Кметовете работяги

Много добра реколта арония прибрал от „плантацията“ си над с. Раненци кметът на с. Ръсово, Кутугерци и на още две-три паланки Ивайло Кръстев, не крие той. Засадил е от години 65 декара от атрактивното растение, блоковете му са на около 900 м. надморска височина. Бере я докъм 20 октомври. Тази есен прибрал по над 600 кг. от декар. „При това е истинска арония – в планинския район се чувства по-добре, издържа на студове, дори при по-ниски температури качва захарността си. Продукцията ми е супер, аз последен я прибирам – по другите райони на страната я берат още през август“, радва се Кръстев. До грам аронията му ще се реализира, вече има договорирани доставки. Суровата се изкупува по около 2 лева за кг., сушената – по 10-12 лева за кг. Пазар се намира. От аронията се прави сок, чай, а вече и хубаво вино. Кръстев я предава на цех по Северна България, където го бутилират. Цената на виното от арония е около 12-13 лева за бутилка от 0,7 кг. Доскоро ръсовският кмет имал и около 5 декара разсадник с арония – давал и раздавал по някой корен на ентусиасти, които искат да гледат арония. Идвали чак от съседна Македония. Често негови колеги селски кметове му искат разсад, за да подхванат тази култура и те.

Кръстев е и от многото селски първенци, които покрай административната работа се скъсват да бачкат на полето, в градината, в работилницата. До м.г. кмет на дупнишкото с.Усойка беше Драган Николов, „крупен“ местен земеделски производител. През юли-август не слизаше от комбайна, семейството му сеело стотици декара земя и имоти. Ден и нощ на трактора и на комбайна, с три джиесема в куртката. Оттам във всяка минута управлява и селото. Изкаралият 6 поредни мандата начело на Драговищица Драголюб Стоянов гледаше и гледа към 30 декара овощни градини. В черешобер слънцето го заварва под дърветата – бере, сортира, носи, товари. По същото време изкупува череши и колегата му и шеф на местното сдружение на селските кметове в Кюстендилска община Румен Чучков, пореден мандат в Горна Гращица. Върналият се „триумфално“ кмет на Гърляно инж. Венелин Енчев, дипломиран в УНСС – Русе, не може и да обядва навреме – извън кметуването го търсят денонощно да поправя колите на кого ли не. Страхотен диагностик – кметските коли в района ги поправя само той. Наместникът на Полска Скакавица Емил Димитров държи и къща за гости до самия Скакавишки водопад. Добре допълва кметуването с „хотелиерството“.
Повече примери не са необходими. Важното е да се знае, че кметовете работяги са и … добри кметове. Просто са работохолици и на двете поприща – в кметуването и в бачкането.Това най-добре го знаят съселяните и колегите им. „И к,во от това“, ще рече някоя мързелива и неоправна кметица.

Юг News

Нашата бедност

11.0% от населението на Кюстендилска област, или около 14.1 хил. лица в региона, са под прага на бедността, обявиха от териториалното статистическо бюро. Размерът на линията на бедност в областта за 2015 г. е 290 лв. средномесечно на лице от домакинство. През 2015 г. област Кюстендил се нарежда на 14 място в страната по размер на линията на бедност. Линията на бедност общо за страната e 325.83 лв. Под прага на бедност е било 22.0% от населението на България. По-бедни от Кюстендил са областите Кърджали и Пазарджик – съответно 189 и 216 лв., а най-високата – в област София (столица) (504 лв.), следвана от областите Варна и Перник (съответно 353 и 352 лв.). Браво на съседния Перник, а ги наричат „криви глави“, „винкели“ и др. В сравнение с останалите области Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 7.8%, следвана от област Русе – 10.7 процентни пункта, а с най-високо равнище е област Шумен – 30.4%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност – 10.0%, при 30.7% за област Шумен. За областта този дял при жените е 14.0%.
Кюстендил е сред областите в страната с относителен дял на мъжете, живеещи в риск от бедност, по-малък от този при жените, като Стара Загора, Перник, Ямбол, Русе, София, Видин, Пловдив и София (столица) и др. В пет области – Монтана, Силистра, Сливен, Разград и Кърджали, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените. В сравнение с 2014 г. делът на бедност при мъжкото население в област Кюстендил намалява с 2.9 процентни пункта, а при жените – с 3.4 пункта.
При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за област Кюстендил нараства до 46.3% или с 35.3 процентни пункта. „Поляризацията на населението в област Кюстендил по доход, измерен чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото, за 2015 г. показва, че най-бедните 20% от домакинствата в областта имат 3.7 пъти по-нисък доход от най-богатите 20%, като спрямо 2014 г. поляризацията се увеличава с 0.4 процентни пункта. Оценките на бедността в област Кюстендил през 2015 г. в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред самотните родители с деца, домакинства от едно лице – жена или мъж, възрастните едночленни домакинства, както и двучленни домакинства с поне един член на 65 и повече години“. И т.н.

