Втората употреба

Четирима съветника от Дупница алармират с докладна общината да се помага на автобизнеса и за търговията с автомобили на територията на града и за оцеляването на петдесетината автокъщи от двете страни на гл. път Е-79 на изхода за София при с. Пиперево. В мотивите си изтъкват това, че след пускането на Лот2 на АМ „Струма“ през октомври 2015 год. трафикът по главен път Е-79 намалял, затова се констатира спад с около 40% на хората, посещаващи площадките с изложени за продан коли. Четиримата предлагат общината да помогне на дупнишкия автобизнес, като организира и плати за реклама. Трябва да се поставят билбордове около АМ „Струма“, указващи мястото на автокъщите в Дупница и как да се стигне до тях. Общината да поиска разрешение пред агенция Пътна инфраструктура за поставяне на табела, насочваща за Дупница до табелата за село Дрен на аутобана при северното отклонение за града в посока Благоевград-София. И т.н.

Шефът на местното сдружение на автотърговците „Дупница ауто“ Вергил Кацов обаче не приема за достоверни фиксираните 40% отлив на посещаващите автокъщите в града след пускането на „Струма“. Клиентите според него не намаляват. Намаляват посетителите, тия които само „зяпат“, влизат по автостановете за разнообразие, пътувайки по международния път. Такива наистина са намалели. Но те само пречат. Бизнесът с коли втора употреба си върви. По около 1 200 автомобила се продават на месец по автокъщите в Дупница, обяви Кацов. По около 100-120 автовоза месечно докарват коли на старо – по 10 всеки, най-вече от Италия и Апенините. Тези возила не се задържат дълго, продават се, казва той. Идват клиенти от цялата страна, както и от Македония, дори и от Гърция. „Колата не е стока, която се купува спонтанно от преминаващия турист – както да си купиш кило череши от крайпътната сергия например. Да купиш кола, се планира предварително, ползва се информация на сайта на сдружението, нещата се договарят, като клиентът поставя своите условия, иска конкретен модел, пазари се за цената, за отстъпки. И т.н. Никъде в Европа на магистралите няма автокъщи, те са в други зони – както е и в Дупница. Това е автопазар. Няма празно място по автокъщите в Дупница, всяка клетка е заета. Нещата не зависят от магистралата“, категоричен е шефът на „Дупница ауто“. Иначе според Кацов идеята общината да организира специална реклама на автокъщите е добра и е добре да се реализира.

Не може да не му се вярва на Кацов – не защото е шеф на сдружението на местните автотърговци, политик и доскорошен общински съветник. А защото и с просто око се вижда, че денонощно автовозите стоварват стотици стари возила – какви ли не форми, модели, модификации, версии и пр. И линейки и ванове, и лодки, яхти, се стоварят. И нови автокъщи отварят, които стигат почти до с. Дяково – на 7-8 километра. Ясно е, че автотърговците печелят добре от „втората употреба“. Иначе защо ще докарват и докарват изхвърлените по западните автооказиони коли. Не ги притесни и показна акция на антимафиотите и ДАНС наскоро, когато /уж/ бяха разкрити сериозни нарушения на правилата по вкарването, регистрирането и облагането и одъначаването на колите по автокъщите в Дупница. Разследването досега не е обявило нищо конкретно по случая. Не само че няма затворена автокъща, а всяко място в тях, а те /автокъщите/ в града са около 75, е заето, категоричен е Кацов. Какво е обяснението. Ами – във втората употреба. Целият ни живот е втора употреба, така сме от 25-30 години. И през следващите 25-30 години ще караме „втора употреба“. И не само с колите е така. За тоалетите да не говорим. Ако се окажете наблизо до комплекса „Манията“, ще настръхнете от стълпотворението там, особено в дните петък-събота. И считани за достолепни и заможни особи, особено сред жените, се обзавеждат от рафтовете на „Манията“. Адвокатка подменила изцяло гардероба си по тази система. „Втора употреба, но първо кочество“, изписали търговците на магазинче за дрехи „втора употреба“. И украсата по коледната ни елха на площада се повтаря с миналогодишната, орнаментите по нея са вече използвани. Така е с надписите и символите на събори и празненства по места – реквизитът е един и същ от години. И техниката на Гергьовденския парад са втора употреба, личи си пръсната заради парадността боя по тях. Да пропуснем парада. В ежедневието – рейсове и мотрисите „Дезиро“ по БДЖ – рециклирани. Прибори, мобилна техника, електроника – „взех го от втората употреба“, битува сред съвременния българин. Съпруга /съпруг/ – втора употреба, като много често разменените половинки се познават, близки са си, целият град знае каква комбинация са разиграли. X и У се разделили, H и Z – също. След това X и Z заживяват заедно, без брак, а и У и H – и те така. Втора употреба, но първо качество.
А животът е единствен и последен. Без втори употреби.

