Дърва и лед

Кюстендил се оказа единственият град в Югозападна България, където могат да се закупят дърва за огрев при неотминаващата люта зима. При това около 1 000 куб. метра широколистна дървесина – дъб и бук, са в склада само на една местна фирма – „Суна“. Там напливът от клиенти е денонощен. През целия януари всеки ден около 10 ТИР-а карали дърва за Гърция, особено по Коледа. След като дървата навсякъде в Кюстендил, в Дупница, Перник, Благоевград, а и в София свърших, от Суна правят един социален жест – от четири-пет дни спряха износа за Гърция и продават само за битово потребление. За да могат хората да изкарат тежката зима. Мнозина се съмняват в тая загриженост, едва ли бизнесмени ще се откажат от печалбата в името на това градът им, районът да не мръзнат. По-точно беднотията да не мръзне. Кой-знае, може пък да са искрени и коректни.

Шефът на „Суна“ Георги Терзийски, син на кмета на с. Шишковци Климен Трезийски, уверява, че фирмата ще има дърва до края на зимата, колко и да продължат студовете. Защото са заредили есента складовете „догоре“. Вложили доста пари, но това го изисква истинският, сериозният бизнес. В двора на фирмата им „мръзне“, заледен от кучия студ цял ТИР с дъбови дърва. Не потеглил към Гърция, а ще го стоварват за клиенти от града и мръзнещия Югозапад. Ясно е, че ще имат големи печалби, оборотът им ще е неподозирано и от тях самите висок. Кълнат се -няма да вдигат цените – по 75 лева за кубик, като 5 лева са за обработката с машината. „Цени над това ниво си е спекула“, категоричен е кметският син Терзийски.

Юг News

Аман от награди

Община Сапарева баня е отличена в годишните награди на министерството на туризма в категорията „община на 2016 г. за балнео и СПА туризъм“. Курортната община дори беше номинирана в три категории – освен в „Балнео и СПА“, получи номинации и в „планински туризъм“ и „туристическа дестинация“. Благодаря на всички, които подкрепиха Сапарева баня и гласуваха за нея в годишните награди в сектор туризъм. Признателни сме и на министерството на туризма за оценката и номинациите, които получихме за развитието и утвърждаването ни като туристическа дестинация. Ние сме сравнително малка община и 3-тото място за нас е наистина престижно“, бодро заяви кметът на Сапарева баня Калин Гелев. В челните места на „Балнео и СПА туризъм“ се нареждат Велинград и Поморие, а Сапарева баня зае трето място.

Същевременно Кюстендил от две-три години влезе в прехваления проект „по пътя на римляните“, лансиран от асоциацията за СПА туризма. Не се знае колко години ще върви по тоя път Кюстендил, то древна Пауталия е част от тоя път. Ама сега някой трябва да го номинира, репрезентира, журира, изпиратства, контролира, експлоатира и обира т.н.
Но да се върнем на симпатичната Сапарева баня. Градецът с 8 открити и 4-5 закрити басейна, където се къпят и при – 30 градуса, с охлаждащата се по естествен път 103-градусова минерална вода. С над 70 къщи за гости, които не плащат местните налози и такси, не могат и да ги принудят. С безработица над 20%.
А се оправяй сега. Валят призове за процъфтяващ бизнес и балнеология, цели Седем рилски езера са ти над главата, дъновисти и пр. обитават за месец-два земите ти, а толкова хора са безработни. А тия, които работят и движат бизнеса, не плащат данъци и такси. Какви ти награди, призове, номинации и т.н. Много добре си го знаем кое как става. Кметовете са наясно най-вече.