Никаква, ама никаква, статистика не може изчисли равнищата на нашата бедност. Тя е нeизчислима. Ловци от „n“ дружинката ловували в района на партизанското с.Полетинци. Минавали по черен път, до който се оказала приседнала старица. Бабата се облещила, като видяла живи хора пред себе си. Питала ги кой месец е, коя дата, кой ден. Казала, че чака до пътя да мине камионче /УАЗК-а/, която карала хляб и на нея шофьорът оставял. Но от доста време „го нема“. И тя чака. А, оплакала се, че минали „некакви“ и и връчили призовка /известие/. От ВиК я глобяват, че има в порутената си къща и буренясал двор 7 нерегистрирани чешми. Наследство от соца – нали селото беше партизанско. Нищо не могли да направят авджиите с глобата на ВиК. Но имали два излишни хляба и дали на старицата самуните. Това статистиката как да го хване. В един от разказите си Радичков пише за американски студент, който трябвало да пише есе за бедността. „На бедния човек всичко му е бедно – бедна е къщата му, бедна е секретарката, колата му, беден е шофьорът му, бедна е държавата му“. И това статистиката не може го хвана. Затова си пише как дойде.

Юг News

Иде меката зима

Димитровден е – и попове, а и пътната агенция и областните й подразделения, обявиха, че иде зима. Така е и според народния календар. Метеоролозите успокоиха нещата още преди месец – зимата ще е мека. Т.е. би трябвало да не засегне чак толкова финансите на общините. А дали е така. 19-20 лв. ще струва почистването от снега на километър в Дупница. Общината сключва договор с фирма „Меридиан“ до 1 април 2017 год., съобщиха от администрацията. Според контракта снегопочистване в двете ленти на движение с техника е 19.11 лв. (без ДДС). За обезопасяване против хлъзгане с минерали в двете ленти на движение излиза 58,44 лв., а с химически вещества – 85,75 лв. Общата прогнозна стойност за снегопочистването в общината е 135 496 лв. Междувременно само една фирма -„Булплан инвест“ ООД, е поискала зимната поддръжка на улиците в Кюстендил, казаха от общината. Офертата й е 15,38 лв. /без ДДС/ за километър. Обявената от общината стойност на цялата обществена поръчка за тази дейност е 317 900 лева. Строителното дружество „Булплан инвест“ е чистило града от сняг и лед няколко зими, изпълнява и други договори с общината.

 
23 хиляди лева /без ДДС/ пък заделя общината в Трекляно за поддържането на 4-класната пътна мрежа до 19-те села и стотината махали – някои от тях са доста отдалечени, каза кметът втори мандат Радко Петрунов. 69,9 километра е „селската“ пътна мрежа в Треклянско. Плюс около 30 километра до махалите. Трудността идва от това, че терените са планински и полупланински, зимата има преспи до 2 м. , някои райони остават откъснати за часове и дни. Последните три години пернишка фирма поемала по договор зимното поддържане на пътищата до паланките, от общинската управа са доволни. Перничани докарвали и осигурявали необходимата техника. До седмица предстои търг за фирма изпълнител, тогава ще се знае дали отново това дружество и тази зима ще отговаря за нормалната инфраструктурна ситуация до селцата, каза кметът Петрунов.

