Не е много дълго босилеградското хоро

Певецът Илия Луков и продуцентска къща Пирина завъртяха „най-дългото хоро“ и при сънародниците ни в Босилеград – това станало в съботната вечер в рамките на местен фолклорен фестивал, започнал в сряда. Хванали се над 1000 босилеградчани, начело с кмета четвърти мандат Владимир Захариев /от партията на Воислав Кощуница/, който е известен игроорец, няма селска сбирка, международна „срекя“ и пр., на които да не се хване и дане тропа с часове. На един етап като хороводец се изявил 7-годишният Борис Радованов. След прочувствени и обичани от всички българи песни Илия Луков призовал жителите на Босилеград да пазят и пренасят през времето фолклорните традиции, чрез които се съхранява идентичността на нацията ни. Хорото като символ на единение: „Рамо до рамо, ръка в ръка, в единна стъпка заедно да дадем любов на света“, емоционално обобщил Луков, коментират местни репортери.

Малко са 1000 души на босилеградското хоро. И 3 хиляди са малко. То трябва да се извие през границата – до Кюстендил, 40 километра в едната посока. Ама къде ти. Населението в Западните покрайнини намалява с темп приблизително около 20% на всеки 10 години, казва шефът на културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград Иван Николов. През последните 10 години българите са намалели с 2000 души, като населението в Босилеградска община е спаднало от над 10 000 души до под 8 000 към 2015 год. Като фактори за това Николов посочва висока възрастова структура на населението, отлив на млади и специализирани кадри, общо обедняване на района, липса на инвестиции, трудности в развитието на демокрацията. Пълна беднотия е там, но има и заможни. Докато се играеше най-дългото хоро, от пъчещите се българи патриоти, както и семейството му – само показно обаче, един  такъв рупор не българщината в Босилеград беше на някакво посещение във Венеция /Италия/. „Виждаме създаване на местни олигарси, които се контролират от Белград, които пък монополизират политическото пространство, липсата на диалог вътре в обществото и изключително трудни пробиви на информацията, полицейски преследвания, силно влияние на консервативни институции, каквато е Сръбската православна църква, която е един от ключовите механизми за асимилирането и сърбизирането на българското население в Западните покрайнини“, посочва още Николов. „Всичко това ни обрича на пълно изчезване от етническата карта на Балканите, ако България не съумее да използва единствения коз, който държи в ръцете си – да обуслови подкрепата си към еврочленството на Сърбия със спазване на правата на българското малцинство и постигане на държавно споразумение, което подразбира решаване на проблемите – отваряне на границите, свободно движение на стоки, идеи, хора, капитали, създаване на един еврорегион, насочване на инвестициите от двете страни на границата за възстановяване на района“, казва Иван Николов, обявен за европеец на 2016 год. с „указ“ от EК в Брюксел. Т.е. – ако Илия Луков и „Пирина“ продължат рейда си, със съответния пиарски шум  – разбира се, колко ли ще се хванат на хорото му на улицата, която се казва „Георги Димитров“, след 5, след 10 години! Иначе в Босилеград са особено чувствителни за подобни родолюбиви форуми и срещи като „най-дългото хоро“ и милеят истински за българското, коментират сънародници. Гостували и групи и ансамбли от Кюстендил, Петрич, София, Белград, Ниш, Скопие. По организацията и за добрата атмосфера съдействала и Държавната агенция за българите в чужбина /това за протокола/.

Юг News

Не на ренационализацията!

Сапарева баня не клекна. С 10 гласа „против“, 2 „въздържал се“ и само 1 „за“ минипарламентът отхвърли предложението за включване на курорта в регионалната ВиК асоциация, стана ясно в петък. Това се случи пред погледите и напрегнатите и почти гневни физиономии на десетки граждани, дошли в залата, за да изразят несъгласието си да ги присъединяват към оператора за областта „Кюстендилска вода“. Така местните защитават най-ниската цена на водата по чешмите си – по 46 ст. , или по 55 ст. за кубик /с ДДС/, най-евтината в България. Местното ВиК „Паничище“ ще продължи да съществува. Ако влязат в асоциацията, от 1 януари догодина ще плащат по 2,32 лв. за кубик /с ДДС/. Този аргумент – цената, е решаващ и промяна в позициите на сапаревобанчани няма да настъпи скоро и лесно, ако изобщо …, коментират общинари.

