Защо е лошо лошото време

Минусови температури  (до -5 в средата на седмицата), мрачният дъжд на Разпети петък, а такива са и прогнозите за Великден, помрачиха празниците за кюстендилци. Освен, че напълно унищожиха реколта-2016 за региона. И се раждат какви ли не теории защо градът е най-наказан в метеорологично отношение. Колко туристи, предвидили пътуване до Кюстендил или до някои друга дестинация в района (родното на св. Иван Рилски с. Скрино, Рилската обител, храмът на Майстора – с. Шишковзи и др.), щом чуят прогнозата, че в Кюстендил отново ще е най-студено, отлагат воаяжа си. От това губи туризмът, местният бизнес. Има и такива тълкувания – температурите в Кюстендил и в Благоевград са с еднакви стойности – Кюстендил обаче е с код „жълт“, Горна Джумая – със „зелен“. „Така е, така синоптиците щадят Банско, иначе напливът натам би понамалял, ако се обявяват реалните стойности за тоя курорт“ подмятат по Кюстендил.
Както и да е. Вече има идеи как да се промени имиджът на Кюстендил като най-студен град. Едната е кметът Петър Паунов да нареди преместване на разположението на регионалната метеорологична станция, която от десетилетия е на изхода за Дупница. Там, където сега, се получавала температурна инверсия, активизиране на ветрове, спад и хлад и затова в станцията измервали все „лоши температури“, настоява за радикални намеси от страна на общината бившият полковник от спецслужбите в София Георги Николов, установил се да живее в Кюстендил. Просто да преместят метеорологичната станция на „по-топло“, категоричен е о.р. полковникът. Какво ли не им идва в ума на бившите полковници!

Кюстендил е най-студеният град според синоптиците, според бивш полковник от спецслужбите  затова е виновна метеорологичната станция и тя трябва да се премести.

Юг News

Македонският наплив към Югозапада

Два акта за нарушения на македонски превозвач с регистрация в Кюстендил съставила регионалната инспекция по труда, съобщиха тези дни от дирекцията. Наказателните постановления са от 500 до 1500 лева. Това не е първата глоба на македонска фирма с „офис“ в Кюстендил, казват инспектори. 6 акта на македонски превозвач, който има 18 ТИР-а в движение, съставила инспекцията м.г., глобеният ги платил всичките, без да обжалва в съда, а внесената сума е около 7 хиляди лева. Не се появил лично, ползвал посредници.
Инспекцията по труда прави постоянни проверки на регистрирани адресно в Кюстендил фирми на македонци с двойно гражданство, а те са около 200, по спазването на българското и европейското трудово законодателство. Македонците получават лиценз в Кюстендил или в други градове в България, за да ползват разрешителен режим и да изпълняват превози и поръчки по страните членки на ЕС. Има случаи, когато фирмите са регистрирани с капитал 2 лева, казаха инспектори. При регистрацията ползват кюстендилски счетоводни къщи, които поемат от-до услугата по вписването, за пред нотариус и др. Неофициално се коментира, че македонци и изобщо чужденци, а вече се появили и кандидати чак от Босна и Херцеговина, е 50 евро за клиент /на човек/. Документално макенодските превозвачи спазват всички изисквания – да имат гараж, пункт за технически преглед, съответно оборудване, платени такси и др. Инспекторите обаче се натъкват на драстични случаи – на посочения адрес в Кюстендил те откриват автоморга например. Техни шофьори са спирани по Германия, Австрия, Швейцария, Холандия и се оказвало, че по трудов договор получават символичните 350-400 лева, твърде ниско заплащане в рамките на ЕС. „Най-трудното е да открием офис и координати на тези фирми. И изобщо шофьора нарушител, който изобщо не е стъпвал в Кюстендил. Ние обаче трябва да го проверяваме“, недоумяват за правилата трудови инспектори.
Кюстендилци заработват добре, като посредничат /всякак/ административно при регистрирането на македонски фирми или на кандидати за български паспорт, за купуване на кола по тукашните автокъщи, при нотариус и пр. Таксата е 50 евро на човек. Само за адрес по някой от кварталите на града или по селата – минимум 70 лева, не крият „посредници“. Които дават дори личната си банкова сметка, личните си данни – само и само да обслужат чужденеца пред банките, в общината, в агенцията по вписванията. И т.н. Напливът е голям и сега е моментът.
Или – не само инспектори, ами повечето кюстендилци констатират, че македонските превозвачи и фирмаджии ползват Кюстендил, съседния Благоевград и др. наши градове като офшорна зона, заради по-ниските такси за регистрация и лицензиране, отколкото са в страната им. Едва ли толкова ни обичат и ценят, та идват тук. Интересът им е офшорен…

