Без категория

Горките читалища

Горките читалища

kn 4ittalichte

Централното дупнишко читалище „Зора“ е мощен местен културен институт, приютило е градският тетатър, библиотеката и др.

Читалищата в Дупнишко, а и не само там, са се превърнали в туристически агенции, които организират екскурзийки на разни групи до различни дестинация, спонсорират пътуванията на състави за разни участия и форуми, от които се връщат с някоя мижава и формална грамота като за отчет. И изобщо са го ударили на пътувания и туризъм, нямат културна дейност. Критики в тази посока отправиха съветниците от дупнишкия минипарламент на последното си заседание, на което бяха разгледани отчетите на читалищата в общината. Шефът на съвета Ивайло Константинов /ГЕРБ/ дори обяви, че ще бъде подготвена декларация до министерство на културата с искане за промени в Закона за народните читалища, тъй като функциите на ОбС сега се свеждали само до одобряване на отчетите, но без да може да се осъществява някакъв осезателен контрол над тях. Съветникът Костадин Костадинов, шеф на частната болница в Дупница, изкоментирал, че има читалища, които не са събрали нито лев от членски внос – въпреки, че някои имат и по 150 членове. Затова ще бъде сформирана комисия, която ще проследи в детайли от-до работата на читалищата, за да стане ясно как и колко работят. И бившата синя депутатка д-р Лорета Николова, сега съветник, се обявява за промени в Закона за народните читалища.

Гърляно

И всяко село има читалище – поне по едно.

Какво излиза – тези „огнища на знание и родолюбие“ от Възраждането сега се модернизират и комерсиализират. От името на читалищата тръгват какви ли не неща – дори и бившите военни си направиха тук-там читалище в бившото ДНА, показаха на тийнейджърите устройството и действието на различни модели автоматично и късоцевно оръжие. Това стана за Гергьовден тъкмо в Дупница. В областния Кюстендил постъпи сигнал в прокуратурата, че местен читалищен деец ползва субсидията за културното „звено“, което създал, притежава и ръководи, да си плаща тока, водата, частни пътувания. Пак в Кюстендил читалище организира изложба на змии, на гълъби, на плетива и плетки и др. Друго прави празника на виното на открито – „гаубици“ с домашно вино се журират строго и компетентно и се знае как приключва всичко – с разпивки и мезета. Частно читалище беше създадено и в кв. Бараково, то носи името на родения там поет дисидент Биньо Иванов. Една от амбициите на читалище „Биньо Иванов“ е да възстанови в умален вид някогашната теснолинейка, Рилската железница край историческата Балабанова фабрика. Пълно разнообразие в обхвата, намеренията, амбициите и целите. Чет и брой нямат проектите, по които са се впуснали десетки читалища от региона /не само в Кюстендилско е така/, за да кандидатстват и реално да вземат европари. Проектът обикновено се изпълнява с трансграничен партньор /от съседните Македония, Сърбия/ и може да е с предмет на изследване и проучване „каквото няма и да се сетиш“. Важно е финансирането по европрограма. Ами – нека, както се казва.

vino

И това е читалищна работа…

В същото време читалищните библиотеки са в невъзможен вид, още томовете на Ленин и Тодор Живков прашясват по рафтовете. Не са махнати на места и портретите на Тато, на Георги Димитров, на някой местен антифашист и партизанин /впрочем някои читалища все още носят и имена на „герои“ от съпротивителното движение/. В селцата в Треклянско обезлюдяването е тотално и невъзвратимо, но и в най-малкото селце има назначен и се водел читалищен секретар, който е поне на хонорар, ако не и на щат, коментират местните. Впрочем много щекотлива тема е и броят на читалищата. Доста са – в областния град са 5-6, трудно с помнят, а най-забавният момент е да влезеш и да слушаш препирните в отдел „култура“, в който и да си избереш град, по разпределението на бюджета и спусканата субсидия. И до бой се стига. И т.н. и т.н.
Така, че – горките читалища! Плачат за по-осезателен контрол и за нов закон, какъвто искат дупнишките общинари. Но не само по това откъде им идват и как ги харчат парите. А и какво реално е присъствието им в културните начинания и културната практика /идеи, изяви, реализацията на тези изяви да е качествена и пр./ по места – града, селото, квартала. Колко дни в годината на входа им виси катинарът. Иначе заради проектите за европари читалищата ще продължават да се множат. И да създават повече проблеми на общините и местните управи – както се случва сега в Дупница например. Да не се забравя – „огнища на знание и родолюбие“. Хайде сега!

