Черно за белия бор

Около 500 декара бял бор в Дупнишко са изсъхнали вследствие „епидемията“ от върховия корояд, казаха от Югозападното държавно предприятие. Декарите със сигурност са повече. За увеличаващите се кафяви петна по горските масиви в селата им сигнализират и местни кметове. На тях са им дадени указания как да се борят с корояда – къде ти! Най-засегнати това лято са масиви в землищата на селата Крайници, Тополница, Делян, Дяково, както и при Горна Козница и Бобов дол. От началото на годината до края на юли т.г. са установени 286 засегнати декара и 3 235 куб. метра иглолистна дървесина. Само през август в Дупнишко са регистрирани нови съхнещи бялборови култури на площ от 211 декара. За да се ограничи разпространението, към края на август на санитарна сеч са подложени 273 декара борови гори в района.

Съхненето на белия бор в Кюстендилско е лавинообразно, като особено засилено е съхненето по горските стопанства в териториалния обхват на РДГ Кюстендил –„ДГС Кюстендил”, ”ДЛС Осогово”, ”ДГС Земен”, ”ДГС Трън”, ”ДГС Брезник”, ”ДГС Радомир”, казват горски специалисти. За да се подпомогне развитието и съхранението на гората почти е спрян добивът на дървесина от зелени насаждения – така нар. „зелена сеч“.

Нещата с белия бор са направо трагични, ситуацията е неспасяема. 2 377 декара изсъхнал бял бор, или към 25 хил. куб.метра дървесина, общо ще бъдат отрязани в регионите Кюстендил и Перник тази година, казаха от областната дирекция по горите. Вредителят върхов корояд, който се активизира през вегетативния период на дърветата – след февруари, „няма спиране“. Според специалисти лесовъди има и друга причина за съхненето на белия бор – този вид е засаждан ударно и повсеместно при социализма като противодействие на ерозията и вече е с изчерпан или отслабен потенциал. Всяко село, дори всяко семейство, имало план по колко да засади. Грешка е и, че е засаждан на ниска надморска височина – той расте над 1000 м., но по поречието на Струма е засаждан и на 300-400 м. На такава височина почвите не са подходящи и хранителни за този вид и той изсъхва и загива, коментират горски специалисти. Промените в климата последните години също му влияят – отслабват имунната му система.

Остава поголовна санитарна сеч като противодействие, която обаче изглежда много е закъсняла. От дърводобивни фирми в региона коментират, че около 500 хил. куб. м. изсъхнал бял бор трябва да се отрежат в Кюстендилско и Пернишко. За цялата страна са около 2 мил. куб. метра. За нея обаче няма пазар, изсъхналият бор става само за огрев. 99% от сечта на територията на Кюстендилското горско стопанство е санитарна. Това, че се реже суха и некачествена дървесина за огрев, която на пазара се реализира по 12,60 лв. за куб. метър, принуждава стопанството да увеличи обема на добитата дървесина – ако досега се режат 3500-4000 куб. метра за месец, при пазарна цена по 17-18 куб. м. за куб. метър, то сега се налага добив по около 6000 куб. метра дървесина месечно, за да се осигурят средства за заплати на служителите, да се реализира печалба, да се покрият всички разходи, отбеляза шефът на стопанството инж. Тони Колев.

Горски казват, че доставната цена на отрязаната суха дървесина ще пада още – по Родопите например стигнала до 1 лев за куб. метър, което ще накара стопанствата да режат все повече и повече. Кой ще я купува обаче. Изобщо – черно и панихида за белия бор.

Юг News