Миньорско II

Масово съкращение на миньори от рудник „Бабино“ започва от 10 януари догодина, то ще е поетапно – до 30 юни 2017 год., докогато ще бъдат освободени 450 души, обявиха от синдикатите в мините. До бюрото по труда в Дупница от ръководството на „Открит въгледобив – Бобов дол“ са получили ново уведомление – според предишното трябваше да бъдат освободени от работа 650 човека от рудник „Бабино“. Сиреч на около 200 души им се разминава. Засега. Странно, но нито синдикалистите, нито самите миньори са изненадани от започващите съкращения. Това е предизвестено. Още на а 11 октомври т.г., когато 120 души от първа смяна в рудника отказаха да излязат от галериите. Протестът им продължи повече от 3 денонощия. Те искаха да им бъдат изплатени заплатите за август и септември и неполучените ваучери за храна за 7 месеца от февруари. Напрежението ескалира, при протестиращите под земята слезе и омбудсманът Мая Манолова. Макар и поредната и пиар изява с нейно съдействие подвижна каса пристигна в Бобов дол, на протестиращите беше платено кеш навръх вечерта на протеста, като и тогава недоволните миньори буквално щурмуваха административния офис на дружеството – изнервени и загубили всякакво търпение. Междувременно прокуратурата разпореди на инспекцията по труда да започне спешна проверка в мината. Резултатите от нея бяха обявени публично. Закъснението със заплатите беше преодоляно, ваучерите са раздадени до месец юли, установила проверка на трудовите инспектори. Бяха предприети опити за възстановяване на производството в поне един участък на рудник „Бабино“. Там за денонощие стигнали до символичен добив от 10 тона.
Предизвестена смърт. Премиерът Бойко Борисов предупреди тогава, че ако трудовото законодателство продължи да не се спазва, енергийната министърка Теменужка Петкова трябва да започне процедура по прекратяване на концесионния договор за добив от участък „Бабино“ от 2007 година. Развитие по този „казус“ няма. Няма и да има. Сега не идват толкова непосредствено избори, сега „Хитрино“ е завръзката за очаквания извънреден вот догодина. Не са миньорите. Ако насрочат избори докъм април, то през февруари би могло да се предизвика и инсценирана някоя миньорска гюрлутия. Сега-засета – не. Остава утехата, че реално съкратените ще бъдат 362 души, тъй като сред подлежащите на съкращение има работещи пенсионери, които реално няма да бъдат безработни. Назначеният отскоро за шеф на мините инж. Харалампи Златанов, сменил подалия оставка предишен директор Красимир Чаврагански, отказва коментари. Хич не му е лесно на човека. Информирани твърдят, че последния уикенд в Бобов дол – само, че в ТЕЦ-а, идвал и самият бос Христо Ковачки. И какво от това. Синдикалисти не допускат да има нови миньорски протести в Бобов дол. Самите миньори коментират, че мините изобщо не ги чака светло бъдеще. А най-добре те си го знаят. Ново уведомление им дойде – като Коледен дар. През октомври ги канеха да стават строители по Дупница, в Кюстендил и др. Вече и това го няма. „На политиката сега не и трябваме, не и вършим работа. Няма кой да се сети за нас. Остави!“, махат с ръка хората от бобовдолските забои.

Юг News

Ще види ли Босилеград Европа

Българското малцинство в Сърбия за половин век се е стопило от 62 000 жители през 1962 година на 18 500 през 2011 г, от които, според сръбската статистика, само 13 500 говорят майчин български език. Няма видим напредък в обучението на майчин български език в училищата което доведе до криза на идентичността на българите. Положителните сигнали с превода на учебниците от сръбски на български език макар и с минимален тираж от само 30 екземпляра, бяха анулирани с отпадането на паралелките на български език. Общините Босилеград и Цариброд са сред икономически най-изостаналите в Сърбия. Липсата на работеща икономика, на инфраструктура и на свободно движение на стоки, услуги, идеи и капитали през границата обрече българските общини на изолация, което доведе до икономическа миграция и обезлюдяване на района. Всичко това е достатъчно България да изрази тревога и безпокойство и да повдигне въпроса както в двустранните отношения така и на международен план.
Това обявиха в съобщение до медиите от културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград по повод атаките на сръбския външен министър Ивица Дачич срещу България, повдигнала въпроса за положението на българското малцинство в предприсъединителните преговори с ЕС по глава 26, КИЦ „Босилеград“ приветства усилията на България в преговорния процес да поправи положението на българското малцинство в Сърбия и същевременно изразява разочарование от липсата на готовност от сръбска страна да се говори по същество и да се предложат решения които да осигурят неговото всестранно културно, материално и политическо развитие, пише в съобщението.