Сега местната управа няма откъде да чака. За Сапарева баня за периода до 2020 год. ще са необходими към 34 мил. лева да поддържа, ремонтира и обновява ВиК мрежата си, казаха хидроексперти. Ще ги осигури „точно никога“, отбелязват тукашни активисти. Е, така е. Всяка проява на характер, на отстояване на лична позиция или просто да се инатиш, се заплаща. Така е и с „не“-то да кажеш на ренационализацията, каквото си е единната ВиК асоциация и налагането на единна за цял регион цена на пусканото по чешмите, което може и да не се пие, ама се разходва. Не им говорете и не ги подчинявайте в Сапарева баня на тема вода. Имат я в изобилие – от 0 до 103-градусова. Държавата да опита с тока – в курорта напрежението е колебливо, консумацията расте заради туризма, а нов трафопост не се прави. Токът спира през 10 минути при натоварване – между другото това, по-високо напрежение в елмрежата, е едно от предизборните обещания на сегашния градоначалник Калин Гелев /ГЕРБ/. Или със зеленчука – в градчето се яде скъп зеленчук – макар, че кметувалият преди двадесетина години земеделец Цветан Динев обещаваше да развива оранжерийното производство, да отглеждат аспержи и холандски рози. И грозде си нямат в Сапарева баня – правят редовно бартер всяка есен картофи срещу грозде с партньори в Разложко и Петричко. Там да им спускат цени, не и за водата. Накрая – има един местен афоризъм, че „до завоя преди Овчарци от Дупница и през Ресилово е територия на Братя Галеви. Нагоре са руснаците, Мелхановци, руският Фонд „Закон, справедливост и Милосърдие“ с шеф Вадим Поспелов и изпълнителен управител Владимир Гундаров. Те са идвали в курорта. И те са пили от евтината чешмяна вода тук. Която – защо да поскъпва заради ВиК-Кюстендил!

Юг News

Сажди от ТЕЦ „Бобов дол“

10 000 лв. глоба ще плати ТЕЦ Бобов дол, чийто мажоритарен собственик е Христо Ковачки, заради замърсяване на атмосферата при работа на централата, установено при проверка от РИОСВ. Това окончателно постанови 3-членен състав на административния съд в Кюстендил. Проверката на място от екип на инспекцията е чак от 4 април 2015 год. Тогава е установено, че „в централата работи само енергиен котел /ЕК/ № 2 в нормален режим и емисиите на вредни вещества от дейността му се изпускат едновременно в атмосферата посредством две изпускащи устройства“. По пътя към централата и от площадката визуално е констатирано, че два комина на централата – единият е с височина 200 м, другият на сероочистващата инсталация, висок 80 м , едновременно и организирано се изпускат в атмосферния въздух отпадъчни газове и вредни емисии – прах, серен диоксид, сажди, пепел. „Докато пътувахме към ТЕЦ–а видяхме, че над единия комин имаше стълб от 200 метра, а от втория също такъв стълб, но с височина 80 метра”, свидетелстваха в съдебната зала експертите на РИОСВ – Перник.Последвала „зверската глоба“, а от централата обжалвали „до дупка“. Накрая решението не е в тяхна полза. И те си го знаят.

Не за пръв път централата при Големо село, с 3 по 210 мегавата мощност блока , единият от които е спрян на 1 януари 2007 год., плаща санкции – веднаж нямало инсталиран датчик, който да замерва изпусканите в атмосферата газове, установила друга проверка на РИОСВ. И пак последвала глоба. „Бълха го ухапала ТЕЦ-а, 10 хиляди лева са такава дребна сума за тях“, подхвърлят по Бобовдолско. Около откритата през 70-те години на миналия век – лично от тогавашния Първи Тодор Живков, от самото начало вървят митове и легенди за опасности и вреди. Местните в близките села Палатово, Баланово, Каменик интерпретираха по темата, като се кълнеха, че намирали в току-що измузеното мляко от кравите и козите прашинки от тецовата сгурия. Или – като клали агне, в черния му дроб имало същите песъчинки. И т.н. „Все хубави работи“! Пак местни коментират, че пепелината от централата се кара по заводите за цимент, става съставка на бетона и затова той почернявал малко след изливането му. И имал карцерогенно действие. Кой-знае. РИОСВ гледа по комините, не замерва други стойности и показатели при работата и отпадните „продукти“ на централата. Където и направиха две сеороочистващи инсталации, побиха още два комина – 80-метрови. Та един ден 200-метровият, издигнат в оригинала през 70-те години, май ще отпадне. Замърсяванията ще тръгват от по-ниско, по-лесно ще е е за РИОС-овистите да мерят каквото им трябва. И пак ще падат сажди, няма защо да ги мерят.