Юг News

Книга лоша нема

Книга лоша нема

kn plastmasa

kn plastmassa 1

kn plastmassa 3
Около тон и половина пластмаса предадоха кюстендилци, прескочили до окръжния център дупничани и изобщо хора от региона на пл. Велбъжд в неделния ден, за да предадат някой и друг килограм пластмаса и да вземат безплатно /поне една/ книга. Кюстендил бе включен за пръв път в кампанията „Книги за смет“. Преди обяд дори се изви опашка от чакащи, грижливо придвижвайки торби и чували с бутилки, тубички, парчета от „материала“. После потокът понамаля. Дали някои не се уплашиха от земетръса, земята на Югозапада се разлюля с 4,6 степен по Рихтер в 11,58 ч. Или пък някои се поразочароваха от предлаганите им заглавия. Всеки, предал 1 килограм пластмасови отпадъци, получаваше талон за безплатна книга от щанд, разположен наблизо до Арката. Който предаде 2 или повече от 2 килограма, получава и втори талон. Това е и максималният брой книги, които един участник може да вземе – независимо от обема на предадените отпадъци. Този регламент не е много справедлив, мърмореше мъж, който предал 18 кила, но взел две книги, едната от които е „Съкровищата на България“. Най-търсена пък се оказала „Тайната градина“, казаха отговорниците по раздаването срещу предаван талон. Друг предал торба с пластмасови бутилки от безалкохолно с неохота взе книга на Евгени Минчев, останалите по витрината пък изобщо не го удовлетворяваха. „Тоя да не иска да му предложат безплатно за тия смачкани бутилки „Спомените на Чърчил“. Важна е идеята, емоцията“ изкоментира друг. „Абе, щом е безплатна, взимай и тръгвай“, подкани трети. „Книга лоша нема“, философски обобщи възрастна кюстендилка. Дали пък не е права жената, за преди 24 май тая „сентенция“ най-върви.
Общо са взети около 700 заглавия. Най-предпочитани от децата са Андерсеновите есенни и зимни приказки, Макс и Мориц, отбелязаха на финала на кампанията от издателство „Smart Books“ и фондация „Credo Bonum“. Те не скриха, че са са доволни и че ще продължават да разширяват броя на градовете, които взимат участие в екологичната инициатива. А нашенецът е доволен – хем си почиства килера и мазетата от залежали бутилки, шишета, туби, стари легени и пр., хем му дават и книга. Па защо ли да я чете, не е задължително – важното е, че са го видели приятели и комшии на опашката в кампания с мото, в което я има книгата.

