Месец: май 2016

Сгъстена Дупница

Martenica-Dupnica-15-big[1]
Средната гъстота на населението в Дупница е 131 човека на квадратен километър при средно 45 човека на кв. км за областта, обявиха от кметската управа в града на Марек. 74,8 % от населението на общината живее в градския център, при 68,4 % за областта. Дупница е най-гъсто населената община в областта и въобще една от най-гъсто населените в Югозападния район, отбелязват в прессъобщение от екипа на сегашния градоначалник инж. Методи Чимев. От териториалното статистическо бюро в Кюстендил, дали не от завист, но не потвърдиха тези „показатели“, нито по каква методика са установени. Както и да е.

photo_verybig_907340
Неофициално се коментира, че едно над 20 хиляди дупничани и наши от селата са по гурбет в чужбина. Ако повечето от тези хора се върнат /по местното наречие „от ябана“, от странство/, то Дупница ще стане пренаселено място, където на мнозина ще им е тясно. И ако е вярно, че „количествените натрупвания водят до качествени изменения“, то градът и общината би трябвало да просперират мощно. А така ли е? Как този предразположен към проспериране град беше допреди 5 години  „първият частен град в България“. – поне според стотиците коментари и писания по медиите беше така. Впрочем Братя Галеви могат един ден да се върнат, поне местните митове, легенди и фолклорни интерпретации смело го прогнозират. Тогава как ще е – да си представим само. Тогава градът ще стане препренаселен. Любопитно би било от статистиката да обявят на кое място в Югозапада е Дупница по икономически показатели. Дори и като се включат оборотът и печалбите от продажбата на коли втора употреба, за които продажби и бизнес наскоро ГДБОП и ДАНС предприеха спецакция и разкриха доста нарушения и далавери. Заради наближаващите 24-майски празници градът има над какво да се замисли и относно културния си разцвет и дередже, изявите в сферата на изкуствата. Колко дупничани знаят къде е музеят им и той що за статут „обажда“ – примерно. Ами спорта – местният „Марек“ напипа „А“ окръжна група, няма данни дали ще извърви успешно етапите до връщане в професионалния футбол. Нещо прискърца и във волейболния „Марек-Ивкони“.

1432817737
Т.е. след като толкова е добре с показателя „гъстота на населението“, следва Дупница, неофициално самообявила се не само географски за „столицата на Югозапада“, да дръпва и в развитието си. Всякак да дръпва, та още с влизането да се усеща това дръпване. По философския принцип за „количествените натрупвания“. Дай, боже!

Юг News

МАТ-УРА-ТА

МАТ-УРА-ТА

kn maaatura

m2
Поредното изтезание – този път за випуск-2016. Матури! И пак Елин Пелин /нищо лошо, най-превежданият ни разказвач, безспорен в отразяването на селската душевност, бит, великолепен в пресъздаването им, така неотразими са героите му/. Но как става така, че и бабите и дори прабабите на днешните тинейджъри и две-три поколения след тях пишат или за Вазов, или за Йовков, или за Елин Пелин. При поетите Ботев-Смирненски-Вапцаров, по-рядко Пенчо Славейков с неговата „Ралица“. Как пък от толкова милиони комбинации за изпитните въпроси не се падна например „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков, които не се и изучават по програмата за БЕЛ. Нищо, че не се изучават – да им се падне, да видим като как ще подходят напиращите към стотиците специалности в над 50-те ВУЗ-а в страната ни зрелостници. А сега какво – Стария Герак, Божан, Петър, Павел, горката Елка, малкият Захаринчо, който някога убедително не се преподаваше, че е „бъдещият пролетарий“. Айде, бе! Какво им говори на днешните юноши такъв персонаж и проблематика. Един от явилите се перифразира семейния кодекс, за да представи ценното от „Гераците“. Ужас!