Юг News

Веригите не пускат

БИЛЛА отваря свой магазин на партера на бившия ГУМ в Кюстендил – това трябва да стане до септември т.г., казаха представители на търговския бранш в града. Наетото помещение е с около 1000 кв.м. експозиционна търговска площ, плюс около 800 квадрата складове, без предверието, което води към лелеяната за над 90% от жените територия „Мания“. Вече върви ремонтът – от пода до тавана, с монтиране на всичко необходимо като оборудване. Информирани казаха, че договорът е дългосрочен, но не уточняват за колко точно години е сключен контрактът и срещу какъв наем. Преговорите за появяването на БИЛЛА в Кюстендил продължили почти година. Решаваща роля да бъдат финализирани е на кмета на общината Петър Паунов, който е заложил такъв договор в инвестиционната си програма за третия си пореден мандат, коментират запознати. До август 2014 год. на същия терен беше разположен магазин „Европа“ на Христо Ковачки. Но той затвори и месеци наред беше обявено, че там се прави ремонт. Така или иначе, но „Европа“ приключи присъствието си в Кюстендил – окончателно. Това, че БИЛЛА стъпя в града, се дължало и на това, че в ръководството на веригата на централно ниво са и хора, родени и живели в Кюстендил, коментират тукашни капацитети. Разбира се – веригата добре е пресметнала своя интерес и е направила разчетите си „за“ и „против“ да има обект в града, където вече действат „Фантастико“, „Кауфланд“, както и „Технополис“ и др.

Така си е – веригите не пускат шанс никому, няма да стъпят в който и да е град заради черните очи на някого…  Друг път щеше да се появи БИЛЛА, ако не се усеща от само себе си, че на живеещите в централната градска част им писна да се клатушкат чак до „Фантастико“ или до „Кауфланд“ в жегата или при януарския студ, за да заредят домашния хладилник и да купят нещо домашно належащо – като въже за простора например. И тия клиенти ще нахълтат в БИЛЛА. Първоначално при зарибяващи цени, на касите ще е фраш. После цените си стават „веригови“, т.е. неприемливи за обикновения купувач. ВЕРИГИТЕ НА ПУСКАТ. Па и няма в търговски бранш да се пръкне някой Веселин Марешки и да тръгне да прави своя верига от… по-ниски цени. Поне за демагогия и будалкане на най-наивната част от контингeнта купувачи. Карай, бе!

Юг News

107 г. трака-трак Радомир-Кюстендил

На 26 юли 1909 год. тогавашният министър-председател на България Александър Малинов открил новата жп линия Радомир-Кюстендил, припомнят местни „хроникьори“. Жп трасето е с обща дължина 55 км., ширината на платното е 5 метра. Построени са 9 тунела с обща дължина 1 843 метра и 12 големи жп моста. Първият пътнически трен спрял на кюстендилската гара на 1 март 1909 г., но гарата е открита тържествено и е осветена чак на 26 юли същата година. Изграждането на линията е с интернационално участие и е съпътствано с редица трудности. Финансирането е от Франция. Релсите са внос от Англия, железните конструкции за мостовете – от Германия, а дъбовите траверси – от Сърбия. Взривни вещества се доставят от Австро-Унгария, хидравлична вар се търси в Румъния. Чакълът е от кариери, разположени по трасето, една от които – при с. Раждавица, е още действаща. Дяланите камъни за облицовка на подпорните стени са доставка от Владайската кариера край София. Италиански специалисти – тунелджии и мостоваци, изградили основните обекти от жп инфраструктурата. На обекта се говорели няколко езика. Според някои писания като преводач на един етап по построяването на линията е бил ангажиран и поетът Иван Вазов.

