След хумора
Петричкото село Скрът се превърна в столица на смеха в събота – Ден на хумора и шегата. 150 мъже, жени и деца участваха в надпреварата по надлъгване под мотото „Колкото хора – толкова умове”. Празникът доведе в селището и македонци от община Ново село. Те обаче не успяха да се класират на челните места, тъй като просрочиха времето за представяне – до 15 минути. „С риск да не са сред първите те настояха да си изиграят цялата програма. Бяха много забавни, но нашите критерии трябва да се спазват”, каза секретарят на читалище „Антон Попов” в Скрът – Румяна Стоева. Интересът към международното събитие, в което властваха усмивките и доброто настроение, става все по-голям, както и конкуренцията. Международният конкурс по опашати лъжи и смешни истории доведе и стотици зрители от различни населени места. Тази година нямаше парични награди, но след края на фестивала на хумора и шегата всички участници отпътуваха до заведение в село Коларово, където се почерпиха. Разбира се, че продължиха и надлъгванията, лакърдиите и забавните истории. Не липсваха и кръшните български народни хора. Нашенци и македонци се раздадоха на дансинга от цялото си сърце и душа. „Поне за ден забравихме грижи и проблеми. Смехът е здраве, смехът е солта на живота”, категорични бяха участниците в конкурса.
Може и да е било така, както го пише един сайт, но на 1 април доста простотии минаха. Бюлетината била обърната с номерата и имената на кандидатите и затова вотът от 26 март ще бъде касиран. Италианци наливат 1 милион лева на сиромашкия тим „Марек“ /Дупница/ с опция за още 5 милиона. Или дори телефонният секретар, препращащ към Кремъл, където можеш да потърсиш дипломатическа руска помощ или хакерска услуга. Мани-мани. Въпросът е къде е тоя смислен и класически хумор. Да не тръгваме от Марк Твен, да не споменаваме Бранислав Нушич, нашия Ст. Л. Костов. Или защо не, Чудомир, страхотен. Сатирици – дай, боже, един ден да имаме отново Радой Ралин, или поне Статнислав Стратиев. Коя българска комедия сте запомнили или ви е впечатлила последните години. Толкова зле и едва връзва хумора и двата края „Стършел“, който – „нищо не е свършил“, освен в 15-20 поредни броя да ни занимава и „карикатури“ Корнелия Нинова. Стига вече! И умни и готини вицове няма вече. Народът продължава да пътува с трамвая, ама къде го свежият злободневен виц като в Бай-Тошово време. В кафенетата също – скука, ако не е сексуалната интерпретация, която доминира ли доминира, друго няма. Абе, и народният хумор замря, поудряма се, залиня, дали ще изригне изобщо някога. Предизвикателства много , ако това е причината. Да не закачаме Комарницки, ама и добри каракитарусти като че ли нямаме. А жена карикатурист още не е случило. Но това да е хумор проблемът. А то, няма го готиния хем ежедневен, хем силен и смислен, поразяващ и философски хумор. Няма. Най-лесно е да се събереш в някое петричко село, да докараш и комшии македонци, да ги декласираш, а накрая да се черпите в кръчмата и да продължите с опашатите лъжи. Без нас, как да се засмееш.

Юг News