Month: април 2017

Все по Дупница

Все по Дупница

Стотици бяха подмамени и след това измамени с високи лихви – до 16%, от Дупнишката популярна каса. В един момент разбират, че парите им ги няма. Потъват 4.5 млн. лева. Шефът на касата Георги Близнаков е на сигурно място – в ареста в Пловдив от октомври миналата година, докато се готви обвинителен акт. А жена му Ивона, която е набирала жертвите, е пусната под парична гаранция от 30 000 лева. Днес тя продължава да поддържа хладнокръвно престъпния семеен бизнес. Касата обявила фалит, без да върне парите на стотици хора. Къде са парите. Ами, ето ги. Едва излязла от ареста, Ивона дава кредити. И пак работи като банка. Макар, че дружеството й е регистрирано с уставен капитал от 2 лева. Помага и синът й Сотир, и полуснахата Милена. Действието се развива в офис в родната Дупница и в съседния Благоевград – с лого на пловдивска фирма, която според търговския регистър отдавна е под запор и няколко години не отчита дейност. Фирмата не е в списъка на БНБ с лицензираните за даване на кредити. Бизнесът й кипи ден след ден, докато стотици хора се надяват някога да вземат парите си от Дупнишката пирамида.
….
Четвърта година върви дебелото по убийството на Николай Радев-Отвертката, по което обвиняеми са свръхизвестната фамилия доктори Карастоянови, водени от стария стоматолог Владимир Карастоянов /71г/. Ако от елементарно любопитство някой влезе в съдебната зала по процеса, ще се наслуша на признания, откровения и свидетелства, характерни за белетристите отпреди век и половина, почти като диалозите на драматурзите ни от Възраждането. А историята е от кървава по-кървава. Участниците все известни. Отвертките, авери и сподвижници на Братя Галеви. Обвиняемите – доктори, лекували и на които дължат уважение хиляди дупничани. И тук е замесена и дори е главен виновник, предизвикала развръзката с наръгването на Отверктата в бара „Колата“, внучката на стария и дъщеря на анестезиолога Николай Карастоянов. При Отвертките свръхактивни са лелите му, братът, първоначално жената лондончанка, която му била съпруга, пък след убийството май роди и не се явява на процеса. Та и тук се преплитат родово-семейни, махленско приятелски връзки и сюжети.
….
Глътка въздух за дупнишката болница. Минипарламентът гласува отпускането на 1 милион лева спасителен заем за предфалитно агонизираща болница. Който няма да я спаси. Това е ясно. Но и тук сплетни, интриги, нападки и клевети, съдебни дела. Шестима оглавяваха болницата за няма и година и половина време. Сега я оглавява хирургът доц. Димитър Недин, който е от Благоевград. Но и тук съвсем по дупнишки.

За Меджидиева, за Братя Галеви, които на 8 май правят щастливи 5 години откакто са зачезнали, за Златистия, за Гипса, за Гяволето, за Лапача /Малък и Голям/ жанрът е друг.
….
Първата партизанка Събка Златанова е от Дупница. Дупнишкият партизански отряд, воден от „един е Жельо“ Демиревски и т.н.
Кое е общото. Все по Дупница.

Юг News

Кметските плати

 Кметските плати

 

 

 
На 1800 лв. скача заплатата на кмета на Сапарева баня Калин Гелев, решиха общинските съветници. Досега той взимал 1 150 лева – може би най-ниско възнаграждение за такъв пост в целия Югозапад. Самият Гелев предложил заплатата му да е 1600 лева. След дебати се стигнало до междинното положение – 1800 лева. Община Сапарева баня последна в региона гласува повишение на заплатите – и на кмета на курорта, и на кметовете на селата, която от 720 става 800 лева. Съветниците в Сапарева баня са на около 350 лева месечно. В края на миналата година община Кочериново навакса закъснението, като вдигна заплатата на кмета Иван Минков от 1200 на 1 800 лева, а кметовете на селата вече взимат около 820-830 лева. Шампион по заплата е кметът на малкото Бобошево Крум Маринов, който от 3 години взима 2 200 лева. „Половината я раздавам на хора, които сутрин ме чакат пред кабинета и нямат и за хляб, за лекарство, за първа необходимост“, откровеничи Маринов. Толкова – 2 200 лева, е заплатата и на кметицата на Бобов дол Елза Величкова. Възнаграждението на кмета на най-малката община в България – Трекляно, Радко Петрунов, е 2 100 лева. Досега не е обявявана официално заплатата на кмета на Кюстендил Петър Паунов, който първоначално обяви, че ще работи без заплата, няма да ползва служебна кола, носеше в ръце 4 персонални джиесема. Нито на дупнишкия кмет инж. Методи Чимев. Както и в Невестино, където инж. Димитър Стаменков избягва темата финанси по всевъзможен начин. И в Рила е същото – полуфеодализъм, никаква финансова прозрачност, така е решил каращият четвърти пореден мандат рилски градоначалник Георги Кабзималски. Знае се само, че последните изредени не взимат повече от колегата им в Бобошево.
Проблемът е как кметовете осребряват кметуването си. Та нали за всяка стотинка, похарчена на тяхна територия, им докладват. Да не говорим за проекти и проекти, за търгове, за обществени поръчки, договори, санирания и пр. Те, кметовете, не са на едната заплата. И това се знае. Ама какво може да се направи. „Човек, каквото може притежава, а силният – каквото си е взел“ /Уолтър Скот, романа „Роб Рой“/.

