Месец: юни 2016

Железният Стамен

Железният Стамен

Êí - Æåëåçåí - òàêúâ çàïîìíèõà àëïèíèñòà Ñòàìåí Ñòàíèìèðîâ êþñòåíäèëöè, ïðèÿòåëèòå ìó, âñè÷êè. Ïîëÿíà â Îñîãîâñêèÿ áàëêàí ùå íîñè íåãîâîòî èìå. Ñíèìêà Êèðèë ÔÀËÈÍ

22

Поляната при хижа Иглика, където всяко лято до преждевременната си смърт алпинистът от експедицията ни „Еверест-84“ Стамен Сатанимиров-Стамбата организираше приключенско екоселище за деца, вече носи името му, обявиха обучавани от него парапланеристи от цялата страна. Те се събраха на мястото, където Стамен и търсачи на силни усещания излитаха с парапланер или правеха така нар. тандемни полети – Станимиров се спуска от 1300 м. надморска височина с „доброволец ентусиаст“, летят с така нар. „крило“ около половин час над планината и кацат в покрайнините на Кюстендил на 560 м. в низината. При площадката беше поставена паметна плоча с надпис: „Старт за делта и парапланеризъм в памет на Стамен Станимиров-Стамбата“. Така и алпинистът ще излита с всеки един от парапланеристите, казват инициаторите за паметния знак край х. Иглика. Така Стамбата пак ще продължи да дава уроци по катерене на децата по изкуствената стена, още недемонтирана под „Иглика“. Или преминаване по т. нар. комбайн, лабиринт от надвиснали над оврази и канари въжета. Ще дава първи напътствия по алпинизъм за малчуганите – дори да го няма.

kn Stamenn 1

Кюстендилци не могат и няма да прежалят железния Стамен. Както не прежалват и другия именит техен съгражданин и герой от „Еверест 84“ Людмил Янков. На Людмил е кръстена една от кюстендилските улици. По-миналата година беше открита и негова къща музей, истински дом на алпиниста в Кюстендил. Добра идея на местните хора е и вещите на Стамен Станимиров от екипировката и снаряжението му, от личния му архив да се аранжират на експозициите. И къщата музей да стане „Людмил Янков – Стамен Станимиров“. Защото двамата бяха неразделни – катереха в свръзка в планината и в живота. До смъртта на Людмил Янков през април 1988 г. на тренировъчен лагер на националния ни отбор на Мальовица. „За Стамбата благородният жест беше принцип, а планината – религия. Алпинизмът му даде много, но и много му отне – най-близките му приятели. Сега те го чакат в небесните планини. Пак заедно ще катерят върховете, алпийското въже като мълния ще разсича нощта и ще осветява лицата им, изсечени от гранита на мъжеството, приятелството и порива към висините!“. Това вълнуващо изрази във фейсбук смъртта на Стамбата кюстендилският поет и писател Михаил Калдъръмов.