Членството на Сърбия в ЕС е свързано с вътрешни реформи и изпълняване на критерии, които са задължителни за всички кандидат-членки. Сърбия не е и не може да бъде никакво изключение от този процес. Неуважителното и цинично отношение към Хърватия и България, които отдавна са изпълнили критериите си за членство в ЕС и са част от европейските институции, опитите да се настрои Брюксел да „повлияе на България и Хърватия“ да се откажат от защитата на своите малцинства в Сърбия, както и обвиненията срещу България, че по конституция не признавала малцинствата, си показва, че Сърбия все още искрено не споделя европейските принципи за правата на малцинствата и няма готовност да води разговори по същество. Спазването на европейските критерии за малцинствата, е част от европеизацията на Сърбия и изграждане на трайни и стабилни отношения със съседните държави. Членството на Сърбия в ЕС трябва да бъде шанс за оцеляването и напредъка на българското малцинство, а не да е повод завинаги да се запечати неговата съдба. В този дух трябва да се води диалог и да се търсят конкретни решения за натрупаните в миналото проблеми с цел преодоляване на историческите наслагвания и насърчаване на процеса на национално помирение между българи и сърби“, заключават в съобщението си от босилеградския КИЦ.
Всички от екипа на КИЦ-а са ходили в Брюксел, а шефът на центъра Иван Николов стана европеец на 2016 год., призът му беше връчен тъкмо в Брюксел. Така,че персонално те нямат проблем да се поразходят из Европа. Проблемът е дали местният жител, който не е в КИЦ-ве, ще влезе в Европа. И дали го иска. Сръбската амбиция да влезе в ЕС е нещо като паралелен слалом с постоянно поддържани добри и покровителствени отношения с Москва. Така, че…  Има един разказ на Радичков, в който главният герой, труженик при соца, тайно се опитваше да хване и западна телевизия. Сложи огромна антена на покрива и антената събори къщичката му. А Момо Капор, писател, роден на 8 април 1937 г. в Сараево, Босна и Херцеговина /Югославия/, починал на 3 март 2010 г. има едно великолепно есе „Изток-Запад“. Където интеграцията между двете номинации изглежда нещо доста сложно. А в Босилеград си го знаят – по нашенския лаф: „он си знае защо го бият“.