 

 

Юг News

 

 

 

Колко са навън

Колко са навън

С 2 583 души или с 2% е намаляло населението на Кюстендилска област през 2016 год. в сравнение с предходната 2015 год., обявиха от териториалното статистическо бюро. Към 31 декември 2016 г. населението на областта е било 123 431 души, което представлява 1.7% от населението на България и нарежда региона на 21-о място по брой на населението в страната . Статистиката е безмилостна. Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението в областта. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 26.4% от населението. Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който е под средния за страната. Увеличава се броят на починалите лица и коефициентът на обща смъртност.
Ето още малко числа. Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в региона са 14 706, или 11.9% от общия брой на населението в областта, като спрямо 2015 г. този дял се запазва. За област Кюстендил към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 62.1%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2015 г. този коефициент е бил 60.7%. Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 42.7 години през 2001 г. нараства на 44.7 години през 2010 г. и достига 47.4 години в края на 2016 год. Неравномерно е разпределението на населението по общини в област Кюстендил. Общо 77.3% от населението на областта живее в двете най-големи общини – Кюстендил и Дупница, и двете с население над 40 хил. души. С брой на населението под 10 хил. души са останалите седем общини, които обхващат 22.7% от населението в област Кюстендил. Най-малка по брой на населението е община Трекляно, която е и най-малката община в страната. В нея живеят 835 души, или 0.7% от населението на областта. Най-голяма е община Кюстендил – 54 645 души (44.3%). След нея е община Дупница с население от 40 789 души, или 33.0% Броят на починалите през 2016 г. в област Кюстендил е 2 485 души. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 12 случая, или с 0.5%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо в областта. Коефициентът на обща смъртност в област Кюстендил е 19.9‰, а за страната – 15.1‰. През 2015 г. в областта този коефициент е бил 19.5‰. Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10.2‰. И т.н. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в област Кюстендил през 2016 г. оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен – минус 957 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта, авторитетно казва статистиката.
Няколко въпроса. След като населението на областта е 123 431, от които до 15 години -14 706, а до 18 г. поне още 5-6 хиляди, откъде в избирателните списъци е над 135 хиляди. Откъде се вземат тия около 25 хиляди „мъртви души“ – с двойно гражданство ли, чак па да са станали 25 хиляди… Второ. Знаят се колко са в гроба /за 2016 год./, колко е отрицателният прираст, а защо никой никога под никаква форма не казва аджеба колко народ от региона е навън. Не къде са, а колко са до бройка, към дата 31.12.2016 год. – примерно. Няма данни – ни от Статистиката, ни от МВР, ни от ГРАО и ЕСГРАОН към общините, нито областни и пр. Всички помним атентата на летище Сарафово със загиналите израелски туристи. Пълна бъркотия, кървави сцени, разследвания. Няколко дни по-късно мина някаква санитарна команда и провери по кв. милиметър терена на атентата и събра до прашинка всичко намерено като останка от взривените евреи. И доста българи – разпръснати къде ли не, гинат при катастрофи, инциденти, атентати и др. Ама хайде да се намери администрация ли, отдел ли, комисия ли – но да ги обяви до човек, толкова, толкова и толкова към тая и тая дата са в чужбина. А след това и по региони. Трябва.

