Жените и съдбата

Омбудсманът Мая Манолова дойде в Кюстендил, за да поздрави жените и персонала от дома за хора с физически увреждания „Ильо войвода“ по случай 8 март. Тя не криеше вълнението си, изрази възхищението си пред тези сполетени от съдбата жени, които си остават нежни и силни докрай. Някои така ощетени от съдбата дами, както ги нарече в приветствието си областният шеф Йордан Татарски, четоха сви стихове. Удивително. На инвалидна количка са немалко от тях. Но не се предават. И са щедри на пожелания. „Какъвто и пост да заемете в държавата, госпожо Манолова, си останете все такава хубава и чаровна жена“, отвърнаха и събраните в залата за срещи в комплекса. Омбудсманът беше на откриването на фотоизложбата „Отвъд невидимото” в дома, в който са настанени и живеят около 100 души, а 52 от тях са жени. Изложбата е от фотокомпозиции на Мартин Петров, който е на инвалидна количка и сам снима приятелите си от дома. Произведения има и на приложничката Теодора Сърбинска, изкуствоведа Мая Таскова, библиотекарката Мария Лепопелска, учителката Детелина Тихолова и журналистката Виолета Атанасова. Експозицията съдържа портрети на жени с увреждания, които живеят в същия комплекс . Живеещите в социалния дом бяха подготвили музикално-поетична програма. „Благодаря за възможността да съм днес сред вас. Това е най-истинският начин да посрещна тази година празника, който толкова много обичам. Трудно е човек да изрази чувствата си, гледайки тази изложба и слушайки вашата програма”, каза Манолова. Която се просълзи, а и няколко жени от докараните и влезлите с чужда помощ също плачеха.

Съдбата. Извън комплекса „Ильо войвода“ на 8 март се вихреха всевъзможни празненства със 110% участие на жени. Нормално е. Скъпи тоалети, усмивки и прически, цветя и цветя, целувки с приятелки, с кавалера, с шефа работодател. Нека. Ама има нещо смущаващо в такова празнуване. Криза, беднотия, стагнация, избори – на всичкото отгоре. Статистиките вадят смущаващи цифри за безработица, за социалния контингент, който гладува, мизерства, едва оцелява. Тези поразвилнели се осмомартенки жени – откъде намират това самочувствие, самоувереност и тежкарлък. Без финес, благородство, чар. Просто повечето от така „засуканите“ жени имат излъчването на държанки. Някой им плаща – за всичко. Не го заслужават, но го притежават. Това не се връзва с празниците, не върви за 8 март. На който просто трябва да признаем, че жените са „такива, каквито са“. Държанка също е съдба. Истински или не, платени или не. Съдбата го определя – а не само за жените, но най-вече за тях .В дом „Ильо войвода“ най-добре знаят цената на всичко. Щом насълзиха дори омбудсмана.

Юг News

Вси звезди в Сапарева баня

По време на срещата /предизборна/ ексминистър Николина Ангелкова заяви, че привличането на световноизвестни актьори в България е една индиректна и изключително важна реклама за страната. „С Антонио Бандерас бяхме в Сапарева баня, за да оглеждаме заедно с продуцентите места за снимки до края на годината, заради Гейзера“, обяви Ангелкова. Бившият министър на туризма завърши срещата с думите: „За да реализираме тези добри намерения, нека не забравяме, че на 26 март има избори. Важно е как ще се гласува. Важно е да правим разлика между обещанията, защото всички дават в момента, но трябва да знаем кои от тези обещания ще бъдат превърнати в реалните решения за България. Така че, не забравяйте на 26 март да гласувате с бюлетина номер 11!“  И от общината в Сапарева баня признаха,че Бандерас бил идвал, а после пратил екипа си да огледат по-детайлно терена. Това е то. То филм я снимат, я не, но нали са избори след няма и 20 дена. Защо да не го докараме Бандерас. И не само него. Вси звезди да докараме. Някога, при първите демократични /да ги наречем/ избори известният футболен национал и треньор от далечното минало д-р Стефан Божков, включен в една от листите, на среща в кюстендилския комплекс „Велбъжд“ каза, почти непринудено, че се познавал с Пеле. Та и Кралят на футбола влезе в предизборните ни битки тогава. Сега, но няма да има време, някоя от политическите сили, коалиции, сдружения и пр. може и с Анджелина Джоли да заиграе. Предизборно може всякак. Защо Ангелкова да не води Бандерас в Сапарева баня. И на кушията за Тодоровден това можеше да стане.