Юг News

 Марихуанизъм

Окръжна прокуратура – Кюстендил изправя на подсъдимата скамейка Петър Златанов /51г/, обвинен в извършване на престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК, чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 от НК. На 07.04.2016 г., в с. Кършалево, община Кюстендил, обвиняемият незаконно държал огнестрелно оръжие и боеприпаси. В обитавана от него къща били открити гладкоцевна ловна пушка тип „едноцевка” „ИЖ 18“ и 18 броя ловни патрони 12-ти калибър. Освен това, както в същата къща, така и в съседната, той държал високорисково наркотично вещество с цел разпространение – коноп (марихуана) с нето тегло 13 393,55 г., на обща стойност 80 361,30 лв. При извършено претърсване били открити и съоръжения и материали за производство на наркотични вещества: електротаймери и електронна везна, 118 пластмасови саксии, разклонена система от гофрирани алуминиеви въздуховоди за рециркулация на входящ/изходящ въздушен поток, както и много други. Предстои насрочване на делото от съда. Това в познат сух стил съобщи прокуратурата. И без да четат информационни съобщения, доста кюстендилци знаят за оборудваната в наследствена къща в с. Кършалево „модерна“ нарколаборатория. Златанов я изградил на 100 метра от бащиния му дом. И я вързал за необитаема съседна къща. Където електромерът е откачен. И това, ако не е наглост спрямо нищо неподозиращите наследници на комшийската къща, ама то не го пише в прокурорските съобщения. „Брат ми е много добър човек, когото и да попитате ще ви каже, че той цял живот е работил, с него правим къщи, ремонтираме покриви, а сега от около шест месеца работи и като охрана на комплекс „Езерата“ в Кюстендил“, каза, опитвайки се да оневини брат си, в съдебната зала по-големият брат Светослав Златанов. Според коментари в Кюстендил нарколабораторията в Кършалево действа от доста време.
Три нарколаборатории в Кюстендилско откри това лято полицията. В дупнишкото с. Вуково, в граничното селце Горно Тишаново и в Кършалево. В домашна оранжерия, оборудвана със соларни лампи, въздухопроводи и система за следене на влажността, униформените са открили и иззели 231 еднометрови растения – канабис с общо тегло над 14 кг в Тишаново. Растенията са много добре отглеждани, а около къщата имало кучета, които не давали никой да припари до имота, казаха участвали в акцията в Горно Тишаново. Къщата е собственост на софиянеца Асен П. /47г/, който купил бивши текезесарски обори в селото, за да развива агробизнес. Но се ориентирал към тревата. Неотдавна и в с. Лозно откриха добре гледан канабис от двама безработни младежи, които с презрение отказали да почнат работа, предложена им от бюрото по труда. Приоритетът им бил конопът. Кантонер в Рила отглеждал две ниви с канабис, поливал ги с планинска вода от близкия поток. Саксия с канабис засадила на покрива на гаража си ателие в центъра на Дупница коафьорка. 4-5 грама трева намериха, очевидно по сигнал, ченгетата у циганка, прибираща се със сутеньора си на пътя при с. Цървеняно. Конопът бил скрит във влагалището й. Специално обучена медсестра, изпратена от болницата, направила пребъркването в деликатното място на ромката. И т.н
Марихуанизъм в наши условия. Но нивата, в изоставената наследствена селска къща, в гаража-фризьорско ателие, накрай – и във влагалището. Случаите са от по-ново и от по-неново време. Но показват една устойчивост – хващат ги, съдят ги, разминава им се и продължават. А полицията лови натопените от хващаните. И пак така. И лови дребните – с по един стрък, с по няколко грама във влагалището, в саксии. Един поминък, който няма да спре – по гаражи и къщи, по поля и гори.

Юг News

Сега па и Румена войвода

Историческият филм за живота на Румена Воевода се очертава като едно от събитията на новото българско кино за идната година. Зорница София играе главната роля в хайдушката драма. „Воевода“ разказва историята на Румена – майка, принудена да остави дете и дом, която оглавява чета и налага свое правосъдие в завладяната от Османската империя България в Осоговската планина. Сценарият е създаден на база на спомени на очевидци и разказа „Румена Воевода“ на Николай Хайтов. „Изключително интересен свят, който не познаваме. По време на проучванията за филма разбрах колко много жени воеводи е имало в този период“, разказва Зорница, допълвайки, че има над 35 жени, за които е писано през годините, но не е създаден нито един филм за тях. Звездата от „Откраднат живот“ Алек Алексиев захвърля лекарската престилка и става свещеник. Актьорът, който нашумя с ролята на д-р Александър Василев от болница „Свети Кирил“, вече е облякъл черното расо за новия филм. Във филма ще видим още Валери Йорданов, Горан Гънчев, Владимир Зомбори, Леарт Докле, Петър Генков, Димитър Селенски, Ники Амрита Николай. Ко-продуценти в проекта на „Лента“ са продуцентите на „Откраднат живот“ Dream Team Films. Филмът ще се разпространява от „Лента“ и е част от поредица качествени български кино продукции, които ще достигнат до кино феновете и зрителите, подкрепени от Нова Броудкастинг Груп.