Да, но сега участъкът от Радомир до Кюстендил е от най-бавните в жп транспорта в страната. Самата линия е с износени на места дървени траверси, тунелите са с такива габарити, които не позволяват елктрифициране – оттам и невъзможността да се качи скоростта на влаковете. Намаляват пътниците, а товарен влак до Кюстендил не е спирал от години – сточната гара беше разрушена м.г., коментират жепейци. Гарите по направлението пустеят, а тази в с. Шишковци, дарение през 1938 год. от тогавашния депутат Андон Виячев , е обявена за събаряне, което предизвика гнева и протести на местните хора. В с. Полска Скакавица гарата от 20 години е куп отломки, останали след крадците на тухли и желязо. „Продължението“ на трасето Радомир-Кюстендил – до Гюешево /36 км/ се обслужва от мотриса, която се движи с около 20 км в час – траверсите по линията до Гюешево са над 100-годишни и вибрират под платформата, казват пасажери. Така, че оня жп ентусиазъм отпреди 107 г. няма да го има. Няма да стане и в това столетие жп линията София-Кюстендил-Скопие, то се вижда, че нещата не вървят, ама хич. Но сега поводът е трака-трак-ът Радомир-Кюстендил и обратно. Който има нерви или брои стотинките в джоба като пред пенсия, се качва – средна скорост 60-70 км в час, със спиране „на всяка керемида“. Е, има и забавни моменти. Емоция си е да минеш през деветте тунела от Кюстендил до Земен. Светло-тъмно, светло-тъмно, с патешка скорост. Шегаджии подхвърлят, че ако сложиш една кокошка в кошница в купето, от смяната на ден-нощ, ден-нощ до Земен тя ще снесе три пъти. Да не тормозим кокошката излишно. Въпросът е дали следващите 107 г. БДЖ ще модернизира малко нещо по трака-трака Радомир-Кюстендил и обратно.

   Юг News

Бълхи и цигански сватби

Циганите в 15-хилядния ромски кв. Изток в Кюстендил са притеснени от докладна, която ще бъде гледана в минипарламента в четвъртък Тя е за забрана „провеждането на сватби, семейни и други частни събирания на места общинска собственост като тротоари, площади, улици, междужилищни пространства, градини, паркове и др. територии, както и в открити частни имоти, с което се нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите, казаха активисти. Сватбите в гетото продължават по две-три денонощия, като децибелите са качват до нечовешки размери. Тази наредба ще направи такива празненства и чалга маратони на майчиния език невъзможни. „Ще искаме да ни се разясни тая наредба. Нашите сватби продължават от 16 до 22 часа. Дали ще има ограничения в децибелите, или изобщо няма да се допуска сватба след определен час. За нас е важно да знаем. Ще отидем при кмета на общината Петър Паунов да попитаме какво се има предвид с тая забрана“, каза известният в квартал „Изток“ общественик, шеф на читалището в махалата, координатор на международна фондация Сашо Кръстев-Яо.

При соца циганите също се женеха, но не толкова пищно. В Дупница, кв. Горна махала . като удареха тъпана, българите от кв. Спартак отсичаха: „Тия пак намешаха бълхите“. Сега намешават пари – никой ни им търси да доказват произхода им, самочувствие, независимо, че младоженците са видимо неграмотни, ама я вижте тоалетите им. 33-годишен дизайнер от махалата е мечтата на всяка булка, искаща да е единствена и уникална на сватбения си ден. Емил Валентинов наследил уменията в шивачеството от чичо си, чието име носи, а той от бабата в семейството – Бойка Димитрова, която била известна шивачка в региона. Завършил професионалната гимназия по лека промишленост с идеята да стане дизайнер, искал да шие рокли, за да прави жените хубави за сватбения им ден. Започнал бизнеса със старата машина на баба си. Сега ателието му е пълно с модерни машини, но все още по–голямата част от шева по булчинските рокли се прави от него и то с игла и конец. „Най–семплата рокля се прави за шест часа от – до, казва Милчо, като допълва, че дамите напоследък предпочитали по сложни рокли, които отнемали от 20 до 40 часа шев. Самите рокли път стрували между 300 – и 1000 лв., а всяка ромска булка си прави по три, че и четири рокли. “Обикновено правя по три рокли, две за булката и една за майка й”, казва Милчо. За клиентките от столицата или съседните градове поръчването на една рокля при кюстендилския дизайнер им коства 24 часа прекарани в града, като след това си тръгват със сватбения тоалет. “Едно денонощие ми стига, за да завърша напълно една сватбена рокля”, казва дизайнерът. Той осигурява изцяло платовете, като за една рокля отиват 60 метра плат, както много камъни и други украшения. Ромските булки често след сватбата превръщат булчинските си рокли в украса за бебешките кошчета и креватчета, като цветът на роклите е съобразени с това, какви деца искат, разказва Милчо. Кюстендилският “Валентино” прави и мъжко облекло, но е гения на ромските булченски тоалети.
Пък нека общинарите да забраняват вдигането на шум от 23 до 7 часа сутрин. Не им е първа забрана. В гетото не могат да гласуват – записани са в смесени секции, на 2 км. от гетото. Искаха да им закриват училището, кметството им е закрито отдавна. Каруците им не могат да се движат към центъра на града, а за други дестинации им издават пътен лист. Да им пука на братовчедите? Пред ателието на дизайнера Милчо Валентинов е стълпотворение – булки и кандидат-булки, свекърви и кандитат-свекърви, тъщи и кандидатки, кумове и пр. Шият по три-четири рокли.