Юг News

Биньо и многотията в поезията, и не само

355 поети са изпратили 1065 стихотворения за десетия литературен конкурс на името на поета диседент Биньо Иванов, обявиха от кюстендилското централно читалище „Братство“. И общината в Кюстендил – като тази в Димитровград, или Южна пролет “ в Хасково, Мелнишките вечери на поезията и др., поддържа, макар и скромно като финансово изражение, този поетичен форум и това може само да се адмирира. Конкурсът се прави под патронажа на кмета Петър Паунов. Крайният срок за постъпване на творбите изтече на 25 април т.г. Конкурсът е анонимен. Според регламента за първа награда са предвидени 300 лв., за втора – 200 лв., за трета – 100 лв. Журито, оглавено от литературния критик Константин Еленков, съветван с мнения от Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели, и поетите Анжела Димчева, Методи Джонев и Благой Ранов, ще присъди и 6 специални награди. Те ще обявят класацията си в навечерието на 24-майските празници, а награждаването на лауреатите ще стане на 31 май 2016 г. в голямата зала на читалище „Братство 1869”, казаха организаторите.
Така е по статута и по регламента. Оттук нататък следват много дали и защо. Дали Биньо би се трогнал и поласкал от тая многотия от участници. Представете си близо 400 поети в една зала. Той изобщо не си падаше по масовките, абрусд е да допускаше да има толкова много изкушени поетични дарования. „Май всички пишат, а за какво ли?“ Всяка учителка тайно или за пред приятелки пише. Дори и юристки, банкерки, имаше и кюстендилка, която караше ТИР по Америка. И тя. Нека. Ама защо в конкурси, при това на поет като Биньо. Който се съмняваме дали би казал нещо ласкателно за членовете на журито – персонално за всеки. Едва ли. Не е ли време да се повишат критериите – да участват само такива, които са издали стихосбирка /макар, че това не означава нищо/, да са членове на СБП и т.н. Да все пак известни.
Мастити литературоведи от ранга проф. Михаил Неделчев, покойния Енчо Мутафов, театрла Чавдар Кънчев, унгарски издатели и преводачи и др. ратуваха да се учреди стипендия на името на Биньо Иванов. И да с преподава в университетите. И да се учреди международна награда на негово име. Къде, бе! Защо това беше забравено. Един скромен – и като ниво, и като награден фонд, и като ниво на участниците, не стига.
Биньо Иванов и приживе беше считан за най-големия поет на Кюстендил в по-ново време. Отиде си ненавършил 60 години /през април 1998 год./, Почти забравен, едва събираше средства за лекарства. Последните месеци беше болен – насила го закарали, но минал лекарски прегледи в столична клиника, където му изписали „томове“ рецепти. Не ги изпълняваше тези рецепти. За прехраната никога не се е оплаквал и споделял как я кара. Добре, че до последно го навестявали истинските му приятели, които не бяха много, не толкова, както се изкарват сега, години след смъртта му. И странеше преди да си отиде от всякакви политически ежби, схватки и конфронтиране. А беше толкова отявлен в антикомунизма си, в отстояването на всеки демократичен повей – много и преди 10 ноември 1989 год. /да вземем само поемата му за самозапалилия се в Прага Ян Палах/. Освен с така силната си поезия в стихосбирките „До другата трева“, „Природи“, „Си искам живота“ и др. стана известен и с трите си гладни стачки в зората на демокрацията – едната от които продължи 41 дни. Тогава Биньо искаше да бъде огласено съществуващо тайно според него споразумение по избора на първия демократично избран президент Жельо Желев. Исканията му не бяха чути, по-малко пък изпълнени – къде ти!
Преди месец в родното му с. Бараково беше открито читалище „Биньо Иванов“, а известни местни и национални творци дариха към 500-600 тома книги от личната си библиотека. Едва ли и това би го очаровало и зарадвало. Той не обичаше моноготията, нагласеното, посредственото, шумното.

Екатерина Йосифова и Биньо Иванов.

