Без категория

Кюстендилският медиен срив

Кюстендилският медиен срив

В първите години на демокрацията Кюстендил /и Югозападът/  бяха силно медийно „застъпени“ и пренаселени. В Кюстендил имаше две tv кабеларки, на един етап и общината поддържаше tv екип /Росица Благоева и Цанко Хаджийски/ – доникъде. И в Сапарева баня бившата телевизионерка и червено парламентарно острие Клара Маринова беше създала и ръководеше tv екип.  7 частни радиа – „999“, „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, „Фокус“ и „Дарик“, останаха само последните три, като „ритъма“ си е“ бам башка“. И в съседна Дупница имаше две радиа, а братята от руенската обител „Св. Иван Рилски“ пуснаха и църковно радио, което не се утвърди въпреки ентусиазма на редакторите в монашеско расо и солидната подкрепа от „светски лица“ и институции. И няколко хартиени издания просъществуваха – „Нова България“, „Пауталия“ /на общинска издръжка до закриването й на 19 февруари 2000 год./, „Стримон“, „Кюстендил“, „Сряда“, седмичникът „Наблюдател“, който /слява богу още крета/. В Дупница опитаха с три вестника, но оцеля само „Вяра“. Имаше и опит за литературно списание с начинател Райка Добрева. Защо да не добавим и упорито издавания бюлетин на сънародниците ни от културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград, който по едно време се и печаташе в Кюстендил, тук ставаше и предпечатната му подготовка. Сега е времето на сайтовете – ето ги: „kn nеws“, „Кубер“, „Кюстендил прес“ /за някой и друг месец/ и др.
Примерите могат да се допълнят, но и без тях е ясно, че в града /така е и в региона/ има доста медийно изкушени хора и капацитети, както се казва. Медийният срив обаче за града е като че ли предначертан и неизбежен. Колко опити и издания приключиха с фиаско и тъжният им залез направо отчая инициаторите им. Последният е tv кабелът „Колор“. Няма вече новинарска емисия, тогава – какво има и с какво ще привлича зрителите си. Екипът й е разпуснат, споделят потърпевши.
Какво не достига, щом има толкова ентусиазирани медийно хора. Пари /така е – няма ги/, професионалисти в подготовката, списването и издаването им – такива има. Подкрепа от местните институции. Наскоро се разбра, че бивша кюстендилска репортерка се устроила в общински /!/ вестник в … Казанлък. Кюстендилец от 30 години е в екипа на радио Благоевград. В столицата изкарват хляба си в телевизии, агенции и ежедневници над 10 репортери, родени и работили в Кюстендил. Нещо в самата нагласа на хората тук, в механизмите неадмириращи такива начинания като медиите. Обезлюденият град – та Гоце Делчев да не би да е пренаселен, та поддържа редовно tv програма, а в Кюстендил вече ги закриват.
Или са прави тия, които на всичко махат:“Абе, кюстендилска работа!“

196_9624

Дълго време Ирена Маринкова беше лице на една от tv кабеларките в Кюстендил. Сетне я изгониха. На 14 май т.г. тя прави юбилей,  но не като телевизионно лице, а просто годишнина.