Picture 028

Какъвто си беше безукорно скромен, дори свит, и само усмивката му издаваше челичния характер, Станимиров сигурно би възпрял с жест такива хвалебствия приживе. Майстор на спорта по алпинизъм, дълги години в националния ни отбор. Изкачил върховете Грос Глокнер в Австрийските Алпи (1980), Чивета, Доломитите в Италия (1980), Елбрус (1981), Монблан и Матерхорн (1982), Пти Дрю (1986), Гран Жорас (1987), Ленин, Корженевска, Комунизъм в Памир. В експедицията до Еверест достига до 8120 м. височина (лагер 5). В минути на откровение е споделял за тия изключително драматични за него и за алпинистите от експедицията часове. „Това беше, когато възстановявахме лагерите след случая с Ицо (Проданов), който – знаете, остана горе, на върха. Взе се решение експедицията да продължи. Като една от основните цели този път не беше върхът. Ние се стремяхме да достигнем макар и до тялото на Ицо, тъй като той беше над т.нар. щурмови лагер на 8120 метра на пети лагер. Нашата задача с Петко Тотев беше да изградим отново лагера, който беше отнесен от свличащ се сняг. Лагерът представляваше една палатка.Тогава с ръководителя Аврам Аврамов имахме уговорка при възможност от наша страна да продължим нагоре, като целта беше основно да се достигне до Еверест – макар и до мястото на Ицо. И там, на място, трябваше да се решава дали ще се сваляме надолу. С Петко се разделихме. Аз останах да нощувам на лагер 5. Той си изпусна пухенката долу, беше доста студено, трябваше да се смъкне на по-ниско ниво. Аз останах сам, довърших там нещата и алтернатива нямах кой знае каква друга. То беше ясно. Ицо Проданов направи един самостоятелен опит на Еверест. Разговорът беше в общи линии в тази посока – аз просто попитах Людмата (Янков): „Ако ти си на мое място, какво би направил?“. Естествено, той не ми даде еднозначен отговор. На тази височина ние имахме, всеки един, който се озове там сам, негова е преценката дали ще тръгне надолу или нагоре. Не става въпрос да се съди който и да било. А пък вариантите там са вече или нагоре, или надолу. Аз реших да не предприемам излишни рискове и да тръгвам към Еверест. Нямах опита на Ицо Проданов, въпреки че в техническа и физическа подготовка се чувствах и аз отлично, и Петко Тотев, и цялата група беше много добре подготвена, просто много силна експедиция бяхме. И предпочетох да сляза надолу. Не съжалявам, никога не съм съжалявал, и тогава не съжалявах. „Т.е. Стамен Станимиров е могъл да опита атака на Еверест, която можеше да е и успешна, казват хора, които познаваха невероятната му воля и хъс.

Stanimirov_2

Мнозина още не могат да повярват, че Станимиров, който не близваше алкохол, си отиде от рядка болест, назована от съпругата му Стефка като „инвазивна цироза“. Лошата диагноза поставили още през 2006-а. Болестта наследил от майка си, коментират близките му. Такива като неговия случай имало два-три в страната. Съветите на специалистите били да не се натоварва физически, за психиката му и те били сигурни, че е непоклатима. Къде ти ще се прибере на топло у дома. Всяка зима беше ски учител и планински водач по Банско. Последните 7-8 години тренираше ентусиасти и падащи си по екстремните дисциплини по катерене и парапланеризъм. Организира и кръг от еврошампионата по парапланеризъм в Кюстендил. Беше един от най-активните в доброволния екип за действия при бедствия, аварии и катастрофи към Българския Червен кръст в Кюстендил. Екоактивист, непримирим срещу замърсяването по планините и парковете .“Знаеше си, че е болен, но не се предаваше и не искаше да му личи, че постепенно отпада. След занятия и участия по спасявания и в ситуации се съберем – да похапнем, да се почерпим. Той отказва да яде, очевидно пазеше вече диета заради черния дроб, от който в края на краищата си отиде“, разказва планинарка, близка на Стамбата. Приятели събрали пари за лечението му – постъпвал в правителствена болница, готвели го за трансплантация. Дори имало вариант да го изпратят в клиника в Германия. Смъртта изпреварила планираната и осигурена финансово трансплантация. Стамбата почина на 17 юни 2015 год. Като предусещал неизбежното, споделял, че би предпочел да загине в някоя пещера по планините. Имал намерения да „наеме“ връх по Лисец планина – за тренировки на парапланеристите, а и за гроб, вечен дом за него. Защо сега, година след като си отиде, не го посочат този връх на Лисец, да го нарекат на Стамен…