Вергил Кацов, шеф на сдружението „Дупница ауто“

Юг News

Библиотекарите терапевти

Библиотерапията се въвежда като част от услугите и подхода към читателя в кюстендилската библиотека „Емануил Попдимитров“, каза директорът на звеното София Пейчева. 12 специалисти от екипа са минали в края на май т.г. специално обучение като библиотерапевти.  В продължение на 30 часа усвоявали конкретни умения да извършват личностна диагностика по двумерна система – да провеждат диагностично интервю, да изготвят библиорецептурници, да прилагат конкретни библиотерапветични техники и т.н. Трима от тях са изразили готовност да се включат в непосредствена работа и „контакт“ с читатели и ползватели на услугата – още веднага. Целта е хора в стрес или с прекомерна по различни причини емоционалност, обременени от тежкото ежедневие или с професионална пренатовареност, с лични проблеми и минали през различни житейски ситуации, да потърсят съвет от библиотекаря, който да го насочи към съответен автор, издание, литература, която може да му е от полза. Или – влизайки в залата, читателят да получи консултация по изписаното на физиономията му – „от какво имам нужда като прочит“, „какво ми се чете“, едва ли не.

Много деликатна и фина работа и дано да се окаже по силите и желанията на рутинираните ни библиотекарки. Които са ленивички, не пращат от интелект /с малки изключения/, а по психологическите дисциплини и казуси май хич ги няма. Та нали по Нова година същата библиотека се похвали с редовен читател /радиожурналистаката Катя Кашукеева/, която зае предно място по брой прочетени книги за 2015-а за страната и като награда ходи до Брюксел. Да се чудиш що за въображение има тази читателка, та поглъща всичко, всякакви автори и четива – от мемоарите до авангардни текстове, които изискват технологични умения. Но това е друго.

Такова нещо като библиотерапия се прави в много страни и не е отскоро, отбеляза библиотечната шефка Пейчева. Действително – още по време на Първата световна война имало грамотни и тънки психолози хора във почти всяка военна част, които вадели и препоръчвали на ранени, травмирани, лабилни пр. войници на фронтовата линия, какво да четат и каква словестност да ползват. Е, та не сме ли травмирани и стресирани в сегашно време с тая безпътица и ежедневен битов и надбитов травматизъм. Затова библиотерапевтът е нещо за 100% адмирации. Друг е въпросът доколко ще сработи на местно ниво, като се знае, че четящите по принцип са малко. Говоря за тия, които са извън показните кампании „Чети с мен“, „Да четем заедно“, „Библиотека на колела“ и т.н. Камо ли ситуации библиотекарят да дочака някой, на който да му личи какво му се чете и да припне /библиотекарят/ към стелажа с най-подходящото заглавие. Или – като види разстроената физиономия на тотално разстроен читател, да го терапевтира, да му даде нещо подходящо, с което – още докато слиза по стълбите на библиотеката, човекът да усети ефекта от четивото в ръце. Нещо като при излизане от аптеката. Пейчева каза, че библиотеката ще си взаимодейства с други институции – училища и образователни звена, с бюрото по труда, с ресурсни центрове и др., с които да разработят конкретна програма за прилагането на библиотерапията. Такива читатели трябва сами да повярват, да осъзнаят ползата от тази услуга и сами да потърсят читалнята или специалиста библиотекар, а не обратното – библиотеката да натрапва услугата.

Кюстендилсата библиотека все още е в началото на библиотерапията, признават от звеното. Далеч напред – от една година преди тях, са колегите им от библиотеката в Стара Загора. Да им пожелаем успех!

Юг News

Токовото демонополизиране

С около 20% ще се намали разходът за ел. енергия, плащана досега от общината в Дупница, след като бъде сменен доставчикът на ток по влезлите в сила наскоро промени в закона, обявиха от кметската администрация. Това прави спестени пари за над 120 000 лева годишно, като доставката на такъв ток ще бъде за всички обекти, за които се заплаща от местните приходи. В открито заседание комисията, председателствана от зам.-кмета по икономическите дейности Олга Китанова, отвори ценовите оферти на фирмите участници в процедурата по избор на доставчик на ел. енергия. 5 компании подали документи и всички са допуснати до втория етап. Енергийна финансова група АД предлага 70,70 лева за мегаватчас /без ДДС/, Мост Енерджи АД – 69,25 лв, Хидроенерджи Груп ООД – 73,50 лева, Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД – 83,23 лв. ЧЕЗ Трейд България ЕАД вадят най-ниската цена с оферта от 68,45 лева за мегаватчас. Комисията ще обяви решението си до дни. Прогнозното количество за срока на договора, който ще е за 12 месеца, е 3100 MWh, a прогнозната сума, заложена в процедурата, е 660 000 лева. Средно 109 лева /без ДДС/ плащаше досега общината в Дупница за 1 MWh.

