Към партията

Най-възрастният съветник в кюстендилския минипарламент червеният Кирил Илиев е изключен от групата на БСП и коалиция „За промяна“. Провинението му е сериозно – гласувал различно от останалите леви съветници, стана ясно на заседанието в четвъртък. От Илиев е снето и политическото доверие, за една година няма право да заема никакви ръководни позиции в йерархията на местната БСП структура. Поведението му е нарушение на устава на партията, категоричен е общинският лидер на социалистите Иван Каракашки. По думите му Илиев е длъжен да спазва взетите на пленуми, на заседанията на бюрото или на среща на групата решения. Обърнали му внимание още през есента на м.г., дали му известно време да осъзнае, че не трябва да го прави. Да влезе в правия път. Не се получило, Илиев продължи да гласува за неща, които БСП изобщо не приема за правилни. Например той гласувал със „за“ при разглеждане отчета на бюджет-2015 год, червените по тази точка били готови да разкъсат десния кмет Петър Паунов, а той го подкрепил. Не всички гласувания могат да се проследят поименно, бдителни социалисти обаче хванали Илиев да натиска не това копче, което трябва.

Пред репортери Илиев обясни, че не е съгласен с принципите на работа на групата на БСП, с това да се пречи на всичко, да се противопоставят на всяка цена, дори и на добрите предложения за Кюстендил. Той остава съветник, но независим. Хак му е. Защо не препрочете стихотворението на Христо Радевски – „Към партията“. „Аз знам, че ти си права, когато съгрешиш дори“ или „Не съм аз Радевски, ни Христо, а безимен твой войник“. И т.н. Трябва да се чете, бай Кириле. И поезия, а най-вече решенията и тезисите на партията. Иначе си отлъчен.

Към партията   /Хр. Радевски/

Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,

туптя със пулса ти неравен —
плът от войнишката ти плът, —
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.

Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.

Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!

Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!

Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят —
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.

Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —

тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.

Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!

… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!

Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!

И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.

Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез  хилядите имена!

    Юг News

Стигна ли корупцията 40%

Държавен фонд „Земеделие“ започва проверки след публикация в сайт за рехабилитацията на пътя Сапарева баня – Паничище, в която се твърди, че е искана от строителите комисионна в размер на 40%. Споменава се името на бившия кмет /три мандата/ на Сапарева баня инж. Сашо Иванов. 7-километровата отсечка от курорта до известните алпийски скали в м. Валявица е финансирана по Програмата за развитие на селските райони с 5 394 108,36 лв. В резултат на корупцията строежът е извършен некачествено – не са били вложени материалите по проекта, а други са били заменени с по-евтини. На практика планинската отсечка Сапарева баня – Паничище е финансирана като за магистрала. При максимална цена от около 700 000 лв. на километър е платено над 1 милион за килемeтър за подобен път. Управляващ на консорциума е Светослав Глосов – председател на строителната камара и почетен консул на Мароко у нас. В състава на обединението влизат БИАД-С, ЛОРИМАР 13 и КАРО ТРЕЙДИНГ. Сигналът към медиите по този случай подал собственик на строителна фирма, която е участвала като подизпълнител. Той разказвал като очевидец и участник в събитията, че „… кметът Сашо Иванов ни разпределяше процентите в консорциума, как трябва да бъде създаден консорциум за тази поръчка, преди още да бъде обявена и одобрена от ДФЗ.“  И още, че „Господин Глосов спомена, че е върнал 40 % комисионна на кмета“. И т.н.

Бившият кмет на Сапарева баня инж. Сашо Иванов определи като абсурдни и напълно неверни подобни твърдения. Той казва, че е виждал консорциума изпълнител само веднаж, когато са подписали договора за рехабилитацията на отсечката, а докато ремонтът е вървял, е ходил два пъти на обекта – всичко на всичко. „Нямам никакви притеснения за нищо – това за 40% комисионна са пълни глупости и циркове. Проектът е изпълнен по закона и по правилата, без никакви нарушения“, категоричен е ексградоначалникът на курорта. Той не скри, че ще потърси правата си в съда по повод набеждаващите го в корупция неистини, включени във въпросната публикация. А срещу подалия сигнала е сезирана прокуратурата, която също проверява кое как е било.

