Как се санирахме

116 лева на квадратен метър е средната цена за санирането в Кюстендил и тя е най-ниската за страната, обяви кметът на общината Петър Паунов, като се позова на информация от Министерството на регионалното развитие. Най-висока е във Велинград – 288 лева за квадратен метър, което е с 230% по-скъпо, отбеляза той. Кметът е изключително доволен от екипа, който процедурно движи процеса на реновирането на жилищни сгради. Тази ниска цена доказва добрата работа на звената, ангажирани в националната програма за енергийна ефективност в общината, каза Паунов. По думите му това е доказателство, че е избиран оптималният вариант, като няма завишаване цените на материалите, на дейностите и изобщо не е допуснато оскъпяване. „Надявам се програмата по санирането да бъде размразена бързо от следващото правителство. Имаме още 84 нови блока, които очакват подписване на своите договори“, обяви градоначалникът. 14 блока са напълно завършени като саниране в Кюстендил, като още миналата година са преминали през приемателна комисия. 26 обекта са размразени след зимната пауза и работата по тях е възобновена по изпълнението на 14 договора. 84 блока чакат подписване с банката и стартиране на рехабилитационните дейности.
Оттук нататък са разсъжденията. Как така евтино се санират кюстендилци, а пък горкият Велинград да оскъпява мероприятието чак толкова. От какво спестяват по Кюстендил. Материалите горе-долу са едни, ползвани от строителите – поне в Югозапада е така. „Изтръпвах, като ги гледах как изолират външните стени. Ако трябват 5-6 дюбела на плочката или на 5-6 места да бъде мазана с лепило, то „майсторите“, т.е. цигани от незнайни географски райони на страната, слагаха по до 3 дюбела. Страх ме е да си помисля какво ще стане и при не особено силни земетресения, бури и ветрове. Ще се откърти и пада“, кръсти се строителен инженер предприемач, кюстендилец. Санировачите събирали на мига опаковките от влаганите материали в специален контейнер – не за да е чисто, докато върви рехабилитацията, а за да не може никой да намери чувал или опаковка и да прочете за произхода на материала, цена и пр. Или пък се плаща по-малко на санировачетие в Кюстендил. Затова някои се преместили по Перник. „В Перник ще има да санират още поне 5 години“, произнесе се човек от строителния бранш. Ако тази програма не зацикли още повече или не бъде спряна окончателно и безвъзвратно. И с право следва да се спре. Това си е процедура от зрелия социализъм. Кое е безплатно, кое – при истинската пазарна икономика. Може би само – мизерията. И друго – не е ли санирането, в това число и евтиното саниране – предизборен блъф, и интерпретация, пряко засегнат от която е и Кюстендил.

Юг News

Чар на площада

Десетокласничката от Природо-математическата гимназия Ралица Велинова е победителка в 51-я конкурс за пролетен символ на града. Нейни подгласнички са Даниела Стоименова и Теодора Атанасова. „Девойка на публиката“ е Евелина Василева, която бе избрана чрез sms-гласуване, продължило и по време на конкурса. Шоуто на специално издигнатата естрада до пл. Велбъжд продължи повече от три часа. В журито бяха включени творци, журналисти, а социалният антрополог доц. Харалан Александров не за пръв път беше от журиращите на кастинга. В програмата се изявиха и водещите от най-гледаните музикални предавания – Виктория Георгиева и Искрен Тончев-Искрата, както и любимката на поколения Силвия Кацарова, както Теди Кацарова. Водещи на шоуто бяха лицата на модерната журналистика на „Преди обед” – Александър Кадиев и „Култ” – Петя Дикова.
16-годишната победителка получи парична награда от 1500 лв., а двете й подгласнички и „Девойка на публиката” по 850 лв. Всички участнички получават от община Кюстендил подарък – официалните тоалети и обувките, с които участваха в спектакъла, както и луксозни албуми със снимки. „Усещането е невероятно, не го очаквах. Най- важно е преживяването, което ще ми остане в живота. Това беше една много голяма възможност за мен, много се радвам, че се записах. Много обичам да танцувам, обичам хората, да се усмихнати, лъчезарни, обичам изкуството и да рисувам. Мисля да се занимавам с моделство, сега ми предстои кастинг, надявам се и там да успея“, каза след коронясването чаровната победителка. Тя учи информационни технологии, но не скри, че иска да става ветеринарен лекар. „Пожелавам на кюстендилци да са много усмихнати и щастливи“, завърши първото си интервю пред репортерите момичето. След това всички отишли на купон.

