Такситата – голяма сила

300 лева – минималния размер, годишен данък върху таксиметровия превоз в община Кюстендил гласуваха съветниците на последното си заседание.За цялата 2015 год. общината е издала 191 разрешения за таксиметров автомобилен превоз. Очакваните приходи от данъка догодина ще са 57 300 лв., ако се вземе база за сравнение миналата година, казаха финансисти. Срокът за внасяне на първата вноска е до 30 юни, а не както беше досега от 1 март до 30 юни. Така плащането ще започва и по рано, при възможност. От години кюстендилките жълти коли возят по правилото „от точка до точка“ срещу 1,50 лева, независимо, че има обявена и гласувана от съветниците дневна и нощта тарифа, казват клиенти. И при всякакви промени в закона и нормативите.
Междувременно предложеният годишен данък от 700 лева за извършващите таксиметров превоз на пътници в Дупница от 1 януари 2017 год. впоследствие беше коригиран на минималните 300 лева, казаха от администрацията. Преди сесията в петък собственици на таксиметрови фирми са имали среща с председателя на минипарламента Ивайло Константинов. След разговорите между двете страни съветниците гласуваха данъкът да бъде 300 лева. Самият кмет Чимев внесъл новото предложение от 300 лева, бе да обяснява как от 700 смъкна с 400 лева. Толкова – 300 лева, е данъкът и в съседния Бобов дол. Неофициално се коментира, че и в малката община Рила, където няма регистрирано нито едно такси, ще гласуват размер на налога за от 1 януари 2017 год. Предстои да видим.
Но какво излиза. Навсякъде в региона кметовете не посмяха да натоварят таксиджиите с по-висока ставка. Не в името на клиента – клиентът си плаща като поп тези 1,50 в Кюстендил, в Дупница – по приемлива тарифа. Просто не искат да си имат разправия с таксиметраджиите. Които – доказвали са го много пъти, не са лесни и не си поплюват. Особено – накараш ли ги те да плащат нещо на хазната. Ами дивите таксита, циганските превозвачи, чиято пиаца се знае много добре и от общината и от ДАИ. Ами нали точно таксиджиите отказаха „Пътнически превози“ от курсовете до отдалечените дестинации – минаваха минути преди рейсовете и събираха чакащите по спирките – на цената на автобусния билет. Таксиджиите са в перманентна мобилна връзка помежду си – независимо, че са в конкуренция, в обща мрежа са и във всеки момент могат да поднесат някоя изненада и да спретнат нещо. По-задружна гилдия са само ченгетата, които вече 30 години с едно мълчаливо присъствие, пушене, пиене на вода и пр. си отстояват непоклатимите привилегии, бонуси, лустра и др. от държавата. Таксиджиите не правят такива нагласени неща и парлами. Те действат – активни каналджии са с бежанците, наят всичко адрес по адрес в съответни град, всяка кримка им е известна и ясна. И преди ченгетата. Абе, сила са.Та едни кметове ли ще ги накарат да плащат данъци – няма да стане.

Юг News

Паяк преди избори

До края на седмицата приключва работата си така нар. „паяк“, пуснат през юли т.г. на територията на Дупница, съобщиха от общината. Договорът на автомобила за репатриране беше за 3 месеца, той беше нает за 90 дни пробно от специализирана фирма чак от Несебър От понеделник с организацията по санкционирането на неправилното паркиране по главните улици и в района на централна градска част се заема РУП-Дупница. Мненията в града по ефекта от въведената мярка „паяк“ са противоречиви. До 29-и септември има постъпили и две жалби – едната оспорва „неправилно репатриране“ на автомобил, а другата е за „нанесена щета“ по кола на жалещия се. Дупничани още припомнят, че екипът от „паякари“ се осмелил да вдигне луксозната кола на любовницата на Пламен Галев – Юлияна, която се закани, че ще заведе дело, задето е повредена бронята на возилото й. Екипът на автомобила-паяк са софиянци – те просто не са разпознали Юлияна, подхвърлят по кафенетата в града. След като бъдат обсъдени резултатите от дейността на „паяка“, ще бъде взето и решението дали да се пристъпи към закупуване на такъв специализиран автомобил, който да стане на 100% общински. Благодарствено писмо пък изпратили група таксиметрови шофьори до кмета на общината инж. Методи Чимев /ГЕРБ/. Водачите на жълти коли от града изказват задоволство от работата на „паяка“ – из града се шофирало по-спокойно, просто неправилно и произволно паркираните МПС били много по-малко.