Качват и бебета на Седемте рилски езера посред зима

Юг News

Калинката Тимчев

Прокуратурата в Дупница разследва бившия шеф на общинската болница Росен Тимчев, съобщиха от обвинението. Срещу него са подадени два сигнала – единият е от председателя на минипарламента в Дупница Ивайло Константинов, а вторият от Агенцията за медицински одит. Образувано е досъдебно производство за съставяне на документ с невярно съдържание, Тимчев се разследва и за упражняване на професия без съответния документ за това. Досъдебното производство е по чл. 308 и чл. 324 ал. 2 от Наказателния кодекс. Ако се докаже вината му, го грозят до 3 години затвор по едното и до 8 години по другото обвинение, разтълкува нещата говорителят на обвинението в Дупница Емил Павлов. Същевременно все още не са ясни резултатите от назначената от общинския съвет комисия, която трябваше да извърши приемо-предаването на активите на болницата и извършената проверка. Може Тимчев да е оплескал работата още повече.

Как стана така, че Тимчев, разследван и за пари за ремонта на черква в Сапарева баня, задържан в недалечното минало като щурмовак от първите редици на митинг на ГЕРБ пред парламента, се оказа „калинка“. Тия, дето го предложиха за шеф на дупнишката общинска болница, не им ли мина нещо през ума, че „тоя човек нещо…“ То за пазач на някой порутен соцобект какви ли не процедури, тестове, комисии изпитни се назначават, а за посегналия и на черковни пари, фалшифицирал диплом за завършен здравен мениджмънт гербаджия, едно гласуване в дупнишкия парламент при управляващ ГЕРБ и готово. Иначе Тимчев, син на националния консултант по онкология проф. Костанта Тимчева, добре го отиграваше като болничен шеф на запътилата се към моргата общинска болница в Дупница. „Да му захвалиш“. Направи решителни реформи – съкрати персонал, закри отделението по хемодиализа и др. И даваше смели ултиматуми към министъра Петър Москов по ощетилата болницата на Тимчев така нар. „здравна карта“. Често даваше изявления и общуваше с медиите. Назначи си суперсекретарка на юношеска възраст /замалко/. И т.н. Какво ще стане с досъдебното производство, ще се види. Но Тимчев не е герой и не може да обере лаврите на мним доктор. Геният по тази дисциплина се нарича Валентин Цеков от кюстендилското с. Пиперков чифлик. Човекът бива завеждащ отделение, шеф на болница за белодробно болни, инспектор от правосъдното министерство и пр. Лежа в пандиза – не за дълго. Излезе и отново тръгна да пътува „на стоп“ и клечи по спирките. Не е ходил по митинги на ГЕРБ. За разлика от Тимчев. Който даже е задържан. Но пуснат.

  Юг News

Платената любов

Проститутка е осъдена на „пробация“ заради неплатен патентен данък като компаньонка в общината Дупница, постанови съдебен състав. Налогът е в размер на 6000 лв. Жрицата на най-древната професия е без регистрация в бюрото по труда. По време на съдебното дело е установено, че Таня Ц. няма постоянен трудов договор, който да доказва, че работи. Тя предлагала платена любов на главен път Е-79, на разклона за Рилския манастир. При бившата петролна база, където почти през ден дупнишки и рилски ченгета често задържат труженички на магистралната любов. Таня дала показания пред дознател, като заявила, че повече няма да се занимава с проституция. Но отново се връща на пътя. На последното дело преди месеци изръсила в съдебната зала, че и писнало от българското правосъдие, дето я преследва и докато е в тоалетната, и че се изнася в Гърция, където са по-толерантни към изкарващи надницата си като нея жени /и мъже/. И че отглежда сама 16-г. си син, ученик в Благоевград, казала. Съпругът й я изоставил още докато момчето било пеленаче. Няма пари да го издържа и затова предлага тялото си. Жената е от Ботевград, но работното й място от дълго време е на Е-79.