Като се има предвид голямата разлика в предложената цена, която безспорно е с печалба за енергийния холдинг, то е повече от ясно, че цената, която плащат потребителите за ел. енергия, е силно завишена. Печалбите за монополистите са огромни – за сметка на хората. Това „епохално“ откритие – още не финализирали търга за нов еленергодоставчик, направиха общинските чиновници. Е, как няма да се „сетят“ колко произволни са цените на тока, който потребяваме. В район, който към 2,2 милиарда киловатчаса годишно произвежда ТЕЦ „Бобов дол“, където преди около 5 години френската национална електрическа компания откри свой ВЕЦ над кв. Сапарево в Рила планина, където „бръмчат“ няколко минивеца – от десетилетия ВЕЦ „Самораново“, от по-ново време при Мало село, при Яхиново, отскоро – и в Дяково, да се плаща една цена на еленерегията както е в райони без такива реални мощности, не е много логично. Дупница е от първите, ако не и първият град в страната, който ще сменя доставчика си на еленергия за общинските звена и мощности. Близостта с ТЕЦ „Бобов дол“ /5-6 километра /, която от две години работи само за износ чрез търговски посредник, е голямо предимство, от което общината следва да се възползва, коментират от местната управа. Вероятно към смяна на доставчика ще премине и Бобов дол, на чиято територия е ТЕЦ-ът /при Мало село/, предположиха експерти. Така би трябвало да стане – да си договаряш директно от производителя. Някога – в началото на 20 в. немецът Томанек, основал Гранитоид, построил 4 ВЕЦ-а по Рила и Рилското корито, за да захранва с ток столицата и циментовия завод в Батановци. И общини искали да му станат клиенти – кметът на Дупнишката комуна д-р Коста Петров е убит според писания в левия печат край с. Джерман при пътуване до еленергопроизводителите в Рила, за да договаря по-евтин ток за града, който оглавил. Няма НЕК-ве, ДКЕВР-.и, енергийни регулатори, енергийни холдинги, „енергопрота“, асоциации и пр. „институции“, които държат абсолютен монопол, манипулират, абонатите, за да си докарват печалби, огромни – при това.

Първите наченки за преодоляване но тоя токов монопол като че ли са напът да се случат. Но да не бързаме. Всичко е толкова усложнено, рамкирано, „регламентирано“, квотирано, че си е жива „далавера“ кой е субектът или оргонът, който решава кой да е другият доставчик на еленергия. Пак търгове, пак процедури, обжалвания и какво ли не. А за крайния, обикновения потребител, му е много рано да се радва и да се надява. Шалтерът си е в досегашните монополисти. Каквито и процедури да вървят на общинско или на някакво друго ниво. Защо общината не обяви търг за нов елдоставчик на цялото население на нейната територия. Да каже чао на ЧЕЗ, която почти сигурно печели търга за „друг“ доставчик. Тогава ще е за вярване, че нещо се случва.

Юг News

Що рече министърката

Престъпността е социален феномен и срещу него са необходими усилията на всички, каза на среща с полицейския и административния актив на Югозапада в парк хотел „Кюстендил“ вътрешният министър Румяна Бъчварова. Като преди това поясни логиката, по която тя като дипломиран социолог е на такъв пост – МВР началник. Така, че злословия и претенции в това отношение не бива да има, прозвуча в контекст. Натрупването на икономическите трудности, последващите социални проблеми, въпросът с народопсихологията, предистория, особености и профил на населението в отделните региони, създава условия за проявата на криминални явления и ни поставя в ситуация, в която – колкото и усилия да полагаме, да не получаваме желаните от нас резултати. Това призна пред участниците на форума, замислен като превенция срещу битовата престъпност Бъчварова, която е и вицепремиер. Това е проблем, който отразява всички икономически и социални проблеми в обществото и тяхното натрупване. Този феномен изисква подход, който надхвърля възможностите на МВР. Проблем, с който се сблъскваме ежедневно и не може да го оставим в страни от нашето внимание и нашите усилия, отбеляза тя. „Много се говори за това, че МВР трябва да засили присъствието си навсякъде и като че ли това е единственият възможен начин да постигнем промяна в ситуацията. Анализът на проблемите показва, че това е само един от възможните начини. При това разпределение на населението в много на брой, но слабо населени места изисква изключително много на брой служители, които да бъдат разположени. Това не можем нито организационно, нито финансово да си го позволим. Нито е ефективният начин, с който можем да се справим с битовата престъпност. Не се отказваме от него – разбира се“, добави министърката.

