Месец: декември 2016

Деветият мандат

Деветият мандат

kn-peerjanskkiКметувалият осем мандата в Таваличево Бойко Перянски /66г/ беше изпратен от стотици в последния му път до селското гробище. Почна деветия си мандат и дано в другия свят да няма толкова неравностойни схватки с властници, безхаберни институции, с министри и шефове, които надживя, но плати с живота си накрая. Венец изпратил министърът на културата Вежди Рашидов. Двамата се знаят по времето, когато кметът на Таваличево предприе отчаяна „гладна стачка“ – отказваше да излезе от кабинета си, приемаше само лекарствата си и вода. Вежди му звънял през час, кандардисвал го да спре протеста, „нещата ще се оправят“. Не спря и дори повтори. Докато институтът по паметниците на културата, ведомството на Вежди Рашидов, областните чиновници, кметът на Кюстендил Петър Паунов и общинарите не го чуха по спасяването на храма „Св. Параскева“ в Таваличево. Черквата е надстроявана, а „базата“, темелите й, са от 14 в. Беше пред срутване. Перянски всяка сутрин ходеше да констатира кое още с колко сантиметра е подало. Умря щастлив – отпуснаха необходимите пари, съставиха комисии, пратиха реставратори, фирми изпълнители и пр. Черквата остана. Кметът си отдъхна – оказа се не за дълго. На последния събор в Таваличево /на храмовия празник на „Св.Параскева“/ цяло село му ръкопляскало, викали го да се качи на сцената, пред микрофоните. Отказал, не иска почести.

186_8621  186_8620

421_2172_2Перянски беше и неуморен изследовател на „родния край“, ровеше из миналото, знаеше до микрон забележителностите на района. Написа книга за Таваличево, влезе в спор с някои от тезите по произхода на отделни местности, обекти, наименования. Имаше самородно чувство за хумор. Когато в Таваличево докарали контейнер тип „Бобър“, кметът доволно махнал с ръка. „Нека го, миньорите от нощната смяна от Бобов дол се прибират пияни. Ще ги караме с тоя контейнер до домовете им. Колелетата му ми се виждат здрави“. Като селски кмет заплатата му не беше нищо особено, едва ли му е стигала и за лекарствата /имаше тежки залоблявания, но стискаше зъби/. Не казваше, че е беден. „Аз ли, бе – в една от нивите ми, които си взех след връщането на земята, има тракийска могила. Ако я разровя, какво ли ще изскочи. Каква ти бедност“… Когато често го будалкаха, че има отпуснати пари за черквата „Св. Параскева“ а на банковата сметка за даренията и спомоществованията нямаше нищо, кметът подхвърляше – „Да не би да са ги причакали и да си ги ограбили сомалийските пирати. Ще ги търся при тях“.
Такива кметове по селата вече няма. Питайте хората в Таваличево, те ще ви кажат.