Какво друго – май нищо. Водещите – не може все Димитър Рачков и Мария Игнатова или Иван и Андрей, то май не остана някой да не е водил на пл. Велбъжд – ако не за миските, то за черешата през юни, за Плодородието и т.н. Защо да не е Петя Дикова, можеше и баща й да дойде. Явно сценаристите, режисьорите, продуцентите са едни и същи. Имаме усещането, че и техническите екипи се повтарят всяка година през март. Прожекторите, осветителните тела, светещия фон са като че ли на едно и също място, светят с еднаква сила и блясък. И момичетата – и те, репетирани от едни и същи хореографи и сценографи, се държат напълно еднакво. Пуснете запис отпреди 5 години – същото, освен когато наваляха 60 см сняг точно вечерта на кастинга. Еднакво, даже и социалният антрополог Харалан Александров се повтаря. Къде е сериозната публика, разбиращите и анализиращи зрители. Няма ги. Момиченца докъм 7 клас врещят в екстаз, виждайки някои от идолите си шоумени да се кълчи на подиума-сцена.
Нещо трябва да се промени в тоя „уникален“ конкурс, правен за 51-и път. Изцяло да се промени. Чарът само да остане – дори и да го изкарваме на площада, за да е по-близо до масите и народопсихологията. Време е.

Юг News

Пожарникар по гръб

Котарак вдигна на крак екип на Пожарната и спасители, които се опитали да го свалят от тераса на третия етаж на необитаема къща в центъра, на пъпа на Кюстендил, разказаха очевидци. Инцидентът станал по обедно време. Час-два минувачи чували писъците и мяученето на котката от терасата, а от близко заведение се пощурили от „шума“ и се обадили на тел.112. На място изпратили пожарна кола с вишка, както и от ОП „Охрана“ на общината. Когато спасителите се качили и стигнали терасата обаче, котката с отчаян скок се добрала до олук на фасадата и след това по съседен покрив изчезнала. Всичко станало за секунди. Ситуацията била доста напрегната – първоначално работещи в офиси в съседство решили, че на етажа има пожар или наводнение и затова котката се изнесла на терасата. „Котките реагират първи на всяка беда или опасност. Щом се озовала на тази обрушена тераса, значи има нещо сериозно и нередно. Изплашихме се“, свидетелства продавачка на закуски отдолу. Всичко приключило добре, пожарникарите ще запишат операцията като успешна, коментират кюстендилци. Котаракът обаче не е влязъл в бюлетина на полицията, която осторожно отразява подобни инциденти.

Котка по гръб не пада, а пожарникар – пада ли. Явно са го подплашили врещящия котарак и той прави почти смъртоносен бяг по олуците и покривите. Защо не са опитали с психология, с примамки, с упояване със стрели, с пръти и платнища отдолу, ветеринари за съвет и пр. Да са влезли „в преговори“ с обекта, както се постъпва в такива случаи. Посегнали са направо да го хванат и какво друго са очаквали – скача. Дали не са се изложили на пъпа на града – „с една стресирана котка“. И пожарникар спасител по гръб не пада. Всичко е наред.