Така-а. Значи не може до всяка къща по така необхватно разпръснатите ни села, паланки и махалички да се сложи униформен. Разбира се, че не може. Но и където ченгетата са нагъсто, какви са резултатите. В Сапарева баня полицейският участък отчита за 2015 год. 97 престъпления – по 8 на месец, по две на седмица. Що за натовареност е това. Пък от общината се оплакват, че вече регистрираните около 80 къщи за гости в града укриват нощувките, не плащат туристически данък, такси и пр. Ами тия полицаи да се разтичат, да контролират, да засичат регистрациите по компютри, отчетността на хотелджиите и т.н. Колко ли е натоварен участъкът в гр. Бобошево, където населението в градчето и съставните 12 села е под 3 хиляди души. Участък има и в Невестино, искаха да откриват при първия мандат на ГЕРБ и в Трeкляно, където пък са около 500 души в 19 села! Полицейски участък е ситуиран и действа в 15-хилядното ромско гето, където под всяка керемидка има пакетче дрога /признават го действащи криминалисти/, вихри се лихварство, проституция, контрабанда с цигари и пр. Или – излиза, че не е решаващо колко са като разчет и разположение ченгетата, а как работят. Това е единствената система, в която са сформирани и активно се намесват в отстояването на права, привилегии и социална закрила няколко професионални и полупрофесионални синдикални организации.То не бяха пушения, пиене на вода, събирания и пр. като форма на протест. При учителите има само един синдикат. Защо са им на ченгетата 3-4, че и легия „Раковски“ бяха създали. Щяха да напускат стотици, пък май нещо не го сториха. В Кюстендил най-многочислената и пренаселена професия си остава полицай. „Редовата“ полиция, Гранична, съдебна, по едно време се споменаваше и данъчна, в системата на горите – „горска стража“, ДАИ са нещо много близко до това. Всяка втора кюстендилка е омъжена за ченге, девойките от люлката мечтаят да се задомят за униформен. Но това са неща за социологията. .А министърката си я кара като социолог. Тя се вижда – работата не върви. А работата е мерилото, другото са разните безполезни семинари, работни срещи, ала-бала форуми.

Юг News

ДДС-то и др.

  Бившият общински съветник в Кюстендил, на един етап и шеф на комисията по обществен ред в минапарламента, известен местен бизнесмен, Петър Макенджиев /65Г/ е осъден на 3 години условно заради неплатени 167 156,75 лева ДДС, постанови състав на окръжния съд. Съобщението на прокуратурата за постигнатия успех стана сензация за линеещия град. Обвинението срещу Макенджиев е по чл. 255 от НК. В периода 14 февруари 2007 г. до 14 декември 2010 г. той системно извършвал покупко-продажби и отдавал под наем  недвижими имоти в Кюстендил. „Сделките, които реализирал, представляват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, осъществяването на която обуславя качеството му на задължено лице по смисъла на закона. Наред с това отдаването под наем на недвижимо имущество също е икономическа дейност по своята същност, от която обвиняемият редовно получавал доходи. Приходите от тези дейности представляват облагаем оборот, подлежащ на регистрация по Закона за ДДС“, пише в решението. Като не подал данъчни декларации в установените от закона срокове, Макенджиев избегнал установяване и плащане на данъчни задължения. Назначената по делото експертиза установява, че обвиняемият не е подал 47 броя справки-декларации за данък добавена стойност, които се изискват ежемесечно на основание чл. 125 от Закона за ДДС пред теритоарилната дирекция на НАП в Кюстендил, аргументират се магистратите.

Наред с условната присъда от три години „лишаване от свобода“, окръжният съд му налага и съпътстващото наказание „конфискация“ на част от имуществото, представляващо ½ идеална част от поземлен имот, представляващ търговски обект с площ от 97 кв. метра – бивш магазин „1001 стоки“ (едноетажна постройка, състояща се от четири магазина в гр. Кюстендил на ул. „Цар Освободител“ № 107). Присъдата може да се обжалва пред Софийски апелативен съд. Ред въпроси оттук нататък. Дали бизнесменът и юристите му не са знаели, че трябва да декларират събраното от отдадените помещения. Или пък, ако е знаел, защо… И т.н. Самият бизнесмен очевидно не счита за нужно да даде официално становище по ситуацията. Явно не е много притеснен и вярва в добрия за него изход от „сблъсъка“ с правораздаването. Паметливи кюстенилци си спомнят как не някой друг, а тогавашният министър на вътрешните работи в кабинета на Иван Костов Емануил Йорданов обяви, че друг известен кюстендилец – Валери Ненов е „прибрал“ 1,5 мил. лева от ДДС като собственик на бившите оранжерии в Пиперков чифлик. Ненов контрира с дело за клевета. Накрая не стана нищо по този „казус“. Така, че – предстои да видим и сега.