Юг News

Кирило-Методиевият ден

Кирило-Методиевият ден

kiril i metodii
В църковния календар 11 май е Денят на светите братя равноапостолите Кирил и Методий – създателите на славянобългарската писменост, на така наречената глаголица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език. До средата на XIX век паметта им е била отбелязвана поотделно – Св. Кирил на 14 февруари, когато през 869 г. е починал, и Св. Методий – на 6 април (починал е 885 год.). През 1863 година 11 май става официален църковен празник – ден на Светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението на България от османското робство празникът става и общоучилищен. През 1969 година честването на Светите братя се разделя на църковно (11 май) и светско (24 май). Днес паметта им се почита не само от православните славянски страни, но и от Римокатолическата църква. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.
Колцина знаят хронологията за живота им и Голямото в духовното им дело. Само преди 5 дни беше Гергьовден. Св. Георги Победоносец, победил ламята, изографисан в почти всеки храм. Докато икона за Кирил и Методий има на много малко места. Колко стотици хиляди българи носят името на Победоносеца Георги и производните му. И колко малко – с името на единия от братята Кирил и Методий, едва ли имат и 20 хиляди. Т.е. – не тачим толкова буквите, словото, духовността, а копието, армията, оръжието. Нито една страна не може без воинска храброст, няма да я има, ако поданиците й не са владели оръжието. Но как сме с духовността и словото. Немците славят и превъзнасят или просто са признателни на Мартин Лутер, превел Библията на говорим немски. Не е пробол никаква ламя. Превел е светото писание и е дал духовната основа на нацията им.
Така и светите солунски братя. Зя тях обаче няма курбани и добре, че в тяхна чест не се лее кръв по селските дворове и не се мъкне мръвка и през границата, като се надхитрят митничарите. За Гергьовден що песни за изпети, Ботев е написал стихотворението си, което не се чете „от мало и голямо на 6 май и е ясно защо“, някак не им отърва на празнуващите такава „възхвала“. „Утехата“ за Солунските братя е, че за тях е написан всевълнуващият химн „Върви, народе възродени“ и може да го запее всяко „азбукарче“.
Та в Кирило-Методиевия ден – мечът, копието или словото. То словото май е най-силното копие. „Наздраве!“ на малкото Кирило-Методиевци !!!

Юг News

Реквием за черешата

Реквием за черешата

517_1784

517_1773

517_1791_2_r1
Нулева реколта при черешата (както и при синята слива и ябълката) прогнозираха агрокапацитети в Кюстендил и региона след априлския студ от -5 градуса, регистриран преди Великден. Само около 20% от овощията в региона са застраховани при природни бедствия, обявиха земеделски производители. Това означава, че повечето плодопроизводители няма да получат нищо от застрахователите. Има собственици на черешови градини, които са застраховани срещу засланяване, но не и при мраз, каквото се случи тази пролет. „Няма на какво да се надяваме. Преди 5-6 дни падна и градушка в района на с. Горна Гращица и Таваличево. Каквото беше останало здраво под снега и студа, падна под градушката. За овощарите тази година ще е голяма трагедия“, представи бедствената за местните земеделски производители ситуация шефът на земеделската кооперация в с. Горна Козница и общински съветник от дясната коалиция „Кюстендил“ Валери Йовев.
100 хил. лева от застрахователна компания ще получи институтът по земеделие край Кюстендил заради тотално измръзналата реколта от череши, казаха информирани. Значи „номерата“ с измръзналата кюстендилска череша вече са в ход. Едни са застраховани, други – не са. Който има пари, той се и застрахова. Друга тема е какво и кога го изплаща застрахователят. То са комисии, огледи, протоколи и пр. Друго – дали наистина реколтата (не дай боже) е приключена на 100% , или това са трикове, за да се вдигне цената й още не завързала. Изобщо не е ясно какво мислят основните играчи – 4 италианци, чиито имена и децата знаят, които от двадесетина години изкупуват черешите в Кюстендилско. Дали те са я отписали за Кюстендилско и ще се насочат към други региони и държави, примерно в Гърция, Турция. М.г. имаше свръхдобиви, дори 1/3 от черешите останаха по дърветата. За да остане убийствено ниска изкупна цена до 1 лев за килограм, а ранните – по 60 ст. за килограм. Сега, когато череши няма да има и за комка, какво ще се случи – тези, които все пак наберат по някой и друг килограм, ще могат ли да разчитат на високи цени от изкупвачите. „Те (изкупвачите) не са реализирали още ланшната реколта, сега могат и да не изкупуват, ще са „пас“, подхвърлят местни корифеи в земеделския сектор.
Заговори се кметът Петър Паунов, областният шеф Виктор Янев (ГЕРБ) да задействат процедурите по кандидатстване на субсидии за обезщетяване на земеделските производители от региона за приключилата реколта. „От умрял писмо“, има един верен лаф по Югозапада. По-нетърпеливите пък взеха да подпитват за кога е насрочен традиционният за Кюстендил „Празник на черешата“. Питали и от другия край на света, емигранти, които м.г. били в Кюстендил за форума. „Празник или реквием“, зависи от гледната точка – дали си застрахован (не само с черешите е така), или не !