Някога бившият вицепремиер при синьото управление Александър Божков и до смъртта си получи и носеше прякора „мистър 10%“. Толкова се плащало по проектите по негово време на тези, които казват „да“ или „не“ за всяко бизнес начинание. После мизата скочила на 20%. След влизането ни в ЕС – на 30%, казват запознати с корупционните процеси и „врели и кипели“ в реализацията на евпрограми и евроусвояванията хора. Ето, че /ако нещо излезе вярно/ Сапарева баня качва процентите на 40%. Почти за всеки инфраструктурен проект има съмнения, „че се взима“ – на общинско ниво, на ниво агенция, на министерско равнище и т.н. Затова и върви един афоризъм, тръгнал от комшиите сърби – ремонтът на техните пътища бил супер, при нас по-тънък и калпав, защото много се краде, при комшиите са по-скромни в процентите.

Юг News

По Ленинския път

„Без Ленин по ленински път!“ Този девиз на пролетарските и комунистическите сили и движения при соца е актуален и днес в буквалния смисъл за жителите на село Коняво. Те сами са монтирали табели с имената на улиците в населеното си място. Отбеляза го кметицата на селото Даниела Божилова. Близо 60 нови табели „греят“ по Коняво. До входа на хлебарницата, в която влизат стотици всеки ден, както и преминаващи към съседните села и към Бобов дол, е сложен Ленин. Засега – само табела, в перспектива може и бюст да се появи на създателя на научния комунизъм /да ни извини Маркс/. „Имахме допитване сред хората относно имената и те решиха, че улиците трябва да запазят досегашните си – старите си, имена”, пояснява Божилова. Така главната улица останала с името „Ленин”. Значи и в Коняво има референдуми, а не си казват. Резултатът е повече от ясен. Конявчани от месеци правят подписки да сложат „легнал полицай“ на същата тази главна улици при бившото ТКЗС, на 200 м. по-надолу, защото там се карало бясно и рокери профучавали с над 100 км в час. С „легналия полоциай“ не успяват, но с ленинизацията се справиха – бързо и доброволно.

Не са само те. В едно Кочериново например, където три мандата кмет беше седесарят инж. Константин Катин /сега в затвора/ главната улица още е „Георги Димитров“. Като се питат къде живеят пък, някои кюстендилци гордо отговарят – в блок „Десети конгрес“, до полицията. В Дупница на три пъти правиха и регистрираха футболен клуб, за да избегнат санкции от БФС и наказателните комисии за уредени мачове и след фалити и все го кръщават „Марек“, последното издание е „Марек-2015“, а градският стадион в Дупница все си се казва – „Бончук“. Добре, че там закриха битовия комбинат с име „16 партизани“. Да прескочим до изстрадалите съдбата си Западни покрайнини – там, в Босилеград културно-информационния център на сънародниците ни е на бул. Йосип Броз Тито. И т.н
Деленинизация ли, забравете! Ходете в Коняво, купете хляб от фурната. Страхотен е.

Културният център в Босилеград е на бул. “ Й. Б. Тито“

Юг News

Циганите ще учат езици и банково дело

Седем паралелки в Кюстендилска област се закриват след първия етап на класирането за прием след 7 клас, обявиха от регионалния инспекторат по образованието. Най-потърпевша от малкото кандидати се оказва гимназията по икономика и мениджмънт в Кюстендил, където отпадат две паралелки – „банково дело“ и „електронна търговия“. Ударена е и езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ в областния град – там няма да има клас почуждоезиков профил с изучаване на английски и испански – това едва ли има нещо общо с резултата от референдума във Великобритания, изпитът беше доста преди гласуването и Брекзита на острова, шегуват се педагози. Една паралелка отпада в Дупница, в ПГ „Акад. С. П. Корольов“ – „оперативно счетоводство“. Една паралелка по „туристическа анимация“, считана за авангардна и доста привлекателна за тийнейджърите, но и тази специалност не е събрала достатъчно кандидати и в гимназията в курорта Сапарева баня Не е достигнал минимумът за образуване на паралелка и по технологичен профил „Информационни технологии“ в СОУ „Хр. Ботев“ в Бобов дол. „Директорите на тези училища ще решават дали да съкращават преподаватели по съответните дисциплини, неприятна е ситуацията, но това са фактите. Децата в Кюстендилския регион намаляват всяка година, въобще населението на областта намалява /с около 2 хил. за година – според статистиката/“, представи лошата образователна тенденция шефът на РИО в Кюстендил Радостина Новакова.