Юг News

Забравеният Чернобил

Забравеният Чернобил

Чернобилската авария е тежка промишлена авария, възникнала на 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала. Обикновено тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима  от 2011 година сред 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.
Така 31 години по-късно описват трагедията в Чернобил, чиито последици ще се усещат – явно или не, столетия. Защото и досега не се каза цялата истина за аварията. В България изкупителните жертви бяха проф. Любомир Шиндаров и тогавашният зам.-премиер Григор Стоичков. От ноември 1991 до юли 1994 г.  /5 години пъ-късно!/ се води дело, в което Стоичков и Шиндаров са обвинени в това, че са „нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г.“ Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г. Умира на 23 юли 2016 г. Чл. кореспондент Шиндаров умира през 2009 г. – на 88 г., той е осъден на една година. Кой ги помни тия неща. По официална линия – никой. Дребен факт – уредът за отчитане на радиационния фон в градинката пред общината в Кюстендил например, ограден като „мемориал“, вече го няма.
Но Чернобил не може да бъде забравен. Ченгета от онова време, края на април 1986-а, разказват как в столовата им забранили да ядат от марулята да консумират само консерви. Така било и при военните. За цивилното население – давай, какво да спасяваш! Ядохме до премала заразен зеленчук, дори втори път – с Гергоьовденските агнета, които са бозали млякото от заразените овце майки. И сиренето през есента от същото това мляко. И месото в буркани. И туршиите и пр. Затова, извън всякаква официална информация – и до ден днешен кой, защо, по какви причини обикновеният българин сам за себе си спомня, опединично. И се надява „да няма вече“ Чернобил.

Юг News

Не колко, а защо сме бедни

Не колко, а защо сме бедни

Не колко, а защо сме бедни

 

 

  Около 2,5 милиона българи, или близо 35 на сто от населението на страната, живеят в тежки материални лишения, сочи анализ на Евростат за социалните тенденции и индикаторите за бедност в страните на ЕС през 2016 г. В тази категория спадат хора, които не могат да си позволят за ползване няколко основни неща, които според европейските критерии са основата на нормален битов живот в европейската общност. Най-важните фактори, които формират категорията „тежки материални лишения“ са: хората да могат да плащат безпроблемно сметките си; да могат да посрещат неочаквани разходи; да поддържат дома си топъл; да имат достъп до телевизор, кола или телефон; да се хранят редовно; да могат да си позволят поне една седмица почивка далече от дома.

  Според данни на НСИ за индикаторите за бедност и социално изключване у нас през миналата година е имало почти същия процент на хора, които са били в ситуация на тежки материални лишения. Най-висок процент на хора, които са били в ситуация на бедност и лишения, е отчетен при сънародниците ни над 65-годишна възраст – близо 80 процента от тях попадат в категорията на хора с „тежки материални лишения“. При младите българи до 17 години процентът на изпадналите в материални лишения е 40 на сто, а при работещите българи от 18 до 64 години – около 30 на сто. През 2016 г. около 7,8 на сто от населението на ЕС или близо 39 млн. души са живели в ситуация на тежки материални лишения, отчита Евростат. Това е значителен спад на тази социална тенденция, тъй като през 2012 г. техният дял е бил близо 10 на сто при близо 520 млн. население на ЕС-28, сочат данните на Евростат. Като цяло най-голям брой хора, които живеят в материални лишения е отчетен в Италия – близо 7 млн. души или 12 на сто от населението. Други високи стойности на хора, които живеят в материални лишения, са отчетени в Румъния – близо 5 млн. души или 24 на сто от населението; Полша – 3 млн. души или 8 на сто от населението; Унгария – около 1,5 млн. души или 20 на сто от населението и др. Най-нисък процент на хора в бедност и материални лишения е отчетен в Швеция – около 1 процент, Финландия и Люксембург – по около 2 на сто, Холандия – 2,7 на сто, Австрия – 3 на сто, Дания – 3,2 на сто и др. Най-малък брой хора в тежки материални лишения е имало отново в Люксембург – около 10 000 души, Малта – 20 000 и Швеция – около 70 000, отчита Евростат.