Юг News

Гняв и сълзи

Гняв и сълзи

475_7595

Êí - çà Âúòðåøíè íîâèíè Ïî îðèãèíàëåí íà÷èí âúçïèòàíèöè íà êþñòåíäëèñêàòà Ïðèðîäî-ìàòå÷àòè÷åñêà ãèìíàçèÿ èçðàçèõà ñúïðè÷àñòíñò ñ òðàãåäèÿòà â ßïîíèÿ - òèéíåéäæúðèòå îòïå÷àòàõà ðúöå â êðúê, êàòîÿïîíñêîòî çíàìå è ãî ïðàòèõà äî âðúñòíèöèòå ñè â øêîëî, áëèçî äî Òîêèî. Ñíèìêà Êèðèë ÔÀËÈÍ

Екип на „Бърза помощ“ в Кюстендил е бил нападнат, докато обслужвал адрес на ул. „Георги Друмохарски“ в областния град , съобщиха от полицията. Инцидентът станал през нощта в събота срещу неделя. Най-пострадал шофьорът на линейката, който е със средна телесна повреда, каза в понеделник завеждащият отделението д-р Анелия Георгиева. Малко преди 2 часа след обаждане на тел.112 на адреса са изпратени д-р Валери Годев, медицинската сестра Ирина Йорданова и шофьорът Енчо Стаменов. Лекарят установил, че в дома има 55-годишен мъж в тежко състояние, който впоследствие починал. Опитали се да помогнат и в тази ситуация, но изходът е фатален. Изпратили линейката за дефибрилатор от болницата, за да се направи опит за възстановяване на сърдечната дейност на починалия. При връщането шофьорът бил причакан в двора на къщата от един от синовете на мъртвия баща. Хванал го за реверите и го ударил с все сила с глава. Водачът на линейката е със счупен нос и с контузии, касае се за средна телесна повреда, каза завеждащият отделението д-р Анелия Георгиева. Нападателят и други от семейството се държали агресивно, хвърляли тухли и мебели по лекаря и по медицинската сестра, едва повиканите на адреса полицаи овладели ситуацията и предотвратили и по-тежка разправа над екипа. Нападателят е задържан, случаят се разследва, разпитани са свидетели и участници в инцидента.

431_3182

Всеки ден на д-р Анелия Георгиева, шеф на Спешното, е напрегнат, вече бият и екипите й.

155_5553_2

Истинска трагедия в тоя дом – смърт и скръб, гняв и сълзи. От семейството опитвали на другия ден да се извинят на излезлия в болнични шофьор, чийто нос е опериран, ще се възстановява дълго. Подмята се, че предлагали и пари. Дано да не е вярно това. Какво ще помогнат парите. Посягане на медицинско лице в дежурство и в работни условия е наказуемо по закона. Така че биячът, чиято глава очевидно е доста здрава, да беше мислил и да беше спрял гнева си навреме. И защо върху екипа и шофьора ще излива гнева си. Сега нито разкаянието, нито парите ще помогнат. В колко градове и на колко адреса биха изпратени да спасяват живот лекари. Кой е виновен, че се намират примитиви да вдигнат ръка /юмрук или главата си или някаква мебел, какъвто е случаят в Кюстендил/ срещу медиците. Кой е виновен, че има такива хора. Май има само един виновен – животът, който водим! В Дупнишко често използват един лаф-сентенция: „Покри, па плачи!“

422_2297_3

Юг News

Водачът

Водачът

IMGP3380[1]
Майсторът на спорта по туризъм и дългогодишен планински водач, планинарят легенда Стефан Иванов /83г/ стана почетен гражданин на Кюстендил, единодушно гласуваха съветниците на 2 юни. Бай Стефан може и още да не е научил за удостояването му, защото е в болница. След като преди няма и месец се включил в пътуване на група кюстендилци по Осогово, се усложнило заболяване, от което се лекувал от месеци. Но не се сдържал и тръгнал с групата – „по катетър“, разказват негови приятели. Пътуването не му понесло. Както е разказвал често, Стефан Иванов, който иначе е софиянец, но цялата му кариера на турист и деятел на спорта и туризма са свързани с Кюстендил, десетки години е бил планински водач – неизменно през всички сезони. Имал е десетки премеждия, рискувал е нееднократно живота си, за да не пострада никой от групата, която води. Веднаж с невероятна воля, умения и хладнокръвие завел бедстващ клас ученици по Пирин до една от гарите край Кресна. Отдъхнал си, когато до едно от момчетата и момичетата не се качило на трена и поели към Дупница и Кюстендил. При социализма му плащали по 5 ст. на извървян километър, а късал по 5-6 чифта кецове и платненки за година. Докато не си уредил и купил специални платненки – с бутонки, които се износвали по-бавно и така намалил разходите си.

