Дърветата умират прави

Достолепен дъб в граничното селце Горно Тишаново /Невестинско/, за чиято възраст местните казват, че е минимум 400 години, се разцепил до основата и почти до корен, каза кметът на паланката Боян Иванов. Единият от клоните се откършил и наклонил, ще бъде отразян веднага, за да не смъкне и повлече други след него, коментира ситуацията Иванов, който е историк, дългогодишен шеф на кюстендилския регионален музей. Дървото е с височина около 30 метра. На 2,5 м. от земята започват 10-на големи клона с дебелина 60 -70 см. с много разклонения. Местното население разказва няколко легенди за дъбицата. Най-популярната е свързана в далечното минало с хубавата мома Маргита. Местният турски велможа я харесал и поръчал да му я доведат.Тя обаче избягала и се скрила в гората. Заловена, за наказание, й извадили едното око и я завързали за дъбицата, за да бъде изядена от зверовете.

„Моята баба е родена през 1896 год. и тя ми е казвала, че това дърво си е все същото, както когато тя е била дете. Надживяло е няколко поколения. Знам със сигурност, че тук, в Горно Тишаново, четата на Дончо войвода положила клетва. И моят дядо се присъединил към хайдутите“, отбеляза Иванов, който е и активен краевед. Разцепването на дъба според малкото жители на Тишаново – 68 според последното преброяване, започнало от мокрия сняг през зимата и напреднало през дъждовната пролет. Надеждите им са дървото да намери сили и да оживее – макар и разцепено и въпреки възрастта си – над 4 века.

Дърветата имат достойна смърт, „дърветата умират прави“, ако се позовем на заглавието на един сполучлив филм от соца. Дъбът в Горно Тишаново може и да изкара още някое десетилетие. В треклянското с. Злогош негов събрат беше изсъхнал до дъно, на следващата година на някои от разклоненията му покараха зелени филизи. Под него възродиха курбаните за Гергьовден, свидетелства кметицата Живка Костадинова. И дърветата залиняват, боледуват, агонизират. Те са неповторими и верни докрай. Предани. „Аз ги имам за съученици тези честни дървета на пост“, страхотна метафора обезсмърти кестените по бул. Руски Миряна Башева. Кой не е засадил дърво, той не е живял, гласи една народна сентенция. Затова е престъпление кога се посегне на дърво. Наскоро премиерът Бойко Борисов се намеси и спря общинарите в Силистра да не отсекат 3 чинара. Не се намери някой обаче да спре общинарите в Дупница, които преди десетина години отсякоха прочутата Развесена върба, дала име на цял тукашен квартал. Обещаха да засадят нова – „точно никога!“. В Кюстендил нещо са се нагледали на бряста при Аджундар, взеха да го „оформят“ и кастрят. Дано не го окастрят смертелно. В Сливен се насълзяват, като гледат как брястът им в центъра, станал евро дърво на 2015-а нещо се е оклюмал. Дали не го урочасаха с големия приз, с който го удостоиха. По-малко да им се бъркаме на дърветата. И да стискаме палци на дъба в Тишаново. Дървета си знаят – те умират прави, и са прави.

Юг News

Топчалгарките – при народа!

Кметът на Джерман – Ангел Цветков

В големи ядове се вкарал кметът на едно от най-солидните села в Югозапада – дупнишкото с. Джерман, Ангел Цветков. Местният управник /трети мандат/ се амбицирал да осигури някоя поп фолк звезда за предстоящия празник на селото за Илинден, но в края на краищата ще трябва да се откаже по финансови причини, признава поражението си той. В бюджета на празника не са заложени космическите хонорари, които искат нашумелите певици топчалгарки и изпълнители. Звънял на някои продуцентски фирми и компании, изпратили му каталози с тарифите, от които „свят да ти се завие“. За един час за Алисия например искала 6 хиляди лева, Андреа – 5 хилядарки, Тони Стораро – 6 500 лева, и т.н.  Джерманци разполагат с максимум 1 500 лева. Затова ще минат на по-скромен вариант. Вече са се спазарили с компания, която ще им изпрати две певици срещу далеч по-ниски хонорари. Ще се включат и местни състави и формации, както и такива от Дупница, която отстои само на 2 километра. Като разбрали за неволите на колегата си, селски кметове от Дупнишко взели да го бъзикат – звънели му по джоесема с блъфове: „Тая и тая префърцунена и с най-най оскъдни одежди по нея е готова да ви пее и за 3 бона, абе, нека са 3 и 500“. И т.н.