494_9416

Юг News

Тежки метали за клетия Босилеград

Тежки метали за клетия Босилеград

%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b0

432_3265

Британската компания „Минеко“ щяла да открива мина за олово и цинк в село Караманица край Босилеград. Това означава екокатастрофа за сънародниците ни оттатък границата, оповестяват в писмо до медиите от културно-информационния център на сънародниците ни там. Селото се намира на границата България – Македония – Сърбия. Мината е работила за кратко през 50-те години на миналия век по времето на бивша Югославия и е закрита поради нерентабилност, липса на добри пътища и инфраструктура. Ето мотамо какво пишат клетите босилеградчани.
От 2010 година „Минеко“ провежда изследователска работа заедно с партньорската фирма „Босил-метал“ която специално бе зарегистрирана за тази цел. Появиха се информации, че първоначалните изследвания са показали, че има достатъчно количество рудни залежи за откриване на мина „Босил-метал“ която щяла да стане една от водещите мини за олово и цинк в Сърбия. Досега в „Босил-метал“ били инвестирани 11 милиона и трябвало да се инвестират още 12-15 милиона щатски долара. Откриването на мината било планирано за 2018 година и щяла да осигури работа за 400-500 души. http://far.rs/index.php/bg/2016/03/24/shte-otvarqt-mina-2/
В такъв тон се изказваше и кмета на Босилеград Владимир Захариев. Същевременно, по коритото на рекичката която изтича от този район и се влива в река Драговищица при ГПП „Рибарци – Олтоманци“, неизвестно как, почнаха да никнат една след друга малки водоцентрали. Това донесе промени във флората, фауната и селското стопанство от селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци и местните жители почнаха да негодуват. И до днес не е ясно по каква процедура и на базата на каква експертиза е допуснато тяхното изграждане и каква е ползата от тях за общината. Вероятно по същия начин се е стигнало и до „пилотния“ проект за флотация.
От две години местните жители сигнализират, че в реката се изливат отпадъчни води от „пилотните“ съоръжения за технологично изследване на флотационната преработка на олово и цинк в местността „Подвирове“ и „Поповица“. Бистрата планинска рекичка от време на време започна да получава млечно-бяла боя. Най-напред изчезна планинската пъстърва. След това местните селяни се заоплакваха, че добитъка им вече не иска да пие вода от реката. През 2012 година селяните започнаха да изпращат писма с оплаквания в сръбското министерство за защита на околната среда. Оттам дойдоха сухи чиновнически отговори, че рударските, екологичните и хидрогеоложките инспекции следят положението и че не е регистрирано присъствие на тежки метали в реката. С оглед на това, че става дума за гранична зона и че отпадъчните води от „пилотната“ флотация се изливат в река Драговищица а от нея в Струма, за проекта на „Минеко“, освен сръбското Министерство на земеделието и защита на околната среда, трябва да се произнесе и Министерството за защита на околната среда и водите на Р. България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р. Македония.
Към края на юли, „Босил-метал“ д.о.о. подава иск до Министерството на земеделието и защита на околната среда за екологична оценка на „пилотното“ съоръжение за флотация. С решение № 353-02-1477/2016-16 от 27.09.2016 подписано от зам.-министър Александър Весич, Министерството взима решение, че на базата на предоставените документи НЕ Е НУЖНО да се прави Студия за оценка на рискове за околната среда, ако се спазват „предписаните изисквания“?! Каквото и да означава това. По-нататък, в становището по  решението се твърди, че съгласно изискванията от Конвенцията за оценка на влиянието на проекти на околната среда в трансграничен контекст  е „…задвижена процедурата за осведомяване на Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и просторно планиране на Р. Македония, с описание на планираният проект и възможните трансгранични влияния. В процеса на разглеждането на иска не са доставени коментари и мнения на заинтересованите органи и организации и на заинтересованата общественост, включително мнения и коментари от Р. България и Р. Македония“.

458_5801  457_5794
Въпреки че, както се твърди, не са доставени „коментари и мнения“ на заинтересованите страни, Сръбското министерство счита, че предвиденият „пилотен“ проект е с ограничен капацитет (3 t/h) и времетраене (2-3 години) и трябва да послужи за определяне на оптималните параметри и съоръжения за бъдещите флотационни съоръжения които, според плана, трябва да се реализират през следващите години. По нататък се изброява, че „пилотния“ проект няма значително влияние на рудните залежи, почвата, растителния и животински свят, културните, жилищните и инфраструктурни обекти и че може да окаже незначително „временно“ влияние на качеството на въздуха и водата от „Безименния поток“?
От пръв поглед си личи, че Решението на сръбското министерство има един огромен недостатък – липсва му експертиза. Не е ясно защо точно там трябва да се прави флотационно съоръжение, какви флотационни реагенти ще се използват, с какъв капацитет ще бъде то, кой ще понесе отговорността за евентуалните щети, колко пари ще инвестира „Минеко“ в инфраструктурата и защита на околната среда в Босилеград, какви са икономическите ползи от този проект за развитието на общината и пр. Дори и да се окаже, че вредата от „пилотния“ проект не е чак толкова голяма, кой може да гарантира, че превръщането му във „водеща“ мина за олово и цинк в Сърбия през 2018 г., няма да предизвика екологична катастрофа която да засегне трите държави? Няма ли тогава да бъде твърде късно за реагиране? Това допълнително обезпокоява оределите местни селскостопански производители и животновъди които доскоро поне се радваха на здрава околна среда. Те се страхуват, че техният интерес да живеят в здрава околна среда не представлява нищо пред печалбите на международните компании за производство на тежки метали. Не могат да разчитат и на подкрепата на община Босилеград, известна с безотговорното си, корумпирано и некомпетентно управление.