Юг News

Семкаджийски работи

Семкаджийски работи

172_7285
Трима съветника внесоха по надлежния ред на заседание на минипарламента в Кюстендил да отпадне забраната за продажба на открито на небелени семки и ядки. Двама от тях – Кирил Станчев и Димитър Велинов, са юристи. Третият инж. Огнян Атанасов наскоро беше избран за заместник-председател на националната секция към камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, лидер е на местното сдружение „Пауталия на бъдещето“, признат експерт, попадна за известно време в екипа на вицепремиера Меглена Кунева. Естествено – докладната не мина. „Това не е най- належащият проблем за Кюстендил. Моля да не се приеме и по хигиенни съображения“, парира семкаджийството в минипарламента кметът Петър Паунов. Ако семките на открито бъдат реабилитирини, имиджът на Кюстендил като чист град ще пострада, мотивираха гласуването си „против“ някои съветници.
„Мотивът“ със семките беше дискутиран в деня, когато в ранните часове мраз попари на 100 процента черешовата, ябълковата реколта, кайсиите в региона. И в деня, когато от института по земеделие апелираха общината, областният шеф да подготвят искане за отпускане на средства за ощетените от апокалиптичната за овощарите пролет компенсации, за да могат ад оцелеят. Но това убягва от вниманието на съветниците. Семките са по-важни. Все още не се прави сериозна рехабилитация на уличната мрежа, след като асфалтнаjа база в Копиловци е с отнет лиценз заради амортизирана технология. Но и това не е важно да му се търси решение. Финансово общината не е в цветущо състояние /поне така се говори под сурдинка/, но и това не актуално. Все още не отшумяват съдебните схватки по продажбата на общински обекти – Чифте баня, градския плаж, резиденцията Ючбунар и др.
Само „семкаджийството“ да не стане нарицателно за имиджа на минипарламента. Що за идеи се раждат, що за комисии са тези, които го пускат да се разглежда в зала. Нали на съветниците се плаща – макар и да не е голям хонорарът им, около 400 лева. Даже и те са им много, ако продължават да вкарват в дневния ред такива „съществени и умни неща“. Поне за пакетче семки за ден ще имат. На открито или на закрито ще си ги купуват! Колко му е след време пак да го поставят за разискване и дискусии, този път ще се намерят някои други трима съветника.

Юг News

Превозвачески свади по Югозапада

Превозвачески свади по Югозапада

Две фирми – дупнишката „Юнион Ивкони“ и бобовдолската „Даци R“, са в жестока конкуренция кой да изпълнява курсовете по линията София-Дупница и обратно, кфментират хора, работещи в бранша. От администрацията обявиха за победител „Ивкони“, бобовдолското дружество обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията. Фирмата „Даци R“ кандидатства по позицията Дупница-София, Дупница-Пловдив и Дупница-Смочево, които са в един пакет, но била отстранена тъй като офертата им не отговаряла на изискванията, обясниха от комисията. Според представителите на отстранената фирма в случая има конфликт на интереси, тъй като Ивайло Константинов /ГЕРБ/, който е шеф на минипарламента в Дупница фигурира в регистрите като собственик на „Юнион Ивкони“. За сезонните линии Дупница до морето и обратно нямало кандидати, а за позиция 5 – за Благоевград, Бобов дол, Рилски манастир, Рила няма класиран участник, тъй като и двете фирми са отстранени. За там ще бъде обявена нова процедура, като до избор на фирма по линиите в 5-та позиция ще работи досегашният превозвач, обявиха от общината.
Босът на „Ивкони“ също призна пред камерите, че е морално укоримо той да е победителят за изпълнение на златоносната линия Дупница-София с 12 курса дневно. И щял да подпише договора, чак когато комисията за конфликт на интереси се произнесе. Игрите продължават.
Автобусен сблъсък има и между Кюстендил и Перник и той е от години, коментират местни превозвачи. Проблемът е в това, че от общината в Перник не отреждат терен за обособяване на спирка в центъра на града, където кюстендилските автобуси за София да спират и да взимат пътници. Сега кюстендилци спират на Байкал, на 2 километра от центъра на Перник, и пътниците избягват да ползват тези автобуси, защото се отдалечават от центъра. „Няма сила да накара перничани да отворят спирка в центъра, вече толкова мандата си правят оглушки. Още покойната пернишка кметица Росица Янакиева обещаваше, обещаваше и нищо накрая“, ядосва се шефът на кюстендилска превозваческа фирма и бивш съветник в Кюстендил инж. Милчо Христов.
Рейсовите интриги по Югозапада няма да спрат. Никой обаче не поставя решаващото условие за качеството на превозваческата услуга. А общините би следвало да държат на това и да санкционират и дори да анулират договори. Иначе няма защо да се чудим, че точно автобус на фирма от дупнишкото с. Крайници се обърна с 45 учители от столична елитна гимназия при Крива паланка в Македония. И че сред местните социалисти често върви лафът, че за митингите на Бузлуджа всяка година през август последни пристигали на върха кюстендилските рейсове. Някои и въобще не стигали.

