Черешоберът в Кюстендилско тръгва до края на седмицата при изкупни цени от 60-70 ст. за килограм, казаха местни производители и от земеделските кооперации. Те правят прогнози, че реално по пунктовете почти няма да има предадени череши, след като реколтата е съхранена едва на 15-20 % заради студовете през април, когато имаше измръзнали овощия и на 100%. Реално първите череши вече се берат на места, но за консумация и те се продават по 2-3 лева.
Абе, няма череши, а в 24 населени места на общината ще бъдат разкрити около 1 юни пунктове за изкупуване на череши според заповед, подписана от кмета на Кюстендил Петър Паунов. Местата за разкриване на пунктовете са избрани и предложени от полицията. За града са определени девет места, а останалите, около 90 пункта, ще могат да бъдат разкривани по селата. Соволяно, Коняво, Горна Гращица и Драговищица са населените места, за които са определени най-много пунктове. За празник на черешата, който ще върви на 24 и 25 юни се очакват официални гости – министри, дипломати. „Пристига група руснаци от посолството им в София. Дано да намерим достатъчно череши, за да ги почерпим поне. Край Кюстендил няма да стане, ще ги водим в Панчарево, Бобовдолско. Там да се oправят“, притесняват се организаторите на черешовия форум.
Наистина е странно как хем няма череши, хем полицията и жандармерията вече тичат, общинари стягат празник на черешата, на който ще дойде оня, шеф Манчев дори, дипломати са канени и не знам си що. И от инспекцията по труда са се наострили да вървят из градините и да искат еднодневни трудови договори на берачи, товарачи и др. Ако ще е нулева година при черешите, да е нулева за всички. Какви празници, какво чудо! И песента да се промени – „Черешчица род родила“ не върви. Като роди, тогава да я запеем. Па и да дойдат руснаците.

Юг News

Остап се обръща в гроба

Съдията по вписвания кюстендилецът Йордан Раденков е задържан при получаване на подкуп, съобщи на брифинг в Съдебната палата административният ръководител на Софийската градска прокуратура Емилия Русинова във връзка с операцията в Агенцията по вписванията в понеделник. Съдия Раденков е от Кюстендил /има си хас/. Той е работил 10 години в Агенцията по вписванията в града. Раденков е бил наблюдаван от октомври миналата година. Той е искал и получавал подкупи, каза говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. При вчерашната акция Раденков е бил задържан в момент на получаване на подкуп и у него са открити два плика, в които общо е имало 1050 лева. В дома му пък са открити 35 000 лева.Той е искал от представители на нотариални кантори пари в пликове, за да се издадат по-бързо удостоверения за тежести или документи, че определена сделка е била вписана. Прокуратурата е установила четири кантори, изнудвани по този начин. Тепърва се установява колко са те и по колко са давали. До този момент няма данни за помощници на Раденков. Първоначално се твърдеше, че деловодителите са били част от схемата, но тази информация не се потвърждава. Няма данни Раденков да е искал подкупи от граждани. Спрямо съдията ще бъде взета мярка за задържането му до 72 часа. Предстои прокуратурата да поиска постоянен арест. И т.н.
Телевизиите показаха кадри как Раденков крил парите от подкупи над кичозните си картини по стените в апартамента си. Някъде около 35 хиляди намерили спецотрядниците, които го задържали. Стана тя каквато стана. Въпросният Раденков е шурей на застреляния преди 10 години /на 14 май 2007г/ кюстендилец Александър Тасев-Остап, който имаше участие в 206 дружества, фирми, УС и пр. Раденков е брат на втората съпруга на Тасев – красавицата Таня Раденкова, бивша мис „Кюстендилска пролет“. Злите езици говорят, че Остап уредил шурея си с диплом за завършено право /Тасев беше в УС на югозападния университет „Н. Рилски“/ и после го назначил за шеф на агенцията по вписванията в Кюстендил. Да се сетим ли как Раденков е казвал всичко на зет си по сделки, продажби и пр., регистрирани в службата му. После Йорданчо беше изтеглен в София. Още преди да гръмнат Остап в Бояна. Нататък се знае – финалът е задържането за подкуп. И каката на Йордан е в системата, и тя работи в агенцията по вписванията в родния Кюстендил. Дали и тя нещо, а… подхвърлят из кюстендилските кафенета.
Горкият Остап, вече се е обърнал в гроба – такъв провал на шурея, не се издържа лесно.

