Ден: 28.04.2016

Македонският наплив към Югозапада

Македонският наплив към Югозапада

441_4179
Два акта за нарушения на македонски превозвач с регистрация в Кюстендил съставила регионалната инспекция по труда, съобщиха тези дни от дирекцията. Наказателните постановления са от 500 до 1500 лева. Това не е първата глоба на македонска фирма с „офис“ в Кюстендил, казват инспектори. 6 акта на македонски превозвач, който има 18 ТИР-а в движение, съставила инспекцията м.г., глобеният ги платил всичките, без да обжалва в съда, а внесената сума е около 7 хиляди лева. Не се появил лично, ползвал посредници.
Инспекцията по труда прави постоянни проверки на регистрирани адресно в Кюстендил фирми на македонци с двойно гражданство, а те са около 200, по спазването на българското и европейското трудово законодателство. Македонците получават лиценз в Кюстендил или в други градове в България, за да ползват разрешителен режим и да изпълняват превози и поръчки по страните членки на ЕС. Има случаи, когато фирмите са регистрирани с капитал 2 лева, казаха инспектори. При регистрацията ползват кюстендилски счетоводни къщи, които поемат от-до услугата по вписването, за пред нотариус и др. Неофициално се коментира, че македонци и изобщо чужденци, а вече се появили и кандидати чак от Босна и Херцеговина, е 50 евро за клиент /на човек/. Документално макенодските превозвачи спазват всички изисквания – да имат гараж, пункт за технически преглед, съответно оборудване, платени такси и др. Инспекторите обаче се натъкват на драстични случаи – на посочения адрес в Кюстендил те откриват автоморга например. Техни шофьори са спирани по Германия, Австрия, Швейцария, Холандия и се оказвало, че по трудов договор получават символичните 350-400 лева, твърде ниско заплащане в рамките на ЕС. „Най-трудното е да открием офис и координати на тези фирми. И изобщо шофьора нарушител, който изобщо не е стъпвал в Кюстендил. Ние обаче трябва да го проверяваме“, недоумяват за правилата трудови инспектори.
Кюстендилци заработват добре, като посредничат /всякак/ административно при регистрирането на македонски фирми или на кандидати за български паспорт, за купуване на кола по тукашните автокъщи, при нотариус и пр. Таксата е 50 евро на човек. Само за адрес по някой от кварталите на града или по селата – минимум 70 лева, не крият „посредници“. Които дават дори личната си банкова сметка, личните си данни – само и само да обслужат чужденеца пред банките, в общината, в агенцията по вписванията. И т.н. Напливът е голям и сега е моментът.
Или – не само инспектори, ами повечето кюстендилци констатират, че македонските превозвачи и фирмаджии ползват Кюстендил, съседния Благоевград и др. наши градове като офшорна зона, заради по-ниските такси за регистрация и лицензиране, отколкото са в страната им. Едва ли толкова ни обичат и ценят, та идват тук. Интересът им е офшорен…

