И това се брои България

Останалато без нито един жител – макар, че при последното преброяване има отбелязани двама, един мъж и една жена, гранично селце Побит Камък в събота прави традиционния си курбан преди Илинден /по стар стил/, съобщиха от общината. Дошли десетки кореняци, милеещи за родния край, осветили курбан за здраве. По същото време в друга тотално обезлюдена паланка – Драгойчинци, нея преброяването я води с шестима старци, но са вече 3 пъти по-малко, също организирала празник курбан. Скромен, но с много настроение, станало истинско веселие, разказват хора от Каменичко. „Една овца стига за курбан при нас – нашите села са толкова малки, бързо се приготвя всичко, няма големи разходи и масраф“, отбеляза треклянският кмет Радко Петрунов. Последният жител на Побит камък се споминал по-лани. Старецът се покачил да брули джанка в двора си, изръсил се от дървото и падането било фатално, коментират в Треклянско.

Не се посрамиха и в Гюешево, където два дни – в събота и неделя, на 30-31 юли, правиха традиционния празник на Румена войвода, считана по целия Каменички край за най-неустрашимия борец срещу турския поробител, съобщи кметът на граничното село Татяна Георгиева. Празненствата са традиционни, от десетилетия, известни са и като вечери на хайдушкото движение. Времето обаче наложило някои промени в сценария и съдържанието на празненствата, отбелязва кметицата. Преди години се правела възстановка – облечена като Румена войвода девойка и конницата й идвали въоръжени на поляната, където палели огън и посрещали войводката в почти автентични хайдушки реквизит и атмосфера. Има идея този ритуал да се възобнови, но ще трябват средства и по-добра предварителна подготовка, съдействие и помощ отвън на музейни специалисти, краеведи, община и др. Празникът вече се прави не на поляните над селото а на площада при жпгарата, най-западната ни гара, до която пътува влак само в сряда, събота и неделя. Всяка къща в Гюешево в тези два дни посреща гости и прави софра, а общото празненство не спира от събота след обяд до неделя привечер.

Да не влизаме в стилистиката на „България от край до край“. Няма „от“, тук вече е само краят. Имаше един италиански филм с Джан Мария Валонте – „Христос е спрал в Еболи“. Същата работа са и тия паланки. Празно, цял ден да гониш път през храсталаци и ровини. В Червена ябълка, Савойски, Сажданик са останали не повече от 10 жители на средна възраст 75-80 години. Но и това се води България. Хора без държава. Местен орал през пролетта да засади картофите. Вървял пъргаво след плуга с впрегнатото конче. Изморил се и решил … да свали ченето си. Вмъкнал го в джоба на потурите си. Било април. Вечер заспивал от умора, дори не ял. Като огладнял, взел от коравия хлаб и сирене да хапне. Тогава се сетил за ченето. Решил, че му е паднало и че го е заорал при картофа на нивата. Обадил се на сина си в Кюстендил за произшествието. Нямало как – свалили го до града, да му вземат мярката за ново чене. Изкарал лятото – с новите не чак дотам удобни протези. Като поприключил с кърската работа, решил да се изкъпе. Имал импровизирана каскада от дялани коруби /дънери/, по които отклонявал потока, дето поливал и картофите. Съблякъл се. В единия от крачолите намерил предишното си чене. Джобът на панталона му бил скъсан. Ей, това е житейският статус, социума на тази хора. И те са в България, само са в нея, нищо повече.

Юг News