m3
Ясно е, за известна част от абитуриентите матурата е „мат“. Няма да се справят, не са и чели „Гераците“, няма какво да се лъжем. Те и другите произведения, преподавани в часовете по литература, не са ги чели. Затова им е все едно – и Михалаки Георгиев примерно, и дори още много преди него – Илия Блъсков да им се паднеше, все тая. Затова е това суперстарание да се препише, свръхмодерните технологии да се заредиш с готов текст, който да възпроизведеш на изпитния лист под „строгото“ око на квесторите.
„Ура!“, повечето от явилите се ще изкарат, може да е на магия, но ще изкарат. И ще са доволни, на каквато и да са си заслужили оценка. „Ура!“, и това мина, ще си кажат повечето тинейджъри, чиито умове и сърца точно в дните на матурите на 100% са заети със стила, десена и аранжировката на абитуриентския тоалет, за предстоящия след по-малко от седмица купон, в замислените забавления покрай завършването, безкрайната вакханалия до връчването на дипломите и кандидат-студентския изпит дни след това.
„Та“ – пак за матурите. Нещо има нередно, сбъркано, закостеняло в изпита. Елементарно е да се запитаме като как така на матурите учениците са супер, на кандидат-студентския изпит пък двойките някои от годините са близо 60%. При едни и същи автори и горе-долу познати като формулировка теми. Май е въпрос на преписване. Или по-вярно – на подготовка в гимназиалния курс. Където обучението може да се обобщи с един лаф от Шоплука, откъдето е и падналия се на матурата-2016 Елин Пелин – „Гола вода“!

Юг News

Край с непристойния вид и помисъл в манастирския храм

Край с непристойния вид и помисъл в манастирския храм

RM1

Игуменът на Рилския манастир Адрианополския епископ Евлогий наел частна фирма от Дупница, чиито гардове ще следят за реда в централния манастирски храм „Св. Богородица“, съобщиха го хора от персонала на светата обител. Основно ще се контролира за влизане на поклонници и туристи в „неопрятен външен вид“ – ще се връщат хора по джапанки и по къси гащи, с дълбоки деколтета, с голи гърбове и рамене при поклонничките, силно татуирани момчета с внушителни бицепси по потник и пр. Досега на входа на храма давали дежурства монасите, които предлагали наметало за жените с прекалено открити части по тялото си. Както и ученици от Рила и Кочериново ангажирали през ваканциите, но тинейджърите не се справяли и пропускали вътре „скандални по вид“ миряни и поклонници. Фирмата, оглавявана от бивш шеф на магистралната полиция в Дупница, е с договор до края на лятото, само за по-активния сезон, очаква се да се справя добре.
Нещата по „режима“ в храма на Рилския манастир могат и следва да станат и по-строги и по-регламентирани. Например да не се допускат дори и опити за политически /не дай боже/ и изобщо на колективистични сбирки и изяви вътре. Да си спомняме ли дали беше редно Иван Костов да учреди партията си и да обяви името й – Демократи за силна България, точно пред олтара в централния храм на Рилската обител. Тогавашният игумен Драговитийския епископ Йоан малко трудно изрече новото партийно наименование, написано му от хората от експремиера Костов на листче. Самият Симеон Сакскобурготски се е чувствал притеснен и неловко, когато негови привърженици дерат гърло в храма „Искаме си царя!“, „Симеон, Симеон…!“. Защо и министерства, гилдии, ведомства да си организират в черквата разни чествания, отбелязвания, поводи и пр. Рокери с дрънкащите по тях одежди да влизат вътре колективно. Дори туристически групи – направо с раниците да се навъртат покрай иконите и иконостаса. Цели ученически класове, някои от които в групата и „хабер“ си нямат за какво са вътре. Групи почерпени миньори за професионалния си празник волно влизат вътре. И т.н.
Тия неща могат и следва да се изчистят. Общуването с Бога, с вярата е индивидуален акт. Който предполага чистота, искреност, тайнство, което трудно върви „на групи и по график“, начело с организатор…