Юг News

Биньо, бе!

burst
337 поети с 1011 стихотворения участваха в 11-я национален конкурс „Биньо Иванов“, организиран от общината в Кюстендил. Не са ли много, бе Биньо. Добре, че някои от дошлите да си вземат наградите откровено си казаха, че не са дорасли до Биньовото ниво в поезията. А поетесите от „дамското поетично ателие“, водени от координатора по конкурса и член жури Благой Ранов прекалиха, като четоха свои неща при награждаването в синята зала на читалище „Братство“. Едната от неуморните в поезията жени на два пъти повтори „До другата трева, за другата трева“, цитирайки една от стихосбирките на Биньо. Трябва ли, бе Биньо – и жени, които не стават и за поезия, да те цитират. И тази неохристиянска тенденция, която повечето автори извадиха в тазгодишния вариант на конкурса. Дори и награденият с първа награда Георги Николов от Харманли с „Петър и петелът“ неохристиянства – „Без петел ще съмне, но ще съмне ли без Христос“, вълнува се харманлията. Който в нещо като благодарственото си слово каза и вярното, че „Биньо Иванов не се имаше за поет“. А те защо се имат, бе, Биньо.
Но ето какво отреди жури в състав – Константин Еленков /оказал се болен, не дошъл, но изпратил възторжено слово до участниците в награждаването/, Анжела Димчева /и тя не дошла, но и нищо не изпратила/, Димитър Христов, споменатият Благой Ранов, довел отряда пишещи кюстендилки, и Методи Джонев, предлагащ най-новата си книга „Над“, очевидно в ограничен тираж.

Първа награда
Георги Николов, гр. Харманли – за стихотворението „Петър и петелът”
Втора награда
Атанас Янев, с. Енина, общ. Казанлък – за стихотворението „Възкресение”
Трета награда
Димитър Събов, гр. София – за стихотворението „Завръщане”

Специални награди:
1. Стамена Дацева, гр. Разград – за стихотворението „Тъга”
Специална награда на Община Кюстендил
2. Ваня Велева, гр. Ямбол – за стихотворението „Под свъсените вежди на пейзажа”
Специална награда на МИКЦ – Кюстендил
3. Мария Иванова-Фьон, гр. София – за стихотворението „Никаква гара за двама”
Специална награда на Европа Директно – Кюстендил
4. Васил Петров, гр. София – за стихотворението „Ще отметна плаща на съня”
Специална награда на читалище „Пробуда 1961” гр. Кюстендил
5. Ивета Данаилова, гр. София – за стихотворението „Слънчогледите са слънцеяди”
6. Георги Драмбозов, гр. София – за стихотворението „Моите мъртви приятели”
7. Цвета Делчева, гр. София – за стихотворението „Младият критик”
8. Василка Якимова, литературен клуб „Бащино огнище”, НЧ „Спасовица 2008” с. Николичевци – за стихотворението „Мама” – специална награда на читалище „Братство 1869”
Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град. Какво да се каже повече, бе, Биньо.