Както се казва – „Честито!“. В родното село но воеводката – Гюешево, където според повечето изследователи Горската царица /Румена Георгиева Павлова/ се е родила около 1829 год. , и хабер си нямат каква „лента“ ще дообезсмърти гордостта им и ще подложи на изпитание култа към Румена, символа за неустрашимост в борбата срещу турците. Слагана редом и наравно с Левски в този край. „Волна, свободолюбива и безстрашна“. Така я знаят поколенията в Гюешевско и цяло Кюстендилско. Какви ли не предания, версии, допускания и откровени „простотии“ пък има за личния и живот. „Болшинството от хората я обичат, но има и такива, които я мразят, не разбират и считат, че у нея се е заселила „нечиста сила“. Израства изключително силна, красива, има гръмогласен, почти мъжки глас, пее хубаво, играе хоро, докато свирачите не се уморят. Стреля точно с пушка и пищов /има си хас!/. Уцелвала ябълка върху главата на турчин от 50 крачки с пушката си. „Още от малка прави впечатление на хората от селото с необичайните си мъжки качества и с неотразимия си женски магнетизъм“. Е, хайде да видим как словоохотливата Зорница София ще уцели ябълка от 50 крачки. Три села са отървавали Румена войвода от поробителя и турските потери. София дали знае къде е Гюешево. За три села не я питаме.

                     Бившият кмет на с. Гюешево Велин Арексов /вече покойник/ откри бюста на Румена

                     войвода на тавана на бившото АПК в селото и го прибра в кабинета си. Какво ли ще

                     кажеше Велин,  ако видеше новия исторически филм „Воеводата“. По мегафона…

Юг News

Трака-трак ужасът

Сега, преди Коледа-2016, ужасът се нарича „Хитрино“, Шуменско. Преди години беше Бяла, Русенско, с падналия рейс от мост по апокалиптичния път. С близо двадесет загинали. Преди Великдена преди немного години стана трагедията с прегазените 6 гимназисти в Симеоновград. За дванадесетте свищовлийчена в река Лим… Всички българи знаят. Ето го и Хитрино.
Ужасът „трака-трак“. Нищо ново. Особено по железниците ни. Не е никаква изненадата пореден сакатлък по релсовия трафик. То не беше влакът София-Кардам с изгорелите 8-10 пасажери. Адът „Казичене“ малко след соца. Да не се връщаме назад. На жп гара Дупница този януари 16 вагона с цимент направиха салто-мортале, 4 коловоза и северният вход на гарата бяха като на монтиран киноекшън. Малцина се учудиха – „Железниците пак нещо“. Пак в годините назад композиция от петнадесетина празни /за щастие/ вагона тръгна сама по наклона от гара Яхиново и мина отсечката до гара Дупница. Истинско чудо, че успели да я спрат, че не дерайлирала и да помете движещи се по паралелния гл. път Е-79 по направлението. И да се спусне към Благоевград. В близкото с. Дяково вагон скъса полуоска, цялата платформа и жп състав се „придвижи“ през плевника на дядо Никола Шабанов. За щастие човекът пуснал овцете си на водопой по река Тополнишка. Оцеля и той и стоката му.
Покрай драмите в Хитрино дойде една утешителна новина. Алпинисти сложили мрежи по скатовете при с. Кършалево при жп линията Кюстендил-Гюешево. Тренът до Гюешево се движи с 20 км в час, взема разстоянието то 35 километра за около два часа. Траверсите по линията са дървени. „Ако стъпиш от едната му страна, другата се повдига заедено със срелката. Ама нека сложат мрежи и да не падат скали и камъни“, усмихват се пасажери. И сами се успокояват. До Гюешево няма да тръгнат цистерни с пропан-бутан и полипропилен, за да гръмнат като при Хитрино. Няма шанс. Ала – не дай, боже, стане такова нещо, то няма какво да пострада. То народ не остана по Камечинчо. Не е като в селата в Шуменско, турско население, ама са пълни. В Кюстендилско народ не остана“.

Юг News

Ократуняване

В Рила пак дават старта на уникалния „Кратун месец“ – просъществувал десетилетия. По регламент трябва да продължи 99 дни, броено от 10 декември. Иначе – колкото откарат. Организатори са от непредаващото се дружество „Пакост“ в градчето. Клубът си има устав, герб, печат. И девиз: „Я, и пакост да ти направа, па ке ти ареса“. Името на маратона със запои, комшийски номера и закачки, скечове и простотии идва от направените от тикви-кратуни съдинки, с които се гребе вино и се пие направо от тях. За 99 дни мъжете ще трябва да пресушат бъчвите си с вино. Който не успее до Трифон Зарезан, го застигне клетва, остатъкът в буретата да се вкисне, гласи преданието. Всяка година на този празник се организира конкурс за най-добро червено и бяло вино. Раздават се грамоти на най-добрите майстори на гроздовия елексир, но истинската слава е за тези, които успеят да погълнат най-голямо количество без да се напият.