156_5686

143_4346

195_9562

Някои мъкнат в храма на Рилската обител знамена, плакати, емблеми, гербове…

Юг News

Внимателно с дечицата

Внимателно с дечицата
Цели 5 детски полицейски управления са учредени в Кюстендилския регион, доволно съобщиха от областната дирекция на МВР. Към ОУ „Кирил и Методий“ и ОУ „Марин Дринов“ в областния град , ОУ „Евлоги Георгиев“ – Дупница, ОУ „Никола Вапцаров“ – Бобов дол и СОУ „Христо Ботев“ – Кочериново. В „екипите“ на 5-те управления са включени 104 ученика от начален и прогимназиален етап на обучение. Под формата на игри и забавления у подрастващите ще бъдат формирани знания и умения за опазване на своя и на своите приятели живот, както и поведение за реакция и действия при трудна ситуация вкъщи, на улицата, в училище или в планината, знания за правата и задълженията, които имат като пълноправни членове на обществото, мотивират „акцията“ си от полицията. Само преди два дни приключи областният тур на състезанието „Млад огнеборец“ – там що детска пот се лее-е!. Често и от КАТ включват децата, „които трябва да пазим на пътя“, но не всички водачи се респектират от този повик. От БЧК се хвалят с безбройни акции на младите червенокръстци – включително да те пресрещнат на площада и да ти връчат един презерватив. През седмицата на гората дечица награбиха с дълги почти над два пъти над боя им лопати и взеха да засаждат в поредната акция на горските. Там, все пак, не обявиха клуб „млад лесовъд“. Някои училища се хвалят с кръжок „млад журналист“ – примерно. И т.н.
За всичко се вкарват и деца – то са проекти, програми, прегледи, фестивали, четения, изложби и чествания, конкурси и тестове, класирания, експедиции, походи и преходи. Водят ги на помени и поклонения за известни алпинисти /наскоро/, инициативи и т.н. и т.н. Дори и на научни симпозиуми с тема, да речем, „националният въпрос през 1944 год.“ пак деца докарват в залите. Пък ни е криво, че им е скучно и не внимават в това, което се говори от трибуната. водят ги „под строй“, без да ги питат. Децата изследват биоразнообразието по река Драговищица или броят цветята и растителните видове на върховете Виден или Кюнек, защото върви някакъв пореден проект, с който преподавателите им са ангажирани или туристическото дружество го е заложило в плановете си. Или чистят България за един ден, кампания на една от телевизиите. Или децата въртят десетки километра педали в колопоход за Деня на независимостта /нека произволно да вземем тоя ден/. И т.н.
Горките деца! Май им идват много тия участия – управления, академии, форуми, от които не вземат диплом, най-много една грамота да им връчат на финала и при изтичането на срока на съответния проект или изобщо на замислено от институции, инстанции, служби и др. начинание. Не е ли редно да ги оставим сами да избират къде да се запишат, коя „академия“ да завършат – години преди да ги включат, не под строй, в най-трудната и непосилна за мнозина академия – „академията на живота“.

kn pagon 2

kn pagon 1

kn oggan 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Юг News

Кога ще работим

422_2296_2
Традиционният си празник и патрон на селото – Пророк Йеремия, правиха в кюстендилското с. Еремия, похвали се кметът Райна Алексиева. По „правило“ това ставало на 1 май, сега обаче на тази дата се събрали много празници – деня на труда, Великден, а след тях – и Гергьовден. Затова го изтеглили на 14 май. И станал купонът – нищо, че съботата предварително беше обявена за работен ден. Който си работи да си работи. Празникът си е празник, „няма да се лишаваме“ е философията на нашенеца. В съседното с. Ваксево също стягат всенародно празненство – те пък са канонизирали руса девойка /блондинка – както подхвърлят местни зевзеци/, която според тукашно предание била неустрашим борец срещу турците и била съсечена от поробителя. В нейна чест и прослава ваксевчани всяка година около 24 май правят курбан – „Русата“. Впрочем Ваксево е уникално с петте си празника на година – там имат 4 храма, задължително се почитат и Св. Георги, и Архангел Михаил, и Св. Богородица, и Св. Димитър и Русата. В съседната на Ваксево Църварица правят два пъти Св. Св. Кирил е Методий – на 11 май /на „опозицията“/, и на 24 май – официално. И пак курбани, софри, музики, хора и веселия.
Впрочем в Кюстендилско няма село без поне един празник, на много места имат по два-три, доволни са от местните управи. В Треклянско по паланките са останали по четирима-петима, дори и по двама жители. Но и при тях правят курбани, „родови срещи“, празници на дружбата със сърбите / в м. Славчето/, който предстои през юни. Подготовката е в ход. В м. Две реки над Ново село няма и село, но и там правят курбан, вдигнали параклис. В Жеравино вече е останал един жител, но се прави празник на трите граници, стотици се стичат, върви трескава подготовка. И т.н.
Нека, „лешо нема“, да се веселим, подхващат местните. Да добавим официлните празници, които са над 10. И сега предстоят 4 почивни дни. Така ги и наричаме – почивни. Тогава – кога /ще/ работим. В изредените села, улиците са поизровени, реките тънат в боклуци, даже кметствата нямат приветлив вид. Работа много – да с почисти, да се стегне съответното селце. Пък тогава да се празнува. Някои оправдават безкрайните, понякога и измислени, празнични форуми с желанието на хората „да се видят“, да се разнообразят. Едва ли не – от скука се събират. Абе, каква ти скука. Работещият човек не скучае.