Що за специалности не събират необходимия брой кандидати. „Електронна търговия“, а децата ни не стават от компютъра и не се разделят и в съня си със смартфона, но какво ли цъкат непрекъснато, какви ли простотийки сътворяват, но това е друга тема. „Банково дело“ – е, та колко са банковите клонове в Кюстендилския регион, само в областния град действащи са 18-20 трезора. Биха си намерили работа, но не кандидатстват. „Информационни технологии“. Какво да кажем – всеизвестна тайна е, че IT специалистите взимат по минимум 3-4 хиляди лева заплата. Тогава. И английски /в комбинация с испански/ – не върви и това. Гимназиите в Кюстендил вероятно са в паника /и в съседния Благоевград закриват паралелки – 8/. Възможен резерв са циганчетата. Те засега спасяват гимназията по селско стопанство в Кюстендил, над 95% от възпитаниците и са мургави. Както и тази по лека промишленост, чийто патрон е Владимир Димитров-Майстора. Колко учат – те си знаят. Ромите ще се „насочат“ към „банково дело“, „митническа администрация“, езици. А-а. Един от най-видните стратези и активист в кв. Изток Сашо Кръстев-Яо, който държи и обществената баня в махалата, е разработил стратегия за ромско интегриране сред учащите се, възложена му от МС, ще я прилагат в национален мащаб. „Готова е стратегията“, обяви пред репортери наскоро Яо. И друго обяви – с автобуси на общината кара всяка сутрин към 500-600 ученици от гетото по училищата в града, където учат. Интегрира ги човекът. Говорел им да не се женят на 12-13 години и да не раждат по 7-8 деца, а да учат, да карат средно и висше образование. Чудесно. Само че по приема на ученици след седми клас не личи караните от Яо момчета и момичета да са се представили добре и да понапълнят паралелките на местните „елитни“ гимназии. Така, че и скоро ром митничар или банкер в града я видим, я не. Ромите имат други предпочитания. А интеграторите им имат едно предпочитание – да прибират от разните програми, проекти, включвания и т.н. Бежанците трудно стигат до Кюстендил, пък и е абсурдно да решат да ги записват в някое от тукашните школа и гимназии. А те са двуцифрено число – общински и държавни. Някога е била само една, в някои градове – по две. Не са били 15-20. Завършвали са ги доста известни хора.  Разните техникуми, ПУЦ-ве, паралелки и пр. не бяха ли създадени при соца, а след това станаха гимназии. Които – и при толкова паднали паралелки и отлив на ученици си ги има – с персонала, с учителския състав, директори, замове. Догодина ще е по-зле – и с двойките и с паралелките.    

Череша 35-и калибър

Череша от сорта „Райниес“ с диаметър обиколка 35 мм, печели приза за най-едър плод на завършилия в неделя след обяд Празник на черешата в Кюстендил, обявиха от журито. Това е национален рекорд – никъде в страната няма регистриран такъв рекорд, категоричен е шефът на института по земеделие в Кюстендил проф. Димитър Домозетов. Любопитното е, че черешата рекордьор е обрана в м. Почивалото край с. Граница, където и преди две години е добита череша, но от канадския сорт „Самид“, чиито диаметър тогава бил 34 мм, отбеляза проф. Домозетов. При това от две различни частни градини. Читалището от с. Драговищица печели първа награда за най- красиво вешело – това е местно изобретение, представлява пръчка, дълга до 1 м, с нанизани на нея двойки череши  с дръжките им. Изисква се умение и въображение да направиш красиво вешело. Имаше доста мераклии да купят наградения драговищенски „грозд“ от превъзходни и превъзходно преплетени плодове.            