Юг News

Зрелостник от Босилеград

Зрелостник от Босилеград

bosilegrad

36 зрелостници завършват единствената гимназия в Босилеград, а балът им е на 25 май, предпразнично разказа шефът на школото Антон Тончев. Той не крие, че има намаляване като брой на завършващите – м.г. са били 45, през 2014-а – 50. Топи се и Босилеградско – това е всеизвестно. Другата новина около босилеградските зрелостници е, че 32 от тях твърдо са заявили, че ще кандидатстват във ВУЗ в България, конкретизира Тончев. Само четирима вероятно ще се запишат в сръбско висше училище или университет – освен ако не заминат за чужбина. Очевидно тийнейджърите не са забравили българския си корен и държат за завършат български университет, коментират наши сънародници оттатък границата. Дано да е така, само може да ни радва подобно убеждение и поведение.kn gimnazistti Активисти от самия Босилеград обаче коментират и друго. Лично кметът на сръбската община Владимир Захариев, който безапелационно на 24 април т.г. спечели пети пореден мандат на поста, се обръщал към местните тийнейджъри и им обещавал – „Всички ще влезете“. Дефакто – така и става. Самото кандидатстване е изнесено, екип квестори, назначени от МОН заминава за Босилеград /а и за Цариброд/ в определен ден, за да направи теста. И там със сигурност няма такива драконовски мерки срещу преписването, нито видеокамери на входа  и изхода, на тавана, родители пазванти по тоалетните и прочие. И оценките са от много добър нагоре – преобладаващо. М.г. имаше 4 пълни шестици от около 100 явили се. При нас са по-малко в национален мащаб. Значи какво – самият тест нещо е „редуциран и олекотен“. Преподавателка по български език и литература в Гимназията за древни езици и култури в София, босилеградска снаха, е категорична, че в босилеградското школо не ги обучават никак добре и нивото на подготовка на тийнейджърите е ниско. Но всички влизат в наш ВУЗ. Не е лошо, ама нека се и подготвят добре. Да взимат частни уроци както се решават някои български семейства и си плащат. Не е тайна, че момичета и момчета от Кюстендил пътуват за скъпоплатени подготвителни курсове по избрания предмет или при частен учител в София „който смъква кожи“, стане ли дума за таксите. А на 40 километра по на запад имат гарантирано място по избраната специалност. Дори директорът Тончев отбеляза и нещо друго – квотата, спусната от МОН за прием за кандидати от Сърбия, е съобразена със заявеното от самите кандидати. Затова и на изнесения кандидатски тест за приема идват и младежи от Вранье, Сурдулица, Лесковац. „Всички ще ви приемат“, призовава ги кметът Захариев.
Така зрелостник в Босилеград /и от съседни общини/ си е добър шанс да се изучиш. Освен ако не се вдигнат критериите, което … защо да го правят от просветното ни ведомство. Израз и на патриотичен жест е децата на сънародниците ни да влизат по-лесно в нашите ВУЗ-ве. Да се дипломират и да останат и да работят у нас, както и става. Шанс, какъвто не е осигурен за зрелостниците в самата България. Дали за самите тийнейджъри от Босилеград е добре летвата да е по-ниско – да се попитаме.

Юг News

Сгъстена Дупница

Martenica-Dupnica-15-big[1]
Средната гъстота на населението в Дупница е 131 човека на квадратен километър при средно 45 човека на кв. км за областта, обявиха от кметската управа в града на Марек. 74,8 % от населението на общината живее в градския център, при 68,4 % за областта. Дупница е най-гъсто населената община в областта и въобще една от най-гъсто населените в Югозападния район, отбелязват в прессъобщение от екипа на сегашния градоначалник инж. Методи Чимев. От териториалното статистическо бюро в Кюстендил, дали не от завист, но не потвърдиха тези „показатели“, нито по каква методика са установени. Както и да е.

photo_verybig_907340
Неофициално се коментира, че едно над 20 хиляди дупничани и наши от селата са по гурбет в чужбина. Ако повечето от тези хора се върнат /по местното наречие „от ябана“, от странство/, то Дупница ще стане пренаселено място, където на мнозина ще им е тясно. И ако е вярно, че „количествените натрупвания водят до качествени изменения“, то градът и общината би трябвало да просперират мощно. А така ли е? Как този предразположен към проспериране град беше допреди 5 години  „първият частен град в България“. – поне според стотиците коментари и писания по медиите беше така. Впрочем Братя Галеви могат един ден да се върнат, поне местните митове, легенди и фолклорни интерпретации смело го прогнозират. Тогава как ще е – да си представим само. Тогава градът ще стане препренаселен. Любопитно би било от статистиката да обявят на кое място в Югозапада е Дупница по икономически показатели. Дори и като се включат оборотът и печалбите от продажбата на коли втора употреба, за които продажби и бизнес наскоро ГДБОП и ДАНС предприеха спецакция и разкриха доста нарушения и далавери. Заради наближаващите 24-майски празници градът има над какво да се замисли и относно културния си разцвет и дередже, изявите в сферата на изкуствата. Колко дупничани знаят къде е музеят им и той що за статут „обажда“ – примерно. Ами спорта – местният „Марек“ напипа „А“ окръжна група, няма данни дали ще извърви успешно етапите до връщане в професионалния футбол. Нещо прискърца и във волейболния „Марек-Ивкони“.

