Без категория

Райчовата

Райчовата

Райчо Цветин от “Обединени патриоти” , съветник и лидер на Атака в Бобошево, стана заместник-областен шеф на област Кюстендил. Той е бил назначен със заповед на премиера Бойко Борисов с дата 19 май, но едва на 22 май смогнал да пристигне в Кюстендил и да встъпи. Цветин беше кандидат за депутат от листата на патриотите в Кюстендилския избирателен район на вота на 26 март т.г. 5-6 пъти и бил кандидат за кмет на Бобошево. На последните местни избори през октомври 2015 год. беше конкурент с брат си – бившото ченге Венцислав Цветин, който вече е по-известен като тотомилионера след удара на 4,7 мил лева от спортния тотализатор. Собствената им майка отказа да упражни вота си тогава, за да не се сърди никой от двамата. Ошашавила се жената. Злите езици обаче казват, че след като и двамата не станаха номер 1 на Бобошево /кметският пост е патентован и здраво окупиран от сегашния градоначалник трети пореден мандат Крум Маринов/ Райчо и Венци се скарали и не си говорили. След местния вот Райчо Цветин е безработен, кара я само с едно съветническо възнаграждение от 300-400 лева. Бил е шеф на ОбС – Бобошево. Знаят го като много чепат. Наскоро написал 6 критични листа срещу управниците на Бобошево и ги пратил на доскорошния служебен областен управител Йордан Татарски. Направил го от „честни и принципни“ позиции. „Абе, все му е криво“, подхвърлят в Бобошево. Женен е за рилчанка, бивш социален работник по времето на Иван Костов. Семейството му живее в Благоевград.

                                                                          /Райчо е в средата/
Очаква се Цветин да бъде официално представен в четвъртък пред обществеността и медиите в Кюстендил. „Истинско шоу“, вървят приказки по кафенетата. В Бобошево се радват, че „най-после“ ще напусне минипарламента и няма да го търпят и „дишат“ постоянно. Други му завиждат – ще взима по около 1700-1800 лева месечно. „Тъп и упорит – остана до края атакист и при Волен Сидеров и ето, че му изгря звездата. Ако изкарат пълен мандат, Райчо ще залеби добре“, ръмжат бобошевци. Завършил е история, работил като горски, копал тераси и садил фиданки по деретата, в социалната сфера чиновник и пр. Абе, кара я Райчовата. Да е жив и здрав, както се казва.

 

Юг News

Анани Константинов

Анани Константинов


В свят ден – на равноапостолите Константин и майка му Елена, стотина-двеста кюстендилци изпратиха в последния му път Анани Константинов /73/. До прясно изкопания гроб в словото си колежката му Тони Винарова редеше периоди от биографията му. Бил е съдия, шеф на общинския съвет в родния Кюстендил, адвокат. 48 години в в съдебно раздавателната система. И в политико-обществения живот има десетилетно участие. Да кажем само, че до последно гореше в каузата на дружество „Св. св. Кирил и Методий“. За малко, за три дни, изпращането му щеше да стане навръх 24 май. Но и така Анани Константинов получи благослов и от небето, не си отиде в незабележим делничен ден.
Анани! Така го знаят и така ще го помнят – не само приятелите му, а и тия, които за едно или за друго не са го имали за „добър човек“ /има и такива/. Дойдоха негови сподвижници и авери от Босилеград, от Македония. И нито един /дано не бъркаме/ действащ кюстенидлски общинар. Да го уважат. За много неща. Не спря да си представя, че един ден ще извоюва в Кюстендил да вдигнат паметник на създателя на Шишмановци – на Михаил Шишман. Дори вадеше папки с проекта. Негова е заслугата минипарламентът в Кюстендил да е от 37 мандата, беше със скромните 33 места. Юридически издържано негово тълкуване на избирателния закон направи възможно да дойдат още 4 кюстендилски мандата отгоре. Друг е въпросът кои и защо ги заемат. През драматичните събития през зимата на 1996/1997 год. вървеше в първата редица на протестите в центъра на Кюстендил, хванал здраво с двете ръце трибагреника – беше лидера на ВМРО. Помня как в бослеградското с. Паралово освещаваха храм „Св. Иван“, а църковниците там го посърбили на „Св. Йоан“. И не допускаха българин да е свещеник в миришещата още на вар и боя черква – единствен Анани Константинов се опълчи при освета на дошлия за случая нишки владика Пахомий. Анани единствен му дсе опъна. И шефът на националния исторически музей и тогава министър без портфейл проф. Божидар Димитров. Случайно ли е, че бат Божо /проф. Димитров/ също дойде, нищо че за малко, на кюстендилското гробище да каже „сбогом“ на Анани.
Къде са общинарите на Кюстендил обаче? Без Анани тоя град не е същият. Той е един от кюстендилските силуети, които ще липсват. Ама тоя заспал и необратимо сдал град не ги усеща тия неща. „Анани, отвори очи, да видиш колко хора са дошли да ти кажат „сбогом“, приятелю“, почти ридаейки направи последно опело на гроба му отец Венци Шияков. „Мъртвите българи са в гроба – живите са по-дълбоко“ /Иван Динков/.