От три-четири месеца и кюстендилци гадаят защо в града им не се движи и изобщо го отнема безпощадният иначе паяк, вдигал и кола с бебе на задната седалка, 4 софийски коли пред храм, докато били вътре на кръщенка, задигнал запорожеца на инвалид, спрял на тротоара да си купи лекарствата от близка аптека. И т.н. Едната версия е, че автомобилът за репатриране на неправилно паркирани и разположени коли е спрян от контролните органи заради нарушения и предстои общината да обжалва санкцията. Коментира се също, че шофьорът на паяка е бил уволнен и сега се търси водач с необходимата тапия. Информирани казват, че шефът на екипа просто не издържал ден и нощ все него да псуват и сам хвърлил молбата за напускане. А нов да тръгне с ястребово око да дебне за неправилно паркирани возила в града не се намира. Официална информация за „съдбата“ на автомобила за репатриране в областния град на етапа обаче няма.

 
Дали пък и в Дупница и в Кюстендил не ги спряха или не бързат да ги пускат заради изборите. Управляващите знаят, че никой потърпевш няма да забрави, че санкцията е въведена от тях. И това да доведе до по-малко гласове в урните. И изобщо ругатните са по общините – защо няма достатъчно паркинги, защо „паяците“ вдигат само колите на по-безобидните и подминават тежкарите, мутрите и шефовете. Какво ли щеше да стане, ако в Дупница и сега си бяха и въвеждаха ред и порядки братя Галеви. Дали техен джип щеше да бъде репатриран. „А после“, отвръщат дупничани.

Юг News

Свети книги 

15-20 тома църковни книги, оставени на специален рафт при олтара на осветения през далечната 1865 год. храм „Св. пророк Илия“ в граничното селце Горни Кортен, тънат в прах, забрава и „изгниват“, установил туристът планинар и природолюбител от Кюстендил инж. Севделин Атанасов /60г/, който наскоро посетил паланката на границата със Сърбия. Текстовете и писанията в томовете са на църковнославяски, издържани напълно в стила и по тогавашния канон. Все още са се позапазили, но не се знае докога – влагата, не дай, боже – крадци, забравата могат да ги погубят безвъзвратно. „Редно е архиерейското наместничество в Кюстендил да изземе тези книги – по установения ред, да ги съхрани по опис. Иначе са отписани“, отбелязва инж. Атанасов. Според последното преброяване в Горни Кортен живеят 25 души. В действителност там останали само едно семейство възрастни хора, които гонят 80 г. „Мъжът държи ключа от черквата, но и той няма идея и представа какво трябва да прави, за да запази оцелялата повече от век църковна литература. Свещениците трябва да предприемат нещо, за да я спасят“, настоява инж. Атанасов, бивш съветник в Кюстендил.

Подобен проблем със забравени свети книги по храмовете из селцата има и на други места, казват местните. В черквата „Св. Богородица“ в дупнишкото с. Дяково например, строена 1929 год. И там са наредени зад олтара над десетина подвързани и „щамповани“ с религиозна символика книги. Професор геолог, софиянец, установил се да кара пенсионерските години в съседното с. Кременик, направил елементарен оглед на тази книжнина, която чака някой да я постави на по-сигурно място, да я проучи и извади от забравата. Но не би. Какво ли още не се крие по полупорутените храмове по малките селца, които преди век не са били никак малки. Към някои от селските черкви – например в кюстендилското с. Преколница, имало и килийно школо, изучавали и френски език, записвали се ученици чак от Крива паланка /днешна Македония/. Поповете, а и кметовете /ако ги пуснат вътре, защото църквата не пуска никого на нейната територия/ следва да опишат /поне това/ какво има по храмовете. То е безценно, белязано със знака за святост. А не поповете да се впускат в разни проекти по европрограмите по фонд „Земеделие“ и все да пресмятат и да искат и да искат – субсидии, пари, дарения, спомоществования, ктиторства и пр. и пр. материални жестове. Да побързат и да не ги изпреварят крадците и влагата и разрухата по така запустелите и изоставени храмове по паланките.