1432817737
Т.е. след като толкова е добре с показателя „гъстота на населението“, следва Дупница, неофициално самообявила се не само географски за „столицата на Югозапада“, да дръпва и в развитието си. Всякак да дръпва, та още с влизането да се усеща това дръпване. По философския принцип за „количествените натрупвания“. Дай, боже!

Юг News

МАТ-УРА-ТА

МАТ-УРА-ТА

kn maaatura

m2
Поредното изтезание – този път за випуск-2016. Матури! И пак Елин Пелин /нищо лошо, най-превежданият ни разказвач, безспорен в отразяването на селската душевност, бит, великолепен в пресъздаването им, така неотразими са героите му/. Но как става така, че и бабите и дори прабабите на днешните тинейджъри и две-три поколения след тях пишат или за Вазов, или за Йовков, или за Елин Пелин. При поетите Ботев-Смирненски-Вапцаров, по-рядко Пенчо Славейков с неговата „Ралица“. Как пък от толкова милиони комбинации за изпитните въпроси не се падна например „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков, които не се и изучават по програмата за БЕЛ. Нищо, че не се изучават – да им се падне, да видим като как ще подходят напиращите към стотиците специалности в над 50-те ВУЗ-а в страната ни зрелостници. А сега какво – Стария Герак, Божан, Петър, Павел, горката Елка, малкият Захаринчо, който някога убедително не се преподаваше, че е „бъдещият пролетарий“. Айде, бе! Какво им говори на днешните юноши такъв персонаж и проблематика. Един от явилите се перифразира семейния кодекс, за да представи ценното от „Гераците“. Ужас!

m3
Ясно е, за известна част от абитуриентите матурата е „мат“. Няма да се справят, не са и чели „Гераците“, няма какво да се лъжем. Те и другите произведения, преподавани в часовете по литература, не са ги чели. Затова им е все едно – и Михалаки Георгиев примерно, и дори още много преди него – Илия Блъсков да им се паднеше, все тая. Затова е това суперстарание да се препише, свръхмодерните технологии да се заредиш с готов текст, който да възпроизведеш на изпитния лист под „строгото“ око на квесторите.
„Ура!“, повечето от явилите се ще изкарат, може да е на магия, но ще изкарат. И ще са доволни, на каквато и да са си заслужили оценка. „Ура!“, и това мина, ще си кажат повечето тинейджъри, чиито умове и сърца точно в дните на матурите на 100% са заети със стила, десена и аранжировката на абитуриентския тоалет, за предстоящия след по-малко от седмица купон, в замислените забавления покрай завършването, безкрайната вакханалия до връчването на дипломите и кандидат-студентския изпит дни след това.
„Та“ – пак за матурите. Нещо има нередно, сбъркано, закостеняло в изпита. Елементарно е да се запитаме като как така на матурите учениците са супер, на кандидат-студентския изпит пък двойките някои от годините са близо 60%. При едни и същи автори и горе-долу познати като формулировка теми. Май е въпрос на преписване. Или по-вярно – на подготовка в гимназиалния курс. Където обучението може да се обобщи с един лаф от Шоплука, откъдето е и падналия се на матурата-2016 Елин Пелин – „Гола вода“!