Така окайваната заради студената пролет, когато измръзнали почти на 100% насаждения в Кюстендилско, защити напълно хегемонията си в регион, титулуван от десетилетия като „овощната градина на България“. Тя вече е 35-мимитрова и с „топ поразяваща сила и точност“, биха се произнесли оръжейниците. Поразява, щом черешите по щандовете на 3-дневния форум до пл. Велбъжд се продаваха по 4 и 5 лева за килограм. По крайпътните сергии е наполовината на тази цена. И продавачите се късаха да се хвалят, че те са и производителят, споделяха как са отгледали такъв суперплод, а си личеше, че просто препродават. Даже една от търговките намеси и Скакавишкия водопад в рекламата си, там, в непосредствена близост родили черешите й. Не са необходими хиляди доказателства колко супер качествена е и колко супер продаваема е кюстендилската череша.

Не е случайно, че гений, стратег и изкупвач на черешата до самия му житейски край, докато го застрелят в кв. Бояна през май 2007 год. беше вездесъщият Александър Тасев-Остап. Той беше акционер, съдружник, собственик или съсобственик в 243 дружества, фирми, бордове и пр., но държеше на черешата. Диктуваше цени, правила в черешовия бизнес, той довел четирима италианци, които и досега са основните „играчи“ в черешовата интрига с цени и печалби. За кюстендилските череши и Сталин знаел. Било в началото на 50-те години на 20 в., когато по заръка от ЦК приготвили няколко щайги с невероятни череши, набрани в прочутата м. Радован, над с. Горановци. Момиче от Драговищица, което може и още да е живо, вече на патриаршеска възраст, влязло в делегацията, която трябвало да отлети за Москва, за да закара череши на Бащата на народите. Йосиф Висарионович не казал нищо за „комката“, пратена му от кюстендилци. Но и до ден днешен в този край върви приказката – „За Радован и Сталин знае“. И т.н.
От „Черешчица род родила“ като фолккласика, през няколкото естрадни песни за „този град с череши, с улиците малки, с древния площад“, до „Черешово дърво“ на Д-2 този плод е възпят и заслужено е превъзнасян. Трите дни на неговия празник добавиха още към калибърите му. „Наздраве!“ с черешова кюстендилска, и тя е супер, 52-ри калибър /градусова/, ако не искаш да я дадеш на прекупвачи, италианци, а до Москва няма кой да я кара…

Юг News

Британците да се научат на български референдум

С 51.9% от гласовете на референдума на 23 юни 2016 г. Великобритания напуска ЕС. Над 1 милион повече гласоподаватели поискаха Обединеното кралство да излезе от Европейския съюз. След окончателния резултат от референдума за членство на Обединеното Кралство в Европейския съюз премиерът Дейвид Камерън обяви, че ще подаде оставката си през октомври. По думите му британският народ е заявил решението си страната да поеме по нов път и това трябва да стане с ново правителство. Същевременно политици от Шотландия и Северна Ирландия заявиха, че Великобритания вече не представлява интересите на техните държави и може да предприемат стъпки да я напуснат. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер свика спешна среща на ръководителите, за да съгласуват обща европейска позиция след резултата от референдума във Великобритания. Още през нощта, когато резултатите загатнаха за т. нар. Брекзит, паундът се срина до 30-годишно дъно. Председателите на европейските институции призоваха Великобритания да не бави излизането си от ЕС.

