Стигат ми тия награди

Доскорошният полицейски шеф в Перник Валентин Бучински демонстративно изхвърли всичките си ордени и отличия пред централата на МВР. Той говори за политически реваншизъм в министерството и как е бил освободен, докато е бил в болница. Половин месец след назначаването на служебното правителство разбрал, че се готви отстраняването му. На 15 февруари при него отиват двама от съветниците на служебния министър на вътрешните работи. Казват му, че срещу него има множество сигнали и те са длъжни да извършат проверка. „Предлагали са на колеги да пишат срещу мене. Колегите, които ми го докладваха това нещо, заявиха, че са отказали да пишат такива неща”, разказва Валентин Бучински пред Нова телевизия. „Не желая и никога повече няма да се върна в МВР. Това бяха моите награди за моя професионализъм. Министерството не желае в него да служат хора, които са професионалисти. Важно е да имаме политически назначения. Само те се ценят на днешно време. Обиден и омерзен съм”, казва старши комисар Валентин Бучински.
Хайде сега – коe от шефските назначения в МВР не е политическо. А пък полицията, армията и др. били деполитизирани. На най. Бучински ли не го знае или който и да от колегите му начело на 28-те областни дирекции на полицията.Не му издържаха нервите – просто. Постъпката му би била достойна за уважение, ако не беше резултат и реакция на неговата себичност и прекомерно личното му възприемане на всичко. Но нека каже нещо и за самите награди. Как ги дават в МВР. За професионализъм или за послушание. Нагласени неща колкото искаш: 5 дни отпуск към полагаемия му се на съответния униформен за еди какво си при годишния отчет на дейността на дирекцията, проявил „висока степен на отговорност и профисионализъм“. За ченгетата най-важното е кариеризмът, издигането, растенето по чин и служебна позиция. Няма какво да се лъжем.  Другото е „ала-бала“. Не говорим конкретно за Бучински. „Така го акъла учил, така го прави“, има един лаф по Югозапада за конкретния случай.
Нещата са несравними. И все пак – наскоро и поетът драматург Стефан Цанев отказа да приеме наградата „Златен век“, най-високото отличие на Министерство на културата. Писателят заяви своето решение чрез открито писмо до Вежди Рашидов, изпратено до „Площад Славейков“. Причината за отказа на Цанев е друг скорошен носител на ордена – Димитър Иванов, бивш шеф в Шесто управление на Държавна сигурност, чийто основен предмет на дейност е било шпионирането и доносниченето за хора от културата. Винаги е вълнуващо някой да откаже награда – за това ли дето служим и работим да ни награждават. Големи умове, гении и таланти, писатели и учени са отказвали дори Нобеловата награда /Жан Пол Сартр – присъдена му за цялостното му творчество през 1964 година, но я отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Полицаите едва ли са чели Сартър. Но Ботев – не е за вярване да не са го чували: „Но стига ми тая награда /не награди и ордени!/ Да каже нявга народът – умря сиромах за правда, за правда и …“

Юг News