Юг News

Край с непристойния вид и помисъл в манастирския храм

Край с непристойния вид и помисъл в манастирския храм

RM1

Игуменът на Рилския манастир Адрианополския епископ Евлогий наел частна фирма от Дупница, чиито гардове ще следят за реда в централния манастирски храм „Св. Богородица“, съобщиха го хора от персонала на светата обител. Основно ще се контролира за влизане на поклонници и туристи в „неопрятен външен вид“ – ще се връщат хора по джапанки и по къси гащи, с дълбоки деколтета, с голи гърбове и рамене при поклонничките, силно татуирани момчета с внушителни бицепси по потник и пр. Досега на входа на храма давали дежурства монасите, които предлагали наметало за жените с прекалено открити части по тялото си. Както и ученици от Рила и Кочериново ангажирали през ваканциите, но тинейджърите не се справяли и пропускали вътре „скандални по вид“ миряни и поклонници. Фирмата, оглавявана от бивш шеф на магистралната полиция в Дупница, е с договор до края на лятото, само за по-активния сезон, очаква се да се справя добре.
Нещата по „режима“ в храма на Рилския манастир могат и следва да станат и по-строги и по-регламентирани. Например да не се допускат дори и опити за политически /не дай боже/ и изобщо на колективистични сбирки и изяви вътре. Да си спомняме ли дали беше редно Иван Костов да учреди партията си и да обяви името й – Демократи за силна България, точно пред олтара в централния храм на Рилската обител. Тогавашният игумен Драговитийския епископ Йоан малко трудно изрече новото партийно наименование, написано му от хората от експремиера Костов на листче. Самият Симеон Сакскобурготски се е чувствал притеснен и неловко, когато негови привърженици дерат гърло в храма „Искаме си царя!“, „Симеон, Симеон…!“. Защо и министерства, гилдии, ведомства да си организират в черквата разни чествания, отбелязвания, поводи и пр. Рокери с дрънкащите по тях одежди да влизат вътре колективно. Дори туристически групи – направо с раниците да се навъртат покрай иконите и иконостаса. Цели ученически класове, някои от които в групата и „хабер“ си нямат за какво са вътре. Групи почерпени миньори за професионалния си празник волно влизат вътре. И т.н.
Тия неща могат и следва да се изчистят. Общуването с Бога, с вярата е индивидуален акт. Който предполага чистота, искреност, тайнство, което трудно върви „на групи и по график“, начело с организатор…

156_5686

143_4346

195_9562

Някои мъкнат в храма на Рилската обител знамена, плакати, емблеми, гербове…

Юг News

Внимателно с дечицата

Внимателно с дечицата
Цели 5 детски полицейски управления са учредени в Кюстендилския регион, доволно съобщиха от областната дирекция на МВР. Към ОУ „Кирил и Методий“ и ОУ „Марин Дринов“ в областния град , ОУ „Евлоги Георгиев“ – Дупница, ОУ „Никола Вапцаров“ – Бобов дол и СОУ „Христо Ботев“ – Кочериново. В „екипите“ на 5-те управления са включени 104 ученика от начален и прогимназиален етап на обучение. Под формата на игри и забавления у подрастващите ще бъдат формирани знания и умения за опазване на своя и на своите приятели живот, както и поведение за реакция и действия при трудна ситуация вкъщи, на улицата, в училище или в планината, знания за правата и задълженията, които имат като пълноправни членове на обществото, мотивират „акцията“ си от полицията. Само преди два дни приключи областният тур на състезанието „Млад огнеборец“ – там що детска пот се лее-е!. Често и от КАТ включват децата, „които трябва да пазим на пътя“, но не всички водачи се респектират от този повик. От БЧК се хвалят с безбройни акции на младите червенокръстци – включително да те пресрещнат на площада и да ти връчат един презерватив. През седмицата на гората дечица награбиха с дълги почти над два пъти над боя им лопати и взеха да засаждат в поредната акция на горските. Там, все пак, не обявиха клуб „млад лесовъд“. Някои училища се хвалят с кръжок „млад журналист“ – примерно. И т.н.
За всичко се вкарват и деца – то са проекти, програми, прегледи, фестивали, четения, изложби и чествания, конкурси и тестове, класирания, експедиции, походи и преходи. Водят ги на помени и поклонения за известни алпинисти /наскоро/, инициативи и т.н. и т.н. Дори и на научни симпозиуми с тема, да речем, „националният въпрос през 1944 год.“ пак деца докарват в залите. Пък ни е криво, че им е скучно и не внимават в това, което се говори от трибуната. водят ги „под строй“, без да ги питат. Децата изследват биоразнообразието по река Драговищица или броят цветята и растителните видове на върховете Виден или Кюнек, защото върви някакъв пореден проект, с който преподавателите им са ангажирани или туристическото дружество го е заложило в плановете си. Или чистят България за един ден, кампания на една от телевизиите. Или децата въртят десетки километра педали в колопоход за Деня на независимостта /нека произволно да вземем тоя ден/. И т.н.
Горките деца! Май им идват много тия участия – управления, академии, форуми, от които не вземат диплом, най-много една грамота да им връчат на финала и при изтичането на срока на съответния проект или изобщо на замислено от институции, инстанции, служби и др. начинание. Не е ли редно да ги оставим сами да избират къде да се запишат, коя „академия“ да завършат – години преди да ги включат, не под строй, в най-трудната и непосилна за мнозина академия – „академията на живота“.