Юг News

Албена при затворниците

Албена при затворниците

 
Трима излежаващи присъда от затвора в Бобов дол се явили на матурата по български език и литература днес, казаха от регионалния инспекторат по образованието в Кюстендил. За пръв път в училището към затвора, в коeто учат около 110 мъже, има абитуриенти, отбеляза шефът на школото Снежинка Славкова. Тя е доволна от подготовката на зрелостниците в раирани одежди. От девети клас се учели старателно и са добри по БЕЛ, убедена е директорката. Как ли са интерпретирали Йовковото – „Грешна беше тая жена, ала беше хубава“, лишените от свобода мъже, които се потили над матуритетния тест. Квесторите, решавали теста в затвора, са външни. Мерките срещу преписване са същите както в останалите училища, където днес дванадесетокласници положиха матурата. По правило в училището към затвора класните стаи са под непрекъснато видеонаблюдение през цялата учебна година, а и в класа има жива охрана от надзиратели. При откриването на учебната година зрелостниците в училището били петима – двама обаче са освободени, единият е преместен в друг пандиз, вторият заради изтърпян срок на присъдата. В училището към затвора 8 души са седмокласници, те обаче днес не се явили на външно оценяване поради възрастовите им особености – те са доста над възрастта за седмокласници. Затова външното оценяване ще е „вътрешно“ и ще се прави след няколко дни. Те ще решават тест, а резултатите ще бъдат подадени в регионалния инспекторат и в министерството по образованието. Като минат матурите в затвора ще има и абитуриентска вечер за тримата завършващи дванадесетокласници. Ще ги „изпращат“ в живота – макар, че ще доизлежават остатъка от дадените им години зад решетките. Ще има и торта и скромна програма, обяви в аванс шефката Славкова.
Затворнически работи. За 1 ноември преди години затворникът тогава Валери Ненов спретнал цял рецитал за Деня на будителите – 1 ноември. На сцената на затворническото общежитие в с. Самораново. Мургави затворници с патос рецитирали „Аз съм българче“. Да не стане и с Албена така в бобовдолския пандиз. Много е спорно тези мъже от килиите как усвояват художествените ценности. То и в самите „граждански“ училища трудно биха „хванали“ красотата, сложността на образа, на една Албена по Йовков. А и вече тийнейджърите нямат много Албени в клас, виж – Вая, Даная, Никол и пр. Ама за тях Йовков не е писал. Лошо.