                                Все в този дух и последователност световните медии отразиха референдума във Великобритания. И човек си прави неволни съпоставки с нашенската обществена и политическа уродливост – как е при нас. Щом след наши референдуми не последва нищо такова. Нали червените проглушиха ушите на цял народ с допитването си за АЕЦ „Белене“. Отговорът беше „да“ се строи АЕЦ-ът, но „к`во от това“. Някой да закара строителните екипи там. Тогава защо ни беше това ляво изстъпление – е, свали ГЕРБ от власт за някой и друг месец и „к`во от това“. И на президентски референдум гласувахме за електронното гласуване – на някой обикновен гласоподавател да му е ясно какво се реши в крайна сметка по този „казус“? Сега и Славе Трифонов подхвана референдумските технологии закъм властта и влизане или пращане на хора в парламента или просто добре отиграва чужд сценарий в името на баснословни пари и възнаграждения. И бизнесменът, така наричан, Веселин Марешки. И той. А на местна, югозападна почва? Още легендарният дупнишки кмет д-р Панчо Панайотов замисли, организира, проведе и нищо не неправи в началото на 90-те години на миналия век с референдума „Иска ли Дупница да се оттегли като самостоятелен административен център от област Кюстендил?“. Над 100% отговорът беше „Да“, „ама к`во от това“, Дупница си остана в състава на регион, оглавяван от Кюстендил. В този областен Кюстендил пък кметът /трети мандат/ Петър Паунов на един етап прави референдум да се финансира ли и под каква форма да се финансира изграждането на здравен център „Св. Иван Рилски“ в Кюстендил. Допитването се провали, но кметът продължи да гради центъра, който след някоя и друга година…

Значи – защо англичаните да не се поучат от българския референдум. Правиш го, получаваш отговор, но защо да следват оставки, смъкване на националната валута, срив на фондовите борси, вътрешнопартийни трусове и разцепления и пр. Няма такова нещо – референдумът минал, всичко си е както го искат тия, дето го предизвикват, инициират, контролират. Стана дума за контрола – дали при тая прогнозирана крехка разлика между привържениците и противниците на британското еврочленство, ако беше при нас, нямаше с някоя циганска секция нещата да се обърнат в последния момент. Абе, тия англичани и британци – като не знаят да правят референдуми, защо се барем захващат. Нека си патят и да страдат сега. Няма да си имат своя Николай Бареков, феномена 16/16 и др. наши по банките на европарламента. Кой ще отстоява правата им, кой ще ги напътства в сложното и така динамично и ескалиращо наше европейско и световно съвремие. Па да ги води до Брюксел – дечица, най-активни читатели на регионални библиотека и пр., да влязат и да видят къде се кове европейското законодателство и правила, да видят на живо що за отговорности поемат евроизбраниците ни, от 27-те страни членки и нашите – тоже. Референдумът е специална работа – който не го умее, да напуска и да си гледа работата.

Юг News

Обичаме се за още 20 мил. евро с македонците

217 проектни предложения са подадени в първоначалната фаза по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg – Инструмент за присъединителна помощ България – Македония 2014-2020, 165 от тях покрили минималните критерии на изискванията, останалите отпаднали при първо пресяване. 134 са минали и втората фаза на одобрение и биха били финансиране, ако има по-голям бюджет. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова в Кюстендил на българо-македонското заседание  на съвместния комитет за наблюдението на програмата за трансгранично сътрудничество. Засега – поради ограничения ресурс по програмата, реално финансиране получават само 28. Очаква се да бъдат внесени за одобрение още 16 проектопредложения с допълнителен ресурс от около 3 мил. евро. Втората покана ще е в края на 2017 год. и ще е за малко над 9 мил. евро, обяви тя. До 2020- а с македонците ще можем да усвоим 19,4 мил. евро. Близо 40 мил. лева, в денари – нека го смятат финансистите, които едва ли са безразлични пред подобна перспектива. Фокусът не е просто върху усвояването на средствата, а върху резултатите, които се постигат с изпълнението на проектите, отбеляза тя. Дори каза нещо сензационно – благодарение на Програмата за трансгранично сътрудничество намаляла миграцията по пограничните райони. Да бе! Най-много са предложенията за общините Благоевград, Кюстендил, Сандански, Сатовча и Струмяни. Най-голям брой при първата покана /каква дума само, стане ли въпрос за пари/ са бенефициентите от неправителствения сектор, следвани от общините и областните администрации. Сред бенефициентите, чиито проекти са сред одобрените за финансиране, присъстват и образователни и културни институции. Основен фокус на програмата е партньорството с македонските участници, беше казано на форума.