  Да хванем бас, че и в тая евростатистика има доста натъкмени и стъкмени неща. Нищо не се казва каква методика прилагат евростатистиците и дали не ползват нещо готово подадено им от нашия НСИ. Както и да е. Бедността си я знаем в първичния и суров и ежедневен израз и порядък. Минете по селските магазини и да ви отворят тетрадките с вересиите. Както и в гетата – и личните им карти са прибрали на мургавите клиенти магазинери и лихвари. Впрочем всяка селска кръчма достатъчно добре илюстрира на какво сме дередже – не е нужно да четем евроанализи. Но нещата имат и обратна страна. Пред колко къщи /че и по селата/ има по две-три коли – нищо, че са втора употреба, то целият живот на българина е „втора употреба“, та колата. Колко българи живеят със съпруга или съпруг втора употреба. Или как стремглаво растат депозитите ни – вече са над 50 милиарда, ако банкерите ги обявяват точно и приблизително. А и по колко къщи и имоти има българинът – в града, на село, по вилните зони. На морето – така си е. Не хванаха ли наскоро дом на ужасите, т.е. старчески дом, в който собственичката управител и синът и карали обитателите да им преписват имоти в центъра на Несебър /като не бъркаме курорта/. Тия проценти въпросната евростатистика не е хванала. Лошото е, че мизерията ни е в нравите и характера. Там процентите са страшни и необратими. И никой не ги следи и проучва.

Юг News

Мраз манипулациите

Мраз манипулациите
Черешите в Кюстендилско измръзнали над 80%, в самия институт по земеделие и в близкото с. Коняво – на 100%, смело написаха медии и сайтове след уикенда – като си поотпочинаха и взеха наготово някои „показатели“. В събота температурата в института по земеделие паднала до – 3,6 градуса, в понеделника сутрин – до -6 градуса. Нищо такова не показаха метеорологичните сводки за деня. Било е – 3 градуса. Но числата са си числа. Страшното е, че овощията за втора поредна година отиват към нулева реколта. Миналата година пораженията бяха по-малки, сега положението е много по-лошо. Измръзнали са черешите навсякъде. Миналата година черешите се бяха запазили във високите полета, а сега са измръзнали и там”, заявиха кюстендилски черешопризводители. „Ако втора година останем без продукция, трябва да сменяме бизнеса и да не се занимаваме с череши”, отчаян е и кметът на Горна Гращица Румен Чучков. Който през юни опъва изкупвателен пункт на най-възловото място в Гращица. И изкупува ли изкупува.
Агротрагедията за региона е пълна, но дразнеща е тая манипулация, която тръгна още преди студовете. Италианец звънял през 10 минути от Апенините на свои авери в Кюстендил да пита за температури, време, за градините. Какво са му отговаряли, само те си знаят. Долавя се тактика за предизвестена нулева реколта, та още отсега цената на черешите да скочи нагоре. Добра тактика. „Спечелих повече пари от черешите, когато през пролетта на 2016 год. измръзнаха, отколкото от свърхреколтата през предходната 2015-а, когато 1/3 от плодовете останаха по дърветата. Така, че – няма страшно“, успокоява се производител черешар от Драговищица. Уж измръзнаха лани, пък идваха чак от Румъния и Молдова да изкупуват по Кюстендилско. Не четат ли метеорология тия румънци. Преди години пък черешите в района бяха изкупени още докато цъфтяха. Тогава априлският студ ни се размина. Пак италианци ги изкупиха – на зелено. И друго нещо – мигар е случайно, че най-подробната сводка за кое, кога, колко е измръзнало не я дават нито от службите „Земеделие“, нито от споменатия институт по земеделие „Домозетов“, нито от земеделски кооперации, сдружения и пр., каквито и кметът Петър Паунов и Валери Йовев правиха, а от … застрахователите. Те няма да се минат. Ама и черешарите не са лесни. Хеле, паднат ли мраз и слана.

Юг News

Неверните

Неверните


С Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни, приключва Великденския празничен цикъл. Неверни идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста. На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали.“ Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка. Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек. Оттогава остава израза „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Нашенецът обаче не чете евангелски текстове. Едно си знае. Да организира и спретне софра. През целия ден и в късната вечер продължил празникът на едно от най-големите села в Кюстендилско – Пиперков чифлик. Той се прави винаги на Томина неделя, в неделята след Възкресение Христово и на различни дати – на осмия ден след Великден, който се „мести“ всяка година. Подготовката продължава със седмици. Стотици сядат на поляната край училището – става истинска софра.“ Да не ти се става“, подхвърлят по-активните в празнуването. Дори кметът четвърти пореден мандат Стефан Котев, бивш лекоатлет, републикански шампион на бягания средни разстояния, няма обяснение защо повече от 40 години Пиперков чифлик празнува тъкмо на Томина неделя. „Не че и ние като Тома сме неверни, просто така е останало. Повече от 40 години се събираме цялото село и много гости от целия район“, отбелязва успелият управник на Чифлико /както казват на селото си местните хора/.