ZЮг News

Йогата легенда Весо Лучански

Йогата легенда Веселин Лучански, създател на федерацията по това учение-религия-спорт, отново е на родна земя. Веднага насрочи сбирка с най-близките си приятели в кюстендилско бистро в неделя. „Не е мръднал, в страхотна форма е“, възхитиха му се не само за „Добре дошъл“ от компанията. Вече е на 75 г., а по визия, контактуване, по дух не е повече от 25. „Бях в Шоуто на Слави. Пита ме от колко години се занимавам с йога. Отговорих му – има 60. Учуди се. При нас, йогите, 60 години е младежка възраст“,отбеляза с широка широка усмивка Весо. За два часа сменя два-три марки от твърдия алкохол – изобщо не му личи да се е черпел. „Ако дойдат от КАТ и ми поднесат апарата да духам – ще покаже „нула“, сериозно отбелязва Лучански. Постигал го с регулирано дишане, което само йога от неговата класа може да постигне.

И не млъква да говори за историите си – по целия свят. „Емигрирал“ през 1994 год. в Гърция и Кипър. На 14 април 2000-та стъпил в далечна Канада. „Като тръгвах, в Кюстендилско черешите едва завръзваха, всичко беше окъпано в зеленина. В Канада ме посрещна студ, голи клони, строги и навъсени физиономии. Не пропускам година, в която да не си дойда. Може за хляб да нямам пари, но за пътуване до България и до Кюстендил ще намеря колкото и да трябват за самолета и такси от София след кацането“, отсича той. Не крие и колко често сменял любовите – имал роман с еврейка, с англичанка, с рускиня /20-годишна/, последната му спътница в емигрантството е китайка. Изгората му прогнозира твърдо изравняване на юана с долара до 1 януари 2017 год. И т.н.