Проверка в общината в Дупница установила, че никой не е платил патентен данък от 6000 лв. годишно за компаньонка или компаньон. Не само в Дупница, никъде в България не плащат компаньонките. Които все по-открито си го казват, че упражняват този занаят, с пълното съзнание, че не вършат никакво престъпление. И няма отказване. Защо тогава и кога най-накрая ще се гласува закон, регламентиращ тази платена като всяка друга работа. В граничното Гюешево по-възрастни разказват как – като почвали да строят преди повече от 70 години жп линията София-Скопие и докарали в селото им екип италиански инженери и строители, на втората седмица в селото и в Кюстендил открили два публични дома. Съвсем законно и неизбежно. Така, че Лениновите концепции за жената и за личността ли защитаваме все още, като не узаконяваме тази професия. Надникнете във всеки по-така или даже и в по-некласен хотел. Веднага ще ги видите труженичките. За разлика от тия на гл. път Е-79 те няма да направят самопризнания пред дознателя, тия по звездните хотели полицията не ги и проверява, нито задържа. Давайте закона, за да се знае коя какви труженичка ги върши. А и другото. От векове има сериозен спор коя от двете професии – проституцията или политиката, е по-древна. Да попитаме момичетата, дето зъзнат в снега или ги пече слънце на Е-79. Те знаят.

Юг News

Партизанско

Междинен път от около 1 километър на административната граница между общините Трекляно и Кюстендил не се чисти и затова някогашното партизанско село Полетинци е откъснато от света повече от месец. Селото има четирима жители. Там на 3 август 1944 год. загиват партизаните Емил Шекерджийски, Стоян Лудев, Стоян Стоименов и Крум Зарев. В тяхна памет са издигнати два паметника. Пътят между „стария“ и „новия“ паметник не се чисти от никоя фирма обаче. По време на соца е бил в идеално състояние през цялата зима. В няколкото все още обитавани къщи живеят предимно възрастни хора, както и предишният кмет на Полетинци Станка Димитрова. Там наследствена къща има и кюстендилецът Васил Ш., бивш миньор по Чехия. Той им карал с джипа си по два пъти хляб последните дни. Сигнализирал да пратят техника да изрине дебелия 50 сантиметра сняг. Пратили булдозер, който съсипал асфалта по единствения път. Сред бедстващите е и възрастна над 80 години баба. „Ако кара така тази зима, ще замръзне горката старица“, притеснява се Васил.

Пак при Полетинци рухнала къща-музей на партизанското движение, според един от митовете в нея е бил създаден кюстендилския партизански отряд /или поне бойна група/ – няма значение. Ценна литература, архива, реликви от експозицията просто мухлясали и са съсипани безвъзвратно. „Как се обърнаха нещата – имаше ли кой да ни каже“, се пее в една естрадна песен от по-новото време. Някога народната власт, установена от същите партизани, построило асфалтов път до тоя див район – Полетинци. Сега никой не иска да го чисти. И чешми във всеки двор в паланките шуртели. ВиК инкасатори казват, че в двора на една от стариците в партизанския край имало 7 чешми. Никъде не са регистрирани. Наследство от народната власт. Не ги зазимява, не плаща никаква такса. Защото не ги и знае, едва ли ги и ползва. Жената дори деня и датата не знае, камо ли какво отчита водомерът й. Често спира токът. Нямат магазин. Около 2-3 август идват на митинг бодри и напарени социалистки, които си правят селфита при двата паметника – „стария“ и „новия“. При бежанската вълна м.г. мигранти ползваха партизанските биваци и пътеки по Полетинци. Зимата ги няма – затова миньорът Васил – Чешкия им носи хляб. Не партизански.

