Месец: май 2016

Демилитаризираният Кюстендил

460_6022

460_6019
В Кюстендил не срещат униформа, не са виждали армейски пагон „на живо“ от двадесетина години. А някога на пл. Велбъжд на военната клетва строяваха по 10-12 блока – роти от тогавашното сапьорно поделение и от Гранични войски. Площадът тръпнеше под тържествения марш на натренираните войници. Сега не можеш да срещнеш жив военен в града – „да му отдадеш чест“. Така е и в съседна Дупница. И там 4- те бивши поделения, където офицер е бил бившият военен министър Николай Цонев, и не само той от „високопоставените“ са закрити. Поделеинето в близкото с. Самораново е вече затворническо общежитие. Всичко на всичко 5-6 униформени, сред които и жена, пътуват с един допотопен рейс от 80-те години на миналия век „Чавдар“ за секретния наблюдателен пункт в Локвата /над м.Черна нива/, където дават дежурство. Рейсът им едва качва стръмното до Черна нива. Няма по-апокалиптична гледка в областния Кюстендил от бившите казарми – всичко е изтърбушено и в бурени. Така е и в Дупница, където /добре, че стана така/ поне казармите на Вълча поляна бяха разрушения и изградиха петнадесетина блокчета за социално слаби. Напълно поломени са казармите, бивша ракетна бригада, и в Самоков.
Пълна демилитаризация! И това е добре. Читалище в Кюстендилско искало да отбележи Деня на победата 9 май, като на сцената, където вървяла тържествената програма, искали да сложат войнишки каски със засадени в тях цветя, вместо саксии. Никъде не открили каски. Не се сетили да минат през някой от битаците – циганите сигурно са щели да им извадят някоя каска, задигната от бившо поделение. Малчуганите могат да видят автомат само от пластмаса – пак на битака, и по селските събори. Средношколци от Дупница с нескрит интерес наблюдаваха „изложба“ с войсково оръжие в тамошното ДНА, показано им като устройство и принцип на действие от военни от благовградското поделение в навечерието на Гергьовден. Някога средношколците минаваха редовни часове по начално военно обучение и изкарваха двуседмичен лагер по военно обучение. И имаха упражнения по истинска бойна стрелба.
Слава Богу, че тези времена са минали. Но ако, поне на Гергьовден, изкарваме армейските символи и знамена, правим паради, демонстрации и пр., защо оставихме всичко армейско – казармите, полигоните и укритията др., да се разрушат до такава грозота, от която извръщаме очи. Какъв ти парад – във всеки град можеш да видиш бивши казарми в руини, каквито не оставят след себе си и бойците от ИДИЛ!

kn armejjsko
Та що за Гергьовден имаше в демилитаризирания Кюстендил. Някакъв ветеран в почти на патриршеска възраст, се изпъчи с „униформа“ и развя някакво знаме, връчено му от структурата на офицерите и сержантите от резерва при Арката. Почти никой не го забеляза. Тинейджъри и момичета под тинейджърската възраст по пейките на амфитеатъра старателно цъкаха на смартфоните си. Едва ли са гледали военния парад, който вървеше по това време в София и толкова превъзнасяха „събитието“ вкупом всички медии.

Юг News

Превозвачески свади по Югозапада

Превозвачески свади по Югозапада

Две фирми – дупнишката „Юнион Ивкони“ и бобовдолската „Даци R“, са в жестока конкуренция кой да изпълнява курсовете по линията София-Дупница и обратно, кфментират хора, работещи в бранша. От администрацията обявиха за победител „Ивкони“, бобовдолското дружество обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията. Фирмата „Даци R“ кандидатства по позицията Дупница-София, Дупница-Пловдив и Дупница-Смочево, които са в един пакет, но била отстранена тъй като офертата им не отговаряла на изискванията, обясниха от комисията. Според представителите на отстранената фирма в случая има конфликт на интереси, тъй като Ивайло Константинов /ГЕРБ/, който е шеф на минипарламента в Дупница фигурира в регистрите като собственик на „Юнион Ивкони“. За сезонните линии Дупница до морето и обратно нямало кандидати, а за позиция 5 – за Благоевград, Бобов дол, Рилски манастир, Рила няма класиран участник, тъй като и двете фирми са отстранени. За там ще бъде обявена нова процедура, като до избор на фирма по линиите в 5-та позиция ще работи досегашният превозвач, обявиха от общината.
Босът на „Ивкони“ също призна пред камерите, че е морално укоримо той да е победителят за изпълнение на златоносната линия Дупница-София с 12 курса дневно. И щял да подпише договора, чак когато комисията за конфликт на интереси се произнесе. Игрите продължават.
Автобусен сблъсък има и между Кюстендил и Перник и той е от години, коментират местни превозвачи. Проблемът е в това, че от общината в Перник не отреждат терен за обособяване на спирка в центъра на града, където кюстендилските автобуси за София да спират и да взимат пътници. Сега кюстендилци спират на Байкал, на 2 километра от центъра на Перник, и пътниците избягват да ползват тези автобуси, защото се отдалечават от центъра. „Няма сила да накара перничани да отворят спирка в центъра, вече толкова мандата си правят оглушки. Още покойната пернишка кметица Росица Янакиева обещаваше, обещаваше и нищо накрая“, ядосва се шефът на кюстендилска превозваческа фирма и бивш съветник в Кюстендил инж. Милчо Христов.
Рейсовите интриги по Югозапада няма да спрат. Никой обаче не поставя решаващото условие за качеството на превозваческата услуга. А общините би следвало да държат на това и да санкционират и дори да анулират договори. Иначе няма защо да се чудим, че точно автобус на фирма от дупнишкото с. Крайници се обърна с 45 учители от столична елитна гимназия при Крива паланка в Македония. И че сред местните социалисти често върви лафът, че за митингите на Бузлуджа всяка година през август последни пристигали на върха кюстендилските рейсове. Някои и въобще не стигали.