kn Ivkkoni

Юг News

Такава разгащения не е била!

Такава разгащения не е била!

Възрастна селянка объркано са заглежда по графитите и крещящите надписи и „послания“ по оградата на кюстендилска гимназия, не можейки да схване значението на такова „изкуство“ и писмовност от типа „К… на Левски“, „Дедо Ильо е пич“. И т.н. И като неволно чува кикот на групичка тийнейджърки, излизащи от входа на школото, цветистите им реплики като начин на общуване помежду им, „особената“ аранжировка в облеклото им, жестикулациитe им и пр., неволно изрича: „Такава разгащения не е била“!
Дано бабата не мине пак край някое градско училище в дните на неизбежните матури, или, още по-зле, при абитуриентските тупурдии и дефилирания. Ще се потресе горката жена. „Такава разгащения не е била“!
2/3 от бебетата в Кюстендил са извънбрачни. 596 или 64,4% от новородените в Кюстендилска област през 2015 год. са извънбрачни, обявиха от териториалното статистическо бюро. Тенденцията да се създава поколение, без да се минава през сключен граждански брак, е от 2000 год. Относителният дял на извънбрачните деца в областта преди 15 години е бил едва 30,20 %. И друга констатация на статистиците едва ли ще учуди някого – 334 или с 16 по-малко спрямо предходната година са регистрираните юридически бракове през 2015 г.  Коефициентът на брачност за м.г. е 2.6 %, като през 2014 г. е бил 2.7 %, а през 2001 г. – 3.6 %. Броят на разводите в областта през 2015 г. пък е 183 и е с 22 по-малък от този през 2014 год. Логиката е ясна – по-малко бракове – по-малко и разводи.
Юристи коментират, че се наблюдава феноменът развод заради гурбет в чужбина – единият от съпрузите е зад граница, за да работи и изхранва семейството, другият е тук, но бракът им се разпада, като много често гурбетчията нашенец се свързва с друг гурбетчия (или гурбетчийка), те съжителстват от години и в чужбина, а и при завръщането си. Гастарбайтърската им съдба ги е сближила, непоправимо. Затова браковете стават все по-нетрайни. Има и една друга статистика, която никой не изследва и не обявява – много от съпрузите не са заедно от месеци и години, но и не се развеждат заради финансов проблем, нямат пари да водят дела, казват администратори, Може би най-точна би била статистиката за неразтрогнатите все още юридически, но приключили де факто бракове на домоуправителите по кооперации или на съседите, подхвърлят по тукашните кафенета.
Та, как и кога започва „разгащенията“- от ученическата скамейка и тинейджърската зрялост, в първите години на житейската реализация, по гурбет и изнасянето по „ябана“, където намираш съмишленик (съмишлени(чка) и я подкарваш как дойде. Статистиката нищо не публикува и не  коментира по темата.