Ясно е – в дните до Трифон Зарезан се пие до припадък, вървят гяволии, махленски закачки, зевзеклъци от всякакъв род. Резонни са домашните софри с неизменната свинска мръвка. Празникът се открива с химна на градеца – „В огън пламна Рила планина“. „За нашия уникален Кратун месец вече има два филма и две книги“, гордо отбелязваше един от активистите на „Пакост“ даскалът пенсионер и общински съветник от БКП Румен Тренев, вече покойник. В малка Рила няма да намериш и една къща, в чието мазе да няма бъчва с вино. А тук върви и приказката „къща, която и за зъб ракия няма, не е къща!“. И т.н. Времената вече са други и ократуняването е друго. „Недоумява кратуна проста“, пише самоиронично един голям български поет. Да не обиждаме кратуната. Рилчани са юнаци в пълния смисъл на думата. И са мъдри, щом от кратуната са направили символ, метафора. Такъв празник може да се прави само сред такива хора. Откъснатото градче е униколно с още един „акт“ – не само с пиенето през Кратун месеца. Тук се прави истинско побратимяване. С ритуал в черква дечица се обявяват за братя. И са такива до гроб. Къде такова нещо в такива подли времена като днешните. „Наздраве!“ с рилска кратунка за Кратун месеца. Нещо истинско в толкова подлото ни и неистинско време.

Юг News

Догонващи кметове

Заплатите на общинската администрация в Кочериново се вдигат с около 15% от 1 януари догодина, а възнагражденията на кметовете на селата – със 100 лева, реши на последното си заседание общинският съвет. Така средната заплата за  администрацията ще стане около 700 лева. Заплатата на кмета на общината пък Иван Минков от 1300 става 1800 лева, решиха съветниците. Едно сравнение с негови колеги показва. че и при новата заплата възнаграждението му ще е ниско – кметът на съседната община Бобошево например, която е с по-малко население, Крум Маринов от три години взима 2 200 лева месечно. Чинков си остава от догонващите. Възнаграждението на селските кметове и администрацията в Кочериново не е актуализирано от 2011 год. средната заплата на администрацията досега е около 500 лева. „Та минималната става 460 лева, ние на 500 ли ще я караме“, мотивира качването самият Минков. Новите заплати ще струват на бюджета над 100 хиляди лева годишно. Има съмнение, че в областния Кюстендил чиновниците взимат толкова, но хак им е.

  
В Кочериново са скромни та скромни. В РВД-то /ръководство на въздушното движение/ например минималната заплата е 4 хиляди лева, стана ясно покрай назначаването на дъщерята на Веселин Маринов за юрист там. В РВД работи и мъжът на неуспялата като кандидат-президент Цецка Цачева. Той вероятно взима 10 бона месечно, одумват Цачеви по кафенетата в градове и села. Та едно Кочериново. Там явно не смеят да се надигнат в претенциите си. Управлявалият ги три поредни мандата Костадин Катин от ОДС вече е в затвора. Не за високи заплати го вкараха, а за 110 тополи, позволил да ги отрежат по поречието на река Рилска. Минков пред всичките 10 години /Катин беше детрониран от съда преди края на последния му мандат/ му беше заместник. После стана кмет, издигнат от ГЕРБ. На последния вот се яви независим и би на балотаж. Абе, тя няма край. Все да догонваш – в заплатите, в мандатите, в салтанатите. Какво повече от кмет по Рилското корито – при каквато и да е заплата. А лошият пример е Катин.