517_1737

Юг News

Търси се беден абитуриент

Търси се беден абитуриент

Ikonomika_057[1]

В страхотно затруднение преди дефакто вече стартиралите абитуриентски процесии и „тупурдии“ се оказа известният, родом от Кюстендилско, активист и общественик д-р Цветан Кьосев /83г/, притеснен е стоматологът. Докторът, който преди десетилетия работил и в Държавния съвет, прави жест към момче зрелостник в затруднено положение, със затруднен социален статус – без или с разведени родители, възпитаник на някой от юндомеовете и пр. Искал и осигурява тоалета му. Малко поизбързал обаче дарителят – купил скъп костюм размер-52, луксозна риза „XL“, вратовръзка, почти всичко, необходимо за така чаканата от тинейджърите вечер. Помолил свои приятели, журналисти, кметове от Кюстендил и близките села да му съдействат да намери търсения „левент“, за да му подари добре подбраните стилни като дизайн и форма скъпарски дрехи. Цял месец не се намира такъв, да го кажем, беден абитуриент.
Шефката на гимназията по земеделие /бившия селскостопански техникум/ Карамфилка Гъркова, където над 95% от завършващите школото са с ромски произход, не скри, че едва ли и при тях ще има „подходящ момък“. Не защото д-р Кьосев предрешил нещата да са по размер-52. А защото всички зрелостници вече си имат осигурени тоалети, родителите им им закупили всичко, което са поискали. Заделяйки последните си пари и спестеното. А и ромите правели пищни и по-пищни тоалети и изпращания на зрелостниците от махалата. В другите гимназии /Електрото, Строителното – както ги наричат кюстендилци/ е същото. Скъпи и прескъпи тоалети, бижута, куверти за допълнителна /втора /абитуриентска вечер. Всичко – както го искат самите абитуриенти.

Ikonomika_044[2]
Какво излиза! В криза ли сме, финансова стагнация и несъстоятелност ли мъчи българина, щом харчи с хилядарки за абитуриент. Така дарителският жест на д-р Кьосев може и да не се случи. А докторът не иска да се пише за стореното /за исканото да го стори – по-точно/. Прави го безкористно и има желанието и волята да стане негова традиция и правило – да го прави всеки месец май, и догодина и нататък. За бедно и момче в нужда от родния му Кюстендилски край.
А който все пак измисли вариант за вече купения абитуриентски тоалет – да потърси на джиесеми – 0888 440 818 или 0888 772362.

Юг News

Кюстендилският медиен срив

Кюстендилският медиен срив

В първите години на демокрацията Кюстендил /и Югозападът/  бяха силно медийно „застъпени“ и пренаселени. В Кюстендил имаше две tv кабеларки, на един етап и общината поддържаше tv екип /Росица Благоева и Цанко Хаджийски/ – доникъде. И в Сапарева баня бившата телевизионерка и червено парламентарно острие Клара Маринова беше създала и ръководеше tv екип.  7 частни радиа – „999“, „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, „Фокус“ и „Дарик“, останаха само последните три, като „ритъма“ си е“ бам башка“. И в съседна Дупница имаше две радиа, а братята от руенската обител „Св. Иван Рилски“ пуснаха и църковно радио, което не се утвърди въпреки ентусиазма на редакторите в монашеско расо и солидната подкрепа от „светски лица“ и институции. И няколко хартиени издания просъществуваха – „Нова България“, „Пауталия“ /на общинска издръжка до закриването й на 19 февруари 2000 год./, „Стримон“, „Кюстендил“, „Сряда“, седмичникът „Наблюдател“, който /слява богу още крета/. В Дупница опитаха с три вестника, но оцеля само „Вяра“. Имаше и опит за литературно списание с начинател Райка Добрева. Защо да не добавим и упорито издавания бюлетин на сънародниците ни от културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград, който по едно време се и печаташе в Кюстендил, тук ставаше и предпечатната му подготовка. Сега е времето на сайтовете – ето ги: „kn nеws“, „Кубер“, „Кюстендил прес“ /за някой и друг месец/ и др.
Примерите могат да се допълнят, но и без тях е ясно, че в града /така е и в региона/ има доста медийно изкушени хора и капацитети, както се казва. Медийният срив обаче за града е като че ли предначертан и неизбежен. Колко опити и издания приключиха с фиаско и тъжният им залез направо отчая инициаторите им. Последният е tv кабелът „Колор“. Няма вече новинарска емисия, тогава – какво има и с какво ще привлича зрителите си. Екипът й е разпуснат, споделят потърпевши.
Какво не достига, щом има толкова ентусиазирани медийно хора. Пари /така е – няма ги/, професионалисти в подготовката, списването и издаването им – такива има. Подкрепа от местните институции. Наскоро се разбра, че бивша кюстендилска репортерка се устроила в общински /!/ вестник в … Казанлък. Кюстендилец от 30 години е в екипа на радио Благоевград. В столицата изкарват хляба си в телевизии, агенции и ежедневници над 10 репортери, родени и работили в Кюстендил. Нещо в самата нагласа на хората тук, в механизмите неадмириращи такива начинания като медиите. Обезлюденият град – та Гоце Делчев да не би да е пренаселен, та поддържа редовно tv програма, а в Кюстендил вече ги закриват.
Или са прави тия, които на всичко махат:“Абе, кюстендилска работа!“

