Без категория

Живели


50-те зрелостника от випуск-2020 на гимназията в Босилеград получиха днес дипломите си след успешно издържана матура, каза директорът на единственото средно учебно заведение в града Владимир Григоров. Седем от зрелостниците получават наградата на името на големия възрожденец на Сърбия Вук Караджич, а първенец на випуска е Анжела Митов. Момичето каза пред репортерите, че ще учи право – в университет в Ниш, обаче. Не в България, защо ли. 11 от зрелостните в босилеградската гимназия през целия курс се обучаваха на български език – макар, че все още няма издадени учебници на майчиния им език, казаха от ръководството на училището. Скоро и няма да имат учебници сънародниченчатата ни там. Повечето от завършилите гимназията ще кандидатстват в български ВУЗ – така е последните двадесетина години, отбелязва директорът Владимир Григоров. Все още обаче кандидат-студентите в Босилеград и Западните покрайнини нямат яснота как точно ще ставя подаването на документите, балобразуването и приема им във висшите училища в България – чакат се инструкции от МОН, добави Григоров. Заради противоепидемиологичните мерки и спазването на дистанция зрелостниците не можаха да направят колективна снимка на випуска си – каквато е традицията за всеки мипуск на школото, коментираха родители.
Снимката да е проблемът. По-скоро първенецът на випуска – Анжела която ще учи право, но в Ниш. В България ще я приемат от раз, и в Софийския, в същата специалност. Ама – не ще. Изобщо защо в босилеградската гимназия две паралелки учат на србъски, само една – на български език. Нали в Босилеград всимик са българи. И после повечето кандидатстват, просто се записват, в български ВУЗ. За по-лесно ли. Заради ЕС ли. До си кажат самите деца. А Анжела да размисли, има време до август. И дотогава – Живели!, драги абитуриенти !

И спасителите заскучняха


На рядък природен феномен се натъкнаха част от планинските спасители от Дупница само преди дни, казаха хора от екипа. Борислав Ранков, Иван Тушев, Златомир Огнянов и Георги Никифоров при поредния си обход на района между Седемте езера и Рилския манастир видели скала, от която тече вода. Нещо повече. Водата бликала все едно има чучур. „Бяхме тръгнали от Рилския манастир и тъй като избягваме да вървим по пътеките по обясними причини се натъкнахме на това природно чудо. Първо чухме в продължение на няколко минути рева на мечка, която явно бе надушила кучетата и побързахме да продължим. Няма как да е различна от тази, която бе заснета с две малки мечета в района на манастира. На 15-ина минути от хижа „Иван Вазов“ в посока от връх „Върла“ към местността „Малко Пазар дере“ се натъкнахме на водния камък. Намира се извън пътеката, затова остава и далеч от погледа на туристите, а и самите нас. Огледахме около камъка да видим откъде може да извира водата, но няма нито вада, нито нищо. Шегувахме се, че има таен водопровод изграден преди стотици години. Очевидно с годините се е образувал този процеп и от него извира студена вода. Освен, че е изключително чиста, тя става и за пиене“, разказа спасителят Борислав Ранков. „Ще говорим с колегите от отряда да обсъдим варианта да изградим пътека до този камък, защото си заслужава наистина да се види от повече хора“, допълни планинският спасител. „То няма как да се прави пътека до скалата с чучура – това е защитена територия на НП „Рила“. Но може да се обазначи трасето с табела. И каот отиват повече хора, то пътеката сама ще се направи“, коментира говоритулат на ПСС-Дупница Божидар Джокин.
Мечка с мечета, куче, скали, чучури, пътеки – истински сюжет заформиха спасителите от Дупница. На които очевидно им заскучнява от това, че ги няма туристите, планинарите, преходниците, които им отварят работа всеки един момент. Затова се и загреждат по камъните. Защо пък, не. Да поскучаят. То и под връх Руен /2651м/ на Осогово бликнал подобен извор. Планинари дори го каптираха. И чешма пуснаха. Беше преди години. Няма сензации, ама по-добре планинските спасители и да скучаят. Че сезон се отваря. И при КОВИД-а. За тях – без маски и ограничения.