Юг News

Що делят у Босилеград

Паметна плоча с изписани 37 имена на невинните жертви на погрома над Босилеград преди 100 години е прибрана от полицията, което предизвика недоволството на наши сънародници там, се казва в съобщение на Демократичния съюз на българите (ДСБ). За всичко те обвиняват кмета на Босилеград, който е и председател на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия. Сънародниците ни помолили Захариев да определи място в центъра на Босилеград, където паметната плоча да бъде поставена на такова място, че да се виждат и четат имената на жертвите на паравоенните шайки на Коста Печанац над българите в Босилеградско на 15 и 16 май 1917 год. На 23 май за пореден път от ДСБ писмено поискали среща с кмета на Босилеград. На празника на българската просвета и култура 24 май, около 9 часа, оставили плочата пред входа на общината и влезли в приемната на кмета. Владимир Захариев отказал да ги приеме с обяснението, че е зает и че ще ги приеме на другия ден. „Забелязахме засилено полицейско присъствие пред общината и околните улици. С оглед на това, че беше Ден на българската просвета и култура, решихме временно да оставим паметната плоча в оградената алея, облегната на паметника на Левски, за да могат да я видят гражданите и ако на другия ден кметът отново не ни приеме, имахме намерение да си я приберем. На 25 май сутринта около 8,45 часа в присъствието на началника на полицията в Босилеград Новица Стоянов, без никакво предупреждение, паметната плоча е била вдигната и закарана в полицията. До момента не е предоставен никакъв писмен документ на какво основание е вдигната плочата. Нито органите на общинската власт, нито органите на МВР са поискали от ДСБ да премахнат плочата в законовия срок, а са побързали да вдигнат.
Дали ще е за някое честване, организирано от културния център /КИЦ/ в Босилеград и че сръбското знаме не е било на една височина с българското, дали защо не светят лампите около паметника на Апостола, дали някоя пратка с книги и пособия, дарени на децата на сънародниците ни, ще я спрат на ГКПП-Рибарци, но все ще се намери причина и повод за крамоли, сръдни и закани сред лидерите в Босилеград. Всеки е срещу всеки. От екипа на КИЦ-а с шеф Иван Николов са срещу кмета Захариев, той пък ги даде дори на прокурор за това, че издавали удостоверения за български произход на хора незаслужаващи. Местен бизнесмен, купил терен, върху който се оказала кметската бензиностанция, с месеци беше в основата на батални сцени в закърнелия до 4 хиляди население Босилеград. Директорът на местната гимназия Антон Тончев отказа да прави честване за 24 май в училището. „Нека тия, платените патриотари, да честват буквите и културата“, сипе квалификации спрямо опонентите си той. Не е долюбван и като че ли с право не е долюбван и предприемачът и хипер активист по каузата на българите в Боселеград, създател на сайта glas.press.rs, Сашо Димитров. Що делят тия хора по Боселеград, та се ядат толкова настървено и по всякакъв повод. Що има да се дели в тоя толкова беден район. Има-има. За българщината е всичко, а за нея се плаща – добре се плаща, можеш да чуеш по казуса и оттатък и отсам границата.

Драголюб Стоянчов, лидер на ДСБ в Босилеград

Юг News

Трудният български език

Кампания за чистотата на българския език започна в обединения детски комплекс в Кюстендил, съобщиха от ръководството. С амбицията да стане национална и да продължи поне до края на годината. Първото занимание беше нещо като въведение и беше представено логото. Децата изиграха две игри, като акцентът беше поставен върху правилния изговор на звука „Л“. В комплекса е изградена детска пързалка във формата на буква „Л“. „Не може „България“ да се произнася като Бъулгария“, или чудесната дума „слънце“ – „съунце“. Ще привлечем логопеди, филолози, които ще правят упражнения с децата, тестове. Те са заразени да „лъкат“, някаква мода е това, но то е дразнещо и трябва да го изчистим. Ще стане. Всичко е въпрос и на самоконтрол в края на краищата“, зарече се да изчисти езиково говора на своите възпитаници, а и правописа, водещата детската театрална школа към комплекса Ани Кръстева.
Чудесно, ама дали ще стане. То, май е въпрос на географско разположение, на диалект и интелект на индивида. А децата кой да ги учи на езиков изговор. Не става само за през ваканциите. Ани Кръстева просто си обучава школата в сценична реч и правоговор. А останалите. То и репортерите, които отразиха първото занимание, „лъкат“. И тях да включат в игрите на „Л“- пързалката. Ама само „Л“-то ли е. Ами „Т“. То пък паразитира. Прибавя си се в изговора на немалко хора от Кюстендилско – „процест“, „фокуст“. В други случаи пък се губи – „рецепка“, вместо „рецепта“ по селата. „В“ се губи за сметка на „Ф“ – „фъф“ вместо „във“. Февруари пък се произнася „фенфруари“. И т.н. Ами ударенията – достатъчно е да кажем как повсеместно не се изговаря правилното ударение на „училища“, читалища /виж – за „гробища“ няма колебание/. Има насмитации в редуването на „о“ и „е“, но това са подробности.
Шибан език е българският, няма оправяне. И академици лингвисти допускат грешки, ама какво да се прави. Една ваканция няма да стигне на дечицата от бившия пионерски дом да научат правилен изговор на 100 % от букви, думи, словосъчетания. Ама поне да се стараят на „Л“, „Т“, „Ф“ пързалките. При тях, при децата, има шанс – при батковците и каките, почти не, при майките и бащите, бабите и дядовците – „атнют“. Т.е. – никога!