Юг News

Пишман санирането

Работник падна от скеле на жилищен блок-85, който се санира в кюстендилски кв. Запад – инцидентът станал около 19 ч. в понеделник, съобщиха от областната инспекция по труда. Мъжът е на 46 години от кюстендилска строителна фирма – живее в с. Слокощица. При падането е получил отворена фрактура на едната ръка, бил е закаран в Пирогов веднага, където му предстои операция, каза началникът на спешния център в Кюстендил д-р Анелия Георгиева. Няма опасност за живота му, показал първоначалният преглед, но ще бъдат извършени и допълнителни изследвания за евентуални други травми. Падането е от около 2 метра – между третия и втория етаж, на площадка между етажите. Инспекцията по труда изпратила екип на място, прави се проверка за обстоятелствата и за причините за инцидента, каза директорът на инспекцията инж. Валентин Златински.
Случилото се в кв. Запад едва ли е изненада и поставя проблема какви хора са се хванали за санировачи. За инструктажа, който се прави или не се прави с тях, за спазването на мерките за безопасност на труда при санирането. При ремонтите по националната програма за енергийна ефективност в Кюстендил и региона бяха наети неподготвени, дори и хора без трудови навици, някои от тях – с основно образование и никаква квалификация. Не се спазва и дисциплината – не се слагат каски, не се ползва работно облекло, обезопасяващи въжета. На места инспекцията констатирала неукрепени скелета. Не е трудно да се допусне, че през трудовия процес бачкаторите по обектите се и черпят с бутилка от близкото ламаринено заведение. И т.н. Вече има 7-8 акта за глоба на технически ръководители на обекти и на работодатели от строителни фирми, казаха инспектори. Няма да ги уплашат – санирането в Кюстендил, да не говорим за Дупница, където стартира преди дни с два обекта, тепърва предстои. Ще трябват хора да бачкат -макар и безхаберни и неподготвени.

 
Вече санирани блокове – те вече са 5 в областния град, пораждат немалко забележки и претенции по качеството. Изобщо не е ясно какви материали се влагат. Разпоредено било опаковките от палетата с докарани материали веднага да се събират в чували и да се махат, но не в контейнерите на ОП „Чистота“ – да не би по опаковката да се разбере с какво като марка и съдържание се прави санировката. Самата технология и под всякаква критика. „Аз съм строител – гледам го един от санировачите по колко залепващо вещество слага на плочката, за да я положи – на две-три места само, а трябва навсякъде – равномерно, за да се хване. От третия етаж нагоре се слага стъклена вата, не силикони. Те пердашат всичко равно – отдолу догоре. После ще се тюхкат собствениците на апартаменти откъде им е дошло някое отцепване на външната стена, ама няма на кой да се оплачат“, коментира напредването на националната програма за енергийна ефективност кюстендилец. Някои от работещите по обектите не говорят български – вероятно са помаци. Има и 100-процентови цигани. А циганин и работа и качество – айде сега, говорим сериозно!

Юг News

И селското школо и СУ – все тая

 
Маломерни паралелки ще сформират и в трите селски училища в община Дупница – Крайници, Яхиново и Самораново, става ясно от изготвена докладна, която ще се гледа в минипарламента на 30 септември. Това се налага от остър недостиг на ученици за почти всички класове. Определените в общинския бюджет за дофинансиране средства са общо 20 000 лева. В големи села като Джерман например училищата са закрити още преди две-три години. Всички паралелки в с. Самораново са под минимума, който е 16 ученика до 4 клас, 18 – до осми клас. Ученици в 7 клас няма изобщо записали се в саморановското школо, а 5-ти и 8-ми ще учат слято. В с. Крайници също не достигат необходимите бройки за класовете. Училището там остава средищно, тъй като в него ще учат и 22 деца от съседното село Червен брег, където училището беше закрито, а преди години сградата му горя и това стана драма за селото. Поправиха го след пламъците, но децата намаляват всяка година. Маломерни ще бъдат и паралелките 7-ми и 8-ми клас в дупнишкото училище “Христаки Павлович” – въпреки, че там учат предимно деца роми от Горна махала, която е доста населена.

