Обичаме се за още 20 мил. евро с македонците

217 проектни предложения са подадени в първоначалната фаза по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg – Инструмент за присъединителна помощ България – Македония 2014-2020, 165 от тях покрили минималните критерии на изискванията, останалите отпаднали при първо пресяване. 134 са минали и втората фаза на одобрение и биха били финансиране, ако има по-голям бюджет. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова в Кюстендил на българо-македонското заседание  на съвместния комитет за наблюдението на програмата за трансгранично сътрудничество. Засега – поради ограничения ресурс по програмата, реално финансиране получават само 28. Очаква се да бъдат внесени за одобрение още 16 проектопредложения с допълнителен ресурс от около 3 мил. евро. Втората покана ще е в края на 2017 год. и ще е за малко над 9 мил. евро, обяви тя. До 2020- а с македонците ще можем да усвоим 19,4 мил. евро. Близо 40 мил. лева, в денари – нека го смятат финансистите, които едва ли са безразлични пред подобна перспектива. Фокусът не е просто върху усвояването на средствата, а върху резултатите, които се постигат с изпълнението на проектите, отбеляза тя. Дори каза нещо сензационно – благодарение на Програмата за трансгранично сътрудничество намаляла миграцията по пограничните райони. Да бе! Най-много са предложенията за общините Благоевград, Кюстендил, Сандански, Сатовча и Струмяни. Най-голям брой при първата покана /каква дума само, стане ли въпрос за пари/ са бенефициентите от неправителствения сектор, следвани от общините и областните администрации. Сред бенефициентите, чиито проекти са сред одобрените за финансиране, присъстват и образователни и културни институции. Основен фокус на програмата е партньорството с македонските участници, беше казано на форума.

От първото „издание“ на Програмата за годините 2007-2013 г. резултатите ще се анализират след края на 2016-а, но и за този период сме … усвоили с комшиите близо 20 мил. евро, отбеляза зам.-министърката на МРРБ. Тогавашни кметове могат да свидетелстват като партньори от Крива паланка, подписаха документите по проект за сътрудничество в канавката до платното на междинката при ГКПП-Гюешево-Деве баир, за да спасят сроковете за ратифициране. В Невестинско броиха старите вековни дървета в сътрудничество с Проби Щип /май бяха оттатм/. Дали някои невестинчанин вече знае колко са старите дънери в Пиянечко – едва ли. Кюстендилският театър влезе в плодотворни връзки с театрали от Крива паланка /пак тя/, като мобилизира по 15 момчета и момичета от двете общини да издирват песни, предания, сказания лакардии до Хитър Петър. Похарчиха около 90 хил. в лева за изследователската си кампания. А за Настрадин Ходжа нищо не последва – може би в периода до 2020-а. По трансграничното сътрудничество поразбутаха по комплекс „Езерата“ в Кюстендил. Оставиха си ръцете срещу около 600 хил. лева. Лека компенсация са велоалеите, изградени на огледален принцип в Кюстендил и Крива паланка. И двете следват извивките на градските реки, и двете не се ползват толкова от колоездачи, а от пешеходци и майки с колички. Но нека ги.

За друго иде реч. Защо се трошат пари за измислени проекти, идеи, каузи и пр. Едва ли с тия 20 мил. евро в преидшния период и с още толкова за предстоящия сме се и ще се заобичаме с македонците. Които не пропускат да изразят неприязън спрямо нас – по повод и без повод. /Ходете да се поклоните на паметната плоча на Мара Бунева на мост в Скопие, трошена десетократно и ще усетите колко сме си сътрудничили и сближили/. Има едно нещо, което няма как да не ни сближи. Това е терминът „усвояване на средства“, на който чужденците немеят и тъпеят,нямайки логичен превод на техния си език.

Юг News