Джипи


Няколко кюстендилски села – Драговищица, Стенско, Горановци, Горно и Долно Уйно, Горна Гращица, спешно сменят личния си лекар, след като досегашните им джипита се отказват от практиката, казаха от регионалния клон на здравната каса. Съдействие на стотиците предимно възрастни хора, които се записват при нови джипита, оказват кметовете на селата. След 26 години на кабинет в с.Драговищица и за няколкото съседни села д-р Гергана Георгиева, бивш шеф на Бърза помощ в Кюстендил, прекратява лекарската си дейност, каза кметът на селото София Плачкова. Сега се преговаря с личен лекар от Кюстендил, който ще поеме практиката. Записването при новото джипи почти приключва, отбеляза кметицата. В Горна Гращица пък джипито напуска и се мести на кабинет в училище в Кюстендил. Вероятно джипито на с.Ябълково ще поеме и Гращиците. Тези села няма да останат без здравно обслужване – още повече при КОВИД-пандемията, каза шефът на Здравната каса в Кюстендил д-р Сашо Котев. Просто се записват при ново джипи, кабинетите се преотдават, а личният лекар решава дали да отива той, или да си вземе фелдшел и изобщо медик, който по график да е в тези села, поясни д-р Котев.
Е, има си хас па и да останат без здравно обслужване. Макар, че има десетки такива села и райончета. Ще ги поеме някой фелдшер на граждански договор с джипито титуляр – и готово.Изобщо джипитата за пореден път показват себичността си. Д-р Георгиева се изнизала от Драговищица, без да се каже и обади на никой. А местните искали да я поизпратят. Джипитата са хора, които гледат себе си и парите си. В първите дни на КОВИД пандемията се изпокриха, оставиха всичко да вършат РЗИ-та.Но веднага поискаха от здравното министерство да ги компенсира с 90% на месечна база за това, че нямат пациенти. Ми, то и въздухоплаването няма клиенти -самолетите летят празни, трупат милиони загуби за часове, компании фалират. Джипитата обаче искат да им се гарантира супер приход за месеца. Сега, когато народът се попрестраши и от немай къде тръгна да търси доктори, да си поднови книжките, по аптеките и т.н., джипитата нахокват струпалите се пред кабинета им. Нищо чудно да поискат качване и на потребителската такса. Така, де – стоматоложка в Дупница прирала по 12 лева отгоре от всеки пациент, като му обяснявала, че това е за скъпите дезифектанти, които ползвала. Джипита.

Необратима бедност

В материални затруднения, лишения и ограничения през 2019 г. в област Кюстендил е живяло 16,9 процента от населението, а увеличението спрямо предходната година е с 2,1 на сто, обявиха от Териториалното статистическо бюро. И още – 45,7 процента от децата на възраст 0 – 17 години в областта са изложени на риск от бедност, което е с над 26 процента повече спрямо 2018 година. И още. По данни на статистиката в област Кюстендил 41 400 души /34,6 процента от населението/ се нуждае от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност. Областта е на 13 място в страната по размер на линията на бедност. През миналата година размерът на линията на бедност за областта се е увеличил с 18,9 процента, а относителният дял на бедното население – с 14,1 на сто.
Кой ли вярва на статистики. Бедността и на кюстендилско ниво е видима, усещаща се, необратима и неизкоренима. 16,9% трябва да се умножат поне по 2. Тогава ще е реална картината на мизерията. Но да не ровим в статистика. Ето го КОВИД-а. Щели сме да излезем от пандемията по-добри, по-единни. Ръсеха ни какви ли не глупости, че „заедно срещу заразата“. „Само така ще преборим вируса“. И т.н. Каква ли ще е статистиката за бедност-2020. Ще я натаманят статистиците. Богатите стават по-богати, бедните по-бедни. Богатите стават по-алчни, брутални, дори злорадстват, че има хора, които агонизират от бедност. И хора, които продължават да са на мижави кредити, които ще връщат месеци. А иначе уж заедно минаваме през пандемията и кризата. Точно не! Никаква заедност. Бедността е несподелима и необратима.