Случаят „Макенджиев“ обаче следва ли да остане единичен и малка сензацийка. Дали само той отдава терени и помещения под наем. Разбира се, че не е само той. Сещаме се за бившата Търговия на едро, комплекса от халета и складове. Те са частни, там също вървят наеми. Всичко ли е наред, дано да е наред. Вземаме го само за пример. Или нароилите се десетки автокъщи край града, които на всичкото отгоре са и на земеделска земя, която трябва да бъде преактувана, за което се плащат такси. Или черешите, свръхактуална за Кюстендил и областта тема. От института по земеделие обявяват, че в региона минали години се прибират по около 5-6 хил. тона череши. По 1 лев за килограм изкупна цена и реализация да сложим, какви пари прави това. А колко са декларирани като печалба в Данъчното. Премиерът разпореди масирани проверки на данъчните и стопанска полиция на обекти по Черноморието. Редно е и да пуснат екипи и в черешобера – в Кюстендилско, Пловдивско, Сливенско и др. Просто данъчните да се размърдат, ама истински, и да накарат да спазват правилата и най-недосегаемите и измъквалите се и измъкващите се. Не да пращат стряскащи писма и да преследват дребните длъжници. От тях хазна не се пълни. За укрити данъци разследват даже звездата на „Барса“ Лионел Меси, а бащата на тенисистката Щефи Граф – Петер Граф от няколко години е в затвора.

Юг News

Пощада за Майстора

Поредният форум, наречен и чийто патрон е Майстора, тръгва в с. Шишковци и Кюстендил. Третият студентски пленер под наслов „В духа на Майстора“ се открива в селото, където близо 30 години големият ни художник е живял и сътворил едни от най-известните си шедьоври, съобщиха организаторите. В проекта участват 16 студента – 7 от специалност „Скулптура“ и 9 от специалност „Живопис“ на Художествената академия.10 дни младите майстори на четката и – дай, боже, бъдещи Майстори, ще са в Шишковци. Местните хора ще им осигурят всичко, необходимо да се чувстват добре и да са предразположени към творчество. Ще идат на Скакавишкия водопад, ще минат през рядко живописни кътчета по Земенския пролом. Ще хапнат шишковски зелник, изненада и бонус за посетилетите на къщата музей на художника. Склупторите ще бъдат извозвани в двора на бившия консервен комбинат в съседното с.Копиловци, където ще ваят композициите си. Пленерът ще приключи на 24 юни, когато от 18 ч. в залите на галерията „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил ще бъде открита изложба с творби на студентите, създадени по време на форума.

                           
Живи и здрави пленеристите и домакините им. Ясно е, че няма да срещнат жътварки /“Пеещите жътварки“/ и жътвари /“Жътвар“/, копачки с мотики на рамо и с цедилка с дете на гърба /“Копачки“/. Дали и в слънчогледови ниви ще нагазят, за да изгреят на платната им за насрочената изложба в галерията храм на Майстора. За слънчогледите – както се случи. Но да не се излъжат пленеристите да надзърнат в местната жп гара, дарена през 1938 год. от известния шишковчанин и тогавашен депутат Андон Виячев, обезсмъртен от Майстора в неповторимия портрет „Андон и Стойна Виячеви“. Че гарата е почти в руини, руши се и е свърталище на криещи заниманията си деца и младежи. След като от БДЖ искат да я събарят или продават. Или да не обиколят по брега на Струма и да видят следи от настървените златари, които ровят коритото или баластраджии, които строят и им трябва материал, или джитнат безразборно боклук тук-там, наричан административно „нерегламентирано сметище“. Съвременни сюжети, пораждащи „вдъхновение“, и по Шишковци – много.

