Колко ще се празнува

Как можем да не се напразнуваме. 1 март – баба Марта, 3 март – официален Празник, 4 март – Тодоров ден. „Както миналата, така и тази година, много хора дойдоха за да гледат кушиите – около 2 000 зрители аплодираха победителите. Атракция, най-вече за малките зрители бяха няколко понита, доведени от собствениците им. Малчуганите имаха възможност да се качат на малките понита, за да се разходят или пък да си направят снимка за спомен. Евтим Димитров от Сапарева баня спечели кушиите. Той и неговият 8-годишен кон Мартин бяха най- бързи и заслужено се окичиха с венеца на победителя. Евтим участва не за първа година, но за първи път успява да спечели. В конските надбягвания участваха 9 коня, пишат местни сайтове. Конете се прибраха. Тук-таме имаше местни празнувания – като това в с. Николичевци например, където изкараха поп, омесиха погачи и зелници и правиха водосвет срещу „честите умирачки“. Помагало. Задава се най-неорганизирания празник – 8 март.  Жените, жените – толкова народ скъсва със задръжките и мярката. На 9 март сме спасили евреите – не е празник, но пак ще има официалности, слова, китки, пък и сядане. На 18 март ще се избира новата мис „Кюстендилска пролет“. То момите кандидатки вече дефилираха край пл. Велбъжд раздавайки точно 1000 знаменца на уважилите Деня на Освобождението. На 21 март е апогеят – най-хубавият /така би трябвало да бъде/ празник на Кюстендил. Водосвет на площада, пролетни послания от микрофоните и наздравици по софрите и запоите, които ще се завихрят на открито, по заведения и в домашна „среда“. На 25 е Благовещение /Благовец/, толкова християнски ден и празник. На 26 март – о-о, тогава са парламентарните избори, някои ще ликуват, други ще униват, но и едните и другите ще се разпият и ще мъдрят и будуват по нощите. На 27 март е денят на театъра – е, как да не се сетиш, актьорите, сцената. „Светът е сцена“ – кои са зрителите тогава! На 1 април е хуморът, шегата, за повечето българи – на лъжата. Но вече сме в другия месец, а през него има други маратони под мотото: „За мъка сме родени“.
Колоритно ченге – доста над 100 кг  на тегло, вече покойник, разказваше как около Гергьовден му се събрали 30 часа софри, пиене, обиколил няколко села при роднини, познати, движел с един раздрънкан „москвич“. Като се прибрал, спал 60 часа, само до тоалетната прескачал. Преди няколко дни кюстендилец финансист по професия, се оплака, че 36 часа „жулил“ – пил, без да спира, и до две кръчми в Македония прескочил. Не се и сеща да поспи. А за 8 март има да уважи „коскоджамити колежки“. Ще ги целува, две контри ще тегли сутринта – пил не пил, какво спиране. Е, как се издържа. Като всичко все нас чака – няма значение кое се празнува, а колко се празнува. „За мъката сме родени“.

Юг News