 

 

Юг News

Саниране и смрад

Саниране и смрад

 
Общинарите в Кюстендил подготвили наредба за условията и реда за поддържане и използване на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване… Тя ще се гласува на предстоящото си заседание на 25 май от минипарламента. Изготвена е от общинската администрация в изпълнение на Закона за управление на етажната собственост. По същество – не общината, а жителите на даден блок ще трябва да се грижат за почистването на пространството около него, за поддържането на зелените площи, за почистването от снега и т.н. „Това е отдавна очаквана наредба, която беше 30 дни на сайта на общината, но няма предложения по нея. Хората трябва сами да се грижат за площите около дома им, както правят собствениците на една къща”, коментира шефът на общинския съвет Михаела Крумова. Предвидени са и санкции, за физически лица от 50-150 лв. и за юридически лица от 200-500 лв. Проектът е качен в сайта на общината. И така:

Чл. 9. Забранява се използването на прилежащата площ за:
1. осъществяване на търговска дейност на открито;
2. поставянето на гаражи;
3. ремонт на автомобили;
4. поставяне на къщички за домашни любимци;
5. складиране на предмети, вещи, строителни материали и дърва за огрев;
6. изхвърляне на битови отпадъци и образуване на нерегламентирани сметища;
7. монтирането огнища, както и на неестетични и опасни от противопожарна гледна точка барбекюта и др.
8. замърсяване с моторни масла и други вещества, които замърсяват и/или заразяват почвата и са вредни са за здравето.
Чл. 10. Забранява се поставянето на огради, отдаването под наем и разпореждането с определената прилежаща площ от етажните собственици.
Чл. 11. Управителният съвет (управителят) е длъжен да създаде организация за незабавно отстраняване на снега по тротоарите и прилежащите площи към сградите, както и премахването на ледените висулки и създаващите пречки за преминаване на пешеходци натрупвания от сняг.
Чл. 14. (1) Два пъти годишно – пролетта и есента, председателя на управителния съвет или управителя на етажната собственост организира основно почистване на прилежащата площ по график, съгласуван с общинската администрация за извозване на отпадъците.
(2) Текущото почистване на прилежащата площ се извършва по ред, определен от Общото събрание на етажната собственост.
Чл. 16. За нарушаване разпоредбите по наредбата се налагат глоби в размер от 50 лв. до 150 лв. за физически лица, а за юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 200 лв. до 500 лв.

 
И става една такава, каквато никога не е била. Прясно реновирани, санирани – де, блокове много скоро ще станат бунища и смрад ще лъха от тях. В кой блок се имат комшии, та и да чистят даже от боклук, сняг да ринат и пр. Нищо такова. Няма нищо по-мръсно на света от вход на някой избран произволно блок по градските жека-та или кооперации. Зад които ще видиш някой да е боднал някой корен домати, куп вехтории, огнището от лани есента още не е подравнено. Старата трошка, някой таралясняк „Победа“, който още върви, „ако ей сега седна и дам контакта“. И т.н. В кв. Запад съседи са пропищели от смотаняк, който гледа в апартамента си канарчета. Изпражненията хвърля от прозореца долу – от шестия етаж. Ами дървата за огрев, които още от май почнаха да никнат на купища преди рязане и подредени на зидове по терасите. Абе, какъв ти ред и чистота. Язък за реновирането – за санирането, де! Таман лъснаха някои панелки и сега – около тях бръшлян ще никне от боклуците, щом няма циганки по временната заетост да въртят хилавата си метла и пра-пра старата техника от времето на соца, която още е на въоръжение в ОП „Чистота“, да събира камарите боклук край блоковете.
И още нещо – за просторите! Трябва да има санкции и за простряното на тела и въжетата на терасата. По-грозно нещо не може да се види. И за това – глоба! Да минем на бельо еднократна употреба. След носене – хвърляй го от терасата.