Но има нещо друго. Не е ли време да щадим Майстора. Стига с експлоатацията му от кого ли не и по кое ли не време. То са пленери – освен студентски има и детски. Творчески командировки с цел писане на книги, самите книги от автори, дето изобщо не могат да почувстват Духа на Майстора, но пишат и издават. Есета, импресии, излезе и книжка с негов хумор и закачки. Утре някой ще издаде нотопис на мелодии, които е „хващал“ на тамбурата си. В галерията на Майстора в Кюстендил са срещи и срещи /защо например там беше срещан и слушан бившият шеф на НС Огнян Герджиков/, плеяда академици там даряваха новоиздадени трудове на регионалната библиотека – като че ли няма друга зала и място за целта. Чествания, годишнини. Самозвани поетеси там правиха промоция на стихосбирката си. И не само тя. Майстора става декор на нещо си псевдокултурно и псевдотворческо. Веднаж имаше и балкански форум по инициативата „Зона-50“ за падане на визите за македонци и сърби с международно участие. А да говорим ли за изборното време, когато почти всяка регистрирала се кандидатска листа се аранжира на стълбите при галерията в близост до бюста на Майстора за фотоси за предизборен плакат и кадри за клип. Какво да говорим – в недалечното минало имаше етикети с плодова ракия на „Винпром“ с репродукции по Майстора, както и бутилки с безалкохолни. И гимназия по текстил носи неговото име – нещо много спорно дали художникът се връзва с текстила и облеклото. Но нейсе. „Е, как ще го забравя. Три пъти ме е рисувал. Ама, бех хубава, а сега – я ме вижте! Такъв човек като него не се забравя. През 1960-а го отведоха по София. Вече беше заболял. И не се върна. Ама ние си го помним“, връща се в годините назад баба Тодорка, една от малкото живи модели на Майстора. „Няма да се роди повече такъв художник. Най-вече такъв човек като него. Ако срещнеше някого бос, събуе си обувките и му ги даде. Нас, децата, дедо Владе редовно ни черпеше с бонбони. Седи до мегдана, свири с тамбурата и който мине, го черпи. Къде такива хора като него вече. Сега времето е друго. И Щишковци не е същото, промени се“, укорно към днешните нрави се произнася друга моделка баба Юла Петрова /85/. Дано я чуят пленеристите от изданието-2016. Майстора не е ходил по пленери.

Юг News

Точката Жеравино

Кюстендилското с. Жеравино, където на пирамида 106 /по новата номерация – пирамида-456/ се събират трите държавни граници между България, Сърбия и Македония, не е най-западната точка на България. По това се произнесли на място учени по геодезия и ландшафт на СУ „Климент Охридски“. Преподавателят в СУ доц. Александър Сарафов – катедра „Ландшафтознание и опазване на околната среда“, дори дошъл в паланката – заедно с tv екип, да заснемат забележителностите на това наистина атрактивно място. „Тогава тоя учен ми заяви, че е доказано – Връшка чука, Видинско, е с около 200 м. по-назапад от Жеравино. Знам, че заснеха и филм – не съм го гледала, но офиицално никой не ни е съобщил дали вече ни е отнета тази „титла“ за най-западна точка“, казва кметицата на паланката Христина Илиева. Тя обаче бърка. Истината е още по-горчива. Публикации и научни съобщения твърдят, че Връшка чука е с цели 344,4 м. по близо до Гриинуич отколкото Жеравино. Изчисленията са на Агенцията по геодезия, картография и ландшафт, съгласувано със службите на Гранична полиция. А граничните „не могат да сбъркат“.

Та Жеравино трябва да се примири и да скъса със самочувствието да е най-западното селище на страната. Впрочем там изглежда няма кой и да се разсърди чак толкова – по постоянен адрес в селото не живее никой. Единственият постоянен жител, безработният от дълги години Иван Павлов, се споминал м.г. Лятото обаче, както и за празниците – а тук, под връх Голеш, в края на август всяка година се прави „съборът на трите граници“, пристигат хора кореняци. Дори и семейство, което се изселило в Австрия, и то идва да почете корените си, казва кметицата Илиева. Докато беше външен министър, Соломон Паси покани официално и за много малко визитата не се осъществи в Жеравино тогавашния дипломат номер 1 на Сърбия Вук Драшкович. Неколцината местни тогава тръпнеха в очакване „на министъро“ – нашио и сръбскио“. Къде ти. Жеравино „вече не е толкова на запад“ , а скоро и на картата ще го отнеме, освен ако някакъв исторически повратен момент или демографски бум, което е изключено, не го засели – с бежанци или с роми например. И границите се събират в една невероятна пустош над заличеното Жеравино. Но събор на „трите граници“ пак ще става – на Балканите си падаме по софри, веселби и пр. Дори да няма села, граници ще има. И трансгранично сътрудничество ще има – финансирано от ЕС. А него – ЕС, дали ще го има? Колко много въпроси, на които най-малко в Жеравино ще отговорят. Там и последният жител сдаде. Учените ще дойдат на място да направят проучване и пресмятанията си. И някой министър може да обещае – за пиар и патаклама, да го посети. Иначе, ако им пукаше на министрите за Жеравино, за съседното Бобешино, за Връшка чука и стотици и хиляди тотално сдали селца и махалички, нямаше по тези места да стърчат само пирамидите, прецизно цитирани от граничните служби. Метри по-назапад или по-наизток, все тая. Гринуич остава много далеч. А Жеравино е точката – макар и не най-западната. Петата посока на света – както и да го пресмятат като секунди и ширина доцентите по ландшафт и опазване на околната среда.