То е ясно – преди избори ни правят на маймуни и на невиждани балъци и наивници. Всичко се обещава.На Банско втори лифт и нов план за управление на НП „Пирин“. Същото и за Паничище и там искаха да правят над 60 км ски писти и лифт от Гейзера /така харесан от Бандерас/ до връх Кабул. На Рилското корито – възстановяване на Рилската железница. В Бобов дол на предишни кампании екскметицата Йорданка Каленичкова обещаваше и космодрум да прави на Разметаница и китайски да учат дечицата в школото на миньорския град. На места си спомнят по-скромни обещания. Във Ваксево например още се кръстят, спомняйки си как тогавашният външен министър Соломон Паси в кабинета на Сакскобургготски в местното читалище на предизборна среща през февруари 2003 год. обещаваше 2 евро за литър мляко от тукашните крави. „Ще ви го изкупуват в Гърция, влизаме в ЕС /това стана 2007 год/ и ще можете да го карате на гърците. Няма разни тукашни да ви мамят за по 50 стотинки за литър“, омайваше електората Пасито, както го прекръстиха от по-задните редици. Та тя се видя – и с млякото, и с космодрума при Бобов дол, и с Пеле, с Бандерас в Сапарева баня. Добре, че поредният вот, който вълнува все по малко и по-малко ударилия го на софри и празнувания българин, остават няма и 20 дена. Иначе ще вземе да дойде още някой голям – холивудска звезда или нещо повече от такава.

Юг News

Колко ще се празнува

Как можем да не се напразнуваме. 1 март – баба Марта, 3 март – официален Празник, 4 март – Тодоров ден. „Както миналата, така и тази година, много хора дойдоха за да гледат кушиите – около 2 000 зрители аплодираха победителите. Атракция, най-вече за малките зрители бяха няколко понита, доведени от собствениците им. Малчуганите имаха възможност да се качат на малките понита, за да се разходят или пък да си направят снимка за спомен. Евтим Димитров от Сапарева баня спечели кушиите. Той и неговият 8-годишен кон Мартин бяха най- бързи и заслужено се окичиха с венеца на победителя. Евтим участва не за първа година, но за първи път успява да спечели. В конските надбягвания участваха 9 коня, пишат местни сайтове. Конете се прибраха. Тук-таме имаше местни празнувания – като това в с. Николичевци например, където изкараха поп, омесиха погачи и зелници и правиха водосвет срещу „честите умирачки“. Помагало. Задава се най-неорганизирания празник – 8 март.  Жените, жените – толкова народ скъсва със задръжките и мярката. На 9 март сме спасили евреите – не е празник, но пак ще има официалности, слова, китки, пък и сядане. На 18 март ще се избира новата мис „Кюстендилска пролет“. То момите кандидатки вече дефилираха край пл. Велбъжд раздавайки точно 1000 знаменца на уважилите Деня на Освобождението. На 21 март е апогеят – най-хубавият /така би трябвало да бъде/ празник на Кюстендил. Водосвет на площада, пролетни послания от микрофоните и наздравици по софрите и запоите, които ще се завихрят на открито, по заведения и в домашна „среда“. На 25 е Благовещение /Благовец/, толкова християнски ден и празник. На 26 март – о-о, тогава са парламентарните избори, някои ще ликуват, други ще униват, но и едните и другите ще се разпият и ще мъдрят и будуват по нощите. На 27 март е денят на театъра – е, как да не се сетиш, актьорите, сцената. „Светът е сцена“ – кои са зрителите тогава! На 1 април е хуморът, шегата, за повечето българи – на лъжата. Но вече сме в другия месец, а през него има други маратони под мотото: „За мъка сме родени“.
Колоритно ченге – доста над 100 кг  на тегло, вече покойник, разказваше как около Гергьовден му се събрали 30 часа софри, пиене, обиколил няколко села при роднини, познати, движел с един раздрънкан „москвич“. Като се прибрал, спал 60 часа, само до тоалетната прескачал. Преди няколко дни кюстендилец финансист по професия, се оплака, че 36 часа „жулил“ – пил, без да спира, и до две кръчми в Македония прескочил. Не се и сеща да поспи. А за 8 март има да уважи „коскоджамити колежки“. Ще ги целува, две контри ще тегли сутринта – пил не пил, какво спиране. Е, как се издържа. Като всичко все нас чака – няма значение кое се празнува, а колко се празнува. „За мъката сме родени“.