 

Юг News

В Кюстендил нищо не става

В Кюстендил нищо не става


Общината да промени проекта за благоустрояване на градската среда така, че да се спаси брезовата горичка и няколкото секвои в близост до художествената галерия. Според проекта горичката ще стане паркинг. За това настояха, максиамално самонахъсани и алчни за медийна изява, кюстендилците инж. Севделин Атанасов /60/, бивш общински съветник и минаващ и за природозащитник, философът Динчо Желязков /64/, преподаващ дисциплината си в ПМГ, и докторът по философия Ивайло Атанасов /26/, той пък чете в СУ „Климент Охридски“. Но ги обединяват брезите пред галерията. „Така ще бъде туширано и общественото недоволство. Не съм против проекта, не искам общината да загуби тези близо 5 млн. лв.”, заяви Севделин Атанасов, който отхвърли всички твърдения, че зад тях стоят икономически интереси. „Аз съм пенсионер, Динчо е пред пенсиониране – какви ти икономически интереси“, отхвърли всякаква такава версия Севделин. Ивайло Атанасов поясни, че групата е създадена в социалните мрежи – “Спаси Кюстендил”, и тя ще сигнализира с писма Европейската комисия и ресорните министерства в страната, както и националния омбудсман Мая Манолова, за която се знае, че е в отлични отношения с кмета трети мандат на Кюстендил Петър Паунов – в миналото и сега. Преподавателят Динчо Желязков поиска да се намеси и общественият посредник в общината Васил Иванов. Точно никога! Групата “Спаси Кюстендил” ще сложи номера от 1 до колкото са на брой на брезите в горичката до галерията на Майстора, като ще маркират площта от нея, която ще изчезне, за да се превърне в паркинг. Динчо Желязков допусна, че може и да е имало 10 граждани на общественото обсъждане на проекта, “но те се използват за легитимация на хиляди”. Той сравни общественото недоволство днес с това през 1981 година, когато е съборено кюстендилското читалище “Братство 1869” и цитира статия във вестник “Култура” от видни кюстендилци, между които и чл. кор. Ефрем Каранфилов, озаглавена – “Он че ми каже”! Тогава цял Кюстендил настръхнал, ама пак бутнали читалището.
Така и сега. С непоправими си инат кметът П. Паунов ще стартира този проект. Просто ще оградят 11-12 декара пред галерията с високи метални платна, ще сложат на тях логото на фирмата изпълнител /дали няма да е прословутата „Рила“/ и ще се почне. Какво като някакви си философчета далеч преди и на пенсионна възраст разсъждават ли разсъждават и се скъсват да каканижат по темата „брези“ пред изсичане /премахване/. В Кюстендил е така. „Нищо не става, ама всичко се знае“.

 

Юг News

Любата

Любата

 

100-годишнената от клане на българите в Босилеградско от 15 и 16-ти май 1917 година, не можа да бъде отбелязано на национално ниво. Нищо, че до Западните покрайнини ходи цял един вицепрезидент – Илияна Йотова. Но и тя побърза да си тръгне – не остана за свиканата кръгла маса. А кметът на Босилеград четвърти мандат Владимир Захариев направо се криеше.
Ама какво е станало в Босилеградско преди точно век. „Сърбите влизат в Босилеградско през правоенна формация на Коста Печанац. Тази чета се движи в Босилеградско само 2 дни, но вследствие на нейните издевателства 32 души са убити, 2 деца са изгорени живи, и е унищожено имуществото на 317 домакинства“, така представя трагедията историкът Ангел Джонев. Е, в София годишнината беше отбелязана с панахида в катедралния храм „Света Неделя“, поклонение пред гроба на Екзарх Йосиф и полагане на венци пред паметника на Незнайния войн. Панахида правиха и в централния храм „Св. Богородица“ и поднасяне на венец пред паметника на Булаирци в Кюстендил. Дойде и кметът на общината Петър Паунов. Бяха прочетени имената на 32-ма души, загинали в събитията, случили се на 15 и 16 май 1917 год. в босилеградските села Горна и Долна Любата, а и в самия Босилеград. Дойдоха и потомките на една от жертвите – две сестри, чиито прадядо Яначко Попов, учител в Долна Любата, е бил съсечен от ордата на Коста Печанац. Те носеха снимки на предците си и се зарекоха да отидат на гроба на Яначка Попов в с. Любата. Историята е един процес с отложено действие във времето. Тези събития по „някакъв начин предопределят съдбата на българското малцинство за десетилетия напред и днес”, каза пред репортерите шефът на КИЦ-а в Босилеград Иван Николов.

