Такситата – голяма сила
300 лева – минималния размер, годишен данък върху таксиметровия превоз в община Кюстендил гласуваха съветниците на последното си заседание.За цялата 2015 год. общината е издала 191 разрешения за таксиметров автомобилен превоз. Очакваните приходи от данъка догодина ще са 57 300 лв., ако се вземе база за сравнение миналата година, казаха финансисти. Срокът за внасяне на първата вноска е до 30 юни, а не както беше досега от 1 март до 30 юни. Така плащането ще започва и по рано, при възможност. От години кюстендилките жълти коли возят по правилото „от точка до точка“ срещу 1,50 лева, независимо, че има обявена и гласувана от съветниците дневна и нощта тарифа, казват клиенти. И при всякакви промени в закона и нормативите.
Междувременно предложеният годишен данък от 700 лева за извършващите таксиметров превоз на пътници в Дупница от 1 януари 2017 год. впоследствие беше коригиран на минималните 300 лева, казаха от администрацията. Преди сесията в петък собственици на таксиметрови фирми са имали среща с председателя на минипарламента Ивайло Константинов. След разговорите между двете страни съветниците гласуваха данъкът да бъде 300 лева. Самият кмет Чимев внесъл новото предложение от 300 лева, бе да обяснява как от 700 смъкна с 400 лева. Толкова – 300 лева, е данъкът и в съседния Бобов дол. Неофициално се коментира, че и в малката община Рила, където няма регистрирано нито едно такси, ще гласуват размер на налога за от 1 януари 2017 год. Предстои да видим.
Но какво излиза. Навсякъде в региона кметовете не посмяха да натоварят таксиджиите с по-висока ставка. Не в името на клиента – клиентът си плаща като поп тези 1,50 в Кюстендил, в Дупница – по приемлива тарифа. Просто не искат да си имат разправия с таксиметраджиите. Които – доказвали са го много пъти, не са лесни и не си поплюват. Особено – накараш ли ги те да плащат нещо на хазната. Ами дивите таксита, циганските превозвачи, чиято пиаца се знае много добре и от общината и от ДАИ. Ами нали точно таксиджиите отказаха „Пътнически превози“ от курсовете до отдалечените дестинации – минаваха минути преди рейсовете и събираха чакащите по спирките – на цената на автобусния билет. Таксиджиите са в перманентна мобилна връзка помежду си – независимо, че са в конкуренция, в обща мрежа са и във всеки момент могат да поднесат някоя изненада и да спретнат нещо. По-задружна гилдия са само ченгетата, които вече 30 години с едно мълчаливо присъствие, пушене, пиене на вода и пр. си отстояват непоклатимите привилегии, бонуси, лустра и др. от държавата. Таксиджиите не правят такива нагласени неща и парлами. Те действат – активни каналджии са с бежанците, наят всичко адрес по адрес в съответни град, всяка кримка им е известна и ясна. И преди ченгетата. Абе, сила са.Та едни кметове ли ще ги накарат да плащат данъци – няма да стане.


Юг News
До края на седмицата приключва работата си така нар. „паяк“, пуснат през юли т.г. на територията на Дупница, съобщиха от общината. Договорът на автомобила за репатриране беше за 3 месеца, той беше нает за 90 дни пробно от специализирана фирма чак от Несебър От понеделник с организацията по санкционирането на неправилното паркиране по главните улици и в района на централна градска част се заема РУП-Дупница. Мненията в града по ефекта от въведената мярка „паяк“ са противоречиви. До 29-и септември има постъпили и две жалби – едната оспорва „неправилно репатриране“ на автомобил, а другата е за „нанесена щета“ по кола на жалещия се. Дупничани още припомнят, че екипът от „паякари“ се осмелил да вдигне луксозната кола на любовницата на Пламен Галев – Юлияна, която се закани, че ще заведе дело, задето е повредена бронята на возилото й. Екипът на автомобила-паяк са софиянци – те просто не са разпознали Юлияна, подхвърлят по кафенетата в града. След като бъдат обсъдени резултатите от дейността на „паяка“, ще бъде взето и решението дали да се пристъпи към закупуване на такъв специализиран автомобил, който да стане на 100% общински. Благодарствено писмо пък изпратили група таксиметрови шофьори до кмета на общината инж. Методи Чимев /ГЕРБ/. Водачите на жълти коли от града изказват задоволство от работата на „паяка“ – из града се шофирало по-спокойно, просто неправилно и произволно паркираните МПС били много по-малко.