Юг News

Свръхработохолизъм

Доскорошният областен шеф на Кюстендил Виктор Янев не е бил и един ден в отпуск, докато е заемал поста, обяви наследникът му с губернаторски функции Йордан Татарски. Янев взел законното обезщетение при невзети отпуски от 7 500 лева при сдаването. И заместникът му Радослава Чеканска – и тя е свръх работохолик – само че нейното обезщетение е едва 3 500 лева. Голямата разлика идва от това, че Янев взимал 2 325 лева заплата, а замът му – около 1400 лева. Към 20-те дни служебен отпуск се полагат и определен брой допълнителни за нерегламентирано работно време. „Ами, само са работили, изобщо не са почивали. Друго не коментирам“, с очаквана ирония представи свръх усилията на предшествениците си да развиват цялостно региона Татарски. Който даде пример със себе си. Наложило му се да ходи на погребение и взел един ден отпуск – траур не траур. И в събота и неделя работел, това ставало ясно на оперативките в понеделник. Ама, какво… Информирани казват, че Татарски спи на хотел в областния град и става много рано. Една сутрин отишъл до областта, към 5 ч. било преди съмване и сварил охраната да спи. Така де – на един им се спи, на други – не. Едни са работохолици, други не чак толкова. И т.н.

Янев не счетe за нeобходимо да коментира това с отпуските си. „Защо не кажат колко командировъчни съм взимал – никакви, а всеки ден бях в командировка из областта“, отбеляза той. Какво излиза – скъсали се с Чеканска от бачкане, и без командировъчни я карали дори. А сега – тъпи, кочериновски /Татарски е от Кочериново/ намеци. Въпросът е друг. Каква са я свършили свръх работливите областни началници – предишни и настоящи. Щом регионът е на почти последното място по почти всички показатели. След Кюстендил е само Видин. Защо ли – като стана факт смяната на Янев с Татарски от кабинета „Герджиков“, колоритен кюстендилец отбеляза: „след Виктор Янев всеки може да е областен“…

Юг News

Ма-фи-я!

Шивачките от злополучната бивша /нелегално фалирала/ фирма „Абонданца“ в Дупница блокираха за повече от два часа портала пред завода, в който работят и сега – само, че към друг чорбаджия и работодател. На 10 март т.г. трябваше да получат първата част от дължимите им от собственика Луиджи Каприоти заплати. Някои имат да взимат до 2 000 лева. След като омбудсманката Мая Манолова ходи три пъти на крака при Каприоти, беше постигнато някакво споразумение той да се издължи на бившите си труженички на 4 равни части – половин заплата до 10 март, половин заплата до 10 април, половин заплата до 10 май, и последната част от 10 юни.
Италианецът взе да върти номера. Поиска отсрочка до 16 март. Днес работничките го забелязали да товари машини и разни неща на бусове, да описва и сдава оборудване под наем, с които работил. И решили, че се гласи да зачезне, без да им плати. „Тоя те гледа в очите и те лъже, смее се и те лъже. Никакви пари няма да вземем – не Мая Манолова да дойде, който и да дойде, нещата свършват. Ще изчезне и няма кой да го спре. Това държава ли е България. В Италия отдавна да са му сложили белезниците, щом разиграва над 200 работници“, униват протестиращи. „Не се е намерил досега такъв, който – като ми обещае, да не го изпълни. Та и Каприоти ще изпълни дадената дума. Иначе ще му се случат страшни неща – ще доведа всички институции във фирмата“, безпощадно подходи при сключването на „споразумението“ Манолова. Която днес се оказа в чужбина, но прати хора от екипа си да вразумяват италианеца. А то се свежда до това – до 17 ч. на 16 март, ако не изплати първия транш на шивачките, всички институции и органи в държавата ще се заемат с него. „Ако го хванат, дадоха му още 24 часа да си организира измъкването и да се изнесе. Лъжец“, промърмориха протестирали за кой ли път пред портала шивачки. Те с пълно гърло кълнат и две-три жени съдружнички и дясна ръка на Каприоти. Те са наши, може и дупничанки да са. „Тия са по-страшни и от него. Абе, „мафия“. „Ма-фи-я!“, „Ма-фи-я“, в израз на безсилие подхващат дупнишките шивачки. Вече и на омбудсман не вярват, щом един „жабар лъжец“ я върти и разиграва. А някои съпоставят коя мафия е по-силна – италианската или българската.