196_9624

Дълго време Ирена Маринкова беше лице на една от tv кабеларките в Кюстендил. Сетне я изгониха. На 14 май т.г. тя прави юбилей,  но не като телевизионно лице, а просто годишнина.

Юг News

Кирило-Методиевият ден

Кирило-Методиевият ден

kiril i metodii
В църковния календар 11 май е Денят на светите братя равноапостолите Кирил и Методий – създателите на славянобългарската писменост, на така наречената глаголица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език. До средата на XIX век паметта им е била отбелязвана поотделно – Св. Кирил на 14 февруари, когато през 869 г. е починал, и Св. Методий – на 6 април (починал е 885 год.). През 1863 година 11 май става официален църковен празник – ден на Светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението на България от османското робство празникът става и общоучилищен. През 1969 година честването на Светите братя се разделя на църковно (11 май) и светско (24 май). Днес паметта им се почита не само от православните славянски страни, но и от Римокатолическата църква. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.
Колцина знаят хронологията за живота им и Голямото в духовното им дело. Само преди 5 дни беше Гергьовден. Св. Георги Победоносец, победил ламята, изографисан в почти всеки храм. Докато икона за Кирил и Методий има на много малко места. Колко стотици хиляди българи носят името на Победоносеца Георги и производните му. И колко малко – с името на единия от братята Кирил и Методий, едва ли имат и 20 хиляди. Т.е. – не тачим толкова буквите, словото, духовността, а копието, армията, оръжието. Нито една страна не може без воинска храброст, няма да я има, ако поданиците й не са владели оръжието. Но как сме с духовността и словото. Немците славят и превъзнасят или просто са признателни на Мартин Лутер, превел Библията на говорим немски. Не е пробол никаква ламя. Превел е светото писание и е дал духовната основа на нацията им.
Така и светите солунски братя. Зя тях обаче няма курбани и добре, че в тяхна чест не се лее кръв по селските дворове и не се мъкне мръвка и през границата, като се надхитрят митничарите. За Гергьовден що песни за изпети, Ботев е написал стихотворението си, което не се чете „от мало и голямо на 6 май и е ясно защо“, някак не им отърва на празнуващите такава „възхвала“. „Утехата“ за Солунските братя е, че за тях е написан всевълнуващият химн „Върви, народе възродени“ и може да го запее всяко „азбукарче“.
Та в Кирило-Методиевия ден – мечът, копието или словото. То словото май е най-силното копие. „Наздраве!“ на малкото Кирило-Методиевци !!!