 Съветниците в Кюстендил също ще разглеждат докладни за маломерни паралелки в няколко училища в града поради недостиг на ученици, обяви шефът на минипарламента Михаела Крумова /ГЕРБ/. Сигурно е, че решението за това трябва да бъде взето на предстоящото заседание на 29 септември. „Жалко, но трябва да се гласуват такива докладни“, отбеляза Крумова. Вече има положително становище от страна на Регионалното управление на образованието. В професионалната гимназия по селско стопанство, където около 95% от записалите се са роми, трябва да се одобри съществуването на паралелка от ХІ клас с 13 ученици – при норматив 18. Перспективите пред тази гимназия не са добри, признават и от екипа на школото. Под допустимия минимум от 16 ученика /до 4 клас/ и 18 /до осми клас/ са и три паралелки във второ основно училище „Даскал Димитри“. Там ще има четвърти клас с 13. В същото училище един шести клас ще е с 16 и един седми клас – със 17 вместо с 18 ученика. Коментарите и за това школо са, че необратимо се увеличава броят на момчетата и момичетата роми. В Пето основно училище „Христо Ботев“ пък ще има трети и четвърти клас с по 14 ученика, с по двама под норматива.

Така е по селата и по гимназиите в окръжния център. Ами в софийския университет „Климент Охридски“- как е. Минималният праг за прием по специалността „Право“ е паднал до 14,02 при максимален 24. Което значи, че и изкарали тройка на приемния ще влязат. Много от завършилите в по-нормалните академични времена СУ-право са готови да си скъсат дипломите. Няма кандидати за около 60% от свободните места в Алма матера ни. Такова чудо няма никъде – няма ученици, свиват и като брой и като брой обучавани паралелките, извозват на десетки километри роми, за да спасяват положението – иначе трябва да закриват училищата. В Трекляно /отдавна трябваше/, в Невестино, в Раждавица, където до 4 клас доскоро учеше само едно българче, и т.н. То и в гимназиите мургавият цвят напира – над 500 деца от махалата са в „градско училище“ и ги извозват всяка сутрин и вечер. Лошо нема, ако това беше резултат от амбициите на ромите да станат по-образовани, по-учени, а то – паралелки пълнят, нищо повече. По университетите и най-съвършената система не може да изброи колко професори се нароиха последните 4-5 години. Таксиметрови шофьори вече са доценти, полуграмотни горски и лесничеи – също. И всички преподават, издават „научни трудове“, книги. Няма студенти, а професорите стават все повече и повече. За БАН – да не говорим.В гимназиите няма ученици, директорите и замовете им, учителите са си същите като брой, даже се увеличават – министър Кунева въвежда и пом.-учител като позиция в учебните заведения. Пълно безумие. Направо да създадат екипи, които да разнасят свидетелствата на децата и на тийнейджорите за завършен съответен клас по домовете. Както и дипломите. По Кюстендил още се коментира лаф на вездесъщия в годините на прехода, масовата приватизация и българската пазарна икономика бизнесмен Александър Тсев-Остап. Двамата с Валери Ненов /преди да излежи присъда за измама/ са в кафене в града, и двамата завършват право в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. Остап се обръща към съвипускника си: „Ненов, знаеш ли каква е разликата между моята и твоята диплома? На мен ми я донесоха, а ти ходи да си я вземеш“….