IMGP0314[1]
Предложението да стане почетен кюстендилец е на шефа на кюстендилското туристическо дружество „Осогово“ и общински съветник Христо Абаджиев. Основанието е за особения принос на Стефан Иванов за развитието на туризма в града и района, за съдействието му и за алпинизма в Кюстендил, свързан е и с водния туризъм, създател е на туристически хор ”Осоговско ехо”, общественик, до последно беше и редактор на кабелното радио в Невестино. Звучи прекомерно официално, дежурни фрази и формулировки, които не разкриват изцяло веруюто на бай Стефан. Всепоглъщаща го любов към планината. Не се е чуло да е набожен, но за него планината беше храм, пречистваща сила, на която се е посветил. Той до такава степен е отдаден на планинарството и туризма, че кръстил единствения си син на първенеца на Осогово – връх Руен /2 251м/. Руен Иванов сега е пловдивски бизнесмен и също е запален планинар. Колцина могат да се сравнят с бай Стефан в туризма и планинарството. Не само от страна на днешните „туристи“, повечето от които заформят групи, маршрути и преходи, за да се съберат вечер в някоя хижа заради черпенето и купона, за поредния печат от 100-те туристически обекта /което не е лошо като амбиция, но защо да е самоцел/, капризничат за битовите условия по заслоните, а да не говорим, че някои качват споменатия връх Руен с джип и ATB-та и с моторни шейни зимата – заради силното усещане, не заради привързаност към голямата планина.
Честито, бай Стефане, оставаш си неподражаем!

507_0763

VG4[1]

Юг News

Следва ли объркване

Следва ли объркване

Copy of kn v.ivanov

 

 

 

 

 

 

 

Васил Иванов

 

180_8077

 

 

 

 

 

Вася Пешева

 

181_8109

 

 

 

 

 

Иван Андонов

 