Юг News

„Слана попари“ – като по Яворов и по-лошо

Почти 100 % от овощията и зеленчукът в Кюстендилско са измръзнали от падналите до минус 4 градуса температури сутринта на 27 април, обявиха за бедствието от института по земеделие край града. Трагедията е пълна, сравнена с виртуозната поема на П. К. Яворов /“Градушка“/. Нямаше кюстендилец, дупничанин, по Рилското корито, който да не проклинаше в сряда сутринта. Май всичко приключи! Става дума за катастрофа, за природно бедствие и следва държавата да определи механизъм за компенсиране на потърпевшите земеделски производители в региона. „Да се вземат пари от фонда „Бедствия и аварии“ и да се дадат на производителите. Иначе те фалират“, настоява и призовава инстанциите шефът на института проф. Димитър Домозетов. Необходими са средства, субсидии, с които собственици на насаждения и масиви да продължат грижите си за самите дървета, които са обречени на загиване, ако не се извършват с тях необходимите агромероприятия – пръскане, борба с вредите. „Няма място за бавене, стопаните сами не могат да се справят. Ще загубят самите овощия“, предупреждава професорът. Черешовата реколта, която осигурява хиляди лева печалба и спасява семейния бюджет на стотици домакинства, още отсега се обявява за приключила. Ако нещо е оцеляло, то ще е деформирано и няма да може да се реализира на пазара, казват специалистите. Така е и с ябълките, другата основна култура в региона. Измръзнали са повечето от около 18 хиляди плододаващи черешови градини в Кюстендилско, както и около 3 500-те декара площи с ябълки. „Черешите бяха поминъкът на този край, сега се очертава най-бедната, най-лошата и безизходна година“, отчаяни си нашенците.
Подобни температурни катаклизми е имало и други години – на 24 май 1954 год. например пак се случил подобен мраз, както и на 13 май 1977 год. или на 25 май 2004 год. И тогава загубите били неизчислими. По домашните стопанства в Кюстендилско пораженията са неописуеми – при зеленчука, овощните видове в домашната градина, при цветята. „Цяло Треклянско беше побеляло в понеделник от цъфналите джанки по дворовете и по къра. Във вторник си беше пак бяло, само че от снега“, притеснен е кметът на общината Радко Петрунов. Двама от най-крупните изкупвачи на череши омърлушено пиеха кафе в едно от бистрата в центъра в невъзможност да сторят нищо. „Ланшната реколта още не е продадена напълно, тази пък ще е нулева“, опитват се да поуспокоят нещата някои от селските активисти и капацитети.

Някога срещу слана и мраз през април-май, за да спасят черешите, по градините палели гуми – в сряда през нощта и това не правили, няма смисъл при минус 4 – минус 5 градуса, казаха овощари.

Юг News

Дяково – бедност, забрава и избори

Валентина Зашева, кадър на ГЕРБ, стана временно изпълняващ длъжността кмет на дупнишкото село Дяково, гласуваха на последната си сесия общинските съветници. Върховният административен съд окончателно касира резултатите от балотажа на 1 ноември м.г., когато кандидатът на ОДЦ Росица Илиева взе 101 гласа, а номинираната от ГЕРБ Здравка Тонева – 100. Двама от секционна комисия са гласували, въпреки че са нямали право на глас, не са спазили принципа на уседналост.
В самото Дяково отсега се усеща предизборно напрежение и предстоящия вот неизменно е тема номер 1 за местните. Прогнозите са Илиева и Тонева, които вече са били кмет на Дяково, вероятно ще се изправят една срещу друга отново и на предстоящия вот през есента. Двете са в непоправима вражда от 4-5 години и заради несъстоял се ремонт на храма, за който отпускали пари от дирекцията по вероизповеданията и по проекти, но нищо не било предприето от архиерейското наместничество в Дупница, и от настоятелството на черквата, оглавявано от Илиева след като не била вече кмет. Някои упорито пресмятат какви пари за храма са незнайно къде. Вървят „обвинения“ и към архиерейския наместник на Дупница отец Георги Паликарски. Той покровителствал Илиева, двамата били “ в комбина“. И заради битката за кметския пост отношенията им се изострили. Светската срещу черковната власт. Преди два месеца Илиева писала до прокуратурата за нарушения на закона на опонента й Тонева – докато била кметски наместник издавала удостоверения за наследници на имоти, които дефакто не са истинските наследници. По сигнала й върви проверка. Ежедневно двете си разменят директно или индиректно нападки и обвинения, ругатни и „любезности“. При това двете са и роднини, но са скарани до край, коментират в селото.
А дяковци ругаят здраво и натягащата ги все повече беднотс, това че са забравени отвсякъде, че не им оправят пътищата, няма кой да обуздае няколкото безчинстващи „зърна“ в селото. Ругаят и изборите, които ще са наесен. Все тая!

Здравка Тонева от ГЕРБ загуби с 1 глас срещу Росица Илиева от ОДЦ на балотажа на 1 ноември м.г., съдът обаче касира изборите в Дяково и сега селото ще има служебен кмет до извънредния вот наесен.

Росица Илиева от ОДЦ спечели с 1 глас и стана кмет на дупнишкото с. Дяково, съдът обаче касира резултатите от вота и сега ще има нови избори наесен, обявиха от ОИК в Дупница.

Юг News