 
Какво да каже друго Иван Николов. На кой от сънародниците си да припомня за кървавата сага Горна-Долна Любата. Която се съизмерва с клането в Батак. Не по размер. По потресаващата жестокост. И турците не са клали така. Две години преди Ньой. Рядък героизъм. Сформирали чета от 11 въоръжени мъже, които прогонили главорезите на Коста Печанац от Босилеград – преди военни български части да се захванат с това.
Защо на стотната година научаваме нещо по-ясно за село Любата. На която – „Слава, вечна слава – на чадата твои“…

 

Юг News

За празните череши

За празните череши

Макар, че тазгодишната черешова реколта в Кюстендилско на места е нулева от продължителните измръзвания на овощията през април, общината и полицията вече набелязват 100-процентови мерки по охраната на масивите, стана ясно на месечното съвещание с кметовете на села днес. Разбра се, че – както се прилага вече от няколко години, в региона през юни ще действа и звено от около 20 жандармеристи. Които ще изпълняват и други функции по осигуряване на реда в района и за противодействие срещу криминалната престъпност. „Очаква се да има спад в количеството на плодовете, което ни кара да смятаме, че ще се стигне и до по-високи цени и по-голям интерес. С оглед превенция и предотвратяване на действия, които са престъпни по отношение на реколтата и по черешовите насаждения, охраната ще бъде на качествено ниво и с всички отговорности”, обоснова нещата след съвещанието шефът на полицията в областния град ст. инспектор Росен Райчев. Ресурсът за охрана от страна на полrцията ще бъде оправдан, защото по-малка реколта череши води до по-голяма цена. Не се изключва и създаване на напрежение.
Черешовите градини, пунктовете за изкупуване, маршрутите по транспортирането на плодовете до купувачите и при реализацията им ще са под непрекъсната денонощна охрана. Ще се използват и уреди за нощно виждане – така нар. визьори, с които е въоръжена Гранична полиция. От общината готвят и заповед за забранен достъп до масивите за определени часове – преди 7 ч. сутрин и след 21 ч. вечер. Берачите ще се пускат в градините по списък, каза ст. комисар Райчев. „Мале-е-е“, цъкат по селата. Където най-добре знаят, че черешите тая година са „празни“, нищо не е останало. „Ако по-лани берех до 100 килограма от череша, сега я ще събера една шепа, килограм-два, я не“, вайка се местен черешопроизводител. Отписал е овощарството . И от „гадната природа“ и от грабливите, крадливи и безхаберни чиновници по разните служби и фондове „Земеделие“ му е писнало. Оттатък Драговищица черешите са непокътнати, обяви ченгето Райчев. „Накъде оттатък“, недоумяват по Ямборано, Стенско, Горановци. Защото по градините им няма и грам череша.

 
То е ясно – и две кофи череши да се наберат отнякъде, въоръжена до зъби жандармерия и боравеща със свръхмодерни и свръхнадеждни уреди и апаратура Гранична полиция ще охранява „златните“ кюстендилски череши. Вместо да дебне и спира бежанците по източната ни граница, ще кесят по кръстовища и до канавката на някоя от градините. МВР ще изпише пари над лимита за гориво на РДВР-то, кооперации може да се бръкнат и да благодарят с финансово подпомагане полицията след „успешната“ черешова кампания. Ще има анализи, отчети, може и наградени да има. Само дето няма череши за бране. Какво като няма. Ще ги пазим.