MKrumovaМихаела Крумова, редови член от 2011 год., но и стремглаво стигнала до активист на ГЕРБ /член е на националния съвет на Жени ГЕРБ/, оглави минипарламента в Кюстендил. След едно показателно гласуване на 2-риюнското заседание на съветниците. Тя получи 21 гласа на балотаж срещу 16 за опонента й Стоян Стоилов от ОДЦ. В тайния вот участваха всичките 37 общински съветника и всичките бюлетини бяха действителни. При първото гласуване за Крумова бяха дали гласа си 20 съветника, при необходими 19, но две бюлетини бяха обявени за недействителни. Значи към 19-те от кметската коалиция „Кюстендил“ са дошли ощe два. Загадка за местните стратези и псевдоанализатори. Упорито се говори, че са от АБВ на база „лични симпатии“. Кой знае.
Така или иначе, но 40-годишната адвокатка оглави минипарламента. За втори път жена – след Вася Пешева, също адвокатка, също от ГЕРБ и не по-малко симпатична, и тя с мъж прокурор, ръководи съвета. И май заради нея беше въведена ротацията. Общинският съвет в Кюстендил си избира председател на всеки 6 месеца, на ротационен принцип. Та заради Пешева последва необратим разрив в местното управление – пълната конфронтация между кмета Петър Паунов и ГЕРБ, нещата стигнаха до съд, до отстраняване на областния шеф тогава Любомир Анчев. До елиминирането от политиката /изглежда – завинаги/ на тогавашния областен лидер на ГЕРБ и „силен“ по това време депутат Валентин Микев. А впоследствие и самата Пешева, заедно с още двама набедени, беше изключена от ГЕРБ. Основанието – имала най-много номинации да оглави кандидат-депутатската листа на Бойко-Борисовата партия за района, „а това не е добре“. И т.н. И сега вървят прогнози дали Михаела Крумова няма да докара някой срив в местното политическо статукво. И да има елиминации, изключвания, партийни крамоли. И още един риск има с нейния избор. Самата ротация за шеф на минипарламента. Тя досега на практика не се прилагаше. Как иначе да се обясни как брутално залиталият ляво-дясно досегашен председател на ОбС Иван Андонов изкара 7 по 6 месеца мандати. Егати и ротацията. Или с такава лекота преминаващия от партия в партия – БКП-НДСВ-Бареков, „топла връзка“ с ГЕРБ /адвокат и той/ Васил Иванов, който също изкара доста мандати заради прословутата ротация. Сега, с Михаела Крумова, ротация влиза в 100 процента прилагане. Значи и това е „объркване“, дали и тя няма да иска 7 минимандата в минипарламента, да оглави кандидат-депутатска листа и пр. Защо ли не си оставиха за осми път Андонов. Не се задъхваше да открива и закрива фестивали – на класическата китара, фолкфоруми, стари градски песни в жанра „пей, сърце“, литературни конкурси, журирания, „Европи директно“ и др. Сега и той да не вземе да се пообърка. Едва ли – точно Андонов номинира Крумова за шеф на въпросното заседание за ротацията. Май нищо не зависи – нито от него, нито от нея. А и ротацията.

Юг News

Българинът от Ресен

Българинът от Ресен

470_7032
Шефът на културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград Иван Николов /57г/ е удостоен с наградата „европейски гражданин за 2016 г.“, съобщиха от екипа на звеното в четвъртък по обяд. Те са получили радостното съобщение и официално. На 2 юни, Деня на Ботев, съобщението от Брюксел бързо стана събитие на Западните покрайнини. Заместник-председателят на Европейския парламент и председател на комисията по присъждането на Наградата за европейски граждани Силви Гийом е съобщил, че „по предложение на Андрей Ковачев, член на Европейския парламент, комисията по присъждането е взела решение да удостои Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българското малцинство „Босилеград“ с Наградата за европейски гражданин за 2016 г.“. Публичната церемония по награждаването ще бъде организирана от информационното бюро на Европейския парламент в България. Централната проява ще се състои на 12 и 13 октомври 2016 г. в Брюксел.

160_6041

TRKNKF0179
Иван Николов обяснимо не вдигаше джиесема си, стотици са се опитвали да го поздравят. Не се инати, просто е скромен и такова признание, напълно заслужено, явно го е смутило. Но защо първо в Брюксел го оцениха, защо първо стана европеец на 2016-а, а трябваше преди 20 години да стане „българинът“ не на конкретна година, а изобщо. Иван е роден в с. Ресен, Босилеградско – на стотина крачки от Ньойската граница. На него ли трябва да му се обяснява кое как е било през позорните за България времена преди близо 100 години какво – след тези времена. Той е от създателите и от най-големите и последователни активисти на българското национално движение в Западните покрайнини. Прави го с невероятен хъс, с Неофитова воля, да споменем Неофит Бозвели и Неофит Рилски. Непоколебим. В българското си убеждение и исконна същност, без това да е само термин. Публицист, журналист, изследовател, дори и с крайностите си, на историята, свързана със съдбата на българите, останали оттатък Отечеството след 1919 год. Голямо признание получи неговата книга „Българите в Югославия – последните версайски заточеници“, която е преиздавана. Шеф е на КИЦ-а в Босилеград от създаването му, почти 20 години, оглавява и екипа, издаващ бюлетина на сънародниците ни „Босилеград“. Ще иде през октомври до Брюксел да вземе наградата и да пораздвижи малко залинелите реакции на българските и изобщо на евродепутатите върху съдбата на българите от Западните покрайнини. Не може да не го постави отново и отново въпроса – Сърбия в ЕС без решаване правата на българското малцинство, не е възможно. Но защо първо в София не му дадоха знак /не награда/ за признание, че е неустрашим българин, българинът от Ресен. Но при нас всичко е бам башка и непоправимо объркано. И отличията – „тоже“. Иван го знае много добре.