Числата за трите общини /произволно подбрани/ са различни. То е ясно, че е така различни са. Едно е Трекляно, друго е Кюстендил, друго е Дупница. Непредаващото се по никакъв начин на демографски сривове, на световни и български кризи Трекляно какво ли ще изчисти за 23 хил. лева при положение, че там веят „бури и урагани“. А в Кюстендил и Дупница са си предвидили нелоши суми. Нищо, че зимата ще е мека и там няма бури и урагани. Както и да е. Притеснителното е, че и при трите общини се „случва“ това, че едни и същи фирми се „ангажират“ да ринат снега. И все се справяли добре. Само хората знаят дали това е вярно. А насред зима селски кметове вадят от джоба си пари, за да платят на някой тракторист-механизатор да разрине снега до „n“ подопечната му махала. Значи парите се заделят, фирмите се знаят, а работата, която ще свършат, по принцип не се знае. И какво казват поповете, пътните началници и инстанции, метеоролози, кметове и др. няма значение. Зимата си е зима, тя е зима на „нашето недоволство“, че никоя „спечелила търга“ фирма по снегопочистването се е справяла, че и изобщо на някого му пука кой къде рине и рине ли изобщо. Да идва първият сняг!

Юг News

Пръстът – важният орган

И седемте лечебни заведения в Кюстендилския регион – 3-те болници за активно лечение /две в Дупница и една в областния град/ , 2 специализирани болници за рехабилитация – в Кюстендил и в Сапарева баня, и 2 медицински центъра са в пълна готовност за прилагане на средствата за четците и софтуера за новата регистрационна система, каза шефът на районната здравноосигурителна каса д-р Сашо Котев. Средствата за устройствата, около 200 лева, са поети от самите здравни заведения. Това не ги е натоварило кой-знае колко, дори общинската болница в Дупница, която има около 1 милион лева дългове, а сега е обявен конкурс за нов медицински управител там, се справила без проблем. Не е необходим специален екип, който да работи с устройствата за така нар. „пръстов отпечатък“. Във всички болници са правени обучителни семинари, водени са разговори с екипите. По Нова година това ще бъде въведено и в аптеките. По думите на д-р Котев най-важното е болните да бъдат лекувани – те могат да минат през системата до момента в който напуснат болницата. Не бива да се поднасят на хората четците, ако са в тежко състояние, не трябва да се допускат комични ситуации. Касата ще бъда безкомпромисна към тези нарушения, добави той. „Пръстовият отпечатък“ поражда и неприятни асоциации, например от криминалистиката, това не бива да се внушава на пациентите, нито да се свързва с интелектуалното им ниво. „Това си е една пропускателна система, като на митниците например. Който не мине през нея, значи не се брои за обслужен в здравното заведение пациент и касата няма да превежда парите за лечението му“, поясни д-р Котев, чиято специалност е рентгенолог.

 
Както и да го увъртат здравните шефове и докторите – ясно е, че пръстът става твърде важен орган. Не че досега не е бил такъв. Я, вижте колко съдебни дела са водени за показан „среден пръст“, дори и Цар Киро го отнесе за такъв жест към репортерите при поредното му конвоиране до арестите. Ами циничното „пръстето отзад“. Ами да покажеш на някого заканително пръст. „Покажи с пръстче“, насърчават бебето, което още не знае горкото кое и как да си поиска. Пръстовият отпечатък ни го има при издаването на личните карти. Знаем как се процедира по летищата – пак „пръстови истории“. И т.н. Пациентите с треперещ пръст ще са най-зле, ще ги мъчат по разните приемни отделения или при изписването, когато няма да имат търпение да си тръгнат. Наскоро в дупнишкото с. Дяково имаше частични избори за кмет. 11 бюлетини /от 240/ бяха обявени за недействителни. Заради излизане от квадратчето. „Знам ги всичките тия, дето са невалидни – ръцете им треперят, как да се поберат в едно квадратче“, произнесе по резултатите от вота старица от селото. И на изборите треперят, и по болниците треперят, ама – кой ги пита.