Юг News

Еврофутболната ни несъстоятелност

Стартира Евро-2016 в Париж. Хиляди на живо и милиони от tv екраните видяха пищна церемония и мачът за откриването. Румънците тръпнеха срещу домакините, дори и Албания, макар и сочена за аутсайдер, е на еврофутболния форум.
„Къде сме ние?“. Няма ни и няма и да ни има. Трагедията „български футбол“ няма аналог другаде. Няма да се учуди никой, когато почнат да ни бият и Фарьорските острови или някоя закътана държавица в някой още по-закътан архипелаг. Всичко ни идва от оправията, манталитета, от „българщината“. Що за футболно първенство имаме, що за треньорски възходи, падения, рокади и резили ни поднесе и ще продължи да ни поднася родната футболна действителност. Треньорът на „Черно море“ с прякор Мастиката беше единственият несменен пред отишлия си шампионат. Да, бе! Две седмици, след като подписа нов договор с „моряците“, е освободен „по взаимно съгласие“. За да сложат там часове след „взаимното съгласие“, на което така бързо склонил Мастиката, Гонзо, който пък ги наплоди и навъртя едни в „Левски“, който пък „Левски“ и т.н. Кой от героите на Мондиала в САЩ през 1994 год. израсна като футболен спец и треньор, футболен мениджър, „стратег“ и пр. И Христо Стоичков реши да е коментатор на …  мексиканска телевизия, не треньорства вече. Балъков се провали с  отбори като треньор начело – у нас и в чужбина. Чичовото /Любо Пенев/ също много неща „накашка“ като треньор, дори и в „Ботев “ /Пловдив/ ходи за два дена, докато там мажоритарен собственик и спонсор беше КТБ на Цветан Василев. За националния – и той /Л. Пенев/ и Стоичков, знам как я свършиха и как я завършиха. Да ги оставим звездите от САЩ-94 да гонят милионите си печалба покрай славата и футбола, които са играли. Налага се спонтанно питане защо дори сърбите, които нямат САЩ-94, нито румънците, дадоха треньори, водили супертимове, национални гарнитури /Бора Милутинович например от колко държавни федерации беше предпочитан/ или Стефан Ковач с „Аякс“ от 70-те години. Ние нямаме такива наложили се извън страната, то и в страната ни нямаме, като футболни спецове.

Трагедия! БФС, Футболна лига, клубове. То не бяха Дражевци, Мражевци, посмешища, които искаха да спасяват /да се намърдат/ в умишлено доведените до „несъстоятелност“ /не юридическа/ тимове като ЦСКА, Локо /СФ/, а „драмата“ „Любимец“, комедиите около „Марек“, който комай всяка година преучредява клуб със същото име, търпи глоби за нагласени мачове, биха президента им /Андреев/ и пр. и пр. Всичко ни сбъркано, и футболът – неминуемо.
Но да гледаме Евро-2016. И там са едни…

Юг News

Диагноза „болница“

Росен Тимчев

Със 105 се намаляват леглата в двете болници в Дупница по новата здравна карта – закриват се 60 легла в общинската и още 45 легла в частната болница „Св. Иван Рилски 2003“. Така общинската болница остава със 126, а частната с 95 легла. Това предизвика люто недоволство и готовност за протести от страна на ръководството и екипа на общинската болница. оглавена наскоро от бунтара от екцесиите пред парламента през 2013-а Росен Тимчев. За него изготвената здравна карта е несправедлива и омаловажава дейността, която извършват отделенията и екипите на здравното заведение, на което е шеф. Общинската болница в Дупница била единствена в Югозапада, където се правят безкръвни операции, за разширяване на обема на тези операции са нужни средства, които обаче не са предвидени по клиничните пътеки, обявява той. На което от частната дупнишка болница искрено се изсмяха, че това не е вярно и издава „лека неадекватност“ на колегите от общинското здравно заведение. Тимчев напада и районната болница в Кюстендил. Видите ли, тя е едно норвежко пристанище, където нищо не се случва, нищо не се прави, но и леглата й не ги режат. Кой знае защо. В обобщение – „ще трябва да работим в условия, поставени от хора, които нямат никакъв досег с реалното здравеопазване, какъвто моите колеги имат и спасяват човешки животи, а не седят на хладно в кабинета в министерството да си пишат извънредна работа за заплата за 10 000 лв. на месец“, изрази негодуванието си пред медиите Тимчев, който има диплом по здравен мениджмънт.