Юг News

  Болници на системи

Ръководството на община Дупница уж изрази готовност да стане съкредитоискател за оцеляването и финансовото стабилизиране на общинската болница. Това стана ясно от пресконференцията на кмета инж. Методи Чимев днес. Болницата е в това състояние от лошо управление последните години – както от медицинските управители, така и от липса на контрол от страна на общинския съвет като принципал и от мен самия, отбеляза самокритично Чимев. Според него трябват гаранции, че след 4-5 години няма да е същото положение, след като само за първия месец на 2017 год. болницата е била на минус с 40 хиляди лева, каза кметът. Той /уж/ не упреква медицинския шеф д-р Владислав Миков, тъй като той е на този пост от 3 месеца. „Сега обаче отговорността за лечебното заведение е негова“, добави Чимев. Кметът съобщи, че в болничното заведение ще се назначи контрольор. „Решили сме да сложим ред“ заяви Чимев, като уточни, че този контрольор ще следи изразходването на получените средства, а този човек ще бъде зам. кметът по икономическите дейности Олга Китанова, за което Kmeta.bg писа.

Окончателното решение за заема на болницата трябва да бъде взето от общинския съвет на 31 март т.г. Тогава трябва да бъде определен размерът на заема и това трябва да стане в кратки срокове. Най-вероятно ще трябва да се проведе извънредна сесия по случая, тъй като срокът на споразуменията за разсрочено плащане към доставчици изтича в края на април. Според представения погасителен план за 1 млн. лв. има 1 година гратисен период, през 14 000 лв. „От мен искат да направя чудо и да гарантирам, че болницата няма да трупа нови загуби. Все едно да очакваме през май да не вали дъжд“, не приема някои „постановки“ около отпускането на заема шефът на здравното заведение д-р Миков. Като намеква, че е готов с оставката си.

 
Няма да има чудеса и болницата едва ли ще доживее до 140 годишнината си, правилно прогнозират дупничани. Сега номерът, който се разиграва със заема и гаранциите, е кой и кога да докопа сградите на поставената на системи болница, в която дефакто са събрани две бивши – бившата транспортна и бившата военна. И някакво оборудване, което все още може да се окаже годно за използване. Нищо друго. И 2 милиона банков кредит няма да решат нещата – предизвестения край. В Дупница дръпва частната болница – построена, натъкмена, открита и работила, докато бяха на тукашната територия, от Братя Галеви. Как така две болници в Дупница, град под 30 хиляди жители. На какво отгоре. И болница, в която на заплата са около 250 души. Няма как. Докторите частници ще вземат своето от близкия край на общинското здравно заведение. Какво толкова. Закриване на болница не е прецедент в по-ново време. В съседния Бобов дол например стана през 2011 год. В Дупница – през 201….8-та, 201…9-та, прекосило 2020 год. Това е положението.

Юг News

WC

4 градски тоалетни включи в конкурсна процедура за отдаване общината в Дупница – за срок от 10 години. Обектите са разположени до Джамията, този до барбекютата и до зоопарка в парк Рила, както и тоалетната до градинката на бившата автогара. Самата автогара е съборена преди 4-5 години, тоалетната наблизо е полуразрушена. Не са включени за търг обаче градските тоалетни в градската градина и при старата автогара. С решение на общинския съвет в Дупница от м.г. фиксираната цена на „билета“ за ползвателите на услугата ще бъде 50 ст. Конкурсът ще се проведе на 22 март, а при липса на участници ще бъде повторен на 29 март.
Също е положението и в областния Кюстендил и където и да попаднете в Югозапада. В Кюстендил тоалетните на гарата от 10 години са клоака, най-мръсното нещо, което може да се търпи в цивилизования свят. При кюстендилския театър тоалетната беше първо оборудвана с някакви пари по проект, след това откъртиха оборудването, накрая общината се видя в зор и я закри – зари я с пръст и отгоре и минава велоалеята. В Бобошево при управлението на Симеон Сакскобургготски издигнаха тоалетна за чудо и приказ, срещу 17,5 хил. евро. После дълго време стоя празна и неизползваема, защото въведоха такса от 20 стотинки. Само групи чужденци към Рилския манастир и Благоевград-Банско спирали да се ползват от това „удобство“ – евротоалетна с „5 звезди“. Нашенци ходели на открито, зад ресторанта на брега на Струма. „Кога им дам 20 стотинки за кенеф, нека ми се обадят“, подхвърляли местните бабаити. Както и да е. Години наред в плачевно състояние бяха WC-та при ГКПП Гюешево и Олтоманци. Няма топла вода, зимата всичко замръзва, мръсотии. Напоследък нещата се поподобриха, ама не чак дотам. И понеже сме на Гюешево, капепейци още споменават как преди нападенията на НАТО над Белград срещу Милошевич през пролетта на 1999-а, една седмица ТИР-ве карали полеви тоалетни. С това започнали интервенция натовци срещу бившия сръбски лидер – над 10 хиляди тоалетни закарали по различни позиции на Балканите. При нас е трагедия. Не само, че не се поддържа и чисти, ами и манталитетът ни е такъв – „защо, па че ме карат да плащам, кога може и така, на воля“. И един WC инцидент от недалечното минало. На Елешница, под Рилския манастир. Рейс с англичани спря до заведението и половината туристи тръгнаха към външните тоалетни до реката в близост. Като ужилени се връщаха назад към автобуса при гледката на която попаднали. Млада англичанка не се сдържа, свали дънките и бикините си и се облекчи на паркинта до комплекса, без да й пука. За наказание, за „урок“ и – може би, гневна, че е попаднала в такава мизерна страна и при мизерни хора.