От първото „издание“ на Програмата за годините 2007-2013 г. резултатите ще се анализират след края на 2016-а, но и за този период сме … усвоили с комшиите близо 20 мил. евро, отбеляза зам.-министърката на МРРБ. Тогавашни кметове могат да свидетелстват като партньори от Крива паланка, подписаха документите по проект за сътрудничество в канавката до платното на междинката при ГКПП-Гюешево-Деве баир, за да спасят сроковете за ратифициране. В Невестинско броиха старите вековни дървета в сътрудничество с Проби Щип /май бяха оттатм/. Дали някои невестинчанин вече знае колко са старите дънери в Пиянечко – едва ли. Кюстендилският театър влезе в плодотворни връзки с театрали от Крива паланка /пак тя/, като мобилизира по 15 момчета и момичета от двете общини да издирват песни, предания, сказания лакардии до Хитър Петър. Похарчиха около 90 хил. в лева за изследователската си кампания. А за Настрадин Ходжа нищо не последва – може би в периода до 2020-а. По трансграничното сътрудничество поразбутаха по комплекс „Езерата“ в Кюстендил. Оставиха си ръцете срещу около 600 хил. лева. Лека компенсация са велоалеите, изградени на огледален принцип в Кюстендил и Крива паланка. И двете следват извивките на градските реки, и двете не се ползват толкова от колоездачи, а от пешеходци и майки с колички. Но нека ги.

За друго иде реч. Защо се трошат пари за измислени проекти, идеи, каузи и пр. Едва ли с тия 20 мил. евро в преидшния период и с още толкова за предстоящия сме се и ще се заобичаме с македонците. Които не пропускат да изразят неприязън спрямо нас – по повод и без повод. /Ходете да се поклоните на паметната плоча на Мара Бунева на мост в Скопие, трошена десетократно и ще усетите колко сме си сътрудничили и сближили/. Има едно нещо, което няма как да не ни сближи. Това е терминът „усвояване на средства“, на който чужденците немеят и тъпеят,нямайки логичен превод на техния си език.

Юг News

Намигването по НК

Водач на училищен автобус е уволнен „за нарушена трудова дисциплина“, казаха от общината в Кюстендил. Оттам не коментират подробности, както и не съобщиха името на рейсаджията, превозвал от години ученици до съответното школо. От отдел „Закрила на детето“ в града добавиха, че са били сезирани по случая. Шофьорът намигнал на една от ученичките, като така с жеста си я смутил и травмирал. Момичето се оплакало, нещата стигнали до „Закрила на детето“. При направената проверка се установило, че малолетното момиче не е било поставено в риск и от институцията не са взели отношение – в правомощията на общината е да реши дали и как да го накаже, поясни шефът на „Закрила на детето“ в Кюстендил Методи Джонев. И той не назова името на провинилия се водач на жълтия бус. Уволненият е над 60-годишен, на предпенсионна възраст. Кметът на общината Петър Паунов е безкомпромисен за всяко нарушение, каквото и да е то, на негови служители и хората от персонала, уволнението и в този случай с ученическия автобус не учудва никого, коментират администратори.Дупнишкият стоматолог д-р Кирил Петков, който скоро ще навърши 89 г., но още практикува и сътрудничи на печата за третата възраст, е описал намигване на гайдар, станало на фолкфестивал в Сапарева баня през 50-те години на миналия век. Гайдарът бай Руен Кацарски от с. Дяково се качил на сцената и надул инструмента си. Добре подкарал свирнята, а шефката на журито от масата срещу естрадата се вперила в него. Тогава якият, с впечатляващи хайдушки мустаци свирач, й … намигнал. Култултрегерката се сепнала, поозърнала се и в пристъп на гняв дала знак изпълнението да спре. Извикали милиционер да реши ситуацията. Д-р Петков, който бил медицинското лице за форума, а и участник във фестивала като самодеец, разтълкувал нещата съвсем медицински. Той пояснил, че познава гайдара, бай Руйчо има възпаление на едно око, което само – от време на време, примижава. Забравил да си сложи капките, преди да надуе гайдата, та затова намигнал, напълно неволно. Милиционерът възприел на 100 процента за достоверна версията на зъболекаря, който едва ли разбира много от очи, нос, гърло и дал знак прегледът на художествената самодейност да продължи.

