Честен кръст

Богоявление /от старобългарски – явление на Бог/ е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари /Йордановден/. Първоначално е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово) и днес различните християнски деноминации го празнуват различно. Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката се обмиват домашната икона и своите лица. В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец. Народа нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода.
Това е казано в Уекипедия-та и тълкованията в народните „сборници и умотворения“. Май няма по-сериозно вземаща се населена дестинация в Българско, която да не прави ритуала с Богоявлениския кръст. И се намират здрави левенти да се хвърлят, газят, лазят и /на места плават/, за да извадят християнския символ. Всички им се възхищават и благославят. Но защо ли някои възпитаници на спортни клубове и школи по места го имат за повод за изява на духа физиката. Заради емоцията и да качат имиджа си пред приятели, гаджета и пр. Целуват кръста, всички газили в ледените води на съответната за населеното място преградена река, вир, езеро. Поповете си знаят сценария – на места има и духов оркестър. И за петнадесетина минути всичко свършва. До следващия Йордановден.
А кръстът е символ, изпитание. Същност. Някой – като искат да му вярват на 200%, се кълне: „Честен кръст!“. Някой, ако се е заложил за нещо, и го няма, „отнеме го“ не се знае дали ще се върне и появи – „да дойде тук – ако не жив, то кръста му“. „Всеки да си носи кръста“. И т.н. Хванал не хванал кръста в ледените януарски води на х населеното място – „носи си кръста“. „Честен кръст“, че това е най-достойното!

Юг News