20121128.yehcrvzave[2]

Юг News

Защо е лошо лошото време

Защо е лошо лошото време

Минусови температури  (до -5 в средата на седмицата), мрачният дъжд на Разпети петък, а такива са и прогнозите за Великден, помрачиха празниците за кюстендилци. Освен, че напълно унищожиха реколта-2016 за региона. И се раждат какви ли не теории защо градът е най-наказан в метеорологично отношение. Колко туристи, предвидили пътуване до Кюстендил или до някои друга дестинация в района (родното на св. Иван Рилски с. Скрино, Рилската обител, храмът на Майстора – с. Шишковзи и др.), щом чуят прогнозата, че в Кюстендил отново ще е най-студено, отлагат воаяжа си. От това губи туризмът, местният бизнес. Има и такива тълкувания – температурите в Кюстендил и в Благоевград са с еднакви стойности – Кюстендил обаче е с код „жълт“, Горна Джумая – със „зелен“. „Така е, така синоптиците щадят Банско, иначе напливът натам би понамалял, ако се обявяват реалните стойности за тоя курорт“ подмятат по Кюстендил.
Както и да е. Вече има идеи как да се промени имиджът на Кюстендил като най-студен град. Едната е кметът Петър Паунов да нареди преместване на разположението на регионалната метеорологична станция, която от десетилетия е на изхода за Дупница. Там, където сега, се получавала температурна инверсия, активизиране на ветрове, спад и хлад и затова в станцията измервали все „лоши температури“, настоява за радикални намеси от страна на общината бившият полковник от спецслужбите в София Георги Николов, установил се да живее в Кюстендил. Просто да преместят метеорологичната станция на „по-топло“, категоричен е о.р. полковникът. Какво ли не им идва в ума на бившите полковници!

492_9204

Кюстендил е най-студеният град според синоптиците, според бивш полковник от спецслужбите  затова е виновна метеорологичната станция и тя трябва да се премести.

Юг News

Македонският наплив към Югозапада

Македонският наплив към Югозапада

441_4179
Два акта за нарушения на македонски превозвач с регистрация в Кюстендил съставила регионалната инспекция по труда, съобщиха тези дни от дирекцията. Наказателните постановления са от 500 до 1500 лева. Това не е първата глоба на македонска фирма с „офис“ в Кюстендил, казват инспектори. 6 акта на македонски превозвач, който има 18 ТИР-а в движение, съставила инспекцията м.г., глобеният ги платил всичките, без да обжалва в съда, а внесената сума е около 7 хиляди лева. Не се появил лично, ползвал посредници.
Инспекцията по труда прави постоянни проверки на регистрирани адресно в Кюстендил фирми на македонци с двойно гражданство, а те са около 200, по спазването на българското и европейското трудово законодателство. Македонците получават лиценз в Кюстендил или в други градове в България, за да ползват разрешителен режим и да изпълняват превози и поръчки по страните членки на ЕС. Има случаи, когато фирмите са регистрирани с капитал 2 лева, казаха инспектори. При регистрацията ползват кюстендилски счетоводни къщи, които поемат от-до услугата по вписването, за пред нотариус и др. Неофициално се коментира, че македонци и изобщо чужденци, а вече се появили и кандидати чак от Босна и Херцеговина, е 50 евро за клиент /на човек/. Документално макенодските превозвачи спазват всички изисквания – да имат гараж, пункт за технически преглед, съответно оборудване, платени такси и др. Инспекторите обаче се натъкват на драстични случаи – на посочения адрес в Кюстендил те откриват автоморга например. Техни шофьори са спирани по Германия, Австрия, Швейцария, Холандия и се оказвало, че по трудов договор получават символичните 350-400 лева, твърде ниско заплащане в рамките на ЕС. „Най-трудното е да открием офис и координати на тези фирми. И изобщо шофьора нарушител, който изобщо не е стъпвал в Кюстендил. Ние обаче трябва да го проверяваме“, недоумяват за правилата трудови инспектори.
Кюстендилци заработват добре, като посредничат /всякак/ административно при регистрирането на македонски фирми или на кандидати за български паспорт, за купуване на кола по тукашните автокъщи, при нотариус и пр. Таксата е 50 евро на човек. Само за адрес по някой от кварталите на града или по селата – минимум 70 лева, не крият „посредници“. Които дават дори личната си банкова сметка, личните си данни – само и само да обслужат чужденеца пред банките, в общината, в агенцията по вписванията. И т.н. Напливът е голям и сега е моментът.
Или – не само инспектори, ами повечето кюстендилци констатират, че македонските превозвачи и фирмаджии ползват Кюстендил, съседния Благоевград и др. наши градове като офшорна зона, заради по-ниските такси за регистрация и лицензиране, отколкото са в страната им. Едва ли толкова ни обичат и ценят, та идват тук. Интересът им е офшорен…