„Където народът – там и ние!“, беше девизът на български интелектуалци, творци, поети, художници през миналия век – не само на свързаните с пролетарското изкуство, пишат изследователи. Или – „Назад, към родното!“.Знае се, че чалга звездите не четат, най-малкото пък – изкуствоведчески текстове и студии. Но така, от само себе си, да им идва едно желание да се „слеят“ с народа. Къде ти! И бивш шеф на „култура“-та в Кюстендил, преди това – ченге, се беше опитал да склони певици от ранга на Ивана, Преслава и пр. да се качат на сцената на празника „Кюстендилска пролет“. Искали по 7-8 хиляди лева, стигали и до 10 хил. лева. Горе-долу по това време групировката ВИС, по някакъв техен си повод, поканиха една от звездите от висок калибър. Не е ясно колко са и платили, но певицата кацна на стадион „Осогово“ с хеликоптер. Изпокъса тартана по атлетическата писта, потроши съоръжения, нанесе сума ти щети. Никой не се и обърна да ги плати. Да й ги поспаднеха от хонорара, цъкаха хора от персонала на стадиона. Та – топчалгарките да отидат при народа, при кметовете – не при мутрите  и групировките. Няма да сбъркат. „Където народът…“ е девизът на изкуството. Но тяхното не е изкуство. Жалко, че тоя народ не го разбира.

Володя Стоянов пя в малкото селце Кременик

Юг News

Майстора от дрон – 200 лева

Стотици се стекоха на пл. Велбъжд в Кюстендил в сряда вечер, за да аплодират финала на уникален арт проект „Майстора на един декар“. Градът тръпна цяла неделя за събитието. 50-60 възпитаници на местната школа „Новите майстори“ изрисуваха негов автопортрет върху 1 000 кв м. по плочките на площада. Положили към 360 л. забъркана 1,5 т. в бидони по специална рецепта боя. Три вечери под наставленията на шефа на школата Евгени Серафимов изваяха „копие“ на прочут автопортрет на най-големия художник. „Майстора се върна, вижте колко е голям и внушителен“, възхищаваха се дошлите на откриването. Модерните технология също се намесиха. Дрон заснемаше станалото национално известно събитие. Някои коментираха, че местен дронаджия искал за медиите по 200 лева, за да ползват заснетото над пл. Велбъжд. Други си спомниха, че самият Майстора си събувал обувките, за да ги даде на някой бедняк по с. Шишковци, където живял и рисувал 30 години. Както и да е. Почти всеки се снимаше върху „брадата на художника“. Мнозина побързаха да се качат на хълма Хисарлъка, за да видят шедьовъра върху плочките в центъра на града. Сред множеството на площада бяха и родственик на Майстора, както и внук на друг голям кюстендилски художник – Стоян Венев. „Пикасо не е по-голям от Майстора, нашият художник е недостижим“, каза екзалтираният кюстендилец.

„6 месеца готвихме този арт проект, 3 вечери го изпълнявахме на очертания ни терен на площада. Много хора ни помагаха, а местна фирма докара 200 палачинки на дечицата, докато рисуват Майстора“, каза развълнуван замислилият мега изявата „Майстора“ преподавател по изобразително изкуство в тукашно училище Серафимов. Колкото и да търсел опит в подобни мащабни „възстановки“ в нета, не намерил нищо. Затова се захванал сам, с децата от школата. Боите върху площада трябва да издържат до края на месеца. Не се повреждат от пешеходците, които навлязоха мощно по паното за откриването, а десетки нагазиха да се снимат с Майстора. По-сериозен дъжд обаче ще го отмие. Дано да няма валеж до уикенда, докогато още много кюстендилци и туристи ще могат да го видят, надяват се от школата на „Новите майстори“. Бог е милостив – точно на тоя град е дал творец като Владимир Димитров. Който, ако чуе за дрона и 200-те лева такса…

