Точката Жеравино

Кюстендилското с. Жеравино, където на пирамида 106 /по новата номерация – пирамида-456/ се събират трите държавни граници между България, Сърбия и Македония, не е най-западната точка на България. По това се произнесли на място учени по геодезия и ландшафт на СУ „Климент Охридски“. Преподавателят в СУ доц. Александър Сарафов – катедра „Ландшафтознание и опазване на околната среда“, дори дошъл в паланката – заедно с tv екип, да заснемат забележителностите на това наистина атрактивно място. „Тогава тоя учен ми заяви, че е доказано – Връшка чука, Видинско, е с около 200 м. по-назапад от Жеравино. Знам, че заснеха и филм – не съм го гледала, но офиицално никой не ни е съобщил дали вече ни е отнета тази „титла“ за най-западна точка“, казва кметицата на паланката Христина Илиева. Тя обаче бърка. Истината е още по-горчива. Публикации и научни съобщения твърдят, че Връшка чука е с цели 344,4 м. по близо до Гриинуич отколкото Жеравино. Изчисленията са на Агенцията по геодезия, картография и ландшафт, съгласувано със службите на Гранична полиция. А граничните „не могат да сбъркат“.

Та Жеравино трябва да се примири и да скъса със самочувствието да е най-западното селище на страната. Впрочем там изглежда няма кой и да се разсърди чак толкова – по постоянен адрес в селото не живее никой. Единственият постоянен жител, безработният от дълги години Иван Павлов, се споминал м.г. Лятото обаче, както и за празниците – а тук, под връх Голеш, в края на август всяка година се прави „съборът на трите граници“, пристигат хора кореняци. Дори и семейство, което се изселило в Австрия, и то идва да почете корените си, казва кметицата Илиева. Докато беше външен министър, Соломон Паси покани официално и за много малко визитата не се осъществи в Жеравино тогавашния дипломат номер 1 на Сърбия Вук Драшкович. Неколцината местни тогава тръпнеха в очакване „на министъро“ – нашио и сръбскио“. Къде ти. Жеравино „вече не е толкова на запад“ , а скоро и на картата ще го отнеме, освен ако някакъв исторически повратен момент или демографски бум, което е изключено, не го засели – с бежанци или с роми например. И границите се събират в една невероятна пустош над заличеното Жеравино. Но събор на „трите граници“ пак ще става – на Балканите си падаме по софри, веселби и пр. Дори да няма села, граници ще има. И трансгранично сътрудничество ще има – финансирано от ЕС. А него – ЕС, дали ще го има? Колко много въпроси, на които най-малко в Жеравино ще отговорят. Там и последният жител сдаде. Учените ще дойдат на място да направят проучване и пресмятанията си. И някой министър може да обещае – за пиар и патаклама, да го посети. Иначе, ако им пукаше на министрите за Жеравино, за съседното Бобешино, за Връшка чука и стотици и хиляди тотално сдали селца и махалички, нямаше по тези места да стърчат само пирамидите, прецизно цитирани от граничните служби. Метри по-назапад или по-наизток, все тая. Гринуич остава много далеч. А Жеравино е точката – макар и не най-западната. Петата посока на света – както и да го пресмятат като секунди и ширина доцентите по ландшафт и опазване на околната среда.

Юг News