Юг News

Цепеници и проценти

Около 5 кубика дърва е заредила и изгори общината в Трекляно, за да сгрее 9-те избирателни секции за вота на 26 март, казаха от администрацията. В Каменичко няма друго алтернативно гориво освен цепениците – дори и токът не е гарантиран като напрежение и волтаж, няма гаранции за честота на спиране особено при лошо време, а и излиза и по-скъпо. Докато за дървата проблемът е никакъв – районът е горист и планински, дори и кметът има правомощия да се отрежат без разрешение до 5 дървета, по синура например. „Изборният ден е толкова дълъг, не можем да оставим секционните комисии да мръзнат часове наред. Печките ще са заредени и ще горят на 26-и“, уверява секретарят на общината Василка Кирилова. То и самата община се отоплява с твърдо гориво, така, че – няма изненади, както се казва.

367 са избирателите в 19-те села на общината за предстоящия вот. До крайния срок – 11 март, са подадени около 100 заявления за гласуване по настоящ адрес. Това са все треклянци, които целогодишно са си на село, но се водят по постоянен адрес в София, в Перник, Кюстендил. Ей, така – за самочувствие, да се наричат „граждани“, да си гарантират достъп до джипи, да комуникират по-лесно с мобилните оператори и пр. Някои и пенсията по банкомат си взимат – в града. Но сега ще гласуват на село, при топлите бумтящи печки на дърва. Трекляно е общината с най-висока избирателна активност, която е около 75%, сочат резултатите от предишни гласувания. Но и 100% да гласуват – пак са са някакви 400-500 гласа, колкото половин ромска секция по градовете, която – знаем как гласуват братята роми. Затова – оправдан ли е целият тоя масрав и тичане, да палиш печки, да обезпечаваш комисии и т.н. От 1944 год. друга политическа сила или коалиция освен комунистите в Трекляно не са печелили вот. Никой не е обръщал статуквото. Както е тръгнало, след 5-6 месеца пак ще има избори. Ще заесени дотогава – пак ще заредят цепениците в Треклянско и пак 75% активност ще гони тукашният избирател. „Особен край – див като Кавказ“, често припомняше тая фраза на Иречек, посетил тия места, най-дълго управлявалият Трекляно червен кмет и активист Камен Арсов, лека му пръст!