Юг News

„Това не са избори“

Едва 383 са избирателите по списък в 19-те села в община Трекляно – те ще гласуват в 9 секции, обяви шефът на регионалната избирателна комисия за X избирателен район – Кюстендил Красимир Петров. Справка с избирателните списъци на местния вот през октомври м.г. сочи спад три пъти – тогава с право на глас в Трекляно са били 1 135 при постоянно население от около 500. Общината беше проверявана на два пъти – от екип на ГРАО и прокуратурата, заради изборен туризъм. В резултат 14 от дописаните по настоящ адрес тогава отпаднали. С дописаните преди президентския вот избирателите в Трекляно са 430. Срокът за подаване на заявления за гласуване по настоящ беше 22 октомври, дотогава можеше и да се увеличат, но едва ли. Няма да стигнат 1 100 в никакъв случай, както беше миналата година, казва секретарят на общината Василка Кирилова. Права е, като отбелязва, че и мотивацията при президентски избори е една, на местните – друга. Повечето от тези, които м.г. гласуваха в Трекляно, сега ще са си по градовете. Т.е. няма да има засилен изборен туризъм.
Къде ти, то и в Кюстендил не считат предстоящия вот за нещо важно, а с непрекъснатите промени в Изборния кодекс „в 12 без 5“, с разните методики, квадратчета и пр, избирателят съвсем се ошашави. „Това не са избори, това са си нагласявания на управляващите и на искащите властта, комунистите, които търсят реванш. Мерят си процентите, за да ги изтъргуват на втория тур. То и кампания няма – даже плакати не можеш да видиш, както е било при предишни кампании. Един от кандидатите не можеш хареса. За кого да гласуваш“, открито ругаят по кафенетата. Жорж Ганчев пръв се изрепчи пред двадесетина кюстендилци – още преди месец . ВМРО развя байряци по пл. Велбъжд, ама не впечатли никого. На срещата с Трайчо Трайков дошли доста костовисти – напълнили Килийното училище, „ама какво толкова“. „И тоя не става“. Татяна Дончева сама паркирала колата си при бившия ГУМ, имала солови изпълнения по кюстендилските улици. В кампания ли е, на пазар ли е дошла… „Президентът Ивайло Калфин“ пък не отиде на обявена и чакана среща в Дупница. Няма да го забравят това чакалите го. Генерал Румен Радев идва на Арката, организирано се събраха около 200 активисти, а от срещата повечето запомнили как темпераментна и нахаката доскорошна лидерка на местните социалисти целувала с нескрито вълнение генерала вевесар. На 2 ноември в Кюстендил чакат Цецка Цачева. „Гербаджиите са като умрели, даже на офиса им доскоро нямаше плакат“, подхвърлят минувачи. А областният координатор на ГЕРБ и депутат трети мандат Кирил Калфин не е правил изявления по никакъв повод от Коледа м.г. Освен да работят той и хората му на скрития фронт. Какво е участието и позицията на кмета Петър Паунов за предстоящия вот, нали ГЕРБ го подкрепи, макар и мижаво но местния вот лани. Лая /Мая/ Манолова този път не участва. Абе, „това не са избори“.

Юг News

Канабис

10 000 лева парична гаранция наложи районният съд в Дупница за 70-годишната Николина Д. от близкото село Джерман за отглеждане на канабис, съобщиха от прокуратурата. При полицейска акция криминалистите открили 13 стръка добре гледан канабис в имота на бабата – зелената маса е 57 килограма, показал кантарът. На тавана на къщата и полицаите открили още 9 кг. изсушена трева. При обиска вкъщи си бил и внукът и Димитър А., на 21 години. Младежът нямал постоянна работа, ходел на работа в чужбина и се връщал пак в Джерман. Първоначално се смяташе, че и той „има участие“, срещу него няма повдигнато обвинение, казаха от РП. Баба Николина, преди да се пенсионира, е работила в някогашното ТКЗС в селото. Деянието и не е безобидно и затова гаранцията е безпрецедентна в такива случаи, коментираха магистрати.
Само преди месец в запустял имот отново в с. Джерман дупнишки ченгета откриха 23 стръка канабис. Растенията били окопани и поливани. Тогава беше задържан Йордан М., който имал имот в съседство с канабисовата градина. Той признал пред разследващите, че сам е засадил семената и се е грижил съвестно за тях. По случая е образувано досъдебно производство. Местните хора коментират, че преди няколко години и кмет на Джерман е бил обвинен, че отглежда канабис в имот край жп линията София-Кулата. Бил даден на съд, впоследствие е оправдан. Управникът казал в съдебната зала, че няма идея откъде се е самозасадила тревата в нивата му – предположил, че някой е хвърлил семето от преминаващ влак и канабисът избуял в имота му.