Юг News

Биньо и многотията в поезията, и не само

Биньо и многотията в поезията, и не само

355 поети са изпратили 1065 стихотворения за десетия литературен конкурс на името на поета диседент Биньо Иванов, обявиха от кюстендилското централно читалище „Братство“. И общината в Кюстендил – като тази в Димитровград, или Южна пролет “ в Хасково, Мелнишките вечери на поезията и др., поддържа, макар и скромно като финансово изражение, този поетичен форум и това може само да се адмирира. Конкурсът се прави под патронажа на кмета Петър Паунов. Крайният срок за постъпване на творбите изтече на 25 април т.г. Конкурсът е анонимен. Според регламента за първа награда са предвидени 300 лв., за втора – 200 лв., за трета – 100 лв. Журито, оглавено от литературния критик Константин Еленков, съветван с мнения от Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели, и поетите Анжела Димчева, Методи Джонев и Благой Ранов, ще присъди и 6 специални награди. Те ще обявят класацията си в навечерието на 24-майските празници, а награждаването на лауреатите ще стане на 31 май 2016 г. в голямата зала на читалище „Братство 1869”, казаха организаторите.
Така е по статута и по регламента. Оттук нататък следват много дали и защо. Дали Биньо би се трогнал и поласкал от тая многотия от участници. Представете си близо 400 поети в една зала. Той изобщо не си падаше по масовките, абрусд е да допускаше да има толкова много изкушени поетични дарования. „Май всички пишат, а за какво ли?“ Всяка учителка тайно или за пред приятелки пише. Дори и юристки, банкерки, имаше и кюстендилка, която караше ТИР по Америка. И тя. Нека. Ама защо в конкурси, при това на поет като Биньо. Който се съмняваме дали би казал нещо ласкателно за членовете на журито – персонално за всеки. Едва ли. Не е ли време да се повишат критериите – да участват само такива, които са издали стихосбирка /макар, че това не означава нищо/, да са членове на СБП и т.н. Да все пак известни.
Мастити литературоведи от ранга проф. Михаил Неделчев, покойния Енчо Мутафов, театрла Чавдар Кънчев, унгарски издатели и преводачи и др. ратуваха да се учреди стипендия на името на Биньо Иванов. И да с преподава в университетите. И да се учреди международна награда на негово име. Къде, бе! Защо това беше забравено. Един скромен – и като ниво, и като награден фонд, и като ниво на участниците, не стига.
Биньо Иванов и приживе беше считан за най-големия поет на Кюстендил в по-ново време. Отиде си ненавършил 60 години /през април 1998 год./, Почти забравен, едва събираше средства за лекарства. Последните месеци беше болен – насила го закарали, но минал лекарски прегледи в столична клиника, където му изписали „томове“ рецепти. Не ги изпълняваше тези рецепти. За прехраната никога не се е оплаквал и споделял как я кара. Добре, че до последно го навестявали истинските му приятели, които не бяха много, не толкова, както се изкарват сега, години след смъртта му. И странеше преди да си отиде от всякакви политически ежби, схватки и конфронтиране. А беше толкова отявлен в антикомунизма си, в отстояването на всеки демократичен повей – много и преди 10 ноември 1989 год. /да вземем само поемата му за самозапалилия се в Прага Ян Палах/. Освен с така силната си поезия в стихосбирките „До другата трева“, „Природи“, „Си искам живота“ и др. стана известен и с трите си гладни стачки в зората на демокрацията – едната от които продължи 41 дни. Тогава Биньо искаше да бъде огласено съществуващо тайно според него споразумение по избора на първия демократично избран президент Жельо Желев. Исканията му не бяха чути, по-малко пък изпълнени – къде ти!
Преди месец в родното му с. Бараково беше открито читалище „Биньо Иванов“, а известни местни и национални творци дариха към 500-600 тома книги от личната си библиотека. Едва ли и това би го очаровало и зарадвало. Той не обичаше моноготията, нагласеното, посредственото, шумното.

Êí - çà Âåñî Ìàðêîâ, "Òâîÿò äåí" Êþñòåíäèëñêèÿò ïîåò Áèíüî Èâàíîâ ñòàíà èçâåñòåí ñ òðèòå ñè ãëàäíè ñòà÷êè â çîðàòà íà áúëãàðñêàòà äåìîêðàöèÿ. Àâòîðúò íà "Ïðèðîäè" è "Äî äðóãàòà òðåâà" ïî÷èíà ïðåäè ïî÷òè 12 ãîäèíè, ïî÷òè çàáðàâåí. Ñåãà ñúãðàæäàíèòå ìó íàó÷àõà çà ïåñåí ïî íåãîâè ñòèõîâå. Ñíèìêà - èçïðàùà Êèðèë ÔÀËÈÍkn Binjo

 

 

kn Binjoo 2

Екатерина Йосифова и Биньо Иванов.

kn Binjoo 3

Юг News