Рубежът Гюешево

Наш дълг е да се поклоним пред българската войска, която от създаването си до днес пази своите ненадминати дух, устрем и настъпателна мощ. Това казал министърът на отбраната Николай Ненчев пред общата гробница в село Гюешево по време на поклонение, организирано от ведомството му по повод 72-ата годишнина от операция „Деве баир“ на 9-ти пехотен Пловдивски полк, съобщават от пресцентъра на Министерство на отбраната. Според министъра Ненчев операция „Деве баир“ е първото бойно кръщение на нашите бойци през Втората световна война. Той припомнил славния подвиг на командира на 9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Иван Бонев и в знак на почит завърши изказването си със стихотворението „Орденът“ на неговия син д-р Боньо Бонев. За случая на гробището дошъл и самият доктор поет.

Та хубаво, ама министърът да си водеше някой мастит историк, за да осветли нещата около тоя полковник Бонев и Пловдивския полк. На 5 септември 1944 г. полковник Иван Бонев получава заповед да се изнесе в района на Кюстендил, като прегради пътя за град Крива Паланка и не позволи на немските части да преминат старата граница. След ожесточени и кръвопролитни сражения на 8 септември в района на „Деве баир“ позицията е удържана, а полковник Бонев е награден с орден „За храброст“ и провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил. Само няколко месеца по-късно – на 9-ти март 1945 г., полковник Иван Бонев е осъден от комунистическия режим на 15 години строг тъмничен затвор. След обжалване е реабилитиран на 5 април 1946 г., но в началото на юни същата година е арестуван отново и след жестоки инквизиции е пратен в концлагера „Росица“, където умира на 10 октомври 1946 г., правилно за незнаещите пратиха в прессъобщението си от МО. И добавят. Подвигът на войниците и офицерите от 9-ти пехотен Пловдивски полк опровергава натрапените след т. нар. „Деветосептемврийска революция“ внушения, че Българската армия не е дала отпор на войските на Германия след прекратяването от правителството на Константин Муравиев на съюза с нея на 4 септември 1944 г.

Ходи се оправяй! То са полкове и полковници, атаки, неописуема храброст на българския войник и офицер. А на рубежа Гюешево драмата – военна и сражева, е пълна. Костницата с мощите на около 1500 български войници и офицери в гюешевския храм „Св. Троица“, открит през 1930 год. е монументът, прославящ подвига им – е, за друго историческо време, не от първите дни на септември 1944 год., но това е положението. На св. Дух министър Ненчев беше чакан за службата в памет на загиналия български войник в пограничните според сегашното ни разположение рубежи и военни дислокации огневи рубежи. Сега, че дойде малък реванш ли е. По-скоро е бягство за няколко чака от вътрешнопартийното задкулисие по определяне на кандидат-президентските номинации, както за напрежението около бежанския наплив по границите. Ходиш до Гюешево и зачезваш от препирните кой зад кого и докога зад кого на предизборна вълна. Без да омаловажаваме нещата, но що за годишнина е 72-годишнината от сражение срещу отстъпващите германци и един пловдивски полк при положение, че Съветската армия е на Дунава и след 4 дни се установява народна власт в София. А и защо не го заведоха министъра в порутените казарми на изхода на Кюстендил за Гюешево. И там да сложи венец и да построи почетен караул. И там е гробница. На пълното МО безхаберие.

Юг News