Юг News

Да изплетеш кошница

Фотоизложба показва ваянията и изплетеното от майстора кошничар Димчо Занев /84г/ в кюстендилското читалище „Братство“. Малцина се заглеждаха във фотосите, всеки искаше да поздрави колоритния и толкова пъргав за тия си години старец. Някой беше довел от дома за стари хора „Ильо войвода“ две негови връстнички и съселянки – роден е в с. Ваксево. „Ела, да се снимаш с тия две моми, колко ли си ги щипал по синурите във Ваксево, а па и те вече не хапят“, горчиво се пошегува една от организаторките на изложбата. Майстор Димчо ухилен застана пред камерите да го увековечат с дружките си отпреди 70-80 години. Щрак!
Научил се да плете в часовете по трудово обучение във ваксевското школо, преподавали му кошничарство двама учители. Бил 10-годишен, трети клас. И оттогава не е спирал и ще я кара докрая. Един от неизменните и най-активните и атрактивни участници в организираните празници, събори и форуми в цялата област Кюстендил. Празник на черешата, Празник на плодородието, „Панагия”, „Балканска черга” и др., той е на първата линия, щедро излага своите плетени изделия. По нещо попродаде, получавал много грамоти. Наскоро го мобилизирали да учи японци на плетене на кошници. На един от съборите в кюстендилските села станало, комвандировали го по европроект. Показвал им на опулените японци човекът – какво са научили, „нема данни“. Питахме го как да разбираме сентенцията – „да си оплетеш кошницата“. Майсторът не го възприема като метафора, подтекстово. А директно. „Щом на 84 и ръцете и очите ме слушат, и краката ме държат, имам желание и настроение и кошница да изплета, а и някоя засукана булка … така де, не го записвайте това, да таковам де, ей това е – работата става!“ На някои от съборите и дестинациите, в които участва, ходи с магарешка каручка или пеша . Не го видяхме на изложбата да борави и да включи джиесем, не си направи нито едно селфи. Усмихва се на всички. И плете кошници.

Юг News

Спасени евреи

74 години от спасяването на българските евреи отбелязаха в Кюстендил. Оттук е започнала акцията по предотвратяването депортацията на 48 хиляди живеещи в България евреи. Особен е приносът за това на кюстендилеца  Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание тогава – март 1943 г. Кметът на общината Петър Паунов и заместниците му Радмила Рангелова, Надя Каратова и Светослав Василев, представители на областната администрация, от обществени организация, от градския клуб на евреите „Шалом“, граждани поднесоха венци и цветя и сведоха глави пред паметника на Димитър Пешев до пл. Велбъжд. Благодарение на Димитър Пешев и на сподвижниците му кюстендилците Иван Момчилов, Владимир Куртев, Асен Суйчмезов и Петър Михалев 48 000 евреи са спасени от лагерите на смъртта – влаковете от България тръгнали празни. Спасяването им се дължи и на Българската православна църква, на българската интелигенция, на митрополитите Кирил и Стефан, на редица знайни и незнайни достойни държавници, политици, творци и интелектуалци, оказали с участието в събитията през 1943 година решаваща роля за историческия акт – спирането на депортацията. Все още живите свидетели на тези драматични дни и часове от март 1943-а не могат да говорят без вълнение и без да се просълзят. Така беше и днес.

Това е по официалните писания за годишнината и алабалистики. Цитират се постоянно излезли „проучвания“, като „Човекът, който спря Хитлер“ на Габриеле Нисим примерно. И анотации за нея. „Книгата представя драматичната и неполучила признание история на един герой от нашия век – човекът, който предизвика Хитлер да спаси 48 000 български евреи, преследван от комунистите, съден и обвинен в антисемитизъм и забравен от всички“. Стига публицистика – не са минали и 100 години от тия събития, има стотици живи свидетели. Как точно е станало – разни самодоволни автори, историци и „изследователи“ да го установят и да го кажат, не да шикалкавят. Димитър Пешев, Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев. Сигурно имат живи наследници, да ги открият и поканят, те да разкажат каквото знаят. Що за спасение е това на евреите от България. Спрели сме били Хитлер, Кюстендил го е спрял. 1943-а, две години преди капитулацията на Германия. Дай, боже да е така. Ама да се каже едно към едно. Вярно ли е, защо е вярно. Венците и китките пред горе-долу сполучливия паметник на Пешев в Кюстендил не казват нищо. Родната му къща отдавна е съборена, тази, пред която стават разни церемонии март и по други поводи няма нищо общо…

Юг News