Юг News

Стигат ми тия награди

Доскорошният полицейски шеф в Перник Валентин Бучински демонстративно изхвърли всичките си ордени и отличия пред централата на МВР. Той говори за политически реваншизъм в министерството и как е бил освободен, докато е бил в болница. Половин месец след назначаването на служебното правителство разбрал, че се готви отстраняването му. На 15 февруари при него отиват двама от съветниците на служебния министър на вътрешните работи. Казват му, че срещу него има множество сигнали и те са длъжни да извършат проверка. „Предлагали са на колеги да пишат срещу мене. Колегите, които ми го докладваха това нещо, заявиха, че са отказали да пишат такива неща”, разказва Валентин Бучински пред Нова телевизия. „Не желая и никога повече няма да се върна в МВР. Това бяха моите награди за моя професионализъм. Министерството не желае в него да служат хора, които са професионалисти. Важно е да имаме политически назначения. Само те се ценят на днешно време. Обиден и омерзен съм”, казва старши комисар Валентин Бучински.
Хайде сега – коe от шефските назначения в МВР не е политическо. А пък полицията, армията и др. били деполитизирани. На най. Бучински ли не го знае или който и да от колегите му начело на 28-те областни дирекции на полицията.Не му издържаха нервите – просто. Постъпката му би била достойна за уважение, ако не беше резултат и реакция на неговата себичност и прекомерно личното му възприемане на всичко. Но нека каже нещо и за самите награди. Как ги дават в МВР. За професионализъм или за послушание. Нагласени неща колкото искаш: 5 дни отпуск към полагаемия му се на съответния униформен за еди какво си при годишния отчет на дейността на дирекцията, проявил „висока степен на отговорност и профисионализъм“. За ченгетата най-важното е кариеризмът, издигането, растенето по чин и служебна позиция. Няма какво да се лъжем.  Другото е „ала-бала“. Не говорим конкретно за Бучински. „Така го акъла учил, така го прави“, има един лаф по Югозапада за конкретния случай.
Нещата са несравними. И все пак – наскоро и поетът драматург Стефан Цанев отказа да приеме наградата „Златен век“, най-високото отличие на Министерство на културата. Писателят заяви своето решение чрез открито писмо до Вежди Рашидов, изпратено до „Площад Славейков“. Причината за отказа на Цанев е друг скорошен носител на ордена – Димитър Иванов, бивш шеф в Шесто управление на Държавна сигурност, чийто основен предмет на дейност е било шпионирането и доносниченето за хора от културата. Винаги е вълнуващо някой да откаже награда – за това ли дето служим и работим да ни награждават. Големи умове, гении и таланти, писатели и учени са отказвали дори Нобеловата награда /Жан Пол Сартр – присъдена му за цялостното му творчество през 1964 година, но я отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Полицаите едва ли са чели Сартър. Но Ботев – не е за вярване да не са го чували: „Но стига ми тая награда /не награди и ордени!/ Да каже нявга народът – умря сиромах за правда, за правда и …“

Юг News

 Защо да е баба Баба Марта

Толкова емоции, пожелания, усмивки и жестове носел тоя 1 март на българите – уникалният ден на мартениците. И най сериозните проучвания доказват, че само при нас го имало тоя символ. Малко търпение. Мартеницата е символ на здраве, дълголетие, плодовитост и изобилие. Изработва се от преплетен памучен или вълнен червен и бял конец, които задължително се усукват наляво. Червеното е цвят на жизненост, сила, здраве и любов. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи късмет. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бяла е празничната рокля на булката, светците и ангелите също са облечени в бели одежди. В Софийско и Мелнишко синият и зеленият цвят също са често използвани за направата на мартеници. Първият е олицетворение на небето, а вторият на земята. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено и мрачно, а когато е радостна – топло и слънчево. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче. Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били запленени от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. По традиция жертвената клада трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова – пак на места, където са живели или живеят българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ – на наследниците на тракийските земи.

Та така – защо да е баба Баба Марта .На 1 март, на първото число в пролетния месец. Нещо бърка народният гений. Па и „бързала и мартеници вързала“. Глупости. Колко време трябва да мине, за да я отбабосаме. Добре, че децата са си деца и кичат вече почти всяко дърво в червено-бяло, а от Айтос спретнаха и 7-километрова мартеница. Нека Бабата я върже – друг път.

Йг News