kn pagon 2

kn pagon 1

kn oggan 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Юг News

Кога ще работим

422_2296_2
Традиционният си празник и патрон на селото – Пророк Йеремия, правиха в кюстендилското с. Еремия, похвали се кметът Райна Алексиева. По „правило“ това ставало на 1 май, сега обаче на тази дата се събрали много празници – деня на труда, Великден, а след тях – и Гергьовден. Затова го изтеглили на 14 май. И станал купонът – нищо, че съботата предварително беше обявена за работен ден. Който си работи да си работи. Празникът си е празник, „няма да се лишаваме“ е философията на нашенеца. В съседното с. Ваксево също стягат всенародно празненство – те пък са канонизирали руса девойка /блондинка – както подхвърлят местни зевзеци/, която според тукашно предание била неустрашим борец срещу турците и била съсечена от поробителя. В нейна чест и прослава ваксевчани всяка година около 24 май правят курбан – „Русата“. Впрочем Ваксево е уникално с петте си празника на година – там имат 4 храма, задължително се почитат и Св. Георги, и Архангел Михаил, и Св. Богородица, и Св. Димитър и Русата. В съседната на Ваксево Църварица правят два пъти Св. Св. Кирил е Методий – на 11 май /на „опозицията“/, и на 24 май – официално. И пак курбани, софри, музики, хора и веселия.
Впрочем в Кюстендилско няма село без поне един празник, на много места имат по два-три, доволни са от местните управи. В Треклянско по паланките са останали по четирима-петима, дори и по двама жители. Но и при тях правят курбани, „родови срещи“, празници на дружбата със сърбите / в м. Славчето/, който предстои през юни. Подготовката е в ход. В м. Две реки над Ново село няма и село, но и там правят курбан, вдигнали параклис. В Жеравино вече е останал един жител, но се прави празник на трите граници, стотици се стичат, върви трескава подготовка. И т.н.
Нека, „лешо нема“, да се веселим, подхващат местните. Да добавим официлните празници, които са над 10. И сега предстоят 4 почивни дни. Така ги и наричаме – почивни. Тогава – кога /ще/ работим. В изредените села, улиците са поизровени, реките тънат в боклуци, даже кметствата нямат приветлив вид. Работа много – да с почисти, да се стегне съответното селце. Пък тогава да се празнува. Някои оправдават безкрайните, понякога и измислени, празнични форуми с желанието на хората „да се видят“, да се разнообразят. Едва ли не – от скука се събират. Абе, каква ти скука. Работещият човек не скучае.

517_1737

Юг News

Търси се беден абитуриент

Търси се беден абитуриент

Ikonomika_057[1]

В страхотно затруднение преди дефакто вече стартиралите абитуриентски процесии и „тупурдии“ се оказа известният, родом от Кюстендилско, активист и общественик д-р Цветан Кьосев /83г/, притеснен е стоматологът. Докторът, който преди десетилетия работил и в Държавния съвет, прави жест към момче зрелостник в затруднено положение, със затруднен социален статус – без или с разведени родители, възпитаник на някой от юндомеовете и пр. Искал и осигурява тоалета му. Малко поизбързал обаче дарителят – купил скъп костюм размер-52, луксозна риза „XL“, вратовръзка, почти всичко, необходимо за така чаканата от тинейджърите вечер. Помолил свои приятели, журналисти, кметове от Кюстендил и близките села да му съдействат да намери търсения „левент“, за да му подари добре подбраните стилни като дизайн и форма скъпарски дрехи. Цял месец не се намира такъв, да го кажем, беден абитуриент.
Шефката на гимназията по земеделие /бившия селскостопански техникум/ Карамфилка Гъркова, където над 95% от завършващите школото са с ромски произход, не скри, че едва ли и при тях ще има „подходящ момък“. Не защото д-р Кьосев предрешил нещата да са по размер-52. А защото всички зрелостници вече си имат осигурени тоалети, родителите им им закупили всичко, което са поискали. Заделяйки последните си пари и спестеното. А и ромите правели пищни и по-пищни тоалети и изпращания на зрелостниците от махалата. В другите гимназии /Електрото, Строителното – както ги наричат кюстендилци/ е същото. Скъпи и прескъпи тоалети, бижута, куверти за допълнителна /втора /абитуриентска вечер. Всичко – както го искат самите абитуриенти.