Йогата Лучански е категоричен, че пръв в България създал черната каса – като явление. Било през 1973 год. Тогава бил шеф на дружеството за физкултура и спорт „Велбъжд“. Привикали го тукашните големци и ме разпоредили да вкара града /отбора/ в майсторската група. Така да издигне престижа на Кюстендил пред съседните Перник и Дупница, че да предизвика завистта на целия Югозапад.
Предисторията започва от доста високо ниво. Тогавашният секретар на ГК на БКП в Кюстендил Васил Лисички /вече покойник/ извикал Лучански и му поставил поръчение – като шеф на физкултурното дружество да направи всичко възможно, но от следващия сезон „Велбъжд“ /Кюстендил/ да е при майсторите. Като, за да се застрахова, му отбелязал: „И всичко да е законно, ей!“. Къде ти!  „Казах му на другаря Лисички, че аз съм специалист по лечебна физкултура /такава специалност е завършил в тогавашния ВИФ/, по масажи, признат съм в йогизма. Във футбола въобще ме няма. Ама той остана непреклонен. „Искам „А“ група – нищо повече, нищо по-малко!“. Лучански споделил в ЦС на БСФС, оглавявано тогава от Трендафил Мартински. Негов заместник обяснил на Лучански „човешки“ – за предстоящия сезон 1972-1973 год. в майсторската група ще влезе Перник, защото в миньорския град предстои да бъдат обявени няколко нови орденоносци, та радостта в града на Кракра да е пълна – и техният „Миньор“ става член на „А“ РФГ. „Това адски ни амбицира. Защо да е Перник, а не ние. И взех да търся начин как да влезем ние, „Миньор“ /Перник/ да чака“, връща се десетилетия назад Лучански. И го измислил. За да стимулира играчите, трябват пари. Хванал художника Давид Атанасов, местен талант, и го вкарал и него в „играта“. Давид рисувал разни неща, правел рекламни пана, нагледна агитация. От СБХ оценявали творенията му на баснословни суми – по 2-3 хиляди лева, тогава нямало таван колко да струва една картина, плод на социалистическия реализъм. Значи от надутите оценки ще има и за футбола. Шефовете на предприятията в града купували „нарисуваното“ от Атанасов. На автора Лучански давал утешителните 50-100 лева да се почерпи, като художникът подписвал старателно ведомостта за пред счетоводството. „Семейството на Давид няма една негова картина – всичко е раздавал – за футбола“, коментират по Кюстендил. Останалите пари влизали в „черната каса“.
Футболистите веднага усетили, че ако се раздават на терена, ще взимат хубави премии. В столичните отбори плащали по 50 лева на мач или на точка, във „Велбъжд“ – по 80-100 лева. Привлекли за старши треньор на тима прославения по това време национал Иван Колев-Ване. Наскоро приключил със състезателната си дейност – последно облякъл фланелката на „Сливен“. „За времето си Колев беше нещо като Христо Стоичков. Светило, истинска легенда. Докарахме го в Кюстендил, давахме му хубава заплата. Осигурихме му апартамент в 15-етажните блокове до река Банщица. Човекът си докара „ситроен“-а с четирите седмици на регистрационните номера. Паркираше го на самия пл. Велбъжд. Народът се събираше да гледа френския луксавтомобил, на децата очите им ще изскочат от възхищение и почуда“, разказва Лучански.

Добрите премии се изразили и в дръпване в таблицата за класирането – „Велбъжд“ логично оглавил южната „Б“ група, запътвайки се за при майсторите. Жънел победа след победа. „Помня, че в града дойде „Динамо“ /Москва/. На съветските другари им предстоеше мач с „Партизан“ в Белград, в европейските турнири. Та, им включиха в подготовката една контрола с „Велбъжд“ в Кюстендил. Нашите момчета бяха фурии – нали им давахме премии, бяха неудържими. На полувремето ги превъзхождахме напълно, поведохме и в резултата. На почивката в съблекалнята слезе кметът Тодор Гогов и ни нахока. „Как може – съветските другари какво ще си помислят. Трябва резултатът да се обърне. И така и стана – завършихме 1:3“, спомня си в подробности Лучански. Нещата вървели към триумф и влизане в лелеяната майсторска група. Феновете и цялата общественост на града са в еуфория. Цялото общество е включено. Кметът Тодор Гогов уредил основните футболисти да служат като войници в града си, за това помогнал и тогавашният зам.-министър на отбраната ген. полковник Мирчо Асенов, родом от кюстендилското с. Горно Уйно. „Велбъжд“ мачка наред! Неизвестните досега футболисти, доста от които са живи и сега, стават звезди – от това поколение е и Стефан Михайлов, екзекуторът на „Аякс“, но вече като играч на ЦСКА през ноември 1973 год. Футболният възход, подкрепен от пачките в черната каса, на Кюстендил учудва цяла България.
Намира се обаче предател – съвсем по български. Един от активистите в ОК на БКП, чието име и Весо Лучански и тогавашни партийни работници добре знаят, но ще го спестим заради наследниците му /той вече е покойник/. Той донесъл за футболните успехи и за начина, по който са постигнати, до самия Тодор Живков. „Тоя неприятен мъж беше член на централната ревизионна комисия на партията и се познаваше там горе и с Тато, с членовете на Политбюро.Беше даже и писател, драматург някакъв. Използва момента, през който първият секретар на ОК на БКП в Кюстендил Станко Димитров беше на почивка на Балатон /Унгария/, и заминал за София. Наковал ни добре пред Първия. „Другарю Живков – в Кюстендил се правят безобразия, вършат се грозни и уродливи явления, несъвместими със социалистическия морал и обществения живот“. От тоя сорт ги наговорил и изпял всичко. После научихме, че този е искал да става първи секретар на партията в Кюстендил. Не му се отвори парашутът, прецакаха го и него. Ама направи белята, предаде ни. Щяхме да влезем в „А“ група, пък каквото сабя покажеше“ после“, възмущава се от долни предатели, каквито ги имало по Кюстендил, и с късна дата Лучански.
От ЦК веднага нареждат проверка – от ЦС на БСФС, от Държавен и партиен контрол, от окръжния съвет в Кюстендил, от стопанска полиция при регионалната /окръжната/ дирекция на МВР. Търсят доказателства и уличаващи неща сред вдъхновителите и изпълнителите на поръчението градът да влезе при майсторите във футболната ни група на всяка цена. Ровели за далавери, за кражби, за присвоявания. Правили обиски по домовете на някои от „изпълнителите“. Най-напред в жилището на Лучански претършували. „Нищо не намериха. Само така нар. черна каса. А тя представляваше една чанта, в която държехме постъпващите суми от картините на Давид и отделеното от предприятията. Никой не се е облагодетелствал и със стотинка. За всяко нещо си имаше разписка, кое за кое е било, всичко се знаеше. Заключението „беше нередовна каса, редовно отчетена – обаче“, обобщи с финансова вещина Лучански. В чантата /в касата/ се оказали малко над 480 лева в повече. Брал доста ядове, карали го в милицията да обяснява, да пише „самопризнания“. Накрая се сетил, че това са дарени от феновете на отбора дребни пари. И за тях имал документи до стотинка. Къде е престъплението.
Наказанието за Лучански е неизбежно и доста строго. Изключване от партията, 3 месеца – без работа.
Дали е осъзнал какви са ги вършели преди 40 години. „Бях млад, работеше ми се. Не съжалявам – целият живот е една авантюра /смее се – бел.авт./. Това ме закали, подготви ме да не се плаша от никакви трудности. Пък и ме направи дисидент за онова време – нали ме подгониха, изключиха ме от БКП, останах без работа“, усмихва се от дистанцията на времето йогата ветеран Лучански. А и цитира тогавашният първи секретар в Кюстендил Станко Димитров. Който, като се върнал от почивна на Балатон, отрязал пред окръжния комитет: „Другари, вкарахме си голям автогол, другари“…