Юг News

Реквием за черешата

Реквием за черешата

517_1784

517_1773

517_1791_2_r1
Нулева реколта при черешата (както и при синята слива и ябълката) прогнозираха агрокапацитети в Кюстендил и региона след априлския студ от -5 градуса, регистриран преди Великден. Само около 20% от овощията в региона са застраховани при природни бедствия, обявиха земеделски производители. Това означава, че повечето плодопроизводители няма да получат нищо от застрахователите. Има собственици на черешови градини, които са застраховани срещу засланяване, но не и при мраз, каквото се случи тази пролет. „Няма на какво да се надяваме. Преди 5-6 дни падна и градушка в района на с. Горна Гращица и Таваличево. Каквото беше останало здраво под снега и студа, падна под градушката. За овощарите тази година ще е голяма трагедия“, представи бедствената за местните земеделски производители ситуация шефът на земеделската кооперация в с. Горна Козница и общински съветник от дясната коалиция „Кюстендил“ Валери Йовев.
100 хил. лева от застрахователна компания ще получи институтът по земеделие край Кюстендил заради тотално измръзналата реколта от череши, казаха информирани. Значи „номерата“ с измръзналата кюстендилска череша вече са в ход. Едни са застраховани, други – не са. Който има пари, той се и застрахова. Друга тема е какво и кога го изплаща застрахователят. То са комисии, огледи, протоколи и пр. Друго – дали наистина реколтата (не дай боже) е приключена на 100% , или това са трикове, за да се вдигне цената й още не завързала. Изобщо не е ясно какво мислят основните играчи – 4 италианци, чиито имена и децата знаят, които от двадесетина години изкупуват черешите в Кюстендилско. Дали те са я отписали за Кюстендилско и ще се насочат към други региони и държави, примерно в Гърция, Турция. М.г. имаше свръхдобиви, дори 1/3 от черешите останаха по дърветата. За да остане убийствено ниска изкупна цена до 1 лев за килограм, а ранните – по 60 ст. за килограм. Сега, когато череши няма да има и за комка, какво ще се случи – тези, които все пак наберат по някой и друг килограм, ще могат ли да разчитат на високи цени от изкупвачите. „Те (изкупвачите) не са реализирали още ланшната реколта, сега могат и да не изкупуват, ще са „пас“, подхвърлят местни корифеи в земеделския сектор.
Заговори се кметът Петър Паунов, областният шеф Виктор Янев (ГЕРБ) да задействат процедурите по кандидатстване на субсидии за обезщетяване на земеделските производители от региона за приключилата реколта. „От умрял писмо“, има един верен лаф по Югозапада. По-нетърпеливите пък взеха да подпитват за кога е насрочен традиционният за Кюстендил „Празник на черешата“. Питали и от другия край на света, емигранти, които м.г. били в Кюстендил за форума. „Празник или реквием“, зависи от гледната точка – дали си застрахован (не само с черешите е така), или не !

Юг News

Семкаджийски работи

Семкаджийски работи

172_7285
Трима съветника внесоха по надлежния ред на заседание на минипарламента в Кюстендил да отпадне забраната за продажба на открито на небелени семки и ядки. Двама от тях – Кирил Станчев и Димитър Велинов, са юристи. Третият инж. Огнян Атанасов наскоро беше избран за заместник-председател на националната секция към камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, лидер е на местното сдружение „Пауталия на бъдещето“, признат експерт, попадна за известно време в екипа на вицепремиера Меглена Кунева. Естествено – докладната не мина. „Това не е най- належащият проблем за Кюстендил. Моля да не се приеме и по хигиенни съображения“, парира семкаджийството в минипарламента кметът Петър Паунов. Ако семките на открито бъдат реабилитирини, имиджът на Кюстендил като чист град ще пострада, мотивираха гласуването си „против“ някои съветници.
„Мотивът“ със семките беше дискутиран в деня, когато в ранните часове мраз попари на 100 процента черешовата, ябълковата реколта, кайсиите в региона. И в деня, когато от института по земеделие апелираха общината, областният шеф да подготвят искане за отпускане на средства за ощетените от апокалиптичната за овощарите пролет компенсации, за да могат ад оцелеят. Но това убягва от вниманието на съветниците. Семките са по-важни. Все още не се прави сериозна рехабилитация на уличната мрежа, след като асфалтнаjа база в Копиловци е с отнет лиценз заради амортизирана технология. Но и това не е важно да му се търси решение. Финансово общината не е в цветущо състояние /поне така се говори под сурдинка/, но и това не актуално. Все още не отшумяват съдебните схватки по продажбата на общински обекти – Чифте баня, градския плаж, резиденцията Ючбунар и др.
Само „семкаджийството“ да не стане нарицателно за имиджа на минипарламента. Що за идеи се раждат, що за комисии са тези, които го пускат да се разглежда в зала. Нали на съветниците се плаща – макар и да не е голям хонорарът им, около 400 лева. Даже и те са им много, ако продължават да вкарват в дневния ред такива „съществени и умни неща“. Поне за пакетче семки за ден ще имат. На открито или на закрито ще си ги купуват! Колко му е след време пак да го поставят за разискване и дискусии, този път ще се намерят някои други трима съветника.

Юг News