Библиотекарите терапевти

Библиотерапията се въвежда като част от услугите и подхода към читателя в кюстендилската библиотека „Емануил Попдимитров“, каза директорът на звеното София Пейчева. 12 специалисти от екипа са минали в края на май т.г. специално обучение като библиотерапевти.  В продължение на 30 часа усвоявали конкретни умения да извършват личностна диагностика по двумерна система – да провеждат диагностично интервю, да изготвят библиорецептурници, да прилагат конкретни библиотерапветични техники и т.н. Трима от тях са изразили готовност да се включат в непосредствена работа и „контакт“ с читатели и ползватели на услугата – още веднага. Целта е хора в стрес или с прекомерна по различни причини емоционалност, обременени от тежкото ежедневие или с професионална пренатовареност, с лични проблеми и минали през различни житейски ситуации, да потърсят съвет от библиотекаря, който да го насочи към съответен автор, издание, литература, която може да му е от полза. Или – влизайки в залата, читателят да получи консултация по изписаното на физиономията му – „от какво имам нужда като прочит“, „какво ми се чете“, едва ли не.

Много деликатна и фина работа и дано да се окаже по силите и желанията на рутинираните ни библиотекарки. Които са ленивички, не пращат от интелект /с малки изключения/, а по психологическите дисциплини и казуси май хич ги няма. Та нали по Нова година същата библиотека се похвали с редовен читател /радиожурналистаката Катя Кашукеева/, която зае предно място по брой прочетени книги за 2015-а за страната и като награда ходи до Брюксел. Да се чудиш що за въображение има тази читателка, та поглъща всичко, всякакви автори и четива – от мемоарите до авангардни текстове, които изискват технологични умения. Но това е друго.

Такова нещо като библиотерапия се прави в много страни и не е отскоро, отбеляза библиотечната шефка Пейчева. Действително – още по време на Първата световна война имало грамотни и тънки психолози хора във почти всяка военна част, които вадели и препоръчвали на ранени, травмирани, лабилни пр. войници на фронтовата линия, какво да четат и каква словестност да ползват. Е, та не сме ли травмирани и стресирани в сегашно време с тая безпътица и ежедневен битов и надбитов травматизъм. Затова библиотерапевтът е нещо за 100% адмирации. Друг е въпросът доколко ще сработи на местно ниво, като се знае, че четящите по принцип са малко. Говоря за тия, които са извън показните кампании „Чети с мен“, „Да четем заедно“, „Библиотека на колела“ и т.н. Камо ли ситуации библиотекарят да дочака някой, на който да му личи какво му се чете и да припне /библиотекарят/ към стелажа с най-подходящото заглавие. Или – като види разстроената физиономия на тотално разстроен читател, да го терапевтира, да му даде нещо подходящо, с което – още докато слиза по стълбите на библиотеката, човекът да усети ефекта от четивото в ръце. Нещо като при излизане от аптеката. Пейчева каза, че библиотеката ще си взаимодейства с други институции – училища и образователни звена, с бюрото по труда, с ресурсни центрове и др., с които да разработят конкретна програма за прилагането на библиотерапията. Такива читатели трябва сами да повярват, да осъзнаят ползата от тази услуга и сами да потърсят читалнята или специалиста библиотекар, а не обратното – библиотеката да натрапва услугата.

Кюстендилсата библиотека все още е в началото на библиотерапията, признават от звеното. Далеч напред – от една година преди тях, са колегите им от библиотеката в Стара Загора. Да им пожелаем успех!

Юг News