Юг News

Биньо и многотията в поезията, и не само

Биньо и многотията в поезията, и не само

355 поети са изпратили 1065 стихотворения за десетия литературен конкурс на името на поета диседент Биньо Иванов, обявиха от кюстендилското централно читалище „Братство“. И общината в Кюстендил – като тази в Димитровград, или Южна пролет “ в Хасково, Мелнишките вечери на поезията и др., поддържа, макар и скромно като финансово изражение, този поетичен форум и това може само да се адмирира. Конкурсът се прави под патронажа на кмета Петър Паунов. Крайният срок за постъпване на творбите изтече на 25 април т.г. Конкурсът е анонимен. Според регламента за първа награда са предвидени 300 лв., за втора – 200 лв., за трета – 100 лв. Журито, оглавено от литературния критик Константин Еленков, съветван с мнения от Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели, и поетите Анжела Димчева, Методи Джонев и Благой Ранов, ще присъди и 6 специални награди. Те ще обявят класацията си в навечерието на 24-майските празници, а награждаването на лауреатите ще стане на 31 май 2016 г. в голямата зала на читалище „Братство 1869”, казаха организаторите.
Така е по статута и по регламента. Оттук нататък следват много дали и защо. Дали Биньо би се трогнал и поласкал от тая многотия от участници. Представете си близо 400 поети в една зала. Той изобщо не си падаше по масовките, абрусд е да допускаше да има толкова много изкушени поетични дарования. „Май всички пишат, а за какво ли?“ Всяка учителка тайно или за пред приятелки пише. Дори и юристки, банкерки, имаше и кюстендилка, която караше ТИР по Америка. И тя. Нека. Ама защо в конкурси, при това на поет като Биньо. Който се съмняваме дали би казал нещо ласкателно за членовете на журито – персонално за всеки. Едва ли. Не е ли време да се повишат критериите – да участват само такива, които са издали стихосбирка /макар, че това не означава нищо/, да са членове на СБП и т.н. Да все пак известни.
Мастити литературоведи от ранга проф. Михаил Неделчев, покойния Енчо Мутафов, театрла Чавдар Кънчев, унгарски издатели и преводачи и др. ратуваха да се учреди стипендия на името на Биньо Иванов. И да с преподава в университетите. И да се учреди международна награда на негово име. Къде, бе! Защо това беше забравено. Един скромен – и като ниво, и като награден фонд, и като ниво на участниците, не стига.
Биньо Иванов и приживе беше считан за най-големия поет на Кюстендил в по-ново време. Отиде си ненавършил 60 години /през април 1998 год./, Почти забравен, едва събираше средства за лекарства. Последните месеци беше болен – насила го закарали, но минал лекарски прегледи в столична клиника, където му изписали „томове“ рецепти. Не ги изпълняваше тези рецепти. За прехраната никога не се е оплаквал и споделял как я кара. Добре, че до последно го навестявали истинските му приятели, които не бяха много, не толкова, както се изкарват сега, години след смъртта му. И странеше преди да си отиде от всякакви политически ежби, схватки и конфронтиране. А беше толкова отявлен в антикомунизма си, в отстояването на всеки демократичен повей – много и преди 10 ноември 1989 год. /да вземем само поемата му за самозапалилия се в Прага Ян Палах/. Освен с така силната си поезия в стихосбирките „До другата трева“, „Природи“, „Си искам живота“ и др. стана известен и с трите си гладни стачки в зората на демокрацията – едната от които продължи 41 дни. Тогава Биньо искаше да бъде огласено съществуващо тайно според него споразумение по избора на първия демократично избран президент Жельо Желев. Исканията му не бяха чути, по-малко пък изпълнени – къде ти!
Преди месец в родното му с. Бараково беше открито читалище „Биньо Иванов“, а известни местни и национални творци дариха към 500-600 тома книги от личната си библиотека. Едва ли и това би го очаровало и зарадвало. Той не обичаше моноготията, нагласеното, посредственото, шумното.

