„Христос Воскресе“ тогава, кога пристигне попът

В Страстната седмица се случва всичко – тежката самота на Христос в Гетсиманската градина, Тайната вечеря и предателството на Юда, трите отричания от учителя си на апостол Петър, разпръсването на всичките 12 апостоли, които тръгват, за да търсят закрила, вяра и спасение. Много са „сюжетите“, които си припомняме и за което четем отново евангелистите през Страстната седмица. През последната седмица на Великия пост. Посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Спасителя Господ Иисус Христос – за неговите страдания, кръстната смърт и погребение. На разпети петък е разпънат. Този е най-тежкият ден от годината.

Всяка вечер и в други часове, както е по канона, вървят служби в храма. Така е и по черквите в Кюстендилско. Свръхнатоварени ще са за Великденските празници 12 свещеника /случайно съвпадение с 12-те апостола/, които служат и отговарят за 96 действащи храма в Кюстендилската духовна околия, каза архиерейският наместник на града Генади Генадиев. Графикът им до Гергьовден е плътно зает, в някои от селата ще чуят благослова, когато свещеникът смогне да ги посети. Т.е. ще чуят „Христос воскреесе“, като пристигне попът. Отец Васил Манасиев, чието постоянно местопребиваване е с. Драговищица, обслужва още 55 села в района, както и цялата община Трекляно, с 19 села. Добре, че е рокер, има модерен пъргав мотор, та стига до така далечните разстояния и „дестинации“. Но едва ли ще „покрие“ всичките паланки. Отец Тодор Петров вече държи десетина села в Гюешевско – там местният отец се споминал преди години, а нов си нямат. И на него ще му е невъзможен графикът – как да отиде при всички миряни. И отец Георги вече е за 4-5 села – Берсин, Невестино, Еремия и др. Няма да стане с един поп навсякъде.

Има няколко нови кандидати за ръкополагане – процедурата обаче е бавна, такива са уставните правила, докато наложиш расото. Така, че – така малочисленият свещенически екип ще тича по всякакви поводи и на служба преди и през Великдена, казва архиерейският наместник, който свирел на тамбура в кюстендилсикя ансамбъл „Струма“, а от три години е архиерейски наместник и учи в Духовната академия. Добър пример дават в с. Пиперков чифлик. Там освен титулярен отец привлекли и монахиня, сестра Фотиния. Тя е на постоянно разположение в изградения с решаващата финансова щедрост на бившия премиер Сергей Станишев и със съдействието и с моралната подкрепа на ексшефа на ДАНС Петко Сертов храм „Св. Иван Рилски“. Кокетната и още лъхаща на вар и на нова дограма черква един ден ще става манастир – само в двора трябва да намерят терен и да построят хотелско крило, казва кметът на Чифлика Стефан Котев.

Иначе професията свещеник в района е на особена почит – нищо, че заплатата е малко над минималната. Отец Васил Кудуски, който служи в с. Богослов, дотолкова е дал пример, че синът му Петър също вече избрал да служи на Бога. Завършил семинарията и като иподякон той вече стажува в столичен храм. Оженил се, има и дете, кръстено на дядо му отец Васил, След стажуването Петър вероятно ще се прибере в Богослов и ще му дадат енория в родния му край, предричат хора от свещеническата гилдия в града. Дай, боже!

Юг News

Бежанците ползват партизанските маршрути в Кюстендилско
Историческата партизанска местност Черенец и районът на Полетинци /Кюстендилско/ са основните ориентири и явки на опитващите да минат към Сърбия бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан или от някоя от африканските страни, разказват местни хора. Даже дере, в съседство с което има антифашистки паметник от съпротивителното движение, е избрано от напиращите бежанци за място за преобличане. Вече е пълно с боклук. „Дамски артикули, дори и превръзки, детски сандалки и играчки, бельо, разни сувенирчета, се въргалят в долината. Никога няма да бъде почистено там, освен някой пожар през лятото да ни позачисти“, казва ловджия от Горно Уйно, който всеки ден минава по „маршрута“. Тази пролет бежанците ги „отнемало“, установил той. Явно са се пренасочили през Македония или са отишли по- „на север“, към Земенско. Няколко къщи в Треклянско обаче, напълно изоставени от десетилетие-две се продали на незнайни купувачи. Това са си каналджии – ще ги ползват за база при активизиране на бежанската вълна, прогнозира човекът.
Бежанците обозначавали с лични вещи, дрехи, детски играчки и др. маршрута си за изнасяне през Треклянско към Босилеград и Сърбия, разказват местни. Окачали по дървета обувки, бутилки с марка вода или безалкохолно, която пият от страната им, някоя дреха със същите „знаци“, за да могат да ориентират по-добре следващата група мигранти, която ще ползва маршрута за изнасяне. Често местните намирали край браздата скъсани документи, както и хвърлени и скъсани български левове. Това също било знак и ориентир. В Босилеград пристигали без никакви документи за самоличност. Босилеградчани разказват, че над 30 иракчани и афганистанци посочили една и съща рождена дата при „идентифицирането“ им. Всички са закарани в Белград, като им дали 72 часа срок да напуснат Сърбия. Насочили се към Унгария. А в Босилеград започват дела срещу шестима каналджии, вземали по до 1000 евро, за да поемат от Треклянско и да го преведат в Събрия някой бягащ от Сирия или Ирак закъсал и отчаян да стигне до Запада „чужденец“.

На Черенец всяко лято – на 2 август, се събират леви и червени активисти от Кюстендилско

Юг News