Наште братя сиромаси


Босилеград.Ето
Предстоящите парламентарни и местни избори на 21 юни са пример за най-примитивна и антицивилизационна политика, която обезсмисли участието на голяма част от гражданите на Сърбия в изборния процес. Това особено се отнася за българското малцинство, което предвид историческите обстоятелства не е демократично създадено, никога не е живяло в демократични условия и априори е лишено от правото си свободно да упражнява демократичните си права.
Повечето политически грамотни и демократично определени граждани осъзнават, че са изправени пред две възможности: да участват в изборния процес и да бъдат употребени за демократична легитимация на победата на сегашната непросветена диктатура, или да ги бойкотират с надеждата да оспорят легитимността на изборите, които ще бъдат спечелени с огромни нарушения на изборния процес, изнудване на гласове и множество изборни фалшификации и манипулации.
Демократичния съюз на българите /ДСБ/ неведнъж е предупреждавал, че не само е безсмислено, но е и политическо безотговорно да се излиза на избори под неравноправни условия, без свободни и професионални медии, без гарантирана лична свобода и сигурност и строго зачитане на правилата на изборния процес. Практиката показа, че участието на такива избори по правило винаги довежда на власт безотговорни, неморални, некомпетентни и корумпирани управници, които доведоха до катастрофални резултати във всички сфери на обществения живот и принудиха немалка част от жителите на Босилеград да напуснат страната си и да потърсят по-добри места за живот в чужбина.
Освен всичко останало, участието на избори, по начина по който те се провеждат в Р Сърбия през последните три десетилетия, опорочава демокрацията като модерна форма на обществено и държавническо устройство и утвърждава отживелите тоталитарни системи на управление. Община Босилеград е класически пример до какво могат да доведат недемократично проведени избори, спечелени със злоупотреба на власт. На предишните избори властта редовно беше злоупотребявана за оказване на натиск срещу гражданите и опозицията, парите на гражданите бяха използвани за купуване и продаване на гласове, избирателните списъци бяха силно преувеличени и злоупотребени, нямаше еднакъв достъп до медиите за всички, нямаше външен контрол на изборите и бяха допускани всякакви други нарушения. Така престъпно проведените избори доведоха на власт едно престъпно и безотговорно управление, което през изтеклите две десетилетия нанесе непоправими вреди на човешките и особено на малцинствените права, икономиката, околната среда, здравеопазването, пътната инфраструктура, образованието, медиите и културата. Населението на общината бе преполовено.
Службите за сигурност, Сръбската православна църква, управляващите сръбски националистически партии и даже прокуратурата и правосъдието, плътно подкрепяха и продължават да подкрепят така „избраната” власт. Същевременно, автентичните партии на българското национално малцинство, бяха представени не като политически партньори, а като държавни врагове, които на всяка цена трябва да бъдат унищожени. Демократичните институции вече не са място където взаимно се контролират и канализират политическите идеи, а място, в което управляващите осъществяват личните и партийни интереси и своеволно разполагат с живота и съдбата на гражданите.
В условия на медийно затъмнение и игнориране или брутално преследване на българската национална интелигенция нашите съграждани все още лекомислено залитат по всякакви сръбски „демократични”, „граждански” и „либерални” партии. Това още повече разводни опозиционното пространство и попречи на обединението на българското малцинство върху една обща политическа платформа. Част от отговорността за сегашната национална катастрофа на българите в Сърбия лежи и върху тези т. нар. „опозиционери”, които национално не се идентифицираха с българското национално малцинство, не разпознаваха неговите истински проблеми, не предлагаха и не подкрепяха решения за тях. По този начин те, заедно с управляващите сръбски националисти, лишиха собствените си деца от бъдеще в родния им град и ги осъдиха на емиграция.