Ikonomika_044[2]
Какво излиза! В криза ли сме, финансова стагнация и несъстоятелност ли мъчи българина, щом харчи с хилядарки за абитуриент. Така дарителският жест на д-р Кьосев може и да не се случи. А докторът не иска да се пише за стореното /за исканото да го стори – по-точно/. Прави го безкористно и има желанието и волята да стане негова традиция и правило – да го прави всеки месец май, и догодина и нататък. За бедно и момче в нужда от родния му Кюстендилски край.
А който все пак измисли вариант за вече купения абитуриентски тоалет – да потърси на джиесеми – 0888 440 818 или 0888 772362.

Юг News

Кюстендилският медиен срив

Кюстендилският медиен срив

В първите години на демокрацията Кюстендил /и Югозападът/  бяха силно медийно „застъпени“ и пренаселени. В Кюстендил имаше две tv кабеларки, на един етап и общината поддържаше tv екип /Росица Благоева и Цанко Хаджийски/ – доникъде. И в Сапарева баня бившата телевизионерка и червено парламентарно острие Клара Маринова беше създала и ръководеше tv екип.  7 частни радиа – „999“, „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, „Фокус“ и „Дарик“, останаха само последните три, като „ритъма“ си е“ бам башка“. И в съседна Дупница имаше две радиа, а братята от руенската обител „Св. Иван Рилски“ пуснаха и църковно радио, което не се утвърди въпреки ентусиазма на редакторите в монашеско расо и солидната подкрепа от „светски лица“ и институции. И няколко хартиени издания просъществуваха – „Нова България“, „Пауталия“ /на общинска издръжка до закриването й на 19 февруари 2000 год./, „Стримон“, „Кюстендил“, „Сряда“, седмичникът „Наблюдател“, който /слява богу още крета/. В Дупница опитаха с три вестника, но оцеля само „Вяра“. Имаше и опит за литературно списание с начинател Райка Добрева. Защо да не добавим и упорито издавания бюлетин на сънародниците ни от културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград, който по едно време се и печаташе в Кюстендил, тук ставаше и предпечатната му подготовка. Сега е времето на сайтовете – ето ги: „kn nеws“, „Кубер“, „Кюстендил прес“ /за някой и друг месец/ и др.
Примерите могат да се допълнят, но и без тях е ясно, че в града /така е и в региона/ има доста медийно изкушени хора и капацитети, както се казва. Медийният срив обаче за града е като че ли предначертан и неизбежен. Колко опити и издания приключиха с фиаско и тъжният им залез направо отчая инициаторите им. Последният е tv кабелът „Колор“. Няма вече новинарска емисия, тогава – какво има и с какво ще привлича зрителите си. Екипът й е разпуснат, споделят потърпевши.
Какво не достига, щом има толкова ентусиазирани медийно хора. Пари /така е – няма ги/, професионалисти в подготовката, списването и издаването им – такива има. Подкрепа от местните институции. Наскоро се разбра, че бивша кюстендилска репортерка се устроила в общински /!/ вестник в … Казанлък. Кюстендилец от 30 години е в екипа на радио Благоевград. В столицата изкарват хляба си в телевизии, агенции и ежедневници над 10 репортери, родени и работили в Кюстендил. Нещо в самата нагласа на хората тук, в механизмите неадмириращи такива начинания като медиите. Обезлюденият град – та Гоце Делчев да не би да е пренаселен, та поддържа редовно tv програма, а в Кюстендил вече ги закриват.
Или са прави тия, които на всичко махат:“Абе, кюстендилска работа!“

196_9624

Дълго време Ирена Маринкова беше лице на една от tv кабеларките в Кюстендил. Сетне я изгониха. На 14 май т.г. тя прави юбилей,  но не като телевизионно лице, а просто годишнина.

Юг News