432_3265

Боселеград от птичи поглед.

Юг News

С-с-сини зони

С-с-сини зони

sinia zona
Синя зона с „обхват“ около 100 места за паркиране и престой на МПС се въвежда в централната градска част на Сапарева баня, гласуваха на последното си заседание общинските съветници. Предвижда се да има 4 платени паркинга – на улиците „Горица“, „Пчела“, „Здравец“ и „Гейзера“ /колко симпатични наименования само/ и „синя зона“ по 2 улици – „Паничище“ и „Славяни“, с работно време от 8 до 18 часа. Цената за паркиране ще е 1 лв. за 2 часа, за 4 часа – 2 лв., за цял ден – 5 лв. За местата за кратковременно паркиране ще се заплаща по 1 лв. на час. Няма да има такса за 30 минути престой, каквото облекчение е въведено впоследствие в областния град Кюстендил например. От влизането в сила на зоната се предвижда и поставянето на скоби за нарушителите, общината ще закупи и „паяк“. Т.е. няма мърдане. Паркирането и в Сапарева баня е сериозен проблем, особено в летния сезон. В града целогодишно работят и имат клиенти 8 открити и 4 покрити басейна. Посетителите, които са от цялата страна, паркират колите си наблизо до комплексите, често пъти в нарушение на правилата и организацията на движението, казват общинари.

kola

kn uvredenn

Мъката паркиране е навсякъде. И общинари, експерти по организацията на движението много не го мислят – хоп, някоя „синя зона“. И готово. В Кюстендил едно от първите преобразования, които въведоха новите собственици / един от синовете на президента Георги Първанов и сестрата на червения депутат Кирил Добрев/ на 5-звездния СПА център, е да сложат плъзгащи врати на подстъпите, да ситуират „караулка“, да сложат двама пазванти, които пъргаво да събират такса за паркиране. Известно кюстендилско семейство наблизо си беше самоопределило места за паркиране на колите си на улицата край новата им кооперация. Нещо като частна „синя зона“ за тях си. Безплатна. Години наред не можеше да се мине покрай спортната зала „Осогово“ в областния град – от паркирани десетки коли на ченгета, които не плащат никъде такса паркиране или нещо като „ведомствена синя зона“. Безплатна. Но почнахме със Сапарева баня. Града с най-много открити и закрити басейни на глава от населението. И вече с над 80 къщи за гости, които широко отварят врати за посетители и не регистрират нощувките, за да не плащат данък на общината. Защо тия разрастващо изграждащи къщите за гости не предвиждат паркинги за посетителите си – върху частния си терен, ами ще ги пращат в синята зона на общината да ги таксуват и „мъчат“ разни пазванти и инкасатори. В областния Кюстендил поповете край централния храм „Св. Богородица“ са си заплюли няколко места по калдъръма и на тротоара да си слагат колите сутрин. Тая „синя зона“ каква е? Осветена, божествена. Няма име, но е безплатна. Застрахователна кантора наблизо също „разполага“ с две-три, че и повече „свои места“. Пак безплатно. От отсрещната аптека – две места и за тях. Пак безплатно. Дори и АГ докторка претендира да има свободен терен пред кабинета й – за пациентите.

kn patrulkka
С-с-синя зона. Явно мъка и плащане за наивници, които я спазват. За президенти, ченгета, попове, застрахователи – както си я обозначат и благословят. А и с „паяка“ е така. И той дебне бедните и беззащитните.

Юг News