Оставени на произвола на представителите на примитивните великосръбски националистически партии, подрастващите поколения на Босилеград и особено национално осъзнатите от тях, бяха принудени да напуснат родните си домове и да си потърсят по-добри места за работа и свободен живот в България или Западна Европа, обричайки родния си Босилеград на демографска катастрофа и изостаналост.
На 21 юни местните избори в Босилеград ще се проведат без участието на опозиция. Листите „Това сме ние – Владимир Захариев – Александър Вучич” и „Сръбска радикална партия – Воислав Шешел”, не са представители на българското малцинство, а представители на крайния великосръбски национализъм който в исторически план, включително и днес, е най-големият враг на българското малцинство. Само политически наивните днес се учудват, че общинските структури на Демократичната партия на Сърбия и на Сръбската прогресивна партия Владимир Захариев и Невена Костадинова излъгаха надеждите на привържениците си и се обединиха на една листа. Изправени пред бойкота на демократично определените граждани и опасността на местните избори да излезе само една листа, белградските политически централи активираха местния съвет на Сръбската радикална партия на Воислав Шешел и излязоха с втора листа която, в ролята на „опозиция”, да легитимира местните избори в Босилеград.
Западните покрайнини преди 100 години са окупирани под управлението на Сръбската радикална партия. Нейният сегашен лидер бе осъден от Международният трибунал в Хага за военни престъпления срещу цивилно население. Кандидатирането и особено гласуването за такива партии в Босилеград е непростим грях и гавра с паметта на стотици български патриоти, посветили живота си за каузата на българите в Западните покрайнини. Още повече, това е гавра с демокрацията, правата на човека и правата на малцинствата. Гавра е дори с Конституцията и законите на Република Сърбия.
След всестранно разискване на политическата обстановка в Босилеград и условията за участие на местни избори, поучени от опита от местните избори през 2012г. когато Общинската избирателна комисия в Босилеград не призна на Демократичния съюз на българите статуса на малцинствена партия и имайки предвид последните изменения в чл. 40, т. 7 от Закона за местните избори, според който Общинската избирателна комисия има право да иска мнение от Националния съвет на българското малцинство дали ние наистина сме малцинствена партия или не, Демократичния съюз на българите реши да не участва на изборите на 21 юни.
Демократическият съюз на българите не може да си позволи зависимост от Владимир Захариев и неговия подставен председател на Националния съвет на Българското национално малцинство Стефан Стойков ,за да участва на едни недемократични избори и с нито едно свое действие няма да даде демократична легитимност на така проведените избори. От натрупания 30-годишен опит ние смятаме, че е бесмислено да се участва на избори под такива условия и се солидаризираме с партиите в Сърбия, които бойкотират изборите.
Същевременно изразяваме огорчение и разочарование от изказванията на някои европейски официални лица, включително и на такива от България, които, изхождайки от утвърдените дипломатически клишета за ненамеса във вътрешно-политически въпроси, не подкрепят партиите, които, след като изчерпаха всички средства за демократична политическа борба, се принудиха да бойкотират изборите, докато не се постигне договор за равноправни условия за участие в изборния процес. Демокрацията като ценност и цивилизационно постижение трябва да се защитава навсякъде и по всяка цена.
Нерешителните действия на Европейските институции срещу злоупотребите с демокрацията, утвърждават крайния национализъм в Сърбия и обричат Западните Балкани на дълготрайна политическа криза и нестабилност, която отново Европа ще трябва да решава. При липса на демократични институции, които да канализират политическите идеи и при липса на всякаква възможност за демократични промени на избори, опасността политическата борба да се изнесе на улиците с всички произтичащи от това последствия, е все по-реална.
Демократичния съюз на българите призовава гражданите на 21 юни в знак на протест да си останат в къщи и да не гласуват или да гласуват с невалидни бюлетини.
Подписано от Драголюб Иванчов, председател на ДСБ-Босилеград
Господ да помага!