Юг News

Да захапеш дървото

Дървата за огрев и в Кюстендил свършиха в края на тази седмица – както е и по цяла Югозападна България, казаха търговци с твърдо гориво и собственици на около 15-те пункта за продажба на широколистна и иглолистна дървесина в града. От началото на тежката зима дърва от пунктовете в Кюстендил се караха за съседните Дупница, Благоевград, Перник, както и в столицата, след като кюстендилски фирми бяха заредили по-добре складовете от есента. Просто в Кюстендил с дърводобив и търговия се занимават повече фирми, те ползват модерна техника, имат добра работна ръка. Създадоха и свое сдружение – „Форест“ БГ. Сега и при тях обаче всичко е изчерпано. Последните камиони закарали дърва от Кюстендилско в Гърция в четвъртък, в големия сняг. Гърците също ги свършили. Кризата с дървата може да стане още по-тежка, ако завали нов сняг, каквито са прогнозите за след вторник. Отрязани дърва има по Осоговската планина, по Лисец, както и в Треклянско. 4-класната пътна мрежа обаче не е добре почистена и техниката не може да пробие до складовете, за да достави дърва за пунктовете в Кюстендил. По третокласния път Долно Уйно – Горно Уйно – Долни Кортен – Горни Кортен – Трекляно в участъка при отклонение село Уши – с. Трекляно е ограничено движението през зимния сезон поради сложни планински и атмосферни условия, обяви в неделя дежурният в областното Пътно управление – Кюстендил. Едва в събота – през цялата зима досега, почистили до „партизанското“ село Полетинци. И т.н.
До 2010 год. горските стопанства държали зимен резерв с по около 1000 куб. метра дърва за огрев, просто ги съхранявали в двора на лесничействата. Тази практика обаче отпаднала, след като частни фирми започнали добив и търговия с дърва, а те не заделят средства за запас и работят на принципа „зима за зима“, коментираха ситуацията горски специалисти. Като отминат студовете, дърва ще има, но на по-високи цени. Сега кубикът струва 80-85 лева, след двадесетина дни – до 100 лева за кубик, опасяват се клиентите.
„Ще захапем дървото“, битува фраза, когато се представя ситуация на обреченост, на мъки. Да не се подготвиш за такъв клинч, за „маймунски студ“. Сега и поседната тресчица по складовете ще хване пари. Що тополи изряза общината покрай Банщица. Що дървета се отрязаха – ударно под претекста „санитарна сеч“ – по центъра, по Хисарлъка, дори и на входа на общината прерязаха по средата една секвоя. И бряста на Аджундар е поокастрен. Реже се покрай алеите из Хисарлъка. По горите се сече контрабандно и нерегламентирано от десетилетия. Наивните си купуват дърва от пунктовете на все по-непосилни цени. Но, ето, че и там няма. Дори и да захапеш дърво – няма!

Юг News

Приятелят омбудсман

Два дни продължи гражданският протест на около 200 съкратени миньори от рудник „Бабино“ с категоричното искане да им бъдат изплатени обезщетение от една брутна заплата за оставане без работа, невзети отпуски, ваучери за храна за 3 месеца /по около 500 лева за всеки/. Общите суми, които чакат от месеци, са до 3 хиляди лева. Редиците на протестиращите пооредяха днес до следобяда, не и решимостта им да се борят докрай за изкараните по галериите пари. Едва в петък след 16 ч. те прекратиха бунта и вдигнаха блокадата на пътя при ТЕЦ „Бобов дол“, който бяха затворили от 10 часа тази сутрин. Това стана и със съдействието на омбудсмана Мая Манолова. Те постигнаха устна договореност и твърдото обещание от шефа на мините инж. Харалампи Златанов, че обезщетенията им за ноември, както и неизплатените заплати, отпуски и пр. ще им бъдат преведени на три транша – на 23 януари, 28 февруари и на 15 март. За гаранция поискаха джипа на Хари Златанов, той обаче им подари химикалката, с която пресмятаха какви суми и на колко транша ще им плаща. Омбудсманът им обеща да пие с тях кафе на 15 март, като вземат и последните обезщетения – до стотинка.