Юг News

Така ли се става омбудсман

Две жалби внесли сдружения от града в административния съд в Кюстендил срещу избора на Васил Иванов за обществен защитник на общината – макар той още да не е встъпил в длъжност. Небезизвестното сдружение СПИНОК /Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на община Кюстендил/ на ексъветника и Яне-Яневист Младен Ризов и адвоката в стил ро-ко-ко Ангел Ангелов жалят наред всичко общинарско, та за тях е ясно. Но другите жалители – сдружение „Възраждане“ на екссъветника и капацитет инж. Иван Мишков е малка изненада да се заядат. Мотивът на вносителите е, че длъжността омбудсман за община като Кюстендил е излишна и предвидените около 34 хил. лева за година по издръжката му ще натоварват ненужно хазната. Другото е, че според жалбовносителите в случая имало конфликт на интереси – общественият защитник Иванов и кметът на Кюстендил Петър Паунов били роднини, което не е вярно, кълне се избраният за омбудсман адвокат. Ситуацията става драматична и от това, че магистратите от административния съд си правят самоотвод по дела, образувани по жалби на СПИНОК. При това положение делата по избора на обществения защитник на общината ще се трябва да се гледа в друг град – Благоевград или Перник.

 
Така или иначе, но омбудсманът на общината ще встъпи в поста след 2 октомври т.г. като мине ретроградният Меркурий. Като офисът му ще е извън сградата на общината, отбеляза той. Говори се, че кюстендилският обществен защитник ще влезе в кантората на покойния нотариус Димитър Симеонов-Джон в обредния дом. Ще се устрои, то е ясно – няма да ползва някоя барака на изхода на града, я. Случаят „Васил Иванов-омбудсман“ обаче показва много неща от местно значение. Като за кои хора са синекурните длъжности, каква чисто кюстендилска завист съпътства всяко назначение или персонален просперитет в тоя град, дали омбудсманът ще защитава кюстендилци или ще се защитава от тях. И накрая – не показва ли съвсем вярно как се става омбудсман, не само в Кюстендил.

Юг News

 Алилуя

Работилият доскоро като автобояджия Димитър Филибев /37г/ е въдворен /назначен/ за свещеник в храма „Св. 40 мъченици“ в Сапарева баня, съобщи неговият нов шеф архиерейският наместник на Дупница отец Георги Паликарски. Отец Димитър ще служи само в този храм – това означавало въдворяване. „Такъв ритуал въдворяване не е извършван от 1948 г. в Дупнишка духовна околия. Тогава е въдворен като свещеник отец Стефан от с. Цървище, община Бобошево. Сега той вече е пенсионер. Въдворяване, казано по светски, означава назначаване на работа. С този ритуал свещеникът се „жени” за църквата, в която е назначен, и отдава цялото си внимание на нея. От Димитър ще стане много добър свещеник“, убеден е в добрия избор да въдвори някого отец Паликарски. И в курорта се радват на решението на доскорошния бояджия на коли, който иначе имал успешен бизнес, да надене расото. В действителност новоръкоположеният свещеник, роден в Сапарева баня, баща на две деца, е завършил средно духовно училище в София. Сега следвал богословие в Академията. Значи не е бил далеч от идеята да стане божи служител. 8 дупничани кандидатстват и искат да учат в Семинарията, каза архиерейският наместник Паликарски. Сред тях имало висшисти, а един е завършил висшата школа на МВР в Симеоново с пълен отличен и работи като полицай. Искал обаче да „мине“ всички дисциплини, преподавани в Семинарията – за собствено душевно обогатяване и защото в други учебни заведения нямало застъпени такива „науки“, отбеляза архиерейският.