 

Юг News

Руска подкрепа

Руска подкрепа
Кристиан Костов с песента „Beautiful Mess” докосна върха на „Евровизия” и донесе най-доброто представяне на България в историята на конкурса, гръмнаха в ранната неделна сутрин медиите ни. Той остана втори, а тази година печели Португалия. Българската песен спечели втората позиция още при гласуването на националните журита. Сред страните, които дадоха максималните 12 точки за Кристиан бяха Македония, Естония и Беларус. Втората позиция за Кристиан отреди и зрителският вот. До последно експерти и букмейкъри нареждаха българския представител в челната тройка след финала.17-годишният Кристиан, който е и най-младият на „Евровизия” 2017, стана популярен у нас в последния сезон на „X Factor“. Той учи и пребивава предимно в Москва, тъй като неговата майка е рускиня. Преди полуфинала в четвъртък в Киев избухна медиен скандал, тъй като Кристиан като дете е пял на п-в Крим преди анексирането му, а поради същата причина от участие беше отстранена руската участничка.
„Поздравяваме Кристиан Костов, който донесе на България почетното второ място на международния конкурс Евровизия 2017“. С това изречение започва поздравът на посолството на Руската федерация у нас към младия изпълнител. Публикацията е на официалната фейсбук страница на дипломатическата мисия. „Кристиан Костов живее в Москва, бил е част от състава на детския музикален колектив „Непоседы“ и участвал в руския песенен конкурс „Глас“. Той не веднъж е заявявал, че развитието на таланта си дължи на Русия, а неговият кумир е известният руски изпълнител Дима Билан. „Гордеем се с достойното изпълнение на представителя на България и му желаем нови творчески успехи!“, гласи поздравлението на посолството.
Съдбата си знае работата. За пореден път докара нещата до там, че Русия да показва истинската си същност. Себесъщност. Живеел в Москва Кристиан. И какво: „Съжалявам, че не донесох „Евровизия“ в България. България е моят дом“, изрича на чудесен български език и без нотка и повлияване от руска мекост и всякакви русизми каза момчето, което часове след триумфа кацна не на Шереметиево, а на аерогара София. И не отиде в руското посолство в София, а при приятелчетата, които го чакаха. Чакат го и в Ямбол, града на баща му. Липсва му още дипломатически подход. Малък е, ще се научи. По-скоро – ще го научат.
Сега за другото. Що за подкрепа получи нашият кандидат от Русия в гласуването. Браво на Македония, на Беларус, на предишни конкурси на Евровизия са ни подкрепяли Кипър и др. Не и Великая Рус. Която – ако се активизираше в гласуването, ама нищо, че финалът беше в омразния за руснаците Киев /Украйна/, щяхме да отвеем португалеца и Кристиян ставаше първи отвсякъде. Ама тя, руската подкрепа, е все такава. Ще те освободят, ама няма да се сетят да си тръгнат – и никога няма да го направят. Вместо това току ни включат в някой „Безсмъртен полк“ за 9 май, примерно.
Когато вторият български космонавт Александър Александров успешно се приземи някъде в Казахстан, и български репортери бяха наблизо,за да отразят събитието. Още по скафандър Александров взе да говори на български. Така го сядоха командирите на екипажа и ръководителите на полета, че човекът пребледня целият. И го обърна на руски – мигновено.
Кристиян да изпее нещо и на руски. Ние може да го подкрепим, ако е за Евровизията.