Юг News

Деветият мандат

Кметувалият осем мандата в Таваличево Бойко Перянски /66г/ беше изпратен от стотици в последния му път до селското гробище. Почна деветия си мандат и дано в другия свят да няма толкова неравностойни схватки с властници, безхаберни институции, с министри и шефове, които надживя, но плати с живота си накрая. Венец изпратил министърът на културата Вежди Рашидов. Двамата се знаят по времето, когато кметът на Таваличево предприе отчаяна „гладна стачка“ – отказваше да излезе от кабинета си, приемаше само лекарствата си и вода. Вежди му звънял през час, кандардисвал го да спре протеста, „нещата ще се оправят“. Не спря и дори повтори. Докато институтът по паметниците на културата, ведомството на Вежди Рашидов, областните чиновници, кметът на Кюстендил Петър Паунов и общинарите не го чуха по спасяването на храма „Св. Параскева“ в Таваличево. Черквата е надстроявана, а „базата“, темелите й, са от 14 в. Беше пред срутване. Перянски всяка сутрин ходеше да констатира кое още с колко сантиметра е подало. Умря щастлив – отпуснаха необходимите пари, съставиха комисии, пратиха реставратори, фирми изпълнители и пр. Черквата остана. Кметът си отдъхна – оказа се не за дълго. На последния събор в Таваличево /на храмовия празник на „Св.Параскева“/ цяло село му ръкопляскало, викали го да се качи на сцената, пред микрофоните. Отказал, не иска почести.

Перянски беше и неуморен изследовател на „родния край“, ровеше из миналото, знаеше до микрон забележителностите на района. Написа книга за Таваличево, влезе в спор с някои от тезите по произхода на отделни местности, обекти, наименования. Имаше самородно чувство за хумор. Когато в Таваличево докарали контейнер тип „Бобър“, кметът доволно махнал с ръка. „Нека го, миньорите от нощната смяна от Бобов дол се прибират пияни. Ще ги караме с тоя контейнер до домовете им. Колелетата му ми се виждат здрави“. Като селски кмет заплатата му не беше нищо особено, едва ли му е стигала и за лекарствата /имаше тежки залоблявания, но стискаше зъби/. Не казваше, че е беден. „Аз ли, бе – в една от нивите ми, които си взех след връщането на земята, има тракийска могила. Ако я разровя, какво ли ще изскочи. Каква ти бедност“… Когато често го будалкаха, че има отпуснати пари за черквата „Св. Параскева“ а на банковата сметка за даренията и спомоществованията нямаше нищо, кметът подхвърляше – „Да не би да са ги причакали и да си ги ограбили сомалийските пирати. Ще ги търся при тях“.
Такива кметове по селата вече няма. Питайте хората в Таваличево, те ще ви кажат.

Юг News

Тежки метали за клетия Босилеград

Британската компания „Минеко“ щяла да открива мина за олово и цинк в село Караманица край Босилеград. Това означава екокатастрофа за сънародниците ни оттатък границата, оповестяват в писмо до медиите от културно-информационния център на сънародниците ни там. Селото се намира на границата България – Македония – Сърбия. Мината е работила за кратко през 50-те години на миналия век по времето на бивша Югославия и е закрита поради нерентабилност, липса на добри пътища и инфраструктура. Ето мотамо какво пишат клетите босилеградчани.
От 2010 година „Минеко“ провежда изследователска работа заедно с партньорската фирма „Босил-метал“ която специално бе зарегистрирана за тази цел. Появиха се информации, че първоначалните изследвания са показали, че има достатъчно количество рудни залежи за откриване на мина „Босил-метал“ която щяла да стане една от водещите мини за олово и цинк в Сърбия. Досега в „Босил-метал“ били инвестирани 11 милиона и трябвало да се инвестират още 12-15 милиона щатски долара. Откриването на мината било планирано за 2018 година и щяла да осигури работа за 400-500 души. http://far.rs/index.php/bg/2016/03/24/shte-otvarqt-mina-2/
В такъв тон се изказваше и кмета на Босилеград Владимир Захариев. Същевременно, по коритото на рекичката която изтича от този район и се влива в река Драговищица при ГПП „Рибарци – Олтоманци“, неизвестно как, почнаха да никнат една след друга малки водоцентрали. Това донесе промени във флората, фауната и селското стопанство от селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци и местните жители почнаха да негодуват. И до днес не е ясно по каква процедура и на базата на каква експертиза е допуснато тяхното изграждане и каква е ползата от тях за общината. Вероятно по същия начин се е стигнало и до „пилотния“ проект за флотация.
От две години местните жители сигнализират, че в реката се изливат отпадъчни води от „пилотните“ съоръжения за технологично изследване на флотационната преработка на олово и цинк в местността „Подвирове“ и „Поповица“. Бистрата планинска рекичка от време на време започна да получава млечно-бяла боя. Най-напред изчезна планинската пъстърва. След това местните селяни се заоплакваха, че добитъка им вече не иска да пие вода от реката. През 2012 година селяните започнаха да изпращат писма с оплаквания в сръбското министерство за защита на околната среда. Оттам дойдоха сухи чиновнически отговори, че рударските, екологичните и хидрогеоложките инспекции следят положението и че не е регистрирано присъствие на тежки метали в реката. С оглед на това, че става дума за гранична зона и че отпадъчните води от „пилотната“ флотация се изливат в река Драговищица а от нея в Струма, за проекта на „Минеко“, освен сръбското Министерство на земеделието и защита на околната среда, трябва да се произнесе и Министерството за защита на околната среда и водите на Р. България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р. Македония.
Към края на юли, „Босил-метал“ д.о.о. подава иск до Министерството на земеделието и защита на околната среда за екологична оценка на „пилотното“ съоръжение за флотация. С решение № 353-02-1477/2016-16 от 27.09.2016 подписано от зам.-министър Александър Весич, Министерството взима решение, че на базата на предоставените документи НЕ Е НУЖНО да се прави Студия за оценка на рискове за околната среда, ако се спазват „предписаните изисквания“?! Каквото и да означава това. По-нататък, в становището по  решението се твърди, че съгласно изискванията от Конвенцията за оценка на влиянието на проекти на околната среда в трансграничен контекст  е „…задвижена процедурата за осведомяване на Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р. Македония, с описание на планираният проект и възможните трансгранични влияния. В процеса на разглеждането на иска не са доставени коментари и мнения на заинтересованите органи и организации и на заинтересованата общественост, включително мнения и коментари от Р. България и Р. Македония“.