Гайдарът преди 60 години се измъкнал от дисциплинарно преследване заради намигването. Шофьорът на ученическия бус обаче нямал доктор до себе си да го извади от тежката ситуация. И последвало уволнение, сега и пенсията ще се редуцира заради паузата в трудовото му правоотношение с общината. Дали  в Наказателния кодекс намигването е фиксирано по някой от членовете като углавно престъпление, ще кажат юристите. Смутената от този неприличен жест на ухажване девойка явно се е засегнала. По дискотеките, където вероятно вече ходи, намигването не е начин на общуване и закачки. Там стават далеч по-явни и драстично грозни неща. За които НК също е предвидил наказателни преследвания. За който се хване. Добре, че шофьорите на жълтите ученически бусове на пласират дрога /марихуана/, каквото има данни че се прави по дискотеките. А ако на шофьора му се намига, да погледне навън през прозореца и да намигне навън. Няма да го уволнят за това.

Юг News

Пламъкът на Рила

Целият седми клас от училището в гр. Рила – 8 момчета и момичета, е изкарал двойки на външното оценяване. Това с тревога съобщиха от регионалния инспекторат по образованието в Кюстендил. Такъв резил досега за региона не е имало, отбелязва гл. специалист по предмета към РИО Боряна Богданова. Преподаватели от школото в Рила също признават за позора. Коментира се, че математичката в училището Мариана Кралева, която е дупничанка и пътува всеки ден 50 километра в едната посока до градчето, трябва да понесе наказание. Какви ще са мерките, ще се разбере в началото на новата учебна година, защото занятията за седмокласниците вече приключиха на 15 юни. Слаби оценки по математика са получили 36% от седмокласниците в Кюстендилския регион, т.е. – всеки трети. Пълен „пожар“ по предмета са и възпитаниците на ромското училище „Иван Вазов“ в Кюстендил. В града се коментира, че немалка част от завършващите го ромчета са неграмотни и не знаят да смятат и да четат. С четворки по математика са 24%, с отличен – едва 0,47%, става ясно от публикуваните резултати от матурите.

„Езикът на Бог е математиката“, казал някога /17в/ Галилей. В Рила сигурно ще го отрекат. В Рила, чийто национален химн е крилатата песен – „В огън пламна Рила планина“ в прослава на епичните партизански времена на този край. Потомците на славните партизани и ятаци от Коритото обаче сътвориха тоя резил – 100% двойки. Този пожар дойде малко преди свикания от вицепремиера Меглена Кунева събор на учителите с 12 хиляди участници в „Арена Армеец“. Дали и от рилското школо не е ходил някой делегат. Да представи системата, по която обучават в тяхното учебно заведение. По кои учебници се преподава. Тук става дума за точна наука, не за литератури, история или кое да влезе, кое да падне в учебното съдържание. И т.н. Да се коментират такива блестящи представяния на рилските прогимназисти не ще да е без полза. Рила е известна и с дружеството си на зевзеците „Пакост“, създадено преди близо 120 години, което организира уникалния празник на пиячите „Кратунмесеца“. Дали пък тази „кратун“-а не обяснява и двойките на седмокласниците в борческа Рила.

Така или иначе, но рилчани трябва да приемат новия си „пламък“, двойкаджийския. Всъщност няма нищо страшно. И в областния център не са розови нещата – по математика, и не само по нея. Там пък връчиха дипломите на първия завършилия випуск на Варненския свободен университет 25 студенти. Местният академичен комплекс се оглавява от доц. Бойко Соколовски, бивш … таксиметров шофьор. Колко ли е изкарал таксиметраджията на външното оценяване. Добре, че в ония времена, на соицалистическия разцвет, когато мало и голямо по Рилското корито пееше „В огън пламна“, нямаше оценяване – външно оценяване намаше. Затова стигнахме до тук, до 100-те процента двойки.