Юг News

Шалът

Шалът

 

1 810 лв. бяха събрани на снощната благотворителна вечер в подкрепа на децата и младежите с увреждания в центровете от семеен тип „Сияние“ в Кюстендил. Тя беше организирана от омбудсмана Мая Манолова и фондация „Сийдър“. Преди началото омбудсманът каза, че целта на подобна проява не е толкова събраната сума – парите, а да се обърне внимание на обществото към съдбата на децата с увреждания. И Кюстендил да ги приеме. На това, че те са част от нас и от обществото. Центърът е в кюстендилския кв. Герена. В благотворителната вечер участваха местни бизнесмени и предприемачи, активисти и общественици. Сред продадените предмети на търга беше и тъмнолилав шал, дарен от омбудсмана Мая Манолова. При първоначална цена от 40 лв. той беше купен за 120 лв. от областния шеф Виктор Янев. Кметът на Кюстендил Петър Паунов дари икона от личната си колекция, иконата също бе продадена – за 150 лв. Паунов, чиито ден, независимо къде се намира, започва с влизане и молитва в храма, има колекция от около 200 икони в дома си.
Иконата си е икона, а шалът стана доста коментирана тема за кюстендилци, които и не бяха чували за благотворителната вечер в парк хотел „Кюстендил“. Защо точно шал, не е ли много „интимно“ и лично да подаряваш части от облеклото си. Добре, че не е част от бельото си, злобно заподхвърляха „опозиционно“ настроени хора от града на Мая Манолова. Защо не извади да подари каската, с която слезе на 500 м. под земята в рудник „Бабино“ есента на м.г. Как па точно областният шеф В. Янев извади най-висока цена за тоя алтикул на омбудсманката. 6 часа, след като се беше върнал на губернаторския пост. Какво ще го прави сега областният тоя шал – жена му може би ще го носи.На видно място в кабинета ли ще си го сложи. Шалът не е икона, а шал. Кога  и за колко М. Манолова го е купила, колко го е носила, защо се разделя сега с него, износен ли е. И т.н. – все коментари, някои от които доста злостни, вървят по повод продадения за 120 лева шал на Мая Манолова.
Преди двадесетина години в Кюстендил се беше отзовала французойка, професор социолог. По неведоми пътища – беше я довела тогавашната доста силна и на висока позиция в партията и в парламента Нора Ананиева. Водиха я на Трите буки в Осоговския балкан. На семинар. Следва неизбежния коктейл, софра. Фанцузойката толкова си хареса кърпата, която  бяха аранжирали до чинията с ястията, че не се сдържа и я нахлузи на шията си. Стана чудесен шал. Абе, пиари.

 

Юг News

Братя просветители

Братя просветители


Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчи традиционните годишни награди на ведомството на четирима директори на училища за високи резултати в професионалната дейност и за принос към просветата. По „вътрешния правилник“ и канона срещата стана на 11 май, Деня на славянските първоучители Кирил и Методий, в Рилския манастир. Дядо Евлогий, който отслужи литургия за светлия ден на равноапостолите, благослови учителите и дошлите ученици от училища в Благоевград и Дупница, шефове на регионалните управления от областите Кюстендил и Благоевград. „Кирилицата  вече е и на еврото. Нека да опазим чистотата на българския език чист от вмешателства и посегателства“, каза от амвона дядо Евлогий. Връчването на наградите стана в иконната зала на манастира, от чиито стени строго и канонично гледат всички досегашни игумени на Рилската обител. С грамота, икона на Свети Иван Рилски и парична награда от 1000 лева бяха отличени Адриян Христов, директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий“ – село Иваново, Хасковско, Йорданка Чавдарова, директор на езикова гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали, Славейка Иванова, директор на Националната търговска гимназия в Пловдив и Диана Димитрова, директор на ОУ „Стою Шишков“ – с. Търън, Смолянско.
Амин! Честито на наградените – както се казва! Нищо, че всичко беше организирано като досадно „мероприятие“. Дядо игумен, „колегите“ му негови предци на духовния пост в иконната зала, стаиха децата и батковците им. Наградените директори получиха икона на Св. Иван Рилски. Така е, в неговия храм бяха осветени. Но не по-малко свети са равноапостолите Кирил и Методий, и това все повече се усеща от все повече българи. Вече не солунските братя, а „братя просветители“. Амин!

 

 

Юг News