kn Ivkkoni

Юг News

Колко да взима кметът

Кметицата на бобовдолското с. Бабино Маргарита Иванова /ГЕРБ/ обжалвала определената и от общинския съвет месечна заплата от 450 лева – като несправедливо малка за работата, която полага в едно от трудните села по Разметаница. Без резултат – административния съд в Кюстендил отхвърля жалбата и като неаргументирана и постанови кметицата да плати 200 лева разноски по делото. Вразумително – харчи половината заплата, щом държиш толкова на справедливото заплащане. И други колеги на Иванова били потърсили съда, недеволни от сумата, срещу която се подписват във ведомостта.
Май опитът не си заслужава. Ще бъде прецедент, ако магистратите решат подобно дело в полза на жалещия се срещу малката заплата. „Ситият на гладния не вярва“. Но и случаят „Бабино“ поставя резонният въпрос колко да взима един кмет. „Колкото той си поиска“, е очакваният отговор. С решение от 28 декември 2015 год. същият този минипарламент в Бобов дол определил заплата от 1900 лева за кмета на общината Елза Величкова /ЛИДЕР/. Кметът на малкото Бобошево Крум Маринов /БСП/ взима 2 200 лева. Той самият „се оправдава“, че всяка сутрин го причакват пред кабинета му бедни, страдащи и молещи закъсали хора, на които бърка в джоба и дава.
Колко да взима кметът? Колкото работи – би трябвало, но не е така. Наместникът на 7 гранични селца – Ивайло Кръстев, е на една заплата /не я умножават по 7/, вече трети мандат. За да преживява, гледа около 60 декара арония. Колегата му в с. Гърляно Венелин Енчев е инженер, вече пенсинер с мижава пенсия. Но е виртуозен автомонтьор и диагностик на двигателите и добавя по нещо от ремонт на коли – на приятелите не взима нищо. Преди години кметът на с. Бараково зарязал поста и съселяните си и емигрира в САЩ, да гурбетства. Не се затичал да носи жалба в съда за никаквата заплата – няма смисъл!
Абе, що за хал е и кметският. И защо ли на всеки вот мераклиите да застанат начело и за най-затихващото село са много. На такива въпроси няма кой да отговори, най-малкото съдът.

Picture 039

Кметът на малкото Бобошево Крум Маринов взима 2 200 лева заплата, давал я половината на бедин, закъсали, молщи, които го причакват всяка сутрин пред кабинета му.

Такава разгащения не е била!

Такава разгащения не е била!

Възрастна селянка объркано са заглежда по графитите и крещящите надписи и „послания“ по оградата на кюстендилска гимназия, не можейки да схване значението на такова „изкуство“ и писмовност от типа „К… на Левски“, „Дедо Ильо е пич“. И т.н. И като неволно чува кикот на групичка тийнейджърки, излизащи от входа на школото, цветистите им реплики като начин на общуване помежду им, „особената“ аранжировка в облеклото им, жестикулациитe им и пр., неволно изрича: „Такава разгащения не е била“!
Дано бабата не мине пак край някое градско училище в дните на неизбежните матури, или, още по-зле, при абитуриентските тупурдии и дефилирания. Ще се потресе горката жена. „Такава разгащения не е била“!
2/3 от бебетата в Кюстендил са извънбрачни. 596 или 64,4% от новородените в Кюстендилска област през 2015 год. са извънбрачни, обявиха от териториалното статистическо бюро. Тенденцията да се създава поколение, без да се минава през сключен граждански брак, е от 2000 год. Относителният дял на извънбрачните деца в областта преди 15 години е бил едва 30,20 %. И друга констатация на статистиците едва ли ще учуди някого – 334 или с 16 по-малко спрямо предходната година са регистрираните юридически бракове през 2015 г.  Коефициентът на брачност за м.г. е 2.6 %, като през 2014 г. е бил 2.7 %, а през 2001 г. – 3.6 %. Броят на разводите в областта през 2015 г. пък е 183 и е с 22 по-малък от този през 2014 год. Логиката е ясна – по-малко бракове – по-малко и разводи.
Юристи коментират, че се наблюдава феноменът развод заради гурбет в чужбина – единият от съпрузите е зад граница, за да работи и изхранва семейството, другият е тук, но бракът им се разпада, като много често гурбетчията нашенец се свързва с друг гурбетчия (или гурбетчийка), те съжителстват от години и в чужбина, а и при завръщането си. Гастарбайтърската им съдба ги е сближила, непоправимо. Затова браковете стават все по-нетрайни. Има и една друга статистика, която никой не изследва и не обявява – много от съпрузите не са заедно от месеци и години, но и не се развеждат заради финансов проблем, нямат пари да водят дела, казват администратори, Може би най-точна би била статистиката за неразтрогнатите все още юридически, но приключили де факто бракове на домоуправителите по кооперации или на съседите, подхвърлят по тукашните кафенета.
Та, как и кога започва „разгащенията“- от ученическата скамейка и тинейджърската зрялост, в първите години на житейската реализация, по гурбет и изнасянето по „ябана“, където намираш съмишленик (съмишлени(чка) и я подкарваш как дойде. Статистиката нищо не публикува и не  коментира по темата.

20121128.yehcrvzave[2]

Юг News