Юг News

Що за пищност

Тази седмица вървят и врат така нар. абитуриентски балове. Стотици са ангажирани в тая тупурдия – от понятно обзетия от пълна еуфория абитуриент до роднината до девето коляно и съседа. А вкръчмаряването е пълно и необратимо.Почва се в ранния следобед в резервирано преди година /!/ заведение, където кротко сяда родата. Кръчмарите се разпореждат с всичко, дори и с усмивката на поприбраните лели, вуйчовци и стринки, братовчеди и братовчедки, племенници и племеннички с шаферско излъчване на предучилищна възраст. Как, бе, така преди година ще преброиш роднините, та да депозираш и предплатиш места. Пълно безумие. Ами може война да стане, не дай Боже. Бежанска вълна да ни залее, както обичат да сплашват народа си политиците. Защо всичко се осмисля и стимулира със софри и запои. От терасата на хотел Велбъжд, където от „праисторическо време“ стават абитуриентските вакханалии /защо ли продължават да ги наричат – балове/ още не започнали истинската част на вечерта си, абитуриенти щедро изливаха шампанско върху клечащите отдолу да ги снимат родители, приятели и зяпачи.
ТОАЛЕТИТЕ. Почти холивудски десени и докарвания при девойките. Бедни ли сме, щом за поразюздената щерка и внучка в тия /и след тия/ ненормални дни можем за изръсим и над хилядарка за рокля. Колите – вече и състезателни, едва ли не, снети от надпреварванията по пистите от различните класове и зашеметяващи супер марки карат толкова неузрелите за сериозните неща зрелостници. И ТИР влекач тръгна в колоната с триумфиращите абитуриенти от Езиковата в Кюстендил. Добре, че наблизо нямаше позакрил се патрул на ДАИ. Защо пък – щяха да изкарат нещо. А от гимназията по туризъм, бивш ТОХ, са стотина метра до комплекса „Велбъжд“. Могат и пеша да ги изминат „клетите“ зрелостници. Ама как ще покажат – нищо, че е за една вечер, такава пищност и възможности.

В разгара – и заря, зарево изригва в „прослава“ на „встъпилите в живота“ юноши, някои от които са преполовили вече бутилката „Балантайс“, 5-6 кутии бира, или просто я карат на гроздова.
На сутринта – ехото заглъхва. И доста мъчително. Ясно защо. За беда заглъхва още десетки години – какво иначе са тия така нар. „випуски“, които всяка, ама всяка година се вихрят веднага, след като отшумят средношколските изстъпления. В случая за 2017-а. И пак така – в кръчмата, кувертите, жалката певица от микрофона или някой с едва-едва дипломирал се в някоя от тукашните гимназии ди джей. Взел и вихреш се по уредбите. „Едно, две, три, четири … 34-ии, 45, 50… А, де!