Êí - çà Âúòðåøíà èíôîðìàöèÿ Âñå îùå íà ãðàíè÷íàòà ïèðàìèäà ïðè âðúõ Ðóåí /2 251ì/ ñòîè àáðåâèàòóðà "ÍÐÁ" è "ÑÔÐÞ" Ñíèìêà - èçïðàùà Êèðèë ÔÀËÈÍ

Единствената им надежда е евентуалната реакция на Министерството на околната среда и водите на Република България и може би, съответните реакции на екологичните сдружения в България и на българската общественост. Все пак, отпадъчните води ще се изливат в Драговищица и Струма които напояват Кюстендилската котловина. Въпросът е, истинската информация да стигне час по-скоро до тях. Сръбската страна твърди, че е доставила такава информация на българското и македонското министерство и на обществеността и не е получила никакви „мнения и коментари“.
Най-неосведомена в случая е именно най-засегната – Босилеградската общественост и особено жителите от селата по поречието на Бранковска река, Драговищица и Струма. Информацията за строежа на оловно-цинковата мина „Караманица“ е едностранчива и селективно подбрана. Дават се огромни цифри за инвестиции, обещания за стотици работни места дълбоко под земята, производство на стотици хиляди тонове концентрирана руда олово и цинк, но не и за вредните последствия на тежките метали за здравето на миньорите, жителите на околните села, животните, питейната вода и околната среда. Тревожинят най-вече за кюстендилци и за поречието на Струма текст е подписан от шефа на КИЦ-а в Босилеград Иван Николов.
Така. При цялата беднотия, сръбска асимилация и незачитане на правата на българите – сега и тежки метали, екокатастрофа. Мила родна картинка. За тежките метали питайте в Гюешево, за флотационната фабрика, чиито демоничен профил още е част от пейзажа преди Деве баир. А нерекултивираните хвостохранилища при Преколница, при костницата при Гюешево. За язовир „Преколница“, където дори и РИОСВ обяви наличие на тежки метали при изтичащите води преди години. Сега плачат за евентуалната угроза от екобеди в Караманица /Босилеградско/. На бедния и тежки метали са му малко. И това ще понесеме.

457_5787  458_5806

Юг News

Отвертките на Дупница

Отвертките на Дупница

Êí -  Äóïíèöà â÷åðà áåøå äå íàí òðàóð çà çàãèíàëè ÷åòèðèìà ãàñòàðáàéòåðè ïðè êàòàñòðîôè â Èòàëèÿ è ÑÀÙ - çíàìåíàòà ïðåä îáùèíàòà è íà äðóãè ìåñòà â ãðàäà áÿõà ñïóñíàòè íàïîëîâèíà. Ñíèìêà Êèðèë ÔÀËÈÍ  528_2814

Êí - çà Êðèìè Àíåñòåçèîëîãúò ä-ð Íèêîëàéú Êàðàñòîÿíîâ ñ äúùåðÿ ñè Âëàäèìèðà - çàðàäè êîÿòî â Äóïíèöà ñå êîìåíòèðà, ÷å å óáèò ãàðäúò íà Áðàÿò Ãàëåâè - Íèêîëàé Ðàäåâ-Îòâåðòêàòà /âäÿñíî/