 
Въпреки че, както се твърди, не са доставени „коментари и мнения“ на заинтересованите страни, Сръбското министерство счита, че предвиденият „пилотен“ проект е с ограничен капацитет (3 t/h) и времетраене (2-3 години) и трябва да послужи за определяне на оптималните параметри и съоръжения за бъдещите флотационни съоръжения които, според плана, трябва да се реализират през следващите години. По нататък се изброява, че „пилотния“ проект няма значително влияние на рудните залежи, почвата, растителния и животински свят, културните, жилищните и инфраструктурни обекти и че може да окаже незначително „временно“ влияние на качеството на въздуха и водата от „Безименния поток“?
От пръв поглед си личи, че Решението на сръбското министерство има един огромен недостатък – липсва му експертиза. Не е ясно защо точно там трябва да се прави флотационно съоръжение, какви флотационни реагенти ще се използват, с какъв капацитет ще бъде то, кой ще понесе отговорността за евентуалните щети, колко пари ще инвестира „Минеко“ в инфраструктурата и защита на околната среда в Босилеград, какви са икономическите ползи от този проект за развитието на общината и пр. Дори и да се окаже, че вредата от „пилотния“ проект не е чак толкова голяма, кой може да гарантира, че превръщането му във „водеща“ мина за олово и цинк в Сърбия през 2018 г., няма да предизвика екологична катастрофа която да засегне трите държави? Няма ли тогава да бъде твърде късно за реагиране? Това допълнително обезпокоява оределите местни селскостопански производители и животновъди които доскоро поне се радваха на здрава околна среда. Те се страхуват, че техният интерес да живеят в здрава околна среда не представлява нищо пред печалбите на международните компании за производство на тежки метали. Не могат да разчитат и на подкрепата на община Босилеград, известна с безотговорното си, корумпирано и некомпетентно управление.