Юг News

Как и с какво пишем

Светите братя Кирил и Методий, чието дело честваме днес, са създали глаголицата около 855 г. Елементите, които са използвали, са кръст, кръг и триъгълник, но те са закодирали и определен смисъл в знаците си. Взели са всяка буква от началото на конкретна дума, а четени последователно, те образуват смислен текст за нуждата от буквите, за смисъла им. Ето какво послание са закодирали Кирил и Методий: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!“. Ето и превода: „Помни буквите, учи да говориш. Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“. Самата дума азбука идва от първите два знака. На буквите са посветени много произведения от старобългарската литература. Емблематична обаче остава „Азбучна молитва“ на Константин Преславски, която представлява акростих:
АЗБУЧНА МОЛИТВА
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
Да ме лъхне с пламенното слово –
Ето, в правий път да тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
И в пътеки светлина нетленна
Към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
Милостта на кръста твой да търси…
Но на мене, който моли помощ,
Отче, сине и пресвети душе –
Просещ, – твойто мощно слово дай ми,
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска, изцели ме, дай ми
Херувимска сила шестокрила,
Царю на царете! Да опиша
Чудесата твои вдъхновено,
Шествайки пак по пътя славен,
Що учителите двама, вечно
Юнни, начертаха… Да направя
Явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
И Светия дух възвеличава –
днес, вовек веков и до амина.

Така, съвсем по правилата по словестния и църковен канон и по изискванията на тогава управляващите, епископ Константин Преславски е написал своята „Азбучна молитва“. 12-13 века по-късно се появи един акростих във в.Пулс – „Долу Тодор Живков“ /всеки стих започваше с една от буквите на девиза „Долу Тодор Живков“. Значи какво. Буквите са нещо атрактивно, импровизаторски и манипулативно податливи. Стават отлично за шоу, могат да ги носят и мажоретки. Та нали се появи роман,написан на „шльокавица“. За нечулите  „шльо̀кавица“ (назовавана също майму̀ница) е начин на изписване на български език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, gsm или друго електронно устройство. Аналогично явление съществува в трите източнославянски страни, чиито официални езици използват кирилица – Русия, Украйна и Беларус. В Русия явлението се нарича транслит. Аналогично явление е т.н. лиит (на английски: leet (l33t)) в англоговорещите страни, като заедно с шльокавицата споделят общи характеристики като използване на цифри, съкращения и неграматичен език, но причините за възникването и употребата му в английски са коренно различни (напр. в лиит неправилните морфологични и граматични изрази имат хумористичен произход, докато при шльокавицата са свързани с определена степен на непоследователност, неподреденост и дори некохерентност на мисълта и цялостно неумение за боравене с езика). Ползването на латински букви и цифри се наблюдава и в гръцки език – грийклиш.
Та, ето. Азбуката е инструмент, система, наложен в определено време, епоха и от определени управляващи. Стоян Михайловски, чиито химн толкова с опиянение споменаваме – особено, зададе ли се 24 май, го е казал – „Духовно покори страните, които завладя със меч“. Когато сме писали с „чертами и рязами“ /по Черноризец Храбър/ сме били доста голяма сила и държава. Или не по-зле отколкото след като сме се описменили. Следва приемане на християнството и хайде, да приберем някой Кирило-Методиев ученик , /тогава ги гонели по Панония и Великоморавия/, та да го наложим и с писмената. По-нататък? Защо не се обяснява на целокупния народ, който манифестира ли манифестира * за щяло и за нещяло/, защо ги няма цели букви от любимата ни азбука – носовките, например. Защо „голям ер“ /Ъ/ изпада от края на думите, завършващи на съгласна, както е било преди няма и век. Значи някои „букви“ отпадат, щом някой реши там горе. Къде е „йотата“ /J/, на която Дядо Вазов кръсти един от героите си. Някога сме имали 12 гласни звука и графично обозначение за тях. Сега са наполовина гласните ни. По-малко гласни ли сме като народ. Къде са останалите гласни. И във всепоглъщащата сила на компютрите и Интернет се налага такава терминология /на английски/ , от която няма отърване – какво като кирилицата я има и на еврото. Шекспир не е ползвал кирилица, пък е Шекспир. Омир написал „Илиада“ и „Одисея“, като събрал изпятото от гръцките аеди. Не е ползвал кирилица /с извинение за така сериозното разминаване във времето на едното с другото/. Някой африкански автор току вземе някоя литературна награда, може и Нобел, защо българин, пишещ на кирилица, не вземе нещо от калибъра на НобелТия по Африка каква азбука ползват и на коя дата я честват. И т.н.
Защо да си задаваме такива въпроси. Грабвай една – дори и еднометрови буквички минаха на днешните манифестации, размахвани от деца и юноши, и тръгвай. „Върви, народе възродени…“  Без да задълбаваш.