Êí - çà Âåñî Ìàðêîâ, "Òâîÿò äåí" Êþñòåíäèëñêèÿò ïîåò Áèíüî Èâàíîâ ñòàíà èçâåñòåí ñ òðèòå ñè ãëàäíè ñòà÷êè â çîðàòà íà áúëãàðñêàòà äåìîêðàöèÿ. Àâòîðúò íà "Ïðèðîäè" è "Äî äðóãàòà òðåâà" ïî÷èíà ïðåäè ïî÷òè 12 ãîäèíè, ïî÷òè çàáðàâåí. Ñåãà ñúãðàæäàíèòå ìó íàó÷àõà çà ïåñåí ïî íåãîâè ñòèõîâå. Ñíèìêà - èçïðàùà Êèðèë ÔÀËÈÍkn Binjo

 

 

kn Binjoo 2

Екатерина Йосифова и Биньо Иванов.

kn Binjoo 3

Юг News

„Слана попари“ – като по Яворов и по-лошо

„Слана попари“ – като по Яворов и по-лошо

Почти 100 % от овощията и зеленчукът в Кюстендилско са измръзнали от падналите до минус 4 градуса температури сутринта на 27 април, обявиха за бедствието от института по земеделие край града. Трагедията е пълна, сравнена с виртуозната поема на П. К. Яворов /“Градушка“/. Нямаше кюстендилец, дупничанин, по Рилското корито, който да не проклинаше в сряда сутринта. Май всичко приключи! Става дума за катастрофа, за природно бедствие и следва държавата да определи механизъм за компенсиране на потърпевшите земеделски производители в региона. „Да се вземат пари от фонда „Бедствия и аварии“ и да се дадат на производителите. Иначе те фалират“, настоява и призовава инстанциите шефът на института проф. Димитър Домозетов. Необходими са средства, субсидии, с които собственици на насаждения и масиви да продължат грижите си за самите дървета, които са обречени на загиване, ако не се извършват с тях необходимите агромероприятия – пръскане, борба с вредите. „Няма място за бавене, стопаните сами не могат да се справят. Ще загубят самите овощия“, предупреждава професорът. Черешовата реколта, която осигурява хиляди лева печалба и спасява семейния бюджет на стотици домакинства, още отсега се обявява за приключила. Ако нещо е оцеляло, то ще е деформирано и няма да може да се реализира на пазара, казват специалистите. Така е и с ябълките, другата основна култура в региона. Измръзнали са повечето от около 18 хиляди плододаващи черешови градини в Кюстендилско, както и около 3 500-те декара площи с ябълки. „Черешите бяха поминъкът на този край, сега се очертава най-бедната, най-лошата и безизходна година“, отчаяни си нашенците.
Подобни температурни катаклизми е имало и други години – на 24 май 1954 год. например пак се случил подобен мраз, както и на 13 май 1977 год. или на 25 май 2004 год. И тогава загубите били неизчислими. По домашните стопанства в Кюстендилско пораженията са неописуеми – при зеленчука, овощните видове в домашната градина, при цветята. „Цяло Треклянско беше побеляло в понеделник от цъфналите джанки по дворовете и по къра. Във вторник си беше пак бяло, само че от снега“, притеснен е кметът на общината Радко Петрунов. Двама от най-крупните изкупвачи на череши омърлушено пиеха кафе в едно от бистрата в центъра в невъзможност да сторят нищо. „Ланшната реколта още не е продадена напълно, тази пък ще е нулева“, опитват се да поуспокоят нещата някои от селските активисти и капацитети.

423_2357Някога срещу слана и мраз през април-май, за да спасят черешите, по градините палели гуми – в сряда през нощта и това не правили, няма смисъл при минус 4 – минус 5 градуса, казаха овощари.

Юг News