Весо Лучански е песионер, иначе се храни с лечебни масажи, каквито прави по всяка географска точка на света. Носи със себе си една дъсчица, на която пациентът ляга. „И умрели от гроба съм вдигал“, предразполагащо към моабети за събеседниците си твърди легендата йога.

Юг News

Кучешка сага

Домашните кучета, които не са регистрирани в общината в Кюстендил, ще се третират като безстопанствени и ще бъдат принудително отвеждани в общинския приют в близкото с. Радловци и там съдбата им ще бъде решавана по вътрешшите правила на комплекса. Това предвижда нов текст в наредбата за регистрацията и контрола за кучетата на територията на общината, който ще бъде разгледан на предстоящото заседание на общинския съвет, каза председателят на минипарламента Михаела Крумова. Според новите клаузи на наредбата „в случай на установяване на нерегистрирано куче собственикът се предупреждава писмено да го регистрира в двуседмичен срок. Ако в този срок кучето не се регистрира в общината, то ще се счита за безстопанствено и подлежи на принудително отвеждане в общинския приют за бездомни животни“. Много малко от собствениците на кучета ги регистрират в общината, както изисква наредбата при годишна такса от 10 лв., казват от администрацията. При това има и бонус – регистрираните кучета се ваксинират безплатно. Въпреки това – поради безхаберие и немарливост или заради все пак задължителната такса повечето кюстендилци не вадят паспорт на домашните си любимци.