Никаква, ама никаква новина не е за хванат канабисопроизводител в домашни условия. М.г. осъдиха коафьорка в Дупница – над ателието й /гараж/ в една саксия беше засадила и бая избуял един стрък. Отиде на съд, споразумение, условно присъда и … така се прави. Преди години над с. Падала кантонер на Пътното беше засадил две ниви, поливал ги с чиста планинска вода, притки им сложил, всеки ден с мотор се качвал да ги наглежда. И той сключи споразумение. Това лято къде ли не хващаха лаборатории – в с. Лозно, по Дупнишко. И т.н. Но да се върнем в Джерман. Там дадоха решителен и епичен отпор на плановете на общината да изгражда депо за отпадъци. Инсталацията, площадките за разтоварване и пр. струват 32 мил. лева, осигурени по европрограма. Ама – джерманци като един : „Не“! Не протестират обаче срещу канабисовото производство, в което хванаха този път баба Николина. Искат канабисът им да е екологично чист. Искат да не се отнемат от терените им – за да има къде да садят марихуаната. Джерманци имат опит в протестите – сега да спретнат един митинг в подкрепа на баба Николина и да съберат веднага 10 хилядарки за гаранцията й. Така, де!

Юг News

Да се закрият соцгимназиите

 
Професионалните гимназии да станат общински – да минат към общините и така възпитаниците им да се реализират бързо чрез професионално образование.  А не както е сега – да се обучават кадри, които след това да отиват някъде другаде и завършващите да бъдат изключвани от пазара на труда. Това обсъдили на среща с бизнеса от града, с участието на експерти от регионалния инспекторат по образованието, от общинската и областната управа в Кюстендил с вицепремиера Меглена Кунава в местната гимназия по икономика и мениджмънт. По думите й тя самата е за приобщаване и подкрепя идеята гимназиите да станат  общински, но засега гимназиите се колебаят, защото търсят повече стабилност /явно не се чувстват сигурни финансово, ако минат към общините/. За министър Кунева  най-важен проблем е младежката безработица. Решението не е да се направи един закон, той сам по себе си няма да създаде образованието, за което всички мечтаем . Трябват пилотни проекти – това, което работи в Кюстендил, не работи в Пловдив, или във Видин. Трябват конкретни  разговори за създаване на местни коалиции бизнес-община-професионални училища. При това те да станат веднага, отбеляза тя.

Дрън, та дрън. Защо никой не постави въпроса за броя на гимназиите в тоя замиращ и замрял град. С такава миграция и намаляване на населението, а училищата си остават като бройка. Само горкият дърводелски техникум, носил кой-знае защо името на Георги С. Раковски, приключи своето съществуване. Всички останали си съществуват, кърпят и мажат, но си поддържат директорския състав /шеф и заместници/, преподавателски екип, персонал, технически състав. В Кюстендил от десетилетия техникумът по обществено хранене, сега гимназия по туризъм „Н. Й. Вапцаров“, бълва кадри и дипломирани специалисти. А на всяко второ заведение в града се мъдри т.н. надпис: „Търсим персонал“. И строителен техникум поддържа образователно темпо в областния град. А строителните фирми докарват от Делиормана и от Родопите и помаци от Гоцеделчевско да правят санирането на кюстендилските блокове. Не може при цяла гимназия по текстил на името на Владимир Димитров-Майстора най-известният моделиер в града да е „гений“ от ромското гето. Нещата са тотално сбъркани. Стига соцобразование и соцобучение по откриваните по стахановски в ерата на развитото социалистическо общество техникуми, училища, паралелки, ПУЦ-ве и пр. Една-две гимназии в един град като Кюстендил стигат. По овощарство или по митническа администрация например и изобщо по административни дисциплини да е. Хотелиерите и ресторантьорите да са в Банско или в някой морски град. Универсиалзимът и програмите „Леонардо да Винчи“ а ла Людмила Живкова бяха и ни доведоха до тая несъстоятелност, до престъпна масовизация и на средното и много повече – на висшето образование. Тя Кунева оправи ВУЗ-те, където се избиват кой да е ректор и кой да не е, та гимназиите ли – да ги даде на общините, така и така са наникъде.