Като пристигнах пред „Колата”, Николай Радев лежеше на земята и пъшкаше, направо виеше от болка. Питах го „кой го направи?“, и той ми отговори – „Карастоянови“. След това пак го питах, като повиках стоящия наблизо полицай, кой го направи, и Радев пак ми отговори – „Карастоянови”. Това са част от показанията на Васил Капланов-Каплата /43г/, един от двадесетината свидетели по делото срещу зъболекаря Владимир Карастоянов и синовете му – Николай и Иван. Те са подсъдими за предумишленото убийство на Николай Радев – Отвертката, станало на 11 март 2014 година в заведението „Колата” в Дупница. Капланов свидетелства в съдебната зала в Кюстендил повече от два часа. Той разказа, че не са били приятели с Радев, а само познати. На въпрос, защо веднага след като бил намушкан Николай Радев звъннал точно на Капланов за помощ, свидетелят така и не успя да даде задоволително обяснение.
„Като пристигнах пред заведението, Радев лежеше на земята в тревата между „Колата” и тротоара, а фланелката му от бяла беше станала червена. Кръвта, която изтичаше от раната, беше тъмно червена, като от черния дроб, защото – както са ни учили, от другите органи кръвта, която изтича, е светло червена“, обясни пред съда Капланов. Той беше категоричен, че не само помогнал да качат носилката с пострадалия в линейката, но и няколко пъти влизал в нея, като и там задал въпроса, кой му причинил нараняването. „Целта ми бе повече хора да бъдат свидетели на думите на Радев”, обясни Капланов и допълни, че в линейката отговорът бил „Абе, ти луд ли си, нали ти казах – “ Карастоянови”.

img_3302  99618-karastoianovi_dupnica-121
Дупница направо може да се гордее с такива хора – като Отвертката, като Капланов-Каплата и др. А нима няма да му завидят криминалисти на Капланов, писатели и повествователи, анатоми и медици и изобщо тия „що са ги учили“, на тия познания на Каплата. Човек от плътното обкръжение на Галеви години наред. А Братята не допускаха толкова близо кякого, ако не са убедени, че… Тия хора – Отвертките и Каплите на Дупница само от космонавтика не са разбирали, но знае ли човек. А съдопроизводството за тях не е никакъв проблем, приключение не е даже. Елементарен въпрос – кой е пускал Каплата да се качва два-три пъти в линейката. И как така бодро и 1:1 си говорят с умиращия Отвертката, чиято кръв – „Черна“, /като при Ботев – „Черни ми кърви в земята, в земята, майко – черната!“/, изтича. На операционната маса Отвертката е издържал петнадесетина минути. Дали и тогава не си е говорил с Каплата – през рамената на опериращите го. Ужас. Защо тия хора си говорят пред бая ми ти авторитетен съдебен състав, оглавяван от магистрат номер 1 в Кюстендил Мирослав Начев, каквото им падне. Без страх от закона. Така беше и на процеса срещу Братя Галеви. В който, кой-знае защо участници /независимо в каква роля и позиция/ не бяха нито покойният Отвертката, нито Каплата. Нито други Отвертки на Дупница.

img_2660  image_1614425_21

kn-uaaaaplata  Digimax A50 / KENOX Q2

Êí - Âäîâèöàòà íà óáèòèÿ ïðè êúðâàâà ñâààä â äóïíèøêî çàâåäåíèå íà 11 ìàðò ò.ã. Íèêîëàé Ðàäåâ-Îòâåðòêàòà - Ìèëåíà Ñòîÿíîâà, êîÿòî æèâåå è ðàáîòèâ Ëîíäîí, ïóñíà æàëáà ñðåùó òðèìàòà ëåêàðè Êàðàñòîÿíîâè, áîâèíåíè â óáèéñòâîòî. Òå îïèòàëè äà ÿ áëúñíàò ñ àâòîìîáèë, çàêàíâàëè ñå äà ñå ðàçïðàâÿò è ñ íåÿ, êàêòî ñ ìúæà è è ò.í., ñòàíà ÿñíî íà çàñåäàíîåòî íà êþñòåíäèëñêèÿ ñúä â÷åðà. Ñíèìêà Êèðèë ÔÀËÈÍ   99413-ivan-karastoianov-111