 
И в Кюстендилско, и в Дупнишко свещеническата гилдия е „мани-мани“, подхвърлят миряни. Отец, който сега е пратен в затънтено гранично селце в Кюстендилско, изпил 17 джина в един летен ден преди години. Знаят го и че уринирал върху бронята на джипа си, докато чакали владиката за първа копка и освет в близко до Кюстендил село. Наскоро катаджии спрели отец от планинско село, който седнал почерпен зад волана на „мерцедес“-а си. Промилите му са 1,32. Все още чака каква ще е санкцията и умува дали ще обжалва акта. Междувременно си взел човек от селото да му е шофьор и да го кара, за да не останат енориашите му без свещенически благослов. И в Дупниша духовна околия пият, но там го ударили и на многобрачие. Един се женил 4 пъти, нарушил всякакви канони, правила и устави, обяви архиерейският отец Паликарски. Сега скандалният поп е таксиметраджия. Бивш шофьор от Строителни войски в кюстендилско село се запопил. Страстта му обаче не били службите и молитвите в храма, а как да чифтоса дива с питомна свиня, месеци наред държал в двора си глиганка с питомно хайванче, после хванал и малко глиганче. Хибридът не се получил. Дали отчаян от неуспеха, попът се споминал. До смъртта си отказвал да подпише договорите за ремонта на храма в селото му, както и за три-четири съседни села. Бивша депутатка движела нещата с проектите по европрограми. Попът се опънал – европарите не били от бога. Алилуя!

Юг News

Кръговици

Движението при кръговото кръстовище за село Бараково на пътя Е-79 София – Благоевград беше пуснато в 15,30 ч. в четвъртък, съобщиха от областното Пътно управление в Кюстендил. Трафикът по него вече бил нормализиран за минути, нямало колони от чакащи автомобили при пътен възел „Кочериново“ на автомагистрала  „Струма“. Изграждането на кръговото кръстовище започна на 7 септември т.г. за подобряване на организацията на движението при пътен възел „Кочериново“, където станаха няколко катастрофи за часове, и трябваше да приключи до 30 септември. Екипът от фирмата изпълнител Пътно поддържане – Дупница обаче успя да приключи по-рано за празника 22 септември. Средствата – около 300 хил. лева, са осигурени от бюджета на АПИ за текущ ремонт.
Това е то – кръгово движение за щяло и за нещяло.Новопостроени кръгови кръстовища в Кюстендил – при СБА на изхода към ГКПП-Гюешево и при бившия ансамбъл „Струма“ и разрушения преди години завод за изкуствени прежди „Веблъжд“ , не се възприемат добре от водачите, дори някои от шофьорите ги имат за рискови и опасни и псуват в прав текст. Причината е в малкия диаметър на кръга. Някои от подходите въобще не се включват в кръга, което от водачите се възприема и се счита, че е предимство, когато са на платното – например от международния път от Македония. „Този кръг е като един … „плювалник“, толкава е малък. Това обърква движението вместо да го облекчава, докато не стане сакатлък, никой няма да вземе мерки“, отбелязват често преминаващи през тези кръстовища. Комисията по транспорта при минипарламента и персонално бившият шеф на регионалната дирекция на полицията екскомисар Георги Джоглев, който сега е съветник от ГЕРБ, замислили новите кръгови кръстовища . Според кюстендилци изпълнението им не е добро и общинарите не са се допитали до експерти по организация на движението и специалисти по пътно строителство.

 
Все кръговици – в АПИ, съветници по общините, кметове. Като панацея някаква е кръговото движение. И при тази мания няма как да не лъсват всички недъзи, недоразумения, наша оправия при изпълнението. В Дупница с години се каниха и накрая промениха обърнато кръгово движение при Аракчийския мост – там бяха въвели обратното правило, т.е. който влиза в кръга е с предимство, не този, който е в него. А, то всички май сме в кръга, като мислене и далновидност. Затова и кръговите не ги правим където трябва, кога трябва и как трябва. Не случайно на български има производни – „кръгла нула“, „околожка“ /за униформена шапка при военните, ченгета и пр, която не предполага развито мислене/, приятелски кръг, кръг от фирми, кръгла маса, която ни докара дотук като преход, обкръжение и пр., и пр.