Дали знаят кой е Тома Неверни, но в Чифлико заслужават адмирации по избора си на светеца. Нима е лошо да не вярваш от пръв път на всяко чуто и пронесено сред хората. Е, после може да ти се наложи да целуваш ръка и да коленичиш, задето не си повярвал, без да си видял, ама какво от това. Целуната ръка не наказва. А нашенското „око да види, ръка да пипне“, къде го забравихме. Неверни е качество, „съмнявяй се във всичко“, е казал един виден философ.Рене Декарт, който извежда и няколко практически правила, които дават възможност за надеждно систематично изследване:  Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение.
Да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре.
Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемам, че има ред дори и между ония, които естествено не се предхождат един друг.
Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал.
Ето, такива са и това проповядват Неверните. „И не бъди невярващ, а вярващ“ /Христос/. Неверни и невярващ, не е едно и също.

Юг News

Синдромът Баланово

Синдромът Баланово

Наличие на сулфати в каптажа, който захранва с питейна вода село Баланово, регистрират всички проби от повече от година на водоизточника, казаха от регионалната инспекция по здравеопазване в Кюстендил. Шефът на ВиК – Дупница инж. Илия Илиев не крие, че проблемът не e отсега. „Подали сме информацията към Регионалната здравна инспекция и към Министерството на здравеопазването. Опасност за живота и сериозни последици за здравето на хората няма. Сулфатите могат да предизвикат единствено диария, тъй като имат слабително действие. Предстои да набележим мерки за действие, съвместно със здравните инспектори. Най-важното е да установим източника, предизвикващ повишените стойности. Аз имам своето обяснение, но то трябва да бъде доказано”, обясни пред репортери Илиев. Над 150 проби на година се взимат от различни точки по ВиК мрежата в Дупница и 16-те села всяка година за проследяване качеството на водата. „Проблеми няма“, успокоява той.
На фона на урана, който пият по Хасково, Първомай, май и по Велинград, в Дупница и по Бобовдолско всичко е О,Кей. Де, да беше така. Кой ще гарантира екобезопасността на Разметаница, на Дупнишко и Горно поле при бълваните от ТЕЦ „Бобов дол“ вредни емисии. Хорицата от селата не четат сводки на РИОСВ, хич и не вярват на репортажи, така здраво изманипулирани, по телевизиите. Те си имат техни си белези и критерии. Още при социализма се коментираше открито, при тогавашната цензура и нулева свобода на словото, че като колели агнета за Гергьовден, в черния дроб на животните намирали частици въглищна прах. Също и в млякото, доено от овцете, кравите, козите. А след дъжд градините по дворовете им почернявали, а след това избуявал зеленчук и над оградата. Сега и Баланово – с неговите сулфати. Водохващането за селото е близо до ТЕЦ-а. Може и да е, може и да не е това причината. Сега засега здравните инспектори са посъветвали децата и старците в Баланово да не пият много-много от водата от чешмите. Предизвиква стомашно чревни аномалии, т.е. разстройства. Нищо е в сравнение с урана в Хасково, Първомай, Велинград и др.

 

Юг News

Рая покорна

Рая покорна

 

 
141-годишнаната на Априлската епопея беше отбелязана в Кюстендил. Пред паметника на Булаирци до пл. „Велбъжд“ бяха положени венци и цвета – от областната администрация, от кмета на града Петър Паунов и общинското ръководство, от представители на политически партии, граждани. „Априлското въстание е крайъгълният камък на новата ни държавност“, каза на отбелязването историкът д-р Ангел Джонев. Той спомена дейците и героите от този край, взели участие в ония събития, променили съдбата на България. На 7/19 май 1876 год. в Малешевско избухва Разловското въстание. Четата се води от Димитър Беровски и поп Стоян Разловски. По поръка на Димитър Беровски – другият водач на въстанието, двете солунски учителки от Сопот, баба Неделя Петкова и Станислава Караиванова, ушиват знамето на предстоящото въстание. То било изработено на червена подложка с изобразен на нея разярен жълт лъв, а на него пишело: „Македония“ и „Станете да ви освободя“. Чета под ръководството на Димитър Беровски и поп Стоян Разловски оцелява след погрома на въстанието. Има си хас. То къде по-добре организирани революционни окръзи не въстанаха „как трябва“ и оцеляха, та Малашевско. Джонев приближи и географски събитията, станали на десетина километра от Кюстендил, едва ли не. „Кой българин ще забрави за Кочо Честименски, Спас Гинев, Васил Петлешков, Георги Бенковски, за Копривщица, Перущица, Батак, за Дряновския манастир. На тези, позабравилите, трябва да се напомни. Да се знае за борбата по земята българска”, каза емоционално от микрофоните за случая Джонев.

