Пощада за Майстора

Поредният форум, наречен и чийто патрон е Майстора, тръгва в с. Шишковци и Кюстендил. Третият студентски пленер под наслов „В духа на Майстора“ се открива в селото, където близо 30 години големият ни художник е живял и сътворил едни от най-известните си шедьоври, съобщиха организаторите. В проекта участват 16 студента – 7 от специалност „Скулптура“ и 9 от специалност „Живопис“ на Художествената академия.10 дни младите майстори на четката и – дай, боже, бъдещи Майстори, ще са в Шишковци. Местните хора ще им осигурят всичко, необходимо да се чувстват добре и да са предразположени към творчество. Ще идат на Скакавишкия водопад, ще минат през рядко живописни кътчета по Земенския пролом. Ще хапнат шишковски зелник, изненада и бонус за посетилетите на къщата музей на художника. Склупторите ще бъдат извозвани в двора на бившия консервен комбинат в съседното с.Копиловци, където ще ваят композициите си. Пленерът ще приключи на 24 юни, когато от 18 ч. в залите на галерията „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил ще бъде открита изложба с творби на студентите, създадени по време на форума.

                           
Живи и здрави пленеристите и домакините им. Ясно е, че няма да срещнат жътварки /“Пеещите жътварки“/ и жътвари /“Жътвар“/, копачки с мотики на рамо и с цедилка с дете на гърба /“Копачки“/. Дали и в слънчогледови ниви ще нагазят, за да изгреят на платната им за насрочената изложба в галерията храм на Майстора. За слънчогледите – както се случи. Но да не се излъжат пленеристите да надзърнат в местната жп гара, дарена през 1938 год. от известния шишковчанин и тогавашен депутат Андон Виячев, обезсмъртен от Майстора в неповторимия портрет „Андон и Стойна Виячеви“. Че гарата е почти в руини, руши се и е свърталище на криещи заниманията си деца и младежи. След като от БДЖ искат да я събарят или продават. Или да не обиколят по брега на Струма и да видят следи от настървените златари, които ровят коритото или баластраджии, които строят и им трябва материал, или джитнат безразборно боклук тук-там, наричан административно „нерегламентирано сметище“. Съвременни сюжети, пораждащи „вдъхновение“, и по Шишковци – много.

Но има нещо друго. Не е ли време да щадим Майстора. Стига с експлоатацията му от кого ли не и по кое ли не време. То са пленери – освен студентски има и детски. Творчески командировки с цел писане на книги, самите книги от автори, дето изобщо не могат да почувстват Духа на Майстора, но пишат и издават. Есета, импресии, излезе и книжка с негов хумор и закачки. Утре някой ще издаде нотопис на мелодии, които е „хващал“ на тамбурата си. В галерията на Майстора в Кюстендил са срещи и срещи /защо например там беше срещан и слушан бившият шеф на НС Огнян Герджиков/, плеяда академици там даряваха новоиздадени трудове на регионалната библиотека – като че ли няма друга зала и място за целта. Чествания, годишнини. Самозвани поетеси там правиха промоция на стихосбирката си. И не само тя. Майстора става декор на нещо си псевдокултурно и псевдотворческо. Веднаж имаше и балкански форум по инициативата „Зона-50“ за падане на визите за македонци и сърби с международно участие. А да говорим ли за изборното време, когато почти всяка регистрирала се кандидатска листа се аранжира на стълбите при галерията в близост до бюста на Майстора за фотоси за предизборен плакат и кадри за клип. Какво да говорим – в недалечното минало имаше етикети с плодова ракия на „Винпром“ с репродукции по Майстора, както и бутилки с безалкохолни. И гимназия по текстил носи неговото име – нещо много спорно дали художникът се връзва с текстила и облеклото. Но нейсе. „Е, как ще го забравя. Три пъти ме е рисувал. Ама, бех хубава, а сега – я ме вижте! Такъв човек като него не се забравя. През 1960-а го отведоха по София. Вече беше заболял. И не се върна. Ама ние си го помним“, връща се в годините назад баба Тодорка, една от малкото живи модели на Майстора. „Няма да се роди повече такъв художник. Най-вече такъв човек като него. Ако срещнеше някого бос, събуе си обувките и му ги даде. Нас, децата, дедо Владе редовно ни черпеше с бонбони. Седи до мегдана, свири с тамбурата и който мине, го черпи. Къде такива хора като него вече. Сега времето е друго. И Щишковци не е същото, промени се“, укорно към днешните нрави се произнася друга моделка баба Юла Петрова /85/. Дано я чуят пленеристите от изданието-2016. Майстора не е ходил по пленери.

Юг News