Юг  News

Една силна усмивка

Покрай възстановката на рисуван автопортрет на Майстора на пл. Велбъжд /браво на „новите майстори“!/ кюстенци поподминаха един трогателен случай. Електрически скутер „Крайцер“, в цвят червен, подарили на известния не само сред настанените около 100 мъже и жени в дома за възрастни хора с физически увреждания „Ильо Войвода“, а и в цял Кюстендил, инвалид Иван Владимиров, съобщи шефът на комплекса Анелия Велинова. Дарителката е кюстендилка, работила е в социалното бюро, в изнесения пункт в ромския кв. Изток. Преди три-четири години сбърканият и зет уби с винкел заради имотна разправия в Дупница, дъщеря й. Жента още носи траура. Самият нов скутер струва 3 400 лева, каквито досега от социалните служби и общината не могли да осигурят. Ето, че една жена ги носи и ги дарява, за да зарадва Иван, който е на 35 години, с два ампутирани крака. Досега ползвал рингова инвалидна количка за 600 лева. С нея се придвижвал трудно от дома до градския театър в Кюстендил – около 4 километра, където е назначен за охрана по социална програма. Мъжът е софиянец, до 18 години бил в дом за деца в Луковит, от 2002 год. е настанен в кюстендилския комплекс „Ильо войвода“. Пълен работохолик – отглежда животни, има ателие за отстраняване на различни повреди на пособията, ползвани от домуващите, ремонтира инвалидните им колички – разбира се, напълно безплатно. Окопава градинката пред сградата. Често се включва в официални срещи, организирани от общината, или от областната управа, на празници, фестивали. Там го забелязала дарителката, впечатлена от силата на духа на младия мъж, от стремежа и самораздаването му за другите, сполетени от тежко увреждане или с тежка житейска съдба, от амбицията му за пълноценен социален живот. И най-вече от усмивката, която не слиза от лицето му. Една силна усмивка, която като че ли те прави по-силен.

Дареният скутер, благодетелния жест на кюстендилката, станали истинско събитие и празник, всички домуващи и работещи в комплекса се впечатлили от изненадата и чистосърдечността на жената, донесла им толкова радост, каза шефката Велинова. Е, как няма. Поклон на тази жена. За непринудеността, с която го направи. Че не заведе потеря камери и префърцунени начинаещи репортерки непременно да я снимат и да й донесат под носа микрофона. Не, такива пиарщини ги умеят други, даже най и най-високопоставени персони на държавно ниво, родом от Кюстендил. Да се замислят тия VIP персони. Скутерът на истинската благотворителност, помощ и човещина да е пред очите ни.

Юг News

Докторите супервъдичари

60-килограмов сом извадил от язовир „Берсин“ д- р Станислав Кръстев, общопрактикуващ лекар в граничното с. Гюешево и джипи в Кюстендил, разказа той за суперпопадението си пред репортери. Туловището е дълго точно 2 метра и 10 см., показала рулетката. Звярът е примамен на жива риба – каракудка, за стръв в ранната неделна утрин. На доктора помогнали колеги въдичари, които били с него на язовира на бивак /на каравана/. Влезли навътре с гумена лодка. Борбата с огромния сом продължила близо час – добре, че влакното /ф-38/ издържало. Накрая го закачили с канджа, за да го изтеглят на брега. „Щяхме да по пуснем обратно във водата, но от изтощение ли – сомът умря след минути. Искаше ни се и други да регистрират такъв успех, както аз и приятелите ми, и да му се радват. Сега ще го превърнем в деликатес, прилагайки умения в приготвянето на рибни ястия“, отбеляза станалият хит след такъв удар сред местната въдичарска гилдия лекар.

Не за пръв път докторското съсловие в Кюстендил показва свръхумения и въдичарско майсторство. Стоматологът д-р Красимир Ечев удари 19 кг. бял амур на „Багренци“ преди две-три години. За него вървят подмятания, че заради тия риби не може да се ожени – „или риба, или жена, няма средно положение“, отвръща на подобни задявки Ечев. Д-р Любомир Ковачки – „уши, нос, гърло“ специалист, също се справи с бял амур гигант – 21 кг. на язовир „Лобош“, асистирали му колеги перничани. Запалени са докторите – дотам, че един от колегията, възпълничък, беше замятал „на дупка“ по заледения „Дренов дол“ една зима. Само, че ледът не издържал, докторът хлътнал целия в леденото езеро. Излязъл пъргаво, качил се на колата, прескочил до дома да се преоблече и подсуши и за около час пак се върнал на „дупката“, само че на по-здраво място. И т.н. Браво на докторите, страхотни въдичари са. Е, вървят и одумки, че въдичарството е скъпо хоби, а те „не си знаят парите“. Че нека да ловят колкото искат по езера, реки и гьолове, но да не забравят пациентите си. На слука – и на докторите и на пациентите.

Юг News

Ахмед Чатаев, сочен за организатор на атентата на летището в Истанбул, е свързан с групировка, отговорна за обезглавяването на двамата български шофьори Георги Лазов от кочериновското село Бараково и Ивайло Кепов от Бобошево в Ирак през 2004 г. Такива публикации и коментари по медиите – първо по турските, после и по нашите, през уикенда отното направиха актуална темата с екзекутирането на двамата шофьори на автовоз, отвлечени на 8 юли 2004 год. от – оказва се, Джама-атал-Таухид уал Джихад  /“Единобожие и джихад“/. И по това дали можеха да бъдат спасени. В градчето на Кепов пак са объркани. Докато вършеше драмата с двамата заложници преди 10 години, офиицално се съобщаваше, че групировката на Абу Мусаб ал-Заркауи, ръководил клон на Ал Кайда, е отвлякла и екзекутирала Лазов и Кепов. Дори, когато международните агенция обявиха, че той е убит /7 юни 2006 г./, в Бобошево се изсипаха tv и репортерски екипи да питат местните дали се радват, доволни ли са, че възмездието е дошло. Сега пак питат бобошевци дали знаят нещо за „Единобожие и джихат“ и за Чатаев. Ами! Кой ще ги знае, освен да е някой арабист професор от ранга на Владимир Чуков. Например. След 10 години – както върви, ще има друга доминираща терористична групировка. Която може да се окаже, че тя е обезглавила Кепов и Лазав. Официално от ългарските власти – може всякак.