Мярката, от която има вече недоволни, се предприема заради зачестилите сигнали за инциденти с песове на граждани и предвид опасностите от разнасяне на зарази и бълхи. Неофициално се коментира, че кучетата в общината са около 1000, безстопанствените или нерегистрираните – около 800. Живеещи в района на така нар. Ваксевско общежитие в областния град казаха, че минавали служители от ОП „Охрана“, които разпитвали дали кучето в двора им е тяхно и дали е регистрирано. Очевидно акцията по установяване на нерегистрираните четириноги домашни любимци вече е стартирала. Някои я считат за прекомерна, заимствана от тоталитарното време, когато нямаше никаква регистрация, а се прилагаше директно отравяне на дворните кучета – те умираха в страшна агония, а кметът и ветеринарят, извършващи акцията, се чувстваха адски доволни. На партактивисти пък кучетата пазачи оцеляваха, стопаните им овреме ги прибираха и криеха. Но това са минали времена. Въпросът сега е с какво ще помогне новата мярка на кюстендилската общинска управа. 1000 кучета по 10 лева = 10 хиляди лева за година от такси в хазната. Направо си е нищо. Изобщо няма индикации, че общината се стреми да реши проблема с бездомните и безстопанствените кучета. Ами. Той е нерешим от 30-на години – колкото и ветеринарите да се кълнат, че прилагат стриктно наредбите и манипулациите по обезпаразитяването, ваксинирането, кастрирането, евтаназирането и пр. на докараните в приюта кучешки индивиди. Подозренията са, че те изписват манипулации, които не извършват. Община Невестино плаща луди пари на благоевградска фирма да прибира и „обработва“ бездомните кучета по Пиянечко. Екип от Горна Джумая идвал два пъти в годината или когато им обадят от управата в Невестино. „Натоварват десетина кучета и ги пускат преди Бобошево, в Благоевград не пристига нито едно. Или пък ги карат в друг град, където също отчитат дейност и ги пускат там, коментират по селата. Ветеринарен хирург, специалист софиянка, с присърце вършела работата си в кучешки приют в Югозапада. Денонощно била в кучкарника, спала при песовете, които предния ден оперирала и спасявала. Докато не видяла безобразията на общинските чиновници и безогледните надписвания за манипулации на въдворените в комплекса помияри. Ясно е, че общината в Кюстендил иска да събере таксите за домашните любимци. Другото – сагата и драмата на самите кучета си остава.

Юг News

Аман от „сини зони“

Въвеждане на синя зона с общо 115 места в централната градска част на Кюстендил ще обсъждат и със сигурност ще утвърдят на предстоящата сесия на 28 юли т.г. общинските съветници, каза шефът на минипарламента Михаела Крумова. Зоната ще е в сила за делничните дни в часовете от 8 до 18 ч. и ще се отнася за МПС с тегло до 2,5 тона и микробуси до 12 места. На 10 паркинга – в допълнение към досегашните, щe се плаща по 1 лев на час престой, както е от 2008 год. Почасовото заплащане за паркиране ще е и при ХГ „Владимир Димитров- Майстора“, при Чифте баня, при Пощата в посока бившите каси на БТК, при Поликлиниката, аптека „Захариева“, на гърба на централния храм „Св.Богородица“ и др. На практика „синята зона“ ще актуализира досегашната схема за платено кратковременно паркиране, в която са включени 3 паркинга с общо 135 места /без тези за хора с увреждания и инвалиди/.  Увеличеният брой автомобили, нарастващата интензивност на движението в централната градска част – главно с коли на служители, които ги ползват, за да ходят на работа, е мотивът на общинската администрация по оформянето на „синя зона“, пише във внесената вече докладна.

Аман! Не, че не беше време – то и Сапарева баня изпревари окръжния град с въвеждането на синята мярка. Но следват милион и един въпроси около тоя процедура. Кои са пощадените и защо – чиновниците на общината – те паркират отзад, между сградата на кметството и покритата със смъртен саван /маскировъчна мрежа/ хотел Пауталия. Те защо няма да плащат. Хора, които не работят в общината се ширят на служебния паркинг – кой ги пуска, има и бариера, която се вдига само за някои. Или областните чиновници, които намират къде да си заврат колите по площадката зад миньорския дом. Данъчните пък са си оградили площадка отзад – и те. При съда май няма да има синя зона. При банките – също не се предвижда. Поповете от храма „Св. Богородица“ и от архиерейското – те карат през калдъръма и си паркират на сянка возилата – /отец Венци Шияков го прави всяка сутрин – в празник и делник. На ул. „Полк. Стефан Миланов“ по цял ден маневрира хотелджия самозванец и „пришълец“ нашенец от Австралия. Това е на пъпа на града – по 200 пъти на ден – напред-назад, без никаква цел и посока, Ей така. За тях ще има ли синя зона. Нищо не се казва за облекчения – за тези, чиито офиси са съвсем в центъра, какво да правят. Ще има ли годишна такса, която за Мадрид /така твърдят гурбетчии по Иберийския полуостров/ е 70 евро за година. В Кюстендил трябва да е 10 евро за година. Макар нещата  да са несъпоставими.

Юг News