img_3308  3

Юг News

И водопадите обраснаха

И водопадите обраснаха

%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%b42

%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%86%d0%b0  %d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%b41
Одобрен е проект за изграждане на екопътека край третия по височина /72м/ водопад в България – Скакавишкия, каза кметът на с. Полска Скакавица Емил Димитров-Шинда. От общината в Кюстендил коментирали пред него, че ще бъде подобрен и пътят, който води до феномена. Ще бъде направено почистване на обраслите с храсталак пасажи от двете страни. „От години не са рязани храстите. Самият водопад се вижда едва около 15%-20%, останалото е скрито от клони. Екопътеката дано обаче да не обхване и не унищожи ценни видове край водопада“, казва природозащитникът от Кюстендил и бивш общински съветник инж. Севделин Атанасов. Кметът на селото Емил Димитров все още не знае какво ще и финансирането на проекта, но увери, че процедурите са вече до избор на фирма изпълнител. Екопътеката ще е дълга около 500 м., казват информирани.

425_2536  OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Екопътеки много – при Стобските пирамиди например, един местен „гений“, шеф на напълно измислен Балкански природозащитен съюз, вече покойник, прави екопътека /от бетон/ по хълма Хисарлъка. Заради европарите по програми, проекти, субсидии и траншове всеки тръгва да прокарва екопътеки. И при Скакавишкия водопад ще стане. Само дето малцина и сред туристите сигнализират, че всичко и при водопада е обрасло. Джунгла. То кое вече е не е обрасло. Минете при бившите казарми в областния град, както и в Дупница, в Самоков – страхотия, избуяли храсталаци, не се минава по плаца, където биеха стъпка всяка сутрин и вечер роти войници. И при военното окръжие в Кюстендил, откъдето хиляди донаборници тръгнаха към родната казарма. А чиновниците под пагон не изскубаха и един плевел в двора на канцелариите си, за да не стане пущинак. После елегантно се преместиха в сградата на бившия изчислителен център. Или бившият градски плаж – и там пораснаха тръни. А и доскорошният техникум по дървообработване. Обрасли са трибуните /и шипки растат/ на стадион „Странджата“, където в зората на демокрацията концерт направи Лепа Брена. А какво да кажем за бившото лятно кино „Фестивал“ при битака. Там горските могат да добият стотици кубици дървесина – нищо не личи вече там да е било културен и изобщо цивилизован обект преди двадесет години. А жп гарите по направлението Радомир-Кюстендил, това Полска Скакавица /при обраслия водопад/, това Шишковци и др. Не надничайте изобщо по 15-те спирки по жп дестинацията Кюстендил-Гюешево. Обрасло е от десетилетия минарето на джамията Фетих Мехмед. Обрасват недостроени при соца обществени сгради и постройки. Обрасват бивши иначе нови заведения /Сайма/ при Ябълково, Аквариума при „старата полиция/. И др.
Това, ако не е страшно – кое ще е. Като „село през май“ са станали доста кътчета от градове и села, от родината. Колкото и санирания да се правят, козметики, откраднати ремонти и пр. Обрасваме!

165_6522  183_8331

165_6503_2  195_9544_3

Юг News

 