15-20 тома църковни книги, оставени на специален рафт при олтара на осветения през далечната 1865 год. храм „Св. пророк Илия“ в граничното селце Горни Кортен, тънат в прах, забрава и „изгниват“, установил туристът планинар и природолюбител от Кюстендил инж. Севделин Атанасов /60г/, който наскоро посетил паланката на границата със Сърбия. Текстовете и писанията в томовете са на църковнославяски, издържани напълно в стила и по тогавашния канон. Все още са се позапазили, но не се знае докога – влагата, не дай, боже – крадци, забравата могат да ги погубят безвъзвратно. „Редно е архиерейското наместничество в Кюстендил да изземе тези книги – по установения ред, да ги съхрани по опис. Иначе са отписани“, отбелязва инж. Атанасов. Според последното преброяване в Горни Кортен живеят 25 души. В действителност там останали само едно семейство възрастни хора, които гонят 80 г. „Мъжът държи ключа от черквата, но и той няма идея и представа какво трябва да прави, за да запази оцелялата повече от век църковна литература. Свещениците трябва да предприемат нещо, за да я спасят“, настоява инж. Атанасов, бивш съветник в Кюстендил.

Подобен проблем със забравени свети книги по храмовете из селцата има и на други места, казват местните. В черквата „Св. Богородица“ в дупнишкото с. Дяково например, строена 1929 год. И там са наредени зад олтара над десетина подвързани и „щамповани“ с религиозна символика книги. Професор геолог, софиянец, установил се да кара пенсионерските години в съседното с. Кременик, направил елементарен оглед на тази книжнина, която чака някой да я постави на по-сигурно място, да я проучи и извади от забравата. Но не би. Какво ли още не се крие по полупорутените храмове по малките селца, които преди век не са били никак малки. Към някои от селските черкви – например в кюстендилското с. Преколница, имало и килийно школо, изучавали и френски език, записвали се ученици чак от Крива паланка /днешна Македония/. Поповете, а и кметовете /ако ги пуснат вътре, защото църквата не пуска никого на нейната територия/ следва да опишат /поне това/ какво има по храмовете. То е безценно, белязано със знака за святост. А не поповете да се впускат в разни проекти по европрограмите по фонд „Земеделие“ и все да пресмятат и да искат и да искат – субсидии, пари, дарения, спомоществования, ктиторства и пр. и пр. материални жестове. Да побързат и да не ги изпреварят крадците и влагата и разрухата по така запустелите и изоставени храмове по паланките.





























BILLA откри 106-я си обект в страната – веригата вече стъпи и в Кюстендил. „Защо чак сега – защото избирахме най-доброто, най-подходящото, най-печелившото място“, оправда изчакването шефът на BILLA за България Бойко Сечански. Той обяви промоцирането на 600 стоки от позаредените за случая щандове в комплекса. На входа беше истинско стълпотворение, блъсканица. И как няма – стана люта конкуренция кой да влезе пръв – в града се роди митът, че първите 10 посетители ще получат бонус /ваучер/ от 50 евро. Официалностите дойдоха малко в повече на готовата да нахълта тълпа вътре – за ваучерите и картите. Не да пазарува чак толкова. Чуха се доста будалкания как е евтино и само тук трябва да зареждаме кошниците /кметът Петър Паунов ги нарече чантите/, а шефът на веригата за България Сечански пусна откровение, че от 16 години семейството му яде печен зеленчук само от тази /неговата/ верига. Прекалиха с номерата „биладжиите“, дали не решиха, че са в някакъв градец, дето не са чували за промоции, анонси, мениджмънт. Дори и медиите останаха финтирани – обещаната първо за VIP присъствието и за тях обиколка из магазина така и не е състоя.



26 500 лева от общинския бюджет се отпускат за довършване на храма „Св. Богородица“ в центъра на Бобов дол, реши местният общински съвет. Храмът е започнат преди 10 години – преди местните избори тогава, когато е направена първа копка. Излети са основите – около 160-170 кв. метра. Работата обаче спряла. Стотици от миньорския град тогава дарили лични средства – неясно защо обаче градежът не продължил. „Тази черква е голямата ми мъка, че не я довършихме. Мира нямам“, вайка се предишната кметица на Бобов дол Йорданка Каленичкова, която сега работи в Пловдивска митрополия при дядо Николай – отговаря за имотите й. С отпуснатите от общината пари строителството ще бъде подновено още тази есен, каза кметът на Бобов дол Елза Величкова /ЛИДЕР/. По думите й е грехота такова дело да не бъде довършено. Ще се разчита и на нови дарения и на спонсори. Така в Бобов дол ще бъде изградена първата българска общинска черква, коментират в миньорския град. След завършването най-вероятно общинският съвет ще реши да я предостави за управление на Светия синод. От общината в Бобов дол спасяват и храм в близко село, „тръгнал отвсякъде“.





Последни коментари