Пълните рейсове

dav

Превозвачите – фирми от София, Благоевград, Дупница и Рила, все още не изпълняват линиите си до Рилския манастир поради твърде малкото пътуващи към Светата обител и след отмяната на извънредното положение, казаха от общината. Засега манастирът се посещава предимно от семейства с лични автомобили. Автобусите и до самия град Рила се движат празни, каза Мариана Костова, говорител на общината. Нейна приятелка пътувала сама в рейса София-Рила, и на отиване и на връщане. В Рила имало празник – Свети Дух, та затова тръгнала.
Няма нужда от социологически проучвания и анкети за една държава – показателни са пълните рейстове. При соца, когато се дебнеха ходения и влизания по черквите и манастирите, имаше по около 20 рейса до Рилската обител дневно. От рано сутрин до късната вечер. Даже шофьори спеха в манастира, за да потеглят сутрин рано. И работнически колективи се скъсваха да ги награждават с екскурзия до Рилския манастир. Миньорите от Бобов дол там си правеха купона за професоиналния празник през август – неизменно, изяждаха се тонове кебапчета по поляните до река Рилска. В манастирските рейсове редовно имаше и правостоящи. Особено тези, пътуващи от и до София. На Овча купел се качваха и бандити, които черпеха с опойващи бонбони чужденци и ги обираха, докато ония дремеха по дългия като времетраене рейс София-Рилски манастир.
Сега не тръгва никакъв рейс към Рилската обител.Само КОВИД-а 19 ли е причината.

100 евро са си 100 евро

burst

И в Босилеград повечето вече получили еднократната помощ от 100 евро заради КОВИД-кризата, отпусната по решение на сръбското правителство, казаха сънародници оттатък границата. На еднократна помощ от 100 евро имат право всички навършили пълнолетие в Сърбия. Последните дни пред банковия клон в града имало стълпотворение от чакащи да вземат обещаната сума. Заявленията се подавали онлайн или с обаждане по телефона до съответната служба – до 5 юни, до тази дата трябва да си навършил пълнолетие, за да вземеш. По доста опростена система се случвало всичко. Цели семейства са доволни – когато и бащата и майката, а и вече пъонлетните им деца получат, парите са си сериозни, коментира журналистът от Босилеград Петър Рангелов.
Има си хас. !00 евро са си 100 евро. Дори и като оня виц – „100 долара са си 100 долара“. Да си ги харчат със здраве по Сърбия – някои със сигурност вече са ги похарчили. Но нека. Има нещо смущаващо, вес пак – само след няма и две седмици в Сърбия ще има избори, „две в едно“. Парламентарни и местни. Като, че ли с предизвестен край, печелят сега управляващите на президента Александър Вучич, казват прогностиците. Та тоя вот хвърля известно съмнение и сянка върху 100-те евро. Купуване на гласове. И така да е – всичко е законно. В България кой дава 100 евро за глас. Да питаме циганите.

Така, де – Чифте баня


По-високи са входните билети за известната Чифте баня в Кюстендил, която не беше спирала работа от откриването и през 1913 год., но при КОВИД епидемията затвори за два месеца, съобщават от общинската фирма „Хигия“, която стопанисва комплекса. Цените не са вдигани 9 години, отбелязва управителят на фирмата Саша Миланова. Пенсионерите от 2,50 вече плащат по 3 лева вход, останалите, определяни като работещи – по 4 лева, при 3 лева досега. Увеличението на входните билети е незначително, отбелязва Миланова. Банята работи от седмица след КОВИД паузата и клиентите се увеличават. Същевременно общинският съвет прие решение да отпусне 23 хил. лева за търговското дружество „Хигия“ със 100% общинско участие за покриване на осигуровките за 27-те работещи във фирмата, която два месеца на практика е без приходи. Това се налага заради канадидатстване на дружеството по мярката 60/40. Парите са от перото „предоставяне на възмездна финансова помощ“ по бюджета и са за срок от 5 години, през което време трява да се върнат, считано след втората година от отпускането им, решиха съветниците.
Чифте-то ще го закъсва все повече. Кой се къпе вече в обществена баня – с теляк или без. Макар,че има и хора, които не се предават. „Дома бойлерът го пускам 5 минути и се къпя набързо , а в Чифте баня можеш да си под душа с часове“, отбелязав нашенец. Така си е. Някога и войницитe ги караха под строй да ги къпят. И труженички от махалата с бусове – излизаха като нови. И булки къпеха там.С Чифте баня свързваха и името на бивш депутат, обвинен в педофилия. Така, де – Чифте баня изпълняваше и изпълнява и сега социални функции. Нека да и се помогне от общината и да не затвори. Не можаха да я продадат преди време за 1,02 мил. лева – въпреки бодрото решение на съветниците под давлението на кмета П.Паунов през януари 2015 г.. Сега крета. Нека крета, ама да я има. Да я добута поне до 120-годишнина. Скоро ще е.