Телефонен кошмар след Васко Кеца

Телефонен кошмар след Васко Кеца

kn-klavichiii

  525_251621 граждани от Кюстендилска област са сигнализирали полицията за последното денонощие, че по телефона са им се обадили лица, които се представят за полицаи, лекари или търговци на радиатори и очакват да бъдат подпомогнати с пари. Има и 1 жертва /кюстендилка/, разделила се е с 2 000 лв. и златен пръстен от 6 грама. Ако получателят на обаждането, прояви съмнение или отказ да даде пари, следвали заплахи, че ще последва нападение над набелязаната жертва или на имота ви. Това написа в извънреден бюлетин областната дирекция на полицията в Кюстендил. Като не пропусна да призове: Както и да се представя обаждащият се по телефона, макар и да отправя заплахи, НЕ ДАВАЙТЕ ПАРИ! ПОЛИЦАИТЕ, А И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ВСИЧКИ ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ, НЕ СЪБИРАТ ПАРИ НА РЪКА! Звънете на тел. 112. Не забравяйте: че ще последва нападение над вас или имота ви. Запазете самообладание, потърсете съсед, роднина, позвънете на тел. 112!“
Не помагат подобни апели, щом и една Анахид Тачева се върза на телефонния кошмарен за пенсионерите улов на аломошениците. Които се оказват свръхактуални. Всяка една реална угроза, мъка и изпитание за обикновения човек – бежанците, банковите афери, ежедневните катастрофи по пътищата, задържанията по полицията и др., успяват да вържат с постановката, която пускат по телефонната слушалка. А колкото и от полицията да твърдят, че ПОЛИЦАИТЕ, А И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ВСИЧКИ ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ, НЕ СЪБИРАТ ПАРИ НА РЪКА!, явно обикновеният българин не го вярва. По-скоро вярва, че „всички вземат“, дали е на ръка – няма значение.

kn-keetsa„Аз не искам такава телефонна любов“, пееше в не толкова далечното минало Васил Найденов-Кеца. Дали не е предусещал кошмарите, които спохождат сега пенсионерите ни от села, градове и дори по столицата ни. В метафоричен план, разбира се. Но пак става въпрос за наивници. Влюбените и измамените си знаят защо.

Юг News

Елха на площада

Елха на площада

014
През преспи сняг и по непочистени пътища докараха елхата, която от четвъртък привечер се „извиси“ насред пл. Велбъжд в Кюстендил, казаха от екипа на отдел „Култура“ на общината, отговарящ за осигуряването и монтирането й. Коледното дърво е високо 12-13 м., отрязано е в Осоговския балкан в м. Трите буки, на около 1500 м. надморска височина. Кран, вишка и камион участвали в операцията. Изправянето на елхата стана с помощта на кран, нает от частна фирма. „Едва сме пристигнали, по планината има 50 см. сняг, но пътищата бяха най-големият проблем – не можеш да минеш отникъде“, разказаха работниците. Украсяването на елхата ще продължи точно седмица, а светлините ще бъдат запалени от кмета на града Петър Паунов на 9 декември вечерта, уточниха от отдел „Култура“.

182_8224  copy-2-of-trknkf0006
Елхите имат доста приключения по пл. Велбъжд. Една я крадоха. На друга рязаха върха, защото отгоре греела петолъчката – за малко напрежението по дървото по светещите системи не е било дръзките противници на комунизма, покачили се с брадва да секнат „връшката“. Почти всяка Нова година минувачите покрай коледния символ спорят накъде клони върхът на елхата – наляво или надясно. Една година едно от разклоненията на дървото беше счупено при транспортирането и монтажа. Само най-внимателните минувачи забелязваха травмата му. И т.н.
Кюстендил си е извоювал привилегията да слага последен /не само от окръжните градове/ елхата си. Светлините грейват на втория петък от началото на декември. Но не в това е мъката и проблемът. А във вече във всичко повтарящата се аранжировка. В баналността. Толкова ли няма някоя и друга хилядарка по бюджета или от спонсори, та елхата да е по-по-така. За „Кюстендилска пролет“ се редуват все известни шоумени да водят и проводят празника. За „черешата“ /през юни/ докарваме поредната румънка световна попизпълнителка. На предизборните фиести гостуват даже Джо Лин Търнър. За около елхата обаче не се намират хрумвания и пари нещо да се пораздвижи. А горката елха – след месец я демонтират, а работници на „Чистота“-та с резачките почват кастрене, разфасоване и трупиране. От нея правели дръжки за метлите на циганките метачки – по същия площад и наблизо.

160_6091  trknkf0235

160_6073  kn-ellha

kn-eeeelha  koledna-elha-vashington-151498-500x0

articlephotoid-9277-473-294  articlephotoid-9279-473-294

5231c53d30394098521285  728c1d339adb92bbe81e3fbb3b3919df

Юг News