Юг News

 BILLA блъсканица
 

BILLA откри 106-я си обект в страната – веригата вече стъпи и в Кюстендил. „Защо чак сега – защото избирахме най-доброто, най-подходящото, най-печелившото място“, оправда изчакването шефът на BILLA за България Бойко Сечански. Той обяви промоцирането на 600 стоки от позаредените за случая щандове в комплекса. На входа беше истинско стълпотворение, блъсканица. И как няма – стана люта конкуренция кой да влезе пръв – в града се роди митът, че първите 10 посетители ще получат бонус /ваучер/ от 50 евро. Официалностите дойдоха малко  в повече на готовата да нахълта тълпа вътре – за ваучерите и картите. Не да пазарува чак толкова. Чуха се доста будалкания как е евтино и само тук трябва да зареждаме кошниците /кметът Петър Паунов ги нарече чантите/, а шефът на веригата за България Сечански пусна откровение, че от 16 години семейството му яде печен зеленчук само от тази /неговата/ верига. Прекалиха с номерата „биладжиите“, дали не решиха, че са в някакъв градец,  дето не са чували за промоции, анонси, мениджмънт. Дори и медиите останаха финтирани – обещаната първо за VIP присъствието и за тях обиколка из магазина така и не е състоя.

 
А блъсканицата отпред показа какво нещо е да се отприщи първичният инстинкт за авантата. Щом е без пари или дори и с 10-20 стотинки по-евтино, хвърляй се с всички сили да си в предните редици. Утре със същата настървеност – при същите трикове и номера на някоя друга верига, ще стане същата блъсканица. Които не бяха отпред, разсъждаваха по-трезво. Имаше и такива. „Абе, тоя магазин не го ли кръщаваха 4-5 пъти. Беше ГУМ, стана Аско-Деница, после Нова Деница, после „Европа“. Сега па – Била-Мила. То са все едни и същи, ама глей ги как се надуват“, подхвърли възрастна кюстендилка, поспряла се да види тая тупурдия при бившия Градски универсален магазин, вече BILLA.

Юг News

Кметовете християни

26 500 лева от общинския бюджет се отпускат за довършване на храма „Св. Богородица“ в центъра на Бобов дол, реши местният общински съвет. Храмът е започнат преди 10 години – преди местните избори тогава, когато е направена първа копка. Излети са основите – около 160-170 кв. метра. Работата обаче спряла. Стотици от миньорския град тогава дарили лични средства – неясно защо обаче градежът не продължил. „Тази черква е голямата ми мъка, че не я довършихме. Мира нямам“, вайка се предишната кметица на Бобов дол Йорданка Каленичкова, която сега работи в Пловдивска митрополия при дядо Николай – отговаря за имотите й. С отпуснатите от общината пари строителството ще бъде подновено още тази есен, каза кметът на Бобов дол Елза Величкова /ЛИДЕР/. По думите й е грехота такова дело да не бъде довършено. Ще се разчита и на нови дарения и на спонсори. Така в Бобов дол ще бъде изградена първата българска общинска черква, коментират в миньорския град. След завършването най-вероятно общинският съвет ще реши да я предостави за управление на Светия синод. От общината в Бобов дол спасяват и храм в близко село, „тръгнал отвсякъде“.

 
Общината в Бобов дол прибягва до нов заем от 2,2 мил. лева, но ще довършва храма. С безпримерния си каноничен начин на живот и действие кметът на Кюстендил Петър Паунов увлича и другите градоначалници към богоугодни дела. В Невестино бившият началник на Строителни войски в Кюстендил инж. Димитър Стаменков, който не е далеч от атеизма, трети мандат строи храма „Св. Петка“, вече е на финала. „Храм имаме, поп нямаме“, критичен е към морала и поведението на някои от свещениците невестинският управник. Ветеринарният доктор Емил Жатов, кметувал по с. Илия, се захвана свръхенергично да възстанови параклиса край паланката и вече успява – даже и Ламбо дал 1000 лева за камбана за храма „Св. Илия“. Агрономката и несменяем кмет на с. Николичевци Спаска Методиева ляга и става с мисълта как да довърши започнатия, издигнат и вече пред зографисване храм в селото. Изкаралият 6 поредни мандата екскмет на Драговищица Драголюб Стоянов не мирясва и след сдаване на поста да търси спонсори, проектанти, сподвижници за спасяването на разцепен на две под тежестта на годините и времето храм в селото. Страхотно – може и като феодални владетели, държейки всичко на територията на общината и селото, но кметовете християни заслужават да мат подкрепа. Всичко за храма е добро. Амин!

Юг News