Юг News

И поповете обсадиха фонд „Земеделие“

13 храма от Кюстендилска област кандидатстват пред ДФ „Земеделие“ за финансиране по Програмата за развитие на селските райони, по-конкретно по мярка „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“. Дни наред попове, които си водят и юристи и печени в договарянията на подобни евросуми експерти, обсаждаха канцелариите на фонда в Кюстендил. Сърбаха кафе и безалкохолно в някое от близките бистра, докато чиновниците вътре проверяваха лист по лист и изречение по изречение дали е спазен „канонът“ и изискванията за кандидатстване. И веднага възниква питането – работа ли му е точно на фонд „Земеделие“ да се занимава с попове, храмове, олтари, амвони и пр. Ама кое ли и в кой ли сектор у нас е нормално и е по правилата. По-логично е фондът „Земеделие“ да регулира и контролира борбата с градушките например, а не храмовете – ама, да оставим нещата така, както са.

10 от кандидатстващите за пари по спомената „мярка“ са от Дупнишката духовна околия, гордо отбелязва архиерейсикят наместник на града отец Георги Паликарски. Знае ги наизуст, може би е чел всеки проект и е запомнил всичко, нали става въпрос за пари, трябва да се работи прецизно. Най-сериозна нужда от средства имали черквите „Св. Никола“ в Сапарева баня и „Св. Теодор Тирон“ край гр. Бобошево. За втория храм през 2012 год. лично тогавашният американски посланик Джеймс Уорлик връчи на място на бобошевци чек за субсидия от 38 790 долара, отпуснати от Държавният департамент на САЩ. „Откраднаха всичко, брат“, тъжно заключава 4 години по-късно отец Паликарски, осветил край отломките на „Св.Теодор“ US доларите. Сега ще кандидатстват и по фонд „Земеделие“. Ако се преборят, дали пак…

За средства кандидатстват и храма в Смочево – „Св. Пророк Илия“, в гр. Рила – „Св. Николай Мирликлийски Чудотворец“, пак в Бобошево – „Св. Атанасий“, в с. Големо село – „Св. Троица“. Внимание – и Ресиловският манастир „Покров Богородичен“, който целият е в мрамор, има най-скъпото оборудване и обзавеждане. Но и монахините начело с игуменката Мелания почват да разбират от проекти. Та и те – щели да правят ограда на обителта. Абе, дали покрай тая ограда някой адвокат, техник, просто консултант няма да се изяви в реализацията на парите. В Бобов дол – „Св. Николай Мирликлийски Чудотворец“, в Кочериново – храм  „Рождество Богородично“. Отново внимание – Рилският манастир също кандидатства за подмяна дъските на доксите /чардаците/, които са над 150-годишни. Общият размер на заявената финансова помощ за 13-те проекта /освен Дупница и в Кюстендил три храма подготвили и внесли кандидатската документация/ е за 7 980 729 лв., а общо за цялата страна подадените проекти са 348, на стойност близо 210 млн. лв.

По църковния устав и наложената практика свещеникът е всеовластен повелител и разпоредител на имуществото, бюджета, даренията, постъпленията, субсидии и на всякакви парични жестове, откъдето и да дойдат те. Да се сещаме ли какво ще стане и с проектите по фонд „Земеделие“. Поповете ще избират кой да ремонтира, изпълнителя де, поръчките и доставките. Никой не може да им каже нещо по въпроса. Ако това не е корупционна „предпоставка“ – какво е. Пък карали джипове поповете, купуват си копринени раса от Гърция на 800-1000 евро, любовници и т.н. Отец Паликарски и маймуна беше сдобил, разкарваше я на предната седалка на джипа си. „В Канада свещениците имат по 4 коли, ние – зорлем по една стара“, обобщава социалната проблематика на свещеничеството отецът. Но сега сме сме се захванали по 13-те проекта за храмове в Кюстендилско. За близо 8 мил. лева. Кой ще ги контролира, какво изобщо ще стане. Ясно е, че храмовете пак ще си останат в плачевното състояние /без Релисовския манастир – разбира се/. И ако парите не се усвоят по предназначение, то да привикат поповете във фонд „Земеделие“. Да им дадат по една мотика, да определят терен и обект и да ги пуснат да копаят. Тогава по съответната мярка могат да вземат е евросубсидия. Да я заработят – Господ ще им помага.

Юг News