Юг News

Ксерокс и оригинали в Дупница

Известният ни учен физик акад. Георги Наджаков, считан за дядото на ксерокса, стана почетен гражданин на родната си Дупница. Неговото откритие е залегнало в основата на копирните машини и лазерните принтери. Отличието за акад. Наджаков беше обявено на тържествената сесия на минипарламента за празника на града днес – Отчовден. В чест на учения Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи името му. Плакетът беше връчен на неговата родственица Виолета Мойсеева. Отишлият си наскоро художник и бивш уредник на градската галерия „Околийска къща“ Андрей Севдин получава посмъртно „почетен знак“ на община Дупница, а плакетът за удостояването беше даден от кмета на града инж. Методи Чимев на неговия брат Михаил Севдин. Званието „почетен знак“ и „почетни граждани“ получиха и всички футболисти и треньорите им от славния през 70-те години на миналия век тим „Марек“, класирал се трети за сезон 1976-1977 год. и спечелил Купата на страната през 1978 год. В този случай стана дубъл, защото футболистите имат присъдено „заслужил гражданин на Станке Димитров“ /както се казваше градът тогава/ още през 1978-а, когато донесоха купата в града на фармацията.

Така, че футболът в Дупница изкара две копия от ксерокса. Излиза, че е важно кой пуска машината, но и кой подава за преснимане оригиналите. Почетни граждани на един етап едва не се оказаха Братя Галеви, нали бяха опекуни  /меко казано/ на първия частен град в България. След време може да стане Сашка Васева – заслужено. Защо не и Веска Меджидиева, ако времената се обърнат – дядо се сражавал срещу Тосун бей в IV революционен окръг през Априлското въстание, твърдеше и пишеше покойният й баща Тихомир Меджидиев. Нямаме спомен да е почетен на Дупница историкът академик Илчо Димитров, бивш министър на просветата. Нито шахматистът Венцислав Инкьов, бивш юношески световен шампион. Или легендата краевед Яне Билярски. Или един кмет от зората на демокрацията, управлявал града цели 6 години /айде,де!/.  И т.н. Честито на новопровъзгласените живи почетни дупничани и да се въведат по-ясни, не конюнктурни, не и емоционални критерии при провъзгласяването им. Бившият премиер Пламен Орешарски също е роден в Дупница. Дотук.

Юг News

Спасител на храма

 
Завърши поредният етап от художествената консервация и реставрация на стенописите в църквата „Св. Параскева” в кюстендилското с. Таваличево, датирана от 14 в., съобщават от пресцентъра на министерството на културата. По целия Югозапад знаят, че храмът беше спасен от кметувалия 8 мандата местен управник и краевед Бойко Перянски, който на два пъти предприе граждански протест, като отказваше да напусне кабинета си и там приемаше съселяните си по административни дела и лични въпроси. Не приемаше храна, гладна стачка – въпреки влошеното си здраве. Вземаше само лекарствата си и вода, която носеше съпругата му. Така, докато от министереството на културата, от областната управа в Кюстендил, от Института за паметници на културата и всякакви други инстанции не го чуха. Одобриха проект за укрепването и спасяването на „Св. Параскева“. Накрая Перянски успя да убеди безхаберните чиновници, че черквата е уникална и не трябва да бъде оставена да се руши. Художествената консервация и реставрация на източната олтарна стена на черквата на площ от 17 кв. м. е извършена по сключен договор на Министерството на културата с общината в Кюстендил. Средствата – първоначално 10 хиляди лева, бяха осигурени по програмата на културното министерство за финансиране на консервационно-реставрационни дейности по недвижими културни ценности през 2016 год. „Абе, сомалийските пирати ли ги задигнаха тия пари – няма ги“, тревожеше се Перянски. Накрая мисията му успя. Бяха разкрити ценни стенописи – произведения на българското късносредновековно християнско изкуство, които десетилетия наред бяха под мазилката, нанесена при преизграждането на храма в началото на XX век. Реставраторите почистиха старинните стенописи в църквата от сажди, опушване и замърсяване. Комисия от изкуствоведи, експерти и инспектори от министерството на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), както и представители на общината в Кюстендил, извърши преди дни оглед на място и прие извършените консервационно-реставрационни работи по стенописите на източната олтарна стена на храма, хвалят се от ведомството на Вежди Рашидов. Църквата „Св. Параскева“ в Таваличево е обявена за недвижима културна ценност с „национално значение”, част „стенописи”, с постановление в ДВ, бр. 38/1972 г., става ясно от архивите. На последния празник Св. Петка“ в Таваличево този петък правили курбан-събор. Имало и трибунка, по която вървяла програма. Поканили Перянски да се качи да го видят всички. Отказал – болен и немощен е, разказват местните. А може би не се качил и от скромност.