Това е то да имаш приятел омбудсман. „Надеждата иде“, „Парите ни чакат“ – с тия подхвърляния посрещнаха Манолова пренахъсаните и да палят и чупят миньори. Помнят я как слезе при тях на 500 м. под земята, когато в средата на октомври „вреха“ – пак за невзети заплати. И тогава, и сега Манолова се снима с тях. „Чист пиар, ама нали помага жената“, подхвърлят хора от ликвидирания вече рудник „Бабино“.
Други я наричат „топлата връзка с Христо Ковачки“. И как няма – Манолова, преди да стане депутат, е била юрисконсулт на същия този ТЕЦ „Бобов дол“, на който Ковачки е мажоритарен собственик и който озверелите от безпаричие миньори блокираха за два дни, като не пускаха камионите със „незамръзнали“ въглища до централата. Колко ли пъти се чу Манолова с Ковачки, докато вървеха преговори между протестиращите и ръководството на мините. Горкият шеф на дружеството инж. Харалампи /Хари/ Златанов беше само „отлитачка“ – с постоянно сложен на ухо джиесем какво и как го искат ония в София, а и омбудсманката до него да е в течение. Накрая миньорите пак склониха, поизбудалкаха ги отново. 15 март не е далеч. Те са злопаметни и държат на мъжката дума. Ако ли не – пак протести при бариерата пред входа на мините, пак спрените камиони с въглища за централата, пак някакви синдикати /“продажни“, които „за нищо не стават“/, които поемат шефство. Накрая пак приятелят омбудсман, която отново …  Ще изпиарства. Всеки лев ли миньорски труд ще се осребрява по тоя начин. Никак не е странно, че всичкото това пак става преди избори – този път са и парламентарни.

Юг News

БАБИНО

5 часа продължи протестът на около 200 съкратени миньори от рудник „Бабино“, които искат да им бъдат изплатени обезщетения от една заплата за ноември 2016 година и ваучерите за храна за 3 месеца. Някои показаха ведомости и фишове с начислени близо 3 хиляди лева за неплатени отпуски, невзети заплати, обезщетения и талони за храна. Миньори разказаха, че техен починал колега, баща на две деца, е трябвало да получи 2760 лева, но парите така и не били изплатени, а сега децата му мизерстват. Протестиращите отхвърлиха с освиркване предложението на ръководството на мините за сключване на споразумение за изплащане в рамките на 6 месеца на обезщетенията. Те отказаха да приемат съдействието на синдикатите и нарекоха синдикалистите „продажни“. Шефът на мините инж. Захари Златанов, който след дълго чакане все пак излезе да чуе исканията на работниците си, също беше освиркан. В ранния следобед миньорите блокираха пътя на изхода на Бобов дол, за да спрат камионите с въглища за ТЕЦ „Бобов дол“. Минути по-късно се преместиха почти до входа на ТЕЦ-а и 7-8 камиона на можаха да влязат и да разтоварят въглищата. Следващият протест ще е на автомагистрала „Струма“.
Като посредник се намеси и кметът на Бобов дол Елза Величкова. Работата на мината е затруднена заради изключването на енергията от ТЕЦ-а от енергийния микс, каза тя: Тази сибирска зима ни напомни, че въгледобивът е нужен на държавата. Апелирам и хората от държавата малко да помислят за нашия региони за спасяване на въгледобива, отправи удар в празното пространство тя.

Миньорите са „юнаци“. Като подземен тътен са, не се удържат. Издържат на глад, на мизерия, на студ, търпеливи са. Ама – падне ли им пердето, става страшно. „Дайте ни брутното, което ни се полага и си е*ете майката. Ще ходим по чужбина да оцеляваме. Тука нема спасение. Не е верно, че мината нема пари – има ама ги крадат. 300 човека по 2 хиляди лева, и тия наши заплати ще потънат“, ругаеха суровите мъжаги. „Благодарим ви, че сте толкова много“, нелепо се изказа синдикалистка, „женица, от която не зависи нищо“, изръмжаха от задните редици.
И тоя бунт миньорски няма да е лесен. Сега за името – „Бабино“. От селото Бабино. Най-добрият рудник на Балканите се закрива. Жертвите са навсякъде по и на изходите на Бобов дол, по Разметаница – също, по Югозапада. С бабина благословия се борят за някаква макар и елементарна справедливост. Няма да стане.