В самото Бобошево почти са забравили за шофьора Кепов. Наслушали се по медиите на какво ли не, не повярвали и дума на официалните тези и версии. В градчето вече не живеела съпругата му, вдовицата Нели Кепова. Допреди месеци тя работела в бобошевско заведение като пом.-готвач, но след това се изнесла – вероятно в Благоевград. С нея е и дъщеря й Красимира, която през трагичните дни около съдбата на баща й, беше в пети клас. Напълно запустяло изглежда и жилището, където Кепов и семейството им живеели на бобошевската ул. „Васил Левски“. Къщата направо се руши, там не влиза никой, казват съседи. Можеше ли да ги спасят. Някой да платеше искания първоначално откуп от по $ 5 хил. за всеки от шофьорите и да се върнеха живи. Се питаха година-две след трагедията в градчето. Вече и това не питат. А тероризмът става все по-страшен и жертвите му в различните точки на света – все повече. Вече не отвличат шофьори на коли на старо, взривяват летища, тузарски барове и квартали. „Светът се сбърка“, подмятат нашенци. Без да им го обяснява някой арабист, няма нужда….

Юг News

Дупнишката КТБ

Десетки дупнишки вложители в местната „популярна каса“ са в ужас паника и страх, че ще изгорят и ще се разделят с парите си, след като финансовото дружество, оказало се кооперация, е обявено в несъстоятелност и от 16 юни т.г. офисите му в града са зотварени. Някои от потърпевшите внесли по около 7-8 хиляди лева, но има и такива, които са вътре с по 200 хиляди лева. Те са били привлечени, подвели се от афишираните високи лихви – от 9 до 14 %. Пострадал дупничанин заплашва, че ако държавата не се намеси, ще се запали пред президенството в София – като акт на отчаяние. Хората твърдят, че не могат да се свържат и със собственика на касата Георги Близнаков, покрил се е дълбоко /дали не е той по Сърбия, като Цветан Василев/. Дружеството е регистрирано в Пловдив, оттам никой нищо. По случая е сезирана и прокуратурата. Оттам известяват, че от 11 април 2016 г. досега в районна прокуратура в Дупница са постъпили 38 жалби от вложители в кредитно-спестовна кооперация „Дупнишка популярна каса“. В тях се изразява оплакване, свързано с изтичане на договорите им за срочна вноска в КСК и искането за връщане на внесените суми. Въпреки, че срокът за изпълнение на искането е приключил, те не са получили сумите, които са внесли. Жалбоподателите посочват, че офисът на кредитно-спестовната кооперация в Дупница е затворен, а телефонът за контакт е изключен. С постановление на прокурор от РП от 13 април 2016 г. на районното полицейско управление е възложено да извърши предварителна проверка. На 1 юни 2016 г. е разпоредена допълнителна проверка с определен срок за приключване в рамките на 30 дни, а до 1 юли 2016 г. в деня на „Джулай морнинг“ от обвинението съобщиха, че удължават срока за разследването с още 1 месец.

„От умрел писмо“, има един точен лаф по Дупнишко. Не се ли повтаря всичко, станало по случая с КТБ. Нищо, че – в дупнишки мащаби и параметри. Сега ще има синдици, квестори /едва ли, защото дружеството е по закона за кооперациите и не е под банков надзор/. Няма гарантиран размер на влоговете. Така, че – ще пият по една студена вода, ако държавата …абе, каква държава! Но кой им е виновен. Що за наивност, направо си е простотия да се хванеш за 14% лихва – при положение, че при банките е до 3%. Лакомията няма да свърши при българите. Светът ще свърши, тя – не. И мошениците – и те. Страшно е – сред изгорелите има и свестни, да кажем интелигентни, „оправни“ /по дупнишкото наречие/ хора. За какво се хванаха. На другия край на земята разбраха за КТБ и са неясно що за мошеничества и гениални измамници се подвизават по Нашенско. Само в Дупница – не разбраха. Нека плачат!

Юг News