Свети книги 

15-20 тома църковни книги, оставени на специален рафт при олтара на осветения през далечната 1865 год. храм „Св. пророк Илия“ в граничното селце Горни Кортен, тънат в прах, забрава и „изгниват“, установил туристът планинар и природолюбител от Кюстендил инж. Севделин Атанасов /60г/, който наскоро посетил паланката на границата със Сърбия. Текстовете и писанията в томовете са на църковнославяски, издържани напълно в стила и по тогавашния канон. Все още са се позапазили, но не се знае докога – влагата, не дай, боже – крадци, забравата могат да ги погубят безвъзвратно. „Редно е архиерейското наместничество в Кюстендил да изземе тези книги – по установения ред, да ги съхрани по опис. Иначе са отписани“, отбелязва инж. Атанасов. Според последното преброяване в Горни Кортен живеят 25 души. В действителност там останали само едно семейство възрастни хора, които гонят 80 г. „Мъжът държи ключа от черквата, но и той няма идея и представа какво трябва да прави, за да запази оцелялата повече от век църковна литература. Свещениците трябва да предприемат нещо, за да я спасят“, настоява инж. Атанасов, бивш съветник в Кюстендил.

Подобен проблем със забравени свети книги по храмовете из селцата има и на други места, казват местните. В черквата „Св. Богородица“ в дупнишкото с. Дяково например, строена 1929 год. И там са наредени зад олтара над десетина подвързани и „щамповани“ с религиозна символика книги. Професор геолог, софиянец, установил се да кара пенсионерските години в съседното с. Кременик, направил елементарен оглед на тази книжнина, която чака някой да я постави на по-сигурно място, да я проучи и извади от забравата. Но не би. Какво ли още не се крие по полупорутените храмове по малките селца, които преди век не са били никак малки. Към някои от селските черкви – например в кюстендилското с. Преколница, имало и килийно школо, изучавали и френски език, записвали се ученици чак от Крива паланка /днешна Македония/. Поповете, а и кметовете /ако ги пуснат вътре, защото църквата не пуска никого на нейната територия/ следва да опишат /поне това/ какво има по храмовете. То е безценно, белязано със знака за святост. А не поповете да се впускат в разни проекти по европрограмите по фонд „Земеделие“ и все да пресмятат и да искат и да искат – субсидии, пари, дарения, спомоществования, ктиторства и пр. и пр. материални жестове. Да побързат и да не ги изпреварят крадците и влагата и разрухата по така запустелите и изоставени храмове по паланките.

Юг News