Юг News

 Кръв по границата

Авджии от дружинките в Злогош и Полетинци имали сериозно премеждие, докато гонели два ранени при хайка вълка край Горно Уйно, разказват участници в приключението. Вълк и женската попаднали на прицел на ентусиазираните мъжаги, някои от които стреляли с ловен автомат. 50-годишният Николай Иванов треснал вълка, звярът паднал. При него се върнала женската. Той стрелял и по нея, тя била ударена така, че „извила на умряло“. Внезапно обаче и двата вълка, търкаляйки се из снега, се заизмъквали. Минали граничната бразда и се озовали в Сръбско. След минути минал сръбски граничен патрул и насочил оръжие към ловджиите от Злогош. „Тръгнали по кървавия сняг и стигнаха до нас, а ние търсехме ранените вълци. Взеха ни за бежанци и искаха да ни арестуват. Не сме нарушили режима за държавната граница, но бяха много изнервени, че сме предизвикали това произшествие“, разказва шефът на ловната дружинка, „пожелал анонимност“.
Кръв на границата. Дори и вълча да е, кръв е. И се обявява „Тревога“. Някога – при соца, и кучешки косъм да намереха покрай кльона, се вдигаха нарядите, назначаваше се щателна проверка и се пишеше рапорт. Сега няма кльон и дори и смъртно ранени зверове минават оттатък междата. Току-виж на границата със Сърбия пак сложим телена ограда. „Защо трябваше да махат старите телове“, с носталгия се произнасят по Треклянско. Което е предпочитана дестинация и маршрут от бежанците. И ловджиите не могат да си организират спокойно лова и излетите. Преди месеци намерили детска сандалка, зарязали дивеча и търсили бежанци. Намерили ги и сигнализирали на „Гранична“. Няма спокойствие – я на сандалка, я на вълча /не дай, боже – човешка/ кръв, или пък на жив бежанец или каналджия ще попаднеш. Граница – Горно Уйно. Януари-2017 г. Ако се пише рапорт.

            Кметството в с. Горно Уйно

Юг News

Инсулин

Техника на общината в Невестино почиства от снега пътищата до над 300 махали в Кюстендилско вече две седмици. Общината е купила нов трактор, който повече от 10 дни не е спирал работа. Непрекъснато работят още два трактора и една фадрома. Ситуацията в 22-те гранични селца на общината е много тежка. Високопроходима кола „Нива“ е била изпратена до една от махалите на село Еремия, където 70-годишен диабетик се обадил, че е свършил инсулина. В Невестино няма аптека, екип на общината заминал спешно до Кюстендил, за да му закупи и да достави обратно лекарството на пациента – през двуметрови преспи. Тази сутрин е получен сигнал от фермер, че не може да достигне до животните си над с. Църварица. Три километровият път до оборите не е почистен от новия сняг. Животните му гладуват.
Подобен случай имаше и в кюстендилското с. Цървеняно, дори в съчетание – там Гражданска защита закара и лекарство за самотно живеещия стопанин и фураж за животните му. Май доста народ в тая люта зима е на инсулин. Който пък и трябва да ти го доставят през преспите. Уж всичко беше разчетено преди виелиците, уж кметът Петър Паунов призова самотно живеещите да се приберат при близки и роднини в града, уж имаше нещо като зимно запасяване по селските магазини и „Наркооп“, а то се видя, че всичко са само приказки. Като свърши инсулинът и ти огладнеят животните – става страшно.  Инсулина го знаем – не дай, боже да ти го изпишат. И не дай боже на 400 квадратни километра площ , както е Невестинско, да няма аптека. Инсулинът не е фураж и не е за зимно запасяване, ама си е диагноза. Всички отиваме на инсулин в тая пълна несъстоятелност на държавата. Която с багер кара инсулин на закъсалите.

Юг News