Юг News

Райчовата

Райчо Цветин от “Обединени патриоти” , съветник и лидер на Атака в Бобошево, стана заместник-областен шеф на област Кюстендил. Той е бил назначен със заповед на премиера Бойко Борисов с дата 19 май, но едва на 22 май смогнал да пристигне в Кюстендил и да встъпи. Цветин беше кандидат за депутат от листата на патриотите в Кюстендилския избирателен район на вота на 26 март т.г. 5-6 пъти и бил кандидат за кмет на Бобошево. На последните местни избори през октомври 2015 год. беше конкурент с брат си – бившото ченге Венцислав Цветин, който вече е по-известен като тотомилионера след удара на 4,7 мил лева от спортния тотализатор. Собствената им майка отказа да упражни вота си тогава, за да не се сърди никой от двамата. Ошашавила се жената. Злите езици обаче казват, че след като и двамата не станаха номер 1 на Бобошево /кметският пост е патентован и здраво окупиран от сегашния градоначалник трети пореден мандат Крум Маринов/ Райчо и Венци се скарали и не си говорили. След местния вот Райчо Цветин е безработен, кара я само с едно съветническо възнаграждение от 300-400 лева. Бил е шеф на ОбС – Бобошево. Знаят го като много чепат. Наскоро написал 6 критични листа срещу управниците на Бобошево и ги пратил на доскорошния служебен областен управител Йордан Татарски. Направил го от „честни и принципни“ позиции. „Абе, все му е криво“, подхвърлят в Бобошево. Женен е за рилчанка, бивш социален работник по времето на Иван Костов. Семейството му живее в Благоевград.

                                                                          /Райчо е в средата/
Очаква се Цветин да бъде официално представен в четвъртък пред обществеността и медиите в Кюстендил. „Истинско шоу“, вървят приказки по кафенетата. В Бобошево се радват, че „най-после“ ще напусне минипарламента и няма да го търпят и „дишат“ постоянно. Други му завиждат – ще взима по около 1700-1800 лева месечно. „Тъп и упорит – остана до края атакист и при Волен Сидеров и ето, че му изгря звездата. Ако изкарат пълен мандат, Райчо ще залеби добре“, ръмжат бобошевци. Завършил е история, работил като горски, копал тераси и садил фиданки по деретата, в социалната сфера чиновник и пр. Абе, кара я Райчовата. Да е жив и здрав, както се казва.

