И поповете обсадиха фонд „Земеделие“

13 храма от Кюстендилска област кандидатстват пред ДФ „Земеделие“ за финансиране по Програмата за развитие на селските райони, по-конкретно по мярка „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“. Дни наред попове, които си водят и юристи и печени в договарянията на подобни евросуми експерти, обсаждаха канцелариите на фонда в Кюстендил. Сърбаха кафе и безалкохолно в някое от близките бистра, докато чиновниците вътре проверяваха лист по лист и изречение по изречение дали е спазен „канонът“ и изискванията за кандидатстване. И веднага възниква питането – работа ли му е точно на фонд „Земеделие“ да се занимава с попове, храмове, олтари, амвони и пр. Ама кое ли и в кой ли сектор у нас е нормално и е по правилата. По-логично е фондът „Земеделие“ да регулира и контролира борбата с градушките например, а не храмовете – ама, да оставим нещата така, както са.

10 от кандидатстващите за пари по спомената „мярка“ са от Дупнишката духовна околия, гордо отбелязва архиерейсикят наместник на града отец Георги Паликарски. Знае ги наизуст, може би е чел всеки проект и е запомнил всичко, нали става въпрос за пари, трябва да се работи прецизно. Най-сериозна нужда от средства имали черквите „Св. Никола“ в Сапарева баня и „Св. Теодор Тирон“ край гр. Бобошево. За втория храм през 2012 год. лично тогавашният американски посланик Джеймс Уорлик връчи на място на бобошевци чек за субсидия от 38 790 долара, отпуснати от Държавният департамент на САЩ. „Откраднаха всичко, брат“, тъжно заключава 4 години по-късно отец Паликарски, осветил край отломките на „Св.Теодор“ US доларите. Сега ще кандидатстват и по фонд „Земеделие“. Ако се преборят, дали пак…

За средства кандидатстват и храма в Смочево – „Св. Пророк Илия“, в гр. Рила – „Св. Николай Мирликлийски Чудотворец“, пак в Бобошево – „Св. Атанасий“, в с. Големо село – „Св. Троица“. Внимание – и Ресиловският манастир „Покров Богородичен“, който целият е в мрамор, има най-скъпото оборудване и обзавеждане. Но и монахините начело с игуменката Мелания почват да разбират от проекти. Та и те – щели да правят ограда на обителта. Абе, дали покрай тая ограда някой адвокат, техник, просто консултант няма да се изяви в реализацията на парите. В Бобов дол – „Св. Николай Мирликлийски Чудотворец“, в Кочериново – храм  „Рождество Богородично“. Отново внимание – Рилският манастир също кандидатства за подмяна дъските на доксите /чардаците/, които са над 150-годишни. Общият размер на заявената финансова помощ за 13-те проекта /освен Дупница и в Кюстендил три храма подготвили и внесли кандидатската документация/ е за 7 980 729 лв., а общо за цялата страна подадените проекти са 348, на стойност близо 210 млн. лв.

По църковния устав и наложената практика свещеникът е всеовластен повелител и разпоредител на имуществото, бюджета, даренията, постъпленията, субсидии и на всякакви парични жестове, откъдето и да дойдат те. Да се сещаме ли какво ще стане и с проектите по фонд „Земеделие“. Поповете ще избират кой да ремонтира, изпълнителя де, поръчките и доставките. Никой не може да им каже нещо по въпроса. Ако това не е корупционна „предпоставка“ – какво е. Пък карали джипове поповете, купуват си копринени раса от Гърция на 800-1000 евро, любовници и т.н. Отец Паликарски и маймуна беше сдобил, разкарваше я на предната седалка на джипа си. „В Канада свещениците имат по 4 коли, ние – зорлем по една стара“, обобщава социалната проблематика на свещеничеството отецът. Но сега сме сме се захванали по 13-те проекта за храмове в Кюстендилско. За близо 8 мил. лева. Кой ще ги контролира, какво изобщо ще стане. Ясно е, че храмовете пак ще си останат в плачевното състояние /без Релисовския манастир – разбира се/. И ако парите не се усвоят по предназначение, то да привикат поповете във фонд „Земеделие“. Да им дадат по една мотика, да определят терен и обект и да ги пуснат да копаят. Тогава по съответната мярка могат да вземат е евросубсидия. Да я заработят – Господ ще им помага.

Юг News