Бюджетът за болнична помощ в област Кюстендил не е по-малък от този през 2015 година, коментира за Дарик директорът на РЗОК – Кюстендил д-р Сашо Котев, след подписването на договорите с лечебните заведения. Средствата за кюстендилската болница са били 7 104 075 лв., за общинската болница в Дупница – 3 592 324 лв., а за частната болница в Дупница – 5 805 172 лв. или двете болници в Дупница са усвоили над 9,3 млн. лв. Подобно е съотношението между лечебните заведения и за първите 4 месеца на тази година, контрира претенциите на дупнишкия болничен шеф Тимчев шефът на регионалната здравна каса д-р Сашо Котев. „Разликата е видна, но това са реалностите, да не се спекулира, че едни болници се толерират за сметка на други. Болниците в Дупница получават общо повече от тази в Кюстендил, защото обслужват повече пациенти, поемат и тези от община Бобов дол. Така че, парите следват хората и не се разпределят по административен или друг безпринципен начин“, разяснява принципите на здравеопазването на областно ниво рентгенологът д-р Котев. През 2015 година, пациентите преминали през МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в Кюстендил са били 12 300, в МБАЛ „Св. Иван Рилски“- 7 000, а в МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“- 8 150, добавя той.

Числа и цифри, цифри и числа. А на пациента ли, не само на този в Кюстендил и Дупница, не му е ясно що за качество в здравеопазването му отрежда системата. „Парите следват хората“. Така е и в образованието с делегираните бюджети. Затова на матурите 1/3 от оценките са двойки. В болниците, ако има някакъв тест как се справят работещите в системата, двойките ще са много повече. Здравето е безогледен бизнес и ще става все по-зле. А състоянието на болниците е диагноза. Бог на помощ! не сама заради днешния Спасовден.

Юг News

Всички на алеята на любовта!

Доброволци, организирани от централното градско читалище „Братство“ обновиха откритата преди 9 години „алея на любовта” в лесопарк „Хисарлъка”, съобщиха оттам. Точно по читалищен проект през 2007 год. беше изграден „амурният кът“ над Кюстендил. Така беше спазена традицията. В града, където от десетилетия /или от векове/ лекуват женски и мъжки стерилитет, имаха пътека на здравето. Водеща пак накъм Хисарлъка. Дори и площад на любовта имаше – площадът при гарата, където местни мераклии причаквали и посрещали курортистки, току-що слезли от влака, и им предлагали гид услугите си. Чешит разказваше как от гаровия площад на запознанствата се сближил с жена от Търговишко. Останала една смяна, 15 дни. Не бездействали тия две седмици. След година и месеци му изпратила по пощата костюм – в знак на благодарност, че не я оставил да се лута сама из непознатия Кюстендил и по трудния за изкачване хълм Хисарлъка. Във вътрешния джоб на сакото имало снимка на бебе. Което доста приличало на него. До последно държал и обличал отвреме на навреме костюма. До смъртта си. Не се знае дали близките му не са разслeдвали откъде е скътал пари за цял костюм. Както и да е.

Инициативата за реновиране на „алеята на любовта“ е част от кампанията „Дни на добри дела” и на все още неотшумялото начинание „Да изчистим България“, в което и този път се включиха стотици и хиляди хора от села и градове, от дружества и ведомствата, по гори и поля. „Защо да не почисти и алеята на любовта“. Доброволците са посъбрали боклук по трасето, дълго около 1,5 километра, ремонтирали са и са пребоядисали пейките, доаранжирали са съдовете за сметосъбиране, почистили са гимнастическите уреди, освежили са информационните табели. Така де – на любовта трябва да и чисто. Лабиринтът е предпочитан за разходки не само от младежи и тийнейджъри, но и от хора от средната възраст, от  доста пенсионери. Там наистина се раждат и „укрепват“ любови, из града върви лафът, че двама души в началото на маршрута си говорят на „Вие“, на връщане се водят вече ръка за ръка и интимничат по пейките и разкошните кътчета наблизо. Засега няма идея да се въведе вход за стъпящите по пътеката, по която водещо е сърцето. Няма и камери за видеоанаблюдение, патрули и екипи на ОП „Охрана“. Затова – всички на алеята, любовта не връща никого.

Юг News