Жените и съдбата


Омбудсманът Мая Манолова дойде в Кюстендил, за да поздрави жените и персонала от дома за хора с физически увреждания „Ильо войвода“ по случай 8 март. Тя не криеше вълнението си, изрази възхищението си пред тези сполетени от съдбата жени, които си остават нежни и силни докрай. Някои така ощетени от съдбата дами, както ги нарече в приветствието си областният шеф Йордан Татарски, четоха сви стихове. Удивително. На инвалидна количка са немалко от тях. Но не се предават. И са щедри на пожелания. „Какъвто и пост да заемете в държавата, госпожо Манолова, си останете все такава хубава и чаровна жена“, отвърнаха и събраните в залата за срещи в комплекса. Омбудсманът беше на откриването на фотоизложбата „Отвъд невидимото” в дома, в който са настанени и живеят около 100 души, а 52 от тях са жени. Изложбата е от фотокомпозиции на Мартин Петров, който е на инвалидна количка и сам снима приятелите си от дома. Произведения има и на приложничката Теодора Сърбинска, изкуствоведа Мая Таскова, библиотекарката Мария Лепопелска, учителката Детелина Тихолова и журналистката Виолета Атанасова. Експозицията съдържа портрети на жени с увреждания, които живеят в същия комплекс . Живеещите в социалния дом бяха подготвили музикално-поетична програма. „Благодаря за възможността да съм днес сред вас. Това е най-истинският начин да посрещна тази година празника, който толкова много обичам. Трудно е човек да изрази чувствата си, гледайки тази изложба и слушайки вашата програма”, каза Манолова. Която се просълзи, а и няколко жени от докараните и влезлите с чужда помощ също плачеха.
Съдбата. Извън комплекса „Ильо войвода“ на 8 март се вихреха всевъзможни празненства със 110% участие на жени. Нормално е. Скъпи тоалети, усмивки и прически, цветя и цветя, целувки с приятелки, с кавалера, с шефа работодател. Нека. Ама има нещо смущаващо в такова празнуване. Криза, беднотия, стагнация, избори – на всичкото отгоре. Статистиките вадят смущаващи цифри за безработица, за социалния контингент, който гладува, мизерства, едва оцелява. Тези поразвилнели се осмомартенки жени – откъде намират това самочувствие, самоувереност и тежкарлък. Без финес, благородство, чар. Просто повечето от така „засуканите“ жени имат излъчването на държанки. Някой им плаща – за всичко. Не го заслужават, но го притежават. Това не се връзва с празниците, не върви за 8 март. На който просто трябва да признаем, че жените са „такива, каквито са“. Държанка също е съдба. Истински или не, платени или не. Съдбата го определя – а не само за жените, но най-вече за тях .В дом „Ильо войвода“ най-добре знаят цената на всичко. Щом насълзиха дори омбудсмана.

Юг News


То е ясно – преди избори ни правят на маймуни и на невиждани балъци и наивници. Всичко се обещава.На Банско втори лифт и нов план за управление на НП „Пирин“. Същото и за Паничище и там искаха да правят над 60 км ски писти и лифт от Гейзера /така харесан от Бандерас/ до връх Кабул. На Рилското корито – възстановяване на Рилската железница. В Бобов дол на предишни кампании екскметицата Йорданка Каленичкова обещаваше и космодрум да прави на Разметаница и китайски да учат дечицата в школото на миньорския град. На места си спомнят по-скромни обещания. Във Ваксево например още се кръстят, спомняйки си как тогавашният външен министър Соломон Паси в кабинета на Сакскобургготски в местното читалище на предизборна среща през февруари 2003 год. обещаваше 2 евро за литър мляко от тукашните крави. „Ще ви го изкупуват в Гърция, влизаме в ЕС /това стана 2007 год/ и ще можете да го карате на гърците. Няма разни тукашни да ви мамят за по 50 стотинки за литър“, омайваше електората Пасито, както го прекръстиха от по-задните редици. Та тя се видя – и с млякото, и с космодрума при Бобов дол, и с Пеле, с Бандерас в Сапарева баня. Добре, че поредният вот, който вълнува все по малко и по-малко ударилия го на софри и празнувания българин, остават няма и 20 дена. Иначе ще вземе да дойде още някой голям – холивудска звезда или нещо повече от такава.










Стигат ми тия награди


Толкова емоции, пожелания, усмивки и жестове носел тоя 1 март на българите – уникалният ден на мартениците. И най сериозните проучвания доказват, че само при нас го имало тоя символ. Малко търпение. Мартеницата е символ на здраве, дълголетие, плодовитост и изобилие. Изработва се от преплетен памучен или вълнен червен и бял конец, които задължително се усукват наляво. Червеното е цвят на жизненост, сила, здраве и любов. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи късмет. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бяла е празничната рокля на булката, светците и ангелите също са облечени в бели одежди. В Софийско и Мелнишко синият и зеленият цвят също са често използвани за направата на мартеници. Първият е олицетворение на небето, а вторият на земята. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено и мрачно, а когато е радостна – топло и слънчево. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче. Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били запленени от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. По традиция жертвената клада трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова – пак на места, където са живели или живеят българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ – на наследниците на тракийските земи.
Та така – защо да е баба Баба Марта .На 1 март, на първото число в пролетния месец. Нещо бърка народният гений. Па и „бързала и мартеници вързала“. Глупости. Колко време трябва да мине, за да я отбабосаме. Добре, че децата са си деца и кичат вече почти всяко дърво в червено-бяло, а от Айтос спретнаха и 7-километрова мартеница. Нека Бабата я върже – друг път.

Последни коментари