Единствената им надежда е евентуалната реакция на Министерството на околната среда и водите на Република България и може би, съответните реакции на екологичните сдружения в България и на българската общественост. Все пак, отпадъчните води ще се изливат в Драговищица и Струма които напояват Кюстендилската котловина. Въпросът е, истинската информация да стигне час по-скоро до тях. Сръбската страна твърди, че е доставила такава информация на българското и македонското министерство и на обществеността и не е получила никакви „мнения и коментари“.
Най-неосведомена в случая е именно най-засегната – Босилеградската общественост и особено жителите от селата по поречието на Бранковска река, Драговищица и Струма. Информацията за строежа на оловно-цинковата мина „Караманица“ е едностранчива и селективно подбрана. Дават се огромни цифри за инвестиции, обещания за стотици работни места дълбоко под земята, производство на стотици хиляди тонове концентрирана руда олово и цинк, но не и за вредните последствия на тежките метали за здравето на миньорите, жителите на околните села, животните, питейната вода и околната среда. Тревожинят най-вече за кюстендилци и за поречието на Струма текст е подписан от шефа на КИЦ-а в Босилеград Иван Николов.
Така. При цялата беднотия, сръбска асимилация и незачитане на правата на българите – сега и тежки метали, екокатастрофа. Мила родна картинка. За тежките метали питайте в Гюешево, за флотационната фабрика, чиито демоничен профил още е част от пейзажа преди Деве баир. А нерекултивираните хвостохранилища при Преколница, при костницата при Гюешево. За язовир „Преколница“, където дори и РИОСВ обяви наличие на тежки метали при изтичащите води преди години. Сега плачат за евентуалната угроза от екобеди в Караманица /Босилеградско/. На бедния и тежки метали са му малко. И това ще понесеме.

Юг News

Отвертките на Дупница

Като пристигнах пред „Колата”, Николай Радев лежеше на земята и пъшкаше, направо виеше от болка. Питах го „кой го направи?“, и той ми отговори – „Карастоянови“. След това пак го питах, като повиках стоящия наблизо полицай, кой го направи, и Радев пак ми отговори – „Карастоянови”. Това са част от показанията на Васил Капланов-Каплата /43г/, един от двадесетината свидетели по делото срещу зъболекаря Владимир Карастоянов и синовете му – Николай и Иван. Те са подсъдими за предумишленото убийство на Николай Радев – Отвертката, станало на 11 март 2014 година в заведението „Колата” в Дупница. Капланов свидетелства в съдебната зала в Кюстендил повече от два часа. Той разказа, че не са били приятели с Радев, а само познати. На въпрос, защо веднага след като бил намушкан Николай Радев звъннал точно на Капланов за помощ, свидетелят така и не успя да даде задоволително обяснение.
„Като пристигнах пред заведението, Радев лежеше на земята в тревата между „Колата” и тротоара, а фланелката му от бяла беше станала червена. Кръвта, която изтичаше от раната, беше тъмно червена, като от черния дроб, защото – както са ни учили, от другите органи кръвта, която изтича, е светло червена“, обясни пред съда Капланов. Той беше категоричен, че не само помогнал да качат носилката с пострадалия в линейката, но и няколко пъти влизал в нея, като и там задал въпроса, кой му причинил нараняването. „Целта ми бе повече хора да бъдат свидетели на думите на Радев”, обясни Капланов и допълни, че в линейката отговорът бил „Абе, ти луд ли си, нали ти казах – “ Карастоянови”.

 
Дупница направо може да се гордее с такива хора – като Отвертката, като Капланов-Каплата и др. А нима няма да му завидят криминалисти на Капланов, писатели и повествователи, анатоми и медици и изобщо тия „що са ги учили“, на тия познания на Каплата. Човек от плътното обкръжение на Галеви години наред. А Братята не допускаха толкова близо кякого, ако не са убедени, че… Тия хора – Отвертките и Каплите на Дупница само от космонавтика не са разбирали, но знае ли човек. А съдопроизводството за тях не е никакъв проблем, приключение не е даже. Елементарен въпрос – кой е пускал Каплата да се качва два-три пъти в линейката. И как така бодро и 1:1 си говорят с умиращия Отвертката, чиято кръв – „Черна“, /като при Ботев – „Черни ми кърви в земята, в земята, майко – черната!“/, изтича. На операционната маса Отвертката е издържал петнадесетина минути. Дали и тогава не си е говорил с Каплата – през рамената на опериращите го. Ужас. Защо тия хора си говорят пред бая ми ти авторитетен съдебен състав, оглавяван от магистрат номер 1 в Кюстендил Мирослав Начев, каквото им падне. Без страх от закона. Така беше и на процеса срещу Братя Галеви. В който, кой-знае защо участници /независимо в каква роля и позиция/ не бяха нито покойният Отвертката, нито Каплата. Нито други Отвертки на Дупница.

Юг News