Плажът


Тежка техника заразкъртва руините по стария градски плаж в Кюстендил. Хубав знак. Най-после тая клоака на безхаберието и инертността на местната управа се пораздвижва. Нов сбостеник. Кюстендилец, бивш капепеец по Гюешево. С обекти по София – вече. Добре. Само дето офиицално още не се казва нищо дали обектът е платен. Ама, щом влязоха багерите, значи нещата са в ред. Дано. И за разлика от Созопол, където протестират срещу някаква неясна като замисъл бетонна конструкция при тамошния плаж, кюстендилци трябваше да извъртят едно радостно хоро при стария плаж, че нещо вече се прави. Ама – хайде, да я караме без хора. Дано нещата вървят по плана на ексмитничаря и да направи чуден комплекс човекът – дай, боже. И залата по борба е заизтърбушена, изобщо всичко се кърти. За неописуема радост за брятята роми, които бая желязо, тухла, бетонови късове откараха до близката махала – техен дом. Сполай им. То и завода „Велебжд“ така беше съборен – на парчета. Оцеля една козирка, под която още се подвизава цехче за прежди.
С плажа е друго. Това е знаково място. Басейнът беше супер едно време. Няаложи се да го източат до капка една есен, за да стане концертът на звездата тогава Йорданка Варджийска. Цялото поделение на „Трудови войски“ се беше изсипало. Така, де. Това е да имаш плаж, истински плаж. Дай, боже скоро – па и оня, миниплажът, спретнат от градоначлника Петър Паунов в първия му мандат, да тръгне и той. Че той пък толкова бързо и необезспокоявано забуреняса. А що народ изса да ре заплажува. При това – срещу 1 лев доскоро. И вече никога.

Оно ти е спротив глава

dav
dav
dav

dav

Движението на македонци през ГКПП-Гюешево спря, след като властите в Скопие възстановиха полицейския час заради многото нови случаи на коронавирус в Северна Македония, казаха служители на пункта. От днес, 4 юни, е ограничено движението на гражданите в Северна Македония от 21 ч. вечерта до 5 ч. сутринта. В Скопие, Куманово, Щип, Тетово и още няколко общини мярката ще е в сила до понеделник. През уикенда за по-голямата част от страната движението ще е ограничено още от 16 ч. Тази нощ през ГКПП-Гюешево минали десетина души, разказа един от служителите. В Македония минималната карантина е 21 дни, за македонците. За чужденците е 14 дни, но задържително трябва да се реализира на хотел, добаив той. Не закъсняха реакзциите и от наша страна.Министърът на здравеопазването издаде същия ден Заповед № РД-01-314/04.06.2020 г., с която въвежда 14-дневна задължителна карантина за лица, пристигащи у нас от Република Северна Македония. Изключенията са само за отделни случаи и те са указани в заповедта. Със същата заповед отпада 14-дневната карантина за граждани, пристигащи от Босна и Херцеговина и от Черна гора. Сърбите могат да вървят къзето си искат.
Има един селски лаф – „оно ти е спротив глава“. Т.е, когато много много знаеш и си го търкиш. Та и македонците. Къде ли не се врат, какви ли не ги вършат и говорят. И ето. В Гърция и Хърватия – 0 заболели, в Албания са под 10 за денонощие още от началото на пандемията. Ние току се хвалим /доста прибързано – разбира се/, че сме извършили чудо,невиждано у света, и сме се спасили /дай,боже!/ от Ковид-а 19. А македонците – щом много знаят – „оно им е спротив глава“…