия от първа на полета на първия българин . После се наложи да ги изземват и претопяват. Добре, че при оная система това не беше толкова трудно. Или за цирковете около избора на нов шеф на ООН, където отиграхме най-неудачния вариант Ирина Бокова срещу Кристалина Георгиева и накрая цял свят ни се чуди що за държава и що за нация сме. Повечето българи си спомнят провала на боркинята Станка Златева на финала на Олмиадата в Пекин, когато от 100% сигурен медалист тя се провали срамно и с гръм и трясък, а на сантиметри от тепиха, на който тряваше да смачка съперничката си, беше се инсталирал държавният ни глава по това време Георги Първанов. Чий го търсеше той там до тепиха в точно тия минути. И пак половината крачка не беше направена. А с шума, който вдигаме предварително, тя става крачка и половина. Какъв „Оскар“ тогава.

Юг News

Огънят

Огънят
Сирни Заговезни е и по Нашенско лумват огньове. С какви ли не поверия и наричания – колкото е по-висок огънят, толкова ще са високи и житата и плодородието и на такава високичина няма да стига сланата. И пр. и пр. Сега само тук-там засветиха купчини, в с.Ресилово им казват колиби. За поредна година в Ресилово правът нещо като възстановка на обичая „Прошка и Сирни Заговезни. Със запалена смрика, разрешена от огроските – разбира се, на стария площад, с аранжирана стая наблизо, в която младо семейство целува ръка на възрастните родители – мани-мани! Веселие се вие цяла вечер на мегдана, хвали се кметицата Силвия Гладникова. И не пропуска да отбележи, че и общината в Сапарева бяна им споснорира веселието. Нещо такова правят и в с. Сапарево, не иска те са по-долни кметът Йордан Йорданов. За празника осигуряват фолклорна програма, баници и други традиционни за празника ястия, наздравици и черпене.
Хубаво, ама къде е тоя, истинсикят огън – нерижисиран и неспонсориран. Приготвян дни наред от децата – най-вече, които забравят и игрите, за да събират съчки и боклучки, за да ги припалят вечерта на Поклади. И са адски щастливи, като гледят, че този в съседния квартал или махала е по-мижав и не „хвърля искри“. И съседи от блоковете, които цяла година не са си проговорили – сега излизат навън, защото „виж какъв огън е станал“. И става непринудено, Истинско. Дори и във времената, когато паленето на гуми още не беше забранено и санкционирано – пак имаше непринудена емоция, с дни момчета и момичиета от едната улица се конкурираха с тази от съседната кой повече гуми ще натъркаля и припали. С риск и да пострадат – деца от кв.25 дръзнали преди двадесетина години да отмъкнат някоя и друга гума от двора на халето /сервиза/ не на кой да е, а на Петела. При жива охрана – самопожертвователно. Сега всеки е смръщен,, неприказлив, прирпян и дори зъл. И по селата е така и добре, че някоя пъргава кметица или по старателна читалищна деятелка събира умореното от скука, отчаяно от безпаричиеи болести, от ранни и ненепи смърти, които при нас са ежедневие. И огънят не става. Погледнето през терасата – няма.

Компютърът е виновен

Компютърът е виновен

 

Две служителки от изнесения офис на „Социално подпомагане“ са бити от ромки в кв. Изток, съобщи полицията, а докато тя го направи, новината беше обиколила града. Нападателките са на 19 г. и на 36 г., стана ясно по-късно. Изкарали по 24 часа арест, ама това изобщо не е важно в случая. Двете чиновнички са силно стресирани, имат одрасквания по лицето и дори обмислят, дали могат да се върнат на работните си места в нападнатия офис в гетото. Жените са удряни, имат външни белези и само намесата на служителите на полицейския участък в квартала /на 10 м. отсреща е участъкът – да уточним/ ги е спасила от по-сериозни наранявания. Това е четвъртият инцидент с агресивно поведение от страна на хора от ромския квартал, но до такава крайност – побой, не се беше стигало, казва шефът на “Социално подпомагане” – Кюстендил Бойко Шопов. Той надълго обяснява пред репортери как често спирал токът и това извадило от строя интернета в нападнатия офис. „А без интернет служителките ни няма как да влязат в системата и да обслужат дошлите за помощи граждани. Няма месец, в който да не им се е начислила помощта. Но, те искат всичко на секундата да става”, обобщава Шопов.
Правилно – компютърът е виновен. Какво разбират циганите, още по малко пък циганките, от интернет и онлайн процедури. Те си искат помощите. Сега ченгетата ще трябва да изкарат сводка по секунди как е спирал токът, кога е нямало интернет връзка, защото само 10 минути, преди да стане мелето, се появила връзката по нета, твърди Шопов. Ще се разбере кое как е било. Циганките, изобщо циганите, ще го отнесат като стой та гледай. Двете биткадижийки и на съд ще идат. Няма как. Като не са си изяснили какво нещо е живот и чиновник без компютър, и в затвора може да попаднат. Има и друго обаче .В колко случаи и ромите, а и българи, могат да свидетелстват как при напълно изрядни интернет връзки чиновниците – на общинско, на областно, на държавно ниво, си цъцкат нещо на монитора, редят пасианси, пишат си лични послания до приятелчета, до тоя и оня и хич не ги притеснява оня, дето се нерви пред гишето. Чатене, фейсбук, профили и пр. Кой кмет в областен град беше забранил на чиновниците си да чатят и да ровят по социалните мрежи – всеки случай не е Кюстендил. Затова дознанието да установи и какви са я вършили в офиса на „Социално подпомагане“ в гетото чиновничките, седейки пред компютъра. Има ток – няма ток. Те са пред компютъра. Който за всичко е виновен – и тия, които са пред него и нещо „цъцкат“, и тия, които си чакат социалните помощи, пуснати от чиновническата ръка в нета. Ще го отнесат циганите.

 

Юг News