Защо ли историци от неговия ранг не изследват и обявят какво е било участието и съдбата на тукашния край, Кюстендилският, преди 140 години. Малашевско е далеч. Нищо, че Джонев се престара и го доближи на десетина километра. Човек отваря биографията на Ботев, писана от Захари Стоянов, и не може да открие поне един четник, свързан с този край. Бащата на „банкерката“ Веска Меджидиева – Тихомир Меджидиев, учител по електротехника и бивш военен, смело коментираше, че прадядото на известната като „примата на Орион“ дупничанка се е сражавал срещу войските на Тосун бей при Априлското въстание в Пловдивския революционен окръг. Къде е бил дядо Ильо войвода в дните на въстанието и след погрома му. И т.н. Много неща имат да търсят докторите историци от Кюстендил и Дупница. За да повярваме на крилатото „Ний не сме веке рая покорна“. И да знаем за Вескиния прадядо и за Тосун бея.

Юг News

Брези и римляни

Брези и римляни

 

Площадката и цялостното пространство пред много посещаваната градска художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил ще бъдат префасонирани, стана ясно на сесията на минипарламента. Новият парк „Галерията“ трябва да е готов до есента на тази година, обяви кметът Петър Паунов. Най-обсъжданият детайл от тази история е съдбата на около 20 брези до един от подстъпите към галерията. Едва ли има кюстендилец, който да е съгласен тези дървета да бъдат отрязани. Паунов обясни, че тези брези ще бъдат откопани и преместени със специална техника и засадени отново в района на река Банщица. Лесовъди и специалисти по растенията коментират по този повод, че технологично това е изпълнимо, но трябва да се наеме специална техника, с каквато общината в Кюстендил не разполага, а наемането и е скъпо. Проектът, изготвен преди около 3 години, който е за 2,5 млн. лева по програмата „Региони в растеж“, предвижда засаждането на 168 нови дървета – кедри и борове, с височина от 160- 400 см., както и на 8 800 храсти, от 37 вида, каза Паунов. Озеленителната кампания, беше определена от него като мащабна. Ще бъде преместена и друга дървесна растителност, която към момента закрива сградата на художествената галерия.

Това с откопаването на брезите повечето кюстендилци го вземат за блъф, начин да се спре гневът и готвени протести за премахването на брезите и дърветата около галерията и пред читалище „Братство“. Ясно е, че тези дървета ще бъдат съборени или най-малкото ще изсъхнат. Но проектът ще стане, защото … защото е за 2,5 мил. лева, а за умрял град като Кюстендил това са все пак някакви пари.

      

Дали случайно, или не, но по същото време градът беше споходен от друг радикален по значимостта си сюжет. Кюстендил е включен в проекта „По пътя на римляните“, обяви на пресконференция не къде да е а в самия парк хотел „Кюстендил“ Тобиас Биленщайн, шеф на проекта от страна на Европейската СПА асоциация. Продажбата на пакети за града като римска СПА дестинация ще бъдат предложени за закупуване на туристите след седмица, от 24 април. Проектът предвижда изграждането в Европа на мрежа от дестинации, които черпят от опита на древните римляни в използването на лечебните минерални извори. Участват 8 страни. Кюстендил се включва не самостоятелно, а заедно със София. Потенциално към проекта „Пътят на римляните“ могат да влязат и Хисар и Варна, от морската ни столица вече е внесено официално писмо за това с решението на общинския съвет. Включването на Кюстендил е една блестяща туристическа перспектива за града, отбеляза Биленщайн.
А, сега – римляни и отрязани, т.е. откопани брези. Как ли тия туристи, които чакаме още това лято следващи пътя на римляните, ще се почувстват, ако им разкажат, че под паветата, по които стъпят допреди месеци са избуявали корените на брези и някой и друг чинар. В една, по-умряла и от Кюстендил, Силистра се надигнаха и спасиха 20 чинара, набелязани за отсичане заради някакъв си проект. Да, ама през Силистра скоро няма да минат римляни – нали така.

Юг News