Юг News

Анани Константинов

В свят ден – на равноапостолите Константин и майка му Елена, стотина-двеста кюстендилци изпратиха в последния му път Анани Константинов /73/. До прясно изкопания гроб в словото си колежката му Тони Винарова редеше периоди от биографията му. Бил е съдия, шеф на общинския съвет в родния Кюстендил, адвокат. 48 години в в съдебно раздавателната система. И в политико-обществения живот има десетилетно участие. Да кажем само, че до последно гореше в каузата на дружество „Св. св. Кирил и Методий“. За малко, за три дни, изпращането му щеше да стане навръх 24 май. Но и така Анани Константинов получи благослов и от небето, не си отиде в незабележим делничен ден.
Анани! Така го знаят и така ще го помнят – не само приятелите му, а и тия, които за едно или за друго не са го имали за „добър човек“ /има и такива/. Дойдоха негови сподвижници и авери от Босилеград, от Македония. И нито един /дано не бъркаме/ действащ кюстенидлски общинар. Да го уважат. За много неща. Не спря да си представя, че един ден ще извоюва в Кюстендил да вдигнат паметник на създателя на Шишмановци – на Михаил Шишман. Дори вадеше папки с проекта. Негова е заслугата минипарламентът в Кюстендил да е от 37 мандата, беше със скромните 33 места. Юридически издържано негово тълкуване на избирателния закон направи възможно да дойдат още 4 кюстендилски мандата отгоре. Друг е въпросът кои и защо ги заемат. През драматичните събития през зимата на 1996/1997 год. вървеше в първата редица на протестите в центъра на Кюстендил, хванал здраво с двете ръце трибагреника – беше лидера на ВМРО. Помня как в бослеградското с. Паралово освещаваха храм „Св. Иван“, а църковниците там го посърбили на „Св. Йоан“. И не допускаха българин да е свещеник в миришещата още на вар и боя черква – единствен Анани Константинов се опълчи при освета на дошлия за случая нишки владика Пахомий. Анани единствен му дсе опъна. И шефът на националния исторически музей и тогава министър без портфейл проф. Божидар Димитров. Случайно ли е, че бат Божо /проф. Димитров/ също дойде, нищо че за малко, на кюстендилското гробище да каже „сбогом“ на Анани.
Къде са общинарите на Кюстендил обаче? Без Анани тоя град не е същият. Той е един от кюстендилските силуети, които ще липсват. Ама тоя заспал и необратимо сдал град не ги усеща тия неща. „Анани, отвори очи, да видиш колко хора са дошли да ти кажат „сбогом“, приятелю“, почти ридаейки направи последно опело на гроба му отец Венци Шияков. „Мъртвите българи са в гроба – живите са по-дълбоко“ /Иван Динков/.

Юг News

Албена при затворниците

 
Трима излежаващи присъда от затвора в Бобов дол се явили на матурата по български език и литература днес, казаха от регионалния инспекторат по образованието в Кюстендил. За пръв път в училището към затвора, в коeто учат около 110 мъже, има абитуриенти, отбеляза шефът на школото Снежинка Славкова. Тя е доволна от подготовката на зрелостниците в раирани одежди. От девети клас се учели старателно и са добри по БЕЛ, убедена е директорката. Как ли са интерпретирали Йовковото – „Грешна беше тая жена, ала беше хубава“, лишените от свобода мъже, които се потили над матуритетния тест. Квесторите, решавали теста в затвора, са външни. Мерките срещу преписване са същите както в останалите училища, където днес дванадесетокласници положиха матурата. По правило в училището към затвора класните стаи са под непрекъснато видеонаблюдение през цялата учебна година, а и в класа има жива охрана от надзиратели. При откриването на учебната година зрелостниците в училището били петима – двама обаче са освободени, единият е преместен в друг пандиз, вторият заради изтърпян срок на присъдата. В училището към затвора 8 души са седмокласници, те обаче днес не се явили на външно оценяване поради възрастовите им особености – те са доста над възрастта за седмокласници. Затова външното оценяване ще е „вътрешно“ и ще се прави след няколко дни. Те ще решават тест, а резултатите ще бъдат подадени в регионалния инспекторат и в министерството по образованието. Като минат матурите в затвора ще има и абитуриентска вечер за тримата завършващи дванадесетокласници. Ще ги „изпращат“ в живота – макар, че ще доизлежават остатъка от дадените им години зад решетките. Ще има и торта и скромна програма, обяви в аванс шефката Славкова.
Затворнически работи. За 1 ноември преди години затворникът тогава Валери Ненов спретнал цял рецитал за Деня на будителите – 1 ноември. На сцената на затворническото общежитие в с. Самораново. Мургави затворници с патос рецитирали „Аз съм българче“. Да не стане и с Албена така в бобовдолския пандиз. Много е спорно тези мъже от килиите как усвояват художествените ценности. То и в самите „граждански“ училища трудно биха „хванали“ красотата, сложността на образа, на една Албена по Йовков. А и вече тийнейджърите нямат много Албени в клас, виж – Вая, Даная, Никол и пр. Ама за тях Йовков не е писал. Лошо.

Юг News