И 155-годишният храм „Свето Успение Богородично“ в кюстендилското село Драговищица е застрашен от срутване. Напукала се е от купола до основите. В окаяно състояние е, дори има опасност за преминаващите покрай нея граждани. Вътре не пускат да се пали свещ, няма служби и литургии. От години доскорошният кмет на Драговищица Драголюб Стоянов прави подписки, открива дарителски сметки, кани експерти, пише писма с молба за помощ и намеса. Нищо дотук. „Каква гладна стачка и аз като Перянски да почвам, къде да лягам и да блокирам пътища и кръстовища – не зная. Но тая черква трябва да се спаси“, леко поунил го казва Стоянов, който вече не е кметския кабинет, но сърце му се къса, като гледа как градения само от камък храм издържа век и половина, сега няма спасение.

Юг News

Кръгове около пирамидата

Над 300 туристи от България, Сърбия и Македония се качиха на пирамида-106 над село Жеравино по повод Световния ден на интензивното ходене, съобщиха от дружеството организатор „Осогово“ в Кюстендил. В тази точка се събират трите държавни граници – между България, Сърбия и Македония. Лошото време не спряло ентусиастите, хвалят се домакините. Включили се и групи от дружествата „Урвич“ и „Мургаш“ в столицата, туристи от Радомир, Перник и Югозапада, от Монтана, чак от Пещера и др. С развети национални знамена в геометричния център на Балканския полуостров се срещнали приятели, завързали се нови запознанства, запаметени със снимки за спомен, казаха участници. То се знае – извили се и кръшни хора около пирамидата. „Духът на дружеските отношения между трите съседски държави личаха по лицата и усмивките на туристите“, пали се секретарят на туристическото дружество „Осогово“ Силвия Михова. Надморската височина не е предизвикателна – връх Шулеп камък, на който е пирамида-106, е висок само 1337 м. Не това ентусиазирало участниците, а емоцията да се срещнат като приятели. “ Хората перфектно играеха балканските хора, което е показателно за близостта между нашите съседски народи“, отбелязва секретарят Михова. Никакъв проблем нямали включилите се в похода с граничния режим. Екипи на граничните служби от трите страни проверявали документите за самоличност, за всеки било издадено разрешително да пребивава в зоната на пирамида-106. Майко мила такова нещо преди…  да речем 20 години.

Пирамида 106 е световно известна. Около нея са хващали ръцете си министри /Соломон Паси например/ и дипломати, областни управители, кметове, военни и др. Завъртели един кръг за пред камерите. Сега и туристите разпънали балканско хоро около Пирамидата – под дъжда. Нека, ама под Шулеп камък не е останало село, в Жеравино вече не живее никой, последният му жител, безработен мъж, май починал. Грозна пустош е по Жеравино, също и по съседните паланки. Апа и с комшиите – кога се сприятелихме чак толкова, че да пием и играем хоро на общата ни точка-106. Като само преди няма и месец македонец потроши паметната плоча за загиналите на Каймак чалан преди 100 години – на отсрещната граница, на Македония с Гърция. А, че сънародниците ни по Босиреградско ги газят всеки ден! Тъкмо Сърбия приюти и приютява ръководилия най-мощната финансова пирамида у нас КТБ. Не ни върви сътрудничеството със съседите. Ама някой и друг кръг около граничните гранитни пирамиди, по които още стои старата абревиатура „НРБ“ и „СФРЮ“ можем да завъртим. Хеле, тръгне ли някой да го организира по някой проект, по годишен план или просто за „отчитане на дейност“. Става.

Юг News